МОТИВИ към присъдата по НОХД №1562 по описа на Варненския
окръжен съд за 2013г.
По отношение на подсъдимия Р.Б.А., Варненският
окръжен прокурор е повдигнал обвинение за престъпления от общ характер,
наказуемо по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК,
защото на 10.08.2013 година в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи – дамска чанта, мобилен телефон “Самсунг
Галакси 19500”, мобилен телефон “Нокиа
100” и др. на обща стойност 704.20лв. от владението на Р.К.Е., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Пред
настоящата инстанция обвинението се поддържа, така както е било повдигнато с
обвинителния акт. Прокурорът анализира събраните доказателства и аргументира
позиция, че те безспорно установяват авторството на деянието. Акцентира върху показанията на свидетелката Е.
с изричното отбелязване, че по фактическото си съдържание те изцяло
кореспондират с фактите установени в досъдебното производство. При отсъствие на
спор по фактите за обвинението се предлага на съда постановяване на осъдителна
присъда, като на подс.А. бъде наложено наказание
лишаване от свобода около средния размер.
Разпитан
пред съда, подсъдимият отрича авторството на деянието. Защитникът на подс.А. пледира
безалтернативно за постановяване на оправдателна присъда. На първо място в
тезата по съществото на делото се поставя въпросителен относно достоверността
на показанията на св.С.. Адв.Венков
прави съпоставка на фактическите твърдения на свидетеля в различните фази на
наказателния процес от една страна, а от друга ги съпоставя с писмените
доказателства. С това защитникът предпоставя единствения извод – разпитания
свидетел е колеблив в твърденията си, като последните следва да се третират за
недостоверни. В останалата си част, според адв.Венков,
доказателствената съвкупност е крайно недостатъчна, за да формира
безалтернативно решение относно авторството на деянието. В тази връзка изрично
се коментира отликата между физическото състояние на А. към датата на
проведеното разпознаване в д.пр. и актуалното към
момента на съдебната фаза на процеса, което според защитника изключва
възможността св.Е. да е категорична, че именно
подсъдимия А. е автор на своителното престъпление.
В
последната си дума подс.А. не се признава за виновен
по обвинението.
От
фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
На
10.08.2013 година св.Р.Е. ***. Около 01 – 01.30 часа
тя се прибирала пеша от заведение по крайбрежната алея в посока към
ул.”Възраждане”. Движила се по ул.”Братя Миладинови”, гр.Варна. През рамото си
свидетелката носила дамска чантичка, в която се намирали служебен мобилен
телефон “Нокиа 100”, личен мобилен телефон “Самсунг Галакси 19500”, гланц за
устни “Бюти руж Виктория Сикрет”,
пакетче кърпички “Скала”, обеци с висулка, пакетче дъвки “Орбит
драже”, сумата от тридесет лева и други вещи Улицата била слабо осветена.
В същото
време и на същото място се намирал подс.Р.А..*** и
ул.”Оборище” с няколко крачки той застигнал вървящата св.Е.,
дръпнал със сила дамската й чантичка и
хукнал да бяга по протежението на улицата. Свидетелката започнала да вика за
помощ и едновременно с това последвала на бегом подсъдимия. Тя възприела
следните негови външни белези:
“Беше мъж с
височина около 1.70м., по-висок от мен около 10 см, висока съм 1.62м. Беше с
къса коса – първи номер и с плетена шапка на главата с периферия. Видях му само
скула и носа, профила му. Беше тъмен в лице. В него момент моят тен на лицето
беше по-тъмен от неговия.” /показания на Е. л.36 и л.48 от делото/, “Имаше
слабо улично осветление, но като тичаше минаваше точно под лампата и затова го
видях добре в гръб. Шапката му беше плитка и се виждаше част от косата /показания
на Е. л.36, гръб/.
Въпреки
опита да догони подсъдимия, свидетелката не успяла. А. се установил в
относителна близост до мястото на отнемане на чантата. Проверил съдържанието й,
като от нея взел описаните по-горе вещи, както и сумата от 30 лева. Чантичката
с останалото съдържание захвърлил в
градинката до училище на ул.”Хаджи Д.”***, т.е. “от другата страна на улицата,
по която вървях” /от показанията на св.Е., л.36 от
делото/.
В раннните дневни часове на 10.08.2013 година случаен минувач
намерил чантичката на св.Е.. По находящата се в нея
визитна картичка той се свързал с колега на свидетелката и по този начин
дамската чантичка с останали в нея вещи /без изрично описаните по-горе/ били
предадени на пострадалата.
На процесната дата св.Е. подала съобщение за извършеното спрямо нея
посегателство в І РУП-Варна /л.10 от д.пр./. По случая започнало разследване.
Единият от
отнетите мобилни телефони – “Нокиа 100” бил
предоставен на свидетелката по повод на работата й /приемо-предавателен
протокол л.66 от д.пр./. При проверка в системата на
мобилните оператори се установило, че този мобилен телефон е бил използван още
на 10.08.2013 година в 15.08 часа от абонат с номер **********. От изготвената
справка по този критерий /л.51 от д.пр./ за
разследващите станал известен св.О.С.. Последният
закупил за сумата от осем лева мобилен апарат “Нокиа
100” от “..един дето го знам като “Чико” наркоман.
Той ходи из махлата и продава разни неща из махлата...Той продаваше много неща, ама аз взех само
телефона.” /показания на свидетеля л.22 от д.пр./. Понастоящем описаната вещ е върната на
Цветелина В. /разписка л.67 от д.пр./, служител в
“Бритиш инвестмънт кампъни”ООД.
На две различни
дати в д.пр. било проведено разпознаване на лице. Св.Е. посочила подс.А. и уточнила
“Прилича ми по осанката като цяло, но нищо повече”. /протокол л.25 от д.пр./.
Св.С. също е разпознал подс.А.,
като е направил следното изявление “Това е човека дето го знам като “Чико”. Сигурен съм, че е той защото се знаем от много
години и го познах по всичко” /протокол
л. 27 от д.пр./.
Процесните
вещи са остойностени посредством СОЕ. Според заключението те възлизат общо на
сумата от 704.20 лева, извън която остават отнетите 30 лева /те не са предмет
на обвинението изобщо/.
Подс.А. е освидетелстван от съдебен психиатър. Според
заключението на СПЕ той страда от синдром на зависимост към хероин, вредна
употреба на марихуана. Тази зависимост не се е отразила на възможността на А.
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена чрез показанията на свидетелите Р.Е.,
О.С., Г.Г., Г.Г., М.К., В.Д., З.С.; заключенията на СОЕ и СПЕ; протоколи за
разпознаване на лице, както и от приобщените по реда на чл.283 от писмените
доказателства.
При
формиране на решението си и след анализ на доказателствата по делото, се
налагат следните изводи:
Безспорно за предмета на доказване
по настоящето дело е, че на 10.08.2013 година по отношение на движими вещи,
собственост на св.Е. е било осъществено присвоително престъпление. То е ясно по времеизвършване и местоизвършване.
Автор на деянието е мъж, описан от самата свидетелка като висок около 1.70м.,
по-висок от нея с около 10 см, с къса коса – първи номер и с плетена шапка на
главата с периферия, тъмен в лице /показания на Е. л.36 и л.48 от делото/
Главният въпрос, който трябва да
получи отговор е, дали описаното от свидетелката лице е идентично с подс.Р.А.? Отговорът според съда е положителен, а доводите
за това са следните:
Свидетелката Е. е имала първа и
непосредствена среща с извършителя на престъплението в тъмната част на
денонощието, на слабо осветена улица. Освен описанието по общи външни белези –
височина, дължина на косата, тен на лицето, свидетелката е имала възможност да
огледа нападателя си по осанката. Тя е категорична - “най-много време имах да го гледам като го гоних” /показания
на свидетелката последен абзац, л.36 гръб от делото/. Специфично умение на Е. е
бързото бягане. В показанията си в хода на съдебното следствие тя заявява “Бях
с високи обувки и не можах да го догоня. Ако бях с маратонки щях да го догоня,
защото съм бегачка” /показания л.36 от делото/. Това умение според съда, е
позволило на свидетелката да се фокусира върху външния вид на извършителя на
деянието, да го види добре защото “като тичаше минаваше точно под лампата и
затова го видях добре в гръб” /л.36 гръб, последен абзац/.
В тази връзка – протокол за
разпознаване на лице - л.25 потвърждава
идентичността на подс.А. с лицето, извършител на
процесното деяние. В съдебното следствие бе разпитано едно от поемните лица,
удостоверили с подписа си верността на отразеното в протокола процесуално-следствено действие. В показанията си св.З.С. сочи “От моята страна бях с една жена, която
разпознаваше. Тази жена разпозна едно момче, което беше от другата страна на
стъклото.... Лицата бяха към нас с лице, профил и гръб. Момичето, което
разпознаваше, искаше лицата да се завъртят още и да си съблекат якето” /л.94
гръб от делото/.
Тези показания на поемното лице С.
сочат, че на първо място разпознаването от 10.09.2013 година е извършено
съобразно разпоредбата на чл.171 от НПК и на второ място, че разпознаващата Е.
е била крайно внимателна в преценката си преди да посочи подс.А.
като автор на процесното деяние.
Основен аргумент за дискредитиране
на това процесуално следствено действие е възражението на адв.Венков
за отликата във външния вид на А. към м.09.2013 година и към датата на
провеждане на първоинстанционното съдебно следствие. Той е провокиран от
категоричността на изявлението на св.Е. в заседанието
от шести март 2014 година “Разпознах
лицето, което ми взе чантата и го посочих. Категорична съм. На 10.08.2013г.
видях подсъдимия на ул.”Бр.Миладинови”. Въпросната
отлика във външния вид на подсъдимия е свързана единствено с неговото тегло. На
10.08.2013 година поради наркоманията си той е бил по-слаб в сравнение с
актуалното си състояние. Представа за вида на подсъдимия към 01.11.2013година
може да се добие от изпратения фотоалбум
от проведено разпознаване на посочената дата /писмо от І РУП-Варна
и фотоалбум – л.89, л.90 от делото/.
Съдът след внимателно обсъждане
на възражението на адв.Венков, прие че то не е
основателно. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, св.Е.
е възприела подс.А. по общи външни признаци, сред
които не е теглото. Височината на
подсъдимия, цвета на косата, осанката са константни, т.е. няма причина съдът да
не кредитира извършеното разпознаване на подсъдимия от Р.Е.. От фактическите
изявления на свидетелката настоящият състав прави извод, че тя е в състояние да
извърши сравнителен анализ на фактите, случили се назад във времето и да ги
възпроизведе вярно /в тази насока е Р 236-2009-ІІІ, като се третира казус
подобен на предметния/.
Невралгичен за страните, а и за
доказателствената съвкупност е въпросът за достоверността на показанията на св.С.. Същите демонстрират сериозен фактически дисонанс,
който се отразява неблагоприятно върху процеса на разкриване на обективната
истина по делото. Най-общо в д.пр. св.С. е бил категоричен, че е закупил процесния
мобилен телефон “Нокиа” от Чико.
Според справка /л.11 от д.пр./ това е прякор на подс.Р.А..
В показанията си от 03.09.2013 година – л.22 от д.пр.
св.С. заявява, че закупил процесния
мобилен телефон за около осем лева от “..един дето го знам като “Чико” наркоман. Той ходи из махлата
и продава разни неща из махлата...Той продаваше много
неща, ама аз взех само телефона.”
Единствената сериозна фактическа
отлика от показанията му пред настоящия състав на съда е твърдението, че не е
закупил мобилния телефон от подсъдимия, а от “ едно друго момче по прякор Ачо, така му викат. Той е малко по-висок от него,
наркоман... Ачо е висок, има спортно тяло и постоянно
ходи със спортна шапка с козирка... Продава разни работи” /л.37 от делото/.
Достоверността на това твърдение
на св.С. бе проверено посредством изискана справка от
І РУП-Варна, дали в съответната им картотека се
съдържа информация за лице с име Ачо. От приложената
докладна записка – л.91 от делото става ясно, че св.С.
е непоследователен в описанието на лицето от една страна, а от друга - лице с
такова име или прякор не е известно на органите на полицията. Според описанието
дадено от св.С., въпросният Ачо
прилича на подс.А. по употребата на хероин и по
продажбата на “малки нещо” като козметика и мобилни телефони.
По реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК съдът констатира противоречие в
показанията на св.С. относно факта – от кого и кога е
закупил процесния мобилен телефон. Противоречието в
показанията на свидетеля касае единствено човекът, от който е взел апарата. На
практика общо между лицето “Ачо” и подс.А. е всичко останало – наркомания, търговия с дребни
предмети и най-важното от гледна точка
на доказването по настоящето дело – продажбата на отнетия от св.Е. мобилен телефон.
При внимателна съпоставка включително
и на контролните факти, съдът счита че достоверни по съдържанието си са
показанията на св.С. от д.пр.,
а тези от фазата на съдебното следствие кредитира относно закупената вещ и
последващите действия с нея. Основно
сред т.нар.”контролни факти” е приложеното извлечение от мобилен оператор за
използването на процесния апарат “Нокиа
100”. Според съдържанието му, св.С. е боравил с този
апарат в 15.08 часа на 10.08.2013 година. На тази дата той е провел общо четири
разговора с немски абонатен номер. Съдът няма причина да не се довери на
свидетеля, че на отсрещната страна на телефонната връзка е била живеещата във
ФРГ негова роднина. Часът на проведения първи разговор съответства и на
показанията на свидетеля от съдебното следствие , че е закупил телефона в
“..светлата част на деня. Бях пред къщи, да е било 1-2 часа следобяд”
/показания л.37 от делото/.
Като се имат предвид показанията
на св.Е., извършеното разпознаване на подсъдимия и
близостта на местоживеенето на свидетеля до роднини на подсъдимия /справка л.93
от делото/ може да се заключи, че на 10.08.2013 година С. е закупил апарат “Нокиа 100” от подс.А.. В тази
насока е резултатът на проведеното разпознаване в д.пр.
/л.27 от д.пр./. Св.С. е
разпознал подсъдимия, като Чико, с който се знаят от
много години.
По повод на коментираното
разпознаване в пренията по съществото на делото защитникът на подсъдимия релевира няколко оправдателни възражения. Те са провокирани
от показанията на св.С. пред настоящата инстанция –
“Като ме викаха в районното ме питаха дали познавам Чикото.
Те ми казаха неговото име, ама аз не го
знаех..Полицаите даже ми се озвериха. Попитаха ме ако го видя ще позная ли Чикото. Казах, че го познавам. Имам седми клас. Мога да
чета ама донякъде. Изобщо не съм чел нищо” /показания л.37 гръб от делото/.
Първият въпрос, на който следва
да се отговори е дали е спазена процедурата по чл.170 от НПК? Фактите
безалтернативно са в полза на законосъобразността на процесуално-следственото
действие, защото:
На 01.11.2013 година,
непосредствено преди извършване на разпознаването св.С.
е бил разпитан по повод описанието на лицето, от което е закупил процесния мобилен апарат. Съдът изрично подчертава, че св.С. никога не е бил питан дали може да разпознае Чикото. Към него е бил зададен крайно коректно и ясно
следния въпрос “При предходния ви разпит от 03.09.2013 година заявихте, че сте
закупили моб.тел.”Нокиа”
обикновен от лице, което Ви е познато като “Чико”.
Какво е описанието на същия и бихте ли го разпознали ако ви бъде предявен на
живо или на снимка?” /л.26 от д.пр./. На този ясен
въпрос, свидетелят подробно е описал Чикото и
категорично е заявил, че със сигурност ще го познае, защото “от малки се знаем с него от махалата” /л.26
от д.пр./. Това
изявление, както и приложената справка на л.93 от делото изключва
достоверността на твърдението на С., че е узнал името на подсъдимия от
полицейските служители.
Самото разпознаване на лице е
проведено според правилата на чл.171 от НПК. Доказателство за това са
показанията на поемните лица Г. и К.. /л.65 гръб от делото/.
За последващата съдба на мобилния
апарат “Нокиа 100”, по делото са събрани безпротиворечиви доказателства. В тази насока са
еднопосочните показания на св.С., св.Г.,
св.Д., приети от съда за достоверни.
Съдът коментира и още едно
възражение на защитата, с което се обосновава искането за изключване на
показанията на св.С. от доказателствената съвкупност.
То е свързано с противоречивите му твърдения за времето на ползване на процесния апарат. В тази си част показанията на свидетеля
съдържат насочващи факти, които имат
значение към изграждането на версии, но не могат да се поставят в основата на
присъдата. Предметът на доказване в наказателния процес е очертан в нормата на
чл.102 от НПК. На установяване подлежат онези факти и обстоятелства, които имат
значение за признаците на престъпния състав и авторството, а не изобщо.
Истината според съдебната практика е онова, което е станало в действителност, а
тя става логически очевидна чрез процеса на доказване. В настоящето дело
авторството на деянието и фактическите му признаци се доказват от първични и
преки доказателства, коментирани по-горе. Обясненията на подс.А.
се продуцират изцяло като средство на защита, т.к. отречените
факти във връзка с деянието и авторството противоречат изцяло на
доказателствената съвкупност.
Не може да се отмине без отговор и въпроса за
съдбата на останалите отнети вещи. Тяхното местонахождение не е установено до
настоящия момент. С особена значимост е този факт за вторият мобилен телефон “Самсунг Галакси”. Въпреки
изминалото време, от справките на мобилните оператори става ясно че апарат с
ИМЕЙ 357378055474455 не е ползван след дата 10.08.2013 година. Версиите за
местонахождението на този апарат може да са различни, една от които е развитата
от въззивния прокурор в пренията по ЧНД №112/2014
година на Апелативен съд – Варна. Каквито и да са възможните хипотези, те не
могат да бъдат доказателствено обезпечени в настоящето дело. Липсата на тези
предметни на деянието вещи обаче не може да дискредитира заключението по
авторството и съставомерността на деянието. Доказателствата
по делото се субсумират от фактическия състав на
престъплението “грабеж”. Подс.А. е осъществил
изпълнителното деяние на грабежа, започвайки с употребената принуда – физическа
сила с цел отнемане на вещи на пострадалата и го е довършил с установяването на
противоправната си фактическа власт върху предметните на деянието такива. От
обективните действия на Р.А. категорично се заключава, че съставното
престъпление е реализирал при пряк умисъл. Осъществен е квалифицирания състав
на чл.199 ал. т.4 от НК. Осъждането на А. по НОХД №1361/2007 година по описа на
ВОС за идентично с настоящето престъпление – по чл.199 ал.1 т.4 от НК,
обосновава наличието на опасен рецидив в хипотезата на чл.29 ал.1 б.А от НК, като срокът по чл.30 от НК не е изтекъл. Непосредствен
обект на престъпленията от тази група са обществените отношения, чрез които се
осигурява нормалното упражняване на правото на собственост (владението или
държането) върху движими вещи. Освен това при
грабежа се засягат и обществените отношения, в рамките на които е осигурена възможност на човека свободно да формира волята
си и да си избира поведение.
Водим от
горните съждения и при спазване на принципа на чл.14 от НПК, настоящият състав
на съда призна подс.Р.А. за виновен в извършване на
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК,
защото на 10.08.2013 година в гр.Варна, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи – дамска чанта, мобилен телефон “Самсунг
Галакси 19500”, мобилен телефон “Нокиа
100” и др. на обща стойност 704.20лв. от владението на Р.К.Е., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
При индивидуализация на
наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид посочените в чл.54 от НК
обстоятелства, като установи:
Степента на обществена опасност
на процесното деяние е висока. Касае се за престъпление, чийто родов обект на
защита са от една страна обществените отношения обезпечаващи неприкосновеността
на частната собственост, а от друга – обществените отношения, даващи право за
самоопределяне на поведението по лична воля и подбуди.
Личната обществена опасност на
подсъдимия също е висока. Най-сериозно
впечатление правят данните за съдебното му минало. Първото осъждане на А.
датира от 2002 година, като то касае престъпление извършено през 2000 година и
наказуемо по чл.195 ал.1 т.5 от НК /НОХД №4747/2001 година на ВРС/. В
изпитателния срок на наложеното наказание по посоченото дело, подс.А. е извършил престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК,
за което е бил осъден с присъда по НОХД №490/2003 година по описа на ВРС. Последвало
е осъждането му за престъпление по чл.354а ал.1 от НК с присъда по НОХД
№120/2003 година по описа на ВОС и още едно осъждане за престъпление по чл.199
ал. т.4 от НК по НОХД №1361/2007 година по описа на ВОС /последното обуславя
квалификацията на предметното деяние по чл.199 ал. т.4 от НК, поради което
съдът не го взема предвид при индивидуализация на наказанието/. След справка
със свидетелството за съдимост на А. се установява, че за всичките си престъпни
деяния е бил наказван с лишаване от свобода. Отлагането на първото наказание с
изпитателен срок не е въздействало предупредително върху подсъдимия, като
буквално два месеца след влизане на присъдата по НОХД №4747/2001 година в сила,
той е извършил ново престъпление но в условията на специален рецидив. Въпреки престоя си в местата за лишаване от
свобода и насочената към рехабилитация на личността му социална работа,
престъпните прояви не са били преосмислени, а напротив – дообогатени
с престъпление по чл.354а от НК. С определение на ОС-Ловеч
от 21.12.2006 година, подсъдимият А. дори е бил условно-предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието си по НОХД №120/2003
годишна, като включително и инструмента на чл.70 от НК не е предпоставил
неговата успешна ресоциализация. Последвало е ново,
продължително изолиране на подсъдимия от обществото, което също не е довело до
преосмисляне на престъпните му нагласи.
Сведенията за живота на
подсъдимия извън пенитенциарните заведения са доста
оскъдни. Известно е, че има три деца /фактът се съдържа в данните от
психиатричното освидетелстване на А. – л.35 от д.пр./.
По-обстоятелствен в това отношение е св.С.. В
показанията си от д.пр. и кредитирани от съда изцяло,
той сочи че подсъдимият е наркоман, който често продава разни неща из махалата.
Дори и това изречение е достатъчно, за да може да се установи че подсъдимият А.
се съпротивлява на социалната си адаптация. Очевидно той не е предприел
действия обществено да се интегрира, спазвайки изисквания за полагане на труд и
зачитане на правилата за нормално
общуване. Единственият източник на доходи са престъпните прояви, една от които
е настоящата.
На тези изцяло негативни данни за
личността на А. в незначителна степен противостои установената му зависимост от
хероин, вредна употреба на марихуана. От изготвената в д.пр.
СПЕ става ясно, че вредната зависимост
към хероин е с проява от осемнадесетата година на подсъдимия. Въпреки
двукратното лечение в Наркологичното отделение,
зависимостта не била преодоляна. Съдът не отрича, че престъпната деятелност е
отчасти подчинена на тази зависимост. Към това следва да се добави невисоката
стойност на предметните на престъплението вещи.
Изложеното даде основание на съда
да наложи наказание на подс.А. над минималния размер,
предвиден в санкцията на чл.199 ал.1 от НК, а именно шест години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
Това наказание според настоящия
състав, ще удовлетвори на първо място целта на индивидуалната превенция на
наказателната отговорност. Продължителното му изолиране в местата за лишаване
от свобода ще отнеме възможността да
върши други престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на
санкцията. По време на изтърпяване на наказанието с подсъдимият А. ще се
осъществява рехабилитационна програма за преодоляване на престъпните нагласи и
изграждане на критичен модел на поведение с очакван резултат – снижаване нивото
на риска от рецидив. Не на последно място, наложеното наказание ще въздейства
предупредително и върху останалите членове на обществото, като ще ги провокира
от въздържане към подобно престъпно поведение.
Съдът обсъди възможността да
наложи комулативно наказанието конфискация до една втора на имуществото на
подсъдимия и в данните по делото не намери основание за това. Подсъдимият
произхожда от бедно семейство, а поради продължителния си престой в затвора на
практика лишава трите си деца от имуществена грижа. Отнемането на част от
имуществото на А. би задълбочило сериозно кризата в неговото семейство, като
това било несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянието и дееца.
С присъдата на основание чл.189
ал.3 от НПК се възложиха разноските на подсъдимия А..
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: