ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3440
гр. Варна, 21.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:В. Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско
дело № 20253100500967 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх.78307/02.10.2024г., подадена от Ч.
С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, бул. ****, чрез адвокат Г. Я. – АК –
Варна, срещу Решение №2976 от 05.08.2024г., постановено по гр.д. №1522 по
описа за 2023г. на Варненски районен съд, 16 състав, поправено по реда на
чл.247 ГПК с Решение №3854/01.11.2024г. и с Решение №1039/25.03.2025г., с
което е отхвърлен, предявеният от Ч. С. М. срещу В. М. И., ЕГН **********,
М. И. П., ЕГН ********** и Г. С. М., ЕГН **********, осъдителен иск с
правно основание чл.108 ЗС, с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът Ч. С. М. е собственик на недвижим
имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2517.1150, съгласно
КККР на гр. Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски“, со
„Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, местност „Лафолу“, с площ
600 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 5171150, при
съседи: 10135.2517.5214, 10135.2517.9524, 10135.2517.1149, 10135.2517.1735,
10135.2517.4930, въз основа на давностно владение, осъществено от
родителите му от 1996г. до тяхната смърт, а впоследствие от него,
присъединявайки владението на своите родители, както и за осъждане на
ответниците да предадат владението на Ч. С. Минчев. На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на всеки от ответниците следните суми,
представляващи направените в хода на делото разноски, както следва: на
ответника Г. С. М. - 1520,00 лева, на В. М. И. – 1700,00 лева, на М. И. П. –
1000,00 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че съдебното решение е
неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,
1
както и необосновано. Моли се същото да бъде отменено и предявеният от
въззивника петиторен иск да бъде уважен. На първо място се изтъква, че
погрешно първоинстанционният съд е определил началния момент, от който
може да тече придобивна давност, а именно с издаването на заповед по §4,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вместо да бъде съобразено, че в конкретния случай,
такава заповед не е било нужно да бъде издавана. Допълва се, че тъй като
правото на ползване е било трансформирано, при условията на §4а и §4б ПЗР
на ЗСПЗЗ, в право на собственост, по реда и в сроковете на §5 (изм.) ПЗР на
ППЗСПЗЗ, §30 от ПЗР на ПМС №1221/25.07.1997г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ, то следва да бъде възприето, че давността е започнала да тече от
влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него се е
индивидуализирал обектът на собственост като конкретна вещ. Изтъква се, че
в процесния случай ПНИ е влязъл в сила на 05.06.2008г. и собственик не е бил
вписан. Сочи се, че ответниците по предявения иск са имали възможност да
заявят своите претенции за времето от 2008г. до 2022г., на основание ал.8 от
§4 на ПЗР на ЗСППЗ, но същите не са предприели такива действия. Насочва се
вниманието към обстоятелството, че едва след 14 години ответниците са
заявили пред административния орган, искането си за издаване на заповед по
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и са започнали да проявяват собственически
претенции към имота и да се обръщат за съдействие към конкретни
компетентни органи. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд,
относно липсата на достатъчно доказателства, от които да се изведе, че
ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота. Защитава се виждането,
че свидетелите Велковски, Дангарски и Герчев, които живеят в съседство на
процесния имот, са имали преки наблюдения за постоянното пребиваване на
ищеца в него. Обратно на възприетото от първата инстанция, се допълва, че
останалите свидетели са били пряко заинтересовани от изхода на делото,
доколкото са в близки или роднински отношения с ответниците. В жалбата се
представя собствен доказателствен анализ на разпитаните в хода на
първоинстационното производство свидетели и на фактите, които се извличат
от техните показания.
С Определение №12393/01.11.2024г., Варненски районен съд, на
основание чл.227 ГПК, е конституирал като ответник в производството В. М.
И., ЕГН ********** (ответник и на собствено основание), наследник на
починалия в хода на процеса – М. И. П., ЕГН **********, починал на
19.09.2024г.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. С. М., ЕГН
**********, чрез адвокат И. Д., в който се оспорва въззивната жалба. Изтъква
се, че изложените в нея доводи са неоснователни, а съдебното решение е
правилно и законосъобразно. Сочи се, че въззивникът интерпретира превратно
показанията на свидетелите, а правните му изводи за началния период на
давностно владение, приложим в конкретния случай, е погрешен. Допълва се,
че от разписания лист към ПНИ, както и от други представени по делото
писмени доказателства, е видно, че за собственик на имота е записан Симеон
Симеонов и неговите наследници. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор и от ответника В. М. И., ЕГН
**********, чрез адвокат Д. П. – Костадинова. Сочи се, че ищецът в хода на
първоинстанционното производство не е оспорили издадената Заповед
2
№310/12.07.2022г. по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и правото на ползване
на праводателя на ответниците И. и П., както и трансформацията на правото
на ползване в право на собственост или липсата на предпоставки по §4а и §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Допълва се, че от страна на ищеца не е бил оспорен
изготвеният по делото доклад и изрично е било заявено, че се признава за
установено, правото на ползване по отношение на праводателя на
ответниците. С тези доводи се обобщава, че направените във въззивната жалба
оспорвания са преклудирани. Коментира се, че от исковата молба, както и от
протокола от провелото се открито съдебно заседание на 12.06.2024г., се
извеждат направени от ищеца и неговия процесуален представител признания
на факти, че ответниците като наследници на Симеон Симеонов, са придобили
право на ползване върху имота и са заплати определената от общината цена на
основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че след като ищецът не е оспорил
представените писмените доказателства, от които е видно, че ответниците са
заплащали сметките за електричество през 2011г., то следва, че към този
момент, именно те са владели имота. Конкретизира се, че ищецът не е заявил
своите претенции за намиращата се в имота постройка. Допълва се, че
изводите на съда относно датата, на която може да започне да тече
придобивната давност са правилни. Оспорват се показанията на свидетелите
Велковски, Дангарски и Герчев и същите се оценяват като недостоверни и
вътрешно противоречиви. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и се
претендират разноски.
С Определение №2545/03.06.2025г., постановено по настоящото
производство, на въззивника са дадени указания за отстраняване на
нередовности в исковата молба, както и е предоставен срок за отстраняването
им, като исковата молба е оставена без движение, а ищецът е предупреден за
последиците от неотстраняване на нередовностите в цялост и в предоставения
от съда срок. С уточнителна молба с вх.№18932/01.07.2025г., ищецът е
конкретизирал, че неговите родители са завладяли процесния имот през 2000г.,
а след смъртта на баща му през 2014г., е владял имота лично, считано до
ноември 2022г.
На основание чл.267, ал.1 ГПК при извършената служебна проверка
съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването,
подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и отговаря на изискванията за
редовност по чл.260 и чл.261 ГПК.
Препис от уточнителната молба с вх.№18932/01.07.2025г., подадена от
Ч. С. М., чрез адвокат Г. Я. – АК – Варна, да се изпрати на насрещната страна
– Г. М. и В. И..
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
3
съдебно заседание на 30.09.2025г. от 13:00 часа, за която дата и час да се
призоват страните по делото, включително и по телефона.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от уточнителна молба с вх.
№18932/01.07.2025г., подадена от Ч. С. М., чрез адвокат Г. Я. – АК – Варна, на
насрещната страна – Г. М. и В. И..
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация,
като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти -
Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4