РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 159/4.3.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на шести февруари през две хиляди
и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело № 761 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано
е по жалба на „Бул Лес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Ракитово, ул. „Свобода”, №5а, представлявано от управителя Ангел
Говедарски, против Ревизионен акт № Р-16001317005496-091-001 от 06.03.2019г.,
издаден от Н.Ж.К., на длъжност началник на сектор, като орган възложил
ревизията и М.Г.Д. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител
на ревизията при Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за
приходите, потвърден с Решение № 339 от 03.06.2019год. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно–осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно
Управление на Национална агенция по приходите, с който за търговското
дружество, за отчетни периоди 01.04.2017г. до 31.07.2017г. ; 01.02.2015г. до
28.02.2015г. и 01.12.2014г. до 31.12.2014г. е отказано право на данъчен кредит
по данък върху добавената стойност в общ размер на 190882,00лв.; начислен е
допълнителен данък върху добавената стойност за внасяне в размер на 300,01лв.,
като са начислени съответни лихва за просрочие при разчитането на задълженията
с бюджета в размер на 32957,33лв.
3. Счита се,
че процесният ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен.
Възразява
се, че органа по приходите не е изследвал подробно последващата, реализация на
получените от дружеството стоки и услуги, което е особено важно за доказване
реалността на получените доставки.
Сочи се, че
в хода на ревизионното производство е установена редовността на воденото от
жалбоподателя счетоводство, като се счита, че дружеството, не следва да носи
отговорност за действията на предходни нему доставчици. В тази контекстуална
рамка са цитирани множество решения на Съда на Европейския съюз.
В първото по
делото заседание и в писменото становище по същество е заявено възражение за
нищожност на ревизионния акт, във връзка с последващо заповедта за възлагане на
ревизия, решение на органа по приходите, с което е иззето разглеждането и
решаването на ревизионното производство и са променени органите по приходите,
на които е възложено завършването на производството. Решението е издадено
според жалбоподателя, без да са налице каквито и да е фактически основания за
това.
В писменото
становище по същество се поддържа, че съвкупността от доказателствата по делото,
сочи безпротиворечиво за наличие на фактически осъществени доставки и съответно
на право на данъчен кредит по всички процесии сделки. В тази насока се сочат
констатациите на вещите лица, че без
доставянето и влагането на материалите по процесиите доставки, не може да се
осъществят наличните и приети строително монтажни работи.
Иска се ревизионния акт да бъде
прогласен за нищожен, респективно отменен, като незаконосъобразен. Иска се
присъждане на сторените разноски по производството, съобразно представения
списък.
4.
Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Пловдив, чрез процесуалният си представител юриск. Г. е на становище,
че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Сочи се, че по
преписката са налице данни за изземване на правомощията и предаване на друг
ревизиращ екип.
ІІ. За
допустимостта на жалбата :
5.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в структурата
на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде
посочената негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване
и данъчно осигурителна практика” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
процедурата и действителността на оспорения ревизионен акт :
6. Със
Заповед № 16001317005496-020-001 от 21.08.2017год. издадена от Н.Ж.К., на длъжност Началник Сектор при ТД на
НАП Пловдив(л.2727), на М.Г.Д. и М. С. Г., двете на
длъжност главни инспектори по приходите при ТД на НАП, Пловдив е възложено
извършване на данъчна ревизия на „Бул Лес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Свобода”, №5а с обхват, установяване на
задълженията за данък върху добавената стойност за отчетни периоди 01.02.2015г.
до 28.02.2015г. ; 01.12.2014г. до 31.12.2014г.; 01.04.2017г. до 31.12.2017г.
Според Удостоверение за извършено връчване по електронен път в информационна
система „Контрол“ на НАП(л.2729), заповедта за възлагане на ревизия
е връчена на задълженото лице, по електронен път на адрес bul_les@abvлbg, като
електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи,
изпратено на 28.08.2017г. е активирана на 29.08.2017г.
С последващи
Заповед № 16001317005496-020-002 от 30.10.2017год. и Заповед №
16001317005496-020-003 от 28.11.2017год., крайният срок за осъществяване на
ревизията е продължен до 29.01.2018г.
7. Със
Заповед № 16001317005496-023-001 от 29.01.2018год., на Н.Ж.К., на длъжност Началник Сектор
при ТД на НАП Пловдив(л.2718), на основание чл. 34, ал. 1, т. 2
във връзка с постъпило искане за спиране от М.Г.Д., ръководител на ревизиращия
състав и с оглед данни за възложено ревизионно производство на „Конкриит Билд“
ЕООД, ревизионното производство е спряно. Заповедта е връчена на дружеството по
електронен път на 30.01.2018г. По делото не се твърди и не се установява, тази
заповед да е била обжалвана по установения за това ред.
Със Заповед
№ 16001317005496-143-001 от 23.04.2018год. на същия орган по приходите,
ревизионното производство е възобновено. Срока за извършване на ревизионното
производство е продължен до 23.04.2018г.
8. С
последваща Заповед № 16001317005496-023-002 от 23.04.2018год., на Н.Ж.К., на длъжност Началник Сектор
при ТД на НАП Пловдив(л.2712), на основание чл. 34, ал. 1, т. 1
въз основа на обстоятелството, че „…налице
е заболяване на лице, чието участие е наложително – М. Г. се намира в отпуск по
болест…“, ревизионното производство отново е спряно. Заповедта е връчена на
дружеството по електронен път на 24.04.2018г. В заповедта не е посочен и по
делото не е представен „надлежен медицински документ“ по смисъла на чл. 34, ал.
1, т.1 от ДОПК. Не се твърди и не се установява, тази заповед да е била
обжалвана по установения за това ред.
Със Заповед
№ 16001317005496-143-002 от 21.12.2018год. на същия орган по приходите,
ревизионното производство е възобновено. Срока за извършване на ревизионното
производство е продължен до 21.12.2018г.
9. С
Решение № Р-16001317005496-098-001 от
21.12.2018 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен
въпрос/преписка, на Н.Ж.К., в качеството си на Началник на Сектор при
Териториална дирекция на НАП, Пловдив(л2803), на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК
е иззето разглеждането и решаването на Р-16001317005496, свързано с „Бул Лес“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул.
„Свобода”, №5а от М. С. Г., орган по приходите при Териториална дирекция
Пловдив, в качеството на ревизор и са възложени правомощията по извършване на
ревизията на Н.Т.П., орган по приходите при Териториална дирекция Пловдив, в
качеството на ревизор. Така постановения резултат е основан на следните
съображения:
„…М.С.Г.е
в отпуск по болест, считано от 01.03.2018 г. Издадено е Експертно решение №
2902 от 29.11.2018г. на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД-Ст.Загора, с което М.
Г. е освидетелствана и е определена 80 % трайно намалена работоспособност,
считано от 27.10.2018г. Решението е връчено на М. Г. на 30.11.2018г. Към
настоящия момент М. Г. е в платен годишен отпуск до 19.12.2018г. поради
невъзможност за издаване на болничен лист, като се завърна на работа на
20.12.2108г.- 21.12.2108г. След този срок лицето ще бъде в неплатен отпуск до
изтичане срока на обжалване на Експертното решение на ТЕЛК - 35 дни от
връчването на Решението, т.е. до 04.01.2019г. Налице е трайна невъзможност за изпълнение
на служебните й задължения. Целесъобразно е превъзлагане на ревизионното
производство на друг орган по приходите в екипа. Предстои М.С.Г.да подаде
заявление за прекратяване на служебното й правоотношение…“ .
Каквито и да
е доказателства, включително и посочените в решението документи, не се
представиха по делото нито с административна преписка, нито по повод искането
на пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание на 24.10.2019г.
Все в тази
насока, трябва да се посочи, че с Определение № 1089 от 14.08.2019г. за
насрочване и разпределение на доказателствената тежест, Съдът е указал и на
двете страни, че при непредставяне на посочените писмени документи, четливи
копия от тях или преводи на български език на документите съставени на чужд
език, Съдът ще приложи правилото на чл. 161 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като приеме за съществуващи или съответно за несъществуващи, фактите по
отношение на които страната не изпълнила указанието за попълване на
административната преписка.
10. Със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № 16001317005496-020-004 от 21.12.2018год.
издадена от Н.Ж.К., на длъжност Началник
Сектор при ТД на НАП Пловдив(л.2804), е посочен новият ревизиращ състав
: М.Г.Д. и Н.Т.П., двете на длъжност главни инспектори по приходите при ТД на
НАП, Пловдив и е определен краен срок за извършване на ревизията 21.12.2018г.
11. С
Протокол за предаване на документи във връзка с иззет за разглеждане и решаване
въпрос/преписка, е удостоверено, че на
27.12.2018г., в офис Стара Загора, М.С.Г.е предала на М.Г.Д., всички
документи по преписката относно ревизията на „Бул Лес“ ЕООД, ЕИК *********,
съобразно надлежно съставения за това опис.
12. В
рамките на тази хронология и действия на органите по приходите е бил съставен
Ревизионен доклад №Р-16001317005496-092-001 от 04.01.2019г., издаден от М.Г.Д.
на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията при ТД
на НАП, Пловдив и Н.Т.П., на длъжност
главен инспектор по приходите, член на ревизиращия състав.
Въз основа на този ревизионен доклад е бил
издаден Ревизионен акт № Р-16001317005496-091-001 от 06.03.2019г., от Н.Ж.К., на
длъжност началник на сектор, като орган възложил ревизията и М.Г.Д. на длъжност
главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията при Териториална
дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите.
13. С оглед
делегирането на правомощия по делото се представиха:
- Заповед №
РД-09-1230 от 11.07.2017г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив за изменение на
Заповед № РД-09-1 от 03.01.20178г.(л.7), относно замяната в Приложение № 1
към заповедта, на Боряна Стефанова Пашова с Галина Петкова Й.а. Според
въпросното Приложение №1, Н.Ж.К., на длъжност началник на сектор е определен за
титуляр, относно изпълняване на правомощията предоставени със заповедта. Какви
са тези правомощия обаче, не става ясно по никакъв начин, доколкото те не са
изрично посочени в Заповед № РД-09-1230 от 11.07.2017г. на Директора на ТД на
НАП, Пловдив, Заповед № РД-09-1 от 03.01.20178г. въобще не е приложена по
административната преписка и не е представена по делото;
- Заповед №
РД-09-1215 от 29.06.2018г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив за изменение на
Заповед № РД-09-332 от 28.02.2017г., с която на поименно изброени органи по
приходите, включително М.Г.Д., е възложено да осъществяват функцията
„ръководител на екип“;
- Заповед №
РД-09-1801 от 28.09.2018г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив, с която на
поименно изброени органи по приходите, включително М.Г.Д., е възложено да
осъществяват функцията „ръководител на екип“ за периода от 01.10.2018г. до
30.09.2020г.
ІV. За процесуално
правните норми и действителността на оспорения ревизионен акт :
14. Съобразно
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните
изисквания.
При това
положение, преди да се пристъпи към разрешаване на материално правния спор по
същество е необходимо да се извърши проверка относно спазването на
процесуалните разпоредби по издаването на обжалвания ревизионен акт.
15. В модела
за разделно осъществяване на държавната власт, основните ѝ функции,
като направления на дейност, са институционализирани в компетенциите на
съответните държавни органи.
Целеният
резултат от приложение на принципа за разделение на властите е ефективно и
рационално разпределение на функциите по осъществяването на държавната власт с
оглед оптимално държавно управление; ограничаване в упражняването на властта;
контрол върху упражняването на властта; рационално подреждане на компетенциите
на държавните органи, чрез които се осъществяват функциите по реализиране на
държавна власт.
16. Доколкото
изпълнителната власт се състои в осъществяването на функции по изпълнение на
законите и функции по управление на държавата на различни нива, то
компетенцията на отделния орган на изпълнителната власт обема определен от
съответната правна норма кръг/сфера от обществени отношения, само в рамките на
които този орган може да осъществява изпълнителната власт.
Според чл.
34 от Закона за администрацията, при осъществяване на своите правомощия
органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация. Тази дейност,
всеки административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК, осъществява също в
рамките на нормативно установена компетенция, т.е. в рамките на отнапред
установен кръг/сфера от обществени отношения, по които този орган може да бъде
страна и съответно, посредством властническо волеизявление да определя тяхното
съдържание, като създава права или задължения или непосредствено засяга права,
свободи или законни интереси на граждани или организации на граждани.
17. В този смисъл,
според чл. 1 от ДОПК - С този кодекс се уреждат производствата по установяване
на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по
обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по
приходите и публичните изпълнители.
Това именно
е кръгът от обществени отношения, които кодексът предоставя, като компетенция
на органите по приходите и публичните изпълнители.
В рамките на
така очертаната компетенция, процесуалният закон нормативно урежда конкретната
материална компетентност за отделните органи по приходите и съответните,
точно определени правомощия, т.е права и задължения, посредством които тя може
да бъде осъществена. Сиреч, компетентността на всеки административен орган е
нормативно определена.
Необходимостта
от рационално и ефикасно осъществяване на изпълнителната власт е наложила в
отделни случаи ДОПК да предвиди възможността,
отделен орган по приходите, да делегира предоставена нему материална
компетентност и съответни правомощия на други, йерархично подчинени органи по
приходите.
В тази
насока, трябва да се припомни указанието, дадено в Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд,
за това, че „…..Възможността за делегиране на административни правомощия се
характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира
правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които
законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на
когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму…..“. Обобщено
в едно съждение, това означава, че делегирането на материална компетентност и
съответните правомощия за осъществяването й от определен административен орган
на друг административен орган е възможно само и единствено в рамките,
установени в съответната правна норма. Това се отнася разбира се, както до
конкретния кръг от обществени отношения и съответните правомощия, с които
компетентния административен орган оправомощава друг орган от администрацията,
така и до конкретните органи от системата на изпълнителната власт, които могат
да бъдат оправомощавани с материална компетентност и правомощия, нормативно
установени за оправомощаващия орган.
18. Според,
чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на
заповедта за възлагане на ревизията, като според чл. 113, ал. 1 от ДОПК пък,
със заповедта за възлагане на ревизия се определят персонално, както данъчният
субект, по отношение на който се извърша ревизията, така и ревизиращите органи
по приходите и ръководителят на ревизията.
Ясно е при
това положение, че именно заповедта за възлагане на ревизия е актът, с който
общо възведената за органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП компетенция, да
установяват данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски посредством
издаване на ревизионен акт се персонализира по отношение на точно, поименно
определени служители, които въз основа на тази заповед са снабдени с
конкретната материална компетентност, да установят точните по вид и период
данъчни и/или осигурителни задължения, по отношение на индивидуално определен
данъчен субект. Упражняването на така определената материална компетентност е
ограничена със съответния срок за извършване на производството, който също е
установен в заповедта за неговото възлагане.
Казано с
други думи, заповедта за възлагане на ревизия, определя страните по
административното правоотношение, като посочва персонално органите по
приходите, които са материално компетентни да извършат производството и да
издадат индивидуалния административен акт и конкретния данъчен субект, по
отношение на който да се проведе производството и който да бъде адресат на
ревизионния акт. Заповедта за възлагане определя и съдържанието на
административното правоотношение, като очертава рамките на предметния обхват -
субективните фискални права и задължения, определени по време и
материалноправно основание. Това всъщност е и конкретният, точно определен
предметен обхват на компетентността на персонално определените със заповедта за
възлагане органи по приходите.
19. Според
чл. 112, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК, ревизия може да се възлага от органа по
приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална
дирекция, съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице
и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни
осигурителни вноски.
Прочита на
чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, налага преди всичко да се констатира, че на самия
териториален директор на териториалната дирекция на НАП, закона не предоставя
компетентност да възлага извършването на ревизионно производство. Неговата
компетентност е ограничена до персонално определяне на орган или органи по
приходите, които вече да бъдат снабдени с материалната компетентност да
възлагат извършването на ревизия и да издадат ревизионен акт.
20. Според
чл. 7, ал. 3 от ДОПК, пределен в закона горестоящ орган може да изземе
разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния
орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са
налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията
по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител,
равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.
Съотнасянето
на последно цитираните две норми с конкретиката на текущия казус (чл. 112, ал.
2, т. 1 и чл. 7, ал. 3 от ДОПК), налага преди всичко да се отговори на въпроса,
кой в случая е „определения в закона горестоящ орган“. Според чл. 7, т. 3 и т.
4 от ЗНАП, „началник сектор“ е горестоящ в йерархията на структурата на НАП
орган в сравнение с „главен инспектор по
приходите“. Това дали е достатъчно обаче, за да се приеме, че в казуса, именно
началник сектор Н.Ж.К. е горестоящ орган по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК.
Необходимо в
тази насока е да се съобрази, че според чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният
акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в
14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за
подаване на възражение. Очевидно, органа възложил ревизията е част от състава
от органи по приходите, който пряко участват при издаването на индивидуалния
административен акт с който завършва ревизионното производство. Това
обстоятелство, явно изключва възможността да се формира извод, че началник
сектора, възложил извършването на ревизионното производство е определения в
закона горестоящ орган по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. При това положение,
в контекста на разпределение на функциите на отделните органи по приходите в
рамките на ревизионното производство, като „определен в закона горестоящ
орган“, би следвало да бъде посочен, териториалния директор на компетентната
териториална дирекция при условията на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, във връзка
с чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Това е така, защото по силата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗНАП, териториалния директор на компетентната териториална дирекция е йерархично горестоящ, спрямо всички
органи по приходите които участват в конкретното ревизионно производство, а по
силата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК, определяйки органа комуто предоставя
компетентност да възлага извършването на ревизионни производства, той е функционално горестоящ орган по
отношение на същите тези органи по приходите, който участват с конкретно
установени правомощия в отделното ревизионно производство.
Крайният
извод е, че определен в закона горестоящ орган по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, който може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или
преписка от компетентния орган по приходите, и да възложи правомощията по
разглеждането и решаването ѝ на друг орган e териториалния директор на
компетентната териториална дирекция. Доколкото указанието на процесуалния закон
е ясно и еднозначно, че само „определен в закона горестоящ орган“ може да
изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от
компетентния орган, то явно е изключена възможността, „определения в закона
горестоящ орган“, да може да делегира правомощието си по чл. 7, ал. 3 от ДОПК,
на друг орган по приходите. Поради тази причина, в чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК
липсва нарочно уредена възможност, освен определянето на орган по приходите,
който да бъде снабден с компетентността да възлага извършването на данъчна
ревизия, териториалния директор да делегира на така определения от него орган
по приходите и възможността да изземе
разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния
орган по приходите, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването ѝ на друг орган.
21. За
пълнота на изложението трябва да се добави, че в процесуалния закон е изрично
уреден принципа „Обективност“, според който органите по приходите и публичните изпълнители
са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение
за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата
по този кодекс(чл. 3, ал. 1 от ДОПК). Пряко приложение на този принцип е
правилото за неизменност на състава от органи по приходите, които са снабдени с
конкретните правомощия за извършването на отделното ревизионно производство и
постановяването на крайният акт, с който това производство приключва. Изземването
на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг
орган е изключение, което може да бъде осъществено при точно и стриктно
приложение законовия текст.
22. Как
изложеното до тук се съотнася с конкретния казус ?
Преди
всичко, следва да се констатира, че въпреки задължението по чл. 152, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и указанията на съда за приложение на
правилото на чл. 161 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, по делото не се
представи заповед на териториалния директор, с която на Н.Ж.К., на длъжност
началник на сектор да се предоставяни правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т.
1 от ДОПК.
Следва също
така да се констатира, че в деня в който изтича общо пет месечния срок в който,
съобразно указанието на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, следва да бъде
приключено ревизионното производство, вместо да се пристъпи към съставяне на
ревизионен доклад, органа по приходите е спрял ревизионното производство, като
в същият ден в който го е възобновил, отново го е спрял, а в същият ден в който
отново е възобновил производството, е издадено Решение № Р-16001317005496-098-001 от 21.12.2018 г.,
на Николай Колев, в качеството му на Началник на Сектор при ТД на НАП, Пловдив(л2803). Така предприетите действия от страна на органа по
приходите, очевидно не могат да бъдат определени като обективни и добросъвестни
по смисъла на чл. 3 и чл. 6 от ДОПК.
23. На
следващо място, по делото не се твърди да е налична и не се представи заповед
на директора на ТД на НАП, Пловдив за изземване разглеждането и решаването
на ревизионната преписка от М. С. Г., на
длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция Пловдив в
качеството на ревизор и за възлагане правомощията по извършване на ревизията на
Н.Т.П., в качеството на ревизор.
Съобразно
възведените в чл. 7, ал. 3 от ДОПК хипотези, изземването на разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка
от компетентния орган по приходите е възможно в случаите когато са налице
основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения.
В Решение № Р-16001317005496-098-001 от 21.12.2018 г., на
първо място са посочени факти и обстоятелства свързани с минали събития - че М.
Г. е в отпуск по болест, считано от 01.03.2018 г., че е издадено е Експертно
решение № 2902 от 29.11.2018г., с което спрямо Г. е определена 80 % трайно
намалена работоспособност, считано от 27.10.2018г.
Посочени са
проявени към момента на издаване на решението факти - че „…към
настоящия момент М. Г. е в платен годишен отпуск до 19.12.2018г. поради
невъзможност за издаване на болничен лист, като се завърна на работа на
20.12.2108г.- 21.12.2108г….“.
Посочени са
и евентуални бъдещи факти и обстоятелства - че след този срок Г. ще бъде в
неплатен отпуск до изтичане срока на обжалване на Експертното решение на ТЕЛК и
предстои М.С.Г.да подаде заявление за прекратяване на служебното й
правоотношение.
Всички тези
факти са обосновали крайният извод, че „…Целесъобразно
е превъзлагане на ревизионното производство на друг орган по приходите в екипа.…“.
24. Явно е,
че към момента на издаване на Решение №
Р-16001317005496-098-001 от 21.12.2018 г., М. Г. е изпълнявала задълженията си като орган по
приходите от състава, определен да извърши ревизионното производство спрямо
дружеството жалбоподател. Казано с други думи, към момента на издаване на
решението, не е била налице нито една от предпоставките посочени в чл.7, ал. 3
от ДОПК. Изземването на разглеждането и
решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите
не може да бъде обосновано с наличието, нито на някакви минали факти и събития,
нито пък с оглед евентуалното настъпване на бъдещи несигурни факти и събития.
Освен това, изземването на разглеждането и решаването на конкретен въпрос или
преписка от компетентния орган по приходите трябва да бъде постановено по
законосъобразност, в условията на обвързана компетентност за горестоящият в
йерархията орган при наличието към момента, на предвидените в чл. 7, ал. 3 от ДОПК предпоставки. Това решение не може да бъде постановено по целесъобразност
в условията на оперативна самостоятелност. Наличието на основания за отвод или
самоотвод, както и на трайна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения, налагат безусловната необходимост от изземване на преписката от
компетентния орган по приходите по отношение на когото са проявени тези
обстоятелства и възлагането и на друг орган по приходите, по отношение на
когото такива обстоятелства не са налице.
25.
Изложените до тук фактически констатации и правни съображения, налагат да се приеме, че Решение № Р-16001317005496-098-001 от 21.12.2018 г.
на Н.Ж.К., в качеството му на Началник на Сектор при ТД на НАП, Пловдив, няма
за последица действително и валидно изземване разглеждането и решаването
на ревизионната преписка от М. С. Г., в
качеството на ревизор и възлагането на правомощията по извършване на ревизията
на Н.Т.П., в качеството на ревизор.
Невена
Пашова обаче, е участвала при съставянето на Ревизионен доклад №
Р-16001317005496-092-001 от 04.01.2019г. При липсата на надлежно предоставени
на Пашова правомощия за това, въпросния ревизионен доклад следва да бъде
квалифициран като нищожен.
Изготвянето
на ревизионен доклад, съобразно нормата на чл. 117 от ДОПК, не е факултативен,
а е задължителен етап от ревизионното производство.
Според чл.
117, ал. 3 от ДОПК, приложените към ревизионния доклад доказателства са
неразделна част от него. Според чл. 117, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, ревизионният доклад
заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице, което може да направи
писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок.
Въз основа
на ревизионния доклад, приложените към него доказателства и възраженията на
ревизираното лице, при условията на чл. 118, чл. 119 и чл. 120 от ДОПК се
издава ревизионен акт или заповед за прекратяване на производството.
Ето защо,
ревизионния акт издаден въз основа на нищожен ревизионен доклад е също нищожен.
26. С оглед
констатираната нищожност на оспорения ревизионен акт, необходимо е да се
добавят още следните съображения:
Според
правилото на чл. 160, ал.1 от ДОПК - Съдът решава делото по същество, като може
да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част
или да отхвърли жалбата. Очевидно, изрично изключена е възможността, след
констатиране на незаконосъобразността на ревизионния акт, която може да има за
последица, неговата унищожаемост или неговата нищожност, Съдът да връща
преписката на административния орган за постановяване на нов административен
акт със съответни указания относно точното тълкуване и прилагане на закона.
Казано с други думи, нарочно установеното в чл.160, ал. 1 от ДОПК,
специално процесуално правило, изключва
приложението на общата разпоредба, възведена в чл. 173, ал. 2 от АПК.
Все в тази
насока е необходимо да се поясни, че нищожността е статус на административния
акт, при който същият е лишен от правно действие и съответно неспособен да
породи правни последици. Сиреч, този акт няма правна сила, поради което е
недействителен.
Ето защо,
такъв акт не подлежи на отмяна и не се изменя. При отмяната се прекратява
действието или респективно се изменят последиците, постановени с един вече
действащ, макар и незаконосъобразен административен акт.
За разлика от
унищожаемите административни актове, нищожният акт е неспособен да породи
каквито и да е правни последици, за да се налага тяхното действие да се
прекратява или изменя. Този акт само създава една привидност, че поражда правно
действие, поради което единствената възможност е липсата на каквото и да е
правно действие на този акт да бъде прогласено, като същият се обяви за
нищожен.
Унищожаемият
ревизионен акт, макар и да е незаконосъобразен, има за последица възвеждането в
правния мир на един разрешен с неговото постановяване административен въпрос,
посредством обективиране на неговото „същество“ – страните и конкретните
субективни материални права и задължения. Ето защо, когато съдът отмени изцяло
или частично унищожаемия акт, съобразно правилото на чл. 160, ал. 1 от ДОПК е
длъжен да разреши по „същество“, възведения с него административен въпрос.
Обратно, с
нищожния административен акт, само се създава една привидност, че той поражда
правно действие, т.е. че с него се обективира и разрешава един конкретен административен въпрос. Каза се,
нищожният акт е неспособен да породи правни последици. Следователно, този
нищожен акт няма за резултат възвеждането в правния мир на конкретен
административен въпрос, който пък съдът да е длъжен да разреши по „същество“ след
обявяване на нищожността.
Крайният
извод е, че след обявяване на нищожността на ревизионния акт, съдът не следва
нито да връща преписката на административния орган за постановяване на нов акт,
нито пък да разрешава по същество административен въпрос, който не е
обективиран в правния мир.
VІІ. За
разноските:
27.
Констатираната нищожност на ревизионния акт, предполага на жалбоподателя да се
присъдят сторените разноски по производството. Според представения списък, те
се констатираха в размер на 6850,00лв. За всеки извършен разход към списъка е
приложен съответен платежен и счетоводен документ. Размера на заплатения по
банкова сметка ***, с оглед материалния интерес по спора, не надхвърля в
някаква значителна степен, стойностите определени в чл. 8, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Ето защо,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт №
Р-16001317005496-091-001 от 06.03.2019г., издаден от Н.Ж.К., на длъжност
началник на сектор, като орган възложил ревизията и М.Г.Д. на длъжност главен
инспектор по приходите, като ръководител на ревизията при Териториална дирекция
гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 339 от
03.06.2019год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно–осигурителна
практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по
приходите, с който за „Бул Лес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Ракитово, ул. „Свобода”, №5а, за отчетни периоди 01.04.2017г. до
31.07.2017г. ; 01.02.2015г. до 28.02.2015г. и 01.12.2014г. до 31.12.2014г. е
отказано право на данъчен кредит по данък върху добавената стойност в общ
размер на 190882,00лв.; начислен е допълнителен данък върху добавената стойност
за внасяне в размер на 300,01лв., като са начислени съответни лихва за
просрочие при разчитането на задълженията с бюджета в размер на 32957,33лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „Бул Лес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Ракитово, ул. „Свобода”, №5а, сумата от 6850,00лв. (шест хиляди осемстотин
и петдесет лева), за представляваща извършени от дружеството разноски по
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Административен
съдия:/П/
РЕШЕНИЕ
№14031/12.11.2020 Г. ПО АД №6435/2020 Г. ПО ОПИСА НА ВАС
ОТМЕНЯ решение № 159 от 04.03.2020 г.,
постановено по адм.дело № 761/2019 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.