Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № .../22.10.2012 г., постановено по гр.д. № ..../2010г. Г. районен съд е приел за установено по отношение на “Р. БГ” Е., че трудовото правоотношение с В. Н. З., възникнало от трудов договор № ..../16.07.2008г. за неопределено време, не е прекратено на датата, удостоверена в трудовата книжка на В. З. – 01.10.2008г. Същото така е приел за установено по отношение на “Р. БГ” Е., че трудовото правоотношение с В. Н. З., възникнало от трудов договор № ../16.07.2008г. за неопределено време е продължило да съществува след датата 01.10.2008г.и е прекратено, считано от 21.04.2010г., на основание чл. 327 т. 2 КТ, с получаване от работодателя на писмена молба, изпратена от работника В. З. с искане за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 327 т. 2 КТ. Присъдени са разноски в полза на ищеца З.. Против това решение е подадена въззивна жалба от “Р. БГ” Е., чрез управителя М. А. Н., с която са наведени оплаквания за недопустимост на атакувания съдебен акт и неправилност, поради неговата необоснованост и недоказаност. Единственото възражение в тази връзка е, че с влязло в сила решение № ../27.11.2009г. по гр.д.№ ..../2009г. на ГОРС жалбоподателят е осъден да за´лати на В. З. обезщетение по чл. 224 КТ, което е допустимо само след прекратяване на трудовото му правоотношение. От тук се прави извод, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, доколкото това е записано в посоченото решение, З. е получил това обезщетение и е бил уведомен за прекратяването. Отправя се искане за отмяна в цялост на обжалваното решение, като недопустимо, неправилно и недоказано. Другата страна по въззивна жалба В. Н. З., в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК е депозирала отговор чрез процесуалния си представител адв. Пл. Г. от ВТАК. В него се навеждат доводи за правилност на обжалваното съдебно решение и се иска неговото потвърждаване. Сочи се, че в коментираното решение на ГОРС няма диспозитив, че приема трудовия договор за прекратен между страните по делото. Сочи се и друго влязло в сила решение на ГОРС, с което е прието, че е налице незаконно недопускане до работа на З. за периода 01.10.2008г. до 15.03.2010г.. В.Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалбата е подадена в срок, от страна имаща интерес от обжалване, насочена е против съдебен акт подлежащ на инстанционна проверка, поради което е процесуално допустима. В исковата си молба В. З. е изложил твърдения,че е полагал труд в ответното дружество „Р. БГ” Е. гр. С. на обект:В. п., ул. „К. Б. I” до летището в гр. Г. О.. С влязло в сила решение № .../27.11.2009г. по гр.д. № ../2009г. на ГОРС било прието, че трудовото му правоотношение е възникнало на 16.07.2008г. за неопределено време при работа на смени, при сумирано изчисляване на работното време като отработеното време се зачита за трудов стаж при минималната за страната работна заплата. Поради възникнала кражба в охранявания от него обект му било заявено от представител на работодателя, че след 01.10.2008г. няма да бъде допускан до работа. След този момент многократно бил ходил във фирмата в различни смени, но му е заявявано, че няма да може да почне работа. Последно проверил през февруари 2009г., след което се разболял и започнал дълго лечение. Твърди, че на 22.03.2010г. изпратил молба до работодателя си за прекратяване на трудовия договор, поради неизплащане на осигуровки. Поискал още да му се оформи трудовата книжка, да се издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и да му се издадат образци УП 2 и УП 3. В резултат на това на 21.05.2010г. получил по пощата трудовата си книжка, без да бъдат приложени заповедта и образците, които са му нужни при пенсиониране. Твърди, че съдържащото се в трудовата му книжка отразяване, че трудовото му правоотношение е прекратено на 01.10.2008г. на основание решение № .../27.11.2009г. не съответства на истината. Твърди, че към тази дата правоотношението му не е прекратено, тъй като не е издавана заповед за това, не му пращано предизвестие и посоченото решения, не е отразено такова обстоятелство. Сочи че за него е налице правен интерес да установи по съдебен ред, че трудовия му договор, сключен на 16.07.2008г. не е бил прекратен на посочената в трудовата книжка дата и е продължил да съществува до момента, в който работодателят е получил неговата молба от 23.03.2010г. С оглед на така изложеното, иска от районният съд да приеме за установено, че трудовото правоотношение възникнало на дата – 16.07.2008г. между работодателя „Р. БГ” Е. гр. С. и работника В. З. не е прекратено на 01.10.2008г., а е съществувало до реалната дата на прекратяване, тази на получаване на писмото му от 22.03.2010г. В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирал отговор, с който оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Събраните по делото доказателства позволяват да се установи следната фактическа обстановка: Между страните по делото е съществувало трудово правна връзка като от влязло в сила Решение № .../27.11.2009г. по гр.д.№ ..../2009г. на ГОРС е видно, че трудово правоотношение между „Р. БГ” Е. и В. З. е възникнало от сключен на 16.07.2008г. трудов договор № ....за неопределено време, при работа на смени, при сумирано изчисляване на работното време, като отработеното по ТПО се зачита за трудов стаж, при основно месечно трудово възнагражõение в размер на МРЗ за страната за 2008г. от 220 лв. и с право на платен годишен отпуск, съобразно КТ. Със същото решение „Р. БГ” Е. е осъдено, на основание чл. 224 ал. 1 КТ, да заплати на В. З. обезщетение в размер на 41, 92 лв., за 4 работни дни за периода 16.07.2008г. – 30.09.2008г. От представения по делото заверен препис - извлечение от трудова книжка на З. се установяват отбелязвания, че същият от 16.07.2008г. е заемал длъжността „пазач” в ответното дружество, с месечно трудово възнаграждение в размер на 220 лв., както и че трудовото му правоотношение е прекратено на 01.10.2008г., на основание цитираното по – горе съдебно решение. Работодателят е удостоверил, че ищецът има прослужено време при него за времето от 16.07.2008г. до 01.10.2008г. т.е. общо нула години, два месеца и 16 дни. С писмена молба до ответника, изпратена на 22.03.2010г. чрез пощенския оператор „Б. п.” ЕАД с обратна разписка, ищецът, на основание чл. 327 т. 2 КТ, е поискал прекратяване на трудовото му правоотношение, поради неизплащане на осигурителни вноски за посочените в него периоди. Поискал е още издаването на заповед за прекратяване на трудовия договор, изготвяне на образци УП 2 и УП 3 и оформяне на трудовата му книжка, при съобразяване с влязлото в сила решение на ГОРС гр.д.№ ..../2009г. Тази писмена молба на З. е получена в ответното дружество на 21.04.2010г. като е входирана с № ...от същата дата. В отговор на молбата си, по пощата, З. получил единствено трудовата си книжка оформена по споменатия начин, без да му е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и обр. УП 2 и УП 3. С Решение № ..../06.12.2010г. по гр. д. № ..../2010г. по описа на ГОРС, влязло в сила след потвърждаването му от ВТОС, което съдът преценява на основание чл. 235 ал. 3 ГПК, „Р. БГ” Е. е осъден да заплати на В. З., сумата от ....лв., представляваща обезщетение по чл. 213 ал. 2 КТ за времето, през което не е бил допуснат до работа, за периода 01.10.2008г. – 15.03.2010г., докато е траело трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.04.2010г. до окончателното й изплащане. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: Районният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по чл. 357 ал. 1 КТ във вр. чл. 124 ал. 1 ГПК т.е. с трудов спор за установяване съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото. Счел е, че този иск е допустим и че за ищецът е налице правен интерес от предявяването му. В тази връзка въззивната инстанция следва да допълни, че няма пречка, когато не се твърди загубването или унищожаването на документите удостоверяващи трудов стаж, да се установи съществувало в миналото трудовото правоотношение между страни, за които се твърди, че са работодател и работник, стига да е налице правен интерес от търсената защита. /Опр. № 41/15.01.2013г. по ч.гр.д. № 489/2012г. на ВКС, IV г.о./. За ищецът е налице задължение да докаже правния си интерес от предявяване на установителния иск за правоотношението, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос. Необходимостта от доказване на извънпроцесуално поведение на ответника, дало повод за завеждане на иска отпада, ако ответникът оспори предявената претенция. На липсата на правен интерес от установяването на едно правно отношение страните не могат да се позоват и съдът не може да го повдигне служебно след постановяване на първоинстанционното решение, тъй като липсата на правен интерес не е основание за обезсилване на постановеното решение. /Реш. № 230/20.06.2012г. по гр.д.№ 583/2011г. на ВКС, IV г.о./. При това положение въззивният съд не може служебно да повдигне въпроса за липсата на правен интерес на предприета от ищеца искова защита. Понастоящем това не е и необходимо, тъй като с отговора си на исковата молба ответното дружество е оспорило иска, а поведението му по оформяне на трудовата книжка по установения по делото начин безспорно може да се квалифицира като действия на ответника дали повод за завеждане на иска, обосноваващи интереса от търсената защита. Последната според настоящият състав се свежда до установяване със сила на присъдено нещо в отношенията между страните, че възникналото между тях, по силата на трудов договор, трудово правоотношение е съществувало в периода 16.07.2008г. – 21.04.2010г. Това установяване има значение за ищеца за удостоверяване на трудовия му стаж при пенсиониране, каквито твърдения е изложил в исковата си молба. Така както са изложени ищцовите твърдения и отправения до съда петитум не позволяват исковата претенция на З. да се квалифицира по чл. 124 ал. 4 изр. 1 пр. 2 ГПК за установяване неистинността на вписването в трудовата книжка на З. за прекратяване на трудовото му правоотношение на дата 01.08.2010г., на основание съдебно решение. Наред с това пред първата инстанция не е търсено установяването на факта, че на 01.10.2008г. трудовото правоотношение между „Р. БГ” Е. и В. З. не е прекратено. Но дори и да бъде търсено, то този иск би бил недопустим, тъй като установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение, по аргумент от чл. 124 ал. 4 изр. второ ГПК, е допустимо само в предвидените от закона случаи. В закона установяването на такъв отрицателен факт не е уредено, поради което първоинстанционното решение като недопустимо следва да се обезсили в тази му част респ. производството да бъде прекратено. Произнасянето на съда относно съществуването на трудовото правоотношение между страните в периода 16.07.2008г. – 21.04.2010г., неминуемо включва в себе си и произнасяне по въпросния факт с правно значение. По същество на предявения по делото установителен иск по чл. 357 ал. 1 КТ във вр. чл. 124 ал. 1 ГПК въззивният съд намира за безспорно установено, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на 16.07.2008г. на основание трудов договор № 657, сключен за неопределено време, при работа на смени, при сумирано изчисляване на работното време. В тази връзка настоящият състав, по аргумент от чл. 297 ГПК, е обвързан от влязлото в сила Решение № .../27.11.2009г. по гр.д.№ .../2009г. на ГОРС. Валидно възникналото трудово правоотношение съществува, докато не бъде прекратено на някое от изчерпателно посочените в КТ основания чл. 325 – чл. 331 КТ. Голяма част от тези основания са от категорията на юридическите действия, тъй като съдържат волята на едната или двете страни по правоотношението, по – малка част са тези от категорията на юридическите събития. По делото не се установи към дата 01.10.2008г. двете страните респ. някоя от тях да е изразила волята си за прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, нито се установи настъпването на някое от другите основания за това, стоящи извън тяхната воля. Единственото оплакване, което прави жалбоподателят в тази връзка е, че с Решение № .../27.11.2009г. по гр.д.№ .../2009г. на ГОРС е осъден да заплати на въззиваемата страна обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 4 работни дни за периода 16.07.2008г. -30.09.2008г., която основателност е предпоставена от прекратяване на трудовоправната връзка между страните. Предмет на коментираното решение, в тази му част, обаче не е бил въпроса за прекратяване на съществуващото между страните по делото трудово правоотношение, а присъждането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което наведеното от въззивникът оплакване се явява неоснователно. Наред с това с влязлото в сила Решение № .../06.12.2010г. по гр. д. № 726/2010г. по описа на ГОРС в полза на З. е присъдено обезщетение за незаконно недопускане до работа, докато е траело трудовото правоотношение, за периода от 01.10.2008г. до 15.03.2010г. Всичко това налага извода, че трудовоправната връзка между страните е продължила да съществува и след датата 01.10.2008г. По делото не се спори, че работодателят не е заплащал за З. следващите му се осигурителни вноски, поради което с писменото си изявление за прекратяване на трудовия договор на това основание, ищецът надлежно е упражнил правото си по чл. 327 т. 2 КТ. В тази хипотеза работникът не дължи предизвестие, като на основание чл. 335 ал. 2 т. 3 КТ момента на прекратяването на трудовия договор е момента на получаване на писменото изявление за прекратяването му. От доказателствата по делото се установява, че ответното дружество е получило и узнало за писмената воля на З. за прекратяване на договора на 21.04.2010г., от която дата договора между тях се счита за прекратен. Тези съображения мотивират въззивният състав да приеме за установено по делото, че трудовото правоотношение между ищеца, в качеството му на работник и ответното дружество, в качеството му на работодател е съществувало в периода 16.07.2008г. – 21.04.2010г. С оглед на гореизложеното решението на районният съд, в частта му с която е прието за установено, че възникналото на 16.07.2008г. трудово правоотношение между „Р. БГ” Е. като работодател и В. З. като работник е съществувало до 21.04.2010г., когато на основание чл. 335 ал. 2 т. 3 КТ е прекратено, с получаването от работодателя на едностранното писмено изявление на работника по чл. 327 т. 2 КТ, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба срещу него бъде оставена без уважение като неоснователна. При извършената служебна проверка на решението не се установиха пороци, които да водят до неговата нищожност респ. недопустимост. Не се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, поради което въззивната инстанция не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № .../22.10.2012 г., постановено по гр.д. № .../2010г. на Горнооряховския районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на “Р. БГ” Е., че трудовото правоотношение с В. Н. З., възникнало от трудов договор № .../16.07.2008г. за неопределено време, не е прекратено на датата, удостоверена в трудовата книжка на В. Н. З. – 01.10.2008г, като процесуално недопустимо и прекратява производството по делото, в тази му част. ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../22.10.2012 г., постановено по гр.д. № ..../2010г. на Горнооряховския районен съд в останалата му част, като правилно. Решението подлежи на обжалване пред В. к. с. на Република Б., в месечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |