Р Е
Ш Е Н
И Е №1
гр.Кюстендил,
03.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в
открито заседание на четвърти декември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Р. С.,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева т.д.№38/2018г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по исковата молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр.С., район ****, ул.„***“ №***,
представлявано от изп.директор П. Д. и прокурист М. В., подадена чрез
пълномощника адв.Х. И. от АК-С., упълномощена от Адвокатско дружество „*****“,
срещу Д.Т.К., с ЕГН **********, Ю.Д.К., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
и С.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***.
Предявени са
искове с правно основание чл.430 от Търговския закон ТЗ) във вр. с чл.79 ал.1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на
тримата ответници да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД следните суми,
частично дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот с №HL 31649 от 15.12.2007г. и допълнителни споразумения към
същия, а именно: **** швейцарски франка –
част от дължимата главница, цялата в размер на *** швейцарски франка, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.04.2018г., до окончателното изплащане, както и *** лева – подлежащи на възстановяване сторени разноски по
организиране на принудителното изпълнение на задълженията на ответниците, в
това число нотариални такси и заплатени адвокатски хонорари. Претендира се
присъждане и на разноските, направени по делото.
В исковата
молба се твърди, че на 15.12.2007г. между „Юробанк България“ АД, с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД, от една страна като кредитодател,
и Д.Т.К., Ю.Д.К. и С.П.К., като кредитополучатели от друга, е бил сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот с №** 15.12.2007г., по силата на който
банката е предоставила на К. кредит в размер на равностойността на ****
швейцарски франка по курс „купува“ за швейцарския франк към лева в деня на
усвояване на кредита, като кредитополучателите са се задължили да го върнат при
условията на солидарност, заедно с дължимите лихви, в срок от 288 месеца,
считано от усвояването, посредством извършване на ежемесечни погасявания.
Ищцовото дружество твърди, че задължението на кредитополучателите е било
обезпечено с ипотека в полза на банката върху недвижимия имот, за закупуването
на който е отпуснат кредита. Поддържа се, че страните са договорили клауза за
предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателите – чл.18 от
договора, по силата на която банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем, при непогасяване от страна на кредитополучателите
на която и да е вноска от договора или при неизпълнение на което и да е
задължение, а също и, че по силата на чл.10 т.4 кредитополучателите са се
задължили да отговарят за разноските, свързани с организиране и провеждане на
принудително изпълнение по предоставеното обезпечение. В исковата молба се
твърди, че с договор от 05.02.2008г. банката е прехвърлила вземанията си по
процесния договор на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като в последствие, с нов
договор от 20.12.2012г. е изкупила обратно вземанията си към тримата длъжници.
Поддържа се, че и за двете цесии длъжниците са били уведомени, чрез изпращането
на нотариални покани. Ищцовото дружество сочи още, че след подписване на
договора за банков кредит, между кредитора и длъжниците са били сключвани
допълнителни споразумения, с които са констатирани размерите на задълженията на
К. и са променяни някои от условията по първоначалния договор, чрез въвеждане
на периоди на облекчено погасяване на кредита с намалени по размер погасителни
вноски и лихви. Главницата е била преоформяна чрез прибавяне на просрочени
задължения и е давана възможност на кредитополучателите да ползват за известен
период облекчения в лихвения процент и размера на вноските. Твърди се, че
независимо от предприетите действия, ответниците са преустановили плащанията –
конкретно не са издължили погасителната вноска с падеж 10.01.2012г., поради
което кредиторът е упражнил правото си да обяви цялото задължение по договора
към 04.10.2017г. за предсрочно изискуемо, за което сочи, че е уведомил
длъжниците с нарочни нотариални покани. В исковата молба се поддържа, че
размерът на задълженията на К. по сключения договор включват главница от ****
швейцарски франка; договорна лихва от *** швейцарски франка; такси в размер на ***
швейцарски франка; застраховки в размер на *** швейцарски франка и нотариални
такси и разноски, възлизащи на *** лева.
Исковата претенция е предявена частично за главницата и за пълния размер на
нотариалните такси и разноски.
В срока по
чл.367 ал.1 от ГПК ответникът Ю.К. не е подал отговор.
В същия срок
ответниците Д.К. и С.К., чрез назначения им в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК
особен представител – адв.С.С. ***, са депозирали писмен отговор на исковата
молба.
В отговора
се прави възражение за нередовност на исковата молба, тъй като от същата не
ставало ясно колко договора за банкови кредити са били сключени, какъв е
размерът на сумите, които се претендират и какво е основанието им; било налице
противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, тъй
като в първата се сочели като дължими суми за главница, лихви, такси и други,
които не отговаряли на съдържащите се в петитума. По същество се заявява
оспорване на исковете и се претендира отхвърлянето им. Оспорват се приложените
допълнителни споразумения и се твърди, че кредитополучателите не са били
уведомени за сключените договори за цесия от 05.02.2008г. и от 20.12.2012г.
Твърди се, че представените от ищеца писмени доказателства не установяват
размера на дължимите суми по договора, в това число и претендираните нотариални
такси. Възразява се срещу размера на претендираните разноски за исковото
производство.
В
депозираната от ищеца в рамките на установения от процесуалния закон срок
допълнителна искова молба по повод възраженията в отговора е пояснено, че
ответниците са били надлежно уведомени за извършените цесии, анализиран е
смисълът от уведомяването и изрично е посочено, че въпреки прехвърлянето на
вземанията за кредитополучателите не е настъпила промяна нито относно сметката,
по която е следвало да извършват плащания, нито относно служителите, с които е
следвало да влизат в контакт, а всички плащания са били зачитани.
В отговора
на допълнителната искова молба, подадена от особения представител адв.С.С. ***
се заявява, че се поддържат възраженията и оспорванията, направени в
първоначалния отговор.
В първото по
делото съдебно заседание особеният представител на двама от ответниците - адв.С.
е направила възражение за изтекла погасителна давност „на претендираните
вземания, както за главница, така и за договорени помесечни лихви и наказателни
лихви“. Възражение по чл.110 и чл.11 б.„в“ от ЗЗД се поддържа и в хода на
устните състезания.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и след като
прецени същите поотделно и в съвкупността им, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложения към исковата молба договор за кредит за покупка на недвижим имот с №*****,
сключен на 15.12.2007г., между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД и настоящо – „Юробанк България“ АД,
с ЕИК ****, от една страна, като кредитор, и Д.Т.К., с ЕГН **********, Ю.Д.К.,
с ЕГН ********** и С.П.К., с ЕГН **********, от друга като кредитополучатели, е
възникнало договорно правоотношение, по силата на което банката - кредитор се е
задължила да предостави на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на *** лева по курс „купува“ за швейцарския
франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на
кредита, от които *** лева - за покупка на недвижим имот – апартамент, находящ
се в гр.С., който ще бъде придобит от Д.К. и С.К., както и *** лева – за други
разплащания, а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит,
заедно с другите задължения по договора, при условията на солидарна
отговорност.
Според
клаузите на сключения договор, кредитополучателите са се задължили да заплащат
на банката за усвоения кредит годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен
процент (БЛП) на същата за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване, плюс договорна надбавка в размер на 1.15
пункта, като са се съгласили, че към момента на сключване на договора БЛП е в
размер на 4.5 %. Съгласно чл.6 ал.1 от договора, кредитополучателите следва да
погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Крайният срок за
издължаването му е 288 месеца, считано от датата на усвояване, с последна
вноска по погасителния план през месец януари 2032г. Според чл.3 ал.3, при
просрочие на дължимите погасителни вноски кредитополучателите дължат лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10
пункта.
Вземанията
на банката по този договор, както и по друг, сключен между същите страни
договор за потребителски кредит с №***/15.12.2007г. за равностойността в
швейцарски франкове на *** лева за текущи нужди, са били обезпечени с договорна
ипотека върху недвижимия имот, за закупуването на който е отпуснат кредита –
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с №** том ***, дело №**/***г.
по описа на нотариус с рег.№**** по Регистъра на НК.
В чл.18 от
договора с №***/15.12.2007г., е предвидено, че при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на
което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем, а при неиздължаване на три последователни месечни
вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно
и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е изявление на
страните.
Видно от
приложение към договора за банков кредит, подписано от страните на
10.01.2008г., кредитът е бил усвоен от К. на 10.01.2008г., при кредитен лимит
от *** швейцарски франка. От заключението на в.л.И.Д., което е с
вх.№7138/15.10.2019г., се установява, че сумата е била преведена по сметка на Д.К.
в банката-кредитор.
По делото е
представен и приет заверен препис от договор за цесия – за прехвърляне на
вземания по договори за кредит, сключен на 05.02.2008г. между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, с който банката, в качеството на
цедент, е прехвърлила на второто дружеството, в качеството на цесионер, всички
свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити, изброени в
приложение, съставляващо неразделна част от договора, ведно с всички
обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително начислената до
датата на прехвърляне лихва, включително солидарните длъжници. Според
Приложение №1 към договора част от прехвърлените със същия вземания съставляват
и тези към солидарните длъжници – кредитополучателите по договора за кредит с №****
– посочен с дата 10.01.2008г. – тази на усвояване на кредита – Д.К., С.К. и Ю.К.,
посочени под №№88, 89 и 90 в Приложението. Със същия договор за цесия са
прехвърлени и вземанията срещу тези лица по договора с №*** (№№114, 115 и 116).
След
прехвърляне на вземането на банката към цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД, между това дружество и Д.К., Ю.К. и С.К. са били сключени пет допълнителни
споразумения към договора за банков кредит, посочен с №***/2008г. – съответно
на 02.10.2009г., на 25.06.2010г., на 12.04.2011г., на 28.04.2011г. и на
23.11.2011г. Сключването на допълнителните споразумения е било мотивирано от
възникването на временни затруднения за кредитополучателите да погасяват
редовно задълженията си по кредита, като във всяко от тях страните са се
съгласявали относно размера и вида на задълженията по договора към съответния
момент и са уговаряли плащанията на сумите да се преоформят, чрез натрупване
към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит, като в някои от случаите са предоговаряли и нов погасителен план. С
последното допълнително споразумение дружеството и кредитополучателите са
констатирали, че размерът на задълженията по договора за кредит е, както
следва: *** швейцарски франка (CHF) – просрочена лихва; **** CHF – просрочени такси и *** CHF – редовна главница. Уговорен е шест месечен период на
облекчено погасяване на дълга, при определена лихва и нисък размер на
погасителните вноски през периода.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.Д.. От
цитираното вече по-горе заключение с вх.№7138/15.10.2019г. се установява
следното: общо усвоената главница по договора за банков кредит е в размер на ***
CHF; погасената главница от вноски на
кредитополучателите е *** СHF; кредитополучателите са направили
общо 49 вноски по кредита, в общ размер на *** CHF, с които, освен главницата в горния размер, са
погасили и договорна лихва в размер на *** CHF, както и такси в размер на *** CHF; забавено е било плащането на погасителна вноска от
10.05.2010г., а в последствие и на вноската с падеж 10.01.2011г.; плащанията са
били преустановени от 23.11.2011г., след която дата е извършено само едно
плащане по договора, което е от 31.10.2012г. на сума в размер на 3.93 CHF. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че освен
усвоената главница, дължимата по договора такава е формирана и от
капитализирана главница, по силата на сключените допълнителни споразумения, при
което общият й размер за целия период на договора възлиза на **** CHF. При приспадане на погасената чрез плащане, се явява
дължима главница в общ размер на *** CHF.
По искане на
ищцовата страна на вещото лице е била поставена допълнителна задача за
изчисляване на размера на неплатената по договора главница за период от
19.04.2013г. до 19.04.2018г., с приспадане на главницата за предходен период. В
допълнително заключение с вх.№8162/26.11.2019г. в.л.И.Д. е посочил, че за
предходния период бе следвало да се приспадне сума в размер на *** CHF, при което би се явила дължима разликата от **** CHF.
Видно от
представения по делото договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит
от 20.12.2012г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като цедент, е прехвърлило на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД, като цесионер, всички свои вземания,
произтичащи от договори за кредити за малки и средни предприятия и от договори
за ипотечни кредити (жилищни и потребителски кредити на физически лица, които са
обезпечени с ипотека), както и от всички анекси към тези договори, с длъжници,
изброени в приложения, които са неразделна част от договора, ведно с всички
обезпечения, привилегии и принадлежности, включително и начислената до датата
на сключване на договора лихва. В приложение №1 към този договор в списъка на
длъжниците, вземанията срещу които са прехвърлени на банката, фигурират и
тримата ответници, като клиенти по договора ****/15.12.2007г., с дълг по
главницата от *** CHF.
По делото са
представени и приети три броя нотариални покани, изходящи от „Юробанк България“
АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, адресирани съответно до всеки от тримата
кредитополучатели по договора с №***/15.12.2007г., с които адресатите се
уведомяват за сключените два договора за цесия – от 05.02.2008г. и от
20.12.2012г., за настъпилата промяна в наименованието на банката, както и за
факта, че поради неизпълнение на договорното задължение за заплащане на
погасителната вноска с падеж 10.01.2012г., банката обявява цялото задължение,
което към 04.10.2017г. е в размер на *** CHF, за незабавно изискуемо и дължимо. В нотариалните
покани е засегнато неизпълнението от страна на К. и на задълженията по договора
за потребителски кредит с №***/15.12.2007г., което не е предмет на настоящото
разглеждане и съдът не обсъжда.
Нотариалната
покана до Д.К. му е връчена лично от нотариус М. М. на 22.12.2017г. с рег/№***на
НК с район на действие РС-К.. Нотариалната покана до Ю.К. е връчена на адресата
от същия нотариус на 22.12.2017г., чрез неговия баща Д.К.. Нотариалната покана
до С.К. е връчена от помощник-нотариус М. Д.-С., с рег.№*** на НК, с район на
действие РС-С. при условията на чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК, на 20.02.2018г.
Според
заключението на вещото лице, а видно и от представените по делото платежни
документи (л.96-104), в периода 09.11.2017г. – 07.12.2017г., ищцовото дружество
е заплатило такси и възнаграждения във връзка с изготвяне на нотариалните
покани от К., връчването им, а също и за подновяване на договорната ипотека, в
общ размер на **** лева.
При така
установената фактическа обстановка се налага извод за допустимост и
основателност на предявените искове, поради следното:
Ищецът
претендира солидарно осъждане на тримата ответници за заплащане на суми по
договор за банков кредит, вземането по който е било обявено за предсрочно
изискуемо. Ищцовото дружество носи тежестта да докаже: 1/ че между него и тримата ответници е бил сключен на 15.12.2007г.
договор за банков кредит; 2/ че по силата на този договор дружеството като
кредитор е изпълнило поетите задължения; 3/ че изпълнението на задълженията на
кредитополучателите е при условията на договорена солидарност; 4/ че е
осъществена договорна хипотеза, при която за ищеца е възникнало правото да
обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо; 5/ че банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем; 6/ че банката е обявила на длъжниците предсрочната
изискуемост; 7/ че прехвърленото в полза на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземане по посочения в исковата молба
договор е било прехвърлено обратно в патримониума на ищеца и 8/ че размерът на дълга в претендираните негови
компоненти съответства на исковите суми. Осъществяването на всички тези
предпоставки бе надлежно доказано в производството, като се установи и размерът
на подлежащите на заплащане суми.
По делото е
категорично установен фактът на сключване на договора за кредит – договор за
кредит за покупка на недвижим имот с №*** от 15.12.2007г., с който между
страните е възникнало договорно правоотношение, с регламентирани права и
задължение на всяка от тях. В производството се изясни, че в документи,
съставяни впоследствие, поради грешка същият договор с идентичен номер е бил
посочван като такъв от дата 10.01.2008г., която дата - видно от приложение №1
към договора за кредит - всъщност е датата на усвояването му. Изводът за
наличие на допусната грешка съдът прави въз основа на обстоятелството, че при
наведеното в този смисъл от ищеца твърдение не се противопоставиха възражение и
не се представиха доказателства между тези или други страни да е бил сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот с №*** от 10.01.2008г., като
същевременно стана ясно, че посочването на последната дата в последващи анекси
и в приложението към един от договорите за цесия е обусловено именно от момента
на усвояване на кредита.
Установен от
заключението на вещото лице е фактът, че банката-ищец е била изправна, предоставяйки
на кредитополучателите договорения кредитен лимит в швейцарски франкове, усвоен
на 10.01.2008г. в размер на **** CHF, като
общият размер на усвоената главница, след капитализиране - по силата на
сключените последващи допълнителни споразумения - на просрочени лихви и такси,
възлиза на *** CHF.
Тримата
ответници имат качеството на кредитополучатели по договора и за същите, по
силата на изрична уговорка, е възникнало солидарното задължение да върнат
заетата им сума, ведно с лихви, такси, разноски и прочие.
Несъмнено се
доказа, че след като банката е прехвърлила вземането си към К. на трето за
спора юридическо лице, вземането отново е върнато в нейния патримониум, по
силата на договора за цесия от 20.12.2012г., което е съобщено на ответниците, с
връчване на нотариалните покани.
С оглед
възраженията на особения представител на двамата ответници Д.К. и С.К., в
посока за липса на надлежно съобщаване за извършените прехвърляния на вземането
по договора, следва да се отбележи, че:
За
валидността на договора за цесия е без значение уведомяването на длъжника.
Действително, за консолидиране фактическия състав на цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД,
цедентът е длъжен да уведоми длъжника за прехвърлянето. Това има отношение
единствено с оглед лицето, на което длъжникът дължи плащане, предвид чл.99 ал.4 от ЗЗД,
доколкото оповестяването е с оглед действието на договора спрямо трети лица и
длъжника. Докато длъжникът не бъде уведомен за извършеното прехвърляне, всички
плащания, които извърши към стария си кредитор се считат валидно изпълнени.
Законодателят е поставил, с оглед сигурност и защита интересите на длъжника и с
цел обезпечаване на точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД,
за прехвърлянето последният да бъде уведомен от цедента, поради което е правно
ирелевантно съобщението, направено от цесионера. В този смисъл е ТР №1427 от
11.11.1954г. на ОСГК. Посоченото задължение не изключва възможността предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като
негов пълномощник. Наред с посоченото, съгласно Решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т. о., ТК, доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
В случая, на
тримата длъжници са били връчени надлежно нотариални покани, в които се съдържа
и съобщаване за извършените прехвърляния на вземането по договора. Предвид
обстоятелството, че всички допълнителни споразумения /анекси/ към договора за
банков кредит с №*** са били сключвани с цесионера по първия договор от
05.02.2008г., то несъмнено е, че длъжниците са били известени за цесията, а и
всичките им плащания са зачетени. Както вече се посочи, за прехвърлянето на
вземането обратно на банката по силата на договора от 20.12.2012г. К. са
уведомени, а и от заключението на вещото лице стана ясно, че след тази дата
кредитополучателите не са извършвали каквото и да било плащане по договора.
От
заключението на вещото лице се установи по безсъмнен начин, че
кредитополучателите са нарушили задължението си за точно и своевременно
заплащане на погасителните вноски, така, както са договорени с последното
допълнително споразумение от 23.11.2011г. и погасителния план, неразделна част
от него. Установи се, че след няколко периода на неплащане на задълженията,
след датата на сключване на последното допълнително споразумение от 23.11.2011г.
К. а преустановили всякакво изпълнение по договора, освен едно незначително
плщане, сторено на 31.10.2012г. на сума в размер на 3.93 CHF. Неизпълнението на задължението за плащане на месечна
погасителна вноска, съгласно чл.18 ал.1 от договора, е съставлявало основание
банката да упражни правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Макар да не
е спорно по делото, следва да се отбележи, че ищцовото дружество надлежно е
упражнило по отношение на длъжниците своето преобразуващо право да трансформира
цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо. Несъмнено, обективната
предпоставка по действащия договор (чл.18 ал.1) – неплащане на погасителна
вноски или на което и да е парично задължение – вноските с падежи след
23.11.2011г. - е била факт. Другата
предпоставка за законосъобразно упражняване на правото на банката е последната
да е уведомила длъжника/длъжниците за преобразуването на вземането в предсрочно
изискуемо. В случая, видно от приложените към исковата молба нотариални покани,
банката е уведомила и тримата кредитополучатели за преобразуването на вземането
в предсрочно изискуемо. Уведомленията са връчени, както следва: на Д.К. –
лично; на Ю.К. – чрез неговия баща, живущ на същия адрес и на С.К.- при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса на лицето, като е
констатирано неявяването му в канцеларията на нотариуса в дадения двуседмичен
срок за получаване. Ответниците не оспорват редовността на известяването.
Казаното очертава извод, че по отношение на К. задължението по договора
законосъобразно е било трансформирано в предсрочно изискуемо.
Сключването
на един договор обвързва страните със задължение за своевременно, точно и пълно
изпълнение на поетите задължения. Чл.79 ал.1 от ЗЗД дава на изправната страна
възможността, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.
Предявявайки настоящите искове, ищецът претендира последиците на чл.79 ал.1
пр.1 от ЗЗД.
В случая,
ищецът предявява частичен иск само за главницата по договора, ведно с
обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба, и изцяло за
сторените разноски, които твърди, че са направени в резултат на неизпълнението,
с цел събиране на дължимите суми.
Съдът е
длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите,
сключени с потребител. Според чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл.143
ал.1 от същия закон, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. По смисъла на §13, т.1 от ДР на
ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. С оглед дадената легална дефиниция,
ответниците несъмнено са имали качеството на потребители, поради което
процесното кредитно правоотношение попада в обхвата на потребителската защита
по ЗЗП. Договорите за кредит съставляват финансови услуги и клаузите в
договорите подлежат на проверка за валидност по чл.143 от ЗЗП - дейността по
кредитиране е изрично посочена като финансова услуга в ДР на ЗЗП.
Съдът счита,
че в конкретния случай, с оглед предмета на предявения иск – установяване
вземане за главница и за обезщетение от забавено изпълнение и то от предявяване
на иска – клаузите в договора за кредит и последващите анекси, касаещи
главничната сума, не може да се приемат за неравноправни, тъй като съществените
за настоящия спор договорки са индивидуално уговорени – страните са предвидили,
че на К. се дава в заем сума в размер на **** CHF, че същата подлежи на разсрочено връщане, с краен
срок на погасяване – 10.01.2032г. Касае се за клауза, която е характерна за
този вид договори, като размерът на предоставената в заем сума е индивидуално
определен. Същевременно, договорката представлява съглашение по самия договор и
не е включена в общи условия, които са изготвени предварително и на които
кредитополучателите не са могли да влияят. Както се посочи, според чл.146 ал.1
от ЗЗП индивидуално уговорените клаузи не могат да бъдат квалифицирани като
неравноправни. Договорката за връщане на дадената в заем сума по никакъв начин
не поставя физическото лице в неравноправно положение, тъй като това е един от
съществените елементи на договора. Касае се за претенция за връщане на дадената
в заем сума. Предмет на иска не е договорената възнаградителна лихва, нито
такси, разноски, застраховки, неустойки или други вземания. Претендираната в
случая от кредитополучателите лихва за забава произтича от нормата на чл.86
ал.1 от ЗЗД –законната лихва за периода на забавата.
Относно
размера на невърнатата главница по договора, съдът кредитира изцяло изводите на
вещото лице в първото прието по делото заключение, уточнено в съдебно
заседание, а именно, че общо дължимата главница по договора и последващите
анекси е била в размер на *** CHF, от която К. са погасили, чрез
плащане сума в размер на *** СHF, при което се явява незаплатен
остатък от *** CHF. Исковата претенция, която е
предявена като частична, е за сума от *** CHF, поради което същата се явява изцяло основателна и
следва да се уважи.
По
направеното от особения представител на Д.К. и С.К. възражение за погасяване на
вземането по давност трябва да се посочи следното:
Възражението
е направено в първото по делото съдебно заседание, след като от направилата го
страна са депозирани отговори на първоначалната и на допълнителната искови
молби. Посоченото очертава извод, че възражението за погасителна давност не е
заявено своевременно и не следва да бъде разгледано от съда. С изтичането на
срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По
силата на концентрационното начало в процеса, след изтичане на този срок
страната не може да заяви надлежно възражението за погасителна давност, което
по общо правило се преклудира с изтичане на срока за отговор, доколкото по
естеството си това възражение не би могло да се основе на нововъзникнал факт (с
предявяване на иска давността се прекъсва, съгласно чл.116 б.„в“ от ЗЗД). В този смисъл е и задължителната съдебна практика, съдържаща
се в т.4 на Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК.
Съгласно
чл.10 т.4 от договора за банков кредит, кредитополучателите са се задължили да
поемат изцяло разноските по предоставяне и вписване на обезпеченията, както и
разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение, като
според чл.1 ал.4 са се съгласили за всички задължения по договора да отговарят
солидарно. Ищецът удостовери, че е сторил разходи с цел реализиране на правата
му на кредитор, в това число и такива за подновяване на ипотеката, в общ размер
на *** лева, което се установи от приетите платежни документи и от
констатациите на вещото лице в този смисъл, поради което по силата на поетото
договорно задължение, ответниците солидарно следва да му заплатят
претендираната на това основание искова сума.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците дължат на ищеца разноските, които същият е
сторил в производството по делото. Същите възлизат общо на *** лева, от които ***
лева – за заплатена държавна такса; *** лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение; ** лева – за заплатено възнаграждение за вещо лице и ** лева –
за заплатено възнаграждение за особен представител на ответниците Д.К. и С.К..
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Т.К., с ЕГН **********, Ю.Д.К., с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, и С.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С. район ***, ул.„**“ №**,
следните суми, частично дължими по договор за кредит за покупка на недвижим
имот с №*** от 15.12.2007г. и допълнителни споразумения към същия, а именно: *** швейцарски франка – част от
дължимата главница, цялата в размер на *** швейцарски франка, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.04.2018г., до окончателното изплащане; *** лева – подлежащи на възстановяване сторени разноски по
организиране на принудителното изпълнение на задълженията на ответниците, както
и *** лева, представляваща сторени
по делото разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок
от датата на връчването на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: