№ 78
гр. Балчик, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско
дело № 20233210100481 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. К. С. срещу "***
първоначално обективно евентуално съединени установителелни искове за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит от разстояние *** г.
поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
евентуално като неравноправна по смисъла на чл. 143 и 146 от ЗЗП.
В исковата си молба ищцата Г. К. С. излага, че на *** г. е сключила Договор за
потребителски кредит от разстояние *** г. с ответника "*** по силата на който е усвоена
главница в размер от ***. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 36%, а
предвиденият годишен процент на разходите възлизал на 42. 58%. Поддържа се, че в чл. 17
от процесния договор страните уговорили в 3-дневен срок от подписването на сделката
ищецът да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. Било договорено, че при
неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя, последният ще дължи
неустойка в размер на 0.9% от стойността на всяка усвоена сума по кредита за всеки ден,
през който е предоставено обезпечението. Уточнява се, че общият размер на начислената
неустойка възлизал на 1668.87 лв., а общата сума която ищцата е следвало да върне -
3321.48 лв. Сочи се, че договорът е нищожен на основание чл.10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не е спазена предвидената от закона форма – на ищцовата страна не е било представено
копие от договора, преддоговорна информаци, общи условия и СЕФ. Излага, че същият е
сключен в разрез с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 и
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото ГПР е посочен единствено като процент, при липса на
ясно разписана методика на фомирането му, като в същия не са включени разходите за
заплащане на наустойка. Отделно от това навежда твърдения, че ГПР е с погрешно посочен
1
размер, като действителният бил многократно над допустимия. Излага се, че клаузата на чл.
27 от Договора е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД поради невъзможност
потребителят да осигури в 3-дневен срок поръчител, отговарящ на посочените в договора
изисквания. Сочи се, че същата клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели постигане на неоснователно
обогатяване. На следващо място се сочи, че клаузата на чл. 27 от Договора е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона, доколкото в чл. 33, ал. 1
от ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Излагат се доводи и за
неравноправност на клаузата на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Ищецът счита, че
същата не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. В заключение моли да бъде
провъзгласена недействителността на клаузата, предвидена в чл. 27 от Договор за паричен
заем *** г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на наустойка в размер на
0,9% от стойността на усвоената сума на ден като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "***, с
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не
оспорва твърдението, че страните в производството са страни по Договор за потребителски
кредит *** г., сключен от разстояние, съобразно правилата на ЗЕДЕУУ, ЗПК и ЗПФУР, с
предмет заета сума в размер от 1200 лв. Сочи, че срещу ползването на заетата сума ищецът
се задължил да заплаща възнаграждение, чийто размер не е прекомерен. Оспорва
твърденията за нищожност на целия договор, включително и на клаузата за неустойка.
Твърди, че договорът е валиден и годно е породил своите правни последици. Излага, че
същият нито противоречи на закона, нито го заобикаля, нито противоречи и на добрите
нрави. Поддържа, че уговорената между страните неустойка не излиза извън присъщите й
функции, а именно да репарира причинените от неизпълнението в срок вреди, да реализира
точно изпълнение и ако не се постигне да санкционира за неизпълнението. В заключение
моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът "*** е предявил насрещен иск срещу
ищцата по първоначалния иск Г. К. С. при условията на последващо обективно кумулативно
съединяване за осъждане на кредитополучателя да заплати на кредитора сумата от 1083.04
лв., представляваща главница по сключения между страните Договор за потребителски
кредит от разстояние *** г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на насрещната искова молба в съда – 02.10.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 281.19 лв., представляваща договорна лихва върху посочената
главница за периода от *** г. до *** г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД.
2
В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск "*** твърди, че в
изпълнение на поетите от ищцата задължения по процесния договор за кредит същата е
направила следните вноски: на 27.01.2022 г. сумата от 185 лв., на 25.02.2022 г. сумата от 185
лв., на 28.03.2022 г. сумата от 185 лв, на 27.05.2022 г. сумата от 185 лв., на 13.06.2022 г.
сумата от 48 лв., на 22.06.2022 г. сумата от 185 лв., на 23.06.2022 г. сумата от 78 лв.и на
18.08.2022 г. сумата от 185 лв. Сочи, че остатъкът от непогасената главница по договора
възлиза на 1083.04 лв., а остатъкът от начислената и незаплатена договорна лихва - 281.19
лв. По изложените съображения моли предявеният насрещен иск да бъде уважен.
Претендира присъждане на разноски, направени във връзка с предявения насрещен иск.
Ответницата по насрещните искове Г. К. С., чрез адв. Д. М., е депозирала отговор
на насрещната искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с която изразява становище за
допустимост и частична основателност на предявения насрещен иск. Сочи, че
кредитодателят е нарушил изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК, тъй като не е оповестил
действителния ГПР, което влече недействителност на целия договор за кредит на основание
чл. 22 от ЗПК. С изложените съображения счита, че дължи връщане само на чистата
главница в размер на 1200 лв.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се
представлява, депозира нарочна молба, с която поддържа становището си по първоначалния
иск и по насрещния иск.
В открито съдебно заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по
насрещния, чрез процесуален представител, поддържа отговора на исковата молба и
насрещния си иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно по делото
обстоятелството, че между ищцата и ответника е сключен Договор за потребителски кредит
от разстояние *** г. с предмет заета сума в размер от ***. при ГПР 42.58% и фиксиран ГЛП
36 %, който факт се констатира по делото и от ангажирания на л. 6-12 електронен документ,
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Така общата сума за
връщане по заема е равна на 1657.87 лв., формирана от заетата сума и договорната лихва.
Срокът за погасяване на заема е 18 месеца, като месечните вноски са посочени в
погасителния план – неразделна част от договора. Съгласно чл. 1, т. 9 от договора страните
са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова
гаранция. Чл. 17, ал. 1 от договора предвижда в срок до 3 дни от сключването на договора
кредитополучателят да осигури договорените обезпечения, като при бездействие от негова
страна същият дължи неустойка в размер на 0. 9% от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение – арг. от чл. 27,
ал. 1 от договора. Видно от погасителния план размерът на месечната фиксирана вноска
възлиза на 184.53 лв., включваща освен заетата сума и договорната лихва и вземането за
неустойка. Т. е. общо дължимата сума по кредит възлиза на 3321.48 лв.
3
Видно от платежно нареждане от 29.12.2021 г. *** е превел по сметка на Г. К. С.
сумата от 1200 лв. Като основание за престацията е посочено „***.
Видно от приложените по делото платежни нареждания (л. 66-73) Г. К. С. е
превела по сметка на „*** следните суми: на 27.01.2022 г. сумата от 185 лв., на 25.02.2022 г.
сумата от 185 лв., на 28.03.2022 г. сумата от 185 лв, на 27.05.2022 г. сумата от 185 лв., на
13.06.2022 г. сумата от 48 лв., на 22.06.2022 г. сумата от 185 лв., на 23.06.2022 г. сумата от
78 лв.и на 18.08.2022 г. сумата от 185 лв., или сума в общ размер на 1236 лв.
От приобщеното експертно заключение по назначената ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, се
установява, че остатъкът от дължимата от ищцата по първоначалния иск главница по
Договор за потребителски кредит от разстояние *** г. към момента на изготвяне на
експертизата възлиза на 1083.04 лв. , а остатъкът от дължимата договорна лихва – 281.19 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – гр. Балчик е сезиран с първоначално обективно евентуално
съединени установителелни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от
Договор за потребителски кредит от разстояние *** г. поради заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като противоречаща на добрите
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, евентуално като неравноправна по смисъла
на чл. 143 и 146 от ЗЗП и насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за осъждане Г. К. С. да
заплати на "*** сумата от 1083.04 лв., представляваща остатък от непогасената главница по
сключения между страните Договор за потребителски кредит от разстояние *** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 02.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 281.19 лв., представляваща
остатък от незаплатена начислената за периода от *** г. до *** г. договорна лихва.
Предмет на настоящия спор по предявения първоначален главен иск е неустойка,
която е уговорена като клауза в Договор за потребителски кредит от разстояние *** г., по
силата на който кредитодателят предоставя за кредитополучателя сума в размер на 1200 лв.
срещу насрещното задължения на кредитополучателя да върне заетата сума на 18 месечни
вноски и да заплати възнагражение в полза на кредитодателя в размер на уговорената лихва
ГЛП 36 % и ГПР 42.58 %. Съгласно чл. 1, ал. 9 от договора, страните са уговорили
задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция. Чл. 17, ал.
1 от договора предвижда в срок от 3 дни от сключването на договора кредитополучателят да
осигури договорените обезпечения, като при бездействие от негова страна същият дължи
неустойка в размер на 0. 9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение – арг. от чл. 27, ал. 1. Видно е от
погасителния план, че размерът на месечната фиксирана вноска възлиза на 184.53 лв.,
включваща освен заетата сума и договорната лихва и вземането за неустойка. Т. е. общо
дължимата сума по кредит възлиза на 3321.48 лв.
4
Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика
отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо
правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, по аргумент от чл.
24 от ЗПК, и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.
148 от ЗЗП/.
Кредиторът винаги има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение
на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за
платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна
страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по
кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото
състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 от ЗПК/,
като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да
откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/. В случая осигуряването на обезпечение
не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е
преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Така, поставяйки
изискване за последващо осигуряване на поръчители или банкова гаранция, без дори да е
налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без
основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника.
Следва да се посочи също, че по отношение на първата алтернатива за
обезпечаване на задължението /поръчителство от физическо лице/ поставените изисквания
към поръчителя са многобройни и несъобразени с размера на предоставения заем, като за
част от тях кредитополучателят не би могъл да получи информация в определения
тридневен срок, доколкото това е свързано с евентуални запитвания от различни държавни
институции /НОИ, НАП, БНБ и др./. Следва да се отбележи също, че да се вменява на
кредитополучателя да изследва дали евентуалният поръчител не е заемател или поръчител
по друг кредит с кредитора ***, който сам разполага с тази информация, се намира в
противоречие с изискванията на добросъвестността.Тази информация кредитополучателят
би могъл да получи много по-трудно от кредитодателя, който с оглед предмета на дейността
си, има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените
обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на кредитополучателя, съчетано с
определянето на изключително кратък срок за изпълнението им, води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни и единствената й цел е
да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Дори само поради тези
особености на естеството на задължението, което обезпечава, неустойката накърнява
добрите нрави, което я прави нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД /така т. 3 на ТР
№1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.
На следващо място, при анализа на клаузата за неустойка, настоящият съдебен
състав намира, че по начина на уговарянето й, тя излиза извън присъщите на този договорен
ангажимент функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение,
което е още едно основание за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави.
5
Главното задължение на заемателя по договора за кредит е да върне заетата сума и да плати
уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение. Така изцяло
липсва обезпечителният елемент на неустойката, тъй като такава би се дължала и при точно
и пълно изпълнение на основното задължение на длъжника /съгласно чл. 27, ал. 2 от
договора и погасителния план във вариант при непредставяне на обезпечение, неустойката
се разсрочва и се включва в размера на дължимата месечна погасителна вноска по кредита/.
Ето защо, в случая не е налице обезщетителната функция на неустойката, защото
тя не гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо неизпълнение на
длъжника, нито го мотивира да изпълни точно. Формално тази неустойка е уговорена като
санкционна, но същата не зависи от вредите от неизпълнението на допълнителното
задължение за предоставяне на обезпечение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Това е така, защото към момента на изтичане на
предвидения тридневен срок за обезпечаване на задължението по кредита, кредиторът не би
могъл да търпи вреди от липсата на обезпечение, тъй като дори първата погасителна вноска
още не е била дължима. Вярно е, че съгласно чл. 93 от ЗЗД вредите от неизпълнението, за
което е предвидена неустойка, не се доказват, но това не означава, че не трябва да са
претърпени.
Очевидно е в случая, че неустойката е предвидена за заплащане, без да се намира в
никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на кредитополучателя
да върне заетата сума. Включена по този начин като падежно вземане /арг. от чл. 27, ал. 2 от
договора/, претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а добавък
към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на кредитодателя,
което е единствената цел на начисляването й.
На наследващо място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от
ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесните клаузи за неустойка
в полза на кредитора всъщност се обезпечават вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната
лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Отделно от това, следва да се отбележи, че непредставянето на обещани
обезпечения /когато същите са били реално очаквани от кредитора/, съобразно разпоредбата
на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение, а в случая
кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Това навежда на категоричния извод, че нито една от страните не е
имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора
по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи
обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при
предоставяне на обезпечени кредити.
Ето защо настоящият съдебен състав счита за основателно наведеното в исковата
6
молба оплакване за нарушение разпоредбите на чл. 11, т. 10 от ЗПК и заобикаляне
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговорената неустойка, която
според погасителния план възлиза на 1663.87 лв., съставлява скрит добавък и следва да бъде
включена в годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, като в ал. 4 от цитирания
законов текст е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на
законната лихва.
В случая макар да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, с неустойката се въвеждат допълнителни разходи, в
резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент
на разходите реално надхвърля посочения в договора – 42.58% и възлиза над 150%. Така
размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната
лихва – 50%, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговорената неустойка се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тя се явява прикрит разход по
кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите. От съществено значение е и
фактът, че размерът на неустойката /1663.83 лв./ надхвърля с 38 % този на отпуснатия
кредит /***./.
Всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Според специалната норма на чл. 22 от
ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
Крайният извод на съда е за недействителност на договора за потребителски
кредит, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи.
По изложените съображения съдът приема, че предявения иск за обявяване
нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит от разстояние *** г.
сключен между "*** и Г. К. С. е основателен и следва да бъдат уважени.
От представените по делото платежни нареждания от 27.01.2022 г., 25.02.2022 г.,
28.03.2022 г., 27.05.2022 г., 13.06.2022 г., 22.06.2022 г., 23.06.2022 г. и 18.08.2022 г., както и
от приетото и неоспорено от страните заключение на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че в изпълнение на поетото задължение да върне
заетата сума ответницата по насрещния иск е престирала в полза на ищеца по насрещния
иск сума в общ размер на 1236 лв. Доколкото договорът за потребителски кредит е нищожен
и по него се дължи само главницата, съдът намира, че със сумата от 1236 лв. е погасена
7
главницата по процесния договор за кредит.
Предвид изложеното предявените насрещни искове с правно основание чл. 211 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното
искане, в полза на ищцата по първоначалния иск следва да бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски за внесена държавна такса в размер на 66.50 лв.
Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител на
ищцовата страна по първоначалните искове искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ***, следва да бъде присъдено
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Г. К. С. в общ
размер на 902.80 лв., от които 466.38 лв. по първоначалния иск и 436.42 лв. по насрещния
иск, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършените процесуални действия от пълномощника на
ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск. Съдът счита, че установения
минимум на размера на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не се явява несъразмерно висок с
оглед положения труд на процесуалния представител.
Неоснователни са възраженията на ответника по първоначалния иск за липса на
основания за присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения в полза на насрещната
страна, доколкото по делото не били представени доказателства, че страната е материално
затруднена. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата при оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, насрещната
страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране
отговорността й за разноски, като техният размерът се определя от съда, съобразно
предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и
съдействие се установява, че правната помощ за защита по гр. д. № *** г. по описа на РС
Балчик е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Изявлението за
наличие на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Достатъчно за уважаването на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е правната помощ по делото
да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 27 от Договор за
потребителски кредит от разстояние *** г., сключен между "***, ****, със седалище и адрес
на управление: **** и Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, поради заобикаляне на закона,
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. от 4 ЗПК.
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, ****, със седалище и адрес на управление: ****
срещу Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, в условията на последващо обективно
кумулативно съединяване осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1083.04 лв., представляваща главница по
сключения между страните Договор за потребителски кредит от разстояние *** г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба в съда – 02.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 281.19 лв.,
представляваща договорна лихва върху посочената главница, начислена за периода от *** г.
до *** г., като неоснователен.
ОСЪЖДА "***, ****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на Г.
К. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 66.50 лв. /шестдесет и шест лева и петдесет
стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "***, ****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ***, сумата от 466.38 лв. /четиристотин
шестдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ по първоначално предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА "***, ****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ***, сумата от 436.42 лв. /четиристотин тридесет
и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна помощ по насрещните искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
9