О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№203
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „Ай Тръст”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1463, Район Триадица, бул.Витоша №146, Бизнес център „България”,
сграда А, ет.4, представлявано от управителя И.Ш., чрез юрисконсулт П.П. против Разпореждане №304 от 07.02.2019г.
постановено по ч.гр.д.№103 по описа за 2019г. на Районен съд – Тетевен, с което
е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
частта за следното вземане: възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 37.46 лева.
Счита обжалваното разпореждане за неправилно,
постановено при нарушение на материалноправните
разпоредби и правилата в заповедното производство. Позовава се на разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съгласно която
предпоставка за уважаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна
страна. Излага съображения, че с оглед
съдържащото се в чл.410, ал.2 от ГПК изрично препращане към чл.127, ал.1 от ГПК,
редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на
които се основава искът. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по
основание и размер обуславя редовността на заявлението за бъде издадена заповед
за изпълнение.
Твърди, че с постановеното
разпореждане Районен съд – Тетевен е излязъл извън пределите на предоставената
му от закона компетентност в рамките на заповедното производство, като
неправилно е посочил, че дължи служебно произнасяне относно съответствието на
договора със ЗПК. Неоснователно съдът е приел, че претендираното възнаграждение
по договор за поръчителство противоречи на чл.33 от ЗПК. Моли да бъде
съобразено, че длъжникът сам е избрал при кандидатстването си за кредит от „Кредисимо”АД да обезпечи
изпълнението на задълженията си по сключения Договор за кредит от 17.07.2017г.,
като осигури поръчителство от трето одобрено от
кредитора юридическо лице, а е имал възможност да избере необезпечен
кредит. Твърди, че предоставеното поръчителство е при цена на услугата в размер
на 47.91 лева, като договорът за поръчителство се сключва между клиента на
„Кредисимо”АД и „Ай Тръст”ЕООД. Пояснява, че „Кредисимо”АД се намира в
договорни отношения със съответния клиент по договора за потребителски кредит и
в договорни отношения с „Ай Тръст”ЕООД, но не участва в отношенията –
клиент-поръчител. При тези правоотношения не може да се приеме, че уговореното
възнаграждение за предоставената услуга за поръчителство представлява клауза
противоречаща на чл.33 от ЗПК, с която се заобикаля закона, оскъпява кредита и е
свързана със забава на длъжника, както и че води до неоснователно обогатяване
на кредитора.
Жалбоподателят сочи, че в
настоящето производство не се претендира пълния размер на дължимото
възнаграждение, което е в общ размер на 622.83 лева, съгласно договорените
условия.
Твърди, че претендираното
възнаграждение се дължи на самостоятелно основание, въз основа на информирано
взето решение от страна на кредитополучателя да обезпечи задължението си по
сключения договор за кредит с „Кредисимо”АД. В случая неправилно се отнася
уговореното дължимо възнаграждение по сключения договор за поръчителство като акцесорно на главното задължение, породено от нов
юридически факт – забава на длъжника..
Жалбоподателят възразява, че
заповедният съд като е прогласил клаузата за дължимото възнаграждение за
поръчителство за заобикаляща закона, е накърнил в цялост правата на една от
страните в производството, съответно не е зачел принципа на равенство на
страните в процеса – чл.9 от ГПК.
Моли частната жалба да бъде
уважена и да се присъдят разноските за държавна такса.
Допълнително по делото е
постъпила молба, с която се сочи, че се
оттеглят пълномощията на П.М.П.,
поддържат се всички молби, жалби и становища подадени до този момент,
прилага се пълномощно на Велислав
Руменов Генов.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 от ГПК, от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено
отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество
съдът приема следното:
От приложените по делото
доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№103 по описа за
2019г. на Районен съд - Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по
чл.410 ГПК от „Ай Тръст”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника Т.И.К., ЕГН ********** с адрес: *** за парично вземане в размер на
сумата 528.31 лева, от които главница в размер на 371.84 лева, заедно със
законната лихва, считано от 05.02.2019г. до изплащане на вземането; 41.55 лева
– договорна лихва за периода от 21.02.2018г. до 20.08.2018г.; 45.10 лева –
наказателна лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.01.2019г., 32.36 лева
административни разноски и 37.46 лева възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, както и за направените разноски.
В т.12 от заявлението е
посочено, че вземането произтича от Договор за предоставяне на поръчителство по
Договор за кредит от 17.07.2017г. сключен между кредитополучателя и поръчителя,
като последния в последствие е сключил на 17.07.2017г. със заемодателя Договор
за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно
с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по
договора за кредит. Твърди, че длъжникът Т.И.К. не е изпълнила своето
задължение да върне предоставената сума, заедно с уговорената договорна лихва,
съгласно погасителния план към договора и след като вземането е станало изискуемо,
тъй като на 20.08.2018г. е падежирана последната
погасителна вноска, заемодателят е изпратил искане до „Ай Тръст”ЕООД, в
качеството му на поръчител да отговори за задълженията на длъжника. Заявителят твърди, че е изпълнил задължението си и заплатил на
заемодателя всички дължими суми, а именно: 371.84 лева главница; 41.55 лева
договорна лихва; 45.10 лева наказателна лихва; и 32.36 лева за всички извършени
административни разходи, както и дължимо възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 37.46 лева.
Първоинстанционният съд е издал Заповед №55 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК на 07.02.2019г., с което разпоредил длъжникът Т.И.К., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на кредитора „Ай Тръст”ЕООД сумите: 371.84 лева – главница, заедно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането; 41.55 лева – договорна лихва за периода от 21.02.2018г. до 20.08.2018г.;
45.10 лева – наказателна лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.01.2019г., 75.00
лева – разноски по делото, от които 25.00 лева държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
С Разпореждане №304 от
07.02.2019г. по ч.гр.д.№103/2019г. Районен съд – Тетевен е отхвърлил заявлението
в останалата част, като изложил мотиви, че искането в частта да бъде издадена
заповед за изпълнение за сумите: 32.36 лева административни разноски и 37.46
лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, е в
противоречие на императивното правило на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Настоящата
инстанция споделя отчасти направените от Районен съд – Тетевен изводи. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията посочени в
чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира доказателства,
нито може да прави изводи относно представени такива – в този смисъл т.2б от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС.
Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка
на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно
конкретизирано по основание и размер вземане.
С оглед на
посочените в т.9 на заявлението размери и изложените в т.12 обстоятелства,
следва да се приеме, че претендираното вземане е индивидуализирано по отношение
на главница, договорна лихва, неустойка, разходи и възнаграждение. Заявителят е
посочил и периодите на акцесорните вземания, като относно начина на тяхното
формиране се е позовал на Договор за предоставяне на поръчителство от
17.07.2017 година. От външна страна е налице формална редовност на заявлението,
за което съдът следи служебно.
Освен за
формалната редовност, съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд е
длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави. В случая кредиторът основава вземането си на Договор за
поръчителство от 17.07.2017г. сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
затова нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното
правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
При наведените от
заявителя твърдения, се установява, че между заемателя Т.И.К. и поръчителя „АЙ
Тръст”ЕООД е сключен процесния договор за
поръчителство, като по смисъла на чл.138 и сл. от ЗЗД поръчителят отговаря за
чуждо задължение, относно сключването на който няма повелителна законова
забрана по общите правила на ЗЗД, за да е налице хипотезата на чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД или не е налице забранена сделка. В случая с Договор за
предоставяне на поръчителство от 17.07.2017г. сключен между поръчителя и
кредитодателя и Договора за поръчителство от 17.07.2017г. сключен между
поръчителя и заемателя/длъжника, се цели постигане на резултат, който не е
типична последица на договора за поръчителство, а е налице заобикаляне на правилата
въведени с чл.33 от ЗПК, като в същност са предвидени допълнителни плащания
свързани с хипотеза при забава на длъжника и имат за цел да се присъди в случая
не само още едно обезщетение за забава. При тези съоражения
Договора за поръчителство сключен на 17.07.2017г. между Т.И.К. и „Ай Тръст”ЕООД
не поражда права и задължения за страните изцяло, а не само в частта, с която е
отхвърлено искането да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите: 32.36
лева административни разноски и 37.46 лева възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, при което заявлението е следвало да бъде
отхвърлено изцяло. Тъй като правилата на въззивното производство се прилагат и при
разглеждане и решаване на частните жалби положението на жалбоподателя не може
да бъде влошавано, затова следва да се потвърди Разпореждане №304 от
07.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№103 по описа за 2019г. на Районен съд – Тетевен
в обжалваната част.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№304 от 07.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№103 по описа за 2019г. на Районен
съд – Тетевен в обжалваната част.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.