№ 497
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000459 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. Б. Д. против решение № 35 от
23.05.2022 г., постановено по т.д. № 30 по описа за 2021 г. на Окръжен съд
Смолян, с което:
- е отхвърлен изцяло предявеният от И. Б. Д. срещу З. „Д.“ АД, иск за
заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, причинени вследствие настъпило на 13.02.2021г. ПТП,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане;
- И. Б. Д., е осъдена да заплати на З. „Д.“ АД, разноски по делото от 300
лв.
В жалбата се поддържа довод за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение, поради несъобразяване на решението с фактите по
делото относно преценката за справедливия размер на обезщетението за
претърпените вреди. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което предявения иск за присъждане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди да се уважи за сумата от 30 000 лева
ведно със законната лихва, смятана от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, както и да й се заплатят направените деловодни
разноски.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
ответника З. „Д.“ АД, с който се изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Искането е решението да
се потвърди, а в полза на дружеството да се присъдят сторените във
въззивното производство разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Окръжен съд Смолян е било образувано по
предявени от И. Б. Д. против З. Д. АД, иск за заплащане на обезщетение в
размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени
вследствие настъпило на 13.02.2021г. ПТП, ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Искът се основава на следните, установени по делото факти:
На 13.02.2021 г. в 19.39 ч, по магистрала в отсечка Г.В., в участък дел
Ф., на ** км. на север от територията на община С., при управление на МПС –
„Ф.Т.“, рег. № ***, водачът Е.К., при опит за смяна на посоката си на
движение, направил забранен за него обратен завой към гр. С., навлязъл в
насрещната за него лента, по която се движели група автомобили и
предизвикал ПТП, при което е пострадала пътуващата на предната дясна
седалка на автомобила И. Д..
В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие, возещата
се в лекия автомобил И. Б. Д. е получила различни телесни увреждания.
Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено
водачът на лекия автомобил „Ф.Т.“ - Е.К..
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил
„Ф.Т.“, рег. № *** към деня на произшествието е имал сключен договор
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, по
застрахователна полица с № ***, с период на покритие 20.10.2020 г. до
20.10.2021 г.
Установено е, че вследствие от удара, ищцата е получила следните
травматични увреждания: счупване на десния напречен израстък на третия
поясен прешлен; счупване на задната дъга на първо дясно ребро; счупване на
носните кости и носната преграда; разкъсно-контузни рани в дясната теменна
област, над дясната вежда, по гърба на носа, по горната устна и крайната
фаланга на първия пръст на лявата ръка; кръвонасядания по горния и долния
клепач на дясното око и по гърба на носа.
Получените вследствие от процесното ПТП увреждания са наложили
хоспитализация на пострадалата през периода от 13.02.2021 г. до 15.02.2021
г., последващо възстановяване в домашен режим и физиотерапия. Според
събраните доказателства – свидетелски показания и съдебно-медицинска
експертиза, възстановяването и оздравителния процес в цялост е продължил в
рамките на около месец.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, а и от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че получените от
ищцата травматични увреждания са й причинили различни по степен и
2
интензитет болки и страдания. Освен че са довели до разстройство на
здравето, получените вследствие описаното ПТП травми са причинили на
ищцата затрудняване на движенията на тялото, били придружени с множество
локализирани в различни части на тялото леки до умерени по интензитет
болки, обездвижване и произтичащите от това неудобства – затруднения в
извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива,
свързани със самообслужването. Освен това, произшествието, получените
увреждания и свързаните с тях страдания, според заключението на съдебно-
психологичната експертиза, са били възприети от ищцата като психична
травма, която е оказала значително влияние върху цялостното й поведение и
психо-физическо функциониране за около месец след инцидента и
ситуативно – за около четири месеца по-късно.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с
чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по
основание.
Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на
дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
За да отхвърли изцяло предявения иск, първоинстанционният съд е
приел, с оглед установените по делото факти относно характера и степента на
понесените от ищцата болки и страдания, че междувременно заплатеното от
ответното застрахователно дружество обезщетение в размер на 3000 лева
справедливо възмездявало ищцата, за претърпените вследствие процесното
ПТП неимуществени вреди.
Настоящата съдебна инстанция не споделя крайния извод на
Смолянския окръжен съд относно съответствието на заплатеното
обезщетение с действително претърпените от ищцата вследствие получените
при катастрофата травми неимуществени вреди, поради следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се
изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки; физическия,
психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността
на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния
период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата Д.
травматични увреждания по главата, гръдния кош и гръбнака, в продължение
на около месец са били свързани с изпитване на трайни болки и страдания.
Освен това, предвид вида, броя и степента на основните увреждания, за
същия период от време, пострадалата е изпитвала затруднения в ежедневните
дейности, затруднения в самообслужването, ограничаване на социалните
контакти, претърпяла е психична травма, която е оказала значително влияние
върху цялостното й поведение и психо-физическо функциониране за
определен период след инцидента. От друга страна, следва да се отчетат и
обстоятелствата, че ищцата се е възстановила напълно, без хирургична
намеса и престой в болница, в домашни условия, като оздравителният процес
е приключил в обичайния за получените травми сравнително кратък срок.
3
При определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и младата
възраст на пострадалата, както и липсата на трайни последици от
уврежданията.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищцата неимуществени вреди, настоящият
състав преценява, че обезщетение в общ размер от 15000 лева съставлява
справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване. От тази сума следва
да се приспадне заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 3000
лева, като в полза на ищцата се присъдят допълнително 12 000 лева, след като
се отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска до тази
сума. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да се
потвърди.
Предвид изхода от спора в настоящото производство, обжалваното
решение следва да се измени и в частта за присъдените разноски, които да се
изчислят съразмерно с уважената съответно - с отхвърлената част от иска.
В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 800 лева – за
сторените в първоинстанционното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. За
въззивното производство ищцата не е установила направени разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати
в полза на съда 480 лева държавна такса и 60 лева - разноски за платено
възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда съразмерно с уважената
част от иска, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд - Смолян. Съответно - да заплати държавна такса в размер на 240 лева по
сметка на Пловдивския апелативен съд, за производството по в.т.д. № 459 по
описа на съда за 2022 г.
Ищцата И. Б. Д. ще следва да заплати на ответното дружество
деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената
част от предявения иск, в общ размер от 592.20 лева, от които 412.20 лева за
внесена ДТ и 180 лева – адвокатско възнаграждение за представляващия
дружеството юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 35 от 23.05.2022 г., постановено по т.д. № 30 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд Смолян, в частта с която:
- е отхвърлен предявения от И. Б. Д. срещу З. „Д.“ АД иск за заплащане
на сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени вследствие настъпило на 13.02.2021 г.
ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане;
- И. Б. Д. е осъдена да заплати на З. „Д.“ АД разноски по делото за
сумата над 180 лева до присъдената сума от 300 лв., като вместо това в тази
част постановява:
4
ОСЪЖДА З. „Д.“ АД, ЕИК *** да заплати на И. Б. Д., ЕГН **********
допълнително над заплатената сума от 3000 лева, сумата от 12 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат от травматични увреждания: счупване на десния
напречен израстък на третия поясен прешлен; счупване на задната дъга на
първо дясно ребро; счупване на носните кости и носната преграда; разкъсно-
контузни рани в дясната теменна област, над дясната вежда, по гърба на носа,
по горната устна и крайната фаланга на първия пръст на лявата ръка;
кръвонасядания по горния и долния клепач на дясното око и по гърба на носа,
както и психични травми, получени при пътуване в МПС – „Ф.Т.“, рег. №
***, вследствие настъпило по вина на водача на същото МПС - Е.К. ПТП, на
13.02.2021 г., на магистрала в отсечка Г.В., в участък дел Ф., на ** км. на
север от територията на община С., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 23.05.2022 г., постановено по т.д.
№ 30 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Смолян, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА З. „Д.“, ЕИК *** да заплати на И. Б. Д., ЕГН **********,
сумата 800 лева - деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, за
производството по в.т.д. № 30 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА И. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на З. „Д.“, ЕИК ***,
сумата от 592.20 лева, от които 412.20 лева за внесена ДТ и 180 лева –
адвокатско възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт,
съразмерно с отхвърлената част от иска, за производството по в.т.д. № 459 по
описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив.
ОСЪЖДА З. „Д.“, ЕИК *** да заплати сумата 480 лева - държавна
такса и сумата 60 лева - разноски за платено възнаграждение на вещо лице от
бюджета на съда съразмерно с уважената част от иска, в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА З. „Д.“, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
държавна такса в размер на 240 лева, съразмерно с уважената част от иска, по
сметка на Апелативен съд Пловдив, за производството по в.т.д. № 459 по
описа на съда за 2022 г.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5