Решение по дело №579/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260015

 

гр. ВРАЦА,  13.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 06.01.2021г. в състав:

 

Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

    Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА

       мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА

                                    

в присъствието на:

секретар Л. Горчева

като разгледа докладваното  от  съдията Пеловска             

в.гр. дело N 579         по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано въз основа на подадена от „Пътстройинженеринг“АД-гр.Враца въззивна жалба против решение №260198/11.11.2020г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №1207/2020г., с което са уважени предявените от И.С.И. *** против жалбоподателя обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, за отмяна на заповед №820/23.04.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението в размер на  сумата от 3909,12 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установяват наведените в исковата молба фактически твърдения. Сочи се, че наличието на основанието по чл.328, ал.1, т.12 от КТ се обуславя от безвиновната фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор, т.е. съществуването на причина от обективен характер, която трябва да съществува към датата на прекратяване на договора, а не впоследствие. Според жалбоподателя, от събраните по делото доказателства се установява, че при извършване на уволнението изискванията на трудовото законодателство са спазени, но въпреки това районният съд го е отменил без да мотивира това свое решение. Поддържа се също оплакване, че размерът на присъденото на ищеца обезщетение е неправилен и е недоказан.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, като се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия И.С.И. е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата. Развиват се доводи, че районният съд правилно е приел уволнението за незаконно и го е отменил, като също правилно е  приел, че в доказателствена тежест на ответника-работодател е било да докаже наличието на основанията за прекратяване на договора. Според въззиваемия, работодателят не е провел доказване на този факт и по делото не са събрани доказателства, че са налице обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Сочи се, че ищецът не е бил в обективна невъзможност за изпълнява договора, а работодателят не сочи и не се позовава на факти, установяващи обективна невъзможност. По отношение на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК въззиваемият сочи, че определянето му е правилно и законосъобразно, предвид месецът, който следва да се вземе за база при определяне на обезщетението и доказателствата за БТВ за този месец, в случая м.март 2020г.

Въззиваемият настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените от него деловодни разноски за въззивната инстанция.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявени от И.С.И. *** против „Пътстройинженеринг“АД-гр.Враца, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, за  отмяна на заповед №820/23.04.2020г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението в размер на сумата от 3909,12 лв.

В исковата молба ищецът подържа, че е работил по трудово правоотношение при ответника „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД на длъжност „***“, със срок за договора до 31.03.2019г. След изтичането на този срок ищецът продължил да работи на същата длъжност до 24.04.2020г., когато трудовото му правоотношение било прекратено с процесната заповед №820/23.04.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Ищецът счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконно, а самата заповед - незаконосъобразна, тъй като в заповедта не се съдържа означение в какво се състои обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор и коя от страните по договора е в невъзможност да го изпълнява. Твърди също, че уволнението е незаконно, тъй като липсват фактически и правни основания за него, а именно не са налице обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, при които реалното изпълнение на трудовите задължения да е станало невъзможно по причина, която стои извън волята на страните. Посочва, че такива причини не са налице при него и работодателя, защото притежава свидетелство за управление на МПС за нужната категория, разполага с удостоверение за психологическа годност, няма здравословни проблеми, а работният процес не е спирал. поддържа също, че подписът, положен за работодател в заповедта, не е изпълнен от изп.директор на ответното дружество, поради което няма надлежно волеизявление за прекратяване на договора. Твърди, че в резултат на уволнението е останал без работа, поради което претендира заплащане на обезщетение по чл.344, а.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ за периода 24.04.2020г.-24.10.2020г., в размер на 3690 лв.

В резултат на направено от ищеца искане, с протоколно определение от 22.07.2020г. първоинстанционният съд е допуснал увеличение на иска за обезщетение до размер на сумата от 3909,12 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът и въззивник в настоящото производство - „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, е ангажирал писмен отговор, че оспорва предявените искове. В отговора се поддържа, че са налице условията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.12 от КТ, а ищецът не се ползва със закрилата по чл.333 от КТ.

С обжалваното решение РС-Враца е уважил предявените искове в цялост. За да постанови този резултат решаващият състав, след анализ на събраните по делото доказателства, е заключил, че ответникът, чиято е тежестта на доказване в процеса, не е представил доказателства за наличието на причини, обуславящи прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на соченото основание. С този мотив е счел уволнението и заповедта, с която то е извършено, за незаконни и ги е отменил. По отношение на искането за възстановяване на работа, съдът е приел, че трудовият договор е срочен, но доколкото няма доказателства за наличието на нов трудов договор между страните и на основание чл. 69 КТ същият се е превърнал в безсрочен и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него от преди уволнението длъжност. Уважавайки главния иск, съдът е стигнал до извода, че следва да бъдат уважени и предявените обусловени от него обективно съединени искове.

При така подадените искова молба и отговор в първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото копие от допълнително споразумение №318-18/31.01.2019г. към трудов договор №318/04.05.2015г., страните били в трудови правоотношения, като по силата на допълнителното споразумение считано от 31.01.2019г. ищецът И.И. заемал длъжността „***“ при ответника „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ А. Трудовият договор е сключен като срочен по чл.68, ал.1, т.2 от КТ със срок до 31.03.2019г. Страните не спорят, а това се установява и от представените по делото копия от трудовата книжка на ищеца, справка от НОИ за осигуряването му, писмо-искане вх.№69/22.07.2019г. и заповед №70/25.07.2019г.за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“, че с изтичането на посочения в допълнителното споразумение срок договорът не е бил прекратен и ищецът е продължил да работи при ответника до прекратяването на трудовия договор с процесната заповед.

С обжалваната заповед №820/23.04.2020г. на изп.директор на „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 24.04.2020 г.  Като причина за прекратяване на договора в заповедта е посочено „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“. Заповедта е връчена на ищеца на 27.04.2020г.

Видно от приетите като доказателство по делото трудова книжка на служителя и регистрационна карта от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“-Враца, както и от извършените от районния съд констатации в с.з.на 28.10.2020г.от трудовата книжка на ищеца и от регистрационната му карта в БТ-Враца, към края на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, въззиваемият не е работил по трудово правоотношение и няма вписани други обстоятелства, свързани с трудовата му дейност, след вписване на прекратяването на трудовото му правоотношение с въззивника.

По отношение на брутното трудово възнаграждение на ищеца-въззиваем, за месеца, предхождащ месеца на уволнението, е представено удостоверение №163/24.06.2020г., издадено от работодателя.

В подкрепа на твърденията си, че разполага с необходимата професионална квалификация и годност, ищецът е представил заверени копия от свидетелство за управление на МПС №*********, изд.на 26.11.2012г. от МВР-Враца, карта за квалификация на водач на МПС №Р258440 и удостоверение за психологическа годност №565198. От така представените доказателства се установява, че ищецът разполага с необходимата за длъжността му категория С, психологически годен е и е с валидни документи.  

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, с които ищецът твърди, че трудовото му правоотношение е незаконно прекратено от работодателя и това поражда правото му да иска неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението.

За да уважи така предявените искове районният съд правилно е приел, че в тежест на ответника и настоящ жалбоподателя е да докаже законността на уволнението, като установи съществуването на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по причини, обективни за ищеца или за работодателя, както и да докаже спазването на процедурните изисквания, когато такива са налице. Правилно и законосъобразно в тежест на ищеца е възложено да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ трудовото правоотношение няма срочен характер, както и че е останал без работа в резултат на уволнението, съответно какъв е размера на БТВ за месеца, предхождащ месеца на уволнението.

При така разпределената доказателствена тежест районният съд е приел, че ответникът, не е представил доказателства за наличието на обективни причини, настъпили след сключването на договора, обуславящи невъзможност договора да бъде реално изпълняван. По отношение на искането за възстановяване на работа, съдът е приел, че макар трудовият договор да е бил сключен като срочен, на основание чл.69 от КТ той се е превърнал в безсрочен, доколкото след изтичане на уговорения срок ищецът е продължил да изпълнява трудовите си функции при работодателя. Уважавайки главния иск, съдът е стигнал до извода, че следва да бъдат уважени и предявените обусловени от него обективно съединени искове, за основателността на които са представени необходимите доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от районния съд мотиви за уважаване на предявените искове, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Необходимите и достатъчни характеристики на обективната невъзможност по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, които я отличават от другите уволнителни основания, е разрешен в съдебната практика. Същественото е, че обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор следва да е настъпила след възникване на трудовото правоотношение и към датата на уволнението за страните се явява непреодолима и независеща от волята им. Това основание е самостоятелно и не се припокрива с никое от другите, затова временната нетрудоспособност не е предпоставка за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ /решение № 99 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 380/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 342 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 11/2011 г., IV г. о., ГК/.

В практиката /напр. Решение № 324 от 26.06.1998 г. по гр. д. № 1251/97 г., III г. о., на ВКС/ е прието, че заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение, следва да бъде мотивирана. Обективният характер на отговорността при безвиновните уволнителни основания предпоставя задължение на работодателя да мотивира заповедта за уволнение. Само в рамките на изложената в нея фактическа обстановка, съдът може да извърши преценка за законност. Основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение, той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно /решение по гр. д. № 380/09 г. на ВКС, четвърто г. о./.

В съответствие с тази практика правилно първоинстанционният съд е приел, че изискването за мотивиране на заповедта за уволнение в случая не е изпълнено. Видно от съдържанието й е, че в същата има означение само на съответния законов текст, на който се позовава работодателят-въззивник, а именно чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, но не и описание на фактите и обстоятелствата, които дават основание да се приложи именно това законово основание за уволнение. По делото няма и други доказателства, сочещи за възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора, което от своя страна да бъде фактическо основание за прилагане на законовия текст на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.

Доколкото с иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, то предмет на делото е именно съществуването на това потестативно право. Затова в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ доказателствената тежест винаги е на работодателя, който следва да обоснове наличието на всички факти, които пораждат това му право или имат значение за надлежното му упражняване. В случая доказателствената тежест между страните е правилно разпределена още с доклада по делото. Въпреки това обаче възивникът не е предприел действия по повод на възложената му доказателствена тежест, като представи доказателства за наличието на факти и обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор, респ. за възникване на правото му да прекрати последния,  поради което следва да понесе и последиците от своето си бездействие.

Изложеното дава основание да се приеме, че субективното право на уволнение не е упражнено от работодателя законосъобразно, което поражда необходимост от неговата отмяна, ведно с отмяна на заповедта, с която то е извършено.

Основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя основателността и на предявените с него обективно кумулативно съединение искове. Тъй като във въззивната жалба не са направени оплаквания, свързани с исковете по чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ, то въззивният съд не дължи подробно изложение по тях, но за пълнота на мотивите следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя изцяло всички фактически и правни изводи, до които е достигнал районния съд по отношение приложимите условия и представените доказателства за уважаване на тези искове. Ищецът разполага с правото на възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като са налице безспорни доказателства, че той е продължил да изпълнява трудовите си функции и след изтичането на уговорения срок, поради което и на основание чл.69 от КТ първоначалният срочен договор се е превърнал в договор за неопределено време. По отношение на иска за обезщетение са представени доказателства, че в периода 24.04.2020г.-24.10.2020г. ищецът не е започвал нова работа, както и че брутното му трудово възнаграждение за м.март 2020г. /съгл.чл.228, ал.1 от КТ месеца, предхождащ месеца на уволнението/, е в размер на 651,52 лв. При тези доказателства посочените искове са били правилно уважени от първоинстанционния съд.

По така изложените съображения обжалваното решение на РС-Враца ще следва да бъде потвърдено, при което на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна И.И. разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция в размер на 800 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                 Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260198/11.11.2020г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1207/2020г.

ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати на И.С.И., с ЕГН**********,***, сумата от 800 лв. лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

Председател:...........   Членове:1.......... 2..........