Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. Велико
Търново, 16.2.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана
Костова
При
участието на секретар П.И.разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 820/2017г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145–178 АПК,
вр. чл.
72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на С.Е.Й. *** против Заповед за задържане на лице рег. № 352зз-88 от 5.10.2017г. издадена от В.А.Г.на длъжност младши експерт в група „ОП“ при Районно управление на МВР гр. Свищов. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че не е било налице основания за задържането му, тъй като не е пречил на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. В съдебно заседание не се явява, постъпило е писмено становище по съществото на спора, като намира, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за задържане, тъй като не е осуетил проверка по Закон за движение по пътищата, като при посочената проверка му е бил съставен АУАН по посочения закон, поради което не е било необходимо неговото задържане.С оглед на горното от съда се иска отмяна на обжалваната заповед.
Ответник жалба Младши експерт в група ОП при РУ на МВР гр. Свищов заема становище за неоснователност на жалбата, а издадената заповед за законосъобразна. Представя доказателства, от които еднозначно може да се направи извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, имащ качеството на полицейски такъв по смисъла на чл. 57 от ЗМВР и в това си качество съгласно приложената длъжностна характеристика е издал заповедта.Спазени процесуалните правила при издаване на административния акт- извършвана е мащабна проверка по ЗДвП, одобрено по съответния ред, за което са представени съответни доказателства, жалбоподателят е бил уведомен за започналото производство, разяснени са правата му, удостоверено чрез неговия подпис. Налице са и материално правните предпоставки за издаване на процесната заповед, тъй като жалбоподателят е бил предупреден от полицейския орган, и въпреки това същият не се е съобразил с полицейското разпореждане и е продължил да пречи, осуетява извършваната проверка и снемането на регистрационните номера на управлявания от него автомобил. Счита, че е спазена формата – писмена, като са изложени подробно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Недостатъчната прецизност при посочване на правното основание на заповедта не се явява съществено процесуално нарушение, което да накърнява правото на защита на жалбоподателя. Намира, че е спазена и целта на закона. С оглед на горното моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., която претендира разноски ,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата на страните, съдържащите се в административната преписка доказателства и тези събрани в хода на съдебното производство, от фактическа страна намира за установено следното :
На 4.10.2017г. е утвърден от Началник РУ на МВР гр. Свищов план за организиране и провеждане на СПО на територията, обслужвана от РУ гр. Свищов, във връзка с изпълнение на разпореденото в окръжно писмо рег. № Я- 17691/15.6.2012г. на ВНД Директор на ОДМВР Велико Търново за провеждане на ежемесечни полицейски операции по метода за „широкообхватен контрол „ по холандски модел за времето от 10 часа до 12 часа на 5.10.2017г. стр 30-32 от адм. Дело. За изпълнението на разпоредените с този план задачи за посочените часови интервал се разкрива следния пост с. Царевец, ул Първа, направление Велико Търново Свищов, определя се автомобилите, с които ще се осъществява контрол по ЗДвП, както и лицата и тяхната длъжност, служители при РУ на МВР гр. Свищов. На посочената дата, видно от разпита на свидетеля Н.и Й., включени в съответната група за открития пост, и от разпита на ответник жалба по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК назначен служебно от съда, и докладна записка на стр.5 от делото, жалбоподателят е управлявал МПС л.а. Фолксваген голф с рег.№ ***, при което е бил без предпазен колан и е спрян за проверка от страна на посочената група. Били са му поискани документи за самоличност и свидетелство за управление на МПС, при което същият е бил изключително агресивен, но въпреки това е предоставил СУМПС с изтекъл срок на валидност. Въпреки предупреждението от страна на полицейските органи жалбоподателят е продължил с обидите, като е повикал на помощ негов роднина, по- млад Е.Й.. След като СУМПС е с изтекъл срок на валидност, полицейските органи са предприели фактически действия по сваляне на регистрационните табели на автомобила, при което жалбоподателят и Е.Й. яростно са се противопоставяли, като вторият дори е направил опит да потегли с лекия автомобил. Жалбоподателят е продължил да блъска полицейския служител Й., което е наложило поставяне на белезници- помощни средства на двамата участници в инцидента. След това те са били отведени в сградата на полицейското управление, при което им е извършен личен обиск, , за което има съставен протокол на основание чл. 80, ал 1 т.1 от ЗМВР- стр 9 от делото, извършен е медицински преглед на жалбоподателя- и саморъчно е попълнил декларация Приложение № 1 към чл. 15 ал2 от ЗМВР, и включваща разясняване на неговите права, декларация,че желае адвокатска защита – стр. 7 и 8 от делото, снети са му писмени обяснения стр6 от делото. При така установената фактическа обстановка спрямо жалбоподателя е издадена процесната заповед за задържане на лице рег.№ 352зз-88/5.10.2017г. на основание чл. 72, ал 1 т. 2 от ЗМВР, надлежно предявена му, която жалбоподателят е отказал да подпише, което обстоятелство се удостоверява от свидетел мл.инсп. В.Н.. Спрямо жалбоподателя е образувано бързо досъдебно производство по реда на чл. 219, ал 1 от НПК,№ 437/2017г. като е повдигнато обвинение с Постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 13.10.2017г. на СвРП за престъпление по чл. 270, ал 1 от НК във вр. с чл. 20, ал 2 от НК, и престъпление по чл. 325, ал 2 от НК във вр. с чл. 325, ал 1 от НК и чл. 20 , ал 2 от НК, като впоследствие с постановление на частично прекратяване на досъдебно производство от 28.11.2017г. същото е прекратено за престъплението хулиганство по чл. 325, ал.2 от НК. За извършеното нарушение на ЗДвП – управление на МПС без обезопасителен колан, с СУМПС с изтекъл срок на валидност и при наложена глоба с електронен фиш съответен номер, без да е заплатена доброволно в срок. Същият е подписан и предявен на жалбоподателя. Въз основа на него е издадена и Заповед № 17-0352-000551/5.10.2017г. за налагане на ПАМ, с което е отнето свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. По преписката няма доказателства дали е издадено въз основа на него Наказателно постановление.
Изискани са от ответник жалба на основание чл. 190 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК длъжностна характеристика на издалия оспорваната заповед мл. Инспектор , Заповед № УРИ 366 з- 2139/27.7.2017г. на Директор ОДМВР В.Търново, които могат да прилагат ПАМ и да налагат глоби по ЗДвП и удостоверение № 366000-27144/3.11.2017г. от ОД на МВР , от което е видно, че В. Г., издал заповедта заема длъжност мл. Полицейски инспектор в ОП РУ Свищов, с наименование младши експерт.
Жалбата срещу заповедта за задържане е депозирана на 18.10.2017г. в ОДМВР Велико Търново.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства, приложени по преписката, които не са оспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което същото има правен интерес от оспорването му и то е направено в предвидения от закона срок. С оглед на това същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът съгласно нормата на чл. 168, ал.1 от АПК след като е сезиран с жалба, следва да извърши служебно цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен. Това произтича и от принципа на служебното начало в административния процес, въведен в нормата на чл. 9 от АПК, и това на обективност.
Обжалваният административен акт, представляващ заповед за задържане по ЗМВР е издадена от полицейски орган, който има това качество съгласно представената длъжностна характеристика и удостоверение от ОД на МВР и Заповед на Директор на ОД на МВР, при спазване на всички процесуални правила за това. Самият жалбоподател не конкретизира в жалбата си твърдените от него нарушения на административно- процесуалните норми. Съдът служебно установява, че жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство по чл. 26 от АПК, предоставена му е възможност да сочи доказателства, неговите възражения са взети предвид от административния орган при издаване на процесния акт. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, като на същия са разяснени всички негови права, съгласно представената декларация по делото, саморъчно подписана, предоставена му е съответна адвокатска помощ, съгласно негово изрично желание. Административният орган е издал административния акт, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, обсъдил е обясненията и възраженията на страните, съгласно нормата на чл. 35 от АПК. При събирането на доказателствата, също не са допуснати съществени процесуални нарушения- приложени е план за действие, обяснения във вид на докладна от полицейския орган и такива на задържаното лице. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона форма съгласно чл. 59 от АПК и съдържа всички необходими реквизити. В нея са изложени фактите, въз основа на които административният орган е приел, че е осъществен фактическия състав на посочената от него материална норма за прилагане на административна принуда.
По прилагането на материалния закон съдът намира следното: Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 72 от ЗМВР, по силата на която именно полицейски орган в това си качество е издал акта.
Настоящия състав намира за неоснователно възражението за несъответствие на заповедта с материалния закон, като в тази част оплакванията на жалбоподателя са общи, без да се посочи конкретно нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира мерки за административна, в случая полицейска принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК. Това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява обществения ред, нито наказание за осуетяване на полицейска проверка, а е инструмент за преустановяване на недопустимо поведение и създава условия за безпрепятствено установяване самоличността на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. Както се посочва и в трайната съдебна практика на ВАС напр. Решение № 10415 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2014 Смисълът на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, оправомощаваща полицейските органи да задържат физически лица за срок, не по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след предупреждение, не преустановяват възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции поведението, има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи.
