О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
11
Гр. Пловдив, 14.01.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Христо Симитчиев
изслуша
докладваното от съдията В. Иванова в.т.д. N 399 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 233 от ГПК.
На
14.01.2020 г. с вх. № 282 постъпва молба до апелативния съд от С.Д.Г.,
жалбоподател по в.т.д. 399/2019 г. на АС-П. и ищец по спора, с която заявява,
че се отказва изцяло от претенциите си по спорното право, като отказа отправя в
смисъла на разпоредбата на чл. 233 от ГПК. В молбата е заявено изрично искане в
съответствие с чл. 233 от ГПК всички съдебни актове да бъдат обезсилени и
производството по делото да бъде прекратено. Молбата е с нотариална заверка на
подписа на молителя Г., извършена на 13.01.2020 г. от нотариус К. Д.. С молбата
е представен и отделен документ отказ от иск по чл. 233 от ГПК, с който С.Г.
декларира, че прави отказ от иска си по смисъла на чл. 233 от ГПК по т.д.
399/2019 г. на АС-П., образувано против решението по т.д. 46/2018 г. на ОС-К.,
против „Т.“ООД-гр.К., ЕИК *********, моли делото да бъде прекратено с
определение и заявява, че с ответника е уредил отношенията си и няма претенции
за дължими суми. Подписът на Г. и съдържанието на документа са заверени на
13.01.2020 г. от нотариус К. Д..
П. апелативен съд прецени
обстоятелствата по делото и намери за
установено следното:
На 23.12.2019 г. апелативният съд
е постановил по в.т.д. 399/2019 г. съдебно решение № 403, с което отменя изцяло
решение № 84, постановено на
23.05.2019 г. по т.д. 46/2018 г. на Окръжен съд–К., като вместо това постановява
осъждане на „Т.и.“ЕООД-гр.К., ***,
ЕИК ***да заплати на С.Д.Г., ЕГН ********** ***5 850 лв. като левова
равностойност на сумата 100 000 евро, представляваща договорна неустойка,
уговорена между страните в чл. 10 от сключения от тях на 8.05.2015 г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и суперфиция, за
виновно неизпълнение, изразяващо се в отказ от подписването на окончателен
договор, на задължението на дружеството по чл. 3 от същия договор за сключване
на окончателен договор за учредяване право на строеж (суперфиция) в нотариална
форма на обектите, предмет на чл. 1,т.1.2 от същия договор, като съобразно
строителните книжа се определи конкретен обем на права, свързани със
застрояваната площ на предоставените вместо цена самостоятелни обекти в
сградата, прилежащите им идеални части от общите части на бъдещата сграда. Със същото съдебно решение
апелативният съд осъжда „Т.и.“ЕООД-гр.К.,
***, ЕИК ***да заплати на адвокат Т.Р.Б. ***, ** ***с адрес в гр.П., бул.“Д.“***,ап.* и с адрес в гр.К., ул.“С.“, бл.*,вх.*, ап.** сумата 5 447 лв. - възнаграждение за защитата на
ищеца пред окръжния съд съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Със същото съдебно решение
апелативният съд осъжда също така „Т.и.“ЕООД-гр.К., ***, ЕИК ***да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд-П. сумата 11 751 лв. – дължима държавна
такса за първоинстанционното и за въззивното производство по спора съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК. Така постановеното от апелативния съд решение не е
окончателно, то подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния
касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Съобщенията до страните за постановяване на решението на апелативния съд са
изпратени до страните на 27.12.2019 г. за връчване и до момента не са върнати в
съда.
На 27.12.2019 г. от С.Г. е
подадена до апелативния съд с вх. № 10166 молба за издаване на изпълнителен
лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение от 23.12.2019 г. С
разпореждане от 27.12.2019 г. молбата е уважена и на 3.01.2020 г. молителят
чрез своя пълномощник адвокат Б. е получил изпълнителния лист.
Също на 27.12.2019 г. от С.Г. е
подадена до апелативния съд с вх. № 10167 и молба за допускане на обезпечение
на предявения от него иск. Тя е оставена без уважение от апелативния съд с
определение от 27.12.2019 г.
Днес постъпва молба от С.Г., с
която се иска прекратяване на делото поради отказ от иска, обезсилване на
постановените съдебни актове и прекратяване на делото. С нея се представя и
отделен документ, с който се декларира от С.Г., че той се отказва от иска, че е
уредил отношенията си с ответника и няма претенции за дължими суми. Няма
съмнение, че волята е изразена от Г., тъй като молбата е заверена относно
неговия подпис от нотариус, както са заверени от нотариус подписа и
съдържанието на представения документ за отказ от иска по чл. 233 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 233
от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко
положение на делото, като когато отказът е направен пред въззивната или
касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
В случая от ищеца по спора С.Г. е
заявен отказ от иска след постановяване на решението от въззивната съдебна
инстанция, което не е влязло в сила и няма сезиране на касационния съд. При
тези обстоятелства се установява, че е заявен отказ от иска при постановени
първоинстанционно решение и въззивно
решение, които не са влезли в сила. Отказът от иска е допустим до влизането в
сила на решението по правния спор, с който съдът е сезиран. С оглед изричното
заявление на ищеца Г., налице са предпоставките на чл. 233,изр.3 от ГПК.
Постановените невлезли в сила решения на окръжния съд и на апелативния съд, с
които съдилищата са се произнесли по предявения от Г. иск, следва сега да бъдат
обезсилени поради десезирането на съдилищата със заявения от ищеца отказ от
иска, а производството по този иск следва да бъде прекратено.
Тъй като ищецът изрично заявява,
че е уредил отношенията си с ответника и няма претенции за дължими суми, то
решението на апелативния съд следва да бъде обезсилено не само в частта му, с
която съдът се е произнесъл по иска, но и в частта му, с която е осъдил „Т.и.“ЕООД-гр.К. да заплати на пълномощника на ищеца адвокат Т.Р.Б. *** 447 лв. -
възнаграждение за защитата на ищеца пред окръжния съд съгласно чл. 38,ал.2 от
ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Решението на апелативния съд
обаче не може да бъде обезсилено в частта му, с която апелативният съд осъжда „Т.и.“ЕООД-гр.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд-П. сумата 11 751 лв. – дължима държавна такса за
първоинстанционното и за въззивното производство по спора съгласно разпоредбата
на чл. 78,ал.6 от ГПК. Тази държавна такса е дължима не на ищеца Г., а на съда, тя не е била заплатена
преди образуването на възизвното производство и до момента също не е заплатена,
поради което и при заявения отказ от иска тя следва да бъде заплатена от
дружеството. Следва то изрично да бъде предупредено за това, както и че при
невнасянето й от дружеството и непредставяне на документ за това по настоящото
дело до влизане в сила на настоящото определение ще бъде издаден изпълнителен
лист срещу дружеството.
При тези обстоятелства следва да
бъде обезсилено решението на апелативния съд № 403, постановено на 23.12.2019
г. по в.т.д. 399/2019 г. само в неговите части, с които апелативният съд отменя
изцяло решение № 84,
постановено на 23.05.2019 г. по т.д. 46/2018 г. на Окръжен съд–К., като вместо това постановява
осъждане на „Т.и.“ЕООД-гр.К., ***,
ЕИК ***да заплати на С.Д.Г., ЕГН ********** ***5 850 лв. като левова
равностойност на сумата 100 000 евро, представляваща договорна неустойка,
уговорена между страните в чл. 10 от сключения от тях на 8.05.2015 г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и суперфиция, за
виновно неизпълнение, изразяващо се в отказ от подписването на окончателен договор,
на задължението на дружеството по чл. 3 от същия договор за сключване на
окончателен договор за учредяване право на строеж (суперфиция) в нотариална
форма на обектите, предмет на чл. 1,т.1.2 от същия договор, като съобразно
строителните книжа се определи конкретен обем на права, свързани със
застрояваната площ на предоставените вместо цена самостоятелни обекти в
сградата, прилежащите им идеални части от общите части на бъдещата сграда, както и осъжда „Т.и.“ЕООД-гр.К., ***, ЕИК ***да заплати на
адвокат Т.Р.Б. ***, ** ***с адрес в гр.П.,
бул.“Д.“***,ап.* и с
адрес в гр.К., ул.“С.“, бл.*,вх.*, ап.** сумата 5 447 лв. -
възнаграждение за защитата на ищеца пред окръжния съд съгласно чл. 38,ал.2 от
ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Решение № 403/23.12.2019 г. по
в.т.д. 399/2019 г. на АС-П. не следва да се обезсилва в частта му, с която апелативният
съд осъжда „Т.и.“ЕООД-гр.К., ***,
ЕИК ***да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен
съд-П. сумата 11 751 лв. – дължима държавна такса за първоинстанционното и
за въззивното производство по спора съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК. Тази сума
следва да бъде заплатена от дружеството.
С оглед на
гореизложеното съдът
О П
Р Е Д Е
Л И
:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 233,изр.3 от ГПК решение №
403/23.12.2019 г., постановено по в.т.д. 399/2019 г. на Апелативен съд-П., САМО
В НЕГОВИТЕ ЧАСТИ, с които апелативният съд отменя изцяло решение № 84, постановено на 23.05.2019 г.
по т.д. 46/2018 г. на Окръжен съд–К., като вместо това постановява осъждане на „Т.и.“ЕООД-гр.К., ***, ЕИК ***да заплати на
С.Д.Г., ЕГН ********** ***5 850 лв. като левова равностойност на сумата
100 000 евро, представляваща договорна неустойка, уговорена между страните
в чл. 10 от сключения от тях на 8.05.2015 г. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и суперфиция, за виновно неизпълнение,
изразяващо се в отказ от подписването на окончателен договор, на задължението
на дружеството по чл. 3 от същия договор за сключване на окончателен договор за
учредяване право на строеж (суперфиция) в нотариална форма на обектите, предмет
на чл. 1,т.1.2 от същия договор, като съобразно строителните книжа се определи
конкретен обем на права, свързани със застрояваната площ на предоставените
вместо цена самостоятелни обекти в сградата, прилежащите им идеални части от общите
части на бъдещата сграда, и осъжда „Т.и.“ЕООД-гр.К.,
***, ЕИК ***да заплати на адвокат Т.Р.Б. ***, ** ***с адрес в гр.П., бул.“Д.“***,ап.*и с адрес в гр.К., ул.“С.“, бл.*,вх.*, ап.** сумата 5 447 лв. - възнаграждение за защитата на
ищеца пред окръжния съд съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, КАКТО И ОБЕЗСИЛВА изцяло
решение № 84, постановено на
23.05.2019 г. по т.д. 46/2018 г. на Окръжен съд–К..
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 233 от ГПК поради отказ от иска, заявен пред Апелативен съд-П.
с молба с вх. № 282/14.01.2020 г., производството по предявения от С.Д.Г., ЕГН ********** *** против „Т.и.“ЕООД-гр.К., ***, ЕИК ***с искова молба с вх. №
2263/29.06.2018 г. пред Окръжен съд-К.иск с правно основание чл. 92,ал.1,изр.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 195 850 лв. като левова равностойност на сумата
100 000 евро, представляваща договорна неустойка, уговорена между страните
в чл. 10 от сключения от тях на 8.05.2015 г. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и суперфиция, за виновно неизпълнение,
изразяващо се в отказ от подписването на окончателен договор, на задължението
на дружеството по чл. 3 от същия договор за сключване на окончателен договор за
учредяване право на строеж (суперфиция) в нотариална форма на обектите, предмет
на чл. 1,т.1.2 от същия договор, като съобразно строителните книжа се определи
конкретен обем на права, свързани със застрояваната площ на предоставените
вместо цена самостоятелни обекти в сградата, прилежащите им идеални части от общите
части на бъдещата сграда.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
търговското дружество-ответник във въззивното производство „Т.и.“ЕООД-гр.К., ***, ЕИК *********, че решение № 403/23.12.2019 г.
по в.т.д. 399/2019 г. на АС-П. НЕ СЕ ОБЕЗСИЛВА В ЧАСТТА МУ, с която
апелативният съд осъжда „Т.и.“ЕООД-гр.К.,
***, ЕИК ***да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд-П. сумата 11 751 лв. – дължима държавна такса за
първоинстанционното и за въззивното производство по спора съгласно разпоредбата
на чл. 78,ал.6 от ГПК, КАКТО И ЧЕ при невнасянето на посочената сума от дружеството и
непредставяне на документ за това по настоящото дело до влизане в сила на
настоящото определение ще бъде издаден изпълнителен лист срещу дружеството.
Определението
може да се обжалва от страните с частна жалба при условията на чл. 274,ал.2 във
вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)