РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 29 май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ С.
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7734 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.405 от КЗ във вр. с чл.394 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П.И.П. твърди, че сключил застрахователен
договор с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:********* по застраховка „КАСКО на
МПС" на застрахователна стойност 13 500 лева - застрахователна полица
№93001810025164 от 28.03.2018г., съобразно който ЗК „Лев Инс" АД поел задължение
да обезщети ищеца в размер до 13 500 лева при евентуална пълна или частична
повреда на МПС марка „БМВ“, модел Х5, с рег.№ ****, последица от злополука при
ПТП за съответния срок.
Ищецът изпълнил задълженията си по застрахователния договор, като извършил
всички правни и фактически действия, вкл. и заплащане на всички дължими
застрахователни премии съгл. приложени платени сметки.
В рамките на периода на действие на застрахователния договор - на дата 19.07.2018г.
около 14.00 часа ищецът управлявал застрахованото си МПС в покрайнините на
с.Тетово, община Русе, като се движил в посока към къщата на майка си.
Неочаквано пред автомобила се появила глутница бездомни кучета. За да
предотврати челен сблъсък с животните , ищецът предприел маневра заобикаляне,
при която загубил контрол над автомобила и навлязъл в тревни площи при което
катастрофирал в бетонна основа на сграда.
Ищецът установил щети по автомобила
и съобщил за инцидента в сектор КАТ ПП. Същевременно по телефона уведомил и
застрахователя. На мястото на
произшествието пристигна екип на „Пътна Полиция", който съставил АУАН №520644. На основание АУАН било издадено и НП №1584487, влязло в законна сила на 05.09.2018г. На мястото на ПТП пристигнали и представители на застрахователя, които направили оглед на автомобила и са съставили „Опис-заключение" от 19.07.2018г. В описа били посочени установените на място щети по : предна броня, капак преден, врата предна дясна, стъкло лайсна заден
ляв калник, врата задна лява, стъкло врата задна лява, уширител задна лява врата,
джанта задна лява, врата предна лява, огледало ел. странично ляво, стъкло врата
предно ляво, капак преден ляв, уширител преден ляв, джанта предна лява, стъкло
предно обзорно, таван купе. В същия ищецът подал в офис на застрахователя претенция за обезщетение.
На 02.08.2018г. е получил писмо с изх.№8428, в което били посочени клаузи от Общите
условия на застраховка за сухопътни превозни средства без релсови превозни
средства на ЗК"Лев Инс" АД. Ищецът подал нова молба с вх.№L-002381/17.08.2018г.
и получил друго писмо, с изх.№ L-2291 от дата
05.09.2018г., с което
застрахователя оспорил основателността
на застрахователната претенция. Отказът
бил аргументиран въз основа т.27.13 от ОУ
на застраховка за сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на
ЗК "Лев Инс" АД. Основанието, на
което застрахователят отказал плащане, не било от
лимитативно определените случаи на отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение посочени в чл.408 от КЗ.
Ищецът претендира обезщетение в размер на 21847,00 лева, представляващи
стойността на действително претърпени имуществени вреди по договор за
имуществено застраховане „Каско“, ведно със законната лихва от датата на уведомяването
до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени
съдебно-деловодните разноски по настоящото производство в общ размер на 2123,88
лева, съобразно представения списък на разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, гр.София, оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.394 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. От друга страна текста на чл. 405, ал.1 от КЗ предвижда, че
срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или ал. 2 от КЗ,
чл. 404 от КЗ и чл. 395, ал. от 7 КЗ, а именно, при настъпване на
застрахователното събитие в 7-дневен срок от узнаването да уведоми
застрахователя освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, да допусне
застрахователя да извърши оглед на увреденото имущество и да предостави
необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка
със застрахователното събитие или определянето на размера на обезщетението от
страна на застрахователя.
В конкретния случай, съдът
приема, че не са налице законови предпоставки за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение от ответника „ЛЕВ ИНС“
АД, гр.София. Това е така, тъй като предпоставките за отказ са посочени принципно в общата
разпоредба на чл.395 от КЗ и се свеждат до вземане на мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, спазване предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки.
В конкретния
случай, отказът за
заплащане на обезщетение е свързан с чл.408, ал.З от КЗ, но противоречи на
задължителната практика на ВКС-Решение № 188 от 13.12.2014г. по търг.д
№435/2013г. и Решение №86 от 18.07.2014г. по търг.д №2230/2013г. на ВКС. В тези
решения върховния съд ясно обосновавал нуждата от кумулативното наличие на четири елемента при
фактическия състав на отказ за изплащане на обезщетение от застрахователя:
1/ неизпълнение на задължение по
застрахователния договор;
2/ неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя;
З/ да е предвидено в закон или в
застрахователния договор;
4/ настъпването на застрахователното събитие
да е следствие от неизпълнение на това задължение, като
между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. В
процесния случай застрахователят се позовава на т.27.13 от от ОУ на Застраховка
за сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на ЗК"Лев
Инс" АД, която гласи „застрахователят не обезщетява щети, възникнали по
причина или вследствие на: експлоатация на МПС не по предназначение или при
движение на МПС по пътища извън републиканската пътна мрежа, когато МПС не е
фабрично произведено за експлоатация съобразно особеностите на терена".
За да е налице хипотезата на т.27.13,
предложение 2 от ОУ, е необходимо кумулативното наличие на три условия, а именно - движение извън републиканската пътна мрежа, фабрично произведено за експлоатация МПС съобразено с
конкретен терен и несъобразяване на фабричните модификации
на МПС спрямо терена.
Така формулирана клаузата има
прекомерно рестриктивен, неприложим и неясен характер. Не се посочва какво
обхваща понятието „републиканска пътна мрежа". Легалната дефиниция можем
да намерим в чл.1, чл.2 и чл.З от Закона за пътищата. Тази законова уредба ясно
разграничава две категории пътища: Републикански пътища и Местни пътища. Така
формулираната клауза изключва от покритието на полицата всички застрахователни
събития, станали на общински или частен път. Ноторно известен факт е, че
застраховка „Автокаско" има покритие на територията на общините, но клаузата създава изключение
от това правило, което пък е в противоречие на
първоначалните договорки между страните.
Фактическия състав на хипотезата,
заложена в т.27.13 се допълва от условието, че автомобилът, който се придвижва
извън т.нар. „републиканска пътна мрежа", няма фабрични спецификации
съобразени с особеностите на терена. Следователно ако автомобил, който има необходимите
фабрични спецификации съобразени с особеностите на терена може да се движи
извън т.нар. „републиканска пътна мрежа". Това означава, че всеки терен има своите особености, а различните особености
на терена предполагат и различни фабрични спецификации на
автомобила.
Съгласно Решение №105 от 11.07.2017г.
по т.д. № 132/2016г. тежестта на доказване на такова неизпълнение, което да е
основание за освобождаването на застрахователя от отговорност, е в негова
тежест. Ответникът ЗК"Лев Инс"АД не релевира доказателства за това какви са особеностите на терена, какви
необходими спецификации трябва да има автомобила и дали МПС ги е имало. Ноторно
известен факт е, че автомобил марка „БМВ", модел „Х5" е т.нар.
„джип". Клас леки автомобили, характеризирани с високо окачване,
задвижване 4x4, т.е всяко колело може да се движи самостоятелно и има висока
проходимост. Тези негови спецификации му позволяват по-голяма устойчивост и
проходимост, съпоставен с автомобили само с предно или само задно задвижване.
От представените факти може да се стигне до извода, че при движение по „ земна
площ" - без значителна денивелация, то този
автомобил „БМВ", модел „Х5" има необходимите спецификации.
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, застрахователят по имуществена застраховка е длъжен да съобрази
размера на обезщетението с действителната стойност на причинените вреди, изчислена към деня на настъпването на застрахователното събитие, с добавено ДДС, определена по
средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие.
От заключението на
приобщената към делото съдебна авто-техническа експертиза се установява, че процесния автомобил
„БМВ“ Х5 е автомобил тип SUV с повишена
проходимост. Екперта установява, че посочените щети по лекия автомобил се
намират в причинно- следствена връзка с настъпилото на 19.07.2018г. ПТП, а
разходите за възстановяване на щетите, нанесени на автомобила, изчислено по
средни пазарни цени, възлизат на 16147,95 лева.
По изложените съображения съдът прие, че предявеният иск за обезщетение е основателен и следва да бъде уважен
до размера на 16147,95
лева, като в останалата му част до пълно предявения размер от 21847,00 лева следва да се отхвърли,
като недоказан.
Върху дължимото обезщетение в размер на 16147,95 лева съгласно чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи и законна
лихва, считано от датата на образуване на делото.
Съобразно уважената част на иска ищецът
има право на деловодни разноски по настоящото дело в общ размер
на 1571,67 лева, съгласно
приложените списък на разноски и договор за правна защита и съдействие от процесуалният представител на ищеца. Съдът счита, че
в случая не е налице прекомерност на договорения адвокатски хонорар.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“Черни връх“
51-Д, представлявано представлявано
заедно от Гълъбин Николов
Гълъбов, Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Димитров, да заплати на П.И.П., ЕГН: **********, сумата от 16147,95 лева, представляваща
стойността на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „КАСКО на МПС" -
застрахователна полица №93001810025164 от 28.03.2018г. дължимо поради настъпило
на 19.07.2018 г. застрахователно събитие - ПТП и заведена щета, при което
застрахованият автомобил марка „БМВ“, модел Х5, с рег.№ **** е увреден, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.11.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля
иска в останалата му част до пълно предявения размер от 21847,00 лева.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“Черни връх“
51-Д, представлявано представлявано
заедно от Гълъбин Николов
Гълъбов, Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Димитров, да заплати на П.И.П., ЕГН: **********, сумата от 1571,67 лева за разноски по делото съобразно
уважената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: