НОХД№ 107/2009г. по описа на РС-гр. М.
М О Т И В И:
Подсъдимият С. Г. К. xxx е обвинен в това, че в края на
1998г. в с. С. Б. , обл. М., след предварителен сговор със С. И. xxx, след
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел от владението
на Б. Б. Д. xxx, живуща xxx движими вещи-огледало за обратно виждане, 4 бр. купи-стъклени,
шприц за сладки, 1 стек сламки за питиета, 3 бр. пластмасови пепелници, 2 бр. метални
подноси, 1 бр. стъклен поднос, пепелник, дамска нощница, 9 бр. аудиокасети със
записи, 1 стек пластмасови бъркалки за кафе, 3 стека пластмасови чаши за кафе, видеокасета,
маслен филтър за лек автомобил ВАЗ, стъклен съд “йенско стъкло”, 2 бр. живачни
лампи, 3 бр. стъклени чаши, 4 бр. порцеланови чинии, метална запалка, дистанционно
управление за видеокасетофон, стъклена чаша за безаолкохолна напитка, всичко на
обща стойност 83 980 лв. /83.98 ден. лв. /, без знанието и съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да присвои.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр. М. поддържа обвинението и правната му квалификация. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Предлага на съда
да постанови присъда от четири месеца “лишаване от свобода”, което наказание да
бъде отложено за изпитателен срок от три години, при условията на чл.66, ал.1
от НК. Намира, че следва да бъде приложена и разпоредбата на чл.25, ал.1, във
вр. с чл.23, ал.1 от НК за групиране на наказанията по настоящата и по
предходна присъда, като се определи най-тежкото наказание от четири месеца
“лишаване от свобода”.
Подсъдимият К. се признава за виновен. При условията на чл.371,
т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинението и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Служебният защитник на подсъдимия-адвокат Г. , с оглед на
обстоятелството, че деянието е извършено през 1998г., моли съда да постанови
присъда, с която като признае подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение,
на основание чл.80, ал.1, т.3 от НК да освободи същия от налагане на наказание,
тъй като деянието е погасено по давност. Но поддържа и алтернативно становище, ако
съдът счете, че не са налице предпоставките за погасяване на престъпното деяние
по давност, с оглед признаването на вината и приложението на чл.55 от НК, както
и ниската стойност на отнетото имущество, да се наложи едно минимално наказание,
което да съвпада с минималното предвидено в закона наказание “лишаване от свобода”.
Моли съда да извърши и групиране на наказанията по двете присъди, каквото е и
предложението на прокуратурата.
Производството се развива при условията и реда на чл.370, ал.1
от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл.373, ал.1,
във вр. с чл.283 от НПК съдът ги прие и прочете, без да извършва разпит на
свидетелите. Прочетоха се протоколите от разпита на свидетелите и заключението
на изготвената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната взаимна връзка и логическо единство, и съобрази доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
През 1997г. свидетелката Б. Д. xxx, си закупува ет. от къща,
заедно с дворно място в с. С. Б. , обл. М.. В края на 1998г., при едно от
посещенията си в селото установява, че в жилището й е прониквано, като е
извършена кражба на различни вещи-огледало за обратно виждане, 4 бр. купи-стъклени,
шприц за сладки, 1 стек сламки за питиета, 3 бр. пластмасови пепелници, 2 бр. метални
подноси, 1 бр. стъклен поднос, пепелник, дамска нощница, 9 бр. аудиокасети със
записи, 1 стек пластмасови бъркалки за кафе, 3 стека пластмасови чаши за кафе, видеокасета,
маслен филтър за лек автомобил ВАЗ, стъклен съд “йенско стъкло”, 2 бр. живачни
лампи, 3 бр. стъклени чинии, 4 бр. порцеланови чинии, метална запалка, дистанционно
управление за видеокасетофон, стъклена чаша.
Във връзка с извършената кражба, свидетелката се обърнала
към полицията и е образувана преписка. При извършените оперативно издирвателни
мероприятия, с протокол за претърсване и изземване от дома на Г. xxx, вещите са
намерени и иззети, като с разписка са върнати на собственичката им.
При разследването на досъдебното производство е установено, че
към момента на извършване на кражбата, на втория ет. от къщата живеел на
семейни начала подсъдимия К. заедно със свидетелката С., която към онзи момент
била непълнолетна, по отношение на която е изтекъл предвидения в закона
давностен срок за реализиране на наказателната отговорност. В края на 1998г. подсъдимият
К., след като взломява прозорец от етажа на свидетелката Д., успява през него
да проникне вътре, където намира ключ за вратата. Впоследствие се уговаря със С.,
заедно да извършат кражба на вещи, собственост на пострадалата и на няколко
пъти след като влизат в жилището й, извършват кражба на гореописаните вещи, които
занася в дома на Г. xxx буче.
От назначената на досъдебното производство съдебно-оценъчна
експертиза е установено, че стойността на отнетите вещи е в размер на
83 980 лв. или 83.98 нед. лв.
При условията на чл.343, ал.4 от НПК съдът приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Налице са всички условия на чл.303, ал.2 от НПК и съдът
намира, че повдигнатото обвинение е доказано по несъмнен начин.
Съобразявайки горното и събраните в процеса доказателства
съдът намира, че с деянието си подсъдимият К. е осъществил от обективна страна
състава на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК, като в края на 1998г. в с. С. Б. , обл.
М., след предварителен сговор със С. И. xxx, след разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот, отнел от владението на б. Б. Д. xxx движими
вещи, на обща стойност 83.98 лв., без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл-подсъдимият е съзнавал престъпния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Причините и условията за извдършване на престъплението се
свеждат до ниско правно и обществено съзнание, стремеж към облагодетелстване по
престъпен начин, без труд.
Съдът намира възражението на служебния защитник на
подсъдимия, с оглед освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност, във
връзка с погасяването по давност на престъпното деяние, за неоснователно. Деянието,
съставляващо престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК е извършено в края
на 1998г. и е наказуемо с “лишаване от свобода” от една до десет години. В този
случай, съгласно чл.80, ал.1, т.3 от НК, давностният срок изтича за десет
години. При условията на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.3 от НК, срокът
се увеличава с една втора, т. е. изтича за петнадесет години. Подсъдимият не
може да се ползва от института на давността, тъй като давностния срок тече от
края на 1998г. и изтича в края на 2013г., т. е. към момента на произнасяне на
присъдата, давностния срок не е изтекъл.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид наказанието
предвидено в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК, общите разпоредби на същия
закон касаещи материята, смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С
оглед индивидуализиране на наказанието съдът съобрази високата степен на
обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, обстоятелствата
при които е извършено, степента на обществената опасност на извършителя, смегчаващите
вината обстоятелства-самопризнание в хода на досъдебното производство и в хода
на съдебното следствие, осъзнаването на вината, тежкото му семейно състояние, голямото
отстояние на времето на извършване на деянието, сравнително ниската стойност на
откраднатото и отегчаващите вината обстоятелства-предходна съдимост.
Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът наложи на
подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението му
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
Тъй като са налице предпоставките на чл.25, ал.1, във вр. с
чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание по настоящата
присъда и по присъда по НОХД № 241/06г. по описа на РС-гр. М., а именно ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така определеното общо наказание, на основание чл.66,
ал.1 от НК ОТЛОЖИ за изпълнение в рамките на тригодишен срок, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът намира, че
ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генерална претенция, като
наказанието въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на подсъдимия и на останалите граждзани.
При този изход на делото, подсъдимият следва да заплати по
сметка на ВСС разноски по делото в размер на 60 лв. и 5 лв. държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
При този фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: