№ 125
гр. Дупница, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510100090 по описа за 2022 година
КР. Г. АНТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Ю. Д., със съдебен адрес за
призоваване: ***, е предявил срещу “ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1784, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч
Марк, Бизнес Център, обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи поради изтекла давност сумите, представляващи
главница за ползвана електроенергия за абонатен № 200140546694 и за абонатен № 300140546561
в размер общо на 1 876, 41 лева за общ период от 25.02.2011 г. до 23.03.2016 г., както и за
неустойка за забавено плащане в размер общо на 1 204, 84 лева за период от 29.04.2011 г. до
26.01.2022 г. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът сочи, че е абонат на ответното дружество с клиентски номер № 200140546694 и
клиентски номер № 300140546561. За периода 2011 – 2016 г. са начислени суми за ползвана
електроенергия, съответно по клиентски номер № 200140546694 – 1307, 93 лв., и по клиентски
номер № 300140546561 – 1772, 78 лв. Не са образувани граждански дела за тези суми и не са
предприемани принудителни действия за събирането им.
Ответното дружество не възстановява прекъснатото електрозахранване, тъй като смята
сумите за дължими.
Ищецът счита, че не дължи претендираните суми поради изтичането на тригодишната
погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.
В постъпилия писмен отговор предявените искове се признават като основателни и е
направено искане за приложение на чл.78, ал.2 ГПК. Уточнява се, че процесните суми са за реално
използвано количество електрическа енергия по два броя електромери в имота за общ период от
25.02.2011 г. до 23.03.2016 г., като размерът на неплатената главница е 1876, 41 лв. Начислената
неустойка за забавено плащане върху главницата е в размер 1204, 84 лв. за период от 29.04.2011 г.
/датата, следваща датата на падежа на най-старата неплатена фактура/ до 26.01.2022 г. /датата на
счетоводната справка/.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно, че ищецът е клиент на електрическа енергия на
ответното дружество с клиентски номер № 200140546694 и клиентски номер № 300140546561,
респ. – че страните са обвързани с договор за продажба на електроенергия, за който са приложими
Общите условия за продажба на електроенергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г.
Ответникът е представил счетоводна справка за задълженията на ищеца по клиентски
номер № 200140546694 и клиентски номер № 300140546561, от която се установява, че общата
стойност на начислената сума за потребена електрическа енергия по двата електромера възлиза на
1876, 41 лв. за общ период от 25.02.2011 г. до 23.03.2016 г., а размерът на начислената неустойка за
периода 29.04.2011 г. - 26.01.2022 г. възлиза на 1204, 84 лв.
Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от
ответника.
С оглед на становището на ответника, че признава иска, процесуалният представител на
ищеца е направил искане по реда на чл.237, ал.1 ГПК да бъде постановено решение съобразно
признанието. С оглед направеното признание на иска от ответника и направеното искане от ищеца,
на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене.
С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:
При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в
тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника, като при иск по чл.439 ГПК тези възражения следва да са
основани на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Предявеният иск е допустим. Признатото право не противоречи на закона и на добрите
нрави; признато е право, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание
на иска и събраните доказателства по делото, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан.
С оглед на този изход от спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото
в общ размер 574 лв. /за държавна такса – 124 лв., и адвокатско възнаграждение - 450 лв./.
Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като изисква освен признание на иска, също и
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В Определение № 474 от
7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК се сочи, че при признание на иска
ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Безспорно е, че
ответникът не разполага с изпълнителен титул; съгласно чл.42, ал.2 от приложимите Общи
условия обаче той разполага с възможност да прекъсне снабдяването на потребителите с
електроенергия при забава на плащането на дължимите суми. Следователно ответникът разполага
с възможност за извънпроцесуална принуда, като според твърденията на ищеца тази възможност е
и използвана в конкретния случай.
Поради това с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да
му бъдат възложени направените от ищеца разноски /неоснователно е възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като то е в минималния размер
по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК
*********, че КР. Г. АНТ., ЕГН **********, не дължи поради изтекла погасителна давност
сумите, представляващи главница за ползвана електроенергия за абонатен № 200140546694 и за
абонатен № 300140546561 в размер общо на 1 876, 41 лева за общ период от 25.02.2011 г. до
23.03.2016 г., както и за неустойка за забавено плащане в размер общо на 1 204, 84 лева за период
от 29.04.2011 г. до 26.01.2022 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, да заплати на КР. Г. АНТ., ЕГН
**********, сумата 574 лв. - разноски по водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3