№ 36034
гр. София, 29.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110135790 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 19.03.2025 г. на адв. А. Д. за изменение в частта за
разноските на Решение от 01.03.2025 г. по гр.д. № 35790/2024 г. на СРС.
Твърди, че ответникът дължи пълния претендиран размер на адвокатско
възнаграждение с ДДС, тъй като преценката дали страната е материално затруднена
съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА принадлежала изцяло на адвоката, като излага подробни
съображения, че безплатната правна помощ била облагаема доставка, без да е
необходимо намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от „*********“
ООД, с който я оспорва по подробно изложени съображения.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК.
Преценката дали са налице определени материалноправни предпоставки, на
които се позовава съответна страна по спора, принадлежи на съда като държавен
правораздавателен орган, който разглежда и разрешава спора съгласно закона. Не
адвокатът преценява дали страната е материално затруднена да заплати дължимото
адвокатско възнаграждение, а единствено съдът, който дава защита на едната страна и
затова санкция на другата страна.
При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно
правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал.
1 ЗА, което основание да не се опровергава от данните по делото (Определение №
5557 от 2.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2024 г., III г. о.; Определение № 5299 от
19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 809/2024 г., IV г. о.; Определение № 1738 от
10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2023 г., II г. о.). Ето защо съдът е изложил
подробни съображения, че според доказателствата по делото ищецът е материално
затруднено лице съгласно чл. 38 ЗА.
1
Съдът не намира основания за ревизия на мотивите към решението относно
неначисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна
помощ, както и относно намаляване на размера на същото възнаграждение, поради
което съдът препраща към тях.
Неоснователно е искането за спиране на настоящото производство до
приключване на дело пред СЕС по преюдициално дело запитване, каквото съдът не е
отправял (чл. 631 ГПК).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 19.03.2025 г. на адв. А. Д. за изменение в
частта за разноските на Решение от 01.03.2025 г. по гр.д. № 35790/2024 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на „*********“ ООД за спиране на делото
до приключване на дело С-744/2023 на СЕС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2