Решение по дело №15909/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3167
Дата: 17 август 2022 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20211110215909
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3167
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110215909 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЮЛ. Д. Д. с ЕГН – **********, с адрес
/АДРЕС/ срещу Електронен фиш Серия К № 5269640 от 25.08.2021 г. на
СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания електронен фиш, като се моли същият да бъде изцяло отменен.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда,
се релевира становище, според което електронният фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен. В представени по делото писмени бележки
от процесуален представител на въззиваемата страна отново се настоява ЕФ
да бъде потвърден, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
1
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят ЮЛ. Д. Д. с ЕГН – ********** е управител и законен
представител на „С.Х.“ ЕАД с ЕИК – ХХХХ, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/. Към 25.08.2021 г. дружеството е собственик на лек
автомобил марка „П.“, модел „К.“ с рег.№ ХХХХ
Срещу жалб. Д. в качеството на управител и законен представител
на дружеството „С.Х.“ ЕАД, на което е регистрирано посоченото МПС, е
издаден процесния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, за това, че на
25.08.2021 г. в 13.32 часа в гр. София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“, до
спирка „Гробищен парк Бояна“, с посока на движение от ул. „Кумата“ към ул.
„Околовръстен път“, управлявала посочения лек автомобил марка „П.“, модел
„К.“ с рег.№ ХХХХ като се движела със скорост от 87 км./ч., при ограничение
на скоростта 50 км./ч. в населено място, въведено с пътен знак В-26.
Скоростта на МПС била измерена с техническо средство – видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“ със
сериен номер MD1192.
Електронният фиш бил връчен на упълномощен представител на
жалбоподателя на 27.10.2021 г., видно от приложената по АНП разписка, като
жалбата е депозирана при АНО на 05.11.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства –
справка за собственост на МПС, копие на заповед за изменение и допълнение
на заповед за утвърждаване образец на електронен фиш на министъра на
вътрешните работи, копие на протокол от последваща проверка на АТСС,
копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков
материал на процесното нарушение и на автоматизираното техническо
средство, копие на протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, ежедневна форма на отчет от 25.08.2021 г., както и
копие на разписка за връчване на електронен фиш.

От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което
издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
2
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш
следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
В конкретния случай съдът намира, че атакуваният електронен фиш
съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена процедурата по
неговото издаване, поради което наведените от жалбоподателя възражения в
тази насока се явяват неоснователни.
В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си
жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Посочените разпоредби на ЗДвП не визират състав на
административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства.
Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав
на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Цитираната норма, действаща към
датата на извършване на нарушението, предвижда, че водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.
Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна
страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят
административно е санкциониран, съгласно нормата на чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вина – пряк умисъл.
Наложеното наказание по вид и размер е определено така както е
разписано в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП към датата на извършване на
нарушението. Доколкото размерът на глобата е строго фиксиран в закона,
съдът няма правомощия за неговото намаляване.
Поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е
3
позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при
движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да
създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен
фактор).
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 85
от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство.
В конкретния случай нарушението е било установено с преносима
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon
M2“ със сериен номер MD1192. Техническото средство, с което е установено
нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове за
измерване под № 5126 на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г.
и видно от приложения протокол от проверка № З-С-ИСИС/12.02.2021 г.
същото е преминало успешно последваща проверка.
Видно от приложения снимков материал и протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, пътният участък е бил
сигнализиран с пътен знак В-26 за ограничение на скоростта 50 км./ч. за
населено място.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
отразеното в електронния фиш не отговаря на действителното фактическо
положение, доколкото по делото бяха събрани безспорни доказателства за
извършеното нарушение. Без основание е и възражението, че жалбоподателят
е наказан за превишаване на разрешената скорост без да бъде приспаднат
толеранс от 3 км./ч. от установената с АТТС скорост на движение. Видно от
приложения снимков материал на процесното нарушение установената
скорост на движение е 90 км./ч., а отразената в електронния фиш като
наказуема скорост е 87 км./ч., т.е. отчетена е допустимата грешка на
техническото средство при преценка на превишената скорост.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен
фиш следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в горния смисъл се явява
основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
4
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт.
Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което са приобщени писмени
доказателства. Същото не представлява фактическа и правна сложност. При
това положение, адекватният размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на максимално предвидения размер
в Наредбата. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се
присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част административно-
наказващият орган, в случая това е СДВР.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5269640 от 25.08.2021 г. на СДВР за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, с който на жалбоподателя ЮЛ. Д. Д. с ЕГН – **********, на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400
/четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя ЮЛ. Д. Д. с ЕГН – **********, да заплати на СДВР,
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща направени разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5