РЕШЕНИЕ
№
260078/20.08.2021 година гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд наказателна
колегия
На двадесет и пети март две хиляди и
двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Георги Грънчев
Светла
Даскалова
Секретар: Соня
Дичева
Прокурор: Анна Помакова
като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХД № 17 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивния съд е за проверка на
присъда № 260012 от 02.10.2020г. постановена по НОХД № 1252/2018г. по описа на
Окръжен съд - гр.Варна, с която подсъдимият Б.В.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 252, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за изпитателен срок от пет години, както и наказание конфискация на една втора
от имуществото му. С присъдата подсъдимият А. е признат за невинен и оправдан
по обвиненията по чл.252, ал.2, предл.2 от НК, по чл.255, ал.3 от НК, по чл.172а, ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимата Г.Н.Т. е призната за
невинна и оправдана по обвиненията по чл.252, ал.2, предл.2 от НК, по чл.255,
ал.4 от НК, по чл.172а, ал.1 от НК.
С присъдата е
отхвърлен и гражданския иск, предявен от министъра на финансите.
Срещу присъдата
е подаден протест от прокурора, въззивна жалба от повереника на частния
обвинител, въззивна жалба от министъра на финансите и въззивна жалба от
подсъдимия Б.А..
Във въззивния протест се навеждат доводи, че присъдата
е неправилна, немотивирана, постановена при нарушаване на процесуалните правила
и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно
отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна присъда спрямо двамата
подсъдими.
Във въззивната жалба на повереника на частния
обвинител се твърди, че присъдата е неправилна, постановена при нарушаване на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда, алтернативно отмяна на присъдата и постановяване на нова
осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими.
С въззивната жалба на министъра на финансите се
претендира отмяна на присъдата в гражданската част и уважаване нa предявения
граждански иск.
Според
въззивната жалбата на защитника на подсъдимия присъдата е постановена в
противоречие с материалния закон. Моли се за нейната отмяна и оправдаване на
подсъдимия и по обвинението по чл. 252, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Апелативна прокуратура-Варна изразява становище, че
присъдата е неправилна, немотивирана, постановена при нарушаване на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, като се развиват
пространни доводи в тази насока. Пледира за отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Подс. А. се
явява лично, представлява се от адв. Д. и адв. Т. и чрез защитника си поддържа тезата
за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, по
същество се иска оправдаване и по обвинението по чл. 252, ал.1 от НК.
В последната
си дума подсъдимия моли за оправдателна присъдата.
Подс. Т. се
явява лично, също се представлява от адв. Д. и адв. Т., придържа се към
твърденията за допуснати редица нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Гражданският
ищец - Министърът на Финансите, чрез ТД НАП - Варна, редовно призован, представител не се явява.
Депозирани са на 05.03.2021 г. писмени бележки от гл. юк. Ивелина Апостолова,
към отдел „Обжалване“ при ТД НАП - Варна, от които е видно, че не възразяват да
се разгледа делото и поддържат подадената от тях жалба с допълнителните писмени
изложения.
Частният
обвинител - И.К.И., редовно призован, не се явява, представлява се от повереник
- адв. В.Т.К. ***, редовно упълномощен. След пространна пледоария по същество
намира, че присъдата на ВОС е постановена в нарушение на материалния закон,
изразяваща се в неправилна квалификация.
Частният обвинител - С.Х.И., редовно призован, не се
явява. Не се явява и неговият
повереник адв. Д.Г. ***.
Частният обвинител - Е.С.С., редовно призован, не се
явява. Не се явява и неговият повереник адв. И.И.А. ***.
Въззивният съд след като се запозна с
материалите по делото и становището на страните, и след цялостна служебна
проверка на постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и
следващите от НПК, намери за установено следното:
С атакуваната присъда Варненският окръжен съд е
признал подсъдимия за виновен в извършване на горепосочените престъпления, като
е постановил присъдата си в нарушение на процесуалните правила, поради което
същата следва да бъде отменена и върната за ново разглеждане от друг състав на
съда, по следните съображения:
Окръжният съд в мотивите си към присъдата обстойно е
изложил установената фактическа обстановка. Разпоредбата на член 305, алинея
трета от Наказателно-процесуалния кодекс, обаче повелява, че за да се постанови
процесуално издържан акт, това не е достатъчно. Необходимо е съдът да изложи
освен установената фактическа обстановка, също така да посочи и
доказателствените източници, от които извежда възприетите от него факти.
Процесуалният закон задължава съда да направи разграничение между
противоречивите факти и да изложи съображения защо приема едни, а отхвърлят
други. Задължително е също така освен фактическата обстановка, да се изложат и
юридически съображения за правната квалификация на деянието.
Първоинстанционният съд се задоволил само да посочи доказателствените
източници, без обаче да направи анализ на наличните по делото доказателствени
средства. Посочено е, че фактическите изводи се основават на поименно изброени
свидетели, заключенията на съдебно-счетоводните експертизи и писмените
доказателства, но не е извършено
разграничение от кои доказателствени източници се извеждат
обстоятелствата, които са послужили за вземане на решение от съда.
Конституцията и процесуалният закон задължават съдилищата да мотивират своите
актове. Във всеки акт следва да бъдат изложени приетите обстоятелства и
правните съображения за взетото решение. Това е необходимо с оглед охраняване
на процесуалните права на страните в процеса и с оглед упражняването на
ефективен инстанционен контрол от по-горните съдебни инстанции. Най-общото посочване
на доказателствените източници ограничава процесуалните права на страните и
възпрепятства инстанционния контрол. Този начин на изложение не дава възможност
на участниците в процеса и на съдебните инстанции да установят въз основа на
какви доказателствени източници съдът е приел фактологията по делото и какви му
са юридическите аргументи за взетото решение.
Първоинстанционният съд не анализирал
доказателствените средства и не е посочил кои съставомерни факти са изведени от
тях. Задължително е съдът да посочи всички съставомерни факти, които се отнасят
до обективната и субективна страна на престъплението.
По първия пункт на обвинението от формулираните мотиви не
става ясно какви са подбудите на съда да приеме, че с деянието не са причинени
значителни вреди и следва да се преквалифицира по чл.252, ал.1 от НК.
Не са изследвани квалифициращите признаци по конкретния
състав на чл.252, ал.2 от НК – да са причинени другиму значителни вреди или са
получени значителни неправомерни доходи. Единствено се залага на упреци относно
назначените ССчЕ по делото, които не са дали категоричен отговор на въпросите
на съда. Вместо да конкретизира и положи усилия за изясняване на конкретните
обстоятелства, отнасящи се към предмета на доказаване – колко са получените
средства от мнимата банкова дейност на подсъдимото лице и налице ли са
причинени значителни вреди, проверяваният съд се е аргументирал с невъзможност
на вещите лица да установят конкретните обстоятелства, т.е. по никакъв начин не
е изпълнено задължението на съда за обосноваване наличието на всички
съставомерни признаци на осъществения състав от обективна и субективна страна –
изпълнително деяние, вина и т.н., което е задължително. Реално съдът дословно е
възприел голяма част от изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка, като установена от него.
Последица от това са и неправилните
фактически и правни изводи по всички
възведени обвинения. Декларативно е заявено, че не са налице противоречия между
свидетелските показания и останалите доказателства и доказателствени средства,
като дори не е посочено кои факти и обстоятелства се установяват с тях, съдът единствено
се позовава на последната ССчЕ, към която са отправени и съответни критики. Не
са установени по размер, а би следвало, сумите, предоставяни от подсъдимия на
пострадалите. Относно деянията, за които Т. е обвинена в съучастие с подс. А.,
съдът не е съобразил нормата на чл.20 от НК . От една страна е приел, че всички
заеми са давани срещу възнаградителна лихва и тази деятелност е придобила съществени
обеми и изключителен интензитет, поради което подс. А. включил и подс. Т. в
тази дейност, а тя приела да участва. От друга страна, след тази констатация,
съдът постановява оправдателна присъда по отношение на Т. и счита въпроса със съучастието
за изяснен, без да изследва евентуално характера на това съучастие и без да
изложи мотиви защо не е налице такова.
Липсват мотиви и по обвинението по чл.255 от НК, доколкото
същият е бланкетен и насочва към съответните данъчни нормативни актове,
действащи към инкриминирания период, за да се установи позитивната правна
уредба. За конкретните данъчни периоди не са установени размерите на
предоставените парични заеми, в т.ч. главниците, лихвите и пр., съответно
задължението да бъдат декларирани. По този начин изискването постановената
присъда да бъде мотивирана, както по отношение на фактите, така и по отношение
на правните въпроси, в този случай е било нарушено и във всички аспекти. (постановление
№ 1 от 13.07.1953 г., пленум на ВС).
Касателно обвинението
по чл. 172а НК, по което проверяваният съд е приел, че степента на обществена
опасност обуславя извод за малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
редно е да бъде изследван както въпросът коя е конкретната форма на
изпълнителното деяние, така и връзката между компютъра и деянията по чл. 252 НК
като тяхно средство.
Що се отнася до въпросите на наказанието конфискация, такова
следва да бъде наложено след като съдът събере надеждни доказателства за
имотното състояние на осъдения, което първостепенният съд е пропуснал да стори.
Поради гореизложените констатации, настоящата инстанция
намери мотивите на ОС - Варна съд за недостатъчни/липсващи и неясни (по всички
текстове на обвинението), което винаги е съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК - липса на мотиви, а това
може да има като единствена и безусловна последица отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени
всички изложени по-горе обстоятелства за обстоятеслтвата, които следва да
фигурират в осъдителният диспозитив, както и за формиране не само на
фактическите изводи, но на тяхната база – и на правните такива, основани на
събрани и ценени по надлежния ред доказателства. Само така биха могли да се
направят правилни правни изводи за приложимия материален закон, съответни на
установените по делото.
В заключение въззивният съд намира, че решението на първата
инстанция е взето при пълна липса на мотиви по смисъла на член 348 алинея 3,
точка 2 от НПК, което изцяло възпрепятства инстанционния контрол от въззивната
инстанция. Този недостатък на съдебния акт обуславя връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени
допуснатите съществени процесуални нарушения при постановяването на
първоинстанционната присъда.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 вр.
чл.334, т.1 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда
№ 260012 постановена на 02.10.2020г. по НОХД № 1252/2018г. по описа на Окръжен
съд - гр.Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна
от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.