В случая безспорно са налице горепосочените предпоставки, доколкото полицейският орган е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Чл. 6 от ЗМВР регламентира основните дейности на органите на МВР, които са оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации, осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112), информационна, контролна, превантивна, административнонаказателна и предоставяне на административни услуги. Конкретните правомощия на органите на МВР са предвидени в чл. 30, ал. 1, от ЗМВР. Тълкуването на посочените в чл. 6 от ЗМВР "основни дейности на органите на МВР"не следва да бъде разширително ,както правомощието на полицейските органи по чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Конкретно посочения там вид "контролна дейност", която органите на МВР имат правото да извършват, следва задължително да се разглежда през призмата на чл. 70, ал. 1 ЗМВР. В този смисъл е Решение № 12318 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15661/2014 г., В конкретната хипотеза се касае за одобрен план за извършване на широкообхватен контрол за спазване на ЗДвП, за което е издадена заповед, приложена по делото, определени са съответните лица, които да го осъществят, както и формата изграждане на временен пост за проверка на самоличността, свидетелството за правоуправление и спазването на нормите на ЗДвП съгласно чл. 70, ал.1 т. 4 от ЗМВР. Следователно полицейският орган е извършвал контролна дейност, съобразно предоставени му изрично правомощия съгласно одобрен план и в изпълнение на функциите му, определени в ЗМВР. Жалбоподателят е бил спрян, тъй като не е ползвал обезопасен колан,при което същият е възпрепятствал извършването на проверката от служителите на пункта – същия се държал арогантно, обиждал, не е изпълнил отправеното му устно предупреждение, съставен му е АУАН. Тези действия на оспорващия се потвърждават от приложената към преписка писмени доказателства описани по горе в мотивите на решението. Наистина по делото е приложено постановление за частично прекратяване на образуваното наказателно производство по отношение на повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК, в мотивите на което изрично е посочено, че макар да не е представил документ за самоличност, лична карта, последната е установена чрез представянето на СУМПС. Въпреки това, настоящата инстанция намира, че на първо място, горецитираното постановление няма обвързваща сила, но дори това да е обратно, фактът, че е установена самоличността на жалбоподателя не може да се приравнява на оказано съдействие, поради което не е налице втората предпоставка, а именно полицейският орган да не може да упражни правомощията си по чл. 150 от ЗДвП чрез махане на регистрационните табели на автомобил, управляван от лице с изтекла валидност на СУМПС.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да бъдат преустановени действията, които пречат на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. Същата няма за цел да санкционира лицето извършващо тези действия, а представлява временна, мигновена и ситуационна мярка, неутрализираща възникналата пречка.
Нормата на чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР предполага наличието на действия, които да пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая извършването на такива действия – грубото и арогантно поведение на жалбоподателя и неговия син и неизпълнение на устното предупреждение е препятствало служителите на временния пост да изпълняват служебното си поведение и в съответствие с това му поведение, приложената мярка е адекватна и навременна, доколкото е преустановила поведението му и е съответства на упражненото въздействие по сила и противодействие, поради което е спазен и предвидения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност.
От своя страна заповедта за задържане съответства на чл. 74, ал.2 ЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н.
В тази връзка не може да се сподели оплакването в жалбата за липса на мотиви в заповедта, доколкото фактическите обстоятелства дали основание за задържането са описани подробно в заповедта и в докладната записка към нея, и които са част от преписката по издаване на оспорения акт, обяснения на самия жалбоподател, поради което е административният акт е съобразен с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд посочващи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. Непълното посочване на приложимата материално- правна норма не води до съществено процесуално, а от там и материално- правно нарушение, доколкото все пак е посочен конкретния текст от закона, послужил като основание за налагане на ПАМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.
Настоящата инстанция намира, че надлежността на извършените многократни предупреждения е категорично доказана, извършена е законосъобразно от полицейски орган. В този смисъл Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 Решение № 11183 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2015
Контролът на съда се свежда до критериите очертани в чл. 146 от АПК – дали административният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, дали при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила или противоречия с материалноправни разпоредби и има ли несъответствие с целта на закона. Процесният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за това, както и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По изложените съображения оспорвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата против него съответно отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията на ответник жалба за присъждане на разноски в размер определен по чл. 78, ал. 8 от ГПК във чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл.144 от АПК за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Е.Й. *** против Заповед за задържане на лице рег. № 352зз-88 от 5.10.2017г. издадена от В.А.Г.на длъжност младши експерт в група „ОП“ при Районно управление на МВР гр. Свищов като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА С.Е.Й. *** да заплати на ОД на МВР В.Търново ул Бачо Киро 3 разноски в производството в размер на 100- сто- лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