Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.03.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на осми февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
Мл.Съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 5660/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 09.11.2017 г., постановено
по гр.д. № 6515/2015 г. Софийски районен съд е осъдил „М. А.С." ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, aп. 2А, да заплати на М.НА О., с адрес:
гр.София, бул. „********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 6535.47 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор № ВИ-54- 95/30.06.2009
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба - 09.02.2015 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 991.69 лева,представляваща мораторна лихва за
периода от 18.07.2013 г. до 09.02.2015 г. и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК да заплати на ищеца сумата от 772.84 лева, представляваща направените в
производството разноски. Без разглеждане са оставени предявените от М.НА О.,
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 6535.47 лева, представляваща обезщетение за
неизпълнение на Договор № УД 12- 42/31.10.2012 г., и сумата от 958.95 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 05.08.2013 г. до 09.02.2015 г.
Недоволен от
постановеното съдебно решение е останал предпочитания ответник „М. А.С."
ЕООД, който е подал въззивна жалба Твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, неправилно са интерпретирани доказателствата по делото,
неправилни са изводите за основателност на исковете по изложените подробни
съображения.Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът и евентуалният
ответник в първоинстанционното производство, съответно М.НА О. и „С. И Т. –МО“ ЕООД, ЕИК *******, оспорват жалбата
като неоснователна. Твърдят, че решението е постановено при съобразяване на
процесуалния и материалния закон, при правилна оценка на събрания по делото
доказателствен материал.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Неоснователно
е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
движимите вещи, находящи се в
охранявания обект са били предадени по установения от договора за
охрана ред и съответно, че за тях не е следвало да се изготвя нарочен
протокол. Видно от чл. 1 от представения
пред съда договор за охрана от 30.06.2009 г., сключен между М. на О. и М. А.С.
ЕООД, последното е поело задължението да охранява имот 1479 ч.- складова база,
летище и БПРС в гр. Стара Загора, с 165 бр. сгради и площ от 2198,23 дка, ведно
с намиращото се в него движимо и недвижимо имущество. Видно от чл.7 вр. чл. 28
от същия договор
предаването на движимите вещи, находящи се в предоставените за охрана сгради,
се извършва, чрез заключването им с катинари и запечатване с печати(пломби) на
представители на М. А.С. ЕООД и „С.И Т.“ ЕООД.
За този вид вещи не е предвидено изготвянето на нарочен протокол –опис (арг. от чл. 7, ал.1 и ал. 2 вр. чл. 28 от договора). Съответно
правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото
доказателства се установява, че М. А.С. ЕООД е поело задължението да охранява
движимите вещи, находящи се в поверените му за пазени сгради в процесния имот.
Неоснователно
е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
от доказателствата по делото се установява извършено противоправно
посегателство в охранявания обект. От
показанията на свидетеля С.С.(работещ при евентуалния ответник) става ясно, че
към края на месец март в един от складовете установили разбита решетка на метална
врата и се обадили в полицията. Пломбата на склада не била разрушена. От
показанията на свидетеля И.Т., бивш служител на М. А.С. ЕООД, който е бил
началник на охраната на процесния обект, към момента, към който се твърди да е
извършено посегателство върху движими вещи, се установява, че в един от
складовете е било налице посегателство през март месец като на място е
констатирана разбита вътрешна врата и решетката, но пломбата не била счупена.
От показанията на свидетелката Х., младши експерт към Дирекция „Финонси“ към МО към процесния месец март 2013 г.,
участвала в комисията по инвентаризация, назначена заради посегателства, се
установява, че са отворили два склада, в които имало посегателство и били
съставени три протокола за посегателството.
Във
връзка с установяването на посегателството е представена докладна записка от
евентуалния ответник до ищеца от дата 03.04.2013 г., от която е видно, че
представителят на М. А.С. ЕООД г-н Т. е съобщил на МОЛ П.Кна 29.03.2013 г., че
има съмнение за влизане в ВР 1479-ИНЖАБ от складов район Ст. Загора. На
дърводелната, източно от работилницата, са свалени дъските на един от
прозорците и е влизано в обекта, в който се съхраняват 100 тона скрап от гилзи.
Пломбите на входната врата не са
нарушени и са взети мерки за затваряне и укрепване на две от вътрешните врати.
С
докладна записка от 08.04.2013 г. отново от евентуалния
ответник до МО отново се посочва, че с
докладна записка от 29.03.2013 г. МОЛ П.КК.установява, че е влизано в
техническата работилница склад № 26-ВР 1479 от складов район Ст. Загора.
Посочва, че за това посегателство веднага е уведомен представител на
охранителната фирма г-н Т., органите на военна полиция и РУП гр. Стара Загора.
Излага, се че при извършения оглед са установени огънати железни решетки на
един от прозорците и е проникнато в помещението. Посочва се, че за случая е
образуван ЗМ №420/27.03.2013 г. по описа на РУП Стара Загора.
По
искане на ищеца по делото е изискана справка за образувано ДП № ЗМ 669/2013 г.
по описа на 1 РУ на МВР – Ст. Загора, от която е видно, че същото е образувано на 22.05.2013 г. и водено срещу
неизвестен извършител за това, че на 21/22 май 2013 г. е извършено престъпление
по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 вр. с чл. 194, ал.1 НК в складова база на МО,
Освободен войскови район 1479 с МОЛ Петко К.К.-управител на склад „С.И Т.М.“
ЕООД. В свидетелските показания на свидетеля С.
се посочва, че посегателството, при което се твърди да са откраднати процесните
бракувани акумулатори е извършено в края месец март. Същото се посочва и в
докладни записки изх. № 415/03.04.2013 г. и изх. № 440/08.04.2013 г. Месец март
се визира и в твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Видно е обаче,
че посоченото досъдебно производство е образувано по ЗМ № 669/2013 г. по повод
установено посегателство в охранявания обект, което е извършено на 21/22 май
2013 г. Това води до извода, че посоченото от ищеца досъдебно производство
вероятно касае друго проникване в обекта, за което се води разследване, а не
извършено такова в процесния период. Освен това следва да се има предвид и че
съобразно свидетелските показания на свидетеля Т., в обекта е имало и други
посегателства, които обаче не са предмет на разглеждане в настоящето дело.
От така
събраните доказателства, първоинстанционният съд правилно е заключил, че по
делото е доказано извършването на противозаконно посегателство в охранявания
обект и конкретно в склад № 26 –ВР 1479. Правилно са кредитирани и свидетелските
показания в тази насока, доколкото наличието на посегателство в обекта е
потвърдено и от тримата свидетели, включително от свидетеля Т., който е бил
служител на предпочитания
ответник. Не следва да се кредитира представената справка от районна прокуратура
Стара Загора, доколкото същата не касае наказателно производство, което да се
води във връзка с извършена кражба в процесния период, така както той е въведен
от ищеца и установен от свидетелите. Това обаче не променя извода, за наличието
на нерегламентирано посегателство върху склад № 26 и дърводелна, доколкото то е
установено с единните показания на изслушаните по делото свидетели. Този факт
от своя страна води до извода, че охранителната фирма е допуснала неизпълнение
на договорните си задължения, за вредите от което носи отговорност пред ищеца.
Склад № 26, представляващ техническа работилница е възложен за охрана на първия
ответник и е включен в описа на сградите, към договора за охрана (лист 28 от
делото на СРС). Дърводелната също е в
обхвата на сградите, които се охраняват от първия ответник (сграда № 149 от
протокол опис към договор за охрана).
В
изпълнение на изискването на чл. 15 от договора за охрана, след като е
установено нерегламентирано посегателство над сградите в охранявания обект ищецът
е сформирал комисия за установяване на вредите, в която са участвали
представители и на двамата ответници. По
отношение на липсващите втулка биелна и ролетка 15 м. протоколът е подписан от
членовете на комисията на ищеца и от представители на двамата ответници, в изпълнение на изискването на чл. 15 от
договора за охрана. На основание ал. 2 от същия член страните са се договорили
изготвените по този член документи да служат като документ за определяне на
размера на вредите, които на основание ал.1 охранителното дружество следва да
заплати при констатирана кражба. Досежно констатираната липса на „отпадъци –
бракувани акумулатори в размер на 4 937,333 кг. представителят на охранителната
фирма е отказал да подпише протокола по чл. 15 от договора и той е бил подписан
от двама свидетели съобразно ал.2 на
този член.
Доколкото
е налице подписан без възражения от представителя на охранителното дружество
протокол за установени липси на втулка биелна и ролетка 15м., с посочената
стойност на същите, то следва да се приеме, че на основание чл. 15, ал.2 от
договора, страните са се съгласили за
наличието и размера на причинените вреди от посегателството на склад №
26.
Съобразно
изложеното до тук съдът намира, че досежно вредите, които се претендират за
стойността на липса от втулка биелна и ролетка 15 м., първоинстанционният съд
правилно е приел, че иска е основателен, поради което решението му следва да се
потвърди в тази му част.
По
отношение на вредите, които ищецът претендира от липса на бракувани акумулатори обаче, настоящата съдебна инстанция
не споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенцията.
Въпреки,
че по делото се установи, че ответното охранително дружество е поело задължението
да охранява и съхраняваното в сградите от обекта
движимо имущество и без да е налице опис за него и че ее
доказа наличието на неизпълнение на договорното задължение на това дружество,
което е допуснало в охранявания обект да се извърши посегателство от трети лица
в края на март месец 2013 г., ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
съумял в хода на процеса да докаже пред съда, че
процесните акумулатори действително липсват. Назначената инвентаризационна
комисия, по повод проникване в склад № 26 и дълводелна е осъществила проверка
на наличните акумулатори въз основа на последния инвентаризационен опис, с
който ищецът е разполагал към този момент. Този опис обаче отчита наличностите на акумулатори в целия
обект, който от своя страна включва 165 сгради, редица от които складове. Той
не посочва в кой склад какво е съхранявано и в какво количество. От друга
страна по делото от показанията на свидетелите (С.) бе установено, че като цяло
за всяка сграда, в която се съхраняват движими вещи е налице опис със
съдържимото, който опис се държи или на място в склада или се „вади“ при
инвентаризация. Нито един от свидетелите, нито ищецът обаче представят по
делото тези описи, като и не твърдят, че за склад № 26 е бил налице опис на
съдържащите се в него движими вещи, в това число и акумулатори. В същото време
свидетелят на охранителното дружество излага, че за процесния склад не е имало
и не е представян опис на движимите вещи. В констативния протокол от 30.05.2013
г. изрично е отбелязано от страна представителя на охранителното дружество, че
за склад № 26 липсва опис на съхраняваните в него движими вещи. Тази добавка
към констативния протокол е приета от комисията на ищеца без възражение и в
хода на делото не е оспорено, че липсва такъв опис. На следващо място от
представените констативни протоколи и свидетелските показания на свидетеля на
ищцовата страна (Х.) става ясно, че инвентаризацията, която е направена от комисията на ищеца и представителите на двамата
ответници, е отворила и проверила
наличностите само в двата обекта, при които е констатирано посегателство
(дърводелна и склад № 26) като проверката е правена само за наличности в тези
сгради, сравнявани с инвентаризационния
опис за целия обект. На следващо място се установи, че досежно констативния
протокол за липсата на процесните акумулатори, представителят на охранителното
дружество е отказал да подпише протокола по чл. 15 от договора за охрана и
същият е подписан от двама свидетели, така както е предвидено в тази разпоредба
да се процедира при отказ.
При
така установеното и изложено горе, съдът намира, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е съумял в хода на делото да докаже пред съда, че
е налице липса на претендираното количество бракувани акумулатори. При
извършването на инвентаризацията, назначената от него комисия, както и
представителите на ответниците, са проверили единствено двете сгради, в които е
установено посегателство, като установените в тях количества са сравнявани единствено с инвентаризационния опис за целия
обект, състоящ се от 165 сгради, голяма част от които също складови. Това е
направено въпреки липсата на конкретен опис за съдържащите се в конкретния
склад № 26 движими вещи и без да се
сравняват наличностите с такъв опис. Съответно по делото не са представени
доказателства, че именно в този склад са се съхранявали процесните акумулатори,
нито че това е единствения склад, в който се съхраняват такива. Нещо повече,
липсващите количества и в момента е възможно да се намират в съседен склад,
който не е бил отворен и проверен. Доколкото ищецът е разполагал само с
цялостен инвентаризационен опис на обекта и явно не е разполагал с опис на
вещите по конкретни сгради или поне на всички такива или такива просто не са
представени по делото от негова страна, то за да се установи твърдяната липса
на вещи е следвало да се извърши
проверка на всички сгради и едва след
като процесните акумулатори не бъдат открити в друг склад да се приеме, че те
липсват от обекта като цяло. Посоченото не се преодолява от приложението на чл.
15, ал.2 от договора за охрана, доколкото охранителното дружество в този
конкретен случай не е признало, че е налице липса и нейния размер, тъй като
представителят му е отказал да подпише
протокола. Двамата свидетели, които са подписали същия, следва да се приемат
като свидетели на отказа, а не свидетели, които могат да ангажират
отговорността на охранителното дружество по смисъла на чл. 15, ал.2 от договора
за охрана.
Доколкото
ищецът не е успял да установи безспорно твърдяната от него липса на бракувани
акумулатори, то искът му следва да се отхвърли в тази част за сумата от 6 517,28 лв. с ДДС твърдяна липса на
бракувани акумулатори като недоказан. Съответно съдебното решение, с което този
иск е уважен следва да се отмени.
При
частичната отмяна на уважителното съдебно решение срещу предпочитания ответник,
въззивната инстанция следва да разгледа частично предявения евентуален иск. По
неговото същество съдът намира следното:
Искът е
неоснователен, в частта, с която се претендира този ответник да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 6 517,28 лв. с ДДС, претендирана като вреда от липса на бракувани акумулатори. Основанията за
този извод са същите, както тези за отхвърлянето на иска срещу предпочитания
ответник. Ищецът не е установил по делото, че посочените акумулатори изобщо
липсват, като назначената от него комисия не е направила пълна проверка на
обекта(165 сгради), въпреки че като база
за липса и наличност е използвала инвентаризационен опис за целия обект и въпреки,
че не е имала опис на вещите, които се съхраняват точно в този склад. Не е
извършила и проверка на описите на останалите сгради. Доколкото не е налице
доказана липса, то не следва да се ангажира отговорността на ответника, поел
задължение да съхранява вещите на МО.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
въззивникът има право на направените от него разноски във въззивното
производство в размер на 1271,42 лв.(адвокатско възнаграждение и заплатена
държавна такса). Въззиваемия М. на О. има право на юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл.25 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, с оглед частичното отхвърляне на подадената
въззивна жалба. Въззиваемият „С.И.Т.- МО" ЕООД има право на направените от
него разноски в размер на 704 лв. адвокатско възнаграждение, предвид
отхвърлянето на иска срещу него.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 09.11.2017 г., постановено по гр.д. № 6515/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен искът с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, предявен от М.НА О., с адрес: гр.София, бул. „********
срещу „М. А.С." ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, aп. 2А за обезщетение от неизпълнение
на договорно задължение по осигуряване на охрана, възникнало по договор за
охрана № ВИ-54- 95/30.06.2009 г., в частта за сумата от 6 517,28 лв. с
ДДС, претендирана като обезщетение от липса на бракувани акумулатори, настъпила
в склад № 26 през март 2013 г. поради нерегламентирано посегателство, която
сграда, съставлява част от сградите в охраняван обект 1479- складова база,
летище и БПРС в гр. Стара Загора, състоящ се от 165 сгради и с площ 2198,23 дка,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2013 г. до
09.02.2015 г., съставляваща 988,79 лв. от предявения общ размер от 991,69 лв.,
ведно със законната лихва върху отхвърлената главница от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която
е оставен без разглеждане евентуалния иск предявен от М.НА О. срещу „С.И.Т.- МО"
ЕООД, ЕИК ******* с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 6 517,28 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за неизпълнение
на Договор № УД 12- 42/31.10.2012 г, ведно с претенциите за лихва за забава
върху тази част от главницата за периода от 05.08.2013 г. до 09.02.2015 г.,
както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.НА О., с адрес: гр.София, бул. „******** срещу „М. А.С."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, aп. 2А иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД за сумата над 18,19 лв. с ДДС (представляваща обезщетение
за липси от втулка биелна – 11,64 лв. с ДДС и рулетки- 6,55 с ДДС) до пълния предявен
размер от 6 535,47 лв, ведно с претендираната законна лихва за сумата над
2,90 лв. до пълния предявен размер от 991,69 лв. за периода от 18.07.2013 г. до
09.02.2015 г., ведно със претенцията за присъждане на законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите за
отхвърлената част от главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.НА О., с адрес: гр.София, бул. „******** срещу „С.И.Т.-
МО" ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 6517,28 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение
на Договор № УД 12- 42/31.10.2012 г. за липси от бракувани акумулатори, ведно с
претендираната законна лихва върху тази част от иска (956,05 лв.) за периода от
05.08.2013 г. до 09.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за отхвърлената част от
главницата.
ПОТВЪРЖДАВА съдебното решение в останалата част, съответно: в частта, с която е
уважен предявеният от М. на О. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу „М.
А.С." ЕООД, ЕИК ******** за сумата от 18,19 лв.( обезщетение от липса на
втулка биелна и рулетки 15 м.) с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума
в размер на 2,90 лв. за периода от 18.07.2013 г. до 09.02.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази част от главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е оставен
без разглеждане предявения евентуален иск срещу „С.И.Т.- МО" ЕООД, ЕИК *******
за сумата от 18,19 лв.( обезщетение от липса на втулка биелна и рулетки 15 м.)
с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 2,90 лв., ведно
със законната лихва върху тази част от главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.НА О., с адрес: гр.София, бул. „******** да заплати на „М. А.С."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, aп. 2А сумата от 1555,62
лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция на основание
чл. 78, ал.3 ГПК и 1271,42 лв. разноски за въззивното производство на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М. А.С." ЕООД, ЕИК ******** да заплати на М.НА О., с адрес:
гр.София, бул. „******** сумата от 1,74 лв. заплатена държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание
чл.78, ал.1 ГПК и чл. 78, ал.8 ГПК и сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 ГПК за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.НА О., с адрес: гр.София, бул. „******** да заплати на „С.И.Т.-
МО" ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от
704 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 704 лв.
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./