РЕШЕНИЕ
№ 1416
гр. Русе, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520104874 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД по отношение на
договор за паричен заем N:4412213/25.02.2022г. на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, както и иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и
чл.143, ал.1 от ЗЗП по отношение на договор за предоставяне на
поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД.
Изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искове за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем и договор за предоставяне на
поръчителство.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от изпълнителните директори Галин Тодоров Тодоров и
Ангел Василев Маджиров, че договор за паричен заем №4412213/25.02.2022г.,
сключен с В. Г. П., ЕГН:********** е недействителен.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: *********
1
със седалище и адрес на управление гр.София, от управителя Петър
Благовестов
Дамянов, че договор за предоставяне на гаранция №4412213/25.02.2022г.,
сключен с В. Г. П., ЕГН:********** е недействителен.
Претендират се разноски по делото, както и на основание чл.38, ал.2 вр.
чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА да бъдат осъдени ответниците да заплатят на адвоката,
оказал безплатна правна помощ на ищеца, адвокатско възнаграждение,
определено по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за всеки от предявените искове.
Твърди се в исковата молба, че на 25.02.2022г. между ищеца В. Г. П. и
първият ответник бил сключен договор за паричен заем
№4412213/25.02.2022г., по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД
му предоставило заемна сума в размер на 1100,00 лева за срок от 12 месеца,
който следвало да бъде издължен на 12 месечни погасителни вноски, при
лихвен процент от 40% и ГПР - 48,07%. В чл.4 от договора били определени
няколко различни вида обезпечения, които заемателят се задължил да
предостави на заемодателя в срок до три дни от датата на сключване на
договора, а именно:
1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход
да е в размер на 1000лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по -
лош от „Редовен";
2) банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата в размер на
1352,64лв. със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора;
3) одобрено от заемодателя - Дружество гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Твърди се, че на същата дата - 25.02.2022г. бил сключен и договор за
предоставяне на гаранция № 4412213 между ищеца В. Г. П. и втория ответник,
2
по силата на който последният се задължил да издаде гаранция за плащане (за
изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт"АД, с
цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем,
за сума, покриваща както следва:
1) задължение за връщане на заемната сума в размер на 1100лв.;
2) задължение за плащане на възнаградителна лихва;
3) задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава
на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски
хонорари. Съгласно чл.2 от договора за предоставяне на гаранция, той влизал
в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т. 1 и
чл.4, т.2 от договора за паричен заем в указания срок. В чл.З от договора за
гаранция било предвидено, че за поемане на задължението по чл. 1,
потребителят дължал възнаграждение на гаранта в размер на 555,36 лева,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 46,28 лева, а
падежите на всяка от дванадесетте вноски били изрично посочени и съвпадали
с падежите на вноските за погасяване на задължението по договора за паричен
заем.
Твърди се, че съгласно чл.З, ал.З, „Изи Асет Мениджмънт" АД било
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция и всички
други вземания на гаранта, а в случай, че платената по този начин сума била
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
„Изи Асет Мениджмънт" АД и на задължението на потребителя към гаранта, с
внесената сума се погасявали с приоритет задълженията към гаранта.
Ищецът счита, че договорът за паричен заем, сключен на 25.02.2022г. е
недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като в конкретния случай не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7
- 9 от същия закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора. В настоящия случай,
3
представеният по делото договор е сключен в противоречие с цитираното
законово изискване, той съдържа отделни елементи (договор за паричен заем,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, декларация-съгласие за определяне на изискванията
и потребностите и за присъединяване като застраховано лице по застраховка
„Живот", общи условия за застраховка „Живот"). Последните два елемента не
отговарят на изискването за размер на шрифта, което води до
недействителност на договора.
Твърди се, че посоченият в договора за паричен заем размер на
годишния процент на разходите 48,07% е близък до законовия максимум по
чл.19, ал.4 от ЗПК - годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР не е верен, тъй като
не включвал възнаграждението за предоставяне на гаранция, като разход по
кредита. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК изисквал договорът да посочва годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая
допусканията не са посочени с числа. Нито размерът на годишния процент на
разходите, нито размерът на общата сума, дължима от потребителя, са верни.
Ако размерът на възнаграждението за гаранция бил включен при изчисляване
на годишния процент на разходите, последният значително би надхвърлил
законовия лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди, се, че процесния договор за паричен заем е недействителен
(нищожен) и тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави по смисъла
на чл.26 от ЗЗД. Преценката дали е налице или не противоречие с добрите
нрави (за неуредените от закона хипотези) се прави от съда.
Твърди се в исковата молба, че договорът за предоставяне на гаранция е
нищожен на основание противоречие с добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите. Ищецът поддържа, че накърняване на
добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
4
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното положение на другата страна.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
недопустимостта и неоснователността на ищцовите претенции. Приема, че не
е налице правен интерес от предявяване на установителните претенции, а
процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно
производство, представлява злоупотреба с право. Заявява, че като финансова
институция, дружеството е с основен предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки по занятие. В това си качество следвало да получава
съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка.
Ищецът, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за
паричен заем и да избегне неблагоприятните последици от неизпълнение на
задълженията си, потърсил услугите на „Файненшъл България“ ЕООД.
Ответникът оспорва твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в
противоречие с добрите нрави и в този смисъл излага доводи, позовавайки се
на съдебна практика. Поддържа, че с предоставената гаранция, дружеството
извършило възмездна услуга в полза на заемодателя, в каквато насока са били
изискванията му по договора за заем. Тази гаранционна сделка, изпълнена по
занятие била възмездна. Намира за несъстоятелна претенцията договорът за
поръчителство да бъде признат за нищожен, на основание чл.26 от ЗЗД,
вр.чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като разпоредбите на ЗПК били относими единствено
към договори за потребителски кредит, какъвто не е атакувания контракт.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на
ищцовите претенции. Твърди, че предвидените обезпечения в чл.4 от договора
не целят заобикаляне нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като от тях не
възникват разноски по кредита, които следва да бъдат включени в ГПР.
Визирания ГПР не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на МС и в договора
били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването
му. Оспорва аргументите на ищеца досежно основанията за нищожност на
атакуваните клаузи. Навежда правни доводи в подкрепа на тезата, че
процесният договор и всички негови клаузи са валидни и не са неравноправни.
5
Претендират се разноски по делото.
Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор и се установява от приложените доказателства, че
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Г. П. са били обвързани от облигационно
правоотношение, основано на Договор за паричен заем
№4412213/25.02.2022г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД
предоставило ищеца заем, със следните параметри: заемна сума от 1100,00
лева за срок от 12 месеца, който следвало да бъде издължен на 12 месечни
погасителни вноски, при лихвен процент от 40% и ГПР - 48,07%.
В чл.4 от договора били определени няколко различни вида
обезпечения, които заемателят се задължил да предостави на заемодателя в
срок до три дни от датата на сключване на договора, а именно:
1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход
да е в размер на 1000лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по -
лош от „Редовен";
2) банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата в размер на
1352,64лв. със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора;
3) одобрено от заемодателя - Дружество гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Във връзка с чл.4 от Договора, на същата дата - 25.02.2022г. бил
сключен и договор за предоставяне на гаранция № 4412213 между ищеца В. Г.
П. и втория ответник, по силата на който последният се задължил да издаде
гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи
Асет Мениджмънт"АД, с цел гарантиране изпълнението на всички
6
задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва:
1) задължение за връщане на заемната сума в размер на 1100лв.;
2) задължение за плащане на възнаградителна лихва;
3) задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава
на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски
хонорари. Съгласно чл.2 от договора за предоставяне на гаранция, той влизал
в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т. 1 и
чл.4, т.2 от договора за паричен заем в указания срок. В чл.З от договора за
гаранция било предвидено, че за поемане на задължението по чл. 1,
потребителят дължал възнаграждение на гаранта в размер на 555,36 лева,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 46,28 лева, а
падежите на всяка от дванадесетте вноски били изрично посочени и съвпадали
с падежите на вноските за погасяване на задължението по договора за паричен
заем. Съгласно чл.З, ал.З, „Изи Асет Мениджмънт" АД било овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по договора за гаранция и всички други вземания
на гаранта, а в случай, че платената по този начин сума била недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет
Мениджмънт" АД и на задължението на потребителя към гаранта, с внесената
сума се погасявали с приоритет задълженията към гаранта.
От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че ГПР
(годишния процент на разходите) по процесния кредит е в размер на 203,41%
при включване на възнаграждението за гаранция.
От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че ГПР
(годишния процент на разходите) по процесния кредит е в размер на 48,21%
при изключване на определеното възнаграждение за гаранция.
Установената по този начин фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Анализирайки предмета на договор №4412213/25.02.2022г. и страните
по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън
рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по
7
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята
търговска дейност, съдът формулира извод, че процесния договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Известно е, че от кредитен продукт „Изи Кредит" се възползват лица,
които спешно се нуждаят от пари. Нито възможността да осигури двама
поръчители за толкова кратко време, отговарящи на посочените изисквания,
нито възможността кредитът да се обезпечи с банкова гаранция са реални
опции за потребителя. Безспорно същият е принуден, ако иска да получи
малкия кредит в срок до 3 дни, да подпише договор за предоставяне на
гаранция с юридическо лице, посочено от кредитора, срещу възнаграждение.
При това едноличен собственик на капитала на гаранта „Файненшъл
България" ЕООД е кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД. Очевидно
клаузата за обезпечението е съставена предварително и върху съдържанието й
потребителят не би могъл да влияе.
Съдът приема, че процесния договор за паричен заем, сключен на
25.02.2022г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в
конкретния случай не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -
12 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от същия закон. Това е така, тъй като съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК договора за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. В настоящия случай, представеният по делото договор е сключен в
противоречие с цитираното законово изискване, той съдържа отделни
елементи (договор за паричен заем, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, декларация-
съгласие за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване
като застраховано лице по застраховка „Живот", общи условия за застраховка
„Живот"). Последните два елемента не отговарят на изискването за размер на
шрифта, което води до недействителност на договора.
Нещо повече, посоченият в договора за паричен заем размер на
8
годишния процент на разходите 48,07% е близък до законовия максимум по
чл. 19, ал.4 от ЗПК - годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Посоченият в договора размер на ГПР – 48,21% е
категорично неверен, тъй като не включва възнаграждението за предоставяне
на гаранция като разход по кредита. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК изисква
договорът да посочва годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин.
В настоящия случай допусканията не са посочени с числа. Нито
размерът на годишния процент на разходите, нито размерът на общата сума,
дължима от потребителя, са верни. Ако размерът на възнаграждението за
гаранция беше включен при изчисляване на годишния процент на разходите,
последният значително би надхвърлил законовия лимит по чл. 19, ал.4 от
ЗПК, а именно – 203,41%.
Съдът приема, че процесният договор за паричен заем е недействителен
(нищожен) и тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави по смисъла
на чл.26 ЗЗД. Преценката дали е налице или не противоречие с добрите нрави
(за неуредените от закона хипотези) се прави от съда. Накърняване на добрите
нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да
възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-
неблагоприятното й положение. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, това е установената практика на ВКС.
Съгласно решение № 285 от 12.0б.2019г. на ВКС по гр.д. № 1511/2018г., IV-то
г.о., решение по гр.д. № 2944 по описа за 2021г. III то г.о и др. добрите нрави
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е несъмнено интересът на
потребителя при сключен от него договор за кредит. В своята практика ВКС е
9
приемал, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а за обезпечени кредити- двукратния размер на законната лихва. В този
смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003г. на ВКС, 2- ро г. о.
;Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС,Х 2-ро г. о. ; Решение
№1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007г. на ВКС, 2-ро г. о.; Определение
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4-то г. о.
Независимо от нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, в съдебната
практика е прието, че дори при ГПР под този размер, съдът е свободен да
прецени и то служебно дали е налице противоречие с добрите нрави.
Засилената роля на съда да следи за нищожност на договорите едно от
основанията за което е и противоречието на договора с добрите нрави, е
доразвита законодателно с приемането на чл.7, ал.З от ГПК и в практиката на
ВКС с приемането на ТР № 1 от 27.04.2022г. по тълкувателно дело № 1 по
описа за 2020г. на ОСГТК на ВКС, с което е очертан обсега на служебната
преценка, включително при договори накърняващи добрите нрави, като
самостоятелно основание за недействителност. Норми като визираните в
чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за
преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорни възнаградителни
вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент
на законна лихва , противоречат на добрите нрави и не изключват тази
преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на
годишния процент на разходите. Когато законодателят, ръководейки се на свой
ред от изтъкнатите по- горе принципи, които прилага и съда, въведе норма
като коментираната във въпроса, нейното нарушаване влече нищожност
поради противоречие със закона, което именно правно положение съдът
императивно е длъжен да съобразява в обсега на дължимата зашита и
санкция. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на
всеки договор с добрите нрави ,включително след влизане в сила на
императивна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост
за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент
разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност
10
съгласно чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл. 143 ЗЗП „неравноправна клауза" в договор с потребител е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.146, ал.
1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Безспорно клаузата на чл.4 от договора за паричен заем относно
предоставяне на гаранция от одобрено от „Изи Асет Мениджмънт" АД
юридическо лице е неравноправна и нищожна. Възнаграждение по договор за
предоставяне на гаранция не се дължи. Възнаграждението за гаранта в размер
555,36 лева не е посочено сред съществените елементи на договора за паричен
заем. Кредитополучателят е в неизвестност за тази допълнителна сума, която
оскъпява на кредита. Основно изискване, което чл.10 от ЗПК поставя, е
условията на договора да са посочени по ясен и разбираем начин. Това
изискване в случая не е спазено - не е посочен размера на възнаграждението
на гаранта, без която акцесорна сделка няма да се сключи главната кредитна
сделка.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази
и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно т. 19 от Преамбюла на
Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните
задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. Според т. 31 от Преамбюла на Директивата,
за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и
задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
11
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият
в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните.
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание
противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна. Това
е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение
Кредитополучателят не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето
вземане получава кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване
за сключване на подобен договор като условие за отпускането на паричния
заем. Кредитополучателят е поставен в положение, при което е принуден от
икономически по-силната страна да сключи договор с „Файненшъл България"
ЕООД, което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем.
„Файненшъл България" ЕООД се е възползвало от по-неблагоприятното
положение на другата страна, като е било наясно за условията на договора за
кредит, видно от текста на сключения с ищеца договор за предоставяне на
гаранция. Основен принцип в гражданския оборот е забраната за
неоснователно обогатяване, каквато е налице в случая с оглед на което
договорът за предоставяне на гаранция противоречи на добрите нрави и е
нищожен.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, и договорът, сключен между потребителя и
„Файненшъл България“ ЕООД се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните, поради което последиците
от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение договора за предоставяне на гаранция, поради
естеството на правоотношенията. На практика поръчителят „Файненшъл
България“ ЕООД не е поел задължение по договора, тъй като реално
обезпечава задължението сам пред себе си. Изложеното води до извод, че
последиците на гаранционния договор са несъвместими с общоприетите
12
житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Налице е неоправдано разместване на имуществени права, при което
едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява,
заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което договорът за
поръчителство накърнява добрите нрави. По изложените съображения съдът
намира, че претенциите като основателни следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 450,00 лева, от които 50,00 лева заплатена
държавна такса и 400,00 лева платен депозит за вещо лице.
С представения списък по чл.80 от ГПК се претендира и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, което съдът определя в общ
размер на 2000,00 лева, а именно по 1000,00 лева за всеки един от предявените
субективно съединени искове.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН (нищожен), на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД Договор за паричен заем №4412213, сключен на 25.02.2022г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, ет.2,
офис 40 – 46 и В. Г. П. с ЕГН:**********.
ОБЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН (нищожен), на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД Договор за предоставяне на поръчителство №4412213, сключен на
25.02.2022г. между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28,
„Силвър център“, ет.2, офис 40 – 46 и В. Г. П. с ЕГН:**********.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:********* със седалище
и адрес на управление: гр.София да заплати на адв.К. Д. Х. с ЕГН:**********
от Русенска адвокатска колегия възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 1000,00 лева.
13
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление: гр.София да заплатят на адв.К. Д. Х. с
ЕГН:********** от Русенска адвокатска колегия възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 1000,00 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:********* и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:********* да заплатят на В. Г. П. с
ЕГН:********** направените по делото разноски в размер на 450,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14