Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 28.10.2020г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2241 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Предявени са искове с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗЗД и чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

 

В първоначалната искова молба по делото от ищеца “Г.Л.Е.“ (G. L.I.), дружество, регистрирано и съществуващо съгласно законодателството на Република Франция, са изложени твърдения, че е специализирано в производството на стоманени резервоари, цилиндри, барабани и контейнери и е в трайни дългогодишни търговски отношения  сБ.САС (B. S.A.S.), част от групата Шел (Shell), на което доставя, монтира и поддържа газови резервоари. Ищецът не е получил дължими отБ.САС суми за изпълнени поръчки на обща стойност от 510 127. 92 евро, тъй като с плащане на 28.11.2014г. сумата е била неправомерно насочена към сметка на „Н.А.“ ЕООД (мнима факторинг компания) при „О.Б.Б.“ АД (IBAN ***), след извършен неоторизиран достъп в информационната система на ищеца. При обстоятелства по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД ищецът, като кредитор, има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението - „Н.А.“ ЕООД, поради което от дружеството се претендира сумата от 460 127. 92 евро. От пълната преведена сума от  510 127. 92 евро от неизвестно лице в последствие са били изтеглени 50 000 евро в брой и тази сума не се търси по делото, за да се ограничат разходите за ищеца. Ищецът никога не е имал и няма към настоящия момент каквито и да е търговски и други отношения с този ответник, включително и по сключен договор за факторинг.  

Същевременно след неправомерното получаване на сумата от  510 127. 92 евро „Н.А.“ ЕООД се е разпоредило с нея. Дружеството я е превело под формата на „заем“, обективиран в договор за заем от 29.11.2014г., сключен с „А.Е.“ ООД -  за  996 000 лева. Уговорено е било възнаграждение от 6% лихва, 15 години срок на погасяване и възможност за връщане на заема или в парични средства или в натура под формата на услуги – търговски или консултантски. Ищецът иска да бъде обявена за относително недействителна спрямо него сделката – договор за заем от 29.11.2014г., сключен между „Н.А.“ ЕООД, като заемодател, и „А.Е.“ ООД, като заемополучател, по силата на който процесната сума, получена от  „Н.А.“ ЕООД, е преведена по сметка на втория ответник. Чрез иска процесната сума ще бъде върната в патримониума на първия ответник.

Първият ответник е знаел и е целял увреждането на ищеца, като превеждането на сумата на втория ответник под формата на заем е целяло единствено и само възможността на връщане на сумата. Вторият ответник също е знаел за увреждането. Това е така, тъй като въпреки че е уговорена годишна лихва заемът не е бил осчетоводен при ответниците. Нещо повече – вторият ответник  никога не е връщал части от заемната сума, нито е плащал лихва.

Допълнително във връзка с молба за обезпечение по делото ищецът е посочил още, че ответникът „А.Е.“ ООД е знаел, че „Н.А.“ ЕООД няма възможност да предостави такава голяма сума с легален и доказан произход, незабавно след получаване на сумата от името на ответника са изтеглени  50 000 евро в брой, както и дружеството също не извършва дейност, а е „кухо“ дружество, което неизвестни физически лица използват  за извършване на измамни действия. 

В България е било образувано досъдебно производство при Специализирана прокуратура за разкриване на организирана престъпна група и са наложени мерки по ЗМИП. Във връзка с провеждано разследване от българската прокуратура обслужващата банка, при която е открита банковата сметка на мнимата факторинг компания („О.Б.Б.“ АД) е получила запорно съобщение въз основа на обезпечителна заповед от 04.12.2014г. по ч.н.д.№ С-255/2014г. по описа на СГП, наложена по изп.дело № 20141110490291 по описа на ДСИ, СРС, 4 отд., 27 участък. Досъдебното производство е под № 519/2014г. Разследването продължава и за ищеца възниква правен интерес от защита на правата по гражданскоправен ред, тъй като допълнително забавяне на внасянето на обвинителния акт ще доведе до изтичате на 5-годишната давност от извършване на измамата и настъпването на вредата. 

 

С първоначалния отговор ответникът „А.Е.“ ООД  оспорва предявения срещу дружеството иск. На 29.11.2014г. дружеството е сключило договор за заем в качеството си на заемополучател. Заемната сума е била 996 000 лева и е била предоставена за оперативни нужди. Съответно на уговореното между страните в договора, сумата е била предоставена по банков път. Съгласно ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска. В случая не се установява наличие на действително възникнало кредиторово вземане. Не са наведени твърдения за конкретни облигационни правоотношения, от които произтича вземането на ищеца, още по-малко той да е изправна страна, респективно да му се дължат парични суми в процесния претендиран размер. Дори да се приеме, че заемната сделка е увреждаща интересите на ищеца, то ответното дружество-заемополучател не е знаело за увреждането. Заемната сума не е върната, но въз основа на клаузата на чл. 2 от договора падежът настъпва на 29.11.2029г., т.е. 15 години от датата на подписване на договора, поради което към датата на завеждане на исковата молба и към днешна дата задължението за връщане на заемната сума с възнаградителната лихва не е изискуемо. Така липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на правото по чл. 135 от ЗЗД. Когато действието е възмездно, както в настоящия случай (уговорена е възнаградителна лихва) лицето, с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката. Страната се позовава на Решение № 672 от 15.10.2008г. по т.д. № 299/2008г. на ВКС.     

 

В допълнителната си искова молба ищецът “Г.Л.Е.“ (G.L.I.)също се позовава на мотивите на посоченото тълкувателно решение. Оспорва възражението, че заемната сума е за оперативни нужди, като се позовава на липсата на вписване на заема в счетоводните книги. Дейността на „А.Е.“ ООД  е с код по КИД 2008 „търговия на едро и дребно с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт“. Цялата 2016г. са реализирани приходи от 17 000 лева, през 2017г. не е отчетена дейност, а за 2018г ответникът е представил декларация по ЗСч, че не осъществява дейност. Налице е неяснота за какви оперативни нужди е сключен договорът за заем за почти 1 милион лева. Дружеството първи ответник е с капитал 10 лева, не е извършвало дейност, липсват обявявани ГФО. Представители на дружеството не са били намирани дори от прокуратурата. Неясно е как вторият ответник е сключил договор за заем и как е очаквал предоставяне на сумата по договора. Той е бил пасивен по отношение установяване произхода на средствата. От ищеца отново се сочат съмнителни, според него, обстоятелства, от които се извлича знанието за увреждане, така както обстоятелствата са посочени по-горе, и се добавя, че при извършеното разследване разпитаните физически лица, вписани като управители и собственици на ответните дружество, са заявили, че не знаят нищо по случая. 

 

С допълнителния отговор „А.Е.“ ООД възразява, че по процесното облигационно правоотношение се установяват в цялост елементите на фактическия състав на договора за заем – постигнато съгласие и предаване на заемната сума. Заемополучателят не е имал задължение да установява произхода на средствата. Разходи за лихви не са начислявани, тъй като не са сторени.  Усвоени са били едва 50 000 евро. Ответникът прилага ГФО за 2014г., когато е била реализирана голяма по обем търговска дейност, а оперативните нужди са били свързани именно с разширяване на дейността на дружеството. Заемната сума е била отчетена в група ІV. Отразени са били и блокираните парични средства. Търговската дейност на ответника през 2016г. и 2017г. е неотносима. Поради запора на заемната сума ответникът не е успял да удовлетвори оперативните си нужди и това се е отразило негативно върху дейността на дружеството.

 

Ответникът „Н.А.“ ЕООД не е дал отговор на исковата молба по делото.

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

„Н.А.“ ЕООД е търговско дружество, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията в страната през месец март 2013г. с капитал от 10 лева, който е бил  внесен, и с предмет на дейност, най-общо, производство, изкупуване и съхранение на селскостопанска продукция, наемане, арендуване и обработка на земеделски земи, покупка на стоки с цел продажба, комисионни, спедиционни и превозни сделки, разработване, проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжения, използващи силата на вятъра и водата, и производство и продажба на възобновяеми енергийни източници и на електрическа енергия.

По делото не се установява каква е била конкретно извършваната от дружеството  дейност след регистрацията, както и че дружеството изобщо е извършвало търговска дейност. Не се установява още какви са били приходите и разходите му, паричните потоци  и имало ли е промени в собствения му капитал. Няма посочени и събрани доказателства за такива обстоятелства, а от регистрацията на дружеството по партидата му в търговския регистър не са били заявявани за обявяване и обявявани годишни финансови отчети като съвкупност от обобщени показатели, характеризиращи стопанската дейност на ответника през съответните години.

 На 28.11.2014г. по сметка на дружеството в „О.Б.Б.“ АД с IBAN ***а от 510 127. 92 евро. Сумата е била преведена от френското дружествоБ.САС (B. S.A.S.) за изпълнение на задължения към ищеца “Г.Л.Е.“ (G. L. I.), при извършен неоторизиран достъп до информационната система на ищеца и заблуждаващи действия по отношение наБ.САС (В.S.A.S.),  в резултат на които „Н.А.“ ЕООД е било представено като факторинг компания, сключила договор с ищеца и действащо от негово име.

За извършеното плащане по делото се представя извлечение от трансакция № ********* от електронна система за разплащания от 28.11.2014г.; за задълженията наБ.САС (В.S.A.S.) към ищеца и търговските отношения между дружествата – фактури с общи условия за продажба, съответно за суми от 285 048 евро, 6 889. 08 евро, 21 986. 68 евро, 168 248. 03 евро, 21 907. 64 евро, 1 837. 50 евро, 1 545. 91 евро, 1 458. 59 евро и 1 206. 14 евро, общо 510 127. 92 евро, а за предшестващите действия, обосновали плащането отБ.САС (В.S.A.S.) към българското дружество  – имейл кореспонденция за времето от 21.11.2014г. до 24.11.2014г.

Сумата от 510 127. 92 евро не е била възстановявана от „Н.А.“ ЕООД нито наБ.САС (В.S.A.S.), нито на ищеца, а е била преведена по банкова сметка *** „А.Е.“ ООД в „О.Б.Б.“ АД с  IBAN ***.12.2014г., въз основа на сключен между ответниците договор за заем от 29.11.2014г.

Съгласно договора, представен по делото, заемната сума е била 996 000 лева за оперативни нужди на заемателя „А.Е.“ ООД, при годишна лихва от 6%, 15 годишен срок на погасяване на задължението и възможност заемът да бъде върнат в пари или в натура под формата на услуги – търговски или консултантски.

От сумата са били изтеглени 50 000 евро от името на „А.Е.“ ООД, обстоятелство, което по делото дружеството признава, както не оспорва и сключването на договор за заем и привеждането на сума от поне  996 000 лева  въз основа на него.

С други суми от сметката „А.Е.“ ООД не се е разпореждало, тъй като е бил наложен запор по реда на чл. 12, ал.3 от ЗМИП от съдия от  Софийски градски съд, Наказателно отделение, 19 състав, по искане на Софийска градска прокуратура, съгласно определение от 04.12.2014г. по н.ч.д. № С-255/2014г., след оплаквания на френските дружества и започнало разследване. Било е образувано и досъдебно производство, в което претенции за сумата от 510 127. 92 евро е имало и от дружествотоБ.САС (В.S.A.S.), представлявано от адвокатско дружество, представляващо и ищеца по настоящото дело. Обстоятелствата се установяват от представени по делото отделни документи по образуваното досъдебно производство.

„А.Е.“ ООД е осчетоводило сумата по заема от 29.11.2019г. Тя е била отразена в баланса на дружеството към 31.12.2014г. – касови наличности и сметки в страната. За обстоятелствата се представя балансът към 31.12.2014г.

Лихви по заема не са били плащани поради наложения запор. Не се установява лихви да са били претендирани и от заемателя „Н.А.“ ЕООД.

По делото не  се установява  какви са били отношенията между ответниците преди сключването на договор за заем и по-конкретно как са се свързали дружествата по повод  предоставяне на сумата в заем. Няма никакви конкретни изложени от ответниците обстоятелства, нито събрани доказателства за такива обстоятелства.  

Не се установява още за какво е трябвало да бъде ползвана сумата от ответника-заемател – каква е била конкретната инвестиционна цел на заема и изобщо обстоятелствата, при които той е бил уговорен,  при дългия срок на ползване на паричната сума от 15 години, съпоставено с оборотите на дружеството през 2014г. и конкретната му дейност и че изобщо е имало такава конкретна цел. По делото „А.Е.“ ООД се позовава единствено на посоченото в договора за заем, че сумата е била предназначена за оперативни нужди, но без никакви подробно изложени обстоятелства и доказателства за такива нужди и намерения.

 Не се установява още какви услуги реално е можело да извърши дружеството „А.Е.“ ООД  по отношение на  дейността на  „Н.А.“ ЕООД при предвиденото погасително действие по договора за заем във връзка с такива услуги, както и защо и на основание какви отношения между страните заемът е бил необезпечен, включително притежавало ли е дружеството „А.Е.“ ООД   имущество, с което да може да обезпечи връщането на получената в заем  сума на заемателя.

Същевременно според определението от 04.12.2014г. на СГС, НО, 19 състав, съгласно сигнал на ДА“НС“ – „Финансово разузнаване“,  от френска банка по сметка на  „А.Е.“ ООД  е бил нареден валутен превод от 57 300 евро,  в обслужващата банка на 12.11.2014г. е получено съобщение, че преводът е в резултат от извършена измама, поради което е и спрян.  Определението е приложено по делото, а от ответника „А.Е.“ ООД   не е възразявано по истинността на тези изложени обстоятелства.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:    

 

Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задълженията си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, а истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Искът по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД е свързан с правилата относно неоснователното обогатяване (чл. 55 и сл. от ЗЗД)  -  дължимо е връщане на получено без основание, съответно обезщетение при обогатяване за чужда сметка.

В случая такива обстоятелства се установяват.

Ответникът „Н.А.“ ЕООД, който няма търговски отношения сБ.САС (В.S.A.S.) и с  ищеца, френски търговски дружество, е получил отБ.САС (В.S.A.S.), като факторинг компания с отношения  с ищеца, сума от  510 127. 92 евро, дължима отБ.САС (В.S.A.S.) на  ищеца,  безБ.САС (В.S.A.S.) да знае, че ответникът в действителност е лишен от качеството страна по договор за факторинг, нито, че такъв договор не съществува. При добросъвестното изпълнение на длъжникаБ.САС (В.S.A.S.) и недвусмислените обстоятелства, при които е било извършено плащането на ответника, като овластено да получи изпълнението лице, дружествотоБ.САС (В.S.A.S. ) е било освободено от задълженията си към ищеца, но при липсата на плащане към ищеца, чието вземане не е погасено, той има право да получи изпълнението -  от ответника, получил сумата от 510 127. 92 евро без основание и обогатил се за сметка на ищеца, при което и предявеният иск на ищеца срещу  „Н.А.“ ЕООД по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД до предявения размер от 460 127. 92 евро е основателен.

Този иск не е  оспорван по делото, ответникът „Н.А.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба, но искът се подкрепя еднозначно  от всички събрани по делото доказателства и обстоятелства, така както те се установяват от фактическа страна, съгласно изложеното по-горе.

При фактическото признание на ищеца по делото, че с плащането на сумата от 510 127. 92 евроБ.САС (В.S.A.S.) е бил освободен от задължението си  към ищеца, а сумата се претендира от мнимия фактор, е без значение, че в досъдебното наказателно  производство дружествотоБ.САС (В.S.A.S.) е имало претенции за връщане на сумата от „Н.А.“ ЕООД, каквито обстоятелства се установяват от фактическа страна, допълнително, че  френските дружества се представляват от едни и същи процесуални представители по пълномощие, което е индиция, че отношенията между тях са уредени.

Или искът на ищеца по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД срещу ответника „Н.А.“ ЕООД следва да бъде уважен изцяло, с присъждане на направените и претендирани по делото разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК – за платена държавна такса по исковата молба от  35 997. 28 лева.

 

Следва да се приеме основателен и предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на   чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.  

Правото на кредитора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е преобразуващо и се упражнява с конститутивен иск, при уважаването на който и обявяването за недействително спрямо кредитора на увреждащото действие, той може да пристъпи към изпълнение по отношение на имуществото като притежавано от длъжника, по общото правило на чл. 133 от ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

При възмездност на действието и добросъвестност на третото лице, с което длъжникът е договарял, искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не може да бъде уважен – законът дава предпочитание на добросъвестното трето лице и в тежест на ищеца – кредитор е да установи, че то е  знаело, че действието е увреждащо за кредитора.   

В случая  ищецът е имал вземане към ответника „Н.А.“ ЕООД по правилата на неоснователното обогатяване - чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, и от това дружество, като заемател, е бил сключен договорът за заем от 29.11.2014г., с който длъжникът се е лишил от свое имущество – заемната сума, преведена по сметка на заемателя, при което удовлетворяването на кредитора е затруднено - той не може да се удовлетвори чрез изпълнение върху паричната сума,  и договорът за заем за него  е увреждащо действие.

Поведението на „Н.А.“ ЕООД във връзка с получаване на сумата от 510 127. 92 евро отБ.САС (В.S.A.S.),  дължима на ищеца, без същата да бъде върната, а предоставена в заем, несъмнено сочи на знание за увреждането и за  да  се затрудни събирането на сумата от действителния кредитор на дружеството. Разпореждането с нея въз основа на сключения договор за заем е незабавно -  един ден след получаването й по банковата сметка на дружеството и при предаване на сумата по заема като реален договор на 01.12.2014г.,  без да се договорят никакви обезпечения, които да гарантират връщането на сумата от заемателя, без договорът за заем да е бил част от предмета на дейност на дружеството, за което и не се установява да е осъществявало изобщо търговска дейност и да разполага с имущество, извън регистрирания си и внесен капитал от 10 лева. 

Извършеното от „Н.А.“ ЕООД действие договор за заем, като едностранен договор, но при дължима годишна възнаградителна лихва, е възмездно и за уважаване на иска, както се посочи, е необходимо ответникът „А.Е.“ ООД - заемател да е бил недобросъвестен, т.е. да е знаел за увреждането на ищеца – кредитор.

В случая макар косвени, но съвкупно преценени, всички обстоятелства и доказателства убедително сочат на недобросъвестност на ответника „А.Е.“ ООД – знание, че договорът за заем е за увреждане на кредитор на заемодателя, който има вземане в размер на заемната сума.

 Не се установява как „А.Е.“ ООД  се е свързало със заемодателя „Н.А.“ ЕООД,  търговско дружество, което няма за предмет на дейност сключване на такъв вид договори, без имущество е и без търговска дейност, при капитал от 10 лева, и че това е било в рамките на  нормално осъществяваната от „А.Е.“ търговска дейност. Как икономически се обосновава взетият заем – че  „А.Е.“ ООД конкретно е търсило такава парична сума  и за какви свои нужди конкретно в следващите 15 години с оглед търговската си дейност.  Как е следвало да бъде върната сумата след разходването й, включително какви услуги дружеството ще предоставя на заемодателя, съгласно уговореното по договора. Отделно, че по отношение на сметка на „А.Е.“ ООД в същия период е бил констатиран  превод от Република Франция, за който не е имало основание и който е бил спрян.

Действително по делото се установява осчетоводяване на получената сума по заема при “А.Е.“ ООД, а плащане на лихвите е във връзка с отношенията между страните по договора, не се касае за симулативност, съответно недействителност на договора за заем, поради това, че страните по него не са имали воля за сключването му – няма по делото  събрани доказателства за такива обстоятелства, но това не опровергава посоченото по-горе. Иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се отхвърля при добросъвестност на третото лице, договаряло с длъжника при условия на възмездност  – справедливо е да се предпочете неговия интерес, но „А.Е.“ ООД не е било такова трето лице, при което и искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен, с присъждане на ищеца и направените във връзка с този иск разноски – за платена държавна такса от 35 997. 28 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, дължима от двамата ответници.      

Възражението на ответника „А.Е.“ ООД, че не е знаел за увреждането е неоснователно, това, че получената сума била за оперативни нужди – недоказано и също неоснователно, както е неоснователно оспорването, че ищецът няма качество кредитор наБ.САС (В.S.A.S.).

При недействителността на договора за заем по отношение на ищеца, той би могъл да се удовлетвори от сумата по банковата сметка на  „А.Е.“ ООД  до наличния размер, съответно до размера, за който е  признат  за кредитор на ответника – заемател „Н.А.“ ЕООД.  

С оглед изхода на делото разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не се дължат.

 

Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „Н.А.“ ЕООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на “Г.Л.Е.“ (G. L. I.), дружество, регистрирано и съществуващо съгласно законодателството на Република Франция под № ********* ТФР Париж, със седалище и адрес на управление ***, 75008, Франция, с посочен адрес по делото гр. София, район „Средец“, ул.“********на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, сумата от  460 127. 92 евро (четиристотин и шестдесет хиляди сто двадесет и седем евро и деветдесет и два евроцента).

 

ОСЪЖДА „Н.А.“ ЕООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на “Г.Л.Е.“ (G. L. I.), дружество, регистрирано и съществуващо съгласно законодателството на Република Франция под № ********* ТФР Париж, със седалище и адрес на управление ***, 75008, Франция, с посочен адрес по делото гр. София, район „Средец“, ул.“********на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 35 997. 28 лева (тридесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) разноски по делото за платена държавна такса по  иска по чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.

           

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на “Г.Л.Е.“ (G. L. I.), дружество, регистрирано и съществуващо съгласно законодателството на Република Франция под № ********* ТФР Париж, със седалище и адрес на управление ***, 75008, Франция, с посочен адрес по делото гр. София, район „Средец“, ул.“********по предявен от него срещу „Н.А.“ ЕООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***, и  „А.Е.“ ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, договор за заем от 29.11.2014г., сключен между  „Н.А.“ ЕООД и  „А.Е.“ ООД.

 

ОСЪЖДА „Н.А.“ ЕООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***, и  „А.Е.“ ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплатят на “Г.Л.Е.“ (G. L. I.), дружество, регистрирано и съществуващо съгласно законодателството на Република Франция под № ********* ТФР Париж, със седалище и адрес на управление ***, 75008, Франция, с посочен адрес по делото гр. София, район „Средец“, ул.“********сумата от 35 997. 28 лева (тридесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) разноски по делото за платена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, по иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: