Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, ............................г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
С участието на прокурора при
Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов и при секретаря Камелия
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова кас. адм. нак.
д. № 147/2023 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „Д.и.“
ООД, с ЕИК ***, представлявано от т.г.ж.– управител, подадена чрез адв. Р.С., срещу
Решение № 1614 от 30.11.2022 г., постановено по АНД № 4157/2022 г. на Районен
съд – Варна (РС - Варна), с което е изменено Наказателно
постановление (НП) №
03-2200377 от 11.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Варна, като е намалена наложената на
касатора имуществена санкция от 2 500 лева на 1 500 лева.
С жалбата се настоява, че
обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че доколкото
вмененото нарушение се състои в неизпълнение на предписание в срок, то
нарушението е довършено с изтичане на определения от контролния орган срок,
т.е. на следващия ден е налице неизпълнение на задължението. В случая
контролният орган е задължил работодателя да изпълни предписание № 3 по
Протокол № ПР2205594/28.02.2022 г. до 21.03.2022, следователно, според
касатора, вмененото нарушение е извършено на 22.03.2022 г., а не на 04.04.2022
г., както е посочено в акта за установяване на административното нарушение
(АУАН) и НП. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по
Н.Д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, касаторът поддържа, че некоректното отразяване
на времето на извършване на административното нарушение представлява съществено
процесуално нарушение, водещо до накърняване правото на защита на наказаното
лице и e достатъчно
основание за отмяна на НП. На следващо място се сочи, че неправилно РС - Варна
приема, че дружеството е отказало да изпълни предписанието. Изтъква се, че
незабавно са били отстранени всички констатирани при проверката на 15.02.2022
г. нарушения, включително и това по процесното по делото предписание, който
обективен факт се доказва, според касатора, от липсата на твърдения от
контролните органи, че при последващата проверка на 04.04.2022 г. е било
констатирано необезопасяване на контура на третия етаж. Поддържа се, че въззивната
инстанция не е разгледала възражението на наказаното дружество, за това, че
контролните органи не разполагат с правна възможност да дават общо предписание
за „обезопасяване контурите на всички етажни плочи на строителния обект“,
каквото е процесното предписание, доколкото неспазването на задължението на
работодателя да осигури на работниците безопасни условия на труд произтича от
закона, а не от задължителното предписание. Настоява се, че въззивният съд не е
разгледал и другото възражение на наказаното дружество, че задължителните
предписания се дават за отстраняване на вече констатирани при проверката
нарушения на трудовото законодателство , не за бъдещо недопускане на
нарушаването на закона. Изтъква се, че в случая при първата проверка на 15.02.2022
г. етажната плоча на ІV етаж все още не е била изпълнена, респ. не е налице
основание за санкциониране на дружеството за неизпълнение на предписание,
задължаващо го да обезопаси контура на неизградена етажна плоча. Настоява се,
че РС – Варна не е разгледал и възражението за допуснато противоречие в
обвинителната теза, т.к. е налице несъответствие между вмененото задължение и
претендираното нарушение – вменено е задължение за обезопасяване контура третия
етаж до 21.03.2022 г., а е ангажирана отговорността на дружеството, защото на
04.04.2022 г. не е била обезопасена плочата на четвъртия етаж. Искането е да се
отмени въззивното решение и да се отмени НП, както и да се присъдят съдебни
разноски по представен списък. В съдебно заседание адв. Р. С. поддържа изложените
в касационната жалба доводи и направените искания.
Ответникът в касационното
производство – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ)
Варна, чрез
процесуалния си представител ст. юриск. Б.Н. поддържа становище за неоснователността на
жалбата и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна
като законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се, че датата на
нарушението е определена неправилно и това е абсолютно основание за отмяна на
НП, а вместо това районният съд го е потвърдил, поради което въззивното решение
е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и НП.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните
по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „Д.и.“ ООД срещу НП №
03-2200377
от 11.05.2022
г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 Кодекса на труда КТ), на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на
чл. 415, ал. 1 КТ.
Според НП дружеството в качеството
на работодател не е изпълнило задължително предписание № 3 от Протокол № ПР2202294/28.02.2022 г. на ДИТ – Варна относно
изискването „Да се обезопасят контурите на всички етажни плочи на строителния
обект с постоянни и временни ограждения, които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и
средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение, съгласно чл. 61 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи /ДВ, бр. 37/2004 г./“, със срок за
изпълнение 21.03.2022 г. Това неизпълнение било установено при извършена
последваща проверка в строителен обект - „Сграда за обществено обслужване, общежитие
от апартаментен тип“, находящ се в гр. Варна, УПИ ХХV-1087, 1110, 1111, 1149,
кв. 38 по плана на ЗПЗ, като е констатирано, че дружеството-работодател и
строител, не е обезопасил с постоянни и временни ограждения контура на четвърта
етажна плоча на тяло Б, посредством приспособления, които да са достатъчно
високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно
перило за ръце средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно
решение.
В НП е посочено, че нарушението е
извършено на 04.04.2022 г. в гр. Варна, на посочения строителен обект, към който
момент е следвало да бъде обезопасен по целия периметър контурът на четвърта
етажна плоча на тяло Б, а като доказателства е посочено само протокол. Посочено
е, че за процесното установено нарушение е съставен АУАН на 21.04.2022 г., като
е обективиран и извод, че нарушението не представлява маловажен случай.
Районният съд приема, че при
издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити, издадени са в предвидените
за това срокове, НП е издадено от компетентен орган, като описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да
разбере вмененото му нарушение и да организира защитата си.
Позовавайки се на разпоредбата на
чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, на надлежното връчване на наказаното дружество на
протокола, съдържащ процесното предписание по т. 3, влизането в сила на
предписанието, което не е било обжалвано, въззивният съд посочва, че
дружеството е било задължено в указания му срок да изпълни процесното
предписание, а от доказателствата по делото се установява по безспорен начин,
че дружеството не е изпълнило даденото предписание в определения за това срок.
Доколкото в момента на последващата проверка на инспекторите е било
констатирано неизпълнението на това предписание, то районният съд приема, че дружеството
действително е осъществило състава на вмененото му нарушение, наличието на
което правилно е констатирано с НП и надлежно е издирена приложимата санкционна
разпоредба – чл. 415, ал. 1 КТ. Обективиран е извод за неприложимост на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН, предвид специалният състав по чл. 415в КТ, както и
че не са налице основания за отмяна на НП.
За да измени размера на наложената
имуществена санкция от 2 500 лв. на 1 500 лв., въззивният съд
преценя, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наказанието, като не е мотивирано налагането на санкция в размер, надвишаващ
определения минимален такъв. С оглед липсата на данни за наличие на влезли в
сила НП за други нарушения на трудовото законодателство, районният съд приема
за законосъобразно имуществената санкция да бъде в минимален размер.
Решението на РС – Варна е неправилно.
Изводите на районния съд не се основават на обективно и всестранно изследване
на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност.
Безспорно съгласно чл. 404, ал. 1,
т. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по
труда по своя инициатива могат да прилагат принудителни административни мерки,
като дадат задължителни предписания на работодателите за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство.
Процесното по делото предписание –
по т. 3 от Протокол № ПР2205594/28.02.2022 г. е с
цел „отстраняване на констатираните нарушения, както и
за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях“. Констатираното
нарушение, дало основание да се даде въпросното предписание по т. 3 от
посочения по-горе протокол, се състои в това, че при проверката от инспектори
при ДИТ – Варна на строителния обект на дружеството-касатор на 15.02.2022 г. е
установено, че етажната плоча на кота +6 на вход „Б“ не е обезопасена с по
целия си периметър чрез приспособления, които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и
средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, с което е
нарушен чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи.
Предвид
така описаното в т. 3 от констатациите по Протокол № ПР2205594/28.02.2022 г. нарушение, предвид изрично посочената от контролните органи цел на
предписанието по т. 3 от същия протокол – отстраняване на нарушението, и
предвид конкретно даденото предписание по т. 3 от същия протокол и определения
срок за изпълнението му – 21.03.2022 г., следва да се приеме, че неизпълнението
на конкретното предписание „да се обезопасят всички етажни плочи на строителния
обект“ по указания от органите начин би могло да се установи неизпълнение на
предписанието по отношение на всички етажни плочи на строителния обект, за
които при предходната проверка на 15.02.2022 г. контролните органи са
установили допуснато от работодателя-строител нарушение – необезопасяване, но не и по отношение необезопасяването на новоизпълнените
по-горни етажни плочи.
В този смисъл неправилно въззивният съд приема, че е налице
неизпълнение на въпросното предписание. АУАН и НП не съдържат посочени факти и
обстоятелства за необезопасяване на изпълнените етажни плочи до кота +6,
включително, за които е дадено предписанието по т. 3 от Протокол
№ ПР2205594/28.02.2022 г., т.е. не се установява по делото неизпълнение
на предписанието по т. 3 от посочения протокол, за което е ангажирана
отговорността на дружеството-работодател.
Задължението за дружеството-работодател
за обезопасяване на етажните плочи по предписания начин с нормата на чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минимални изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (а именно: паданията
от височина да се
предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака,
главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение) произтича
директно от закона. Независимо от това, посочвайки като срок за изпълнение на
въпросното предписание датата 21.03.2022 г. (а не например постоянен), с
предписанието контролните органи на ДИТ – Варна са създали конкретно задължение
за дружеството-работодател – най-късно до 21.03.2022 г. от работодателя да бъде
осигурено въпросното обезопасяване на изпълнените вече етажни плочи на строителния
обект. Така обективираният в предписанието подход на контролните органи на ДИТ -
с посочването в протокола като цел „за отстраняване на
констатираните нарушения“
при проверката на 15.02.2022 г., както и „за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях“, действително не подлежи на
преценка в настоящото производство, доколкото става въпрос за необжалвано и
влязло в сила предписание.
Изпълнението на задължението по чл.
61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минимални
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи предполага периодично предприемане на действия от работодателя за обезопасяване
на контурите на всички етажни плочи на строителния обект след като бъдат
изпълнени, т.е. неизпълнение на задължението по чл. 61 от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. може
да има за всяка една отделна етажна плоча. В този смисъл установената от
контролните органи на ДИТ – Варна на 04.04.2022 г. липса на обезопасяване на
четвърта етажна плоча на тяло Б, би могло да се приеме за извършено ново
нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., но не и за неизпълнение на
предписанието от 28.02.2022 г. по т. 3, което е със срок за изпълнение 21.03.2022
г. Липсата на обезопасяване на четвърта етажна плоча на тяло Б на строителния
обект към 04.04.2022 г., не обосновава извод, че към 22.03.2022 г. не са били
обезопасени контурите на всички етажни плочи на строителния обект, които са
били изградени до тогава – до кота +6, за да се приеме, че е налице неизпълнение
на конкретното предписание по т. 3 от Протокол ПР2205594/28.02.2022 г.
Касационната инстанция съобрази и
че посочената в НП дата на извършване на нарушението – 04.04.2022 г., състоящо
се в неизпълнение на предписанието от 28.02.2022
г., с определен срок за изпълнение 21.03.2022 г., разгледана в съвкупност с
описанието на нарушението в НП и изложеното по-горе, сочи и на неяснота на
вмененото нарушение и засяга правото на защита на наказаното лице. Според НП
дружеството е санкционирано за неизпълнение на конкретно предписание, с
разписани в него задължения - да се осигури обезопасяване на всички етажни
плочи на обекта, изградени до него момент (с оглед посоченото в протокола, че
предписанието се дава за отстраняване на констатираното нарушение – необезопасяване
на етажната плоча на кота +6). Същевременно наказващият орган приема, че неизпълнението
на това предписание се обуславя от констатираното при проверка на 04.04.2022 г.
(т.е. много след изтичане на определения в предписанието срок за изпълнението
му- 21.03.2022 г.), че новоизградената, след предходна проверка на 15.02.2022
г., четвърта плоча не е обезопасена.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН датата на извършване на нарушението е съществен реквизит,
обуславящ съставомерността на деянието, квалифицирано от наказващия орган като нарушение.
Липсата на посочване на датата на извършване на нарушението съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, защото (както и в Тълкувателно решение №
2 от 07.10.2002 г. по Н. Д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС е посочено) при
всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното
производство. В случая
обаче не става въпрос за липса на посочена дата на извършване на нарушението. При
дадени предписания с определен срок за изпълнение, датата, на която може да се
установи неизпълнението им е денят, следващ изтичането на срока. Ако се приеме,
че въобще в случая е налице нарушение, състоящо се в неизпълнение на процесното
предписание, то тогава в НП неправилно е посочено 04.04.2022 г. като дата на
извършване на нарушението. Тоест датата на извършване на нарушението в случая е
от значение при преценката за съставомерността на деянието, каквато
съставомерност обаче настоящата инстанция не установява.
Касационната жалба
се явява основателна и следва да се отмени обжалваното решение на РС - Варна и
да се отмени наказателното постановление.
Предвид изхода на
спора, искането на касатора за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 350 лева, както и за
въззивната инстанция в размер на 450 лева, следва на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК да се уважи, предвид и доказателствата за
реалното плащане.
На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във
връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1614 от 30.11.2022 г. по АНД № 4157/2022 г. на
Районен съд – Варна.
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 03-2200377 от 11.05.2022 г., издадено от Директора на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което на „Д.и.“ ООД, на основание чл.
416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" да заплати на „Д.и.“ ООД, с ЕИК ***, сумата в размер на 800
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.