Решение по дело №2811/2020 на Административен съд - Варна

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.198, ал.2 вр. с ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба вх.№16143/23.12.2020г. на лишения от свобода И.А.Р. – изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора Варна срещу Заповед №93/16.12.2020г. на Началника на Затвора Варна, с която на основание чл.15, ал.1, т.4 и т.8 и чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, след като се е запознал с материалите от затворническото досие, което му е предоставено и преписката по молба рег.№4116/10.12.2020г. намерил, че не са налице факти и обстоятелства, които да обосновават извод за необходимост от промяна на поставения с присъдата в режим на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор без замяна“, поради което постановил да бъде продължено изпълнението на наказанието „доживотен затвор без замяна“ на лишения от свобода И.А.Р. при специален режим в Зоната с повишена сигурност.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Р. подробно излага доводите, че в последната година /2020г./ в която се разглежда поведението му преди постановяване на заповедта нямал налагани наказания, а имал награди и поведението му било променено в положителна посока. Неправилно тази позитивна промяна в цялостното му поведение не била отчетена и не било взето решение за промяна на режима му в по-лек. Претендира отмяна на Заповедта. В съдебно заседание упълномощения представител поддържа жалбата. В хода по същество счита, че работата с лишения от свобода Р. се извършва формално. Намира за субективни мненията, които оказват силно влияние върху оценката на риска. Тя се провеждала по неустановени правила. Не станали ясни точните критерии. Не била спазена формата свързана с плана на присъдата. Моли за произнасяне в посока на замяна на режима. Жалбоподателят счита,че наказанието от 2017г. на основание чл.100 от ППЗИНС е следвало да бъде извадено от досието му. От него се виждало, че няма данни да е член на организирана група и да е правил опити за бягство. Изтъква, че специализирани програми не са му предлагани и с него не е работено, не е извършвана индивидуална корекционна дейност и т.н. Счита, че представените две психологични становища не са във връзка с издаване на заповеди и поради това заповедите за 2018г. и 2019г. не били издадени съгласно чл.198 от ЗИНЗС. Моли Заповедта да бъде изменена и да бъде изменен режима, а при липса на такава възможност – преписката да бъде върната за ново произнасяне относно режима.

Ответникът - Началникът на затвора Варна представя административната преписка. В писмено становище твърди, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Подробно излага съображенията за това, като анализира събраните точки свързани с оценката на лишения от свобода и извършените проверки във връзка с тази оценка. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и да бъде оставена в сила Заповедта като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание явилият се пълномощник оспорва жалбата и поддържа отговора. В хода по същество изтъква, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма и в съответствие с административно-производствените правила. Заповедта била правилна и законосъобразна и съответствала с целта на ЗИНЗС и Правилника на прилагането му и с целите на наказанието. По делото били събрани достатъчно доказателства, че целите на наказанието в частта му за режима все още не били постигнати, което обуславяло необходимостта изпълнението на наказанието на Р. да продължи при специален режим. Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на Заповедта.

След като извърши преценка на доказателствата по отделно и в съвкупност, съобрази твърденията на страните, доказателствената тежест която носят и приложимите норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, като екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Според чл.198, ал.2 от ЗИНЗС заповедта подлежи на оспорване по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването й чрез началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно. Съгласно чл.198, ал.4 от ЗИНЗС началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Заповедта подлежи на жалба или протест по реда на ал.2.

Конкретната заповед №93/16.12.2020г. на Началника на Затвора Варна е връчена на 16.12.2020г. на И.А.Р. с указания за реда и сроковете за оспорването й. Жалбата срещу нея е подадена по пощата на 21.12.2020г. – в 14-дневния срок от връчването й на Р., който като нейн адресат е с правен интерес и активна легитимация за оспорването й, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверката на Заповедта по оплакванията в жалбата и на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК, съгласно задължението за служебна проверка по чл.168 ал.1 от АПК се установи, че не са налице основания за отмяната й.

Не се спори по делото, че лишения от свобода И.А.Р. изтърпява наказание "доживотен затвор без право на замяна", като от 08.12.2005г. е поставен при първоначален специален режим, като от 18.01.2018г. е приведен в затвора в град Варна.

С молба рег. №4116 от 10.12.2020г. до Началника на затвора Варна л.св. Р. поискал на основание чл. 198 от ЗИНЗС да му бъде заменен режима на изтърпяване на наказанието от „специален“ на по-лек „строг“ /л.26/. Заявил, че последните години поддържа добро поведение и няма наказания на основание чл.109, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл.100 от ППЗИНЗС; че участвал в трудовите и социални дейности, което се подчертавало от издадените му сертификати и удостоверения за успешно преминали програми и тренинги през 2019г. и 2020г. Имал многобройни награди на основание чл.98, ал.1 от ЗИНЗС за дисциплинираност и други положителни прояви. Счита, че с поведението си през последните 10 години е успял на основание чл.155, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС да занижи стойностите на риска от рецидив с повече от 30 пункта, което го поставяло от висок към среден риск. Заявява, че е заинтересован от бъдеща промяна на съдбата си в положителна посока и моли да бъде заменен режима му на изтърпяване на наказанието му.

В края на тази молба от ИСДВР Н.Г. е отразено, че към момента се подготвя предложение за продължаване на режима на лишения от свобода Р. по чл.198 от ЗИНЗС.

Началникът на затвора Варна разпоредил по молбата да изготвят становище ИСДВР и НС СДВР.

На 16.12.2020г. Н. Г. – ИСДВР на III-та група депозирал становище до началника на затвора-Варна с обобщението, че не може да се твърди, че желаният корекционен ефект на този етап от изпълнение на присъдата е постигнат; че липсвали доказателства и факти за социално желана, осезаема, достатъчна и трайно установена във времето промяна в когнитивната сфера по посочените дефицити, поради което предложил лишения от свобода Р. да продължи изтърпяването на присъдата си на Специален режим /л.27-29 /.

На 16.12.2020г. гл. инспектор Ст. В.ов – НС СДВР на затвора Варна депозирал становище до началника на затвора-Варна с извода, че на този етап не са постигнати с лишения от свобода положителни резултати от корекционната работа по плана на присъдата; че все още липсвала мотивация за позитивна промяна в мисленето и нагласите му; че индивидуалната корекционна работа с Р. продължавала по фиксираните проблемни зони, но все още не можел да бъде отчетен сериозен и дълготраен положителен резултат. Поради това в становището е предложено на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС да не бъде заменян режима на лишения от свобода И.Р. от специален на строг, който е по-лек и да бъде продължено изпълнението на наказанието му доживотен затвор в Зоната за повишена сигурност.

Всички тези материали са приложени към преписката с рег.№424/2020г.

На 16.12.2020г. въз основа на тези материали и всички документи приложени в затворническото досие на лишения от свобода И.А.Р. *** е издадена Заповед № 93/16.12.2020г., с която на основание чл.15, ал.1, т.4 и т.8 и чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и постановено да продължи изпълнението на наказанието му доживотен затвор без замяна при Специален режим в Зоната с повишена сигурност. Сред мотивите и съображенията за отказа да бъде заменен в по-лек режима, при който лишения от свобода изтърпява наказанието е това, че при извършената последна ревизия на профила от нуждите в оценката му на 25.11.2020г., която е актуална и към датата на заповедта е, че не са отчетени промени в скалата за риск от рецидив и вреди, в статичните и динамични зони. Балът на риска от рецидив се запазвал същият и към датата на заповедта - среден -57 точки. Като рискови фактори се откроявали: опасения във връзка с бягство или отклонение, опасения във връзка с въпроси на контрола и опасения във връзка с нарушение на задълженията. Индивидуалната корекционна работа с осъдения по фиксираните проблемни зони не отчитала постигането на сериозен, дълготраен положителен резултат. Той не бил склонен да изведе и приеме някои истини за себе си, свързани с извършването на двете тежки криминални деяния. Отчетено е, че е бил включен в групова работа на тема „Как да общуваме по-добре“ и през месец октомври е включен да полага платен труд в ЗПС /зона с повишена сигурност/, за изработване на силиконови отливки. Въпреки, че работел Р. не показвал да има изградени трудови навици и умения. Той не работил, откакто постъпил в затвора Варна, а периода за наблюдение относно извършваната трудова дейност бил твърде кратък и не можело да се даде точна преценка, как се справя с възложената му работа. Към датата на издаване на заповедта нямало конкретни и ясни резултати от трудовия процес, който бил в начален етап от провеждането му. Отчетено е, че с желание посещавал културно-масови и спортни мероприятия. Участвал във всичко, което му било предложено през годината. Ежеседмично посещавал религиозни беседи. Взето е предвид, че за 2020г. три пъти е бил награждаван. Към момента на изготвяне на предложението се считал за ненаказван, но била в ход докладна записка за извършване на дисциплинарно нарушение и Р. бил подписал предупредителен протокол, да не заема личната си сметка на друг лишен от свобода и да не получава средства от близките му. Отчетено е, че Р. е амбициозен по отношение на постигане на целите си, които му носят удобство и комфорт; че демонстрира респект; че е склонен към сервилност, докато не бъдат засегнати интересите му, при което става раздразнителен и избухлив, а понякога се опитвал дори да заплашва. Трудно се разкривал, обмислял внимателно и предварително отговорите си, което до известна степен го правело непредвидим в действията му. За Р. е установено, че е много наблюдателен, поведението му е добре премерено и преценено. Той бил склонен да манипиулира останалите лишени от свобода от групата, но когато бъде засегнат или обиден започвал да търси вината в останалите. Планирането на присъдата, цели и задачи, изведени от дефицитните зони на оценката, срещали сериозни затруднения по отношение на тяхното реализиране, изразяващи се в слаба лична мотивация за задълбочен анализ на извършеното, елементарен подход при извеждане на причинно- следствените връзки, имащи отношение към убийствата, нагласите му към маргинализиране на личният му принос в резултат на външни фактори и събития. Тази му позиция формализирала в значителна степен работата по плана на присъдата в настояще и възпрепятствала реализирането на цели, свързани с постигане на трайни позитивни промени, респективно редукция на бала на дефицитните области, понижаване на риска от рецидив и сериозни вреди от среден на нисък. Р. бил заинтересован за бъдеща промяна на съдбата си в положителна насока, но в недостатъчна степен и не показал трайна тенденция на промяна. Тъй си давал сметка, че пред него стоят доста сериозни проблеми, свързани със социалната му вградимост които следвало да се решават в бъдеще. На този етап наблюденията и корекционната дейност с него следвало да продължат и да бъдат насочени към водене на социално приемлив начин на живот и недопускане на дисциплинарни нарушения. Поради недобрите характеристични данни от миналият му престой в затвора П. бил поставен под непрекъснат мониторинг от страна на затворническата администрация. За изтеклия период не са констатирани настъпили промени по отношение на дефицитите, довели до извършването на двете тежки криминални деяния. За Р. е установено, че притежава ресурс за промяна, но не го ангажира в насока, водеща до редукция на риска от рецидив. Въз основа на тези констатации, мотиви и съображения началникът на затвора Варна заключил, че желаният корекционен ефект на този етап от изпълнение на присъдата не може да се приеме за постигнат, че липсвали доказателства и факти за социално желана, осезаема, достатъчна и трайно установена във времето промяна в когнитивната сфера по посочените дефицити. Поради това постановил, че лишения от свобода И.А.Р. следва да продължи изтърпяването на присъдата си на Специален режим.

Тази заповед е предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство.

При проверка материалната компетентност на издателя на акта, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно Началникът на затвора Варна.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания, спазени са административно-производствените правила и съответства на материалния закон и целта на закона.

В съответствие с разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, след изтичане на поредната една година от изтърпяване на наказанието при определения от съда "специален" режим, началникът на затвора се произнесъл с нарочна заповед по отношение на това, дали да бъде продължен срокът на определения специален режим по отношение на л.св. Р. или той да бъде заменен с по-лек такъв – строг. Това административният орган сторил с оспорената в настоящето производство Заповед № 93 от 16.12.2020г., след като преди това изискал и взел предвид даденото предложение от Н.Г. – инспектор СДВР на ІІІ-та група, становище от гр. инспектор Ст. В.ов – НС СДВР на Затвора Варна, становище на гл. инспектор М.П. – зам.-началник „РНОД“, експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на И.Р. от инспектор-психолог Ю. Т., молбата от затворника Р. рег.№4116/10.12.2020г. и становищата по нея, текущия доклад за л.св. Р. от ИСДВР и НС „СДВР“, заповеди, докладни записки, предупредителен протокол, препланирането на присъдата, данните от анализа на риска и т.н.

От доказателствата по делото се установява, че фактическите основания в заповедта са изложени в пълнота и обосновани.

По повод исканията и оплакванията на жалбоподателя от ответника бе представен план за препланиране на присъдата на л.св. И.Р. и изготвените му Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л.св. Р. от дата 21.11.2019г. и Експертно психологическо становище от 12.06.2018г. изготвени от инспектор -психолога Ю.Т.. С тях бе опровергано оплакването, че за първи и единствен път е бил изследван и такова становище е давано от психолога през 2020г. един месец преди издаване на обжалваната заповед.

В писмената справка /приложена на л.115-116 от делото/ Зам-началника „РНОД“ на затвораВарна сочи, че ежегодно се предоставя списък с корекционни програми за провеждане на корекционна работа и ресоциализация с лишените от свобода в Затвора-Варна. Предвид епидемиологичната обстановка в страна във връзка с Ковид-19 за изминала 2020г. силно ограничени на брой били програмите, с оглед спазване на епидемиологичните мерки. През 2020г. по инициатива на инспектор Н.Г.- инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ съвместно с инспектор М. Г.-*** била проведена групова работа с лишените от свобода настанени в „Зона с повишена сигурност“/ЗПС/,1В коридор на тема „Как да общуваме по добре“, в която е взел участие и лишения от свобода Р..

Ежедневно от инспектор Н.Г.-*** се извършват индивидуални беседи с лишени от свобода насинени в ЗПС, както и във връзка с подадени от тях молби и жалби.

Съгласно чл.96, т.З от ЗИНЗС- „Лишените от свобода са длъжни да: спазват установените за тях правила; и чл. 97, т.2 от ЗИНЗС- Лишените от свобода не могат да: „ вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат;“. Поради това се поддържа твърдението за правилно взето отношение със съставените на 26.11.2020г. предупредителните протоколи за извършени между жалбоподателя Р. и другия лишен от свобода нерегламентирани възмездни отношения, за които те дали писмени обяснения. Поради това съдебните актове, вкл. решенията на съда не давали правно основание на л.св. Р. да нарушава тази забрана и установените в мястото за лишаване от свобода правила и по своя инициатива да влиза в нерегламентирани отношения с лишения от свобода Ж..

От ответника се потвърждава, че в затворническото досие на л.св. Р. няма данни той да е член на организирана престъпна група, нито да е подготвял или организирал бягства от затвора, но били налице данни за деструктивно поведение при пребиваването му в Затвора-П.. Сочат, че със Заповед №Д-910/07.11.17г. на началника на Затвора-П. на Р. е било наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за това, че умишлено е организирал други лишени от свобода, настанени в зоната за повишена сигурност към групов протест.

От разпита като свидетел на Н.Б.Г. – ИСДВР на ІІІ-та група в Затвора Варна се установи, че от две години – от м.02.2019г. е инспектор в тежкия коридор, а преди това е бил ИСДВР на VІІІ и ІХ група. За Р. сочи, че е дошъл от Затвора П. през 2018г. с така оформена книжка. Всяка година по закон я попълвали и на нея се виждало, че скалата на риска от рецидив не е праволинейна, а е с различни стойности. Лично той отбелязал на схемата в лявата част дата и година 25.11.2020г. и оценка 57 точки (на л.48 от делото). За годините сочи различни отбелязвания - за 2013г. имал 61 точки, за 2015г., за 2016г. и 2017г.- нямало промяна в точките. За 2019г. свидетелят отбелязал 57 точки и за 2020г. – не установил да има промяна в оценката на риска. Оценките, които той дал за 2019г. били на дясната половина на страницата - от 7 до 9 били оценките, като най-вдясно написал датата 25.11.2020г. На дясната половина на листа изписаните вертикално цифри на ръка били точки, които за 2020г. били в третата колонка и сборната оценка била 57 точки. За работата си с лишените от свобода свидетелят Г. описва, че всеки ден почти влиза в корпуса и минавал във всяка една килия поотделно да разговаря абсолютно с всеки лишен от свобода. Освен това излизал на престоя на открито да разговаря пак с тях, а също така обработвал молбите, жалбите им и т.н. Потвърждава, че в становището си е описал дефицитните зони на жалбоподателя – отношението му към правонарушенията, към злоупотребата с алкохол, уменията му за мислене и настоящите му правонарушения. За „нагласи“ пояснява, че това е отношението на лишения от свобода към правонарушенията, които извършил и за което е лишен от свобода. Като работа по дефицитните зони сочи провеждането на индивидуални беседи за срок от една година, при които се извеждали причинно-следствените връзки довели до престъпленията, както и недопускането на нарушения на реда в затвора – това били задачите, а целите били: „Промяна в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот. Приемане на лична отговорност за извършените престъпления.“. В екипа който правел оценката на риска свидетелят пояснява, че освен него като инспектор на лишения от свобода са включени още психолог, прекия му ръководител - началник сектор СДВР и режимния началник. Най-важните критерии били индивидуалната корекционна работа с осъдения. Той лично водил индивидуални беседи и разговори за тези проблемните зони и направил всичко възможно да работи с лишения от свобода, но Р. не желаел да разговаря на тази тема - за извършените от него две тежки криминални деяния, за отнемането на два човешки живота и бил изключително обран в думите си. Освен воденето на диалози с него, му давал да разработва теми, но единственото, което Р. казал за деянията си било, че е бил афектиран под влиянието на алкохол и заради това извършил убийствата.

Инспекторът счита, че Р. като човек е заинтересован за бъдеща промяна на съдбата си, но към момента не в достатъчна степен. Той не показал трайна тенденция на промяна от самото постъпване в затвора до момента на изготвяне на становището през 2020г. Нямал нито една пусната молба до него или до администрацията на затвора, било то до психолог или до началник сектора или до зам.- началника, или до началника да разговаря по негова инициатива за извършените от него две тежки криминални деяния. Нямало дори проявено желание докато са седнали с него тези неща да се изкоментират очи в очи. Поради това е дадено становище за слабата му лична мотивация. Според инспектора трябвал по-задълбочен анализ на това, което е извършил. В работата си използвал няколко вида методи, първия от които бил метода на наблюдението. Този метод касаел действията и отношението както и постъпките към извършеното престъпление от лишения от свобода, към нарушените норми и ценности, а именно, че е отнел два човешки живота, какво е неговото лично отношение към тези деяния, които е извършил. Наблюдавал поведението му в контролирана среда – в затворената среда вътре в затвора. Присъдата на Р. не била 5 или 10-години, а доживотен затвор без замяна. За това трябвало време, за да се проследи самото поведение на лишения от свобода. Р. от м.01.2018г. постъпил в Затвора Варна с лоши характеристични данни от Затвора П., през 2019г. бил наказан за мобилен телефон, батерия и SIM карта. През 2020г. също имало нарушение, но не били наказани за това, че с лишения от свобода М. Ж. влезли в нерегламентирани взаимоотношения с възмезден характер, за което им били съставени предупредителни протоколи. В края на всеки месец се правела комисия и се обсъждало правното положение на лишените от свобода. На доживотно осъдените без замяна със сменен режим се решавало дали да бъдат изведени в общите части, а които нямали сменен режим – за тях се преценявало дали предстои да им бъде сменен режима. Това го коментирали с психолога, началника, зам.- началника и неговия началник в рамките на оперативка на комисията, на която всеки давал устно становището си. Така се процедирало при ежемесечното обсъждане, а за процесният вид заповед, оценката която давали била годишна и се изготвяла по-дълъг период от време, като се вземали досиетата на лишените от свобода, които са в зоната и се обсъждали тези неща с прекия ръководител на инспектора, с началника на Затвора и с психолога. Свидетелят представял експертното си професионално мнение за всеки един индивидуално - за поведението му, дали има промяна и дали тя е в положителна или в отрицателна насока.

Във връзка с планирането и препланирането на присъдата свидетелят цитира записаното в становището си: „Планирането на присъдата, цели и задачи, изведени от дефицитните зони на оценката, срещат сериозни затруднения по отношение на тяхното реализиране, изразяващи се в слаба лична мотивация за задълбочен анализ на извършеното, елементарният подход при извеждане на причинно-следствените връзки, имащи отношение към убийствата, нагласите му към маргинализиране на личният му принос в резултат на външни фактори и събития. Тази му позиция формализира в значителна степен работата по плана на присъдата в настояще и възпрепятства реализирането на цели свързани с постигане на трайни позитивни промени респективно редукция на бала от дефицитните области, понижаване на риска от рецидив и вреди от среден на нисък.“ Р. в момента бил в средния диапазон – 57т. По повод изразените опасения свързани с бягство пояснява, че това са опасения, породени от самия размер на наказанието. Р. бил с наложено най-тежкото наказание и предвид присъдата за доживотен затвор без замяна, това създавало опасение във връзка с бягство или отклонение. Това само се предполагало, поради което в становището било посочено като „опасение“.

От Затвора в П. имало докладна записка, че там е наказан за организиране на групов протест на лишените от свобода в зоната. В затвора във Варна не били установени такива данни и действия от страна на Р..

За плана за препланиране на присъдата от 08.10.2019г. свидетелят отново заявява, че индивидуални беседи провеждал освен по време на престоя на открито и при посещенията в килиите в зоната с повишена сигурност и по молба, когато лишения от свобода поиска да разговаря с него за някакъв проблем от битов характер или нещо друго, при оплаквания спрямо друг лишен от свобода, по повод сигнали, докладни записки, жалби и т.н. За груповата работа сочи проведената такава в началото на 2020 година на тема „Как да общуваме по-добре“ съвместно с психолога на Затвора, но заради самата пандемия нямали възможност за организиране на други, тъй като били прекратени груповите работи и събиранията, защото се събирали около 10-ина човека на едно място. За лишените от свобода, които са настанени в зоната с повишена сигурност инспекторът изтъква, че всеки един от тях е извършител на различно деяние, на убийство и са хора с различен манталитет, с различно мислене, поради което той счита, че по-добрия подход са индивидуалните беседи. На тях лишения от свобода можел да се разкрие, да сподели какво чувства, мотивите за извършване на престъплението, дали се разкайва, дали осъзнава стореното, докато в груповата работа събирането на около 10 човека възпирало осъдените да споделят такива неща. Освен това изтъква, че през 2020г. с двата тежки коридора не били провеждани други групови работи, защото това било по-сложно от организационен характер, тъй като трябва да има на разположение значителна част от надзорно-охранителен състав - да ги пази, за да се провеждат заниманията и беседите с външните лектори.

Относно попълваната документация свидетелят сочи, че от скоро през 2021г. са въведени нови бланки, които били малко по-различни и в които имало възможност за коментари и на лишения от свобода. Бланките се спускали от ГД“ИН“ и били еднакви за всички лишени от свобода. В книжките по-назад се отразявали наградите и наказанията на осъдения. Потвърждава, че на Р. той се е подписал като отговорен служител за всички мероприятия, той е изготвил плана за препланиране на присъдата му, след което е запознавал лишения от свобода с плана на присъдата и с препланиране на присъдата, подписвал се пред него и след това и инспектора се разписвал като отговорен да работи за организирането им.

На книжката на Р. сочи, че когато е правена били попълнени част от графите в нея. Графата „Анализ на риска“ касаела миналото му поведение и настоящото. Тези графи съдържали данни какво деяние той е извършил, къде, как и кога, а на друга страница се отразявало, ако има промяна в настоящото му поведение. Потвърждава, че в затвора лишените от свобода нямат достъп до алкохол, но заради присъдата на Р., защото извършил престъпленията в пияно състояние били отразени данните за алкохола. В досието му били налични документи, които доказали, че той е първа-втора степен алкохолно зависим. По повод оплакванията на жалбоподателя и представителя му, че нямало критерии за оценяването сочи, че поставените оценки били индивидуални. Критериите били, че след 64 точки се прави преценка за промяна на режима. За И.Р. споделя, че трябвало сам да си помогне, за да може да му помогне и той като инспектор, за да може да му се свали оценката. Становището за смяна на режима се основавало на проследяване на човека от постъпването му в затвора, как се променя оценяването му през годините, дали има понижаване или завишаване на точките, като се проследявало самото поведение на лишения от свобода и това не ставало за един, два месеца, трябвало време този човек да бъде наблюдаван, следяло се поведението му и по този начин се работело с него. Оценката се явявало съвкупност от цялото поведение, не се определяла само и единствено от количеството посетени програми от осъдения. Посетените програми помагали, но това не било от толкова голяма важност, колкото самото поведение на осъдения и осъзнаването на това, което е извършил, самата му лична мотивация и анализ на извършеното. Тези неща инспектора сочи като по-важни, отколкото участието в специализираните програми. Поради това от значение в случая било, че Р. не желаел да разговаря за извършените престъпления, че е споделил, че под влиянието на алкохола е бил афектиран и заради това извършил тежките криминални деяния. В темите, които му било възложено да разработи относно извършеното деяние, последици, какво мисли той бил много повърхностен, не направил задълбочен анализ на тежките престъпления, за които е осъден. В тази връзка описва, че признаването на вината в съдебното производство е различно от това, когато вече има приключило производство със съответния акт- със съдебното решение, с което е постановено наказанието „доживотен затвор без замяна“. После се попада в мястото за лишаване от свобода, където „наказателно-изпълнителната репресия“ е друго действие и от там започвало поправителното въздействие, въз основа на което трябва да бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36. Поради това поведението на Р., както и на всеки друг осъден се разглеждало комплексно и решението не се вземало въз основа на количеството посетени програми, дадени поощрения и т.н.

Въз основа на гореизложеното и материалите по делото се налага извода, че са неоснователни и опровергани от доказателствата оплакванията в жалбата поддържани от процесуалния представител на Р. в съдебно заседание, че с него не се работело, че не се извършвала индивидуална корекционна дейност и т.н. по проблемните му зони, а затворническата администрация подхождала формално. Писмените и гласните доказателства свидетелстват, че с Р., както и с другите лишени от свобода в Затвора Варна от зоната с повишена сигурност се работи върху промяна на слабите страни и промяна в начина на мислене, особено чрез индивидуални срещи и разговори провеждани от инспектора ИСДВР, но поради нежеланието на Р. да се задълбочи върху извършените от него две тежки криминални деяния, за които е осъден, се препятства постигането на по-добри резултати в корекционната работа по зоните в които е с дефицити, което да обоснове извод за трайно настъпила корекция в поведението му в социално приемлива и законосъобразна посока.

По делото не се събраха доказателства, които да дадат друга представа на съда по отношение коригиране на поведението на лишения от свобода Р. и да бъдат основание за отмяна на оспорената заповед, издадена от началника на затвора Варна. Административният орган е взел становище от съответните длъжностни лица, така както изисква законът, и въз основа на отразеното в тях е направил преценка дали са налице основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения или са налице условията за облекчаване на режима, при който той изтърпява присъдата си. Мотивирано и при спазване процедурата в закона органът е отказал смяна на по-тежкия режим на Р.. Поради това на този етап и при тези доказателства се налага извода за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, тъй като не са налице основания за замяната му с по-лек.

Предвид горепосоченото съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а оспорването й с жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Воден от това и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Съдът

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата вх.№16143/23.12.2020г. на лишения от свобода И.А.Р. – изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора Варна срещу Заповед №93/16.12.2020г. на Началника на Затвора Варна, с която на основание чл.15, ал.1, т.4 и т.8 и чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС постановил да бъде продължено изпълнението на наказанието „доживотен затвор без замяна“ на лишения от свобода И.А.Р. при специален режим в Зоната с повишена сигурност.

Решението е окончателно.

	Съдия: