Решение по дело №23/2012 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 750
Дата: 18 декември 2012 г.
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20123630200023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                         №750/18.12.2012г..                                   гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Цв. Колева

Прокурор: Янко Железов

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 23 по описа на ШРС за 2012 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.

            От районна прокуратура – гр.Шумен е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Х.М.А. - обвиняем по досъдебно производство № 1816/2010г. по описа на РУ “Полиция” - гр.Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.237, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300лв., както лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, извършителя не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с причинените с деянието имуществени вреди са възстановени.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – гр.Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия А. наказание “глоба” около средния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, както и да бъдат отнети в полза на държавата приложените по делото веществени доказателства.

В съдебно заседание, обвиняемия, редовно призован се явява лично и с представител - упълномощен от него защитник от досъдебното производство. Обвиняемият М. не се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения. Защитникът на подсъдимият счита, че от материалите по делото не се доказва по безспорен начин обвинението и моли съда за оправдателна присъда. В пледоарията си излага конкретни доводи в тази насока.

            От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство № 1816/2010г. по описа на РУ “Полиция” - гр.Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият Х.М.А. е правоспособен ловец, като до настоящия момент няма налагани наказания за други нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча. През инкриминираният период обвиняемият А. членувал в ловната дружинка на с.Трем.

На 09.10.2010г. ловната дружинка на с.Трем организирала лов на диво прасе в землището на с.Висока поляна, като за целта дружината имала нужните разрешителни. Ръководител на лова бил именно обвиняемият Х.А..

По същата дата служител на ДЛС “Паламара” - свидетелят С.Е.Б., съвместно с представител на полицията – свидетеля М.Н.А., извършвали проверки на ловци по време на ловни излети на територията на Община Венец. При извършването на такава проверка, свидетелите М.А. и С.Б. около 10.30 часа на 09.10.2010г. забелязали с бинокъл благороден елен с две кошути, които, преследвани от ловни кучета се насочили към гориста местност в ловното поле на с.Висока поляна – там, където се били разположили ловците от ловната дружинка на с.Трем. След като животните навлезли сред дърветата, двамата свидетели чули изстрел, който идвал от посока на гористата местност, в която се насочили дивите животни и решили да проверят по какво са стреляли ловците, тъй като се усъмнили, че е стреляно по същите животни. Междувременно уведомили по телефона началника на ловно-стопанския участък – свидетеля Н.Т., ловния стражар – свидетеля Н.С. и горския надзирател – Х.И.Х.. По време на обхода свидетелят Н.С. установили, че благородният елен е бил убит, одран, а месото му било разфасовано в найлонови торби. Тогава служител на ДЛС “Паламара” веднага уведомил РУ “ Полиция” гр.Шумен и на място пристигнала следствено-оперативна група. Бил извършен оглед на местопроизшествието – труп на животното, като с посочения протокол бил иззет един брой ловен куршум тип “бренеке”, намерен на 50 см от главата на животното в посока север. Впоследствие, с протоколи за доброволно предаване членовете на ловната дружинка на с.Трем, участвали в организирания на 09.10.2010г. лов на диво прасе в землището на с.Висока поляна, предали ловните си оръжия. С протокол от 11.10.2010г. за доброволно предаване обвиняемият Х.А. също предал 1 бр. ловна гладкоцевна пушка марка “ИЖ 27 М”, надцевна, 12 калибър с фабричен номер 9301295 и разрешителното си за носене на ловно оръжие обр.2, серия АЛ, № 037332, издадено от РУП – гр.Шумен. От материалите по делото е видно, че трофея, месото и кожата са на съхранение в Държавно горско стопанство – гр.Шумен.

По делото е изготвена лесотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че убитото животно е благороден елен - “Cervus elaphus L”, мъжки екземпляр на възраст 4 /четири/ години. Като причина за смърта на елена експерта е посочил проектил от патрон на гладкоцевно оръжие /бренеке/. При оценката е взето предвид обстоятелството, че убития елен представлява ловен обект трофеен и музеен. Определена е стойността му към месец октомври 2010г., която възлиза на 5 000 лева като нанесена на дивеча щета, а като стойност на животното е посочена сумата от 518,46 евро.

По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 29/2010г., от заключението на която е видно, че по обект № 1 /оловен куршум/ се установява наличие на кръв от елен или сърна. Тъй като те са животни от един и същи вид и в серимите им присъстват едни и същи високоспецифични белтъци вещите лица не са могли да отговорят на поставения въпрос на какво животно принадлежи кръвта, а именно дали кръвта е от елен, или е от сърна.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство по делото съдебно-балистична експертиза № 11/БАЛ-112, изготвена в НИКК – гр.София става ясно, че поради липса на следи, които да са годни за провеждане на категорично идентификационно изследване върху представеното за изследване 1 бр. бренеке от ловен патрон кал.12 и върху експериментално изстреляните бренекета от представената пушка, експертът не може с категорично и еднозначно да отговори на въпроса дали бренекето - обект е било изстреляно от ловната пушка “ИЖ 27М”, кал.12, с фабр. № 930195, както и едновременно с това не може категорично да се отхвърли възможността тази пушка да е била използвана при изстрелването на бренекето.

 Видно от назначената в хода на досъдебното производство по делото съдебно-балистична експертиза № 527, изготвена от БНТЛ при ОД на МВР – гр.Стара Загора е, че представеното за изследване един брой бренеке за снарядяване на ловен патрон 12 калибър, е изстреляно от ловната пушка “ИЖ 27М”, кал.12, с фабр. № 930195.

  От заключението на комплексната тройна съдебно-балистична експертиза № 12/БАЛ-116 от 04.07.2012г., назначена в хода на съдебното следствие и изготвена от експерт в НИКК – гр.София и експерти в БНТЛ при ОД на МВР – гр.Стара Загора, става ясно, че представеното за изследване един брой бренеке 12 кал. е изстреляно през долната цев на ловната пушка “ИЖ 27М”, кал.12, с фабр. № 930195, т.е. с категоричност сочи, че именно с пушката на обвиняемия Х.А. е било изстреляно бренекето, убило елена. Следва да се посочи, че цитираната експертиза е подписана с особено мнение от страна на едното от вещите лица – П.П., участвало в изготвяне на заключението по същата, като дава заключение, че вероятно е било изстреляно един брой бренеке 12 кал. през долната цев на ловната пушка “ИЖ 27М”, кал.12, с фабр. № 930195. Разпитан в хода на съдебното следствие вещото лице Петков сочи, че вероятността да е изстреляно представеното за изследване бренеке от тази пушка е по-голямо от обратното, т.е. е по-голямо като процентно съотношение от 50 %.

     В хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи така установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава както от протоколите за разпит на свидетелите П.Г.Г., М.Н.А., С.Е.Б., Н.С.З., Х.И.Х., Х.А.Р., чиито показания са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото, така и от приложените по делото писмени доказателства - протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него от 09.10.2010г., , 15 бр. протокола за доброволно предаване, 2 бр. констативни протокола от 09.10.2010г., 21бр. разрешително за групов лов № 028888 от 09.10.2010г. Изложената по – горе фактическа обстановка се потвърждава и от заключенията на вещите лица по изготвените в досъдебното производство лесотехническа експертиза от 19.11.2010г., съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 29/2010г., съдебно-балистична експертиза № 11/БАЛ-112, изготвена в НИКК – гр.София, съдебно-балистична експертиза № 527, изготвена от БНТЛ при ОД на МВР – гр.Стара Загора, както и от назначена в хода на съдебното следствие и изготвена от експерт в НИКК – гр.София и експерти в БНТЛ при ОД на МВР – гр.Стара Загора тройна съдебно-балистична експертиза № 12/БАЛ-116 от 04.07.2012г., взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Преценявайки изготвените в хода на досъдебното и съдебно производство съдебно-балистични експертизи съдът счита, че следва да бъде кредитирани последните две съдебно-балистична експертизи. Същите са изготвени при най-задълбочен анализ на фактическата обстановка, кореспондират напълно с останалия по делото доказателствен материал, дават категорични отговори на поставените им въпроси и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелите Н.А., К.Б.Г. и В.И.Н., тъй като същите освен, че не кореспондират със събраните по делото доказателства и доколкото същите са в приятелски отношения с обвиняемия и в тази връзка показанията им са до голяма степен пристрастни и имат за цел да помогнат за оневиняване на обвиняемия. Освен това в самите показания са налице противоречия, като показания дадени и  сравнени на различните етапи от наказателното производство.

            Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемия Х.М.А. на на 09.10.2010г. в землището на с.Висока поляна, общ.Хитрино, обл.Шумен, І-ви горски стопански участък, отдел 195, подотдел “з”, убил без надлежно разрешение едър дивеч /благороден елен на 4г./, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.237, ал.1 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти.

Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо физическо лице.     

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в това, че на посочените в постановлението на прокурора дата и място същият е убил едър дивеч - благороден елен на 4 години, при липса на надлежно разрешение за това. С оглед наведените от защитника доводи, следва да се отбележи, че свидетеля Х.Р. лично е възприел посочените обстоятелства, включително умъртвяването на животното, както и обвиняемия А. лично се е похвалил пред последния, че е прострелял елена показвайки му  гилзата.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че не разполага с разрешение за лов на едър дивеч, но е извършил такъв, незачитайки установените от закона правила за провеждането му. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.    

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в Закона за  лова и опазване на дивеча правила от страна на подсъдимия.

            Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Х.М.А., а именно:

            - за престъпление по чл.237, ал.1 от НК, което е умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или “глоба” от 100 до 300лв., както лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК;

            - обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК;

            - причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени.

             При определяне на наказанието на обвиняемия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществената опасност на деянието, която съдът преценява като висока - касае се за умишлено деяние, при което обвиняемият е нарушил правилата, регламентирани в Закона за  лова и опазване на дивеча правила, зачестилите прояви от подобен род, обществената нетърпимост към такива посегателства, дързостта и безкритичността към извършването на тези деяния. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед  данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало и липсата на други общественоопасни прояви. Съдът взе предвид и финансовото и материалното състояние на обвиняемия, от което става ясно, че същият е пенсионер. За да определи наказанието, съдът отчете както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца, вследствие на което наложената санкция следва да е с размер, съобразен и с разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК. Съдът счита, че наказание в размер около минимума, предвиден в закона, а именно 1 200 /хиляда и двеста/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.

            Съдът при преценка възможността за приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК, във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, като съобрази останалите смекчаващи вината обстоятелства намира, че в настоящия случай целите на наказанието и неговата възпитателна роля могат да бъдат постигнати спрямо обвиняемия, като на същия бъде наложена санкция по кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.327, ал.1 от НК наказание в размер под средния, предвиден в закона, а именно 1 /една/ година “лишаване от право да ловува”. При преценка на това наказание съдът взе предвид и обстоятелството, че по делото няма информация по отношение на обвиняемия да има налагани други наказания по ЗЛОД. 

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

На основание чл.379 от НПК, във вр. чл.20, ал.1 – ал.3 от ЗАНН следва да бъдат отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото - принадлежащата на обвиняемия ловна пушка ловната пушка “ИЖ 27М”, кал.12, с фабр. № 930195, с оглед наличието на категорични доказателства по делото, че именно тя е послужила за извършване на умишленото престъпление, както и 1 бр. бренеке за снарядяване на ловен патрон 12 калибър и 4 бр. ловни патрони кал 12, тип “Бренеке”. Освен това, деянието по своя характер и тежест сочи, че за постигането целите на закона посочената вещ следва да бъде отнета от извършителя. В случая дееца е нарушил редица разпоредби на Закона за лова и опазването на дивеча – убил е едър дивеч и без да има разрешение за това, което сочи, че той следва да понесе цялата тежест на наказанието, тъй като деянието му своя характер и тежест е със значителна обществена опасност.

На основание чл.237, ал.3 от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото – дивечовото месо от благороден елен, задържано с констативен протокол серия ДОЗЛ – 2010г. № 007179, съставен на 09.10.2010г., трофеят от благороден елен /череп и рога/ и кожата на благодороден елен, които се намират на съхранение в ДГС – гр.Шумен.

На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да се възложат в тежест на обвиняемия разноските по делото, възлизащи общо в размер на 2075.04 /две хиляди седемдесет и пет лева и четири стотинки/ лева, от които направените по досъдебното производство разноски в размер на 800.26 /осемстотин лева и двадесет и шест стотинки/ лева да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен, а останалите в размер на 1274.78 /хиляда двеста седемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ лева по бюджета на съдебната власт, както и такса от по 5 /пет/ лева за издаване на  всеки от изпълнителните  листи.

           Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА Х.М.А., ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с постоянен адрес *** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.10.2010г. в землището на с.Висока поляна, общ.Хитрино, обл.Шумен, І-ви горски стопански участък, отдел 195, подотдел “з”, убил без надлежно разрешение едър дивеч /благороден елен на 4г./ -  престъпление по чл.237, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.

На основание чл.78а, ал.4 от НК, във вр. чл.327, ал.1 от НК, във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, лишава  Х.М.А., ЕГН **********, от право да ловува за срок от 1 /една/ година.

ОТНЕМА на основание чл.379 от НПК, във вр. чл.20, ал.1 – ал.3 от ЗАНН в полза на държавата веществените доказателства по делото – ловна пушка ловната пушка “ИЖ 27М”, кал.12, с фабр. № 930195, 1 бр. бренеке за снарядяване на ловен патрон 12 калибър и 4 бр. ловни патрони кал 12, тип “Бренеке”.

ОТНЕМА на основание чл.237, ал.3 от НК в полза на държавата веществените доказателства по делото - дивечовото месо от благороден елен, задържано с констативен протокол серия ДОЗЛ – 2010г. № 007179, съставен на 09.10.2010г., трофеят от благороден елен /череп и рога/ и кожата на благодороден елен.

Осъжда Х.М.А., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата сумата от 2075.04 /две хиляди седемдесет и пет лева и четири стотинки/ лева, от които направените по досъдебното производство разноски в размер на 800.26 /осемстотин лева и двадесет и шест стотинки/ лева да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен, а останалите в размер на 1274.78 /хиляда двеста седемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ лева по бюджета на съдебната власт, както и такса от по 5 /пет/ лева за издаване на  всеки от изпълнителните  листи.

 

            Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от обявяването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

                                                          

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :