РЕШЕНИЕ
№…………………./………………2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми
състав
На осми септември Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3129
по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „С.Т.Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя си – С.Т.К., ЕГН **********, депозирана чрез пълномощник адв. В.С.М. против Наказателно постановление № 521472-F544845/02.07.2020r.,
издадено от Директора на Дирекция
„Контрол" в ТД на НАП Варна, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5586.36
лв. на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС,
за нарушение на чл.86, ал.2 вр. чл.84 е чл.82 от ЗДДС.
С
жалбата иска отмяната на НП. Сочи се, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата
отмяна. Изтъква се нарушение на чл.34 от ЗАНН. Излага се виждане, че НП е
издадено след като срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл. Сочи се още, че АУАН е издаден при нарушение на разпоредбите
на чл.42, ал.1, т.3,4,5 и 10 от ЗАНН, което води и до процесуални нарушения при
издаването на НП. От изведеното в АУАН и описано съответно в НП, не ставало
ясно какво точно нарушение е извършило дружество и/или за кое точно нарушение му се
налага имуществената санкция, което нарушава правото на защита на „С.Т.Г."
ЕООД. Счита се, че нарушението не е индивидуализирано в степен, позволяваща да
се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Нарушението не било описано с необходимата конкретика
– не била посочена датата, на която е установено, датата на която е извършено и
как е установена тя и неговите обективни характеристики, съотнесени
към конкретни правни норми.
С
тези и други аргументи се иска отмяната на НП.Алтернативно се моли за неговото
изменение с прилагане на по-малко санкция .
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован не се представлява от законен или упълномощен процесуален
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира
и за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Въззиваемата
страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А.,
която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 30.04.2020г. в ТД на НАП Варна, в хода на
ревизионно производство, св.Е.Г., работеща на длъжността гл.инспектор по
приходите, извършила справка в
информационната система на НАП и установила, че немското дружество "Х-Bit Service GmbH " с VIN DE********* /с регистрация в Германия/ е декларирало вътреобщностна доставка /ВОД/ към български търговец и
доставката следва да се декларират от „С.т.г.“ ЕООД като вътреобщностно
придобиване /ВОП/. Св.Г. констатирала още, че дружеството не е декларирало
придобиването. Информация за доставките не била налична в счетоводството на
получателя. Липсвало осчетоводяване по сметки от гр.40, 45, 30 и 50.
От
представените в хода на ревизионното производство документи с придружително писмо вх. № Р-03000319004637-ПРД-008-И /
28.02.2020г. се установило, че с ф-ра №
**********/25.05.2018г. с ДО 14282 евро е издадена от "Х-Bit Service GmbH " на „С.Т.г.“ ЕООД. Закупени
били са 100 бр. компютри DELL OptiPlen 7010 / Intel i3 3,
3GHz, 4GB DDR3. В
хода на ревизията, св.Г. констатирала, че за извършеното вътреобщностно
придобиване на стоки по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС от стана на „С.Т.Г.“
ЕООД с ЕИК по Булстат: *********, като регистрирано по ЗДДС лице, за данъчен
период 05/2018г. не е начислило ДДС. Дружеството не е спазило изискванията на
чл.86, ал.1 във връзка с чл.84 от ЗДДС за начисляване на ДДС в размер на
5586,63лв. при данъчна основа 27933,16лв. ЗЛ не е издало и протокол по чл.117
от ЗДДС и доставката не била включена в отчетните регистри по ЗДДС.
При
тези констатации св.Г. преценила, че „С.Т.Г.
ЕООД, като лице платец по глава осма от ЗДДС - чл.84 от с.з. във връзка и с
чл.86, ал.2 не е начислило данък по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС за данъчен
период 05/2018г. Изискуемия ДДС бил изчислен в размер на 5586,63лв. Г. приела,
че се касае за нарушението на чл.86, ал.2 вр. чл.84 и
чл.82 от ЗДДС, извършено на 15.06.2018г.
На
30.04.2020г. св.Г. съставила срещу въззивното
дружество АУАН. Актът бил предявен и връчен на упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало без
възражения.
В законоустановения
срок по ЗАНН не постъпили писмени възражения от въззивното
дружество. АНО преценил, че липсват спорни обстоятелства, приел фактическите и
правните констатации на актосъставителя, че е нарушен
/осъществен / съставът на чл.86, ал.2 вр. чл.84 и
чл.82 от ЗДДС, като на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС издал обжалваното НП. НП било връчено упълномощено лице на 17.07.2020г.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични,
съдът кредитира показанията на св.А.В., депозирани в с.з.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок
/на 23.07.2020г. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – представител на ЮЛ спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна,
съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН
също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна, съобразно
цитираната заповед.
Формално АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съгласно
чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. В
случая отговорността на възз. е ангажирана за
нарушение на чл.86, ал.2 вр. чл.84 и чл.82 от ЗДДС,
като санкцията е наложена на основание чл.180 от ЗДДС т.е. безспорно отговорността
е ангажирана за данъчно нарушение. В случая в НП е посочена като дата на
нарушението -15.06.2018г., следователно двугодишният срок от извършване на
нарушението не е бил изтекъл към датата на съставяне на АУАН. По-дългият давностен срок от две години за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по-краткия тримесечен срок и
приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога
личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя.
За да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице
данни и за самото деяние. Изводът е, че актът следва да се състави при спазване
на по-краткия давностен срок от три месеца в
случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на
нарушението и личността на нарушителя. В конкретният случай от данните по
делото е видно, че нарушението и неговият автор са установени от контролните
органи на 30.04.2020г. , на която дата е съставен и АУАН. НП е съставено на
02.07.2020г. т.е. то също е съставено в 6-месечният срок по ЗАНН. Във връзка с горното, настоящата инстанция намира за
неоснователни твърденията в жалбата, че АУАН и НП не са издадени в предвидените
от закона срокове.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо
АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения
като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Въпреки
горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати редица и то съществени
нарушения на процесуалните правила, които неизбежно водят до
незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението, дата
и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както
и доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка в действителност в НП е
посочена за дата на извършване на нарушението -15.06.2018г. В крайна сметка от
така описаното в АУАН и НП не става ясно защо АНО и актосъставителят
са приели, че именно тази дата е датата на извършването /довършването на
нарушението. Във фактите по АУАН и НП се сочи издадена за фактура на
25.05.2018г. от немско дружество в полза на
въззивника. Твърди се и , че въззиникът не е
начислил ДДС за м.май 2018г. Не се съдържат факти , кога или до кога е следвало
да се начисли изискуемият данък и защо в крайна сметка е приета за дата на
нарушението именно 15.06.2018г.
Волята на актосъставителя
и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да бъде ясна, а не да се гадае
или предполага, още по- малко е допустимо тя да се извлича по тълкувателен път
от материалите по преписката, тъй като това нарушава правото на защита на
наказания субект още с повдигане на административното обвинение с АУАН. В НП и АУАН
не са посочени факти и обстоятелства, от които да се направи извод, защо именно
датата 15.06.2018г. е приета за датата на извършване на нарушението. За датата на извършване на нарушението следва да бъдат
посочени изрично факти относно действията или бездействията на наказания
субект, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице и не следва да
се предполага.
Както в АУАН, така и в НП
липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. В АУАН и НП е
посочено единствено, че в ТД на НАП Варна е извършвана ревизия на въззивното дружество, като не е посочено място на
нарушението, нито мястото където е следвало да се начисли изискуемият ДДС.
Пълното, точно и ясно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата,
които го подкрепят и основно дата и
място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере
в извършването на точно какво нарушение
е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността
да прецени в съответствие с материалния
закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и
правилно ли е приложена санкционната норма, да прецени спазени ли са останалите
давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН, а
непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН ограничава и
възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от компетентен орган.
Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото
на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено, и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Тук следва да се посочи, че съдебната
практика по отношение на тези задължителни реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им
представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези , които
водят до безусловна отмяна на НП. В този смисъл са Решение по КАНД № 2946/ 2014
г. на АДмС-Варна,
Решение по КАНД № 370/2017 г. на АДмС-Варна,
Решение по КАНД№ 1915/2017г. на АДмС-Варна и много
други.
В АУАН и НП е посочено, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл.86, ал.2
вр. чл.84 и чл.82 от ЗДДС. Първата разпоредба гласи,
че данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е
издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ
или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът
е станал изискуем. Съгласно чл.84 от ЗДДС
данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от
лицето, което извършва придобиването. От своя страна чл.82 от ЗДДС съдържа общо
6 алинеи, които разглеждат различни хипотези на изискуемост на данъка от
регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, както и
изключения, визирани в две алинеи- ал. 4
и 5. Така в крайна сметка не става ясно възз. като
доставчик или като приобретател по облагаема доставка
е допуснал нарушение според данъчните органи и за какво точно нарушение е
ангажирана отговорността му. Изброяването
на различни текстове от ЗДДС, без да се посочи конкретно нарушената разпоредба
не прави административното обвинение по ясно,
напротив отново прави неясна волята на АНО касателно
обстоятелствата на нарушението. Административно наказание се налага на
нарушителя за конкретно извършено от него нарушение, а в случая безспорно не
става ясно за какво точно се ангажира отговорността на нарушителя..
Съгласно приложената от АНО санкционна
норма на чл.180, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или
имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от
1 000 лв. От така възведеното административно обвинение не става ясно, в какви
срокове възз. дружество е следвало да начисли
изискуемият според данъчните органи данък.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението
от фактическа страна, съставляват
съществено процесуални нарушения, тъй като
са ограничили правата на
нарушителя, който е бил лишен от възможността да разбере в извършването точно на какво
нарушение е обвинен, въз основа на какви доказателства и по този начин адекватно да организира
защитата си.
По изложените съображения, съдът намира,
че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Поради горното и съдът намира, че не следва да излага аргументи във
връзка с наведените доводи в жалбата за неправилно приложение на материалния
закон.
С оглед направеното искане от страните
за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство на въззиваемата
страна –ТД на НАП-Варна. Същият е поискал и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, но предвид изхода на спора, по арг.
на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
В контекста на приложението на цитираните
по-горе разпоредби към конкретния казус,
съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения на л. 34 договор за правна защита и съдействие от 22.07.2020
г. и приложените пълномощно и списък с разноски се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат В.М. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна
по обжалване на процеснното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в брой при подписване на
договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност
не е направено от процесуалния представител на ТД на НАП-Варна и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата ((изм. - ДВ, бр.
2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28
от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от
08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. -
ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението
при интерес от 5000 до 10 000 лв. е - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. В
случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5586.63 лв. и минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 580 лв.
+ 5 % за горницата над 5000 лв. т.е 609.33 лева Съдът намира, че в случая
договореният адвокатски хонорар в размер на 300 лева е съобразен с
горепосочената разпоредба /повече от два пъти под минимума/ и предвид факта, че
по делото липсва възражение за прекомерност, съдът не би могъл да обсъжда този
въпрос. Затова следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 300,00 /триста/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 521472-F544845/02.07.2020r.,
издадено от Директора на Дирекция
„Контрол" в ТД на НАП Варна, с което на „С.Т.Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя си – С.Т.К., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5586.36 лв. на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС, за
нарушение на чл.86, ал.2 вр. чл.84 е чл.82 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП- гр.Варна да заплати „С.Т.Г." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си – С.Т.К., ЕГН
********** сумата от 300,00 /триста / лева, представляваща съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №3129/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: