Д О Б Р И Ч К И Р А Й
О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№ ...
гр.Добрич,
09.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
втори декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№1257 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на М.М.Р., с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №17170 - 1592/11.07.2019
година на Началник на Първо РУ на МВР – гр.Добрич.
С обжалваното наказателно
постановление за извършено административно нарушение на чл.64, ал.4 от Закона
за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на жалбоподателя на основание
чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено адм.наказание „глоба” в
размер на 300.00 /триста/ лева.
С жалбата се моли за отмяна изцяло
на наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се
оплаквания за допуснати съществени
нарушения на матариалния закон и процесуалните правила при съставяне на АУАН и
издаване на НП, които по своето естество са довели до ограничаване правото на
защита. Сочат се доводи и в насока за неизяснена и спорна фактическа
обстановка, при която е издадено НП и ангажирана отговорността на жалбоподателя
по текста на чл.64, ал.4 от ЗМВР. Алтернативно се моли, за намаляване на размера
на адм. наказание „глоба”, който да се сведе
в законовия минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от процесуален представител – адв.М.Н. ***. Защитникът поддържа
искането за отмяна на наказателното постановление на посочените в жалбата правни
основания. При условията на авентуалност пледира, съдът да намали размера на
наказанието, като го сведе към законовия
минимум.
Въззиваемата
страна не се представлява от процесуален представител и не взема становище по
изложените с жалбата претенции.
След анализ и преценка събраните
по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, посочени
в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав намери за
установено следното от фактическа и правна страна :
На 06.07.2019 година жалбоподателят М.М.Р.
подал сигнал на тел.112 за извършено отвличане на негова приятелка, с която
преди това е имал интимни отношения. На мястото на произшествието – ул.”***” №**
незабавно е бил изпратен дежурен екип от полицаи на Първо РУ на МВР - Добрич в
състав: св.С.Н.Д. и З.А.В. за установяване на обстоятелствата по случая. След
пристигането си на място ролицаите установили, че в действителност няма
отвличане на лице, както е твърдял в подадения сигнал тъжителят, а по-скоро за
възникнал конфликт между него и бившата му приятелка /Д. П. П./, която го е
била напуснала преди това и съжителствала с друго лице. Същата заявила пред дл.лица на МВР, че
не желае да има повече връзка и отношения с жалбоподателя, както и същият да
престане да я тормози и заплашва. Предвид създалата се конфликтна ситуация, в
която жалбоподателят продължавал да отправя заплахи и закани към Павлова, при
което полицаите му съставили предупредителен протокол. Жалбоподателят положил надлежно
подпис в протокола, поемайки с това задължението да преустанови неправомерното си
поведение и да не посещава повече адреса на бившата си приятелка.
Около 19,00 часа, на горепосочаната дата отново
е бил получен пореден сигнал в ОДЧ на Първо РУ на МВР -Добрич, че отново е възникнал
скандал на същия адрес /ул.”**” №**/ между
жалбоподателя и Д. П., както и данни за саморазправни действия от страна на дееца.
На местопроизшествието първоначално е изпратен дежурен екип на Първо РУ на МВР,
на който впоследствие е оказано
съдействие от св.Д. и св.З.В.. След пристигането си на място последните
заварили същата конфликтна ситуация, идентична с тази от преди. Жалбоподателят отново
отправял закани за саморазправа и заплахи към бившата си приятелка Д. П.. При това стечение на обстоятелствата , за да
овладеят положението полицаите отправили ясно устно разпореждане на дееца да
преустанови с неправомерното си поведение , което се изразявало в отправяне на закани
и заплахи за саморазправа към лицето Д. П.. Въпреки, че ясно възприел даденото
му устно разпореждане жалбоподателят не го изпълнил, а тъком обратното.
Продължил да манифестира фриволно поведение, изразяващо се в неизпълнение на
разпореждането, отправяйки с ясно съзнание закани и заплахи към Павлова в
присъствието на полицаите. Именно продължаващото неправомерно поведение на
дееца и нежеланието му да изпълни устното разпореждане, мотивирало дл.лица да го
отведат в Първо РУ на МВР-Добрич, където същият е бил задържан.
Воден от фактическите
обстоятелства по неизпълнението на устното разпореждане и проявеното
неправомерно поведение от страна на дееца, св.С.Н.Д. привлякъл
административнонаказателната му
отговорност с Акт за установяване на адм.нарушение /АУАН/ с бл. №574653/
06.07.2019 година за извършено нарушение по чл.64,ал.4 от Закона на Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/. В обстоятелствената част на АУАН актосъставителят
изложил кратко и ясно описание на нарушението, за което е прието, че се
изразява в не изпълнение от страна на жалбоподателя на дадено устно полицейско
разпореждане да не повдига скандали и влиза в саморазправни действия с живущо
на адреса лице – Д. П. П.. Изрично са посочени датата, часа и мястото, където е
извършено адм.нарушението, а за свидетел -„очевидец” при установяване на
нарушението е вписан З.А.В., който в качеството си на дл.лице е посетил мястото
на инцидента.
При съставянето на АУАН и предявяването
му жалбоподателят вписал в него, че няма възражения във връзка с вмененото му
във вина нарушение.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от показанията на актосъставителя – св. С.Н.Д. и св.З.А.В.,
както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени
от съда по предвидения процесуален ред.
Въз основа на АУАН административнонаказващият
орган е издал обжалваното НП №1717а-1592/11.07.2019 година, с което на
основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е привлякъл отговорността на жалбоподателя за
нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР .
В преклузивния срок на чл.59, ал.2
от ЗАНН жалбоподателят като легитимирана страна с правен интерес оспорва
законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което
жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я
намира за частично основателна, единствено в частта, относно размера на
наложеното адм.наказание.
/ По приложимия административнонаказателен
закон/
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.4
от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение. Нормата на чл. 64, ал. 2
от ЗМВР, от своя страна предоставя право на полицейския орган, при
невъзможност да издаде писмено разпореждане да стори това устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. В тази
връзка, за да бъде законосъобразно ангажирана
отговорността на нарушителя, следва безспорно да се докаже, че полицейският орган е отправил към съответното лице разпореждане
(писмено, устно или с конклудентни действия), което е достигнало до своя
адресат, но въпреки това последният не се е съобразил. С правомощия да издават разреждания
по смисъла на чл.64,ал.4 ЗМВР до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани в
изпълнение на възложените им функции полицейските органи разполагат, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В нашия случай полицейските
органи са разполагали с такива правощоия да издават устни разпореждания, доколкото са осъществявал посочената в чл.6,
т.2 от ЗМВР „охранителна дейност”. В хода на проведеното съдебно следствие бяха
събрани безспорни и убедителни доказателства в насока, че жалбоподателят не е
изпълнил даденото от полицейски орган устно разпореждане - да спре да се
заканва и отправя заплахи към живущото на адреса лице павлова, както и да не го
посещава повече адреса. Съществено за предмета на спора е обстоятелството, че издаденото
устно разпореждане се явява последващо, тъй като преди това на нарушителя е било
предупреден на осн.чл.65 от ЗМВР с „протокол за предупреждение”, да се въздържа
да повдига скандали и да влиза в самоуправни действия с живущата на адреса.
По отношение на доказателствения факт,, че на
дееца е било издадено ясно устно
разпореждане от полицейски орган при изпълнение на служебните задължения при
осъществявана „охранителна дейност” не се води спор. Оспорва се единствено описанието
на изпълнителното деяние на нарушението в НП и АУАН, като се релевират
претенции, че не ставало ясно от кой и какъв полицейски орган е издадено това
разпореждане, както и дали се касае за полицейски орган, който е разполагал с
необходимите властнически правомощия. Съдът счита, че претенциите, относно
липсата на властнически правомощия на полицейския орган, издал процесното устно
разпореждане за изпълнение към жалбоподателя са изцяло несъстоятелни и правно
неиздържани. От проведения разпит на актосъставителя Д. и св.З.В. /същите са назначени на длъжност
„ст.полицай” в Първо РУ на МВР- Добрич/ съдим, че именно при изпълнение на
възложените им функции по охрана на обществени ред, двамата са посетили местопроизшествието /скандала/ и след като са съобразили, че
жалбоподателят не се подчинява и не преустановява да проявава неправомерно и в
тяхно присъствие, са издали към него въпросното устно разпореждане. Както в НП,така
и в АУАН ясно е посочено в какво точно се изразява неизпълнението на даденото разпореждане,
а именно: ”жалбоподателят да не посещава адреса на ул.”К. и Методий” №38 и да
не повдига скандали и влиза в самоуправни действия с живущата на адреса г-жа Д.П.
П...”. Така направено описанието на изпълнителното деяние не води до неяснота и
не поставя нарушител в невъзможност да се защити, като разбере за какво нарушение
е привлечен към отговорност, по кой текст и от кой закон. Ирелевантно е
обстоятелството, че в НП и акта не е посочено кое от двете дл.лица е издало
устното разпореждане към дееца. Достатъчно за осъществяване на нарушението е обстоятелството, че полицейски
орган е отправил устно разпореждане, което е достигнало до своя адресат, но въпреки това последният не се е
съобразил поведението си
с него и не го е изпълнил. А колкото до компетентността на полицейския орган не
възниква съмнение, доколкото в случая се касае за установено по силата на чл.64, ал.4 ЗМВР правомощие на полицейския орган, да издава до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции / в случая при изпълнение на „охранителна
дейност” по чл.6,т.-2 от ЗМВР/.
От изложеното следва, че изложената
фактическа обстановка на нарушението в акта, а впоследствие и застъпена в НП
кореспондира изцяло с показанията на актосъставителя Д. и св.З.В. и приобщените
по делото безспорни писмени доказателства, явяващи се в подкрепа на развитата обвинителна теза.
Конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, поради значимостта на охраняваните от нормата на чл. 257, ал. 1, във вр. с чл. 64, ал. 4 от ЗМВР обществени интереси,
свързани с възложените на полицейските органи функции по опазване на
обществения ред и спокойствие на гражданите. С оглед на изложеното, съдът счита, че наказващият орган
правилно е приложил материалния закон, след като е приел, че нарушението не
съставлява ”маловажен случай” и не е приложил разпоредбата на чл.257, ал.2 от ЗМВР, а е санкционирал жалбоподателя на правно основание - чл.257, ал.1 от ЗМВР.
От извършената служебна проверка
на НП и АУАН в обхвата и пределите , посочени в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът констатира, че същите са издадени от компетентни длъжностни лица, в
кръга на делегираните им властнически правомощия със Заповед №8121з-1371/11.11.2015
година на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и НП са спазени всички срокове и
процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като при това
липсват нарушения от материалноправен и процесуален характер, водещи до накърняване
на правото на защита. Обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел не е съществено
процесуално нарушение, тъй като в чл.43,ал.1 от ЗАНН законодателят
изрично е указал, че АУАН следва да бъде подписан поне от един от свидетелите
посочени в него, което е достатъчно основание за неговата валидност. Приложима
в случая се явява и разпоредбата на 53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се
издава и когато е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина /в тази насока Постановление №5/1968 г. на Пленума на ВС на РБ/.
В постановлението не се установяват пороци от външна
страна, като описаното нарушение съответства изцяло на фактическите
обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на акта. Адм.нарушение е
индивидуализирано в степен, нарушителят да може да разбере за какво нарушение е
привлечен да отговаря, по който текст и от кой административнонаказателен
закон. Посочена е конкретно и нарушената материално-правна норма, датата, часа
и мястото, където е установено нарушението, което формира еднозначен извод у
съда, че правото на защита на санкционирания субект не е било ограничено – в
каквато насока са несъстоятелните претенции на защитата.
/ По отношение размера на наложеното адм. наказание/
За извършеното
адм.нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева, което се явява индивидуализирано
значително над законовия минимум / по
закон наказанието е „глоба” в размер от 100 лв. до 500 лева/. Съдът намира, че така
определено по размер адм.наказание се явява несправедливо завишено и несъответно на степента на
обществена опасност на дееца, за който нарушението е първо по рода си / по арг.
от НП/. Не следва да се подминава и друго обстоятелство, свързано с поведението
на жалбоподателя, което очевидно не е съобразено от наказващия орган при
индивидуализиране размера на санкцията, а именно, че след като е бил отведен в
районното управление той е изразил съжаление пред полицейските органи / по арг.
от показанията на актосъставителя/, че се е водил от силни емоции, а не от нежелание
да изпълни и се подчини на издаденото му устно разпореждане. С оглед на изложеното,
съдът прие, че наказание „глоба” следва да се намали и сведе в законовия минимум,
а именно -100 лева. Макар и в този по-нисък размер, съдът счита, че наказанието
ще способства за поправяне и превъзпитаване на нарушителя, както и чрез него ще
се въздейства възпиталено и предупредително по отношение и на останалите
членове от обществото, да се въздържат от подобни нарушения - в каквато насока
са и целите на чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
И З М Е Н Я наказателно постановление №1717а - 1592 от дата 11.07.2019 година на Началника
на Първо РУ на МВР-Добрич, с което на М.М.Р., с ЕГН ********** *** за извършено
нарушение на чл.64, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.257, ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи е наложено
адм наказание „глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева, като н а м а л я в а размера на наказанието
„глоба” на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :