№ 232
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500818 по описа за 2022 година
С Решение № 105/21.07.2022г., постановено по гр.д. № 531/2020г. на
Сливнишкия районен съд, е отхвърлен искът на С. С. С. за признаване за
установено, че не дължи на „Ч.Р.Б.“ АД, сумата 3282, 37 лева,
представляваща корекция на сметка за потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за периода от 26.03.2020 г. до 26.06.2020 г. за
обект в гр. С., ул. „П.Я.“ № 9.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на С. С. срещу горното
решение. Жалбоподателят счита същото за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, както и постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Моли съда да го отмени и да уважи предявения иск.
Оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд, че дружеството е
материалноправно легитимирано да издаде процесната фактура и да получи
претендираната сума. Сочи, че това право е обосновано с подзаконов
нормативен акт, който е нищожен като противоречащ на по- висшестояща
правна норма. Подчертава, че ответникът има качеството на мрежови
оператор, но той не е сключил клиента договор за продажба на
електроенергия, поради което няма право да получава цената на
консумираната от краен клиент енергия, каквато се претендира в настоящото
производство. Счита за нищожни разпоредбите на ПИКЕЕ в обратен смисъл,
тъй като противоречат на Закона за енергетиката. Цитира съдебна практика по
този въпрос. Прави извод, че процесната сума за корекция би се дължала на
крайния снабдител, какъвто ответникът не е. Открива трайно и системно
противоречие в съдебната практика по въпросите, свързани с правото на
доставчика на електрическа енергия едностранно да извършва корекция на
1
сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Цитира практика на ЕСПЧ, според
която продължителното наличие на противоречия в съдебната практика може
да породи състояние на правна несигурност, която би могла да намали
доверието на гражданите в съдебната система, а националното право следва
да разполага с ефективни механизми за тяхното преодоляване, които
навременно да бъдат прилагани. Анализира текста на чл. 56, ал. 1 и 2 от
ПИКЕЕ от гледна точка на съдържанието, вложено в термините „оператор на
електроразпределителната мрежа“ и „ползвател на мрежата“. Намира, че
процесната фактура е издадена без правно основание, тъй като в случая
ищецът няма качеството „ползвател на мрежата“ поради това че не бил
собственик на електроснабдения имот. Допълнително изтъква, че не е спазена
процедурата по чл. 49 за съставянето на констативен протокол от
26.06.2020г., тъй като не било доказано, ищецът да е бил търсен, за да
присъства на проверката, нито да е бил уведомен в хода на същата, за да му
бъде предявен констативния протокол. Поддържа, че проверяващите не са
имали основание да сменят електромера, нито да променят схемата на
свързване, тъй като не била налице нито една от хипотезите на чл. 49, ал. 5-8
от ПИКЕЕ. Оспорва извода на районния съд за манипулация на СТИ, водеща
до неизмерване на потребената електроенергия, тъй като в констативния
протокол липсва констатация в такъв смисъл, а при проверката в БИМ е
посочено, че електромерът мери в класа си на точност. Анализира
заключението по СТЕ и прави изводи въз основа на него, вкл. че корекцията е
неправилна, а действително дължимата сума за процесния период е 317,12 лв.
Счита, че ответникът е бил длъжен да прави проверка на електромера веднъж
на три месеца, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, каквато
реално не е извършвана. С оглед поддържания от него довод за
неоснователност на корекционната фактура, намира за неоснователно и
издаването на другите две фактури на обща стойност 66 лева,
представляващи разходите на ответника за проверката на електромера. Счита
тези разходи за недоказани, както и че те не следва да са за сметка на
потребителя. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи иска изцяло. Претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който жалбата се
оспорва. В подкрепа на материалноправната си легитимация да претендира
процесната сума, въззиваемият се позовава на мотивите към Решение № 77 от
30.05.2022г. по гр.д. № 2708/2021г. на ВКС, Решение № 115 от 17.06.2022г. по
гр.д. № 3817/2021г. на ВКС и др. Също така цитира съдебна практика относно
наличието на законово основание за коригиране на сметката на клиент. Черпи
аргументи и от заключението по СТЕ, както и от показанията на разпитаните
по делото свидетели. Моли съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят не се явява и не се представлява. От процесуалния му
представител е постъпила молба за разглеждане на делото в негово отсъствие,
с която оспорва отговора, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение
за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемото
дружество се представлява от юрк. С., която оспорва жалбата, поддържа
2
отговора и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз
основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение,
поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
1. По валидност
В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята
правораздавателна власт, а формираната от него воля е ясно и разбираемо
формулирана.
2. По допустимост
Същото е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за упражняване на правото на иск и са липсвали отрицателни
такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск.
3. По същество
Районният съд е уважил предявеният отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал 1 от ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество фактурираната от него коригираща
сума за минал период на сметката на ищцата в качеството й на потребител на
електроенергия.
Настоящият съдебен състав не споделя първия наведен от
жалбоподателя довод срещу това решение, касаещ претендирана липса на
материалноправна легитимация на ответника да издаде процесната фактура и
да получи претендираната сума. Наистина, разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ са
формулирани по начин, който дава възможност за противоречиви изводи
относно лицето, легитимирано да претендира от потребителя коригираща
парична сума в случаите на неизмерена или неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Според настоящия съдебен състав, обаче,
противоречие няма, тъй като разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6, буква „а“ от
ЗЕ регламентира само съдържанието на общите условия на крайния снабдител
на електрическа енергия, без да се ангажира с определяне на оторизираното
за корекция лице, докато разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ изрично
сочат, че именно операторът на електроразпределителната мрежа е
оправомощен да издава фактура за коригиращата сума, както и че тя се
заплаща в негова полза. Следователно, предметът на правно регулиране на
3
тези две разпоредби е различен, което изключва възможността, те да си
противоречат, а визирането на мрежовия оператор в ПИКЕЕ не противоречи
на нормативен акт от по- висока степен и следва да бъде зачетено от съда.
Съответно, в тази си част ПИКЕЕ не са нищожни, както и – противно на
поддържаното от жалбоподателя – няма основание, по силата на чл. 15, ал. 3
от да се приложи по- високия по степен акт (Закона за енергетиката). В този
смисъл е и актуалната съдебна практика (Решение № 50243 от 7.02.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 339/2022 г., III г. о., ГК) съгласно която „Материализираната
подзаконова уредбата в чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата
делегация и не противоречи на законова норма в ЗЕ, или друг закон. … Тази
уредба не накърнява потребителската защита, предвиждайки в съответствие
със закона подзаконова регулация, основана на установеност и възмездност в
отношенията, при регулирани от държавен орган цени за електроенергия. …
Самото подзаконово възлагане на вземането по корекцията, легитимиращо
оператора на мрежата вместо доставчика, не противоречи на норма от по-
висок ранг, нито поставя потребителите в по-неблагоприятно положение…
Основание за нищожност или унищожаемост на подзаконовата уредба в тази
част не е констатирано в предметните предели на производството по чл. 185 и
сл. АПК пред ВАС..“. Идентичен извод за липса на противоречие между
относимите към настоящия казус разпоредби на ПИКЕЕ и ЗЕ е направен и в
Решение № 50044 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2021 г., IV г. о., ГК,
Определение № 50084 от 9.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 368/2022 г., I т. о.,
ТК, Решение № 50178 от 7.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3603/2021 г., IV г. о.,
ГК и др. Следователно, приложимите към настоящия момент ПИКЕЕ не са
нищожни (противно на поддържаното от жалбоподателя), а мрежовият
оператор е надлежно легитимиран както да издава фактура за корекционната
сума, така и да претендира в своя полза заплащането й от потребителя.
Действително, както се посочи по- горе, начинът на формулиране на
относимите към случая разпоредби на ПИКЕЕ и ЗЕ е обусловил различното
им тълкуване по конкретни казуси, в резултат от което е формирана
противоречива практика по този въпрос. Във връзка с това, по принцип следва
да се сподели доводът на жалбоподателя, подкрепен и от практиката на
ЕСПЧ, че продължителното наличие на противоречия в съдебната практика
може да породи състояние на правна несигурност и да намали доверието на
гражданите в съдебната система. Вярно е също, че този довод обосновава
необходимост от уеднаквяване на практиката (вкл. по тълкувателен път) или
прецизиране на законодателството. Доколкото, обаче, тези действия не са от
компетентността на настоящия съдебен състав, така изтъкнатият довод не е
аргумент в подкрепа на жалбата, нито обосновава претендираните от
жалбоподателя изводи, нито обуславя крайния изход на правния спор.
Съдът не споделя и втория изтъкнат във въззивната жалба довод,
касаещ претендирано неспазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ за
съставянето на констативен протокол от 26.06.2020г., тъй като не било
доказано, ищецът да е бил търсен, за да присъства на проверката, нито да е
бил уведомен в хода на същата, за да му бъде предявен констативния
протокол. Тези твърдения на жалбоподателя се опровергават от показанията
на св. С., който в разпита си на 27.09.2021г. на два пъти изрично подчертава,
че при наличие на проблем винаги се търси собственика на имота (установен
по номера на проблемния електромер), но в случая такъв не е бил открит,
независимо от неговите лични усилия и от усилията на проверяващия екип.
Поради това, отсъствието на потребителя (или на негов представител) при
4
проверката не я опорочава, след като е спазен редът по чл. 49, ал. 3, изречение
първо от ПИКЕЕ.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че в случая били
нарушени изискванията на чл. 49, ал. 5 – 8 от ПИКЕЕ, тъй като не била
налице нито една от визираните в тези нормативни текстове хипотези. Видно
от констативния протокол, липсвала е пломба на щита на електрическото
табло, както и е била нарушена пломбата на капачката на клемния блок,
нарушен е холограмният стикер и са констатирани неоригинални пломби на
големия капак на електромера. Всички тези обстоятелства в своята
съвкупност представляват нарушения в целостта и/или функционалността на
средството за търговско измерване и са породили основателно съмнение за
добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, с което се
покриват хипотезите по чл. 49, ал. 5, предл. второ и трето от ПИКЕЕ. Поради
това – противно на поддържаното от жалбоподателя – проверяващите са
имали основание да сменят електромера и да изпратят демонтирания такъв за
проверка съгласно процедурата, регламентирана в чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ.
Съдът не споделя и твърденията на жалбоподателя, че не била доказана
манипулация на СТИ, водеща до неизмерване на потребената
електроенергия. Наистина, в самия констативен протокол липсва такава
директна констатация, но, това не е било необходимо условие за
предприемане на последващите законосъобразни действия на проверяващия
екип, с оглед наличие на нормативно основание за тях, а именно - нарушения
в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване и
съмнение за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент.
Вярно е, че проверката на БИМ е показала, че електромерът сам по себе си
мери в класа си на точност, но релевантен за изхода на настоящия правен спор
е фактът, че, независимо от това, има изменение на електрическата схема,
което не съответства на одобрения тип на електромера, в резултат от което
той не съответства на техническите изисквания. Така, съвкупността от
изправен електромер и допълнително нерегламентирано електронно
устройство води до неправилно (непълно) отчитане на консумираната
електроенергия и е основание за прилагане на последиците по чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ. В същия категоричен смисъл са писменото заключение на в.л.
Николов и изявленията му в открито съдебно заседание на 08.11.2021г.
Неоснователна е и претенцията на жалбоподателя, че действително
дължимата сума за процесния период била 317,12 лв. В открито съдебно
заседание вещото лице е заявило, че тази сума е „върху амперите, които са
измерени в констативния протокол на Ч.“, т.е. именно това погрешно и
непълно измерване, което е дало основание за извършване на корекция.
Съдът не споделя и изводите, които жалбоподателят прави от факта, че
ответникът не бил извършвал проверка на електромера веднъж на три месеца,
съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, тъй като с неизвършването
на такава проверка законодателството не свързва претендираните от него
правни последици.
На последно място, неоснователно неоснователно жалбоподателят
оспорва издаването на другите две фактури на обща стойност 66 лева,
представляващи разходите на ответника за проверката на електромера.
Противно на поддържаното във въззивната жалба, тези разходи за сметка на
потребителя на основание чл. 44, ал. 4 от ПИКЕЕ.
5
С оглед гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
4. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски във
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105/21.07.2022г., постановено по гр.д. №
531/2020г. на Сливнишкия районен съд.
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН ********** да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД
(понастоящем - „Е.М.З.“ ЕАД) с ЕИК ********* разноски във въззивното
производство в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6