Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260011
гр. Нови пазар, 30.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова
гражданско дело №1327 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание по чл.71 ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДискр. от ищеца Б.П.З., с ЕГН **********,***
срещу „Синг Транс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Нови
пазар, представлявано от *** С.И.Ю..
В исковата молба ищецът твърди, че в периода
от юни до август 2014 г. той е работил при ответника на длъжност „***)“. В
периода ***г. – ***г. ищецът бил командирован с маршрут ***за срок от 90 дни.
Оказало се обаче, че товарният автомобил, който трябвало да управлява се намирал
в ***. Твърди, че ответникът е нарушил императивна разпоредба на закона в
чл.121, ал.3 от КТ (отм.), чрез което е поставил ищеца при по-лоши условия на
работа, отколкото други работници на същата длъжност, произлизащи от други
страни-членки на ЕС и работещи при работодатели, имащи седалище в други
страни-членки на ЕС. Изрично е посочил,
че дискриминацията спрямо него е осъществена на база следните принципи –
народност, гражданство, лично и обществено положение, местоживеене и професия.
Твърди, че заради гражданството и народността му работодателят му не му е предоставил
същите условия, които се предоставят на лица със същата професия, които
произлизат от други страни членки на ЕС. Работодателят разчитал на това, че с
оглед произхода си и липсата на добри познания по чуждите езици, ищецът няма да
разбере при какви условия работят другите шофьори, нито, че ще разбере, че
правата му са били нарушени. Твърди, че фактът, че е бил назначен като ***, е
бил поводът да му откажат предоставяне на същите условия, които ползват *** в
ЕС. Твърди, че в действителност не е осъществявал нито един курс с начална
точка България, а само курсове с начална и крайна точка страни в ЕС, поради
което е следвало да му бъдат предоставени същите условия, както и на всички
останали негови колеги, съгласно разпоредбата на чл.121, ал.3 от КТ (отм.).
Вместо това разчитайки на ниските му правни познания, работодателят е съставил
командировъчна заповед, според която командировката му започва в България, с
което създал впечатлението, че в действителност курсовете му започват в страната.
Счита, че поради посочените по-горе признаци е бил третиран дискриминационно от
работодателя си като не са му предоставени същите условия на работа и
заплащане, както на останалите ***осъществяващи работа в ЕС. Ищецът твърди, че ответникът,
нарушавайки разпоредбата на чл.121, ал.3 от КТ (отм.), през периода от ***г. – ***г.,
след като не му начислил трудово възнаграждение и командировъчни в съответствие
с тази разпоредба, е осъществил дискриминационно деяние спрямо него. Иска установяване
на дискриминацията и осъждане на работодателя да му заплати причинените
имуществени и неимуществени вреди. Претендира имуществени вреди в размер на
30 965, 56 лв., който размер представлява неплатени възнаграждения и
командировъчни разходи. Претендира и неимуществени вреди в размер на
12 000 лв., представляващи обезщетение за претърпяни
болки и страдания от нечовешко отношение, свързано с незаконни бездействия от
страна на работодателя, вкл. и неосигуряване на междуседмични
почивки.
В предоставения на
ответника „Синг Транс“ ЕООД едномесечен срок за
отговор на исковата молба, такъв е постъпил. С него се оспорват исковете по
основание и размер. На първо място ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност относно исковете. Счита, че най-късната дата, на която
вземанията са станали изискуеми е датата, на която е прекратено трудовото
правоотношение между страните, т.е. ***г., поради което давността за
предявяване на исковете е изтекла на ***г., а исковата молба е била предявена
на ***г. Оспорено е и твърдението за допусната дискриминация. Ответната страна
твърди, че се е отнасяла към всичките си ***по един и същи начин. Твърди, че
дори и гражданин на *** да е бил нает на мястото му от този работодател, то той
е щял да бъде нает при същите условия на работа, както и ищеца. Твърди, че
разпоредбата на чл.121, ал.3 от КТ (отм.) е неприложима в случая. Цитираната
разпоредба, доколкото била в смисъл близък до Директива 96/71, и предвид
длъжността на ищеца като ***, съгласно цитираните норми, той не се считал за
командирован работник по смисъла на директивата и разпоредбата на КТ и те били
неприложими спрямо него. Ответникът обръща внимание, че в момента пред СЕС е
висяща тълкувателна процедура по дело C-815/18, с
която съдът да даде тълкуване дали Директива 96/71 е приложима относно ***те
шофьори, като от българска страна Министерството на труда и социалната политика
е дало становище, че не е приложима. Също така твърди, че липсват доказателства
за ставките, които са плащани на ***те ***в *** през 2014 г. Във връзка с
претенцията за неимуществени вреди ответникът заявява още, че ищецът се е
съгласил с условията на сключения между тях договор, и още от самото начало е
знаел на какви условия на работа се съгласява, поради което счита, че ако е
налице щета за ищеца, то тя е съпричинена от него. При
условията на евентуалност ищцовата страна моли, ако
съдът присъди обезщетение на ищеца, да прихване платените му суми за командировъчни
в размер на 5973,26 лв., както и всички други изпратени му суми.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното: Страните
по делото са били в трудовоправно отношение по силата
на сключен трудов договор №***г. С този договор ответната страна е възложила на
ищеца да изпълнява длъжността „***)“ в дружеството, в отдел Автотранспорт, със
задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика (приложена по
делото). Договорът е сключен със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в
полза на работодателя. Страните договорили осемчасов работен ден на работника,
при основно месечно трудово възнаграждение от 414 лв., с периодичност на
изплащане – до 25-то число на следващия месец, в който е начислено
възнаграждението, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит.
Със заповед №**/***г.
ищецът е бил командирован до ***, на основание Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина от 2004 г., с маршрут: ***– *** – *** – ***,
за срок от 90 дни, считано от ***г. до ***г., със задача: *** превоз на стоки.
В заповедта е отбелязано, че пътуването ще се осъществява с товарен автомобил ***,
с рег. №***, с полуремарке с рег. №***; отбелязано е
също, че на ищеца се определят командировъчни пари в размери, съгласно
Приложение №3 към чл.31 от посочената наредба. Товарният автомобил, който
ищецът следвало да управлява се намирал в *** и ищецът отпътувал от ***с друг
транспорт до ***, откъдето поел автомобила. Така в изпълнение на задълженията
си по трудовия договор и съобразно заповедта за командироване, ищецът е
осъществявал превоз на стоки между *** и ***, което е видно от представените
товарителници, както и от приложените уведомление за фиксирана санкция и
известие за забрана. Установява се от последните, че през това време му е била
налагана санкция за констатирана дефектна спирачна система – на ***г. във ***;
както и забрана за шофиране, поради недостатъчна седмична почивка – на ***г.
отново във ***. Със заповед №**/***г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от ***г. на основание чл.71, ал.1 от КТ, т.е. поради
изтичане на срока на изпитване. За периода на работа при ответната страна на
ищеца са били начислени и изплатени трудови възнаграждения в общ размер от 1
044, 86 лв., както и сума за платен отпуск от 78, 86 лв., или общо 1 123,
72 лв. Нетната сума за получаване е била 880, 87 лв., а след преведена сума по
запори на частен съдебен изпълнител от 309, 08 лв., сумата за получаване от
ищеца е била от 571, 79 лв. Също така за периода на командировката на ищеца са
били начислени и изплатени дневни пари за периода от ***г. – ***г. от по 35
евро на ден, или за целия период от 2 730 евро, равняващи се на сумата от 5 339,
42 лв. Общата стойност на получените суми от ищеца за периода на работа при
ответната страна е от 6 591, 61 лв.
В същия период от
време, в който ищецът е работил при ответната страна, при ответното дружество е
имало назначени общо 20 ***, като освен ищеца, още осем от тях са били
командировани за период по-дълъг от 30 дни извън страната. На тези работещи са
били изплащани трудови възнаграждения в размери, съобразно сключените с тях
трудови договори, като размерите на договаряните възнаграждения с тези работещи
са сходни с размера на трудовото възнаграждение на ищеца. На въпросните ***са
били начислявани командировъчни пари по 35 евро на ден, в размер, какъвто е бил
начисляван и на ищеца. Не е установено ответната страна да е договаряла и изплащала
трудови възнаграждения и командировъчни, съобразно ставките или условията,
установени в държаните, в които работещите са били командировани.
През *** г. ищецът
е подал искова молба в РС – В. против ответната страна с предявени претенции с
правно основание по чл.128, т.2, във вр. с чл.121,
ал.3 (отм.) от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 12 953,
92 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода на
командироването му от ***г. д о ***г., определено на база установеното за
Обединеното кралство минимално трудово възнаграждение за длъжността шофьор на
товарен автомобил *** превози, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане; и с правно основание по
чл.86 от ЗЗД за осъждане на осъждане на ответната страна да плати на ищеца
сумата от 3 269, 89 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода 26.09.2014 г. – 03.04.*** г. По повод така подадената искова молба е
било образувано гр.д. №***/*** г. по описа на РС – В.. По това дело е
постановено решение №***г., с което претенциите са били отхвърлени като
недоказани. Това решение е потвърдено с решение №***г. по в.гр.д. №***г. на ОС
– В., а с определение №***г. на ВКС по гр.д. №***г. въззивното
решение не е било допуснато до касационно обжалване.
Исковата молба по
настоящото дело е подадена на ***г. пред РС – В., като е било образувано гр.д.
№***г. по описа на ВРС. По възражение за местна подсъдност делото е прекратено
пред ВРС и е изпратено по компетентност на РС – Нови пазар. Датата на
подаването на исковата молба се установява от представеното по делото в
заверено копие известие за доставяне, ведно с касова разписка за платена
пощенска такса за доставяне на пощенска пратка, а също и от приложения по гр.д.
№***г. пощенски плик, с поставено на него пощенско клеймо от ***г.
Горепосочените
факти съдът приема за установени с категоричност от всички изброени по-горе
писмени доказателства, както и от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Експертизата също така е дала заключение и относно това какъв би
бил размерът на трудово възнаграждение и командировъчни на ищеца за периода на
работа, съгласно минималната ставка за длъжността „***“ в ***, при извършване
на *** превози до други държави-членки на ЕС, като се вземат предвид
действащите през 2014 г. минимални часови ставки за провинция Северен
Рейн-Вестфалия-*** и провинция Баден-Вюртемберг-***,
съгласно там действащите колективни трудови договори. При 78 отработени дни е
посочена сума за заплата и командировки общо от 19 291, 81 лв., а при 59
отработени дни е посочена в заключението сума от общо 17 780, 57 лв. Изчислено е какви биха били тези размери и
във ***, на база минимална ставка за страната. Дадено е заключение, че за 78
отработени дни общата сума за заплата и командировъчни би възлизала на 21 955, 89 лв., а при 59 отработени дни
– 20 519, 90 лв.
На база на така
установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:
Претенциите на ищеца са съдът да установи осъществено от ответната страна
дискриминационно деяние и да осъди ответника да му заплати обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди. Съгласно разпоредбите на чл.4,
ал.2 и 3 от Закона за защита от дискриминация пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в *** договор, по който
Република ***е страна, отколкото се третира,
било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства, а непряка дискриминация е поставянето на лице или лица,
носители на същите тези признаци, или на лица, които,
без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени
в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. В настоящия случай не се
установява ответникът да е третирал ищеца по-неблагоприятно на основата на
някой от посочените признаци, в сравнение с другите лица, работещи при него в
периода, в който е работил и ищецът. Установено е, че както при заплащането на
трудовите възнаграждения, така и при начисляването на командировъчни разходи,
ответното дружество е подхождало спрямо всички работещи шофьори, осъществяващи ***
превози и командировани за период по-дълъг от 30 дни извън страната, по един и
същи начин. Няма данни също така при осигуряване на другите условия на труд – почивки,
отпуски и др. ответникът да е третирал ищеца по-неблагоприятно от останалите си
работници. Условията на работа, както и правата и задълженията на страните по
трудовото правоотношение са уредени от клаузите на трудовия договор,
длъжностната характеристика и законовите норми, приложими за България. При
сключването на трудовия договор ищецът е бил запознат с размера на трудовото си
възнаграждение, както и с всички останали условия на работа, и няма данни те да
са били по-неблагоприятни за него, в сравнение с останалите работници на
ответника.
Ищецът счита, че
при определяне на заплащането му към момента на работа при ответника, е била
приложима разпоредбата на чл.121, ал.3 (отм.) от КТ, предвиждаща, че когато
срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава –
членка на ЕС, страна по споразумението за ЕИП, или в Конфедерация Швейцария, е
по дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката
поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, както и
са били приложими разпоредбите на Директива 96/71/ЕО. Съдът счита, че въпросът
дали посочената норма на КТ и нормите Директивата са били относими
към трудовото отношение не следва да се обсъжда в настоящото производство. Това
е така, защото в настоящия казус не е от значение дали работодателят е заплащал
на ищеца възнаграждение и командировъчни, съгласно тези разпоредби, а дали при
заплащане и въобще при осигуряване условия на работа на *** си, е подхождал равнопоставено спрямо всички, или дискриминационно. В
случай, че ищецът счита, че не му е било изплатено дължащо му се
възнаграждение, или то е начислено неправилно, или пък незаконосъобразно не е
била приложена законова разпоредба относно заплащането му, то той следва да
предяви претенции за неизпълнение на договорно задължение по сключения трудов
договор, което всъщност и ищецът е направил, предявявайки претенциите си по
гр.д. №***/*** г. по описа на РС – В.. Ищецът не може да претендира, че ответникът
е подходил към него дискриминационно в сравнение с работещи при други
работодатели в чужбина, защото в сравнение с тях той не се намира при сравними сходни обстоятелства по смисъла на ЗЗДискр. По тези съображения съдът счита, че претенциите на
ищеца са неоснователни и недоказани.
Но дори и да се
приеме, че спрямо ищеца от страна на ответното дружество е било осъществено
дискриминационно деяние и му се следват обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, то съдът счита, че тези претенции са погасени по давност.
Погасителният давностен срок в случая е петгодишен,
считано от деня на дискриминационното деяние. По делото е установено, че ищецът
е работил при ответната страна в периода от ***г. до ***г. Видно от заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение, последното е прекратено, считано
от ***г. Следователно последният работен ден на ищеца при ответната страна е на
***г. Това е и денят, в който спрямо ищеца би могло да бъде осъществено
дискриминационно деяние и срокът, в който той би могъл да иска установяване на
дискриминация и обезщетение за щети е ***г. По делото е установено с
категоричност, че исковата молба по настоящото дело е подадена на ***г. до РС –
В. по пощата, при което петгодишният срок е изтекъл и претенциите следва да се
считат погасени по давност. От страна на ответника изрично е депозирано
възражение за изтекла давност, което в случая е основателно.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че ищцовите претенции,
като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.
Относно разноските
по делото: Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗДискр. не се събират
държавни такси, а разноските са за
сметка на бюджета на съда.
С тази разпоредба е
предвидено освобождаване
на ищците от внасяне на
държавна такса при образуване на дела във
връзка с дискриминационно отношение, което е въведено за улесняване
на достъпа на засегнатите лица до защита.
Тази разпоредба
урежда отношенията на ищците с фиска, но не отменя общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК и не освобождава ищеца от отговорността
му за разноски
по производството и за процесуална защита и съдействие на насрещната страна
при неблагоприятен изход на съдебното
производство за него. Предвид това ищецът дължи
на ответната стана направените по делото разноски. В представения от ответника
списък на разноските е посочена сума от 2808 лв. – изплатено адвокатско
възнаграждение. По делото липсват доказателства такова възнаграждение да е
договорено и изплатено, поради което и съдът не може да го присъди в полза на
ответника. На ответника следва да се присъди сумата от 100 лв. – внесен депозит
за изготвяне на експертиза. Останалата част от разноските по делото – за
изготвената експертиза не следва да се възлагат на ищеца, предвид правилото на
чл.75, ал.2 от ЗЗДискр.
Водим от
гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.П.З.,
с ЕГН **********,***10 против „СИНГ
ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови
пазар, ул. „Витоша“, №11, представлявано от *** С.И.Ю., иск с правно основание по чл.71 ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, с искане да се установи, че ответното дружество
нарушавайки разпоредбата на чл.121, ал.3 от КТ (отм.), не е начислило на ищеца
през периода от ***г. – ***г. трудово възнаграждение и командировъчни пари в
съответствие с посочената разпоредба, с което е осъществило дискриминационно
деяние спрямо ищеца; както и предявените искове с правно основание по чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация с цена на исковете от 30 965, 56 лв. (тридесет хиляди деветстотин шестдесет и пет
лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди, и от 12 000
лв. (дванадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Б.П.З., с ЕГН
**********,***10 да заплати на „СИНГ
ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови
пазар, ул. „Витоша“, №11, представлявано от *** С.И.Ю. направените по делото
разноски в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: