Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
гр. Перник, 29.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
2. мл.с. КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Емилия
Павлова, като разгледа докладваното от мл.съдия К. Костадинова в.гр.д. № 483 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 73/22.06.2018
г., постановено по гр.д. № 237 по описа на РС-гр. Радомир за 2018 г.,
първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на А.Ш.Б., ЕГН: **********,
че дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ********* следните
суми: 1) сумата от 347 лева, представляваща главница по цедиран договор за
потребителски кредит № ***, като за разликата до пълния претендиран размер от
377.63 лева искът е отхвърлен като неоснователен; 2) сумата от 69.96 лева,
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 28.06.2015 г. до
16.07.2016 г.; 3) сумата от 73.64 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 28.06.2015 г. до 30.05.2017
г.; 4) сумата от 241.72 лева, представляваща такси за периода от 28.06.2015 г.
до 16.07.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.07.2017 г.) до окончателното
й изплащане.
Със същото
решение А.Ш.Б., ЕГН: ********** е осъден да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 671.90 лева, представляваща
разноски по гр.д. № 237/2018 г. и по ч.гр.д. 859/2017
г. по описа на РС-гр.
Радомир,
съответно изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А.Ш.Б., ЕГН: **********,
чрез назначения му особен представител – адв. С.С., с която същото се оспорва
изцяло като
неоснователно, незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е анализирал всички събрани по делото доказателства.
Посочва се, че ищецът не е доказал предявения иск, както и процесуалната си
легитимация по същия. На следващо място се акцентира върху обстоятелството, че
от приложените по делото доказателства не може да се обоснове категоричен
извод, че Приложение № 1 съставлява приложение именно към представения договор
за цесия между ищеца и „Провидент файненшъл България“ ООД. Допълва се и че
представеното пълномощно се отнася до друг договор за цесия. Поддържа се, че
жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за сключения договор за цесия относно
вземането, по което се явява длъжник. Твърди се и че първоинстанционният съд
неправилно е определил дължимите суми по делото, като доколкото е уважил иска
за главница в по-малък от претендирания размер, то е следвало да преизчисли и
дължимите лихви. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо
него бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени Не са
представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.
В
законоустановения срок въззиваемата страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, доколкото същата съдържа единствено хаотични и
неаргументирани възражения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, съобразено с материалния и процесуалния закон и доказателствата
по делото. Посочва, че по делото е представено валидно пълномощно, по силата на
което дружеството в качеството му на цесионер е упълномощено да уведоми от
името на цедента „Провидент файненшъл България“ ООД длъжниците за извършената
цесия. Поддържа, че в тази връзка е изпратил уведомително писмо на ответника,
като счита, че дори това уведомяване да не е надлежно, то цесията е съобщена на
същия с връчването на препис от исковата молба на особения му представител.
Твърди, че представеното Приложение № 1 е част от приложения договор за цесия и
че същото индивидуализира достатъчно ясно длъжника и претендираното вземане.
Иска подадената жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да
бъде потвърдено. Не прави нови доказателствени искания. Прилага повторно вече
представени пред първата инстанция доказателства – пълномощно за уведомяване за
цесия. Претендира разноски.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят А.Б. не се явява. Явява се
особеният му представител адв. С., която поддържа въззивната жалба и оспорва
подадения от насрещната страна отговор, като счита същия за общ и неконкретен.
Възразява срещу повторното приемане като доказателство по делото на вече
приетия в първоинстанционното производство документ. Иска жалбата да бъде
уважена, а въззивният съд да упражни правомощията си по чл. 270 или чл. 271 от ГПК по своя преценка.
Въззиваемата
страна „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД не изпраща представител в съдебното заседание пред
въззивния съд. От същата е постъпила молба делото да се гледа в нейно
отсъствие. С посочената молба въззивната жалба се оспорва, излагат се аргументи
за правилност на първоинстанционното решение. Не се правят възражения по
доклада на съда и не се въвеждат доказателствени искания. Претендират се
разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд-гр.
Радомир от 09.01.2018 г., подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Със същата е
предявен установителен иск съгласно чл. 422, вр. чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че А.Б. дължи
на дружеството сумата от общо 762.95 лева, представляващи вземания по договор
за потребителски
кредит № ***, от които: 1) 377.63 лева – главница по договора; 2) 69.96 лева –
договорна лихва, дължима за периода от 28.06.2015 г. до 16.07.2016 г.; 3) 73.64
лева – обезщетение за забава за периода от
28.06.2015 г. до 30.05.2017 г.; 4) 241.72 лева – такси за периода от
28.06.2015 г. до 16.07.2016 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.07.2017
г.) до окончателното й изплащане.
Исковете
са с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с
чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника по договор за потребителски кредит № ***, за което е издадена заповед № 745 от 03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 859/2017
г. на РС-гр. Радомир за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника А.Б. при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е дал на заявителя указания за предявяване на иск за
установяване на вземанията му. В тази връзка предявените установителни искове
са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването
на вземанията по съдебен ред в исково производство. В хода на последното на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника, длъжник по заповедта за
изпълнение, е назначен особен представител.
В исковата молба се твърди, че на ***
между А.Б. и „Провидент файненшъл България“ ООД е
сключен договор за потребителски кредит № ***, по
силата на който дружеството е отпуснало на А.Б. като кредит сумата от 400 лева,
а същият се е задължил да я върне при условията на договора, заедно със
съответните такси. Посочва се, че сумата е била получена и усвоена от длъжника
при подписване на договора. Уточнено е за какво се дължи всяка от сумите по
договора. Посочва се и че длъжникът е спрял да изпълнява задълженията си по
сделката като падежът на първата непогасена вноска е настъпил на 27.06.2015 г.,
след което същият е изпаднал в забава. Уточнява се, че договорът е бил със срок
до 16.07.2016 г.
На следващо място се твърди, че на
28.07.2016 г. между „Провидент файненшъл България“
ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е сключен договор за
цесия, по силата на който титуляр на вземанията по договора за потребителски
кредит, претендирани в настоящото производство, става дружеството ищец. Посочва се и че съгласно договора за цесия ищецът е упълномощен да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. В тази връзка се
акцентира върху обстоятелството, че такова уведомление е изпратено до А.Б., но
същото е върнато като непотърсено, поради което се твърди, че ответникът следва
да се счита за уведомен за цесията с исковата молба.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор особеният
представител на ответника е оспорил предявените искове. Направено е възражение
за неспазване на местната подсъдност по делото. По същество е оспорена
легитимацията на ищеца като титуляр на вземането като е посочено, че от
представеното по делото Приложение № 1 не може да се установи дали същото е
действително приложение към договора за цесия и дали в него са посочени като
предмет на цесията и вземанията по договор потребителски кредит № ***.
Оспорено е уведомяването за извършената цесия като се твърди, че същото не е извършено
надлежно. На последно място е оспорена и дължимостта на претендираните суми.
Като
доказателства в първоинстанционното производство са приети: договор за
потребителски кредит № ***, договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016
г., Приложение № 1 – Списък на длъжниците, пълномощно от „Провидент файненшъл
България“ ООД, уведомление до А.Б. за извършено прехвърляне на вземания,
справка от НАП за А.Б. и удостоверение от „Провидент файненшъл България“ ООД. В
хода на делото пред първостепенния съд е извършена и приета съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), която не е оспорена от страните. От заключението на същата е
видно, че размерът на непогасените задължения на длъжника А.Б. по договор за
потребителски кредит № *** възлиза на 762.95 лева, от които 377.63 лева –
главница, 69.96 лева – договорна лихва за периода от 28.06.2015 г. до
16.07.2016 г., 73.64 лева – лихва за забава за периода от 28.06.2015 г. до
30.05.2017 г. и 241.72 лева – такси за периода от 28.06.2015 г. до 16.07.2016
г.
Към гр.д. №
237/2018 г. по описа на РС-гр. Радомир е приложено ч.гр.д. № 859/2017 г. по
описа на РС-гр. Радомир.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че между ответника А.Б. и дружеството „Провидент файненшъл
България“ ООД е сключен валиден договор за потребителски кредит № ***, по
силата на който „Провидент файненшъл България“ ООД е предоставил на в заем на А.Б.
сумата от 400 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 60
седмични вноски. В договора са били уговорени и следните условия: фиксиран
годишен лихвен процент – 31.82 %, годишен процент на разходите – 48.00 %,
договорна лихва в размер на 78.89 лева и услугата „Кредит у дома“ срещу такса
от 313.19 лева като всички плащания по договора възлизат на 812.08 лева. На
следващо място районният съд е приел, че с договор за прехвърляне на вземания
от 28.07.2016 г. и приложение № 1 към него „Провидент файненшъл България“ ООД
като цедент е прехвърлил всички свои вземания, в това число и
вземанията си по договор за потребителски кредит № ***, в полза на
ищеца „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД като цесионер. Прието е също, че извършената цесия е била
надлежно съобщена на длъжника А.Б. от ищеца – новия кредитор „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. На следващо място първоинстанционният съд е кредитирал
заключението на извършената ССЕ като е възприел изводите на вещото лице, но е
счел, че незаплатените задължения за главница по договор за потребителски кредит № ***,
които са прехвърлени в полза на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, възлизат на
347 лева, а не на 377.63 лева, колкото претендира ищецът, доколкото такава сума
е посочена в представеното приложение № 1 към договора за цесия.
На последно място първостепенният съд е приел, че падежът на първата
незаплатена от ответника вноска по потребителския кредит е настъпил на
27.06.2015 г., поради което същият е изпаднал в забава от 28.06.2015 г. В тази
връзка, доколкото липсват данни дължимите по договора за кредит суми да са
заплатени, районният съд е счел, че ответникът дължи освен главницата и другите
уговорени по договора плащания, както и лихва за забава съобразно заключението
на ССЕ. По тези
съображения първостепенният съд е приел за установено, че А.Б. дължи на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД 1) сумата от 347 лева – главница по договор за потребителски
кредит № ***, 2) сумата от 69.96 лева – договорна лихва за периода от
28.06.2015 г. до 16.07.2016 г., 3) сумата от 73.64 лева – обезщетение за забава
за периода от 28.06.2015 г. до
30.05.2017 г.; 4) сумата от 241.72 лева – такси за периода от 28.06.2015 г. до
16.07.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.07.2017 г.) до
окончателното й изплащане.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Радомир в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните
части.
По въпросите
за незаконосъобразността, неправилността и необосноваността на обжалваното
решение въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна се установява, че на 21.05.2015 г. А.Б. като
кредитополучател и дружеството „Провидент файненшъл България“ ООД като кредитор
са сключили договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на А.Б. е
била предоставена в заем сумата от 400 лева, която последният се задължил да
върне на седмични вноски при условията на договора. Установява се също, че
известно време след сключване на договора А.Б. спрял да изпълнява задълженията
си по него, като падежът на първата незаплатена от него вноска настъпил на
27.06.2015 г. На следващо място се установява и че дружеството „Провидент
файненшъл България“ ООД е прехвърлило чрез договор за цесия всички свои
вземания срещу А.Б. по посочения договор за потребителски кредит в полза на
ищеца „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, който е съобщил на длъжника за това прехвърляне с нарочно
уведомление. На
последно място от фактическа страна се установява и че размерът на вземането за
главницата по договор за потребителски кредит № ***, прехвърлено на ищеца с договора
за цесия, възлиза на 347 лева, доколкото такава сума е изрично посочена в
представеното Приложение № 1.
Така установената
фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Между А.Б. и
„Провидент файненшъл България“ ООД е налице облигационно отношение, възникнало
от валидно сключен договор за потребителски кредит № ***, като страните са
обвързани от уговорените в него условия. Независимо от това ответникът е спрял
да изпълнява задълженията си по този договор, като падежът на първата
незаплатена от него вноска е настъпил на 27.06.2015 г. В тази връзка с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът като длъжник по договора е
изпаднал в забава, считано от 28.06.2015 г.
На следващо
място въззивният съд счита, че всички вземания на „Провидент файненшъл
България“ ООД по договор за потребителски кредит № *** са били валидно
прехвърлени на ищеца Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез договор
от 28.07.2016 г. В тази връзка настоящият състав намира за
неоснователни възраженията срещу материалната легитимация на ищеца, изложени
във въззивната жалба (където погрешно са квалифицирани като възражения срещу
„процесуалната“ му легитимация). Обстоятелството, че всички процесни вземания
са прехвърлени на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД е видно на първо място от чл. 2, ал. 1 и ал. 3 вр. с
чл. 1, ал. 2, т. 1 от сключения между ищеца и „Провидент файненшъл България“
ООД договор за цесия, където е установено задължението на цедента да прехвърли
на цесионера вземанията си срещу длъжниците, произтичащи от договорите за
кредит, заедно с всички привилегии, начислени лихви и други принадлежности. В
цитираните разпоредби е посочено също, че вземанията са описани в Приложение №
1 към договора за цесия, което е неразделна част от последния и се подписва
едновременно с него. На последно място, видно от представеното по делото
Приложение № 1, в него е посочен номерът на договора за кредит между ответника
и „Провидент файненшъл България“ ООД, вземанията по който договор се
претендират в настоящото производство, както и единният граждански номер на
длъжника. При извършена проверка въззивният съд установи, че тези данни
обективно съвпадат с данните по договора за потребителски кредит, представен по
делото, относно номера на същия, и с данните за ЕГН длъжника от изисканата
справка от НАП. По тези съображения въззивният съд счита, че няма основание да
се приеме, че оспореното от жалбоподателя Приложение № 1 не представлява
приложение именно към договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2015 г. между
ищеца и „Провидент файненшъл България“ ООД. или че договорът за потребителски
кредит, вземанията по който се прехвърлят, не е достатъчно ясно
индивидуализиран в процесното приложение.
Настоящият състав на въззивния съд намира и
че ответникът А.Б. е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията
по договор за потребителски кредит № ***. В тази връзка по делото се
установява, че дружеството „Провидент
файненшъл България“ ООД валидно е упълномощило цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да съобщи
на длъжниците за извършената цесия на вземания. В този смисъл възраженията на
жалбоподателя за липса на такова упълномощаване също не могат да бъдат
възприети. От една страна гражданското законодателство не поставя ограничение
пред цедента по договор за цесия да упълномощи цесионера да извърши
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне, а от друга страна няма
нормативно установено изискване за нарочна форма на това упълномощаване. В тази
насока действително в договора за цесия е уговорено изрично упълномощаване за
такова уведомяване, а представеното по делото пълномощно в този смисъл се
отнася за друг договор (в пълномощното е посочено, че същото се издава с оглед
договор за цесия от 28.06.2016 г., а договорът за цесия, предмет на
който са вземанията по договор за потребителски кредит № ***, е от
28.07.2016 г.). Това обаче не се отразява върху валидността на упълномощаването, тъй
като в чл. 7, ал. 1 от самия договор за цесия се съдържа упълномощителна
клауза. В тази връзка въззивният съд счита, че за да е валидно упълномощаването
за уведомяване за извършеното прехвърляне не е необходимо то да бъде повторно
обективирано в нарочно пълномощно независимо, че страните са имали такова
намерение при подписване на договора. По тези съображения настоящият съдебен
състав приема, че с връчването на особения му представител – адв. С. на исковата
молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
ответникът А.Б. е надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия на вземанията по договор за потребителски
кредит № *** (в този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о.).
На
последно място относно размера на дължимите от ответника вземания по цитирания
договор за потребителски кредит, въззивният съд намира, че същият са установява
от представеното по делото Приложение № 1 към договора за цесия и приетата ССЕ,
която следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена. В тази връзка,
видно от Приложение № 1, вземането за главницата по договор за потребителски
кредит № *** е прехвърлено на ищеца до размер от 347 лева. По тези съображения и
последният може да иска изпълнение на това вземане само до посочения размер,
като искът му до пълния претендиран размер от 377.63 лева следва да бъде отхвърлен
като недоказан, както правилно е приел първоинстанционният съд. Относно
допълнителните възнаграждения, дължими по договора за потребителски кредит и
прехвърлени с договора за цесия, настоящият съдебен състав счита, че същите са
правилно изчислени в изготвената ССЕ и следва да бъде прието за установено, че
се дължат. В тази връзка договорната лихва за периода от
28.06.2015 г. до 16.07.2016 г. възлиза на 69.96 лева, а таксата за услугата
„Кредит у дома“ за периода от 28.06.2015 г. до 16.07.2016 г. възлиза на 241.72
лева, доколкото липсват данни ответникът да се е отказал от тази услуга след
сключване на договора. Тези плащания са уговорени в твърд размер съгласно
договора за потребителски кредит и не се изчисляват въз основа на главницата по
него, поради което и не подлежат на намаляване при намаляване на дължимата
главница.
Относно
сумата, изчислена като обезщетение за забава за периода от 28.06.2015 г. до 30.05.2017 г. обаче
въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да
бъде изменено. Посочената сума, както правилно е посочено във въззивната жалба,
се изчислява върху незаплатената част от главницата. В тази връзка, доколкото
районният съд е приел за установено, че ответникът дължи главница в размер на
347 лева, а не на 377.63 лева, то съдът неправилно е приел за установено, че
обезщетението за забава върху 347 лева за периода от 28.06.2015 г. до
30.05.2017 г. възлиза на 73.64 лева. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че са налице основания за промяна в установения от ПРС размер на
дължимото обезщетение за забава с оглед размера на главницата, възлизащ на 347
лева. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК, доколкото счита,
че за това не са необходими специални знания, въззивният съд приема, че
обезщетението за забава върху главница от 347 лева за периода от 28.06.2015 г. (началната
дата на забавата) до 30.05.2017 г. възлиза на 67.90 лева като сумата е
изчислена с помощта на калкулатор за законна лихва.
С оглед гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта относно
сумата, дължима като обезщетение
за забава на основание чл. 86 от ЗЗД, и потвърдено като правилно и
законосъобразно в останалата му част.
По исканията
за разноски на страните:
Искане за
разноски пред въззивния съд е направила само въззиваемата страна, която
претендира 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят не е направил
възражение за прекомерност на тези разноски. Въпреки това настоящият състав счита,
че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
която възлага на съда да определи възнаграждението, присъждано в полза на
юридическо лице, каквото е „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, когато същото е било защитавано от
юрисконсулт. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ въззивният съд определя на процесуалния представител на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 73/22.06.2018 г. по гр.д. № 237 по
описа на РС-гр. Радомир за 2018 г., в частта с която е признато за установено,
че А.Ш.Б., ЕГН: ********** дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 5.74 лева, представляваща разликата между действително
дължимото обезщетение за забава за периода от 28.06.2015 г. до 30.05.2017 г. в
размер на 67.90 лева и присъдената за това обезщетение сума от 73.64 лева, като
вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ иска да бъде
признато за установено, че А.Ш.Б., ЕГН: **********, дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 5.74 лева, представляваща разликата между действително
дължимото обезщетение за забава за периода от 28.06.2015 г. до 30.05.2017 г. в
размер на 67.90 лева и присъденото такова в размер на 73.64 лева, като сумата
от 67.90 лева – обезщетение за забава за периода от
28.06.2015 г. до 30.05.2017 г., остава дължима.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73/22.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 237 по описа на РС-гр. Радомир за 2018 г., в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 вр. с чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ ГПК А.Ш.Б., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София 1407,
ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 и 7, сумата от 100 лева, представляваща разноски
– юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.