Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. Елена, 11.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 94
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, т. е. иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „Е.-П. П.”
АД гр. В., представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., чрез юрисконсулт Н.Д.,
против А.Е.И. ***. В същата се твърди, че ответницата А.Е.И. е клиент на „Е.-П.
П.” АД с клиентски № ********** във връзка с продажба на електрическа енергия
за обект на потребление, заведен с абонатен № **********, находящ се на адрес
гр. В., ул. „*******” № **, ет. 4. Облигационните отношения между страните били
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.-П. П.” АД, които били приети на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката и били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 17, т. 2 от общите условия
потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тях. Сроковете били
регламентирани в чл. 26, като в ал. 6 било посочено, че потребителят се считал
за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната електрическа енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. При това положение същият изпадал в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. Съгласно чл. 38 от общите условия потребител, който не изпълнел
задължението си за плащане в срок на дължимите към „Е.-П. П.” АД суми, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Ищецът заявява, че е подал заявление в Районен съд - Елена срещу ответницата А.Е.И.
по чл. 410 от ГПК, въз основа на който било образувано ЧГД № 453/2017 год. Към
момента на подаване на заявлението потребителят на електрическа енергия имал
незаплатени задължения в общ размер на 1651.51 лв. за посочения по-горе обект
на потребление със съответния абонатен номер. В посочената сума били включени
неплатените фактури за електрическа енергия в размер на 1617.93 лв.,
представляваща главница за консумирана електрическа енергия по издадени фактури
и такса възстановяване в периода 20.07.2017 год. – 19.10.2017 год., както и
мораторна лихва в общ размер 33.** лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 10.11.2017 год. Ищецът издал следните
фактури: фактура № ФП025**79495/20.07.2017 г., фактура №
ФП0256697913/21.08.2017 г., фактура № ТП3301318743/18.09.2017 г., фактура №
ФП0257684832/20.09.2017 г. и фактура № ФП02**556306/19.10.2017 г. Ответницата
направила възражение в срока по чл. 414 от ГПК, в резултат на което ищецът
предявил настоящия иск.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответницата А.Е.И., че същата
му дължи сумата 1651.51 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер №
**********, като в посочената сума били включени неплатените фактури за
електрическа енергия в размер на 1617.93 лв., представляваща главница за
консумирана електрическа енергия от ответницата и такса възстановяване по
фактури, издадени за периода от 20.07.2017 год. до 19.10.2017 год., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер 33.** лв., представляваща сбора
от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 10.11.2017 год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по
настоящото дело. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Във визирания едномесечен срок е
постъпила молба от ответницата А.Е.И., в която заявява, че е заплатила изцяло
претендираните суми, а именно: главница - 1617.93 лв., мораторна лихва - 33.**
лв., законна лихва - 70.70 лв., считано от 04.12.2017 год. до 09.05.2018 год.,
разноски по ЧГД № 453/2017 год. по описа на Районен съд – Елена - 83.03 лв.
Моли съда да прекрати настоящото производство. Към молбата са приложени вносна
бележка и справка за изчисляване на законна лихва от Calculator.BG.
В съдебно заседание ищецът „Е.-П. П.”
АД не се представлява. Същият депозира писмена молба, в която се заявява, че
няма пречка да се даде ход на делото. Поддържа изцяло исковата претенция с
изложените в нея доводи. Моли на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът да се
произнесе с решение съобразно направеното от ответника признание на иска, тъй
като от направената справка е видно, че същият е заплатил претендираните суми.
На осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК моли съда при постановяване на съдебното решение
да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Излага съображения по същество при условията на
евентуалност, т. е. ако съдът счете, че не са налице основания за признание на
иска. Претендира направените разноски в настоящото производство в размер на
81.69 лв. и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответницата е
станала причина за завеждане на делото и в нейна тежест следва да бъдат
възложени и разноските по исковото производство. Представя списък на
направените разноски, както следва: направените разноски в заповедното
производство в размер на 83.03 лв. и направените такива в исковото производство
в размер на 181.69 лв.
В съдебно заседание ответницата А.Е.И. не
се явява и не взема писмено становище.
С Определение от 11.09.2018 год. по гр.
д. № 94/2018 год. по описа на Районен съд – Елена е допуснато уточнение в
титулната част на исковата молба относно името на ответницата, както следва: от
А.И.Е. на А.Е.И..
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка в
Търговския регистър с дата 6.03.2018 год., ищецът „Е.-П. П.“ АД е вписан в
Търговския регистър и се представлява от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К..
От извлечение от сметка към 10.11.2017
год., извлечение от фактури и плащания към 26.02.2018 год. и справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към 26.02.2018 год. се констатира,
че ответницата А.Е.И. е клиент на „Е.-П. П.“ АД с клиентски № ********** и с
абонатен № **********, обект на потребление – гр. В., ул. „*******“ № **, ап. 4
и към 10.11.2017 год. същата не е изпълнила задължението си по заплащане на
консумираната електрическа енергия в размер на 1617.93 лв., за което са
издадени фактура № ФП025**79495/20.07.2017 год., фактура № ФП0256697913/21.08.2017
год., фактура № ТП3301318743/18.09.2017 год., фактура № ФП0257684832/20.09.2017
год. и фактура № ФП02**556306/19.10.2017 год.
По делото са приложени Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.“ АД и Решение №
ОУ-061/7.11.2007 год. на ДКЕВР.
По делото е приложено ЧГД № 453/2017
год. по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че въз основа на
Разпореждане № 393/29.12.2017 год. по ЧГД № 453/2017 год. по описа на Районен
съд - Елена е издадена Заповед № 393 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 29.12.2017 год., съгласно която длъжникът А.Е.И. е осъдена да
заплати на кредитора „Е.-П. П.” АД гр. В., представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К.,
сумата 1617.93 лв. – главница, представляваща дължима за консумирана и
незаплатена електрическа енергия за обект абонатен № ********** с адрес гр. В.,
ул. „*******“ № **, ап. 4, с клиентски № **********, за което са издадени
фактура № ФП025**79495/20.07.2017 г., фактура № ФП0256697913/21.08.2017 г.,
фактура № ТП3301318743/18.09.2017 г., фактура № ФП0257684832/20.09.2017 г. и
фактура № ФП02**556306/19.10.2017 г., сумата 33.** лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от падежа на всяка една фактура до
10.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1617.93 лв.,
считано от 04.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 83.03
лв., представляваща направени разноски по делото. Постъпило е възражение по реда
на чл. 414 от ГПК от длъжника А.Е.И. във визирания двуседмичен срок. Към същия
е представен НА за продажба на недвижим имот № ***, том ІІІ, рег. № ****, дело
№ ***/**** год. на нотариус Ж.К. с № 214 в регистъра на Нотариалната камара и с
район на действие Районен съд – В.. От същия е видно, че ответницата А.Е.И. и И.С.И.
са продали на „Б.“ ООД, представлявано от Е.З.П., собствения си недвижим имот,
находящ се в гр. В., бул. „*******“ № **. На осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ в размер на 33.03 лв. Същият е
предявил иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за съществуване на
вземането във визирания едномесечен срок.
В срока за отговор на исковата молба
ищцата А.Е.И. е внесла по сметката на ищеца „Е.-П. П.” АД сумата 1807.00 лв., с
която е погасила дължимите суми по заповедното производство, а именно: главница
– 1617.93 лв., мораторна лихва – 33.** лв., законна лихва за периода от
4.12.2017 год. до 9.05.2018 год. – 70.70 лв., разноски по заповедното
производство – 83.03 лв.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за
съществуване и дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на
договор, признати в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираните вземания приложими са материалноправните
разпоредби на чл. 318 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, тъй като длъжникът е подал в срок валидно
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Освен това съдът приема, че
същите са неоснователни по следните съображения:
В хода на делото ответницата е платила
на ищеца сумата 1807.00 лв., с която е погасила изцяло дължимите суми по
заповедното произвоство, а именно: главница – 1617.93 лв., мораторна лихва –
33.** лв., законна лихва за периода от 4.12.2017 год. до 9.05.2018 год. – 70.70
лв., разноски по заповедното производство – 83.03 лв., което е довело до
погасяване на задължението й. С оглед гореизложеното и във връзка с чл. 235, ал. 3 от ГПК следва безспорния
извод, че ответницата не дължи на ищеца горепосочените вземания, за които е
издадена заповедта за изпълнение по ЧГД № 453/2017 г., по описа на Районен съд
- Елена, поради което предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като такъв.
При този изход на делото претенцията на
ищеца за присъждане на разноски в исковото производство е неоснователна по
следните съображения:
Независимо от извършеното плащане от
страна на ответницата, с което същата е погасила претендираното вземане от
страна на ищеца, съдът намира, че предявеният иск, разгледан по същество, е
неоснователен и недоказан. От данните по делото е установено по безспорен
начин, че към настоящия момент ответницата не е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. В., ул. „*******“ № **, който е заведен в регистрите на ищеца
като обект на потребление с абонатен № **********. Същата заедно със съпруга си
го е продала на „Б.“ ООД на 8.06.**** год., за което е съставен НА за продажба
на недвижим имот № ***, том ІІІ, рег. № ****, дело № ***/**** год. на нотариус Ж.К.
с № 214 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – В..
Следователно към момента на издаване на процесните фактури за периода от
20.07.2017 год. до 19.10.2017 год., в който е и консумирана електрическата
енергия, същата не е имала качеството на потребител съгласно § 1, т. 42 от
Закона за енергетиката (редакция ДВ бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.****
г.). Посочената норма гласи, че „Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди“ е физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно единствено лице, имащо качеството на
„потребител“ има право да закупува електрическа енергия, а „Е.-П. П.“ АД да
получи нейната цена, след отчитане на доставената електрическа енергия. По
делото са приложени Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.-П. П.“ АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката
от Управителния съвет на „Е.-П. П.“ АД с Протокол № 12/28.06.2007 год. и
одобрени с Решение № ОУ-061/7.11.2007 год. на ДКЕВР, които обаче не са относими
към **** год., когато е променен собственикът на обекта на потребление. По
делото ищецът не представя относимите общи условия към релевантния момент, за
да може съдът да прецени при промяна на собствеността на обекта на потребление
за продавача възникват ли задължения за уведомяване на ищеца. Такива са налице
в сега действащите общи условия и по точно в чл. 17. Необходимо е да се
отбележи, че е изминал много голям период от време от 12 години, през който
ищецът е имал възможност да констатира промяната на собствеността и да
предприеме необходимите мерки. С оглед на изложеното съдът приема, че ответницата
не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по предявените искове,
тъй като не се установява да е страна по валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия с ищеца. Съответно ищецът не би
могъл да претендира от същата изпълнение на задължения, които не се установяват
да са възникнали за нея.
С оглед на изложените съображения съдът
намира, че претенцията на ищеца за заплащане на направените разноски в
заповедното производство в размер на 83.03 лв. и направените такива в исковото
производство в размер на 181.69 лв. е неоснователна и следва да се отхвърли,
като такава. Разноските по заповедното производство в размер на 83.03 лв. са
заплатени от ответницата и това се установява от представената по делото вносна
бележка от 9.05.2018 год. Разноските в настоящото производство не са дължими от
същата, тъй като претенцията на ищеца е неоснователна, за което съдът изложи
подробни мотиви. За прецизност следва да се отбележи, че дължимата ДТ в
исковото производство е в размер на 33.03 лв., както съдът е указал в
Разпореждане от 15.02.2018 год. по ЧГД № 453/2017 год. по описа на Районен съд
– Елена, а не 81.69 лв., каквато сума е внесъл ищецът с подаването на исковата
молба.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Е.-П. П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. 9009, район
Владислав Варненчик, В. Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 2**,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., против А.Е.И. с ЕГН ********** *** за
приемане за установено, че А.Е.И. дължи на “Е.-П. П.” АД сумата 1617.93 лв. (хиляда
шестстотин и седемнадесет лв. 93 ст.) – главница, представляваща дължима за
консумирана и незаплатена електрическа енергия за обект абонатен № ********** с
адрес гр. В., ул. „*******“ № **, ап. 4, с клиентски № **********, за което са
издадени фактура № ФП025**79495/20.07.2017 г., фактура №
ФП0256697913/21.08.2017 г., фактура № ТП3301318743/18.09.2017 г., фактура №
ФП0257684832/20.09.2017 г. и фактура № ФП02**556306/19.10.2017 г., сумата 33.**
лв. (тридесет и три лв. ** ст.), представляваща мораторна лихва за забава за
периода от падежа на всяка една фактура до 10.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1617.93 лв., считано от 04.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на “Е.-П. П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В. 9009, район Владислав
Варненчик, В. Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 2**, представлявано от П.С.С.,
Я.М.Д. и Г.К., за заплащане от А.Е.И. с ЕГН ********** *** на сумата 83.03 лв.
(осемдесет и три лв. 03 ст.) – разноски по заповедното производство и сумата
181.69 лв. (сто осемдесет и един лв. 69 ст.) – разноски в исковото производство,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: