Мотиви

към присъда № 277 от  30.10.2018 год.  по НОХ дело № 4737 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по БП №  1817/2018 год. по описа на 01 РУП Варна срещу подсъдимия Л.Г.П. с ЕГН ********** ***,  затова, че на 11.10.2018 год. в гр.Варна без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – хероин, със съдържание на наркотично действащ компонент -диацетилморфин – 26,4 % и с нетно тегло 0,07 грама, на стойност 4,50 лв. – престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2,т.1,предл.1 от НК.

По реда на глава 27 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът е взел решение за предварително изслушване на страните, без призоваване на свидетелите.

В хода на съдебното производство подсъдимият П.  е редовно призован, явява се лично и с адв. А. А., ВАК,надлежно упълномощен.

            В съдебно заседание , съдът е разяснил на подсъдимия П.  правата му по чл.371, т.1 и 2 от НПК, като го е уведомил , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата. Подсъдимия изрично е заявил , че е запознат с разяснените му процедури и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.1 от НПК, като изразява съгласие да не се провеждат разпити на всички свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

В съдебно заседание защитникът на подс.П., адв.А., поддържа искането на подзащитния си, като посочва, че желаят делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК, чл.371,т.1 от НПК.

С оглед направеното искане, съдебното производство е проведено по реда на чл.371,т.1 от НПК, с одобрено по чл.372,ал.3 от НПК съгласие на подсъдимия и защитникът му да не се разпитват свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата да се ползват непосредствено протоколите за разпити, проведени на досъдебното производство и назначените съдебно-психиатрична, физико-химична ескспертизи и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК.

Представителят на ВРП в съдебно заседание поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354а,ал.3,предл.2,вр.ал.1 от НК, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимума, предвиден в закона.

Защитникът на подсъдимия, адв.А., ВАК пледира за изменение на квалификацията на престъплението, като намира, че е налице хипотезата на чл.93,т.9 от НК – маловажен случай, като посочва, че се касае за хероин в количество 0,07 гр. на стойност 4,50 лв.. Излага тезата,че количеството е за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на обществените отношения.

Подс.П. се признава за виновен, посочва, че е започнал да употребява наркотични вещества от около пет-шест месеца, като причина за това посочва семейни проблеми, заявява, че има две деца, за които се грижи и моли да не му се налага наказание лишаване от свобода. В последната си дума моли за справедлива присъда.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според обвинителния акт подс. Л.Г.П. бил многократно осъждан за престъпления от общ характер.

На 11.10.2018г. П. отново се снабдил по неустановен начин с наркотично вещество -хероин за лична употреба. Около 08.10ч същия ден  бил забелязан от полицейски служители - св. И.П.Д.и К.Н.К., като последните го спрели за полицейска проверка. След като установили, че същия се издирва за възможна съпричастност към извършено престъпление служителите на МВР го отвели в сградата на Първо РУ-МВР-Варна,за да оформят задържането му. На въпрос дали има в себе си вещи притежанието , на които е забранено от закона П. казал,че ще предаде едно пакетче хероин. Бил оформен протокол за доброволно предаване, с който подсъдимия предал на св.К. 1бр. пакетче с кафяво прахообразно вещество.

От заключението на физико-химичната експертиза  е видно, че се касае за хероин с нетно тегло 0,07грама със съдържание на активно действащ компонент - диацетилморфин 26,4 процента.

Хероинът е поставен под контрол в Списък - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.З, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Изготвена е оценка на наркотичното вещество като общата му стойност е 4 ,55 лева.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза  е видно, че подс. Л.Г.П. не страда от психично заболяване. Налице са данни за вредна употреба на канабиноиди.

Към извършване на деянието на 11.10.2018 г . той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Физическото и психичното състояние на освидетелстваният му позволя правилно да възприема фактите, които имат значение за досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях. Той може да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам.

С гореописаните действия РП Варна е приела, че подс. Л.  Г.П. е съществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354а,ал.3,т.1 от НК.

Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на  свидетелските показания на И.П.Д., К.Н.К., както и от съдебно-психиатричната и физико-химичната експертизи, изготвени от вещите лица Р.Б. и Ц.Г., приобщени на основание чл.371, т.1 от НПК, чрез прочитането им след одобрено съгласие, както и останалия писмен доказателствен материал – протоколи за оценка на наркотични вещества, свидетелство за съдимост, протокол за доброволно предаване, които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК.

            Съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

При така очертаната фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че подс. П. от субективна и обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 от НК.

Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от обективна страна.  Предмет на престъплението е кафяво прахообразно вещество  - хероин с активен наркотично действащ компонент диацетилморфин. Същото няма легална употреба, пазар и производство и е поставено под контрол /забрана/ съгласно списък ІІ на Конвенцията на ООН за психотрпопните вещества от 1971г.и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно посочения закон въпросното наркотично вещество е включено в Приложение №1 към чл.3 ал.2 и представлява вещество с висока степен на риск /високорисково наркотично вещество/ за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранен за приложение в хуманната и ветериналната медицина.

Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото престъпление в една форма- държане, тъй като към момента на предаването му с протокол за доброволно предаване от 11.10.2018 год. е било в него. Налице е довършено престъпно деяние, тъй като е установил своя фактическа и юридическа власт върху горепосоченото наркотично вещество, без да има надлежно разрешително по горепосочения закон.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подс. Л.Г.П., роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********. Същият е  пълнолетно, вменяемо лице – по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл.11,ал.2 от НК при пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществената опасност на същото, доколкото е бил наясно, че държи наркотик и няма издадено разрешение за това. Предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотичното вещество по описания по-горе начин и от вид и със съдържание , описани по-горе без надлежно разрешение за това.

Причини и условия за извършване на деянието  са  злоупотреба с наркотични вещества.

По наказанието:

При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

Предвид горното и на осн. чл.354а,ал.3,т.1,вр.чл.54,ал.1 от НК, съдът определи на подс. П.  наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца.    

С оглед изискването на чл.58а, ал.1 НК съдът намали така определеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода с 1/3 и го осъди на „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.

На осн.чл.57,ал.1,т.2,б”б” от ЗИНЗС съдът определи строг режим на изтърпяване на наказанието.

Доводите на зашитника на подсъдимия за преквалификация на деянието като маловажен случай по чл.354а,ал.5 от НК не се споделят от състава на съда.

На първо място според състава на съда, осъщественото от подс.П. престъпление не се явява „маловажен случай” на държане на наркотични вещества по смисъла на чл. 354а, ал.5 от НК,независимо от ниската стойност на неговият предмет.

В съдебната практика се приема, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл, ТР № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008г. на ІІ НО., Решение № 69/2010г. на ІІ НО., Решение № 306/2009г. на ІІІ НО.). В настоящия случай действително количеството наркотично вещество е малко и на ниска стойност, действително както посочва защитата би могло да се приеме, че се касае за държане на високо рисково вещество за лична употреба, но установените по делото обстоятелства свързани с личността на дееца , дават основание на съда да приеме, че  случаят не показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.

Състава на съда не възприема и доводите изложени от защитата , свързани с приложението на чл.9,ал.2 от НК.

Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, макар и да е приложима за всички престъпления по НК, защото е обща, без да има значение липсата или наличието на парична равностойност на предмета на престъплението, изисква като необходимо условие деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително според съдебната практика е това деяние, което или въобще не може да окаже отрицателно въздействие, тъй като е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно, или без да се изключва обществената му опасност може да обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект. В този смисъл е Решение № 247 от 08.06.2009г. на ВКС по н.д. № 204 /2009г. на ІІ-ро н.о.. Тъй като в случая се касае за тежко умишлено престъпление, поначало с висока степен обществена опасност, което предполага и настъпването на вредни последици /или възможност да настъпят такива/ за здравето и живота, е налице висока обществена опасност на деянието, която не може да бъде пренебрегната.

На следващо място съдът не намира данни за ниска обществена опасност на дееца, напротив, липсват данни за трудова заетост, липсва съжаление за извършеното, подсъдимия е многократно осъждан, при призоваването му за настоящото дело е бил задържан за кражба, всичко това обвързано с мащабите на обществената опасност на този вид престъпления, които обхващат широк кръг от лица, така както и посочи защитата дават основание на съда да не уважи доводите на защитата за приложението на чл.9,ал.2 от НК.

По разноските:

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 131,44 полза на Държавата по сметка на ОД МВР Варна.

По веществените доказателства:

На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на Държавата веществено доказателство по делото – опаковки, посочени в протокол № 543/12.10.2018 год. на ФХЕ, предоставени на 01 РУП ОД МВР Варна по БП № 1817/2018 год., които след влизане в сила на присъдата ще бъдат унищожени.

            Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                       Съдия в РС Варна: