№ 1167
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20231000503395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260976 от 17 юли 2023г. по гр. д. № 35/2019г. Софийски
градски съд, ГО, 4 състав е осъдил „ДЗИ Общо застраховане“ АД, да заплати
на Н. Д. Н. сумата 90 000.00 /деветдесет хиляди/лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2018г., около 16.05ч, в гр.Луковит, по ул.
„Възраждане“, в района на кръстовището с ул. „Цар Симеон“, причинено
виновно от Р. В. Д., при управление на л. а. марка „Пежо 106“, с рег. №
********, който в нарушение на правилата за движение по пътищата,
настигнал управлявания от ищеца мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „КА
250 Д“ навлизащ в кръстовището, предприемащ маневра ляв завой и
изпреварвайки го, го блъснал, с което му причинил тежки травматични
увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника със
застрахователна полица с № BG/06/118001208491, валидна до 20.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.07.2018г., до
окончателното им изплащане; осъдил ответника да заплати по сметка на СГС
1
сумата 3 600.00 /три хиляди и шестотин/лв., представляваща дължимата
държавна такса и сумата 600.00 /шестотин/лв., представляваща сторените от
бюджета разноски за вещи лица, съобразно уважения иск.
С определение № 264867 от 12 септември 2023г., постановено по по
гр. д. № 35/2019г., Софийски градски съд, ГО, 4 състав е допълнил решението
си по следния начин: оставил е без уважение молбата на ищеца чрез адв. Д.
като негов процесуален представител за присъждане в полза на адвоката на
разноски за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗА.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, подал въззивна жалба срещу решението по
гр. д. № 35/2019г. на СГС, ГО, 4 състав. С доводи, че решението е неправилно
поради допуснати процесуални нарушения, необосновано и като резултат,
постановено в нарушение на материалния закон поради непроведено пълно и
главно доказване на обстоятелствата на които е основан искът, иска отмяната
му и отхвърляне на иска.
Насрещната страна Н. Д. Н. е оспорил жалбата.
Н. Д. Н., чрез представителя си, е подал частна жалба срещу
определението на съда по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение
искането на адвоката за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА. С доводи, че е незаконосъобразно, се иска отмяната му и
присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е възприел
заключенията на изслушаните по делото автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, кредитирал е показанията на двама от
свидетелите по делото и не е дал вяра на тези, дадено от сочения причинител
на ПТП относно местоположението на ищеца и за това, че ищецът се е
блъснал в задната врата на управлявания от свидетеля автомобил, като
изолирани, вкл. противоречащи на тези, дадени от незаинтересования
свидетел Р.. По този начин СГС е приел, намирайки и, че презумпцията за
вина в хипотезата на чл. 45 ЗЗД по отношение водача на л.а. марка „Пежо 106“
не е оборена от ответната страна, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача Р. Д. по отношение процесното ПТП при управление на
л.а. марка „Пежо 106“, с рег. № ******** и настъпилите в причинно-
следствена връзка от това поведение травматични увреждания на ищеца, са
2
установени в процеса. СГС е формирал извод за следния механизъм на ПТП -
водачът Д., при управление на л.а. марка „Пежо 106“, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, е настигнал управлявания от ищеца
мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „КА 250 Д“, навлизащ в кръстовището,
предприемащ маневра ляв завой, сам предприел маневра изпреварване на
мотоциклета, като преминал опасно между мотоциклета и товарната
автокомпозиция, без да осигури достатъчно безопасна дистанция между себе
си и мотоциклета или между себе си и товарната композиция, като и в двата
случая липсата на безопасна дистанция е станала причина за сблъсъка му с
мотоциклетиста. Вследствие на ПТП ищецът е получил „Счупване на шийката
на лява бедрена кост„, претърпял е оперативна интервенция, при която е
извършена тотална смяна на лявата тазобедрена става с поставена ендопротеза
и последвал възстановителен период от четири месеца с ограничения в
придвижването. Като е отчел посочени релевантни обстоятелства за размера
на търсеното обезщетение, съдът е определил обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в пълния предявен с иска размер от 90 000 лв.
Срещу приетото от първоинстанционния съд, жалбоподателят е
изразил недоволство, концентрирано върху избирателно кредитиране на
показанията на свидетел, за когото няма данни да е свидетел на ПТП, и върху
необосновано възприемане на механизъм на ПТП, въпреки липсата на
обективни данни за това, - за представянето на каквито ищецът е имал пасивно
поведение, - по технически път да се определи еднозначно причината за
настъпване на ПТП, липса, посочена от вещото лице по АТЕ, и като резултат
необоснован извод на съда, направен въпреки непроведеното пълно и главно
доказване от ищеца, за осъществено деликтно поведение от страна на
застрахования при него водач, причинило травматични увреждания на ищеца.
От своя страна ищецът – ответник по въззивната жалба е възразил, че
по делото е проведено пълно и главно доказване на фактите от основанието на
иска, вкл. чрез заключението на АТЕ, чийто констатации противоречат на
показанията на причинителя на ПТП, който не е съобразил състоянието на
пътя и разположението на превозните средства, характера и интензивността
на движението, и е предприел изпреварване в забранена за това зона,
допускайки тройно разминаване с изпреварваното МПС и насрещно
движещото се извънгабаритно ПС и по този начин е нарушил чл. 20, чл. 25, чл.
26, чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т.1 ЗДвП.
3
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо (не се спори, че е спазена
процедурата по чл. 380 КЗ), а като косвен резултат от решаващата си дейност
счита същото за неправилно.
Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането
срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което
застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу
риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на
застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща
дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното
производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба и насрещните
доводи в отговора на жалбата, и в приложение на императивните норми на
материалния закон, за които съдът следи служебно, въззивният съд, за да
разреши спора по същество, приема за установено на първо място следното
във връзка с механизма на ПТП:
Ищецът основава иска си за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., до какъвто размер е допуснато
4
увеличение на иска, като пострадало лице, предявен срещу застраховалия
гражданската отговорност на застрахования при ответника делинквент – водач
на автомобил, - на увреждане, настъпило в резултат от ПТП, станало на
23.06.2018г. в гр. Луковит на ул. “Възраждане“ на кръстовището с ул. „Цар
Симеон Първи“ около 16.05 ч. Посочил е, че ПТП е причинено от Р. Д., който
го е блъснал отзад, при завиване на кръстовище и след като той като водач на
мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „КА 250 Д“ с ДК № *******, бил подал
сигнал за предприемане на маневра, като ударът настъпил поради неспазване
на дистанция от страна на водача на л.а. Пежо, с рег. № ********, а той е
пострадал в областта на ляв долен крайник с диагноза „Фрактура коли
феморис синистра“, за чието лечение му е приложена оперативна интервенция
на ТБС.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е оспорил
причиняването на непозволено увреждане от застрахован при него водач,
съответно причиняването в резултат на такова увреждане на твърдените болки
и страдания, като е възразил, че ищецът е причинил ПТП със своето
противоправно поведение, като е предприел неправилна маневра завой
наляво от най-дясната пътна лента в нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗДвП, без да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците които се движат след него,
покрай него и без да се съобрази с положението им, посоката и скоростта на
движение, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП, който е управлявал и с
неизправна осветителна и сигнална система. Евентуално ответникът е
възразил, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат с поведението
си. Оспорил е и размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. С
тези възражения от защитата си по същество е обосновал и своите доводи във
въззивната жалба, основавайки ги на събраните по делото доказателства, като
никое от тях според него не удостоверява обстоятелствата и причините за
ПТП.
В констативния протокол с пострадали лица, съставен по повод
процесното ПТП, в графа „обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено от
съставителя на протокола, че на 23.06.2018г. около 16.05 ч. при предприемане
маневра завиване наляво от крайна дясна част от лентата за движение,
ищецът като водач не пропуска движещото се в същата пътна лента МПС,
управлявано от Р. Д., и се блъснал странично в задната му дясна част.
5
По повод процесното ПТП е било образувано наказателно
производство – досъдебно производство № 179/2018г., пр. пр. № 737/2018г.,
прекратено с постановление на прокуратурата – РП Луковит от 28.12.2018г., с
удостоверяване, че постановлението не е било обжалвано, тъй като е
отбелязано, че е влязло в сила на 15.01.2019г. Прекратяването на НП е
постановено поради това, че е прието, че водачът Н. има вина за
причиняването на ПТП, като той е ударил лекия автомобил, последният,
започнал предприемане на маневра завиване наляво, станало, когато двете
ППС са били изравнени, тогава мотоциклетистът предприел завиване наляво
и ударил със задна лява дръжка на кормилото задното дясно стъкло на
автомобила; прието е още, че мотоциклетистът Н., движил се плътно вдясно,
не се е преустроил до разделителната линия, за да завие, следвало е и да
подаде сигнал за завиване, като е управлявал мотоциклета с неизправни задни
мигачи и неработещи стоп светлини.
По делото е разпитан доведен от ищеца свидетел – св. Р., който е
разказал, че е станал очевидец на ПТП на кръстовище. Той е посочил, че не
познава ищеца, не е разпитван в наказателното производство, неизяснено по
делото е останало по какъв начин ищецът е узнал, че свидетелят е възприел
инцидента. Св. Р. е разказал в показанията си, че на 23.06.2018г. е управлявал
бус, видял мотоциклетиста, който се намирал две коли пред него, той бил
спрял, подал мигач „с ръка за наляво“, бил застанал на осевата линия и чакал
колоната отсреща, а него го чакали го около 5 минути; зад мотоциклетиста се
намирал л. а. „Пежо 106“, чийто водач май подал ляв мигач и „тръгнал да го
изпреварва“, тръгнал „рязко“ и тогава ударил мотора и мотористът паднал.
Св. Д. – сочен като причинител на ПТП като водач на л.а. Пежо, е
разказал от своя страна в показанията си, подлежащи на преценка по реда на
чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, че докато управлявал
автомобила си Пежо напред, чул удар в задната дясна част на автомобила, на
втора врата, като мотоциклетистът, когото видял в страничното огледало, го
ударил, мотоциклетистът бил успоредно с него в дясното платно, в огледалото
за задно виждане видял, че той криволичел по пътя, „настигнал го и го
ударил“. Този свидетел е посочил, че в нито един момент според него не се е
намирал зад мотоциклетиста.
Вещото лице по назначената АТЕ, изготвило заключение след
6
събиране на гласните доказателства, касаещи механизма на ПТП, като е
уточнило, че по делото няма представен протокол за оглед на
местопроизшествието, е приело следното относно спорния механизъм: На
първо място е анализирало през призмата на специалните си знания
показанията на свидетелите (от които и без анализаторът да притежава
специални знания, се установява, че се разказват различни версии за
механизма на ПТП), като е акцентирало, че и двамата свидетели не са
посочили, че към момента на удара мотоциклетистът е завивал наляво. От
протокол за анализ на кадри (по-малко на брой от обичайно, е изяснило
вещото лице), заснети на мястото на произшествието, вещото лице е
установило, че преди кръстовището мотоциклетистът се е движил в дясната
част на дясната пътна лента на ул. „Възраждане“ в гр. Луковит, л. а. Пежо се е
движил в същата лента, вляво от мотоциклета и зад него без да може да се
определи разстоянието между тях, в един момент л.а. е застигнал
мотоциклета, движещ се вдясно от него, като при разминаване с насрещно
движеща се автокомпозиция - седлови влекач, теглещ цистерна, водачът на л.
а. е предприел изпреварване на мотоциклета в началото на навлизане в
процесното кръстовище с ул. „Цар Симеон“, като по тази начин се получило
тройно разминаване, но как точно са били разположени по широчината на
платното МПС-та не може да се определи; мотоциклетът е паднал срещу
продължението на ул. „Цар Симеон“. Вещото лице е посочило, че ПТП е
настъпило след заснемането на маневрата изпреварване, като ударът е
настъпил между крайна лява част на кормилото на мотоциклета, като
металната ръкохватка на съединителя на мотоциклетиста е ударила задното
дясно стъкло на л.а., при който, заради по-високата скорост на л.а., кормилото
е завъртяно надясно, а мотоциклетът се е наклонил наляво и накрая е паднал
към края на десния вход на ул. „Цар Симеон“, в 30-метровата зона на
кръстовището с която е имало единична прекъсната линия на ул.
„Възраждане“. В заключението е изяснено, че по технически път не може да
се изключи вариант, при който мотоциклетът се е ударил при завиване наляво,
въпреки че на заснетите кадри такава маневра не се установява. Хипотетично
е разсъждавано, че е възможно л.а. да не е осигурил достатъчно безопасна
дистанция между себе си и мотоциклета, това да е повлияло на устойчивостта
на мотоциклета и той да се сблъска с л.а. (при по-малка странична дистанция
мотоциклетистът е имал възможност да отиде по-надясно, но прегледаните от
7
експерта сателитни снимки сочат, че вдясно има посипани пясък и пръст),
както и ако страничната дистанция на л.а. с насрещно движещата се
автокомпозиция е била малка, това е могло да окаже влияние на
устойчивостта му и водачът му да се е отклонил надясно към мотоциклета.
Всеки от водачите, движили се със скорост около 40 км/ч, л. а. с малко по-
висока, е имал видимост към другия, а при изравняване на л. а. с мотоциклета,
мотоциклетистът е могъл да вижда л. а. и директно, като всеки от тях е могъл
да избегне ПТП със съответно поведение според конкретния реализирал се
механизъм на ПТП. Вещото лице е направило само крайно предположение,
че най-вероятно мотоциклетът се е приближил към л. а., но е възможно и л.а.
да се отклонил леко надясно, ако страничната му дистанция спрямо
цистерната е била малка. В съдебно заседание експертът е уточнил, че няма
обективни данни, които да определят траекторията на мотоциклета.
За търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св. К., допуснато е изслушване и на
съдебномедицинска експертиза, които съдът ще обсъди при извод за
осъществено противоправно поведение от страна на сочения за делинквент
водач, довело до причиняване на вреди за ищеца.
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД, съотв.
отговорността на застраховалия гражданската отговорност на делинквента, е
необходимо да се установи наличието освен на вреда, така и на противоправно
поведение и причинна връзка - вредата да е последица от деянието, като това
са елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й
основание е вината, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Ето защо и
предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на
отговорността - се доказват от ищеца, а делинквентът (в случая
застраховалият отговорността му) може да обори презумпцията за вина.
При липса на писмени доказателства, ползващи се с обвързваща съда
доказателствена сила относно механизма на ПТП (чл. 179, ал. 1 ГПК),
основният източник по делото на тази информация принципно са гласните
доказателства и протоколът за ПТП, официален документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, с материална доказателствена сила, доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия, в който са отразени факти, относими за определяне на механизма на
8
ПТП, - местоположението на участниците в ПТП и мястото на
произшествието, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото и др. Следователно, когато фактите, вписани в
протокола, относно механизма на произшествието не са възприети лично от
съставителя, този протокол не съставлява доказателство за механизма на ПТП,
невъзприет от съставителя. Това се отнася и за процесния представен по
делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от
длъжностно лице, неочевидец на ПТП, в който вписаните обстоятелства и
причини за ПТП не обвързват съда да приеме същите за осъществили се -
съобразно посоченото по-горе принципно положение, като невъзприети от
автора на протокола, те не се считат за удостоверени с обвързваща съда
доказателствена сила. Безспорно с такава доказателствена сила не се ползва и
постановлението за прекратяване на наказателното производство, образувано
по повод процесното ПТП, от чието съдържание спорният механизъм на ПТП
не може да бъде изяснен (арг. чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК). Събраните по
делото доказателства са счетени за недостатъчни и от вещото лице да
определи механизма за възникване и развитие на ПТП. Неоспореното от
страните заключението на АТЕ, изготвено въз основа на оглед на кадри от
видеокамери на пътното платно, заснели местоположението на процесните
МПС преди и след настъпването на ПТП, и при отчитане на свидетелските
показания, се явява изцяло хипотетично по отношение на причината за
реализиране на сблъсък между двете МПС движили се в дясната пътна лента и
за евентуалната дистанция между л.а. и мотоциклета и между л.а. и насрещно
движещата се автокомпозиция. Вещото лице изрично е пояснило, че по
технически път не може да се определи еднозначно причината за настъпване
на ПТП, въпреки че е изяснило как би бил избегнат сблъсък между двете
МПС. В тази връзка въззивният съд не дава вяра освен на показанията на св.
Н., които не може да кредитира относно местоположението на двете МПС
преди настъпване на ПТП (като противоречащи на установеното, макар и
недостатъчно за формиране на еднозначен извод за механизъм, за начина на
движението им), така и на показанията на св. Р., които също са в пряко
противоречие с развитието на ПТП между процесните МПС, така както е
обсъдено в заключението на АТЕ и заснетите кадри от местоположението на
МПС, въпреки че не може да се възприеме дефинитивно за „заинтересован“
свидетел само защото е доведен за разпит от ищеца в настоящото
9
производство (без обаче да е посочен за свидетел в наказателното
производство), а не призован. Поради неустановяването на конкретен
механизъм на ПТП, чието установяване е в тежест на ищеца, който следва да
проведе главно и пълно доказване (чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 153 вр. чл. 154, ал.
1 ГПК), както му е указано, е безпредметно ответникът от своя страна да
провежда насрещно доказване относно механизма на ПТП, разколебаващо
доказването, в доказателствена тежест на ищеца. В разглеждания случай
съвкупният анализ на събраните доказателства налага именно извод за
недоказаност на начина на настъпване на ПТП. Този извод е валиден, въпреки
че показанията на соченото за причинител на ПТП лице (които действително
следва да се подложат на критичен анализ, доколкото той свидетелства за
евентуално свое противоправно поведение) - че управляваното от него МПС
не се е намирало зад ищеца в нито един момент, не кореспондират на данните
по делото. И показанията на лицето, което е посочило, че е възприело ПТП
обаче, както се подчерта, също не кореспондират на данните по делото,
обсъждани от вещото лице, - св. Р. е посочил, че ищецът се е намирал на
осевата линия и зад него се е формирала колона от автомобили, което не
отговаря на данните по делото за местоположението на мотоциклета вдясно на
пътната лента и, че в насрещната лента преди да настъпи ударът се е движила
автокомпозиция, когато л.а. се е приближил до мотоциклета в зоната на
кръстовището. Това означава, във връзка с основните доводи на
жалбоподателя срещу правилността на обжалваното решение, релевирани в
срока на въззивно обжалване, че въззивният съд намира, че по делото не е
установено при условията на главно и пълно доказване, изключващо всякакво
съмнение, противоправно поведение от страна на застрахования при
ответника водач (което подлежи на изследване само откъм установяване на
конкретен механизъм на ПТП), осъществено при твърдения в исковата молба
механизъм на непозволено увреждане (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). По делото може да се
приеме за безспорно установено настъпването на ПТП с посоченото в
исковата молба двуколесно ППС в зоната на кръстовище с надлъжна пътна
маркировка „единична прекъсната линия“ (която може да се пресича, за да се
извършват завои към пътя вляво), от което ищецът е пострадал, чийто
увреждания обаче, с оглед недоказаността на механизма на ПТП, въззивният
съд не обсъжда в детайли. За да се приеме, че заради противоправно
поведение на водача на автомобила, застрахован при ответника, са причинени
10
вреди на ищеца, по делото следва да е доказано (като съдът отново акцентира,
че на първо място в случая противоправното поведение не е установено), че
негови действия/бездействия като водач са предизвикали травматичните му
увреди, в т. ч., че в случая водачът Д., при извършване на маневра
изпреварване преди настъпването на ПТП, не е осигурил достатъчна
дистанция с мотоциклета или с насрещната автокомпозиция и се е отклонил
към мотоциклета (вж. чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 ЗДвП).
С оглед изложеното, при положение, че въззивният съд не формира
категоричен несъмнен извод за конкретен механизъм на ПТП с осъществено
противоправно поведение от страна на соченото като делинквент лице, чиято
отговорност покрива ответният застраховател, което в приложение на
последиците от доказателствената тежест отнася във вреда на носещия
тежестта на доказване ищец (чл. 154, ал. 1 ГПК), искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е
неустановен по основание и подлежи на отхвърляне. Тъй като не е възникнала
отговорността на причинителя на основание деликт, не е възникнала и
отговорността на застрахователя на основание застрахователното
правоотношение по застраховка срещу гражданска отговорност.
Субективното основание за отговорността по чл. 45 ЗЗД се презумира само,
ако се установи, че някой е причинил вредата, като в този случай законът
заключава, че съответно лице е действало и виновно, т. е., за да се приложи
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на първо място следва да се установи
противоправно поведение, което както се посочи, е елемент от обективното
основание на отговорността за непозволено увреждане. С оглед формирания
извод за недоказаност на противоправно поведение, което да се отнесе към
правната сфера на застрахования при ответника, не подлежи на обсъждане и
евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от действията на самия
пострадал.
По горните съображения правните изводи на въззивния съд не
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението му като
неправилно подлежи на отмяна. При този изход на спора, на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ответника, който е и жалбоподател, се присъждат, както
е поискал, разноски по делото в размер на 300 лв. – депозит за вещо лице; 1
800 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 100 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт за защитата, осъществено във въззивното производство. При
този изход на спора, с оглед отмяната на решението, предмет на обжалване,
11
няма основание и става безпредметно разглеждането на частната жалба срещу
определението по чл. 248 ГПК, което няма самостоятелен характер и се счита
отменено с отмяната на основания акт по съществото на спора.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260976 от 17 юли 2023г. по гр. д. № 35/2019г. на
Софийски градски съд, ГО, 4 състав и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. Д. Н., ЕГН **********, срещу „ДЗИ
- Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, за заплащане на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв.,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2018г., около 16.05ч., в
гр.Луковит, по ул. „Възраждане“, в района на кръстовището с ул. „Цар Симеон
I“.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на „ДЗИ Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата
2 200 лв. – разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ, при условията на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му, а в останалата част не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12