Определение по дело №2795/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК.

Образувано е по обективно съединени искове от Л. И. К. с адрес в [населено място], община *** , [улица]срещу Национална агенция за приходите, както следва:

1. За неимуществени вреди в общ размер от 45 000 лева, от които 20 000 лв. репутационни вреди, а именно вреди от морален характер като накърнена чест, достойнство и добро име и 25 000 лв. здравословни вреди, а именно вследствие на отрицателни емоции като гняв, нерви, стрес, напрежение, причинено физическо страдание като безсъние, повишено кръвно и болки в тялото, за периода от 20.10.2021г. до 20.12.2023г. - момента на подаване на исковата претенция. Претендираните неимуществени вреди са настъпили в резултат на бездействие по подадени от ищеца сигнали вх. № 94Л-475/20.10.2021г., вх. № 94-Л-475-1/22.10.2021г., вх. № 94-Л-475-3/21.12.2021г., вх. № 94-Л-475-8/11.04.2022г., вх. № 94-Л-475-7/22.03.2022г., вх. № 94-Л-179/11.05.2022 г. и писмо изх. № 05.00-463/11.11.2022г. от главен инспектор към Инспектората на МС, действия, които са го възпрепятствали да изпълнява трудовите и служебните си задължения, поради съставен АУАН [рег. номер]/10.06.2022 г., впоследствие с частично прекратяване на АНП с Резолюция за прекратяване № 94-Л-403-9/23.11.2022 г., както и действия изразяващи се в психическа принуда да напусне работа.

2. За имуществени вреди в размер на 87 018 лева, представляващи пропуснати ползи от неполучени заплати за периода от 01.11.2021г., момента на освобождаване на ищеца от работа до 16.04.2026г. - момента на неговото бъдещо пенсиониране.

Ищецът твърди, че от 14.11.1994 г. до 01.11.2021 г. е служител в структурите на данъчната администрация в [населено място]. Многократно е изпращал сигнали до началника на Инспектората в НАП във връзка с допускани многобройни нарушения , включително и прикрита данъчна измама в ТД на НАП-Варна. Инспекторатът на НАП не е спазил установените срокове за произнасяне, което се констатира от писмо изх.№ 05.00-463/11.11.2022 г. от Г. инспекторат към МС. Сочи, че Инспекторатът в НАП не се е произнесъл всеобхватно, обективно, точно и качествено за извършени нарушения от служители в ТД на НАП Варна, с което са нарушени негови законни интереси и причинени репутационни и здравословни вреди. Твърди, че е изпращал сигнали в ЦУ на НАП във връзка с тримесечното и годишното му оценяване. При оценяването му са допуснати 5 незаконосъобразни бездействия от Инспектората на НАП в нарушение на чл.2 от Вътрешните правила, чл.4,ал.1 от АПК , чл.2,ал.1,т.1 от Закона за администрацията и чл.18 от Закона за държавния служител. Твърди, че на 16.04.2021 г. е подал молба за платен годишен отпуск от 27.04.2021 г. до 25.07.2021 г. Чрез секторния ръководител е узнал, че молбата ще бъде уважена след като декларира, какво е намерението му за напускане на работа. Бил принуден да напише доклад, в който да заяви намеренията си. Получил е съобщение на електронната си поща за отхвърлен отпуск. Сочи на съставен АУАН [рег. номер]/10.06.2022 г., с който е установено нарушение за разкриване на данъчно-осигурителна информация в особено големи размери на 41 търговски дружества. След 5 месеца и половина с Резолюция за прекратяване на АНП № 94-Л-403-9/23.11.202 г. АНП е прекратено по отношение на извършените нарушения спрямо 39 задължени лица. Издадено е наказателно постановление, с което е наложена глоба в размер на 2000,00 лв., която при предприето съдебно оспорване е намалена на 1000,00 лв. Изживял е стресова ситуация, защото глобата от 20 000,00 лв. би била непосилна за него. Претендираните репутационни вреди са свързани с накърнената му чест и достойнство и доброто име, които е изграждал в продължение на 27 години трудов стаж. Здравословните му проблеми като следствие на посочените репутационни вреди са високо кръвно налягане, болки в сърдечната област, болки в ушите и др. Претендираните имуществени вреди представляващи пропуснати ползи са приходите от заплати от 01.11.2021 г. – датата на напускане на работа до 16.04.2026 г. – датата, на която следва да се пенсионира.

Ответникът- Национална агенция за приходите оспорва исковете. Счита, че исковата претенция е недопустима. Сочи се, че подадените от ищеца сигнали до Инспектората на НАП са разгледани по реда на АПК и имат характер на сигнал по смисъла на чл.109 от АПК. Счита, че с така предявените искови претенции не се твърдят незаконосъобразни действия и бездействия , които подлежат на установяване от съда по реда на чл.204,ал.4 от АПК. Счита, че не е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.204,ал.1 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ-незаконосъобразен акт, действие или бездействие, които да бъдат установени от съда по реда на чл.204,ал.4 от АПК. Сочи на идентичност на исковите претенции по настоящето дело и адм. дело № 2640/2021 г., което е прекратено с Определение от 07.01.2022 г. Сочи се на Решение № 71/13.02.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 441/2021 г. , с което е оставена без уважение жалбата му и не е установена извършена дискриминация във връзка с неправомерно оценяване, по-нисък размер на трудовото му възнаграждение, упражнявана принуда да напусне НАП и др. Счита, че настоящото производство е недопустимо, тъй като трябва да се изследва съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от Комисията за защита от дискриминация акт. Сочи се, че АУАН № [рег. номер] от 10.06.2022 г. няма белезите на акт по смисъла на чл.203,ал.1 от АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за недопустимост на исковата претенция.

По допустимостта на исковете:

От фактическа страна:

І. Л. К. е изпратил до Изпълнителния директор на НАП с копие до началника на Инспектората на НАП сигнал вх.№ 94-Л-475/20.10.2021 г. Изложил е факти относно злоупотреба със служебно положение и власт във връзка с „ускорено възстановяване на ДДС“. В сигнала е посочено, че инспектори са принуждавани с шантаж и заплахи да възстановяват ДДС без да имат време за фактическа проверка. Сезирал е Инспектората да извърши проверка за 2016 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. Конкретно е посочил фирмите по отношение на които е възстановено ДДС. Изложил е и примери за оказван натиск над негови колеги. Сезирал е и за извършване на проверка относно правомерното начисляване на ДДС на „Ивет Инвест 99“ ЕООД. Сигнализирал е за извършване на проверка и за необходимост от временно отстраняване на директора на ТД на НАП-Варна, директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна, началника на Отдел „Проверки“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна и секторен ръководител в Отдел „Проверки“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна. Към сигнала е приложена искова молба до Окръжен съд-Варна вх.№ 20827/18.10.2021.

Ищецът е изпратил до началника на Инспектората на НАП сигнал вх.№ 94-Л-475-1/22.10.2021 г. В сигнала е настоял да се извърши проверка по описаните в искова молба вх.№ 20828/18.10.2021 г. факти. Допълнил е с искане за проверка за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. на лица ( поименно посочени) от Отдел „Проверки“ в ТД на НАП-Варна. Моли за обективно определяне на годишните му оценки за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Моли за справка за дейността на инспектори, които са работили в сектора на Н. Д. П. и М. С. П.. Моли за установяване и посочване на точковия резултат от професионален тест от проведен конкурс на поименно посочени лица.

Ищецът е изпратил до началника на Инспектората на НАП сигнал вх.№ 94-Л-475-3/21.12.2021 г. Изложил е оплакване за дискриминация , тормоз и оскърбление във връзка с поставена годишна оценка „4“ за 2021 г. Моли за извършване на проверка по случая и да се произнесе дали посочената оценка е реална. Посочил е, че е бил принуден да се разпише, че е съгласен с намаляване на оценката.

Ищецът е изпратил до началника на Инспектората на НАП молба вх.№ 94-Л-479-7/22.03.2022 г. В същия е уведомил за извършвана спрямо него дискриминация изразяваща се в тормоз, преследване и оскърбления на работното му място. Посочил е, че е изпратил три сигнала за нарушения . Моли да бъде уведомен дали е приключила проверката и да бъде изпратен изготвения доклад.

Ищецът е изпратил до началника на Инспектората на НАП сигнал вх.№ 94-Л-475-8/11.04.2022 г. Със сигнала уведомява за издадено Постановление от 20.01.2022 г. на Районна прокуратура – Варна , във връзка със сигнал на инспектор И. Т.. Видно от изложеното е отказано образуване на досъдебно производство във връзка с данни за „ускорено възстановяване на ДДС“. Посочил е, че инспекторите, които не са били съгласни с тази процедура са били подлагани на тормоз и дискриминация и намаляване на годишните оценки. Поискал е да се произнесе налице ли са нарушения на относимите закони, процедури и вътрешни правила по повод ускореното възстановяване на ДДС. Настоял е за произнасяне дали са налице нарушения на чл.76,ал.2 и чл.18 от Закона за държавния служител и чл.6,ал.2 от НУРОИСДА касаещи обективния коефициент за ІІ-ро тримесечие за 2018 г., който е изчислен неправилно.

Ищецът е изпратил до изпълнителния директор на НАП молба вх.№ 94-Л-179/11.05.2022 г. Уведомил го е, че срещу него са извършвани дискриминация изразяваща се в тормоз, преследване и оскърбления на работното му място. Описал е подадените предходни сигнали. Моли да бъде уведомен дали е приключила проверката и да бъде изпратен изготвения доклад.

До ищеца е изпратено писмо от изпълнителния директор на НАП относно негови сигнали вх. № 94Л-475/20.10.2021г., вх. № 94-Л-475-1/22.10.2021г., допълнителна информация с вх. № 94-Л-475-3/21.12.2021г., молби за предоставяне на информация вх. № 94-Л-475-8/11.04.2022г., вх. № 94-Л-475-7/22.03.2022г., вх. № 94-Л-179/11.05.2022г. Посочено е, че по депозираните три молби за получаване на информация за образувано по първия сигнал административно производство, не е своевременно уведомен. Посочени са обективни причини за установеното забавяне свързани със значителния обем и специфика на разглежданите материали. Уведомен е, че на екипа, който е извършил проверката по сигналите, е обърнато внимание за спазване на сроковете и ефективен контрол при извършване на проверките.

До ищеца е изпратено писмо рег.№ 05.00-463/11.11.2022 г. от ръководителя на Главния инспекторат към МС. Посочено е, че по негови сигнали вх.№ 05.00-463 от 09.09.2022 г. и допълнения към него от 03. и 11.10 и от 03.11.2022 г. ,в изпълнение на заповед на министър-председателя е извършена проверка по случая. В резултат на проверката е констатирано, че изложените от него твърдения за неспазване на сроковете по АПК от страна на служителите от Инспектората на Националната агенция за приходите, участвали в административното производство по разглеждане на подадените сигнали за периода октомври 2021 г.-май 2022 г., са основателни. На изпълнителния директор на НАП е предложено да предприеме действия за ангажиране на дисциплинарна и административнонаказателна отговорност на служителите допуснали нарушения. Посочено е, че Главният инспекторат няма правомощия да се произнесе по прилагането на ДОПК и ЗДДС и изразяването на становища относно законосъобразността на действията и актовете на служители на ръководни длъжности в ТД на НАП, касаещи поставените оценки за изпълнение на заеманата от ищеца длъжност.

ІІ. Срещу ищеца е съставен АУАН № [рег. номер] от 10.06.2022 г. от главен инспектор по приходите в Национална агенция по приходите за нарушение на чл.73,ал.1 от ДОПК, тъй като не е изпълнил законовото си задължение да опазва данъчноосигурителна информация, която му е станала известна в служебно качество по отношение на 41 търговски субекта, изнесена в негова жалба с вх.№ 44-00-7264/04.10.2021 г. до Комисията за защита от дискриминация. Ищецът е депозирал възражение срещу АУАН в определения 7-мо дневен срок от връчване на акта. С Резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка № 94-Л-403#9/23.11.2022 г. изпълнителният директор на Национална агенция за приходите е прекратил преписката по АУАН в частта, която касае разпространяване на ДОИ по отношение на 39 субекти. Издадено е Наказателно постановление № 677739-[рег. номер]/23.11.2022 г. от изпълнителния директор на НАП, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. на основание чл.270 от ДОПК, за допуснато нарушение на чл.73,ал.1 от ДОПК , поради това че е разпространил данъчна и осигурителна информация по отношение на „Авелана Еко“ ЕООД и „И. Инвест 99“ ЕООД- търговци по смисъла на чл.1,ал.1 от Търговския закон. С Решение № 660/02.05.2023 г. постановено по АНД № 186/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на глобата на 1100,00 лв. Решението на въззивния съд е оставено в сила с Решение № 1372/23.10.2023 г. постановено по КАНД № 1484/2023 г. на Административен съд-Варна.

ІІІ. Ищецът е назначен на длъжността „Инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Варна, Дирекция „Контрол“, Отдел „Контролна дейност“, Сектор “Ревизии“ със Заповед № 704/18.05.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.9,ал.2 от Закона за държавния служител, във връзка с пар.36,ал.5 от ПЗР на ЗИД на ДОПК. Ищецът е подал молба за напускане до изпълнителния директор на НАП вх.№ 44292/01.10.2021 г. В молбата е посочил, че не може да се сработи с назначения екип в Дирекция „Контрол“, Отдел „Проверки“ в ТД на НАП-Варна, поради различна ценностна система , морал и представа за законност. Посоченото го е принудило да подаде молба за напускане с предизвестие от един месец , считано от 01.10.2021 г. Със Заповед № 3-231/11.10.2021 г. издадена от изпълнителния директор на НАП е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.105,ал.1, вр. с ал.2 от Закона за държавния служител-поради предизвестие от служителя. Служебното му правоотношение е прекратено считано от 01.11.2021 г.

От правна страна:

І. С оглед направеното изрично уточнение на ищеца в с.з. на 08.05.2024 г. исковата претенция се основава на настъпили неимуществени и имуществени вреди в резултат на бездействие на служители в Инспектората на НАП за извършване на проверки по негови сигнали вх. № 94Л-475/20.10.2021г., вх. № 94-Л-475-1/22.10.2021г., вх. № 94-Л-475-3/21.12.2021г., вх. № 94-Л-475-8/11.04.2022г., вх. № 94-Л-475-7/22.03.2022г., вх. № 94-Л-179/11.05.2022 г. и писмо изх. № 05.00-463/11.11.2022г. от главен инспектор към Инспектората на МС.

На административните съдилища според установеното в чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК правило са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Изрично в чл. 203, ал. 1 АПК е предвидено, че по реда на Глава единадесета на този кодекс се разглеждат исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като според чл. 204, ал. 4 АПК при предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от действия на административни органи и длъжностни лица, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Както е посочено в мотивите към т. 1 на ТП № 1/2015 по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС, определяща за подсъдността е дейността на органа, от чиито незаконосъобразни действия, актове или бездействия, се претендират вредите. Следователно, за да се приеме, че съдът е сезиран с иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на административен орган или длъжностно лице, който да подлежи на разглеждане от административен съд, в исковата молба следва да бъдат изложени твърдения за незаконосъобразно действие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от такова действие и причинна връзка между извършването на твърдяното незаконосъобразно действие и настъпилия вредоносен резултат. Обуславящо при извършването на преценката следователно е обстоятелството дали твърдяните действия са извършени при или по повод осъществяване на законно регламентирана административна дейност, подлежаща принципно на контрол от административния съд.

В случая се твърдят настъпили имуществени и неимуществени вреди в резултат на бездействие на служители в Инспектората на НАП по подадени от ищеца сигнали.

Устройството и дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи са регламентирани в Закона за националната агенция за приходите. Съгласно чл.6,ал.6 от ЗНАП в структурата на агенцията се създава инспекторат на пряко подчинение на изпълнителния директор за осъществяване на контрол върху дейността на агенцията. Дейността на Инспектората е регламентирана във Вътрешни правила, които са одобрени от изпълнителния директор на НАП. Процедурата по разглеждане на предложения и сигнали до Инспектората на НАП е регламентирана в Г. Ч. на Вътрешните правила. Целта на процедурата е за подобряване на работата на административните органи и осъществяване на контрол.

Подадените от ищеца сигнали до Инспектората на НАП касаят дейността на служители в ТД на НАП-Варна. В чл. 204 АПК са изброени предпоставките за допустимост на иска в зависимост от това от какво са причинени вредите. Когато се твърди, че вредите произтичат от незаконосъобразен административен акт искът може да се предяви или заедно с неговото оспорване, или след отмяната му. Незаконосъобразността на действията и бездействията се преценява в хода на исковото производство. При тази правна регламентация съдът счита, че за да се приеме, че искът е допустим, твърдените вреди следва да са вследствие на административен акт, действие или бездействие, чиято законосъобразност може да бъде проверена от съда, т. е. да са обжалваеми по съдебен ред.

В случая от изложеното в исковата молба се стига до извода, че вредите се претендира да са причинени от бездействие на служители в Инспектората на НАП да се произнесат по подадени от ищеца сигнали. Съдът приема, че вреди от такива бездействия е недопустимо да се претендират в производство от вида на процесното. Това е така по аргумент от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК, която изрично предвижда, че решението по подаден сигнал не подлежи на оспорване. Възможността да се подават предложения и сигнали е предоставена на гражданите, организациите и омбудсмана с разпоредбата на чл. 109 от АПК, като функцията на тези правни средства е подобряване работата на административни органи или други органи, които осъществяват публичноправни функции. Това право обаче се ограничава само със сезирането на компетентния административен орган. Съгласно чл. 119 от АПК сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава и същите се произнасят с решение. По силата на изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 АПК същото е изключено от съдебен контрол. След като законодателят е предвидил необжалваемост на крайния акт, в хода на съдебно производство за обезщетение не може да се преценява и законосъобразността на извършвани или неизвършени действия и бездействия. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд – Определение № 2929/27.02.2019 г. постановено по адм. дело № 10443/2018 г., Определение № 2874/23.10.2017 г. постановено по адм. дело № 2934/2017 г., Определение № 6733/25.10.2018 г. постановено по адм. дело № 10506/2018 г., Определение № 6327/30.05.2016 г. постановено по адм. дело № 6677/2015 г. и др.

ІІ. Относно претендираните неимуществени вреди в резултат на частично прекратяване на АНП образувано със съставен АУАН № [рег. номер] от 10.06.2022 г. от главен инспектор по приходите в НАП.

Процесуалните предпоставки за допустимост на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са уредени в чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, като отмяната на административния акт, на чиято незаконосъобразност се основава иска за вреди, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Също съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК наличието на правен интерес от предявяването на иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за надлежното упражняване на правото на иск.

Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ не е административен акт по смисъла на АПК. С АУАН, съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН, се образува административно-наказателното производство. АУАН не подлежи на самостоятелно обжалване, законосъобразността му се преценява при обжалването на издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Резолюцията за прекратяване на административно - наказателното производство не отменя АУАН като акт за образуването му, производството в случая е прекратено частично и е издадено наказателно постановление, което не е отменено от съда.

Отделно от това поради частичното прекратяване , административно - наказателното производство по процесния АУАН е приключило с по-благоприятен за ищеца изход, поради което за него не е налице правен интерес от предявяване на иск за обезщетение на вреди.

ІІІ. Относно претендираните имуществени вреди в резултат на прекратеното му служебно правоотношение:

Претендираните имуществени вреди се твърдят като резултат на действия на ответника , които са го принудили да напусне работа. В случая служебното правоотношение на ищеца е прекратено въз основа на Заповед № 3-231/11.10.2021 г. издадена от изпълнителния директор на НАП на основание чл.105,ал.1, вр. с ал.2 от Закона за държавния служител, поради отправено предизвестие от ищеца. Наведените твърдения за принуда по отношение на заявеното предизвестие за напускане , не могат да бъдат разгледани в настоящето производство. Посочената заповед е индивидуален административен акт, който е влязъл в законна сила. Издаването на акта въз основа на осъществена спрямо ищеца принуда обосновава неговата нищожност. Но фактическите твърдения за осъществяването й, могат да бъдат разгледани само в производство по нейното оспорване. Искът не е предявен в хипотезата на чл.204,ал.2 от АПК и съдът не може да провери законосъобразността на Заповед № 3-231/11.10.2021 г. издадена от изпълнителния директор на НАП. Не е налице предпоставката за допустимост на иска съгласно чл.204,ал.1 от АПК, тъй като заповедта не е отменена по съответния ред.

ІV. Предявените от ищеца искове не са с правно основание чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр. В контекста на действащата нормативна уредба, приложението на чл. 74 от ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство по реда на Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. пред компетентния административен орган - Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, в рамките на което, с влязъл в сила административен акт по чл. 65 с. з., е установен правопораждащият правото на обезщетение акт на дискриминация. Т. е, задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск е наличието на приключило пред Комисията за защита от дискриминация административно производство по Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр.

По настоящето дело е приобщено адм. дело № 564/2023 г. по описа на Административен съд-Варна. Делото е образувано по жалбата на Л. К. против Решение № 71/13.02.2023 г. по преписка № 441/2021г. на Комисия за защита от дискриминация, Четвърти специализиран състав, с което е установено, че: Г. С. Г., в качеството му на началник на Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, М. Г. К. - в качеството й на директор при ТД на НАП-Варна, Д. В. И. - в качеството й на и.д. З. Д. на ТД на НАП-Варна, В. А. Д. - в качеството й на главен експерт по приходите в Дирекция „РОС“ при ЦУ на НАП-[населено място], Н. П. - в качеството й на началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП-Варна не са извършили пряка дискриминация, „тормоз“ и „преследване“ по смисъла на чл. 4, ал. 1, вр. ал.2 от ЗЗДискр. и по чл. 5, вр с § 1, т. 1 и § 3, т. 1, б. „а“ от ДР на ЗЗДиск., въз основа на посочения защитен признак „убеждения“ спрямо Л. И. К., като са оставени без уважение жалби с вх. с вх. № 44-00-3264/ 04.10.2021 г. и допълнения към нея с вх. № 44-00-3575/25.10.2021г. и вх. № 44-00-3930/30.11.2021, подадени от Л. И. К..

Производството пред КЗД е образувано по жалбата на Л. К., в която е изложено, че в периода 2018 – 2021г. на работното му място в НАП-Варна срещу него е била извършвана системна дискриминация, изразяваща се в тормоз, преследване и принуда, съчетани с унижения, оскърбления и обиди от длъжностни лица в ТД на НАП – Варна.

С Решение № 7953/02.08.2024 г. съдът е отменил Решение № 71/13.02.2023 г. по преписка № 441/2021г. на Комисия за защита от дискриминация, Четвърти специализиран състав, в частта, с която е установено, че: Г. С. Г., в качеството му на началник на Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, М. Г. К. - в качеството й на директор при ТД на НАП-Варна, Д. В. И. - в качеството й на и.д. З. Д. на ТД на НАП-Варна, В. А. Д. - в качеството й на главен експерт по приходите в Дирекция „РОС“ при ЦУ на НАП-[населено място], Н. П. - в качеството й на началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП-Варна не са извършили пряка дискриминация, „тормоз“ и „преследване“ по смисъла на чл. 4, ал. 1, вр. ал.2 от ЗЗДискр. и по чл. 5, вр с § 1, т. 1 и § 3, т. 1, б. „а“ от ДР на ЗЗДиск., въз основа на посочения защитен признак „убеждения“ спрямо Л. И. К., като са оставени без уважение жалби с вх. с вх. № 44-00-3264/ 04.10.2021 г. и допълнения към нея с вх. № 44-00-3575/25.10.2021г. и вх. № 44-00-3930/30.11.2021, подадени от Л. И. К., и е върнал преписката за ново разглеждане от друг състав на КЗД, при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата си част – относно установяването, че Д. В. И. в качеството й на и.д. З. Д. на ТД на НАП – Варна, не извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация спрямо Л. И. К., Решение № 71/13.02.2023 г. по преписка № 441/2021г. на Комисия за защита от дискриминация, Четвърти специализиран състав, е влязло в законна сила на 04.10.2023г.

Решение № 7953/02.08.2024 г. постановено по адм. дело № 564/2023 г. по описа на Административен съд-Варна е влязло в законна сила на 07.09.2024 г. Видно от писмо с.д.17290/18.11.2024 г. от директора на Дирекция „АПО“ към Комисията за защита от дискриминация, към настоящия момент преписка № 441/2021 г. не е възобновена, т.е. няма последващо произнасяне, но производството пред КЗД е висящо.

Съгласно чл.74,ал.1 от Закона за защита от дискриминация при проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Съгласно чл.74,ал.2 от с.з. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ . Видно от съдържанието на Решение № 7953/02.08.2024 г. постановено по адм. дело № 564/2023 г. по описа на Административен съд-Варна е налице идентичност на фактите, които са заявени пред КЗД и тези в настоящето производство за осъществени спрямо него от ръководни органи в НАП лъжи, клевети, обиди, оскърбления, неправомерно оценяване, принуда да напусне работното място, от които са му причинени твърдените неимуществени и имуществени вреди. Доколкото е налице висящо производство пред КЗД, в настоящето производство съдът не може да изследва съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с твърдените пред КЗД актове на дискриминация.

Изложеното обуславя извод, че не е налице нито отменен по надлежния ред акт, нито подлежащ на съдебен контрол такъв акт, който е допустимо да бъде предявен и разгледан ведно с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Също не са изтъкнати фактически действия и бездействия, които да съставляват основание на иск за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чиято незаконосъобразност съдът, който е сезиран с иска да провери, на основание чл. 204, ал. 4 АПК.

При този изход на делото и на основание чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ, в полза на на ответника не се следват разноски.

Предвид изложеното, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОТМЕНЯ определение от с.з. на 26.11.2024 г. за насрочване на делото за 21.01.2025 г. от 10,45 часа.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от Л. И. К. с адрес в [населено място], община *** , [улица]срещу Национална агенция за приходите,за претендирани неимуществени вреди в общ размер от 45 000 лева, от които 20 000 лв. репутационни вреди, а именно вреди от морален характер като накърнена чест, достойнство и добро име и 25 000 лв. здравословни вреди, а именно вследствие на отрицателни емоции като гняв, нерви, стрес, напрежение, причинено физическо страдание като безсъние, повишено кръвно и болки в тялото, за периода от 20.10.2021г. до 20.12.2023г. - момента на подаване на исковата претенция и за имуществени вреди в размер на 87 018 лева, представляващи пропуснати ползи от неполучени заплати за периода от 01.11.2021г. - момента на освобождаване на ищеца от работа до 16.04.2026г. - момента на неговото бъдещо пенсиониране.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2795/2023 г. по описа на Административен съд-Варна.

 

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването.