Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ............/……………. 2023 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, двадесет и четвърти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2240/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано е по жалби, подадени от Община Варна и от Основно училище /ОУ/ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна срещу решение № 417/29.08.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, AD HOC заседателен състав.
В жалбата на Община Варна се релевира незаконосъобразност на решението на КЗД поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че решението е постановено при непълни данни, тъй като не е изследван въпросът дали са предприети мерки в посока изпълнение на указанията на контролните органи. Сочи се, че Комисията необосновано е приела, че е извършено нарушение, представляващо затрудняване достъпа до обекта, тъй като видно от съдържанието на първия протокол и отразените в него констатации входът на сградата е достъпен за хора с увреждания. Изтъква се, че не е изследван въпросът налична ли е възможност за поставяне на рампа, платформа или асансьор, съответно ако липсва, то осигурена ли е достъпност чрез прилагане на технически-организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия. Аргументира се, че незаконосъобразно е наложена имуществена санкция за евентуално нарушение, което не е доказано по безсъмнен начин и при непълен доказателствен материал. Искането е за отмяна на решението на КЗД като неправилно и необосновано.
В съдено заседание жалбоподателят Община Варна, чрез процесуален представител, изцяло поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна счита оспореното решение на КЗД за незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че в нарушение на чл. 35 от АПК актът е издаден при неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и че не е осигурена възможност на учебното заведение да изрази становище по материалите по преписката. Аргументира липса на мотиви в административния акт и неправилно разпределение на доказателствената тежест от административния орган. Излага обстойни доводи за недоказаност на дискриминационно отношение. Сочи, че в изготвения доклад липсва обсъждане на факта относно наличието на техническа възможност за поставяне на рампа, подемна платформа или асансьор предвид изискванията на чл. 14 от Наредба № 4/01.07.2009 г., съответно ако липсва такава, то осигурена ли е, съгласно чл. 57, ал. 2 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ достъпност чрез прилагане на технически, организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия. Не е обсъден и фактът, че входът и първият етаж на училището са напълно достъпни за всички хода с увреждания. Посочва, че в училището няма лица с увреждания, на които да е затруднен достъпът и спрямо които да е извършена дискриминация, който факт не е изследван от проверяващия орган. Счита, че липсват данни за нарушаване на принципа на равно третиране, тъй като няма сигнали и жалби в тази насока. Изтъква, че както към момента на извършване на проверката, така и към настоящия момент, в училището има едно дете с увреждане с редукционни дефекти на долен крайник, за което архитектурната среда в училището е напълно достъпна, а и с изрична декларация на родителите на детето е заявено искането им то да бъде третирано като такова без увреждане и без необходимост от чужда помощ и специални изисквания. Твърди, че тъй като сградата, в която се помещава ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна е общинска собственост, същото не може да носи отговорност за липсата на архитектурен достъп за хора с увреждания до тази сграда и не може да му бъде вменено описаното дискриминационно отношение. Сочи, че ръководството на училището е входирало проект в Община Варна с оглед изпълнение на изискванията за предоставяне на достъпна среда на хора с увреждания, но самото изпълнение и финансиране на този проект е в пряка зависимост от собственика на сградата. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение на КЗД.
В съдено заседание жалбоподателят ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, чрез представител по пълномощие, поддържа подадената жалба. Моли обжалваното решение на КЗД да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно представен списък.
Ответната страна – КЗД, чрез процесуален представител, оспорва жалбите. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни – адресати на оспорения административен акт, в регламентирания в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок и пред надлежния да ги разгледа съд, поради което са допустими.
Съобразявайки събраните по делото доказателствата, доводите и становищата на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано с разпореждане № 735/30.06.2021 г. на Председателя на КЗД /л. 6 от адм. преписка/, издадено въз основа на решение, взето с протокол от 07.06.2021 г. на КЗД, по доклад с вх. № 12-11-1974 от 04.06.2021 г. /л. 1 от адм. преписка/, изготвен от доц. д-р А Д – председател на КЗД, в рамките на кампания „Достъпна България“ относно изградена и недостъпна архитектурна среда на обект: Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 19. В доклада се сочи, че в констативен протокол за извършена проверка в рамките на кампания „Достъпна България“ вх. № 12-11/1220 от 09.04.2021 г. /л. 2-4 от адм. преписка/ се съдържат данни за осъществено нарушение по смисъла на чл. 5, предложение последно от ЗЗДискр по признак „увреждане“. В констативния протокол е отразено, че в хода на извършена проверка на състоянието на архитектурната достъпност на обект: сграда Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 19, е установено, че сградата не разполага с тоалетна за хора с увреждания. Протоколът е подписан от директора на училището и от регионалния представител на КЗД, извършил проверката.
Образувана е преписка № 228 по описа на КЗД за 2021 г., разпределена за разглеждане на AD HOC заседателен състав, който е определил председател на състава и докладчик по преписката /л. 8 от адм. преписка/. С разпореждане № 1115/13.09.2021 г. /л. 9 от адм. преписка/ е определен служител на КЗД, който да извършва необходимите действия, свързани с проучването по преписката. Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна и Община Варна са уведомени за образуваното административно производство /л. 10 и л. 12 от адм. преписка/, като им е предоставена възможност за изразяване на становище по изложеното в доклада и да представят доказателства.
От ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна е депозирано писмено становище вх. № 19-00-247 от 05.10.2021 г. /л. 21-22 от адм. преписка/, в което се сочи, че са предприети действия в посока иницииране на процедура по изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда. Приложено е становище на проектант с пълна проектантска правоспособност по част Архитектура /л. 23-24 от адм. преписка/.
От Община Варна е депозирано писмено становище вх. № 16-15-571 от 13.10.2021 г. /л. 29-30 от адм. преписка/, съгласно което сградата на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна не е включена в списъка по Оперативна програма „Региони в растеж“, като не им е извършван основен ремонт, за да може да се изгражда архитектурна среда. Посочено е, че общинската администрация ще заложи при извършване на основен ремонт, реконструкция и модернизация на образователната институция да се изпълнят всички изисквания за безопасна и достъпна среда съгласно Наредба № 24/10.09.2020 година.
От определения докладчик по преписката е изготвен доклад-заключение /л. 33-35 от адм. преписка/, в който са обсъдени становищата на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна и на Община Варна, като е направено предложение за насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката, за което страните са уведомени /л. 43-47 от адм. преписка/.
Депозирано е писмено становище вх. № 19-00-257 от 09.06.2022 г. /л. 48-51 от адм. преписка/, в което се твърди, че производството по отношение на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна е недопустимо, а в условията на евентуалност – незаконосъобразно.
Въз основа на установените в хода на административното производство факти и обстоятелства КЗД, AD HOC заседателен състав, е постановила обжалваното решение № 417/29.08.2022 г., с което на основание чл. 47 вр. чл. 64, чл. 65, чл. 66, чл. 81 и чл. 82 от ЗЗДискр вр. чл. 9 от ЗЗискр, е:
- установено, че при осъществяване на своята дейност ответната страна ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, представлявано от директора, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 19, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 19, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по признак „увреждане“ и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство;
- установено, че при осъществяване на своята дейност ответната страна Община Варна, представлявано от кмета, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 19, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по признак „увреждане“ и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство;
- наложено, на основание чл. 47, т. 3 вр. чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр, на ответната страна ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, представлявано от директора, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 19, поради установена дискриминация по признак „увреждане“, имуществена санкция в размер на 250 лева;
- наложено, на основание чл. 47, т. 3 вр. чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр, на ответната страна Община Варна, представлявано от кмета, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, поради установена дискриминация по признак „увреждане“, имуществена санкция в размер на 250 лева.
Решението е мотивирано с липса на доказателства за изпълнение на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда до и в процесния обект, вследствие на което е обосновал извод, че не са предприети мерки, осигуряващи безпрепятствен достъп за хора в неравностойно положение до обект: Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 19. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр и чл. 37 от ЗЗДискр, въз основа на признак „увреждане“, отразено в констативен протокол с вх. № 12-11/1220 от 09.04.2021 година.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, с необходимия кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма, и при спазване на изискванията на чл. 55 и следващите от ЗЗДискр. Комисията е провела предвидената в специалния закон процедура по проучване, дала е възможност на участниците в производството да изразят становище и представят доказателства, изготвен е доклад, проведено е открито заседание, за което страните са били надлежно призовани.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна възражение за липса на мотиви. В оспореното решение се съдържат както фактически, така и правни основания за неговото издаване. Колективният административен орган е посочил в какво деяние на жалбоподателите се изразява допуснатото дискриминационно отношение и кои са нарушените правни норми от ЗЗДискр. В обстоятелствената част на обжалвания индивидуален административен акт е направено позоваване на съставения в хода на проверката констативен протокол с вх. № 12-11/1220 от 09.04.2021 г., в който е посочено, че сградата, в която се помещава Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 19, не разполага с тоалетна за хора с увреждания. С оглед горното и съобразявайки Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България, което допуска мотивите към административния акт да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта, процесното решение на КЗД не страда от порока липса на мотиви.
Лишени от основания са оплакванията в двете жалби за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, свързани с неизясняване на фактическата обстановка. Решаващият състав на КЗД се е произнесъл в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от АПК – след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Противно на твърденията и на двамата жалбоподатели, обсъждане на факта относно наличието на техническа възможност за поставяне на рампа, подемна платформа или асансьор, респ. осигуряването на достъпност чрез прилагане на технически, организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия, не е необходимо, тъй като това обстоятелство е неотносимо към разглеждания правен спор. Констатираното в случая дискриминационно отношение е във връзка с липса на тоалетна за хора с увреждания в проверявания обект, а не касае поставянето на рампа, подемна платформа или асансьор. Между страните по делото не е спорно, че входът и първият етаж на училището са напълно достъпни за всички хода с увреждания, което обстоятелство е констатирано и в констативния протокол от проверката. Несъответно на доказателствата по делото е твърдението на жалбоподателят ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, че не му е осигурена възможност да изрази становище по материалите по преписката. В административната преписка са налице данни за уведомяването на училището за образуваната преписка на КЗД, като в писмото изрично е указана възможността за представяне на становище и на доказателства, от която жалбоподателят се е възползвал, депозирайки две становища, към едното от които е приложено и писмено доказателство – становище на проектант с пълна проектантска правоспособност по част Архитектура. Въпросното становище, само по себе си доказва липсата на тоалетна за хора с увреждания в училището. От друга страна представянето му не би могло да се приеме, като действия от страна на жалбоподателите, предприети за отстраняване на нарушението, тъй като становището само указва начина, по който следва да бъде изградено въпросното помещение. Липсват доказателства да са предприети каквито и да било други действия от страна на училището и Община Варна за реално осъществяване на подобен строеж.
Обжалваното решение на КЗД, AD HOC заседателен състав, е издадено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Според чл. 53, ал. 2, т. 2 от ЗХУ достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към сгради и съоръжения за обществено обслужване в областите на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта, вероизповеданията, административното обслужване, търговията, общественото хранене и услугите, спорта, озеленените площи за обществено ползване и други области за обществено обслужване, включително достъп до помещенията и пространствата за общо ползване и до достъпните работни места в производствени сгради с технология на производство, която позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания.
Съгласно легалното определение, дадено в т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания /отм./ „достъпна среда“ е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Идентична дефиниция на това понятие се съдържа и е т. 2 от ДР на действащата понастоящем Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.
Между страните по делото не се спори, че проверяваният обект е такъв за обществено обслужване в областта на образованието – основно училище. При това положение и предвид горецитираната правна регламентация е следвало в този обект да бъде осигурена достъпна среда съобразно изискванията на ЗХУ и посочените подзаконови нормативни актове. В случая от неоспорения от жалбоподателите констативен протокол от проверката, представляващ официален свидетелстващ документ, притежаващ материална доказателствена сила, се установява, че сградата на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна не разполага с тоалетна за хора с увреждания. Това обстоятелство дори не се оспорва от жалбоподателите. Установената липса на такова помещение за общо ползване в обект за обществено обслужване обосновава извод за липса на свободен достъп на хора с увреждания, в това число и такива с двигателни увреждания, до този обект в нарушение на чл. 53 от ЗХУ. Освен в ЗХУ, изискване за осигуряване на достъпна среда се съдържа и в чл. 5 от ЗЗДискр, както и в чл. 9 от Конвенцията за хората с увреждания, ратифицирана от Република България. Това изискване е абсолютно като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. С оглед горното КЗД правилно е приложила нормата на чл. 4 от ЗЗДискр, забраняваща всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак „увреждане“, и даваща легални дефиниции на пряка и непряка дискриминация, както и на чл. 5 от ЗЗДискр, съгласно който за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.
Нормата на чл. 9 от ЗЗДискр предвижда обръщане на доказателствената тежест при наличие на данни, въз основа на които може да се предположи /да се установи наличие на вероятност/, че е налице дискриминация, като в случая това са данните от проверката. При данни за дискриминация ответниците в производството пред КЗД /жалбоподателите в настоящото съдебно производство/ е следвало да докажат, че принципът на равно третиране не е нарушен, което изрично им е указано в редовно връченото им писмо от КЗД. Доказването следва да е в насока, че спорното третиране е въз основа на обективни причини, а не въз основа на защитения признак „увреждане“. Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна и Община Варна не са представили никакви доказателства, че са положили усилия за осигуряване на достъпна среда, но са срещнали пречки от правно или друго естество, които да се характеризират като обективни причини за неравното третиране.
Възраженията на жалбоподателя ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, свързани с липса на средства за изграждане на достъпна архитектурна среда, са ирелевантни предвид императивно вмененото задължение за осигуряване на такава. Твърдението на този жалбоподател, че в училището няма лица с увреждания, чиито достъп да е затруднен и спрямо които да е извършена дискриминация, също е неотносим с оглед изричното законово изискване за осигуряване на достъпна среда, като непосещаването на процесния обект за обществено обслужване от такива лица е пряко свързана именно с липсата на достъпна среда за хора с увреждания. Доколкото производството пред КЗД е образувано в хипотезата на чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр – по инициатива на комисията, лишено от основание е оплакването на жалбоподателя ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна за липса на сигнали и жалби за нарушаване на принципа на равно третиране.
Неоснователно жалбоподателят ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна твърди, че тъй като сградата, в която се помещава училището, е общинска собственост, същият няма задължение да осигури достъпна среда, а това задължение лежи единствено върху собственика на сградата – Община Варна. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица – физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място. Предмет на спора е проверката за архитектурната достъпност на сграда, в която обществена услуга се предоставя от жалбоподателя ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна, а собственик на сградата е Община Варна. Предоставящият услугата в процесната сграда – училище, следва да осигури достъпност на архитектурната среда, за да може и хората с увреждания да ползват предоставяните услуги. След като не е осигурило такава, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна е допуснало неравно третиране по отношение на тези лица по защитения признак „увреждане“. Отношенията между ползвателя на обекта и неговия собственик с оглед това кой следва да осигури достъпната архитектурна среда, при положение, че сградата се използва с предназначение за предоставяне на публични услуги, са ирелевантни за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Именно поради това и двамата жалбоподатели са конституирани и са участвали като ответници в производството пред КЗД.
Налага се извод, че нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като пряка дискриминация по признак „увреждане“, съобразно чл. 4, ал. 2 вр. чл. 5 от ЗЗДискр, като правилно са установени и лицата, допуснали дискриминационното отношение.
Наложените на двамата жалбоподатели имуществени санкции са в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр, поради което пред съда не стои въпросът за тяхното редуциране, а и липсва подобно искане.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона, която в случая е спазване на разпоредбите на антидискриминационното законодателство и в частност недопускане на дискриминационно отношение на основата на регламентирания в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр защитен признак „увреждане“.
По изложените съображения решението на КЗД е правилно и законосъобразно, а подадените срещу него жалби са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на правния спор претенциите на жалбоподателите за присъждане на разноски са неоснователни. Предвид направеното своевременно искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на КЗД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Варна срещу решение № 417/29.08.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, AD HOC заседателен състав.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Варна срещу решение № 417/29.08.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, AD HOC заседателен състав.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, и Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 19, солидарно да заплатят в полза на Комисията за защита от дискриминация сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: