ПРИСЪДА № 260018

 

град Пловдив,  26.09.2022 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, на  двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година, в открито съдебно заседание, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  АНТОНИЯ КОВАЧЕВА-ПАСТАРМАДЖИЕВА

НАДЕЖДА АЛЕКСИЕВА

                                                                                                                                                

със секретар ГИНКА ГОЛЕМАНСКА и прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 1490  по описа на съда за 2020 година

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

ПРИЗНАВА подсъдимата С.Й.М. - родена на *** ***, живуща ***, *, българска гражданка, разведена,  с висше образование, неосъждана /реабилитирана/, с ЕГН ********** за НЕВИННА в това, в периода м. септември 2009 г. - 14.12.2009 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на посредствено извършителство чрез Г.К.П. ЕГН **********, в качеството си на упълномощен представител на *ООД гр.Съединение, да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 89 482,03 лева за *ООД гр.Съединение, представляващи дължим данък върху добавената стойност /ДДС/, като при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност да е използвала неистински документи: отчетни регистри - дневници за покупките на *ООД гр.Съединение, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които да е отразила данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС; отчетни регистри - дневници за продажбите на *ООД гр.Съединение, съгласно чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС, в които да е отразила данъчни фактури като доказателство за извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ по тях, когато не са били налице доставки по смисъла на чл.7 от ЗДДС; да е потвърдила неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС/ пред ТД на НАП - Пловдив и да е приспаднала неследващ се данъчен кредит както следва:

1.      През м. септември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност да е използвала неистински документ - дневник за покупките на *ООД гр.Съединение за м. септември 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на услуги за м. септември 2009 г. - данъчна фактура № 287/29.09.2009 г., сочена за издадена от „***” ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и данъчна фактура №   288/30.09.2009   г., сочена за издадена от „***” ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и през същия период при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност да е използвала неистински документ -  дневник за продажбите на *ООД гр.Съединение за м. септември 2009 г., в който да е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от *ООД гр.Съединение вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № **********/29.09.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 62 260,64 лв.;      данъчна фактура № **********/30.09.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 65 495,60 лв.;  и на 13.10.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 27 271,25 лева, като в справката –декларация /СД/ по ЗДДС, вх. № 16001371690/13.10.2009 г. за данъчен период м. септември 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, да е потвърдила неистина относно размера на получени доставки, размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и да е променила резултата за периода и да е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 26 235,18 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 1 036,07 лв., и така да е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 27 271,25 лева.

2.      През м. октомври 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност да е използвала неистински документ - дневник за продажбите на *ООД гр.Съединение за м. октомври 2009 г., в който да е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от *ООД гр.Съединение вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № **********/06.10.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 52 255,36 лв.;          данъчна фактура № **********/08.10.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 41 411,79 лв.; данъчна фактура № **********/15.10.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 51 872,13 лв.; и на 06.11.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 29 107,86 лв., като в СД по ЗДДС, вх. № 16001379207/06.11.2009 г. за данъчен период м. октомври 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, да е потвърдила неистина относно размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и да е променила резултата за периода и да е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 25 140,96 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 3 966,90 лв., и така да е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 29 107,86 лв.

3.      През м. ноември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност да е използвала неистински документ - дневник за продажбите на *ООД гр.Съединение за м. ноември 2009 г., в който да е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от *ООД гр.Съединение вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № **********/12.11.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 12 900,63 лв.; данъчна фактура № **********/14.11.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 696,19 лв.; данъчна фактура № **********/15.11.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 627,38 лв.; данъчна фактура № **********/18.11.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 26 229,81 лв.; данъчна фактура № **********/21.11.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 36 970,22 лв.; данъчна фактура № **********/26.11.2009 г., издадена от *ООД гр.Съединение на испанското търговско дружество “***” SL с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 21 090,38 лв., и на 14.12.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 33 102,92 лв., като в СД по ЗДДС, вх. № 16001412381/14.12.2009 г. за данъчен период м. ноември 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, да е потвърдила неистина относно размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и да е променила резултата за периода, и да е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 28 767,64 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 4 335,28 лв., и така да е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 33 102,92 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 ,т.2, т.6 и 7, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

         ОТХВЪРЛЯ изцяло гражданския иск на Държавата чрез Министъра на финансите за присъждане на обезщетение за претърпени  имуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД против подсъдимата С.Й.М. в размер на 89482.03 лева, в следствие престъплението, за което е предадена на съд, ведно със законната лихва, считано от датата на всеки данъчен период до датата на влизане в сила на присъдата, ведно с направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                   

 

Мотиви към присъда по НОХД № 1490 / 2020г. по описа на ПдОС

 

 

ОБВИНЕНИЕ. СТРАНИ:

 

Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу  С.Й.М. за извършено престъпление по чл.255, ал.З, вр. с ал.1 ,т.2, т.6 и 7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода м. септември 2009 г. - 14.12.2009 г., в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на посредствено извършителство чрез Г.К.П. ЕГН **********, в качеството си на упълномощен представител на *гр.Съединение е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 89 482,03 лева за *гр.Съединение, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвала неистински документи: отчетни регистри - дневници за покупките на *гр.Съединение, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 и ал.З от ППЗДЦС, в които е отразила данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС; отчетни регистри - дневници за продажбите на *гр.Съединение, съгласно чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.2 от ППЗДЦС, в които е отразила данъчни фактури като доказателство за извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ по тях, когато не са били налице доставки по смисъла на чл.7 от ЗДДС; като е потвърдила неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДЦС/ пред ТД на НАП - Пловдив и е приспаднала неследващ се данъчен кредит както следва:

1.     През м. септември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвала неистински документ - дневник за покупките на *гр.Съединение за м. септември 2009 г., в който е отразила данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на услуги за м. септември 2009 г. - данъчна фактура № 287/29.09.2009 г., сочена за издадена от * ГРУП ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и данъчна фактура № 288/30.09.2009    г., сочена за издадена от * ГРУП ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС.

През м. септември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвала неистински документ - дневник за продажбите на *гр.Съединение за м. септември 2009 г., в който е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от *гр.Съединение вътреобщностни доставки / ВОД / по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва:

*    данъчна фактура № **********/29.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м. Септември 2009 г. С данъчна основа на стойност 62 260,64 лв.

*     Данъчна фактура № **********/30.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 65 495,60 лв.

а на 13.10.2009 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 27 271,25 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 16001371690/13.10.2009 г. за данъчен период м. септември 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдила неистина относно размера на получени доставки, размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променила резултата за периода като е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 26 235,18 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 1 036,07 лв., като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 27 271,25 лева

2.     През м. октомври 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвала неистински документ - дневник за продажбите на *гр.Съединение за м. октомври 2009 г., в който е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от *гр.Съединение вътреобщностни доставки /ВОД / по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва:

*     данъчна фактура № **********/06.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 52 255,36 лв.

*     данъчна фактура № **********/08.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 41 411,79 лв.

*     данъчна фактура № **********/15.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 51 872,13 лв.

а на 06.11.2009 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 29 107,86 лв., като в СД по ЗДДС, вх. № 16001379207/06.11.2009 г. за данъчен период м. октомври 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдила неистина относно размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променила резултата за периода като е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 25 140,96 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 3 966,90 лв., като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 29 107,86 лв.

3.     През м. ноември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвала неистински документ - дневник за продажбите на *ООД гр.Съединение за м. ноември 2009 г., в който е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от *ООД гр.Съединение вътреобщностни доставки / ВОД / по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва:

*     данъчна фактура № **********/12.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 12 900,63 лв.

*     данъчна фактура № **********/14.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * c VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 696Д 9 лв.

*     данъчна фактура № **********/15.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 627,38 лв.

*     данъчна фактура № **********/18.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 26 229,81 лв.

*     данъчна фактура № **********/21.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 36 970,22 лв.

*     данъчна фактура № **********/26.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 21 090,38 лв.

а на 14.12.2009 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 33 102,92 лв., като в СД по ЗДДС, вх. № 16001412381/14.12.2009 г. за данъчен период м. ноември 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдила неистина относно размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променила резултата за периода като е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 28 767,64 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 4 335,28 лв., като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 33 102,92 лв.

В съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимата да  бъде наложено условно наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като се отчете дългият период от време на развитие на наказателното производство. Изтъква се наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимата – чистото й съдебно минало към момента на извършване на престъплението, а понастоящем – настъпилата реабилитация по право.

В хода на производството Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е конституирана като граждански ищец с предявен иск срещу подсъдимата за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД, съответстващо на размера на щетите по обвинението. Процесуалният представител на гр.ищец,  юр.А. пледира за признаване на иска от съда изцяло като основателен и доказан, като  подс.М. да бъде осъдена да заплати претендираното обезщетение, както и полагаемото се юрисконсултско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимата, адв.Р.И. счита, че неговата подзащитна следва да бъде призната за невинна, излагайки подробни съображения за недоказаност и несъставомерност на обвинението.

 Подсъдимата не се признава за виновна, желае да бъде оправдана.

 

  СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          

ДЕЯНИЕ

 

Подсъдимата С.Й.М. е родена на *** ***, живуща ***, *, българска гражданка, разведена, с висше образование, неосъждана /реабилитирана/, с ЕГН **********.

Търговско дружество *гр.Съединение било вписано в търговския регистър със седалище и адрес на управление гр. Съединение, обл. Пловдивска, *. Собственици на капитала били съответно майка и син - Т.Х.Д. с 60% дял от капитала на дружеството и Х.В.Д. с 40% дял. Управител на дружеството била Т.Д., но дружеството се представлявало освен от нея и от упълномощения за това съдружник Х.Д.. На 07.03.2007 г. управителят на дружеството Т.Д. упълномощила Х.Д. да я представлява като управител в отношенията на *с други лица, държавни органи, банки и др. На 05.06.2007 г. свид.Д. бил упълномощен от управителя Д. да представлява дружеството пред държавни органи, физически и юридически лица, като извършва действия от името и за сметка на дружеството, вкл. да сключва договори, да поема задължения и др.

На 16.05.2008 г. свид.Д. упълномощил подсъдимата С.Й. * тогава, а понастоящем М., с която се познавал отдавна и поддържали добри отношения, да представлява *пред ТД на НАП гр.Пловдив във връзка с подаване и получаване на молби, декларации, заявления и др. М. по същото време работела като с. „Т.р.з.“ /ТРЗ/ в счетоводна кантора * Пловдив, собственост на свид. А.П..

Свидетелят Д. възложил на подс.М. да подава съответните данъчни декларации пред НАП – Пловдив, които следвало да бъдат нулеви, тъй като *не извършвало търговска дейност, а самото счетоводно обслужване на дружеството било поверено на свид. А.П., която притежавала специални знания в областта на счетоводството.

През лятото на 2008 г. свид. Х.Д. решил *да изтегли кредит от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ АД /ПОЩЕНСКА БАНКА АД/ по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране”, сключен между банката и Министерството на труда и социалната политика. В принципен план възнамерявал да извършва търговска дейност.

На 04.08.2008 г. Д., в качеството си на пълномощник на управителя на *, разкрил в банката разплащателна сметка с IBAN ***, както и представил спесимен от подписа си. С авоарите по откритата разплащателна сметка имал право да се разпорежда единствено свид. Д..

На същата дата между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ АД и *, представлявано от управителя Т.Д. бил сключен договор за банков кредит - продукт „Бизнес оборудване-ГФМК” №BL20084. Съгласно условията на договора банката предоставяла на кредитополучателя *кредит в размер на 25 000 лева за закупуване на бизнес оборудване - смесителни помпи, водоструен агрегат и макара, както и за други разплащания, свързани с покупката на оборудването. За обезпечаване изплащането от кредитополучателя на главницата, лихвите, таксите, комисионните и другите разноски по кредита бил сключен договор за поръчителство с подс.М., бидейки близка на Д.. От *бил издаден запис на заповед, авалиран от свид. Д..

На 06.08.2008 г. от Х.Д. бил подписан погасителен план към договора за кредит, като на същата дата той изтеглил сума в размер на 12 450 лева от отпуснатия на дружеството кредит. Целевата част на кредита била усвоена и с преводно нареждане от 06.08.2008г. свид.Д. наредил сума в размер на 12 500 лева от кредита по сметка на * ЕООД с основание за превода „По фактура за доставка на машини”, съгласно Фактура №80/05.08.2008 г. с издател *ЕООД. Дружество *ЕООД било с едноличен собственик на капитала и управител свид. Д.П., брат на А.П., а първият бил упълномощил втората да го представлява като управител на дружеството пред трети лица. На 07.08.2008г. свид. П. съставила кредитно известие № 88/07.08.2008 г. към фактура №80/05.08.2008 г. за връщане на *на преведената сума от 12 500 лева. Бил съставен и ПКО №1/07.08.2008 г. и квитанция към него за това, че е получена сумата в брой в касата на *.

На 15.10.2008 г. бил издаден Акт №16042080024591 за регистрация по ЗДДС на *01.10.2008 г. по заявление  с вх. №16391080025468/01.10.2008 г., подадено от подсъдимата като пълномощник на дружеството. Регистрацията на *по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите.

По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон следвало да водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени, съгласно изискванията на закона и правилника.

Съгласно ал. 2 на чл. 113 от ППЗДДС, регистрираните лица следва да изготвят „Дневник за продажбите“ по образец, независимо от вида и формата на водене на счетоводството, като отразяват в дневника за продажбите и документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Съобразно ал. 3 на чл. 113 от ППЗДДС, регистрираните лица следвало да изготвят регистъра по ал. 1 „Дневник за покупките“ по образец, независимо от вида и формата на водене на счетоводството им. Съгласно чл. 125 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Според чл. 116, ал.1 от ППЗДЦС, регистрираното лице било длъжно, за всеки данъчен период, да подаде справка - декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.

На 06.11.2008 г. между съдружниците в *гр.Съединение Х.Д. и Т.Д., като продавачи, от една страна, и подс.С.Й. * /понастоящем М./, като купувач, бил сключен предварителен договор за продажба на дружествени дялове, като последната следвало да придобие 50 дружествени дяла по сто лева. Продавачите се задължавали в 7-дневен срок да освободят управителя Т.Д. и да изберат за управител С. *, като, според клауза в договора, преди сключване на предварителния договор, на * следвало да бъдат предадени всички търговски книги и счетоводни документи, свързани с дейността на дружеството. На 06.11.2008 г. подсъдимата  декларирала съгласието си да бъде управител на процесното дружество, като положила и образец от подпис. На 10.11.2008 г. в гр.Пловдив било проведено общо събрание на съдружниците в *гр.Съединение Х.Д. и Т.Д., като съдружниците решили да освободят от длъжност и от отговорност управителя на дружеството Т.Д., след което избрали за управител С. *. Взетото решение обаче не било надлежно вписано, нито се пристъпило към окончателно прехвърляне на дружествените дялове. По този начин търговското дружество *запазило правно-организационната си форма.

През м. септември 2009 г., неизвестно лице решило да осъществи фиктивен износ по вътреобщностни доставки /ВОД/, посредством които да генерира ДДС за възстановяване за *, което не развивало дейност.

Свид. М.Д. бил управител и представляващ испанско търговско дружество *. Последното било регистрирано в гр.Мадрид, Кралство Испания, като имало регистрация по ДДС /VАТ/ с номер *и счетоводно се обслужвало от местен с.. Свид. Д. се познавал със свид.М.П., син на свид.А.П. и упълномощил последната да го представлява, подписва, получава и приема документи от негово име, както и да разполага с права да приема данъчни актове за прихващане или възстановяване, данъчно ревизионни актове, актове за нарушения, наказателни постановления и всички други документи пред ТД на НАП.

През м. септември 2009 г. в счетоводната документация на *били набавени две фактури за транспорт с посочен издател * ГРУП ООД и получател *, без тези фактури да отразяват действителни доставки между търговските субекти по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Първичните счетоводни документи, дневниците за покупки и продажби на *били обработвани от с.ите, работещи в кантората на свид.А.П., а последната проверявала и одобрявала съответните регистри и справки-декларации пред ТД НАП, тъй като дружеството било регистрирано по ЗДДС, за всеки данъчен период, макар че реални доставки на стоки или услуги не са били извършвани.

В рамките на инкриминирания период в счетоводната кантора на свид. П. работела свид. С.П.. На името на последната бил регистриран *. На 15.09.2009 г., с договор, счетоводното обслужване на *било възложено на посочения едноличен търговец. Възлагането на счетоводното обслужване на процесното дружество обаче било формално, тъй като фактически А.П. отразявала счетоводно документите за *.

Дневниците за продажбите на *- гр. Съединение за м. септември-м.ноември 2009 г. били по своето естество документи с невярно съдържание, тъй като в тях били вписани неистински фактури с издател *- гр. Пловдив и получател * - Испания, по които нямало реални доставки. Те били използвани при водене на счетоводството и за упражняване на мнима стопанска дейност на *- гр. Съединение, за целите на последващо деклариране на дължимия за съответния период ДДС, в рамките на горепосочения период, инкриминиран по обвинението. Дневниците за покупките на *за м. септември 2009 г. също се явявали документ с невярно съдържание, тъй като в тях били вписани посочените по-горе неистински фактури с получател *и издател * ГРУП ООД. Справките-декларации /СД/ по ЗДДС за дейността на дружеството били изготвяни от свид. А.П., която се занимавала с оформянето им и съпътстващите ги дневници, които били подавани пред ТД на НАП – Пловдив. Подаването се осъществявяло посредством електронен подпис. Физическият носител на правото да борави с електронния подпис била дъщерята на А.П. – свид.Г.П., но в кантората на П. всеки работещ служител имал достъп до него.

На 27.10.2009 г. в ТД на НАП - Пловдив било представено Искане от името на управителя на *свид. Т.Д. с вх. №5166/27.10.2009 г. за заверяване на свидетелство за регистрация на фискално устройство, притежавано от дружеството, както и било представено пълномощно от 26.10.2009 г., с което свид. Д. упълномощавала свид. Й.С.К. да я представлява в качеството й на управител на *пред ТД на НАП - Пловдив, като регистрира касов апарат. Въз основа на подаденото искане било издадено свидетелство за регистрация на фискално устройство от 27.10.2009 г.

Във връзка с разчитането на дружеството *с фиска по ДДС били използвани при водене на счетоводството и за упражняване на стопанската дейност документи с невярно съдържание - дневници на продажбите и на покупките на *, както следва:

1.             През м. септември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност, бил използван неистински документ - дневник за покупките на *гр.Съединение за м. септември 2009 г., в който били отразени данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на услуги за м. септември 2009 г. - данъчна фактура № 287/29.09.2009 г., сочена за издадена от *  ГРУП ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и данъчна фактура № 288/30.09.2009 г., сочена за издадена от * ГРУП ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС.

Отново през м. септември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност били използван и неистински документ - дневник за продажбите на *гр.Съединение за м. септември 2009 г., в който били отразени неистински документи - данъчни фактури за извършени от *гр.Съединение вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № **********/29.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 62 260,64 лв. и данъчна фактура № **********/30.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 65 495,60 лв.

Посочените фактури били използвани от неизвестно лице във връзка с счетоводното обслужване на *, но сделки за този данъчен период, а и изобщо между *и * не били в действителност реализирани,  като отразяването им в дневника за продажбите на *целяло увеличаване на ДДС за възстановяване за дружеството за данъчен период м. септември 2009 г.

През м. октомври 2009 г., по идентичен на описания начин, при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност бил  използван неистински документ - дневник за продажбите на *гр.Съединение за м. октомври 2009 г., в който били отразени неистински документи - данъчни фактури за извършени от *гр.Съединение вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № **********/06.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 52 255,36 лв.; данъчна фактура № **********/08.10.2009 г„ издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 41 411,79 лв. и данъчна фактура № **********/15.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 51 872,13 лв.

Посочените фактури били използвани от неизвестно лице във връзка с счетоводното обслужване на *, но сделки за този данъчен период, а и изобщо между *и * не били изобщо реализирани,  като отразяването им в дневника за продажбите на *целяло увеличаване на ДДС за възстановяване за дружеството за данъчен период м. октомври 2009 г.

              Същото било сторено и през м. ноември 2009 г., когато при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност бил използван неистински документ - дневник за продажбите на *гр.Съединение за м. ноември 2009 г„ в който били отразени неистински документи - данъчни фактури за извършени от *гр.Съединение вьтреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № **********/12.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 12 900,63 лв.; данъчна фактура № **********/14.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 696,19 лв.; данъчна фактура № **********/15.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 627,38 лв.; данъчна фактура № **********/18.11.2009г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 26 229,81 лв.; данъчна фактура № **********/21.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 36 970,22 лв. и данъчна фактура № **********/26.11.2009г.,  издадена  от *гр.Съединение  на  испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 21 090,38 лв.

С посочените фактури неизвестно лице се снабдило по неустановен в хода на производството начин, знаейки че сделки между *и * не са били реализирани, като отразяването им в дневника за продажбите на *целяло увеличаване на ДДС за възстановяване за дружеството за данъчен период м. ноември 2009г.

Въз основа на дневниците на покупки и продажби на *, посредством предоставяне за включване в тях на фактури за неизвършени вътреобщностни доставки и доставки на транспортни услуги, описани подробно по-горе, свид. А.П. изготвяла справките-декларации на дружеството по ЗДДС за съответния данъчен период, които били подавани в ТД на НАП - Пловдив посредством електронния подпис, издаден на *ЕООД с физически носител свид. Г.П.. В така подаваните справки-декларации по ЗДДС, за данъчните периоди, включени в рамката на инкриминирания период била потвърдена неистина относно действителността и размера на извършените от *вътреобщностни доставки и получените от *доставки на транспорт и начислен ДЦС по доставките с право на пълен данъчен кредит, като бил променен и резултата за периода, както следва:

1.            След като данъчна фактура № **********/29.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * и данъчна фактура № **********/30.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество *, били включени в дневника за продажби на *за данъчен период м. септември 2009 г., който бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани сделки, а данъчна фактура № 287/29.09.2009 г., сочена за издадена от * ГРУП ООД и данъчна фактура № 288/30.09.2009 г., сочена за издадена от * ГРУП ООД, били включени в дневника за покупки на *за данъчен период м. септември 2009 г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани сделки, на 13.10.2009 г. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за *в особено големи размери   - 27 271,25 лева, като в СД по ЗДДС, вх. №16001371690/13.10.2009 г. за данъчен период м. септември 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, била потвърдена неистина относно размера на получени доставки, размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, тъй като бил променен резултатът за периода, защото по този начин бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 26 235,18 лв., вместо установения размер на ДДС за внасяне от 1 036,07 лв., като бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 27 271,25 лева. Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и установения ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит от 27 271,25 лв.

2.  След като данъчна фактура № **********/06.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество *; данъчна фактура № **********/08.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * и данъчна фактура № **********/15.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * били включени в дневника за продажби на *за данъчен период м. октомври 2009 г., който бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани сделки, на 06.11.2009 г. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за *в особено големи размери - 29 107,86 лв., тъй като в СД по ЗДДС, вх. № 16001379207/06.11.2009 г. за данъчен период м. октомври 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, била потвърдена неистина относно размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен резултатът за периода чрез деклариран  ДДС за възстановяване в размер на 25 140,96 лв., вместо установения размер на ДДС за внасяне от 3 966,90 лв., като бил  приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 29 107,86 лв. Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и установения ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит от 29 107,86 лв.

3.След като данъчна фактура № **********/12.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество *; данъчна фактура № **********/14.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество ***; данъчна фактура № **********/15.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество *.; данъчна фактура № **********/18.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество *; данъчна фактура № **********/21.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * и данъчна фактура № **********/26.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * били включени в дневника за продажби на *за данъчен период м. ноември 2009 г., който се явявал документ с невярно съдържание, защото отразявал нереализирани сделки, на 14.12.2009 г. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 33 102,92 лв., дължащо се на подадената в ТД на НАП – Пловдив справка-декларация / СД/ по ЗДДС, вх. № 16001412381/14.12.2009 г. за данъчен период м. ноември 2009 г., с която била потвърдила неистина относно размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и променила резултата за периода като декларирала ДДС за възстановяване в размер на 28 767,64 лв., вместо   установения размер на ДДС за внасяне от 4 335,28 лв., като бил  приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 33 102,92 лв. Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и установения ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит от 33 102,92 лв.

С Резолюция за извършване на проверка №919126/20.10.2009 г. на *било възложено на и.п. при ТД на НАП-Пловдив извършването на проверка във връзка с възстановяване на *на ДДС по реда на чл, 92, ал. 3 от ЗДДС по повод подадена СД вх. №1600-1371690/13.10.2009 г. за данъчен период 01.09.2009 г. -30.09.2009 г. Проверката приключила с Акт за прихващане или възстановяване №919126/09.11.2009 г. В същия били направени констатации, че в посочения данъчен период *било извършило вътреобщностни доставки на стоки с получател * – Испания, *, представлявано от свид.* Д., както и че е формиран данъчен кредит на дружеството от доставени стоки от * - И.А. и получени транспортни услуги. В тази връзка дружеството било декларирало доставки, по които било получател с право на пълен данъчен кредит в размер на 131 175.94 лева и ползван данъчен кредит в размер на 26 235.18 лева. В заключение било прието от извършилия проверката и.п., че са налице предпоставките за възстановяване на данъчен кредит на *в размер на 26 235.18 лева на основание чл. 92, ал. 3 и чл. 129 от ДОПК. Съставеният Акт №919126/09.11.2009 г. бил получен от подсъдимата М. на 09.11.2009 г. Сумата на възстановения данъчен кредит постъпила по банковата сметка на *на 12.11.2009 г. Същият ден с преводно нареждане за кредитен превод сума в размер на 25 000 лева била преведена по сметка на *ЕООД с основание за превода „авансово плащане по фактура”, като това плащане намерило счетоводно отражение като дължимо по фактура №167/10.11.2009 г. Остатъкът от общия размер на възстановения данъчен кредит бил счетоводно отнесен за заплащане на главница и лихви в размер на 1 235.18 лева по отпуснатия банков кредит, описан по - горе. Сума в общ размер 24 500 лева свид. П. лично изтеглила в брой от сметките на *ЕООД още същия ден. На 12.11.2009 г. свид. П. изготвила кредитно известие №168/12.11.2009 г. към фактура №167/10.11.2009 г. за връщане на преведена по фактурата сума в размер на 25 000 лева. Бил съставен и ПКО №2/12.11.2009 г. и квитанция към него за това, че сумата  постъпила в  касата на *.

Във връзка с подадена Справка-декларация с вх. № 1430059/14.01.2010 г. по ЗДДС от *и във връзка с извършена проверка за данъчен и период 01.12.2009 г. — 31.12.2009 г. бил изготвен от и.п. при ТД на НАП - Пловдив Акт за прихващане или възстановяване №1002354/04.02.2010 г., в който били направени констатации, че в посочения данъчен период *е получило доставки от * и *** ЕООД, по които е упражнило право на данъчен кредит на обща стойност 23 255.16 лева, както и че е извършило вътреобщностни доставки на стоки с получател * - Испания *на обща стойност 137 577.05 лева. Прието било от извършилия проверката и.п., че били налице предпоставките за възстановяване на данъчен кредит на *в размер на 23 225.16 лева на основание чл. 92, ал. 3 и чл. 129 от ДОПК. Съставеният Акт №1002354/04.02.2010 г. бил получен от подс.М. на 08.02.2010 г. Сумата на възстановения данъчен кредит постъпила по банковата сметка на *на 10.02.2010 г. Още същият ден с преводно нареждане за кредитен превод сума в размер на 21 850 лева била преведена по сметка на *с основание за превода „плащане по фактура”. Това дружество било счетоводно обслужвано отново от свид. А.П., за която било изготвено пълномощно от управителя Т.М. /починал в хода на съд.пр-во/ за извършване на разпоредителни действия с авоарите и наличностите по банковите сметки на дружеството. Свид. П. изтеглила още същия ден сума в размер на 21 800 лева от сметката на * ЕООД. Същия ден - на 10.02.2010 г. от подс.М. бил съставен ПКО №3/10.02.2010 г. и квитанция към него за това, че сума в размер на 21 850 лева била постъпила в касата на *.

Във връзка с подадена Справка-декларация с вх. № 16001484016/15.02.2010 г. по ЗДДС от *и извършена проверка за данъчен период 01.01.2010 г. - 31.01.2010 бил изготвен от и.п. при ТД на НАП - Пловдив Акт за прихващане или възстановяване №1004087/09.03.2010 г. В същия били направени констатации, че в посочения данъчен период *било получило доставки от * и *** и *** ЕООД, по които е упражнило право на данъчен кредит на обща стойност 24 027.78 лева, както и че е извършило вътреобщностни доставки на стоки с получател * - Испания *на обща стойност 675 563.98 лева. Прието било от извършилия проверката и.п., че били налице предпоставките за възстановяване на данъчен кредит на *в размер на 24 027.78 лева на основание чл. 92, ал. 3 и чл. 129 от ДОПК. Съставеният Акт №1004087/09.03.2010 г. бил получен от подсъдимата М. на 08.02.2010 г. Сумата на възстановения данъчен кредит постъпила по банковата сметка на *и на 12.03.2010 г. с преводно нареждане за кредитен превод сума в размер на 23 580 лева била преведена по сметка на * ЕООД с основание за превода „плащане по фактура“, като това плащане намерило счетоводно отражение като дължимо по фактура №170/12.03.2010 г. Преведената сума свид. П. изтеглила на два пъти в брой /13 000 лв. и 10 000 лв./ от сметките на дружеството още същия ден. На 12.03.2010г. свид. А.П. изготвила кредитно известие №171/12.03.2010 г. към фактура №170/12.03.2010 г. за връщане на преведена по фактурата сума в размер на 23 580 лева. Бил съставен ПКО №4/12.03.2010 г. и квитанция към него за това, че  сумата постъпила в касата на *.

Със Заповеди № 901845/23.11.2009 г., №1000026/07.01.2010 г., №1002587/02.08.2010 г. и №1002822/18.08.2010 г. било възложено на екип от ревизори при ТД на НАП - Пловдив извършването на ревизия на *с обхват данъчен период 01.01.2009 г. - 30.11.2009 г. по ДДС.

След приключване на ревизията бил изготвен Ревизионен        доклад № 1002822 / 04.10.2010 г. По време на ревизионното производство комуникацията на ревизиращия екип, във връзка с изискване и представяне на документи на дружеството, била осъществявана с подс. М., която било упълномощена. В изготвения ревизионен доклад били направени констатации, че по представените за ревизирания период общо 11 бр. фактури за продажба, 11 бр. инвойс фактури, 11 бр. международни товарителници и 5 бр. потвърждения за получаване на стоките, касаещи вътреобщностни доставки за испанската фирма * - Испания *, представлявана от * Д., нямало реално извършени плащания по издадените на * - Испания *фактури, липсвало реално осъществяване на доставки чрез ВОД от *за испанското дружество. Констатирано било също така, че не бил осъществяван реално транспорт на стоки до Испания и на територията на България, за което да са били издадени фактурите от дружеството превозвач * ГРУП ООД. Ревизионният доклад бил връчен лично на свид. Д. на 04.11.2010 г.

Въз основа на ревизионния доклад, бил издаден РА № *********/29.11.2010 г., с който на *били вменени данъчни задължения - ДДС за внасяне, ведно с начислени лихви, за данъчните периоди м. септември 2009 г. - м. ноември 2009 г. Ревизионният акт бил връчен на 03.01.2011 г. на свид. Х.Д., който го обжалвал по административен и съдебен ред, който ревизионен акт бил влезнал в сила на 29.12.2011г., тъй като  с Решение № 2014/25.11.2011г. на Административен съд – Пловдив по адм.д.№ 855/2011г.била отхвърлена жалбата на *.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА. АНАЛИЗ :

 

Гореописаната фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите по делото и обясненията на подсъдимата в кредитираните им части, които ще бъдат анализирини по-долу, от приложените по делото писмени доказателства и експретните заключения. В този раздел доказателствените източници ще бъдат разгледани от гл.т. на установени факти от обективната действителност, събрани и проверени по правилата на НПК като позитивни събития. Доколкото е значително затруднено до степен на невъзможност събирането на отрицателни факти, то липсата на положителни такива за разследваното деяние в лицето на подсъдимата ще бъде разгледано и при обсъждане на правната страна на обвинението и неговата доказаност съгласно изискванията на закона.

Гласните доказателствени източници могат условно да се подредят в няколко групи, както   ще бъдат и обсъдени – такива, депозирани пред съда и прочетени от досъдебното производство на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК със съгласие на страните, поради липса на спомен и при констатирани противоречия; такива, депозирани пред съда и приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК /без съгласие на страните/; такива, депозирани единствено пред съда; такива, прочетени със съгласието на страните, без свидетелите да са били разпитвани в хода на съдебното производство; както и обясненията на подсъдимата.

 

При постановяване на присъдата съдът ползва в пълнота показанията на свидетелите, за които са налице едновременно следните условия – те са разпитани пред съда в условията на устност и непосредственост, както и  показанията им, депозирани на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство и поради липса на спомен са приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК със съгласието на участващите в производството страни. Това са свидетелите В.Б., Й.К., Д.Д., Б.Н.-*, В.Д. и М.П.. Изложените  от тях данни за случилите се събития както са ги въприели и за които са свидетелствали и по-рано се дължи единствено на липсата на спомен поради изтеклия значителен период от време и които обстоятелства не се оспорват от страните, без данни за манипулация, неистинност или изопачаване.

В.Б. е данъчен служител, който е участвал в данъчната ревизия на *, приключила  с изготвяне на резивионен доклад и издаването на ревизионен акт. Той е участвал в изготвянето на ревизионния доклад с констатациите относно избегнатите за установяване и деклариране действителни данъчни задължения, неправомерно ползваният данъчен кредит за трите инкриминирани данъчни периода относно фиктивните ВОП касателно дружеството * и неговите контрахенти, както и извършваните насрещни проверки за установяване на факти и обстоятелства от значение за формиране на данъчните основи. Логично е този свидетел предвид длъжността, която е заемал и предметът и обемът на неговите контролни функции, да не си спомня подробности и то относно констатации, направени преди повече от 10 години. Поради тези съображения изложеното от него на досъдебното производство, което е и в съответствие и с приложените по делото писмени доказателства – РД, РА, копия от протоколи от насрещни проверки и дадени обяснения на лица в тази връзка, копия на фактури, СД и отчетни регистри – дневници за покупки и дневници за продажби, да се кредитират без резерви.

От показанията на свид.Й.К. се установява, че той и подсъдимата са работели в счетоводната кантора на свид.А.  П., като предимно подсъдимата му е помагала в работата, той е извършвал общи дейности, като „момче за всичко“, носел е документи в данъчното, а подсъдимата М. /тогава */ е работела на длъжност ТРЗ. Свидетелят е имал пълномощно и  е участвал в подаването на документи за регистрирането на фискалното устройство на * в ТД на НАП, без да има представи за лицето, което е издало пълномощното. Показанията на този свидетел са приобщени от досъдебното производство единствено за времето на събитията, за които бе разпитан, поради липсата на спомен, което той потвърди след прочитането им и което време съответства на предявените му в съдебно заседание документи, на свой ред свързани с разяснените от него събития.

Свидетелите Д.Д. и Б.Н.-* са били служители на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ АД /Пощенска Банка АД/ по времето на отпускането, обслужването и погасяването на кредита в размер на 25 000 лева, предоставен  за стартиране на бизнес начинание на дружеството *.  И двете свидетелки са категорични, че свид.Х.Д. заедно с подсъдимата е участвал в кандидатстването и подписването на документите във връзка с отпускането на целевия кредит, както и двете са правили проверка на платежните нареждания относно идентичността на подписа, положен в тях и този наличен като спесимен в банката, който  видимо съответствал на подписа на свид.Д.. За тези подробности и поради липсата на спомен показанията им, депозирани в значително по-ранен период, са приобщени със съгласието на страните и в случая няма пречка те да се ползват, доколкото допълват изложеното от тях пред съда. И двете свидетелки поддържат заявеното по-рано от тях, че те не са имали задължение да искат лични карти за приносителя на платежните нареждания, тъй като масовата практика била те да се подготвят предварително от с.и или други служители на фирмите и да се подписват предварително от оправомощените лица, без последните физически да се явяват в банковия клон. Свид.* излага факта, че М. е била заедно с Д. при подписване на договора за кредит, както и сама, когато се е явявала в банката относно внасяне на погасителните вноски по отпуснатия кредит.

От показанията на свид.В.Д., депозирани пред съда и приобщени както всички останали свидетели в тази група – поради липсата на спомен и със съгласието на страните, се установява факта /подкрепен и с писмените доказателства – фактура с опис и данни от фирмен регистър/, че свидетелят е бил управител на дружеството *** и *** ЕООД, който бил продал стоката, която имал – марково облекло на дружество, за което той не си спомняше, при което контактувал единствено с неговия управител, който бил мъж. Свидетелят не е общувал в тази връзка с подсъдимата, която познавал единствено с малкото й име С. и която работела в кантората на негова позната А.П..

В своите показания пред съда, а и тези, дадени в хода на разследването, поради липса на спомен в с.з. 22.02.21г., свид.М.П., син на А.П., е лаконичен, несигурен и предпазлив. Същият, заявявайки липсата на спомен,  всъщност отричаше всякакви факти, свързани с обща „търговска“ деятелност със свидетелите Г.К. и М.Д., като се установи, че и тримата са познати, което на свой ред се извежда самостоятелно и от заявеното от последните двама. Какво е отношението на този свидетел, заедно с другите двама към деянието, съдът ще изложи по-долу, при обсъждане на правната страна на стореното, но досежно инкриминираното деяние на подсъдимата като доказателствени факти, от изложеното от този свидетел пред съда, а и пред разследващия полицай се установява, че той не познава подсъдимата, не е общувал с нея, не познава Х.Д. и Т.Д., не му е познато дружеството *.

 

Със съгласието на страните са приобщени и показанията от досъдебното производство на свидетелите М.Д. и И.Д., разпитани и пред съда. Констатираните противоречия са преодоляни, за които се установи, че се дължат единствено на изтеклия значителен период от време.

         При постановяване на присъдата се полза изложеното от свид.М.Д. пред настоящия състав на съда при условията на устност и непосредственост, а относно депозираното от него пред разследващия орган, меродавно е направеното уточнение пред съда, за които Д. заяви, че констатироното противоречие се дължи на изтеклия период от време и потвърди казаното от него по-рано в хода на досъдебното производство. В обобщен план изводите по фактите, които магат да се направят относно доказателствения принос на заявеното от него, е в следната насока – свид.Д. бил управител на испанското дружество ***, същият е подписал редица документи, отразяващи търговски сделки на значителна стойност, предявени му в съдебно заседание, за което той няма спомен, и заявява, че е бил единствено управител, а дейността се усъществявала от Г.К. и М.П., които били приятели. Относно ролята на всеки един от двамата в дейността на дружеството, след прочетените му показания /л.11 т.2 съд.пр./ свидетелят поясни, че основен двигател на „търговската дейност“ бил свид.М.П., а кой финансирал бизнеса не можа да уточни. Впрочем това обстоятелство не е относимо. Не е важен и неизясненият факт дали е упълномощавал Г.К.. Но със сигурност майката на М.П., свид.А.П. била пълномощник на свид.Д.. На последния дружеството *, контрахент на *** за процесните ВОП, както и свидетелите * и подсъдимата не са му познати и с тях той не е разговарял дори, камо ли да договаря доставки.

         В хода на съдебното следствие съдът констатира, че характерно за показанията на свидетелите К. и Д. е налице многословие, но лишено от съдържание и конкретика, за П. същото като резултат, но при обраност на изказа. И тримата са предпазливи и прозира ясно стремежът им да бъдат отдалечени от дружество, свързано с друго такова, за което са констатирани значими нарушения на данъчното законодателство на РБ. Относимостта им допълнително ще бъде анализирана от правната страна досежно вмененото на подсъдимата М. престъпление, сочена за негов автор, като свид.К. също не е договорял с подсъдимата или когото и да е било за дружеството *, гр.Съединение. Показанията на свид.Г.К. са анализирани по-долу, тъй като попада в групата гласни доказателствени средства, ползвани при постановяване на присъдата, депозирани единствено пред съда.

 

Във връзка с изложеното от свид. И.Д. относно сделки с управляното от  него дружество * е констатирано противоречие в с.з. от 25.03.2021г. относно подписването на фактурите от негова страна, което той потвърди, че явно е подписвал платежни и счетоводни документи и той, не само отново упълномощената от него свид.А.П.. Изявлението на свидетеля се подкрепя и от приложените фактури на досъдебното производство. Показанията му се ползват изцяло – депозираните пред съда и прочетените на посоченото основание. Свидетелят потвърди, че договор за паричен заем не е сключвал, нито е получавал суми пари по този начин, във връзка с предявения му документ от съда. Управлявоното от него дружество е било счетоводно обслужвано от А.П., която познавал и бил упълномощил във връзка с дейността, издаването на платежни документи – фактури, както и във връзка с целите на данъчното облагане. Свид.Д. подсъдимата познавал бегло, били само на „здравей-здрасти“. Изложеното от него се подкрепя и от заявеното от свидетелите А.П. и Г.П..

 

Налице са и свидетели, разпитани единствено пред съда – един свидетел за първи път е бил конституиран на съдебното производство като такъв - С.Т., а за другите не е имало основание за четене показанията им от досъдебното производство при липса на констатация за съществени противоречия с изложеното от тях по-рано, както и поради достатъчна изчерпателност на техния разказ относно подлежащите на установяване факти. Това са свидетелите Х.Д., Т.Д., Д.П., С.П., И.И., Р.И., М.К., И.М., Г.К..

Свид.Т. е допуснат до разпит по искане на прокурора и той установява факти, които не са пряко относими към инкриминираното деяние, тъй като такива обстоятелства самият свидетел не е възприел. Свидетелят се познава с друг свидетел по делото – В.М., тъй като последният е брат на съпругата му. Свидетевят Т. познава подсъдимата С.М. и знае за изтеглен банков кредит от свид.В.М., което е било сторено в полза на подсъдимата и с нейно съдействие, но въпросната сума тя получила от М. и престанала да погасява вноските по кредитното задължение към банката. Тъй като са налице неточности в показанията на този свидетел с тези на свид.М. за едни и същи обстоятелства /размера на кредита и начинът на погадяването му/, Съдът приема, че в случая релевантни за делото са единствено доказаните финасови договорки между М. и подс.М., свързани с кредитиране и дадени на заем средства, които не са били погасявани /повече в тази връзка при обсъждане показанията на свид.В.М. по-долу/. Установява се също така, от изложеното от свид.Т., че подсъдимата работела в счетоводната кантора на П. без да знае на каква длъжност и с какви задължения, а шуреят му М. бил назначен на трудов договор в някое дружество, свързано с подсъдимата.

Свидетелят Д.П. е брат на А.П.. От показанията му се установява, че той е бил управител на дружеството *. Свидетелят реално не се занимавал с търговска дейност, бил упълномощил сестра си да се занимава с делата на фирмата. Свидетелят не е предоставял стоки и извършвал услуги на *, не е наясно с такива, нито знае за парични преводи към и от неговото дружество към *. В този смисъл е и установеното от писмените доказателства и назначените почеркови експертизи, които са описани по-долу, касателно платежните нареждания в края на 2009г. и в началото на 2010г.пр получаване на суми от издадените Актове за прихващане или възстановяване, както и преди това във връзка с отпуснатия кредите на *и направения превод към * за закупуване на техника. Свид.П. не е общувал с подсъдимата и не знае да е имал търговски отношения с *.

Свид. И.И. е бил мним собственик и представляващ транспортното дружество *, видно и от приложените по делото и изискани от съда справки от фирменото досие. Същият заяви пред съда, че срещу сумата от 200лв. е поел дружеството в свои ръце. Той никога не е осъществявал търговски сделки, същият е безработен и със слаб социален статус.

С.П. работела като с. в кантора *гр.Пловдив при А.П., но създала *,  чиято регистрация в търговския регистър като адвокат извършил свид.Х.Д.. На * формално било възложено счетоводсното обслужване на *, видно и от приложения договор в кориците на досъдебното производство. Свидетелката разказва за изтеглен кредит за новосъздадения търговец, който реално бил ползван от А.П. с поемане на задължение да го изплаща, което пък наложило свид.Г.П. да стане прокурист на *, защото П. излезнала в майчинство и не можела да работи в този период от време, защото кредитирането изисквало извършване на дейност. В крайна сметка свид.П. имала проблеми, тъй като кредитът не се обслужвал и задълженията на П. се трупали на нея като титуляр на ЕТ.

 

От показанията на свид. И. и К. се установяват следните факти:

Свид. Р.И. притежавал дружествата *и *, чието счетоводно обслужване било извършвано от свид.М.К.. И. осъществявал внос на промишлени стоки от Турция. Същият бил осъден с влезнала в сила присъда на 18.12.17г. на ХОС по НОХД № 372/2016г., за това, че бил декларирал различна стойност на закупаните от него стоки с цел избягване на данъчно облагане. По делото са приложени множество фактури и описи към тях за доставка на стоки на * ЕООД, за които свидетелят няма никакъв спомен, но счита, че вероятно фактурите са били с издател неговите дружества, тъй като извършвал мащабна търговска дейност с най-разнообразни стоки и имал контрахенти и от гр.Пловдив, макар че пловдивското  дружество *, както и неговия управител Т.Д., или нейния пълномощник Х.Д. не му говорят нищо. Същият не познава и * – И.А., предвид издаването на фактури и на тази фирма. И. не познава подсъдимата, А. и Г. *, Ф.И.. При предявяване на множество фактури в съдебно заседание същият не отрече да е бил техен издател, доколкото това са събития случили се преди 10-11 години, но без да е напълно сигурен. Свид.К. също няма спомен относно *, както и изрази несигурност в предявените й фактури дали да били осчетоводени в дружествата *** или ***, но същата така или иначе не е имала никакво отношение към тях, тя единствено ги осчетоводявала  и то тези, предоставени й от управителя Р.И..

Свидетелят И.М. бил управител на *след 2010г. Преди това управител на това дружество е  бил неговият брат Т.М. /починал в хода на наказателното производство и заличен  като свидетел/ и по това време свид.М. не е бил наясно с дружествените работи. Свидетелят не познава подсъдимата. За * майка и дъщеря има бегли представи, че е възможно да са били с.и на дружеството. М. не познава и Т. и Х. *, а дружеството *нищо не му говори. Същественото е, че от показанията на свидетеля се установява, че *не се е занимавало с продажба на стоки на дребно, а е било специализирано единствено в сферата с услуги и продажби на недвижими имоти.

От показанията на свид.Т.Д. се извличат фактите, от значение по делото относно това, че в инкриминирания период от време тя е била управител и представител на процесното дружество *, но не се е занимавала реално с дейността на същото. Последната била осъществявана от сина й – Х.Д., когото тя била  упълномощила. Свидетелката помни проблеми с банковите й сметки, поради теглен кредит на дружеството, за което тя не е била нито наясно, нито се е занимавала. Тя не знае и за търговската дейност на дружеството, като заявява, че синът й е имал намерение да развива дейност  с текстил – имало шевни машини в дома, в който той живеел в гр.Съединение и където било седалището на дружеството, но за стартиране на такава и реалното й осъществяване не знае, още повече че синът й бил адвокат. Свид.Д. не знае за сделки по внос и износ на стоки с испанско търговско дружество, а подсъдимата познава като приятелка на сестрата на Х.Д., с когото към инкриминирания  момент били в приятелски отношения. На предявените й документи – пълномощни свидетелката отрече тя да е техен автор. Посочи, че единствено е упълномощавала сина си – Х.Д. във връзка с дружествените работи. Показанията й са обективни и липсва основание да не бъдат кредитирани.

За разлика от нея обаче, показанията на свид.Х.Д. са емоционално наситени, с гневен и обвинителен заряд към подсъдимата, което налага внимателен подход към доказателствената информация, която носят, вкл. и поради наличие на заинтересованост, изводима от факта, че дружеството *, на практика управлявано и представлявано от него, е участвало в схема по източване на ДДС за възстановяване, за което бил издаден посоченият по-горе ревизионен акт, потвърден от съда и влезнал в законна сила. От неговите показания съдът установи безспорните факти, които се подкрепят и от обясненията на подсъдимата и свид.А.П. – че той и подсъдимата се познавали отдавна и били в приятелски отношения, а преди инкриминирания период работели заедно, като взаимно си помагали – свидетелят с правни услуги, а подсъдимата в своята работа при свид.А.П., с която и Д. се познавал, като ползвали едно и също помещение. Безспорно се установява също така, че свид.Д. заедно с подсъдимата, която му била поръчител, изтеглил кредит от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ АД, за което лично подписал документи, видно от заключенията по назначените почеркови експертизи /описани по-долу/ и показанията на свидетелите, служители в банката, обсъдени по-горе. Установен е и фактът, че свид.Д.,  изтеглил на каса и половината сума от одобрения кредит в общ размер на 25 000 лева, видно и от приложените банкови извлечения на досъдебното производство /посочени и при ползваните от съда писмени доказателства по-долу/. От показанията на свид.Д. се установява, че той въобще не е развивал търговска дейност с това дружество и не е осъществявал сделки по вътреобщностни доставки с испанското дружество ***. Въз основа на извършената данъчна ревизия се установили задължения за внасяне поради неправомерно деклариране на данъчен резултат, като издаденият РА бил обжалван от свидетеля Х.Д.. Последният бил упълномощил подсъдимата С.М. да го представлява пред данъчните органи. Свидетелят отрича да е знаел за извършената регистрация на *по ЗДДС, не е знаел за извършвана дейност, нито за подавани СД, като упълномощаването на подсъдимата било, за да подава нулеви декларации поради липсата на извършвана дейност от дружеството.

В показанията на тази свидетел се наблюдават известни вътрешни противоречия, водещи на извод за недостоверност. Така от една страна заявява, че е искал да получи кредит, за да стартира търговска дейност, но след получаване на кредита, за извършването на такава дори не бил направен опит, т.е. излагат се голословни намерения, и няколко месеца след това се пристъпило към формално прехвърляне дружеството на подсъдимата. Недостоверно е твърдението му, че процедурата по отпускането на кредита не била финализирана, тъй като писмените доказателства, експертните заключения и показанията на свид. Д. и * са в противната насока – че подсъдимата винаги е била с Д. при оформяне на началната документация при кандидатстването, където последният се е подписвал, вкл.и на погасителния план, видно от заключението на вещите лица графолози /вж.по-долу/.

На следващо място свидетелят Х.Д., въпреки многословността в изказа и направените от негова страна логически заключения относно причината и следствието на събитията, които безспорно го засягат, сподели пред съда, че след като е научил за извършвана с дружеството му колосална търговия и изтеглени неправомерно средства по данъчен кредит, поискал от подсъдимата М. и тя приела, да й прехвърли дружеството *, за което бил изготвен договор помежду им. Явно е, че този договор е останал единствено в сферата на пожеланията, доколкото не е била вписана такава промяна в търговския регистър. В разрез обаче с такава заявеното от свидетеля като хронология на събитията и еволюция в отношенията му с подсъдимата, въпросният договор носи дата, далеч по-ранна от инкриминирания период, когато според свидетелят скандалът по източването на ДДС се разразил помежду им и в момент на протичаща ревизия, която е от 2010г. не може да не неправи впечатление, че коментираният договор за прехвърляне на дружеството е от м.ноември 2008г., а инкриминираният момент е последните три месеца на 2009г., а данъчната ревизия - след това. Всъщност постъпките за прехвърляне на дружеството * на подсъдимата е било след отпускането на кредита през м.август 2008г. и този факт е в противоречие на твърдението на свидетеля, че същият всъщност е искал да работи с дружеството, представлявано от майка му. Установява се също така, че  вследствие събитията, за които е бил неприятно изненадан от данъчните органи, отношенията му с подсъдимата са се влошили, независимо какви предварителни уговорки са имали двамата, които обстоятелства остават неизяснени по делото. Защото събитията около съставянето на договора водят на извод или за неговото антидатиране или за съставянето му за съвсем други, неустановени по делото цели.  Значимият въпрос за казуса тук всъщност е  доколко тези обстоятелства са относими предвид това, че се касае за данъчно престъпление – възражение, направено от защитата още на разпоредителното заседание. Отговорът е комплексен и той се заключава в това, че от една страна дружеството *се е нуждаело от начален капитал за стартиране на търговска дейност, от друга откритата по този начин сметка в ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ е била захранвана и със средства от държавния бюджет за уравняване на данъчния резултат при възстановавяне на надвнесени суми ДДС и приспадане на данъчен кредит. Кои лица имат или нямат отношение към тези действия е въпрос, който ще бъде изяснен при обсъждането на обективната страна на деянието и решаването на въпросите има ли престъпление и подсъдимото лице ли е неговият автор.

 

Свид.Г.К. на свой ред, логично като другите  съпричастни към разследваните доставки към испанското дружество ***, свидетели М.П. и М.Д., твърди, че той не е осъществявал такива, но бил търсен от другите двама – П. и Д., защото знаел испански език и трябвало да ги свърже с испански с.. Същевременно в показанията на свид. Д. твърди, че той знаел за дейност на своето дружество, но бил само мним представител и реално не се занимавал с дружествените дела, а пък П. съответно отричаше всичко, свързано с това дружество, дори и познанството му с Г.К., за когото именно неговите близки майка и сестра * заявиха, че били приятели. Свид.П. изрази и липса на спомен дори след прочитане на показанията му от досъдебното производство, със съгласието на страните. На свой ред, лаконично пресъздадените факти от К. в същата насока не водят до установяване на отношенията между тримата и гравитират около  дружеството, с което са били извършвани инкриминираните доставки, без да поясняват кой именно ги е осъществявал. И това е така, защото всеки един от тримата отхвърля деятелност, свързана с ***, насочвайки я към други неуточнени лица, достатъчно абстрактно и общо до степен на невъзможност да се докаже каквато и да е конкретика. Прочее това е напълно логично, тъй като реално дружеството *** не е осъщуствявало внос на доставки от България към Испания на стока, продадена му от *. Това е установено в хода на данъчната ревизия. Такова е твърдение и на прокурора в обвинителния акт. В случая установеното от тримата свидетели Д., К. и П. е годно да обслужи единствения доказателствен извод – тримата се познават; били са в Испания по едно и също време; К. и П. са поддържали приятелски отношения в инкриминирания момент, което се отрича от двамата, но се потвърждава от свидетелите по делото и близки на М. – негова майка и сестра *; К. и Д. са знаели испански език и Д. е регистрирал дружеството, като му е измислил името по своя прякор – * /***/, а ventas – „продажби“ в превод от Гугъл преводач от испански и по изявлението на самия Д.. Тук приключва доказателствената установеност на изводимото от техните показания. Логично, ако е имало данъчни нарушения в дейността на въпросното дружество, с която да е свързан който и да е от тях, те имат свещеното право да не се самоуличават. Факт е, че Д.  е подписвал различни документи, приложени по делото и относими към инкриминираните факти, но това той обяснява с факта, че единствената му връзка с това дружество е била, че се е водел негов управител, но според него с дружествените дела се занимавали другите двама - М.П. и Г.К., а за необходимостта от контакти с НАП в България  бил упълномощил именно майката на П. – свид. А.П., видно от приложеното по делото пълномощно /т.6 л.168 дос.пр./, което се ползва като писмено доказателство от съда. При предявяването му свид.Д. разпозна своя подпис на него.

 

Последната условно обозначена група свидетели са такива, които са дали показания пред настоящия съд, но са били констатирани противоречия и липса на спомен за конкретни факти, за които защитата е изразила резерви за приобщаването им, т.е. липсвало е съгласие да бъдат прочетени. Тук ще бъдат обсъдени кои доказателствени факти те установяват, включително и с оглед забранителната  разпоредба на чл.281 ал.8 от НПК. Това са свидетелите, чиито показания са от съществено значение, а именно А.П., Г.П. и В.М..

Последният свидетелства за това, че с подсъдимата се познава от свид.Т., който е семеен със сестра му. Съприкосновението му с нея било единствено във връзка с изтеглен кредит на негово име от Първа инвестиционна банка, който той й предоставил по негов спомен за сумата от 2000лв., която подсъдимата не му върнала и не погасявала задълженията на негово име към банката. Макар, че в съдебно заседание от 19.07.2022г. му бе предявена справка относно негово регистрирано трудово правоотношение, свидетелят няма спомен за дружество *, не познава Х. и Т. *, не знае нищо и за дружество ***, твърди, че последното му е известно от предходния му разпит в Икономическа полиция. Свидетелят реално не е престирал работната си сила, въпреки така сключения трудов договор. Настоящият съд намира за неотносими противоречията във възприятията на този свидетел и свид. С.Т. относно конкретния размер на кредита и кой го е погасявал, които са извън предмета на доказване. Съществено за разкриване на обективната истина по делото е, дали свид.М. е узнал факти, свързани с невярното деклариране и избягване на данъчни задължения относно дейността на дружеството, в което е бил назначен на трудов договор, макар и формално. Такива не се установяват. Показанията му са приобщени по делото изцяло на основание чл. 281, ал. 4 вр ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК поради липса на спомен и при несъгласие на защитата и подсъдимата за прочитането им по този ред. Предходните му показания се намират в т.8 л.48-49 от дос.пр. и са били депозирани на 08.04.2013г. Следва да се посочи, че в разпита му на досъдебното производство не се разкрива знание на факти касателно лица и дружества, а единствено такива, отново свързани със заемните му отношения с подсъдимата с по-голяма конкретика, което от една страна е съответно и на заявеното пред съда и от свид.Т.. В този смисъл показанията на свидетеля, приобщени по този ред се подкрепят от други доказателства по делото, вкл. и от писмените доказателства - наличието на сключен трудов договор с дружество, макар и фиктивен, който факт  ползва свидетеля при кандидатстването за кредитиране, доколкото преди това е бил безработен. Що се касае до казаното от В.М. пред разследващия орган, че бил чувал за *** именно от подсъдимата / с фамилно име * тогава/, така отразеното в протокола му за разпит от 2013г. се явява недоказано.

На първо място, преди и след прочитане на показанията му, свидетелят посочи, че за испанското дружество е научил при разпита му в полицията. Съдът намира това му изявление за добросъвестно и съответно на правната и житейска логика. Следва да се посочи, че свидетелят не можеше да си спомни в какво дружество фиктивно е бил назначен на работа, камо ли да помни към момента на разпита му през април 2013г. чуждестранни имена на дружества и то споделени му от подсъдимата в неформални разговори за „чакано ДДС“ в значителен период от време назад, като се има предвид, че е бил назначен на работа в * в началото на 2009г.  / л.338 том 2 от съд.пр. /. Неясно е и кога това му е било споделено от подсъдимата, за да се направи преценка относимо ли е  именно към инкриминирания период от време. В този ред на мисли обсъжданото изявление на свидетеля хронолочески в протокола следва разказаните събития как през 2011г. банката била образувала изпълнително производство срещу него и когато си е търсел сумата от подсъдимата, тя му казала, че „чакала някакво ДДС от ***“. Ясно е, че разказът на свид.М. за случилото се през 2011година е повече от година по-късно от края на 2009 година, когато е обвинението и началото на 2010 година, когато са постъпили суми по възстановен данъчен кредит в сметките на * и в който период би трябвало подсъдимата „да чака ДДС-то“. Т.е. при това положение е ясно, че свидетелят не е имал предвид „чакано ДДС“ от подсъдимата, свързано с обвинението по делото. На следващо място е нужно да се посочи,  че липсва каквато и да е индиция свид.М. да е заинтересован в насока отдалечаване причастността на подсъдимата от процесното чуждестранно дружество, което изявление всъщност е в нейна полза, а дори напротив - по твърденията на свид.М. и на свид.Т. те изплащат нейния дълг пи предоставения й кредит. Казано с други думи, свидетелят би имал по-голям интерес, изхождайки от влошените му отношения с нея, да потвърди, че тя му е говорила за „чакано ДДС“, а не неколкократно пред съда да потвърди, че за В. Г. е чул за първи път от задаваните му въпроси в хода на разследването, а не от подсъдимата. Поради тези съображения съдът намира за достоверно твърдението на свидетеля, че за дружество с име *** е узнал през 2013г. в сектор ИП при ОДМВР Пловдив, а не по-рано. Нещо повече – твърдението на свид.В.И.М., пресъздадено в протокол за разпит на свидетеля от 08.04.2013г. на л.49 долу и началото на л.50 дос.пр. в том 8 за „чакане на ДДС от подсъдимата“ не се подкрепя от нито едно друго гласно доказателствено изявление на свидетел по делото, нито на писмено доказателство с оглед забраната по чл.281 ал.8 от НПК.

 

Установява се, от показанията на свид. Г.П., че  е имала на свое име издаден ел.подпис като физически приносител към * за подаване на документи за целите на данъчното облагане в ТД на НАП Пловдив. Тя работела при своята майка А.П. и тази услуга тя вършела за всички дружества, обслужвани счетоводно във фирмата й * Пловдив, като подписът се ползвал и от други служители в кантората. От показанията на Г.П., дадени непосредствено пред съда се установяват и обстоятелствата, че подсъдимата работела като специалист * в кантората, че свид.Д. като представляващ управителя на * бил приятел на подсъдимата и било обслужвано от счетоводната кантора на майка й, както и че брат й – М.П. и Г.К. били приятели, а М.Д. бил приятел с последния. В тази насока показанията й са съответни на приетото от съда за познанството между тримата. Свидетелката потвърждава факта за счетоводно обслужване в тяхната кантора и на  *, * ЕООД, *, * - И.А., за които е имало издадени пълномощни, както и такива за *  в нейно лице за подаване на справки декларации /т.11, л.222 и сл. дос.пр./, предявени й в съдебно заседание от 25.03.2021г. Показанията на тази свидетелка се кредитират изцяло – дадени пред съда и приобщени, поради липсата на спомен,  дадени пред разследващия орган, тъй като взаимно се допълват и не си противоречат. Прочетеното бе потвърдено от Г.П. и се приема от съда с доверие при постановяване на съдебния акт, подкрепено и с другите доказателствени източници, въпреки липсата на съгласие на защитата за приобщаването на предходните й показания по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 от НПК.

 

Показанията на свид.А.П. носят значим доказателствен заряд, доколкото именно тя и нейните служители са обработвали инкриминираните документи. От изложеното от нея пред съда и пред разследващия орган чрез приобщаването им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, също поради липсата на спомен, съвкупно се установяват факти, подкрепени от останалите доказателствени източници, а именно:

Свидетелката е с. и притежава счетоводна кантора с наименование * Пловдив. При нея работели различни служители, сред които свид.Й.К., дъщерята на свидетелката -  Г., както и свид.П., за която било създадено *, а подсъдимата работела като ТРЗ и се занимавала с обработването на трудови договори и ведомости. Подс.С.М. и свид.Д. били приятели, като А.П. по този начин се запознала с последния и счетоводно обслужвала дружеството *, с чиито дружествени дела се занимавал Д.. Свидетелката дава разяснения и за останалите дружества, които по данъчната проверка са имали сделки и действия по прехвърляне на парични потоци с *, а именно ***, *, *, * – И.А., ***, които всички са били счетоводно обслужвани от нея /или нейните служители с.и/ и са я били упълномощили за извършване на редица управленски, финансови операции през инкриминирания период от време. П. потвърждава, че всички оформени за деклариране документи, вкл.и справките-декларации минавали през нея като контрол преди да бъдат оповестени на данъчните органи чрез ел.подпис с физически приносител - дъщеря й Г.П., както и че о всички служители в нейния офис го използвали. Свид.П., управител на *, е нейн брат. Свидетелката изготвяла и подписвала платежни нареждания за движения по сметките на това дружество към и от *. По отношение на последното за пред данъчните органи подс.М. имала пълномощно. Синът й М.П. бил приятел с Г.К. и М.Д. – „те тримата са приятели и се опитваха да правят нещо, да търгуват“ /прот.от с.з. от 21.01.2021г./. Свидетелката потвърждава, че е имало вътреобщностни доставки между * и ***, които лично тя обработвала счетоводно. П.  твърди, че релевантните за това документи е осчетоводявала,  след като са й били представяни от Х.Д., който според нея бил наясно с осъществяваната трансгранична търговска дейност.

Показанията на свид.А.Н.П., дадени на досъдебното производство, пред орган на досъдебното производство, приложени  в том 2-ри, лист 59, в том 4-ти, лист 16-17 и  в том 8-ми, лист 18 - 20 на досъдебното производство бяха прочетени в с.з. поради липсата на спомен и те допълват изложеното от нея пред съда. Освен това бяха потвърдени от свидетелката и се ползват поради факта, че предходно дадените от нея са били в по-близък период до инкриминирания. Свид.П. потвърждава, че изготвените пл.нареждания по движение по сметките на * може да са подписвани и от подсъдимата, тъй като последната имала пълномощно за извършване на такива действия.

Съдът приема за доказателствено необезпечено обаче изложеното от нея твърдение, че *** и * са осъществявали реално съвместна търговия. Този факт е опроверган от свид.Д. и самите причастни към тази дейност лица – М.П. и Г.К., които не са чували за  *, и от свидетеля, „купен“ срещу сумата от 200 лева, управител на * – И.И.. В същата насока са и изводите на данъчните органи при извършенната ревизия на *, изводимо и от показанията на свид.В.Б. и писмените доказателства.

Що се касае до изявлението на свид.А.П., че документи за осчетоводяване се носели предимно от свид.Х.Д. и той бил наясно със „сделките“ може да се обсъжда досежно достоверността в две направления:

 От една страна, причината за свидетелстване в тази насока може да се изведе от стремеж за прехвърляне на неправомерната дейност на лице, свързано с ръководството на *, а не с нея, като лице, приело и извършвало счетоводното обслужване на дружеството, при все, че в същата тази кантора са били счетоводно обслужвани редица свързани с * търговски партньори. По делото са налице  обективирани финансови потоци в отчетните регистри, свързани с ***, ***, *, *, *** и ***, ***, за които пълномощник е била А.П..

От друга страна, не може да се пренебрегне и факта въз основа на наличните по делото доказателства,  сочещи на не така твърдяната от свид.Д. незаинтересованост от дружеството и оставянето му в ръцете на подсъдимата единствено за подаване на „нулеви декларации“. Видно е участието на Д. в усвояването на кредита през м.06 2008г., сторено с негово знание, а и съгласие. Не бива да се забравя, че управителят на *** и *** ЕООД свид. В.Д. поясни след прочитане на показанията му, дадени на досъдебното производство, че действително наличната стока, която имал – марково облекло, я е продал на като е  водил преговори с мъж. В настоящото производство друг мъж, свързан с ръководството на * под каквато и да е форма, не е установен, освен свидетеля Х.Д.. Все пак, обсъденият факт -участие на Д. в счетоводното разчитане на * с бюджета и то относно инкриминираните периоди, въпреки твърдението на свидетелката А.П., не е подкрепено по несъмнен начин и съдът не може да го приеме за категорично установено. Тук следва да се посочи, че липсата на друго пряко причастно към престъплението лице и то относно данъчните престъпления, в повечето случаи, от кръга на ръководещите дейността на търговеца, каквито не се очертават да са нито Т.Д., нито Х.Д., на свой ред не води до автоматично приемане, че съответният с. или  пълномощник за пред данъчните власти се е ангажирало с престъпната деятелност. Т.е. по делото липсва достатъчно и убедително доказателствено обезпечена маса, сочеща на такова лице.

 

Страните дадоха съгласие за приобщаване на изложеното пред разследващите органи на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК по отношение на показанията на свид.И.Е.А. в с.з. от 28.09.21г., съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 25.04.2013г., приложен в том 8, лист 52-53 от ДП, тъй като този свидетел не бе установен за призоваване в съдебно заседание. Изложеното от него по-рано установява, че счетоводството на * – И.А., чиито собственик той е бил, в периода 2006-2011г. се е водело от А.П.. Свидетелят никога не е продавал стоки на *, не познава *, а фактурите, с издател неговия ЕТ през м.09 2009г. с номера 287/29.09.09г., 288/30.09.09г., 16/29.09.09г. и 17/30.09.09г., фигуриращи в справките-декларации /СД/ за този данъчен период на * според свидетеля са „пълна измама“. Т.е. отново са генерирани мними доставки. Свидетелят не е контактувал с подсъдимата, но знае, че тя е била работничка при А.П.. Именно А.П. имала право да подписва договори и да сключва сделки от името и за сметка на неговата фирма, тъй като разполагала с пълномощно.

 

Свидетелите Т.М. и Ф.И. не са разпитани пред съда поради факта, че са починали в хода на наказателното производство. М. бе заличен като свидетел в с.з. от 21.01.21г., тъй като страните не постигнаха съгласие за приобщаване на неговите показания, депозирани в хода на разследването пред орган на досъдебното производство, каквото единствена възможност дава закона за ползване на изложеното от този свидетел по-рано в процеса на досъдебното производство в случай на смърт. Същият е бил управител на дружеството *, в каквато насока съдът разпита друг негов управител – свидетелят И.М. /вж. изводимото от този свидетел – стр.22 от настоящите мотиви/.

Свид.Ф.Ф.И. не е разпитан пред съда, но показанията му, депозирани пред разследващите органи в протокол за разпит от 04.10.2013год. на лист 59-60, том 8-ми от досъдебното производство, са приобщени със съгласието на страните по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.4 пр.2 от НПК в с.з. от 22.02.21г. и се ползват при постановяване на присъдата относно обстоятелството, че  подсъдимата С.М. в инкриминирания период „работела в счетоводната кантора на А.П. и се занимавала с трудови договори и трудови книжки“ по думите на свидетеля. Същият не познава *, не е извършвал сделки с дружество *, не са му познати и дружествата *и *, не бил подписвал документи за износ от българска фирма към испанска, не му е познато испанско дружество ***. Освен това същият прехвърлил собствеността върху своето търговско дружество *на брата на съпруга на А.П.. Последната подавала СД относно деяността на *, тъй като свид. И. я бил упълномощил, преди да прехвърли собствеността върху активите на това дружество.

В хода на производството поради неотносимост на обстоятелствата, за които са били разпитвани на досъдебното производство, както и поради това, че  тези свидетели са свързани с правно-организационните форми на дружествата *и *, за които бе разпитан свид.Р.  И. и са приложени извадки от фирмените им досиета, със съгласието на страните съдът заличи като свидетели *. Не е разпитана като свидетел и *. относно обстоятелства извън инкриминирания период - подаване на  ГДД по чл.92 от ЗКПО на *за 2010 година.

 

Обясненията на подсъдимата С.Й.М. несъмнено следва да се преценят от двояката им функция – на годно гласно доказателствено средство, както и на средство за ефективно упражняване правото на защита.

Налице са факти, изводими от изложеното от нея, които се подкрепят от останалите доказателства по делото и липсва каквото и да е основание същите да не бъдат кредитирани. По този начин е установен фактът, че подсъдимата от 2007г. до края на 2008г. работела в счетоводната кантора на А.П. ***  в офиса на ул.*, а след това, в инкриминирания период от време – в офиса на бул.*, също в гр.Пловдив. Подсъдимата осъществяла дейностите по назначаване и освобождаване  на  служители на фирмите, подавала декларации и заявления, свързани с трудови правоотношения, общо казано работела с „човешки ресурси“. В хода на производството е установено, че подсъдимата не е била с.. Следва да се отбележи, че противното не се твърди от никой от свидетелите по делото. Подс.М. се познавала с Х.Д., с когото била в добри приятелски отношения и когото свързала с А.П. за целите на счетоводното обслужване на дружеството *. Впоследствие Д. упълномощил подсъдимата да представлява * пред данъчните органи във връзка със счетоводното отчитане. Самата тя счетоводно обслужване на дружеството не е извършвала, тази дейност била поверена на А.П. и работещите при нея с.и. Освен това преди подаването на справките-декларации, проверката им се извършвала от самата А.П., потвърдено от последната и свид.Г.П. в показанията им като свидетели.

Подсъдимата потвърждава, че в счетоводната кантора са ползвали общ ел.подпис за подаване на документацията към ТД на НАП, както и се е случвало да подписва различни документи в тази връзка и да ги носи и физически в данъчната администрация.

Подкрепено от писмените доказателства, подсъдимата говори и за изтеглен кредит от *в размер на 25 000 лева, по който тя била поръчител като физическо лице и намерението на Д. да извършва производствена дейност с трикотаж за което имал шевни машини.  С доверие се приема и факта, че кредитът е бил усвоен, тъй като суми на каса е  получил самият Д., обсъдено по-горе. Впоследствие е имало желание и наченки на договорки между нея и Д. за прехвърляне на нея на предприятието на дружеството *. Подсъдимата не дава логично обяснение какво действително е налагало прехвърлянето на дружеството на нея /такова обяснение не се установи и от показанията на Х.Д./, но прикриването на това обстоятелство е логично, доколкото възможността да е свързано с неустановена по делото друга цел е напълно реална, като се има предвид и че * е теглило кредит, погасяван от нея и по който тя самата е била задължена като поръчител. Тук следва да се отбележи, че  активност на подсъдимата се наблюдава по отношение на различни лица и поводи във връзка с кандитатстване, получаване  и погасяване на кредити, по които тя формално или неформално се задължавала /за *, както и за физическото лице В.М./. Не може да се подмине и факта, че в близък до инкриминирания период от време подсъдимата е била осъдена през 2012- 2013 год. за престъпления по чл.212 от НК и чл.316 вр. чл.309 от НК, извършени  2010 – 2011г., свързани с ползване на неистински трудови договори и др.документи, с цел получаване на чуждо движимо имущество, собственост на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, без правно основание /вж. справка съдимост, том 12, л.84-85 дос.пр./. Несъмнено е установено и от обясненията на подсъдимата, че тя не се познава и не е общувала във връзка с дейност на испанско дружество със свидетелите М.Д., Г.К., М.П.. Това обстоятелство е в пълен синхон и с показанията на посочените свидетели. С В.М. и С.Т. подсъдимата С.М. имала отношения във връзка с назначаване на работа на първия в *, но на практика той не престирал работната си сила в това дружество. В изложения смисъл обясненията й също са в съответствие с гласните доказателствени източници, изводими от тези двама свидетели, а въпросът дали същите имат помежду си все още неуредени финансови взаимоотношения във връзка с предоставеното кредитиране на свид.М. е такъв, който логично се отбягва от нея.

Не могат да бъдат оборени субективните представи на подсъдимата, пресъздадени в обясненията й като твърдения за факти от обективната действителност за това, че свид.Х.Д. общувал с А.П. в инкриминирания период от време. За какво са били водени тези разговори, вкл. и дали са касаели предоставяне на документи от Д. на П. за счетоводна обработка, от една страна се твърди от самата П., а от друга – се отрича от самия Д.. Все пак по делото е установено, че  реално счетоводството на * се осъществявало от с.ите в кантората на А.П. с последващ неин краен контрол, независимо от изготвеното пълномощно на подсъдимата, а СД се подавали лично от Г.П. за първите два инкриминирани периода, а за последния посредством ел.подпис на *ЕООД с физически носител Г.П.. В тази насока е иприложеното по делото писмено доказателство –л.221, том 11 от дос.пр.  Дали това е било сторено със санкциятана свид.Д. също е без значение. Т.е. обстоятелството,   твърдяно от него, че някой в офиса на П. започнал да генерира доставки, без негово знание и съгласие, именно потвърждава факта, че във въпросната кантора се е извършвало процесното счетоводно отчитане в разрез с данъчното законодателство.

Относно фактите по подписване на определени документи от страна на подсъдимата, изявлението й, че това е било възможно, без да конкретизира кои са тези документи и същевременно отричането съставянето и подписването на инкриминирани документи, е относимо към ангажираните в производството сподоби за доказване, каквито са експертните изследвания на почерка на редица документи от делото. В тази насока следва да се посочи, че съдът дава вяра на заключенията на вещите лица по единичните и тройните почеркови експертизи, приети без възражения от страните, без съмнение за съда относно тяхната обективност и експертна компетентност. Доколко обаче фактът на изписване на определени текстове от страна на подсъдимата в изследвани по делото документи е релевантно към предявеното й обвинение, съдът ще анализира от правна страна.

 

Преди да пристъпи към обсъждане на заключенията по назначените в хода на настоящото наказателно производство експертизи, настоящият съд прие, че фактите от значение за установяване на обективната истина, се извеждат и от писмените доказателства, прочетени и приети по чл.283 от НПК, като значителна част от тях са били и обект на експретните изследвания, а именно:

Пълномощно от  07.03.2007 г., с което управителят на дружеството Т.Д. упълномощила Х.Д. да я представлява като управител в отношенията на *с други лица, държавни органи, банки и др. /т.1 л.43 дос.пр./; пълномощно от 05.06.2007 г., с което свид.Д. бил упълномощен от управителя Д. да представлява дружеството пред държавни органи, физически и юридически лица, като извършва действия от името и за сметка на дружеството, вкл. да сключва договори, да поема задължения и др. /т.1 л.45 дос.пр./; пълномощно от 16.05.2008 г., с което свид.Д. упълномощава подсъдимата С.Й.М. /*/ да представлява *пред ТД на НАП гр.Пловдив във връзка с подаване и получаване на молби, декларации, заявления и др. /т.1 л.47, л.155 дос.пр./; Договор от 04.08.2008г. между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ АД  и *за банков кредит - продукт „Бизнес оборудване-ГФМК” №BL20084. в размер на 25 000 лева /т.1 л. 129 - л. 135 дос. пр, приложен и в оригинал в том 2 л.128 и сл. от дос.пр.,   Договор за поръчителство с подс.М. /т.1 л. 136 - л. 138 дос.пр./; , Погасителен план към договора за кредит от 06.08.2008 г. и разписка за изтеглена сума от Д. в размер на 12 450 лева– л.140 т.1; Извлечение от банковата сметка на *, т.3 л.14-15 дос.пр.; Преводно нареждане от 06.08.2008г., с което свид.Д. наредил сума в размер на 12 500 лева от кредита по сметка на * ЕООД с основание за превода „По фактура за доставка на машини”, съгласно Фактура №80/05.08.2008 г. с издател *ЕООД. /т.3 л. 16 дос.пр., л.140 т.1 банково извлечение, т.1 л.105 копие, т.1 л.184 и сл./; покани за доброволно изпълнение и съобщения до подсъдимата за заплащане на суми по кредита като солидарен длъжник с */т.2 л.160-161, л.162/, Пълномощно от свид. Д.П. за упълномощаване на А.П. да го представлява като управител на дружеството *ЕООД пред трети лица /т.2 л. 95 дос.пр./; Кредитно известие № 88/07.08.2008 г. към фактура №80/05.08.2008 г. /т.3 л. 19 дос.пр./ за връщане на *на преведената сума от 12 500 лева; ПКО №1/07.08.2008 г. и квитанция към него /т.3 л. 18 – 19 дос.пр./; Акт за регистрация по ЗДДС №16042080024591/15.10.2008 г. /т.1 л. 37 дос.пр./ и Удостоверение за регистрация /т.1 л. 39 дос.пр./; Предварителен договор от 06.11.2008 г. между съдружниците в *гр.Съединение Х.Д. и Т.Д., като продавачи, от една страна, и подс.С.Й. *, като купувач, за продажба на дружествени дялове /т.1 л.32 дос.пр./, Съгласие от 06.11.2008 г. на подсъдимата  да бъде управител на дружеството с положен образец от подпис /т.1 л.10 дос.пр./; Протокол от 10.11.2008 г. в за проведено общо събрание на съдружниците в *гр.Съединение Х.Д. и Т.Д. с решение да освободят от длъжност и от отговорност управителя на дружеството Т.Д., след което избират за управител С. * /т.1 л.9 дос.пр./; Пълномощно от свид. М.Д. за упълномощаване на  свид.А.П. да го представлява, подписва, получава и приема документи от негово име, както и да разполага с права да приема данъчни актове за прихващане или възстановяване, данъчно ревизионни актове, актове за нарушения, наказателни постановления и всички други документи пред ТД на НАП - т.6 л.168 от одс.пр. с дата от 11.02.2009г. и нотариална заверка от 11.02.2010г.; Искане от името на управителя на *свид. Т.Д. с вх. №5166/27.10.2009 г. /т.1 л. 191 дос.пр./ за заверяване на свидетелство за регистрация на фискално устройство, притежавано от дружеството, и пълномощно от 26.10.2009 г. /т.1 л. 193 дос.пр./, с което свид. Д. упълномощавала свид. Й.С.К. да я представлява в качеството й на управител на *пред ТД на НАП - Пловдив, като регистрира касов апарат; Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 27.10.2009 г. /т.1 л. 192 дос.пр./; Акт за прихващане или възстановяване №919126/09.11.2009 г. /т.3 л. 46 – 49 дос.пр./; Преводно нареждане за кредитен превод /т.1 л. 184 дос.пр./ в размер на 25 000 лева с основание за превода „авансово плащане по фактура”, Разписки за теглени суми съответно от 4500 лв. и  20 000 лева от свид. П. в брой от сметките на дружеството /т.2 л. 91 – 93 дос.пр./; Кредитно известие №168/12.11.2009 г. към фактура №167/10.11.2009 г. /т.3 л. 56 дос.пр./ за връщане на преведена по фактурата сума в размер на 25 000 лева и ПКО №2/12.11.2009 г. и квитанция към него /т.3 л. 56 дос.пр./; Акт за прихващане или възстановяване №1002354/04.02.2010 г./т.3 л. 122 – 127 дос.пр./; Преводно нареждане от 10.02.2010г.  за кредитен превод /т.1 л. 185 дос.пр./ за сума в размер на 21 850 лева; Пълномощно от управителя Т.М. /починал в хода на съд.пр-во/ за извършване на разпоредителни действия с авоарите и наличностите по банковите сметки на дружеството /т.2 л. 82 дос.пр./; Разписки за теглени суми лично от свид.А. П. на сума в размер на 21 800 лева от сметката на */т.2 л. 77 – 78 дос.пр./ и ПКО №3/10.02.2010 г. и квитанция към него /т.2 л. 74 – 75 дос.пр. ; Акт за прихващане или възстановяване №1004087/09.03.2010 г./т.3 л. 146 – 151 дос.пр./;  Преводно нареждане от 12.03.2010 г. за кредитен превод /т.1 л. 186 дос.пр./ за  сума в размер на 23 580 лева /т.3 л. 170 дос.пр./; разписки за тегления в брой от  А.П.  /т.2 л. 86 – 87, т.3 л.86-89 дос.пр./ на  суми от  13 000 и от 10 000 в брой и декларации за произхода на средствата;  Кредитно известие №171/12.03.2010 г. към фактура №170/12.03.2010 г. /т.3 л. 171 дос.пр./ за връщане на преведена по фактурата сума в размер на 23 580 лева и ПКО №4/12.03.2010 г. и квитанция към него;  Ревизионен         доклад № 1002822 / 04.10.2010 г.,  РА № *********/29.11.2010 г. и Решение № 2014/25.11.2011г. на Административен съд – Пловдив по адм.д.№ 855/2011г. /том 4, 5 дос.пр./; всички оригинали и копия на фактурите и описи към тях, инвойс фактури, приложени към досъдебното производство, вкл.първични счетоводни документи в оригинал в том 7,  справки-декларации /том 12/, кореспонденция с НАП, разписки за получени документи, резултати от извършени насрещни проверки и съставени протоколи от данъчните служители /т.5 и 6 дос.пр./, извадки от фирмени досиета на всички посочени във фактическата обстановка търговски дружества, ведно с история на регистрацията им, договор за счетоводно обслужване от * /т.9, л.149-150 дос.пр./ и счетоводни документи от *** и *** /том 9/, характеристична справка за подсъдимата, справка съдимост на подсъдимата, справка съдимост за свид.А.П.,*** за регистрирани трудови правоотношения с работодател дружеството * /л.338 т.2 съд.пр./, постъпила информация по запитване до НАП /т.11, л.221-225 дос.пр./ относно фактите касателно начина и лицето, подало процесните СД в ТД на НАП Пловдив.

 

Съдът изслуша вещите лица в съдебно заседание и прие изготвените от експертите заключения, както следва:

Съгласно заключението на вещо лице Ч. по изготвената съдебно- почеркова експертиза /т.2, л.100-107 дос.пр./ се установява, че:

Подписите, положени от името на Т.Х.Д. в договор за банков кредит № BL 20084/04.08.2008 г. не са изпълнени от Х.В.Д. и Т.Х.Д.. Същите най-вероятно са изпълнени от С.Й. *.

Подписът и ръкописният текст в Искане до ТД на НАП гр.Пловдив с вх.№ 5166/27.10.2009 г. не са изпълнени от Х.В.Д. и Т.Х.Д.. Същите най-вероятно са изпълнени от С.Й. *.

Подписът в пълномощно от 26.10.2009 г. не е изпълнен от Й.С.К. и Т.Х.Д.. Същият най-вероятно е изпълнен от С.Й. *.

Подписите за „Подпис на наредителя:” в Преводни нареждания от 12.11.2009г., 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г. не са изпълнени от Х.В.Д. и Т.Х.Д.. Тъй като същите подписи се различават по съдържание от сравнителните образци от подписа на С.Й. *, при сравнителното изследване не са установени достатъчно идентификационни признаци за оформяне на обосновано мнение и не може да се отговори дали са изпълнени или не от това лице.

Ръкописният текст в Преводни нареждания от 12.11.2009 г. и 10.02.2010г. е изпълнен от С.Й. *. В Преводно нареждане от 12.03.2010 г. липсва ръкописен текст.

Отпечатъците от елипсовиден печат в Преводни нареждания от 12.11.2009г., 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г., не са идентични с отпечатъците от печата на *гр.Съединение.

Ръкописният текст и подписът за „Получил сумата, касиер” в Квитанция към ПКО № 3/10.02.2010 г„ издаден от *, са изпълнени от С.Й. *.

Отпечатъкът от елипсовиден печат в Квитанция към ПКО № 3/10.02.2010 г., издаден от *, не е идентичен с отпечатъците от печата на *гр.Съединение.

 

Съгласно заключението на вещо лице по изготвената съдебно- почеркова експертиза /т.2, л.110 -114 дос.пр./ на вещото лице Е.Ч.:

Подписите за „Подпис на наредителя:” в Преводни нареждания от 12.11.2009г., 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г. се различават по съдържание от сравнителните образци от подписите на А.Н.П. и Г.К.П., като при сравнителното изследване не са установени достатъчно идентификационни признаци за оформяне на обосновано мнение и не може да се отговори дали са изпълнени или не от тези две лица.

Ръкописният текст в Преводни нареждания от 12.11.2009 г. и 10.02.2010г. не е изпълнен от А.Н.П. и Г.К.П.. В Преводно нареждане от 12.03.2010 г. липсва ръкописен текст.

Ръкописният текст и подписът за „Получил сумата, касиер” в Квитанция към ПКО № 3/10.02.2010 г., издаден от *, не са изпълнени от А.Н.П. и Г.К.П..

Подписът за „гл. (отг.) с.” в същата квитанция е изпълнен от А.Н.П..

 

Съгласно заключението на вещите лица Ч., С. и С., по изготвената тройна съдебно-почеркова експертиза /т.2, л.196-205 дос.пр./, подписите, положени от името на Т.Х.Д. в договор за банков кредит № BL 20084/04.08.2008 г. не са изпълнени от Х.В.Д. и Т.Х.Д.. Същите са изпълнени от С.Й. *.

Подписът в Искане до ТД на НАП гр.Пловдив с вх.№ 5166 / 27.10.2009 г. не са изпълнени от Х.В.Д. и Т.Х.Д.. Същият най-вероятно е изпълнен от С.Й. *.

Ръкописният текст в Искане до ТД на НАП гр.Пловдив с вх.№ 5166 / 27.10.2009 г. не са изпълнени от Х.В.Д. и Т.Х.Д.. Същият е изпълнен от С.Й. *.

Подписът в пълномощно от  26.10.2009 г. не е изпълнен от Й.С.К. и Т.Х.Д.. Същият най-вероятно е изпълнен от С.Й. *.

Подписите за „Подпис на наредителя:” в Преводни нареждания от 12.11.2009г., 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г. не са изпълнени от Х.В.Д. и Т.Х.Д.. Тъй като същите подписи се различават по съдържание от сравнителните образци от подписа на С.Й. *, при сравнителното изследване не са установени достатъчно идентификационни признаци за оформяне на обосновано мнение и не може да се отговори дали са изпълнени или не от това лице.

Ръкописният текст в Преводни нареждания от 12.11.2009 г. и 10.02.2010 г. е изпълнен от С.Й. *. В Преводно нареждане от 12.03.2010 г. липсва ръкописен текст.

Отпечатъците от елипсовиден печат в Преводни нареждания от 12.11. 2009г., 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г., не са идентични с отпечатъците от печата на *гр.Съединение.

Ръкописният текст и подписът за „Получил сумата, касиер” в Квитанция към ПКО № 3/10.02.2010 г., издаден от *, са изпълнени от С.Й. *.

Отпечатъкът от елипсовиден печат в Квитанция към ПКО № 3/10.02.2010 г., издаден от *, не е идентичен с отпечатъците от печата на *гр.Съединение.

 

Изводите, които се правят въз основа на тези експертизи – двете единични на в.л.Е.Ч. и тройната, тъй като са с почти идентични задачи, са следните:

Приема се от съдебния състав значителна доказателствена тежест на тройната експертиза, бидейки в разширен състави  предвид обстоятелствоото, че при единичните такава са били налице изводи за вероятност и е била назначена такава в разширен състав. Същевременно  експертизите не си противоречат и не се изключват взаимно, а напротив допълват се, поради което  се кредитират с доверие, като тройната доизяснява единичните и единственото, което  установява вповече е, че ръкописният текст в Искане до ТД на НАП гр.Пловдив с вх. № 5166 / 27.10.2009 г.  е изпълнен от подсъдимата, без отново да е установен автора на подписа, тъй като вещите лица са стигнали отново до извод единствено за  вероятност.

Установеното със степен на вероятност от горните експертни изследвания не е достатъчно за формиране на извод относно съпричастност на предаденото на съд лице. Според константната съдебна практика така приетото от експерт  не може да доведе до осъдителни изводи без наличие на подкрепящи доказателства. Така остава неизяснен факта кое лице е подписало Искането до ТД на НАП гр.Пловдив с вх. № 5166 / 27.10.2009 г.  и  пълномощното от 26.10.2009г. за свид.К. относно касовия апарат на дружеството /том 1, л.193 дос.пр./.

Приема се от съда категоричността на вещите лица за авторството от страна на подс.М. /посочена като * в заключенията с оглед фамилното й име към онзи момент/ по изписване на текста в преводните нареждания от 12.11.2009г. и 10.02.2010г. /в последното няма химикална текстова част/. В тази част експертните изводи се подкрепят и от други доказателства и се кредитират от съда. За създаването на въпросните документи свид.А.П. е била наясно и потвърди прочетените й показания от досъдебното производство л.59-60  том 2 от ДП. Тя е била наясно с операциите, които преводните нареждания от 12.11.2009г., 02.10.2010г. и 12.03.2010г. отразяват и впоследствие и било извършено сторниране на преведените суми и същата е заявила пред разследващия орган, че на мястото на „Гл./отг./с.“  в ПКО тя се е подписала, което е установено и от експерта Ч. в заключението му в том 2, л.110-114 дос.пр. Същевременно  съгласно обясненията на подсъдимата, тя е изписвала текстове на документи като служител в кантората. Т.е. изводът на съда е, че не е установено, кой се е подписал на подпис на „наредителя“ в коментираните преводни нареждания, независимо кой е изписал текста в тях като подготвителна дейност, включително и това да е сторено от подсъдимата. Впоследствие тези нареждания са  били сторнирани именно от свид.П., подписани от нея като „Гл./отг./с.“ , а на изследваните ПКО, издадени въз основа на преводните нареждания, се е подписала подсъдимата като лице, приело сумата. Тя е изписала и ръкописния текст в тези приходни ордери.

Относно изводите на експертите за идентичността или не са печата на дружеството, явно такъв е бил използван, но коментираното експертно заключение не дава отговор на въпроса, кое лице е положило въпросния неавтентичен печат, а други доказателства в тази насока липсват.

 

Съгласно заключението на вещо лице Е.Ч. по изготвената съдебно- почеркова експертиза /т.4, л.54-59 дос.пр./:

Подписът за „Кредитополучател:” в Погасителен план от 06.08.2008 г. по договор за банков кредит № BL 20084/04.08.2008 г. между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИ АД /Пощенска банка/ и *гр.Съединение, е изпълнен от Х.В.Д..

Отпечатъкът от елипсовиден печат на *гр.Съединение в същия погасителен план е идентичен с отпечатъците от печата на *гр.Съединение.

Подписът за „подписи на лицата, които могат да се разпореждат” в нареждане - разписка от 06.08.2008 г. за сумата от 12 450 лв., е изпълнен от Х.В.Д..

Отпечатъкът от елипсовиден печат *гр.Съединение в същото нареждане - разписка е идентичен с отпечатъците от печата на *гр.Съединение.

Ръкописният текст в същото нареждане — разписка е изпълнен от С.Й. *. Подписът за „Декларатор:” в Декларация от 06.08.2008 г. е изпълнен от Х.В.Д..

Ръкописният текст в същата декларация е изпълнен от С.Й. *.

Отпечатъкът от елипсовиден печат *гр.Съединение в същата декларация е идентичен с отпечатъците от печата на *гр.Съединение.

 

В това експретно заключение изводите на вещото лице се свързат напълно с установените по делото обстоятелства относно съвместното кандидатстване за кредита в ПОЩЕНСКА БАНКА от страна на свид.Д. и подс.М..

 

Съгласно заключението на вещо лице Е.Ч. по изготвената съдебно-почеркова експертиза /т.8 л.184-208 дос.пр./ се установява, че:

Подписът, положен за „Вносител:“ в оригинал на ПКО № 1/22.10.2009г., издаден от *на М.Д.Д. за внесена сума в брой в размер на 128 756,24 лв. за задължение на „***“ Испания по инвойси № 1 и № 2, е изпълнен от * Д.Д..

Подписът, положен за „Вносител:“ в оригинал на ПКО № 2/29.10.2009 г., издаден от „*“ ООД на М.Д.Д. за внесена сума в брой в размер на 31 872,13 лв. за задължение на „***“ Испания по инвойс № 3, е изпълнен от * Д.Д..

Подписът, положен за „Вносител:“ в оригинал на ПКО № 3/04.11.2009 г., издаден от „*“ ООД на М.Д.Д. за внесена сума в брой в размер на 93 667,15 лв. за задължение на „***“ Испания по инвойс, е изпълнен от * Д.Д..

Подписът, положен за „Вносител:“ в оригинал на ПКО № 4/26.11.2009 г., издаден от *на М.Д.Д. за внесена сума в брой в размер на 109 454,01 лв. за задължение на *** Испания по фактури № 7,8,9,10.2009 г., е изпълнен от * Д.Д..

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в гореизброените четири броя приходни касови ордери, издадени от *, не е изпълнен от * Д.Д., А.Н.П., В.И.М. и С.Й. *.

Подписът, положен за „Съставител:“ в оригинал на фактура № 3/30.09.2009 г., издадена от „*“ ООД гр.Съединение на *** с данъчна основа 65 495,60 лв., не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № 3/30.09.2009 г., издадена от „*“ ООД гр.Съединение на *** c данъчна основа 65 495,60 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Подписът, положен срещу текста „Name *:“ в оригинал на Invoice 2/30.09.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 33 487,37 евро, не е изпълнен от Т.Х.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен за „Предал:“ на втория лист в оригинал на Опис на стоки към фактура № 3 към Invoice 2/29.09.2009 г., не е изпълнен от Т.Х.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен за „Съставител:“ в оригинал на фактура № 1/29.09.2009 г„ издадена от *гр.Съединение на *** с данъчна основа 63 260,64 лв., не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № **********/29.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на *** c данъчна основа 63 260,64 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Подписът, положен срещу текста „Name *:“ в оригинал на Invoice 1/29.09.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 32 344,65 евро, не е изпълнен от Т.Х.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен за „Предал:“ на втория лист в оригинал на Опис на стоки към фактура № 1 към Invoice 1/29.09.2009 г., не е изпълнен от Т.Х.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписите, положени за „Приел:“ на първа страница, втора страница и трета страница в оригинал на Стокова разписка № 2/29.09.2009 г., издадена от *-И.А. *** на *гр.Съединение, не са изпълнени от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същите подписи се различават по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали са изпълнени или не от тези две лица.

Подписите, положени за „Приел:“ на първа страница и втора страница в оригинал на Стокова разписка № 1/29.09.2009 г., издадена от *- И.А. *** на *гр.Съединение, не са изпълнени от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същите подписи се различават по съдържание от сравнителни образци от подписите на С. * и А.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение и не може да се отговори, дали са изпълнени или не от тези две лица.

Подписите, положени за „Предал:“ в горепосочените две стокови разписки, не са изпълнени от И.Е.А..

Подписът, положен на втората страница срещу текста * в оригинал на Опис на стоки към фактура № 17/29.09.2009 г., издадена от *-И.А. *** на *, не е изпълнен от Т.Х.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й.        *        и       А.  Н.П.,    при сравнителното       им         изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен на втората страница срещу текста „Приел“ в оригинал на Опис на стоки към фактура № 16/29.09.2009 г., издадена от *-И.А. *** на *, не е изпълнен от Т.Х.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й.     *        и       А.Н.П.,      при сравнителното         им     изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен срещу текста „Подпис на получателя:“ в оригинал на фактура № 288/30.09.2009 г., издадена от * ГРУП ООД гр.София на *гр.Съединение с данъчна основа 4 300,00 лв. и ДДС 860,00 лв. общо 5 160,00 лв., не е изпълнен от Т.Х.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен срещу текста „Подпис на получателя:“ в оригинал на фактура № 287/29.09.2009 г„ издадена от * ГРУП ООД гр.София на *гр.Съединение с данъчна основа 4 300,00 лв. и ДДС 860,00 лв. общо 5 160,00 лв„ не е изпълнен от Т.Х.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № 12 без дата, издадена от *гр.Съединение на *** с данъчна основа 21 090,38 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № 11/20.11.2009г., издадена от *гр.Съединение на *** c данъчна основа 35 970,22 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Подписът, положен срещу текста „Name *:“ в оригинал на Invoice 11/21.11.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 18 391,28 евро, не е изпълнен от Т.Х.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № 10/18.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на *** c данъчна основа 26 229,81 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Подписът, положен срещу текста „Name *:“ в оригинал на Invoice 10/18.11.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 13 411,09 евро, не е изпълнен от Т.Х.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № 9/15.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на *** c данъчна основа 34 627,38 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Подписът, положен срещу текста „Name *:“ в оригинал на Invoice 9/15.11.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 17 704,70 евро, не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № 8/14.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на *** с данъчна основа 34 696,19 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Подписът, положен срещу текста „Name *:“ в оригинал на Invoice 8/14.11.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 17 739,88 евро, не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № **********/12.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на *** c данъчна основа 12 900,63 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Подписът, положен срещу текста „Name *:“ в оригинал на Invoice 7/12.11.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 6 595,99 евро, не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № **********/06.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на *** c данъчна основа 52 255,36 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № 5/08.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на *** c данъчна основа 41 411,74 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Подписът   за      „Съставител:“     в        оригинал на        фактура № 5/08.10.2009 г., издадена от *на *** c данъчна основа 41 411,74 лв., не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им        изследване не      се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът   за      „Съставител:“     в        оригинал  на  фактура № 6 / 15.10.2009 г., издадена от *на *** с данъчна основа 51 872,13 лв., не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им        изследване не      се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № 6/15.10.2009 г., издадена от *на *** c данъчна основа 51 872,13 лв., не е изпълнен от С.Й. *, А.Н.П., Т.Х.Д. и Х.В.Д..

Подписът, положен от името на Т.Д. в оригинал на Дневник на покупките за месец октомври 2009 г. на *, не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен от името на Т.Д. в оригинал на Дневник на продажбите за месец октомври 2009 г. на *, не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен от името на представляващия дружеството в оригинал на VIES декларация за периода - октомври 2009 г. вх.№ 1600- 1379207/06.11.2009 г. на *гр.Съединение, не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен за „Предал:“ в оригинал на Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС вх.№1600-1412381/14.12.2009 г. на *гр.Съединение, не е изпълнен от Г.К. * и най-вероятно не е изпълнен от А.Н.П.. Същият подпис най-вероятно е изпълнен от С.Й. *.

Ръкописният текст „Г.П.“ в оригинал на Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС вх.№1600-1412381/14.12.2009 г. на *гр.Съединение, е изпълнен от С.Й. *.

Ръкописният текст „Г.П.“ в оригинал на Протокол за приемане на VIES декларация вх.№ 1600-1412381/14.12.2009 г. на *гр.Съединение, е изпълнен от С.Й. *.

Подписът, положен за „Предал:“ в оригинал на Протокол за приемане на VIES декларация вх.№ 1600-1412381/14.12.2009 г. на *- гр.Съединение, не е изпълнен от Г.К. * и най-вероятно не е изпълнен от А.Н.П.. Същият подпис най-вероятно е изпълнен от С.Й. *.

Подписът, положен на втората страница за „Подпис и печат:“ в оригинал на Справка - декларация по ЗДДС вх.№ 1600-1412381/14.12.2009 г. на *за ноември 2009 г., не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от сравнителните образци от подписите на С. * и А.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение и не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен за „Подпис и печат:“ в оригинал на Дневник на покупките за месец ноември 2009 г. на *, не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от сравнителните образци от подписите на С. * и А.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение и не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен за „Подпис и печат:“ в оригинал на Дневник на продажбите за месец ноември 2009 г. на *, не е изпълнен от

Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

Подписът, положен от името на представляващия *в оригинал на VIES декларация за периода - ноември 2009 г. вх.№ 1600- 1412381/14.12.2009 г. на *гр.Съединение, не е изпълнен от Т.Х.Д. и Х.В.Д.. Тъй като същият подпис се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на С.Й. * и А.Н.П., при сравнителното им изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение, поради което не може да се отговори, дали е изпълнен или не от тези две лица.

 

Видно е, че това заключение отрича причастността на подсъдимита към съставянето на документите, обект на изследване, както и за преобладаващата им част то е със степен на вероятност както по отношение на подсъдимата, така и на свидетелите по делото А. и Г. *. Единственият извод на вещото лице, касаещ подсъдимото лице, е касателно изписването на ръкописвия текст  „Г.П.“ в два документа - Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС вх.№1600-1412381/14.12.2009 г. на *гр.Съединение и Протокол за приемане на VIES декларация вх.№ 1600-1412381/14.12.2009 г. на *гр.Съединение. Изписването на този текст от подсъдимата, бидейки установено от експерта по категоричен начин и неоспорено от страните, при липсата на данни за необективност и при наличието на съответните специални познания в областта на съдебната графология, от своя страна не може да се свърже с друго действие, освен фактическото изписване на текста, нито може да бъде доказателство за някакъв противоправен мотив в изписване името на свидетелката „Г.П.“ в тези два документа, доколкото в хода на производството по несъмнен начин се установи, че пред данъчните органи СД и редица други документи са били подавани именно от свид.Г.П.. Анализирано бе и по-горе във връзка със свидетелските показания  и обясненията на подсъдимата, както и други служители в кантората се е случвало да изписват текстове от документи при работата си. Видно и от пълномощно и писмо на териториален директор при ТД на НАП Пловдив изх.№ 13-00-1019/13.05.2015г. /л.221-222 том 11 дос.пр./, СД по ЗДДС за данъчни периоди м.09, м.10 и м.11 2009г. са били подадени на гише от упълномощено лице Г.К.П., а за данъчен период м.12 2009г. – по електронен път с класифициран ел.подпис от ANDI – M EOOD с посочено физичекато лице като автор в удостоверението за универсален електронен подпис - Г.К.П.. Т.е. нищо нередно няма подсъдимата да е изписала името на свид.Г.П. на документи, за които е било вменено подаването им в ТД на НАП именно от последната.

 

Поради заключението на в.л.Ч., че при  сравнителното изследване на редица текстове и подписи в изследваните документи, не е установил достатъчно идентификационни признаци, за оформяне на обосновано заключение и е приел, че не може да отговори, дали същите са изпълнен или не от подс.М. /*/ или свид.* П., се наложило допускането на повторна тройна почеркова експретиза, изготвена от вещите лица М.С., С.С. и И.Ч. /т.9 л.13-21 дос.пр./. Съгласно тяхното заключение, в изследваните документи се установява, че:

Подписите в документите - подписът, положен за „Предал:” в протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС вх,№ 1600- 1412381/14.12.2009 г. на *гр.Съединение; подписът, положен за „Предал:” в оригинал на протокол за приемане на VIES декларация вх.№ 1600-1412381/14.12.2009 г. на *гр.Съединение; подписът, положен на втората страница за „Подпис и печат:” в справка-декларация по ЗДДС вх. № 1600-1412381/14.12.2009 г. на *гр.Съединение; подписът, положен за „Подпис и печат:” в дневник на покупките за месец ноември 2009 г. на *гр.Съединение; подписът, положен за „Подпис и печат:” в дневник на продажбите за месец ноември 2009 г. на *; подписът, положен от името на представляващия *в оригинал на VIES декларация за периода ноември 2009 г. вх.№ 1600- 1412381/14.12.2009 г. на *гр.Съединение /т.23-28 от експертното заключение/, са със съдържание, различно от саморъчните подписи на С.Й. * и А.Н.П..

При сравнителното изследване на същите помежду им не е установена достатъчна съвкупност от идентификационни признаци, въз основа на които да се достигне до конкретен положителен или отрицателен извод.

Относно останалите изследвани подписи и ръкописни текстове /т.1-22 и т.29 от заключението/ експертите са приели, следното:

Подписът, положен за „Съставител:” в оригинал на фактура № **********/30.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на *** c данъчна основа 65 495,60 лв.; подписът, положен срещу текста „Name *:” в оригинал на инвойс 2/30.09.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 33 487,37 евро; подписът, положен за „Предал:” на втория лист в оригинал на Опис на стоки към фактура № 3 към инвойс 2/29.09.2009 г.; подписът, положен за „Съставител:” в оригинал на фактура № 1/29.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на *** с данъчна основа 63 260,64 лв.; подписът, положен срещу текста „Name *:” в оригинал на инвойс 1/29.09.2009 г. издаден от *гр.Съединение за сума 32 344,65 евро; подписът, положен за „Предал:” на втория лист в оригинал на Опис на стоки към фактура № 1 към инвойс 1/29.09.2009 г.; подписите, положен за „Приел:” на първа страница и втора страница в оригинал на Стокова разписка № 2/29.09.2009 г., издадена от *** на *; подписите, положени за „Приел:” на първа, втора и трета страница в оригинална Стокова разписка № 1/29.09.2009 г., издадена от * на *; подписът, положен на втората страница срещу текста * в оригинал на Опис   на стоки към фактура № **********/29.09.2009        г., издадена от **** на *; подписът, положен на втората страница срещу текста * в оригинал на Опис на стоки към фактура № **********/29.09.2009 г., издадена от * на *; подписът, положен срещу текста „Подпис на получателя:” в оригинал на фактура № **********/30.09.2009 г., издадена от „* ГРУП” ООД гр.София на *ООД гр.Съединение с данъчна основа 4 300,00 лв., ДДС 860,00 лв. или общо 5 160,00 лв.; подписът, положен срещу текста „Подпис на получателя:” в оригинал на фактура № 287 / 30.09.2009 г., издадена от * ГРУП ООД гр.София на *гр.Съединение с данъчна основа 4 300,00 лв., ДДС 860,00 лв. или общо 5 160,00 лв.; подписът, положен срещу текста „Name *:” в оригинал на инвойс 11/21.11.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 18 391,28 евро; подписът, положен срещу текста „Name *:” в оригинал на инвойс 10/18.11.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 13 411,09 евро; подписът, положен срещу текста „Name *:” в оригинал на инвойс 9/15.11.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 17 704,70 евро; подписът, положен срещу текста „Name *:” в оригинал на инвойс 8/14.11.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 17 739,88 евро; подписът, положен срещу текста „Name *:” в оригинал на инвойс 7/12.11.2009 г., издаден от *гр.Съединение за сума 6 595,99 евро; ръкописният текст, вкл. датите и цифрите в оригинал на фактура № 5/08.10.2009 г., издадена от *на *** с данъчна основа 41411,74 лв.; подписът за „Съставител:” в оригинал на фактура № 6/15.10.2009 г., издадена от *на *** c данъчна основа 51 872,13 лв.; подписът, положен от името на Т.Д. в оригинал на дневник на покупките за месец октомври 2009 г. на *; подписът, положен от името на Т.Д. в оригинал на дневник на продажбите за месец октомври 2009 г. на *; подписът, положен от името на представляващия дружеството в оригинал на VIES декларация за периода октомври 2009 г. вх.№ 1600- 1379207/06.11.2009 г. на *гр.Съединение, както и ръкописните текстове, вкл. и цифрите в 6 бр. индигирани копия на международни товарителници /CMR/ без номера, издадени в Свиленград на 12.11.2009г., 14.11.2009 г., 15.11.2009 г„ 18.11.2009 г., 21.11.2009 г. и 26.11.2009г. с изпращач на стоката *гр.Съединение, получател *** и превозвач *, са изпълнени от С.Й. *.

Тук следва да се посочи, че заключението на вещите лица е прието без възражения от страните, след изслушването им в съдебно заседание и се кредитира от съда. Същото установява авторството на горепосочените документи в лицето на подсъдимата, от която са били иззети сравнителни образци за изследване, както и такива от свид.А.П.. При поставяне задачата на вещите лица разследващият орган е предоставил ползването на писмените материали в оригинал, налични по досъдебното производство. На свой ред в експертизата вещите лица са посочили именно кои сравнителни материали са използвали при изграждане на своите експертни изводи. В този смисъл възраженията по същество на защитата са неоснователни, като независимо от това, че са били изследвани текстове и на латиница и на кирилица, това не е попречило на вещите лица да достигнат до извод за авторството на горепосочените документи без степен на вероятност. Така установеното от експертите се третира като доказателствен факт – изписването на горните текстове  и полагането на подписи върху документи, приложени по делото от страна на подсъдимата. Този доказателствен факт обаче, дали и как се свързва с обвинението на подсъдимата, съдът ще анализира от правна страна по-долу.

 

При постановяване на присъдата, настоящият състав на съда ползва заключенията на експертите по изготвените няколко счетоводни експретизи, като обективни, компетентни и в съответствие с писмените доказателства по делото.

От заключението на вещото лице К.И. по назначената съдебно-счетоводна експертиза /том 2 л.116-124 дос.пр./ се установява, че:

На 04.04.2007 г. е бил сключен договор за банков кредит № BL20084 от 04.08.2008 г. между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД и *- кредитополучател с размер на кредита 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лева за закупуване на бизнес оборудване, както и за други разплащания свързани с покупката на оборудването, съгласно договореностите по Рамков договор за реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“, сключен между Банката и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) на Р България. На същата дата - 04.08.2008 г. бил подписан и договор за поръчителство между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД и С.Й. * - поръчител, с който тя се задължавала да отговаря за задължението на кредитополучателя *гр. Съединение по договора за банков кредит в размер на 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лева.

На 04.08.2008 г. бил подписан и Договор за разплащателна сметка. С внасянето в банката сума в размер на 825,00 лева - намерили отражение в банково извлечение № 1 на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, внесени на каса от Х.Д. в качеството си на управител на „*“ ООД .

На основание „Усвояване на кредит по фактура № 80/03.08.2008 г. и молба“ били изтеглени:

- по Реф. № 2260668 били изтеглени по банково извлечение №3/06.08.2008 г. 12 450,00 лева от Х.Д..

По счетоводните сметки на *, усвояването от Д. на сумата от 12 450 лева било регистрирано по Дебит Сметка 498 „Други дебитори и кредитори, по Кредит Сметка 152 „Други заеми и дългове".

В хода на проверката вещото лице не открило платежни документи, от които да било видно обслужване на кредита от страна на Х.Д..

- по РеФ- № 2260196, на основание фактура № 80/03.08.2008 г. за доставка на машина към Дебит по сметка на *** ЕООД била преведена сума в размер на 12 500,00 лева по банково извлечение № 3/06.08.2008 г.

Съобразно възприетата класификация и характеристика на заемите в Примерния индивидуален сметкоплан на предприятието могли да бъдат включени сметки от гр. 15 „Получени заеми“. В групата били включени сметки, чрез които да се отчитат временно привлечените чужди средства, необходими за стопанската дейност на предприятието, подлежащи на връщане. Уреждането на задължението можело да се извърши чрез плащане в брой; прехвърляне на други активи, в това число продукция; стоки и услуги; трансформиране на задължението в собственост; отказ на заемодателя от вземането си.

Чрез сметка 152 „Получени краткосрочни заем“и се отчитали краткосрочни заеми със срок на погасяване от датата на предоставянето им за повече от 1 година.

Вещото лице е приело, че усвояването на заема от *е намерило отражение по счетоводните сметки, както следва:

Трасферираната сума от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД по Реф. № 2260196 на основание фактура № 80/03.08.2008 г. за доставка на машина към Дебит по сметка на *** ЕООД била върната сумата в размер на 12 500,00 лева от *** ЕООД към касата на *- видно от Кредитно известие № 88/07.08.2008 г. ПКО № 1/07.08.2008 г. и с Квитанция към ПКО №1/07.08.2008 г. били внесени в касата на дружество *и извършените счетоводни операции намерили отражение по Дт С/ка 501 на Кт С/ка 402 - Доставки по аванс.

От Дт на С/ка 503 на Банка от Кт на С/ка 501 „Каса в лева“, *захранило погасителните вноски към кредита чрез С.Й. *. За периода от 01.10.2008 г. до 06.08.2009 г. били преведени погасителни вноски по банкови извлечения в размер на 4 515,00 лева (четири хиляди петстотин и петнадесет лева).

С разликата от кредита 12 500,00 лева, влезли в касата на дружеството била платена Ф-ра № 54/21.11.2009 г. за продадени стоки от „***“ ЕООД гр. Свиленград в размер на 7 495,60 лева.

По счетоводната програма на *ЕООД, чрез разплащателна сметка на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД на 06.08.2008 год. били регистрирани от Дт Ска 503 на Кт Ска 412 „Клиенти по аванси" на основание Ф-ра 80/05.08.2008 г. сума в размер на 12 500,00 лева, след което с Кредитно известие № 88/07.08.2008 г. и Квитанция към ПКО №1/07.08.2008 г. били върнати на *12 500,00 лева със счетоводни операции Дт 412 на Кт 501 -12 500,00 лева.

С Акт за прихващане и възстановяване № 919126/09.11.2009 г. издаден от *- *, на основание чл.129 от ДОПК във връзка с Резолюция за извършване на проверка № 919126/20.10.2009 г. на *бил възстановен данъчен кредит в размер на 26 235,18 лева и преведени в банковата сметка на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД с ББ № 40413 от 12.11.2009 г.

От Дневник за въведени документи към Журнал на Дт С-ка 402 Кт Ска 503 били преведени 25 000,00 лева на основание Ф-ра 167/10.11.2009 г. за авансово плащане за доставка на стоки към „***“ ЕООД, а разликата от 1 235,18 лева били отнесени по Дт на Ска 152 към Кт С/ка 503 за погасяване главница и лихви по банков кредит № BL20084 от 04.08.2008 г. от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД. По Журнал на Сметка 501, на дата 12.11.2009 г. с ПКО № 2/13.11.2009 г. на основание Кредитно известие № 168 и Квитанция № 2 била отразена по Дт на Ска 501 на Кт Ска 402 „Доставчик по аванси" сума в размер на 25 000,00 лева.

По Журнал на Ска 402 към 31.12.2009 г. били регистрирани по Кт ска 402 на Дт Ска 501, което счетоводно записване означавало, че сумата в размер на 25 000,00 лева била влезнала в касата на дружество *.

С усвоените суми в размер на 26 235,18 лева, образувани от натрупване на данъчния кредит и възстановените на касата с ПКО № 2/13.11.2009 г., дружеството разплатило закъснелите преводи по банков кредит № BL20084 от 04.08.2008 г. от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД в размер на 1 235,18 лева и е закупило стоки по фактури, регистрирани по Дневника на покупките.

По счетоводната програма на *ЕООД, чрез разплащателна сметка на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД на 13,11.2009 г. били регистрирани от Дт Ска 503 на Кт Ска 412 „Клиенти по аванси" на основание Ф-ра 167/10.11.2009 год. сума в размер на 25 000,00 лева, след което с Кредитно известие № 168/13.11.2009 г. и Квитанция към ПКО № 2/12.10.2009 г. били върнати на *25 000,00 лева със счетоводни операции Дт 412 на Кт 501 - 25 000,00 лева.

За периода 12.11.2009 г. до 10.02.2010 г., дейността на дружеството  била търговия на едро с промишлени стоки. Всички извършени сделки по придобиване на стоките и продажбите им били регистрирани по Дебита и Кредита на Журнал Ска 501, Дневника на покупките и Дневника на продажбите.

Вследствие на сделки дружеството натрупало нов данъчен кредит, възстановен с Акт за прихващане и възстановяване № 100235/04.02.2010 г. в размер на 23 225,16 лева. С Банково бордеро № 3575249/10.02.2010 г., сумата в размер на 23 225,16 лева била преведена от ТД на НАП гр. Пловдив по разплащателната сметка на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД на *. Сума в размер на 1 375,00 лева била прихваната от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД за погасяване на банков кредит № BL20084 от 04.08.2008 год. за периода от 21.11.2009 г. до 21.01.2010 г. относно закъснели плащания по лихва и главница.

С банково бордеро № 3685419/05.10.2010 г. били преведени на *21 850,00 лева за доставки на стоки. По счетоводните сметки на *били регистрирани следните счетоводни операции:

Журнал от Дт на Ска 501 „Каса" на Журнал Кт 402 „Доставчици по аванс" сума в размер на 21 850,00 лева с ПКО №3/10.02.2010 г. - канцелирана (анулирана) сделка.

Журнал от Дт на Ска 402 „Доставчици по аванс" на Кт Ска 503 „Банка".

По счетоводната програма на * ЕООД, чрез разплащателна сметка на Емпорики Банк № 5 от 10.02.2010 г. били регистрирани от Дт Ска 503 на Кт Ска 411 „Клиенти" сума в размер на 21 850,00 лева, след което с Квитанция към ПКО №3/10.02.2010 г. били върнати на *21 850,00 лева.

4) С Акт за прихващане и възстановяване № 1004087 от 09.03.2010 г., издаден от * на * ЕООД била възстановена сума в размер на 24 027,78 лева с Банково бордеро 8401501 от 12.03.2010 г. от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД.

Със сума в размер на 420,00 лева било погасено плащане по банков кредит № BL20084 от 04.08.2008 г.

С банково бордеро 8441954 от 12.03.2010 г. били преведени 23 580,00 лева на *ЕООД по Ф-ра № 170/12.03.2010 г. В „*“ ЕООД счетоводно намерили отражение по Дт на Ска 402 „Доставчици по аванси“ по Кт Ска 503 „Банка“.

На основание Кредитно известие № 171/12.03.2010 г. и ПКО № 4/12.03.2010 г. сумата от 23 580,00 лева била върната в касата на дружеството, регистрирано по Дт 501 „Каса в лева“ на Кт 402 „Клиенти по аванси“.

За периода от 01.03.2010 г. до 31.03.2010 г., дружеството реализирало сделки за покупко - продажби на промишлени стоки регистрирани по Дневник за покупки и Дневник продажби.

По счетоводната програма на *ЕООД, чрез разплащателна сметка на „Юробанк И Еф Джи България“ АД на 12.03.2010 г. били регистрирани от Дт Ска 503 на Кт Ска 412 „Клиенти по аванси" на основание Ф-ра 170/12.03.2010 г. сума в размер на 23 580,00 лева, след което с Кредитно известие № 171/12.03.2010 г. и Квитанция към ПКО № 4/12.12.2010 г. били върнати на *23 580,00 лева регистрирани по счетоводни операции Дт 412 на Кт 501 - 23 580,00 лева.

Извършената от експерта проверка установила, че сумата, посочена в ПКО №3/10.02.2010 г. издаден от *постъпила фактически в касата на *гр. Съединение, осчетоводени били задълженията към доставчиците, съответстващи на сумите по инкриминираните преводни нареждания от 12.10.2009 г., 10.02.2010 г. и 12.03.2010 г. и не се установявали липси в касата на *. За визираният по досъдебното производство инкриминиран период, дружеството било реализирало сделки от покупко-продажби на промишлени стоки, регистрирани по Дневник за покупките и Дневник продажбите, въз основа на които са натрупвани данъчни кредити, възстановявани от ТД на НАП гр. Пловдив по разплащателната сметка на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД.

Заключениеето на в.л.И. се кредитира напълно от съда и то е относимо и сихронизира с установените обстоятелства във връзка с отпускането, усвояването и погасяването на кредита на * с банка ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ, след което с превежданите суми по издадените актове за прихващане или възстановяване и тяхното движение между *, * и *и обратно.

Последното и начинът на осчетоводяване на въпросните движения на поречни потоци, се установява и от експертното заключение на вещо лице * по назначената съдебно-счетоводна експертиза /том 4 л.61-62 дос.пр./ , а именно:

По отношение на паричния превод от 12.11.2009 г. - в сметката на *гр.Съединение постъпили реално 26 235,18 лв. възстановен ДДС от данъчните органи по АПВ /Акт за прихващане или възстановяване/. С тези налични пари по банковата сметка била извършена операция - превод на сумата от 25 000 лв. на *ЕООД, като основанието за превода било фактура № **********/10.11.2009 г. за авансово плащане за доставка на стоки. В деня на превода *ЕООД издало кредитно известие № **********/12.11.2009 г. за върнат аванс, за който получателя *съставя ПКО № 2/12.11.2009 г. за 25 000 лв. за получената сума в брой.

Вещото лице установило недопустими различия по представените разпечатки на сметка № 501 „Каса в лева” за 2009 г. От различни разпечатки по делото /т.3 л.65 и т.3 л.113 дос.пр./ касовата наличност към 31.12.2009 г. възлизала на различни суми - 590,85 лв. според едната разпечатка и 1590,85 лв. според другата - разлика 1000 лв. Дебитните и кредитните обороти в двете разпечатки били различни. Различни били  и ореспондиращите счетоводни сметки и сумите по тях. Експертът приела, че вероятно била извършвана преработка на осчетоводяването на сметка „Каса”.

Във връзка с превода от 10.02.2010 г., вещото лице заключила, че  *било превело сумата от 21 850 лв. на *с банково бордеро от 10.02.2010 г. с основание „Плащане по фактура”. Фактура реално не била издавана и не била осчетоводявана. В деня на превода от банковата сметка на *били изтеглени 21 800 лв. С ПКО № 3/10.02.2010 г. сумата била върната на *, като основанието „Канцелирана сделка”. Съгласно банковите извлечения от 10.02.2010 г. в сметката на *постъпили реално 23 225,16 лв. възстановен ДДС от данъчните органи по АПВ. С тези налични пари по банковата сметка била извършена горната операция - превод към доставчика *- 21 850 лв. и възстановяване на сумата 21 800 лв. в касата на *съгласно ПКО № 3/10.02.2010 г.

Във връзка с превода от 12.03.2010 г., в.л. * приела, че  *гр.Съединение превело от банковата си сметка сумата от 23 580 лв. на *. Основанието за превода била фактура № **********/12.03.2010 г. за авансово плащане по договор. В деня на превода * издало кредитно известие № **********/12.03.2010 г. за върнат аванс, за който получателя *съставило ПКО № 4/12.03.2010 г. за 23 580 лв. за получената сума в брой. Съставените счетоводни операции във връзка с осчетоводяване на фактурата, плащането по банков път, кредитното известие и връщането на сумата формално били правилни. Съгласно банковите извлечения от 12.03.2010 г. в сметката на *постъпили реално 24 027,78 лв., възстановен ДДС от данъчните органи по АПВ. С тези налични пари по банковата сметка била извършена горната операция - превод към доставчика и възстановяване на същата сума в касата на *.

Експертизата, проверявайки счетоводните операции на сметка 501 „Каса” за периода 01.01.2010 г. - 30.04.2010 г. установила недопустими счетоводни грешки.

Посочено било начално салдо по сметката от дата 01.01.2009 г. - 590,36 лв. вместо салдо от 01.01.2010 г. Следователно не било извършено годишно приключване на сметка „Каса” за 2009 г. Не било ясно какво било първоначалното салдо по сметката към 01.01.2010 г., като експертът установила и различни крайни салда на касата към 31.12.2009 г. Съгласно приложените разпечатки началното салдо към 01.01.2009 г. на сметка „Каса” било 25 885,56 лв., а в горепосочената разпечатка то било 590,36 лв. Към 30.04.2010 г. сметка „Каса” приключвала с кредитно салдо 87 150,92 лв., т.е. недостиг на парични средства в размер на същата сума, което било физически невъзможно. Вещото лице е счела, че счетоводните документи били осчетоводявани и коригирани многократно, което довело до коментираните фактически разминавания на данните по начални и крайни салда на сметка „Каса” за един и същи период от време.

Вещото лице * установила и липса на данни за назначен касиер на трудов договор със съответната материална отговорност в *, поради което не можело да се установи дали парите физически са постъпвали в дружеството и дали приходните касови ордери не са били съставени с цел формалното осчетоводяване на кредитните известия и възстановяване на сумите по ПКО. Според вещото лице дори да се установи физическо наличие на парични средства, те не можели да се съпоставят със счетоводните данни, тъй като били представени различни начални и крайни салда на касата за един и същ период.

 

Вещото лице П.М. в своето заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза /том 8 л.140-177 дос.пр./е приело, че:

*гр.Съединение с ЕИК ********* за периода от 01.01.2009г. до 30.11.2009 г. прилагало двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции, съгласно изискванията на действащия за периода Закон за счетоводството и Закон за данъка мърху добавената стойност. Прилагало компютърна обработка на счетоводната информация. Заведена била синтетична и аналитична отчетност за отразяване движението на материалните запаси. За разчитане по ЗДДС били използвани сметки: с/ка 4531 Начислен данък за покупките, с/ка 4532 Начислен данък за продажбите, с/ка 4538 Данък за възстановяване и с/ка 4539 Данък за внасяне, дневник за покупките и дневник за продажбите. Счетоводната отчетност на дружеството се извършвала от * по договор за счетоводно обслужване от 15.09.2009 г. Не били установени нарушения по воденето на счетоводната отчетност на дружеството.

По процесния Ревизионен акт № *********/29.11.2010 г. и приложенията към него не съществували несъответствия между данните от счетоводните документи и декларираните пред данъчните власти задължения. Несъответствия съществували между информацията, съдържаща се в подадените от данъчно-задълженото лице справки-декларации по ЗДДС и установената информация в коригираните справки-декларации по ЗДДС.

За данъчен период 01.09.2009 г. - 30.09.2009 г. общия размер на дължимия ДДС възлизал на 27 271,25 лв.

За данъчен период 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г. общият размер на дължимия ДДС възлизал на 3 966,90 лв.

За данъчен период 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г. общият размер на дължимия ДДС възлизал на 4 335,28 лв.

Всичко за периода 01.09.2009 г. — 30.11.2009 г. данъчните задължения на дружеството, без да са включени лихвите по задълженията, възлизали на 35 573,43 лв.

Не се признавал данъчен кредит по фактури № 287/29.09.2009 г. и 288/30.09.2009 г., издадени от * ГРУП ООД с предмет на доставката вътреобщностен транспорт от България до Испания с данъчна основа по всяка от фактурите от 4 300 лв. и начислен ДДС по всяка от фактурите от 860 лв. или общо начислен ДДС в размер на 1 720 лв.

Експертизата установила конкретни фактури, които били обложени с ДДС в размер на тарифната ставка 20% като облагаеми доставки, а не като ВОД с нулева тарифна ставка. По сделки и търговски дружества се касаело за следните фактури и контрагенти:

-фактура № **********/29.09.2009 г., издадена от *с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 62 260,64 лв., начислен ДДС 20% в размер на 12 452,13 лв. с контрагент - получател * SPAIN MADRID;

-фактура № **********/30.09.2009 г., издадена от *с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 65 495,60 лв., начислен ДДС 20% в размер на 13 099,12 лв. с контрагент – получател * SPAIN MADRID;

Всичко за месец септември 2009 г. данъчна основа в размер на 127 756,24 лв. и начислен ДДС 20% в размер на 25 551,25 лв.

-фактура № **********/06.10.2009 г., издадена от *с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 52 255,36 лв., начислен ДДС 20% в размер на 10 451,07 лв. с контрагент - получател * SPAIN MADRID;

-фактура № **********/08.10.2009 г., издадена от *с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 41 411,79 лв., начислен ДДС 20% в размер на 8 282,36 лв. с контрагент - получател * SPAIN MADRID;

-фактура № **********/15.10.2009 г., издадена от *с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 51 872,13 лв., начислен ДДС 20% в размер на 10 374,43 лв. с контрагент - получател * SPAIN MADRID;

Всичко за месец октомври 2009 г. данъчна основа в размер на 145 539,28 лв. и начислен Д ДС 20% в размер на 29 107,86 лв.

-фактура № **********/12.11.2009 г., издадена от *с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 12 900,63 лв., начислен ДДС 20% в размер на 2 580,13 лв. с контрагент - получател * SPAIN MADRID;

-фактура № **********/14.11.2009 г., издадена от *с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 34 696,19 лв„ начислен ДДС 20% в размер на 6 939,24 лв. с контрагент — получател „***” SL SPAIN MADRID;

-фактура № **********/15.11.2009 г., издадена от *с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 627,38 лв., начислен ДЦС 20% в размер на 6 925,48 лв. с контрагент — получател * SPAIN MADRID;

-фактура № **********/18.11.2009 г., издадена от *с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 26 229,81 лв., начислен ДДС 20% в размер на 5 245,96 лв. с контрагент — получател * SPAIN MADRID;

-фактура № **********/21.11.2009 г., издадена от *ООД с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 970,22 лв., начислен ДЦС 20% в размер на 7 194,04 лв. с контрагент - получател * SPAIN MADRID;

-фактура № **********/26.11.2009 г., издадена от *с предмет на доставката по приложен опис, с посочена данъчна основа 21 090,38 лв., начислен ДДС 20% в размер на 4 218,08 лв. с контрагент - получател * SPAIN MADRID;

Всичко за месец ноември 2009 г. данъчна основа в размер на 165 514,60 лв. и начислен ДДС 20% в размер на 33 102,92 лв.

Всичко за периода месец септември - месец ноември 2009 г. данъчна основа в размер на 438 810,13 лв. и начислен ДЦС 20% в размер на 87 762,03 лв.

Данъчните задължения за дружеството били възникнали въз основа на непризнаване на данъчен кредит в размер на 1 720 лв. по фактура № 287/29.09.2009 г. и фактура № 288/30.09.2009 г. с ДО 4 300 лв. и начислен 20% ДДС в размер на 860 лв. за всяка от фактурите; непризнаване на извършен ВОД от *ООД гр.Съединение до * SPAIN MADRID за периода от 01.09.2009 г. до 30.11.2009г. по горепосочените 11 бр. фактури, издадени от *гр.Съединение.

За данъчен период от 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г. била подадена справка-декларация с вх.№ 16001371690/13.10.2009 г., съгласно която бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 26 235,18 лв., който бил възстановен на дружеството с АПВ № 919126/09.11.2009 г.

 

В своето заключение вещото лице Л.А. по назначената съдебно-счетоводна експертиза /том 11 л.242-247 дос.пр./ е установило задълженията на *гр.Съединение с *, по периоди и размери за начислен ДДС, както следва:

Отказано право на данъчен кредит в размер на 1720,00 лв. за периода 01.09.2009г. - 30.09.2009 г. по фактура № 287/29.09.2009 г. и фактура № 288/30.09.2009 г.

Допълнително начислен ДДС: за периода 01.09.2009 г. - 30.09.2009 г. в размер на 25 551,25 лв.; за периода 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г. в размер на 29 107,86 лв.; за периода 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г. в размер на 33 102,92 лв. и за периода 01.12.2009 г. — 31.12.2009 г. в размер на 23 225,16 лв. или общо главница ДДС в размер на 112 707,19 лв.

И последните две заключения са съответни на приложените по делото счетоводни документи, регистри и записвания, както и установеното в хода на ревизионното производство за инкриминирания период от време, ведно с показанията на свид.В.Б. и се ползват от съда с доверие като обосновани и изготвени с необходимите познания в областта на счетоводството и данъчното облагане за целите на ЗДДС.

 

Въз основа на  установената в хода на настоящото производство фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства и ангажирани доказателствени средства, СЪДЪТ направи следните

 

ИЗВОДИ ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Подсъдимата С.Й.М. не е осъществила състава на престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК.

На първо място обвинението не е доказателствено обезпечено. Въз основа на горния  доказателствен масив, събран в хода на настоящото наказателно производство се установяват позитивни доказателствени факти по чл. 104 от НПК, за които е несъмнен изводът, че са се случили от обективна страна, но въз основа на които не може да се направи осъдителен извод. Наказателно-процесуалният ни кодекс  изисква формирането на несъмнен извод по деятелността и вината на предаденото на съд лице, за да бъде постановен срещу него осъдителен съдебен акт. Изводи относно авторството на деянието от обективна страна и отношението на предаденото на съд лице към стореното от гл.т. на субективните му представи не могат да почиват на предположения.

Не е установено в хода на настоящото наказателно производство,  използването от подсъдимата на счетоводните й познания, за да осъществи фиктивен износ по ВОП. Съдът не може да направи извод, че тя няма счетоводни познания, доколкото това е отрицатален факт, но по-значимото е,  че по несъмнен начин е установено, че тя счетоводни отчитания по ЗДДС в кантората, където е работела не е извършвала, а се е занимавала с ТРЗ, при което отразеното от обвинението, че е притежавала необходимите за целта счетоводни познания е сериозно разколебано. В този ред на мисли е доказано,  че подсъдимата не е работела като с. в катората, не е обработвала отчетни регистри и не е съставяла СД. Последните, преди подаването им към ТД на НАП Пловдив били проверявани от свид.А.П.. На следващо място физическото им подаване и това по ел.път ставало чрез свид.Г.П.. Недоказан е факта, че при подаване на СД за м.11 2009год. електронният  подпис бил използван именно от подсъдимата, а не от друго лице от кантората или самата Г.П.. За предходните два отчетни инкриминирани периода няма съмнение, че СД са били подадени на гише от свид.Г.П., съгласно отразеното в отговора от Териториалния директор на НАП в гр.Пловдив /т.11 л.221 дос.пр./. В този смисъл е опровергано твърдението на прокурора за подаване на инкриминираните СД лично от подсъдимата и с формирания от обвинението престъпен умисъл.

Абсолютно недоказана е и тезата на прокурора в обвинителния акт, че подс.М. предложила на свид.Д. да генерират мним документооборот за извършване на вътреобщностни доставки. Доказателственият масив по делото, анализиран по-горе, установява факта, че двамата не се познават, още по-малко са  пристъпили конспиративно и съгласувано / тъй като се твърди, че Д. се съгласил/ към осъществяване на замисленото, което в житейски план изисква доверие и добро познанство, при все, че се касае за противоправна деятелност.

На следващо място, неустановено по делото е набавянето на процесните неистински фактури именно от подсъдимата. Приетото от тройната съдебно-почеркова експретиза в том 9 от досъдебното производство, че подсъдимата е подписвала документи, част от процеса по осъществяване на инкриминираните общностни доставки – оригинали на фактури, на инвойс фактури, описи към тях, стокови разписки, VIES декларации и международни товарителници, дневник на продажбите и дневник на покупките за м.10 2009г., не е доказателство за използването им точно от нея в счетоводството на *и то за избягване на данъчни задължения по чл.255 от НК, а единствено за положения подпис на тях. Не са установени каквито и да е данни е в хода на производството относно времето, мястото и  обстоятелства при които документите са били създадени и подписани, как това е било сторено и при какви условия. Твърданието на подсъдимата, че е работела в кантората на П. и е подписвала документи, без да може да уточни кои точно, при даденото й от закона право да не се самоуличава, не опровергава защитната й позиция, тъй като други доказателства в противната  насока не са събрани. В случая липсват каквито и са е убедителни доказателствени източници за престъпното създаване на тези документи от подсъдимата. В същата насока възраженията на защитата са напълно основателни. Всички действия по мнимата дейност на * ОДД гр.Съединение с *** от една страна, а от друга - счетоводното им отразяване и данъчно деклариране пред държавата, гравитират около личността на свид.А.П. и нейните близки, както и около физически и юридически лица, упълномощили я по съответния ред  да ги представлява и да борави с паричните им потоци – * ЕООД, *, *** и *** ЕООД, *, * /последното използвано при усвояване на кредита и при получения данъчен кредит, чийто управител пък е брат на А.П./. На следващо място именно синът на П. – свид.М.П., неговият приятел К. и упълномощителя й Д. като управител на *** са свързани с мнимата дейност на испанското търговско дружество, но не и подсъдимото лице. Наред с това, счетоводното обслужване на * формално е било предоставено на *, но по давление отново на свид.А.П., поради причините, изтъкнати от свид.П. пред съда.

Изложеното по никакъв начин не касае вменяване на престъплението на свидетели по делото, но то е безусловно в насока отдалечаване причастността на подсъдимата от стореното, т.е. налице е недоказаност по несъмнен и категоричен начин на нейни активни действия, квалифицирани като престъпни в обвинителия акт.

Не е установена причастност на подсъдимата и към дружествата * относно фактури №№ 278 и 288, съответно от 29.09.2009г. и 30.09.2009г., и фактурите и описите към тях, изходящи от дружествата на  свидетеля Р.И., за да бъде направен какъвто и да е извод в подкрепа на обвинението, че фактически подс.С.М. е предопределяла съдържанието на процесните първични счетоводни документи. Тук следва да се посочи, че изписване на текстове и полагане на подписи от подсъдимата на документи – посочените във фактическата обстановка ПКО, отразяващи приходи към касата на *, получаването на съобщения и кореспонденция с ТД на НАП Пловдив, и подаването на заявления до данъчните органи, вкл. и за регистрация на ФУ и за регистрация по ЗДДС, се дължи на упълномощаването й  от страна на свид.Д. за съответното представителство, а уговорката за какво действително тя е била упълномощена /да подава нулеви декларации/ са единствено твърдения на свидетеля. Неизяснен остана и факта относно действителната цел на създадените документи, останали невписани в Търговския регистър, за прехвърляне дружествените дялове на *на подсъдимата и посочената в тях дата дали е достоверна. Няма как подсъдимата да е решила да използва това дружество за неправомерни действия, свързани с укриване на данъчни задължения, доколкото същото изобщо не е имало реална търговска дейност, нито тя е била негов управител и представляващ, нито е водела счетоводните записвания, нито се установи по друг начин тя да е била причастна към генерираните фалшиви доставки.

На следващо място се установи, че действия във връзка с постъпването, движението  и „усвояването“ на сумите по възстановените данъци за трите данъчни периода вследствие издадените АПВ №№ 919126/09.11.2009г., 1002354/04.02.2010г. и 1004087/09.03.2010г. са моментално извършени в същия ден от постъпването им по банковата сметка на *от свид.А.П., като движението на паричните потоци по банковите извлечения и съставените за целта документи удостоверяват получаването на каса на процесните суми именно от свид.А.П. /том 2, л.77 и сл./, за което и управителя на * - починалият свидетел М., и брата на свид.П. за *, я били упълномощили да извършва разпоредителни действия с авоарите и наличностите по сметките на дружествата им. Следва да се отчете и обстоятелството, че по делото липсват обективни данни, от които да може да се заключи, че изтеглените суми от П. са били предадени на подсъдимата, ако последната е била генератор на процесното източване на данъчен кредит. Прави впечатление, че  свид.А.П. е осъждана мнократно за престъпления по чл.212, чл.308 и идентични като настоящото по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2,6 и 7 вр.чл.26 от НК относно приспадане на неследващ се данъчен кредит, осъществени в инкриминирания период от време /л.214-238 том1 от съд.пр./.

 

Престъплението не е осъществено и от субективна страна. Независимо от липсата на доказателства за авторството на деянието, ВКС многократно е постановявал, че деянието е несъставомерно от субективна страна в случаите, когато деецът счита едновременно, че двете сделки са реални или че и двете са фиктивни, когато се касае за избягване установяването или плащането на данъчни задължения по ЗДДС, свързани  с приспадане на неследващ се данъчен кредит,        какъвто е настоящият случай /в този смисъл Решение № 4/26.03.2014г. по н.д. № 2276/2013г. на ВКС, ІІІ НО/.

Който и да е извършителят или извършителите на настоящото деяние, е било налично знание , че в случая и двете сделки и за трите инкриминирани данъчни периода – тези по които се дължи данъка и тези, по които следва да се приспадне, са фиктивни.  Това е така, защото в хода на на наказателното производство се установи, че всички сделки – относно закупуването на стоката /с контрахенти *** ЕООД,  *, *, *, *** и *** ЕООД, организирането и заплащането на транспорта – *, както и извършените ВОП с *** Испания са фиктивни, нереални сделки, защото са били предприети синхронизирани действия за набавяне на множество документи, отразяващи множество сделки между различни лица и стоки и услуги.

Установи се, че * не е извършвало транспортна услуга на * ЕООД, последното не е осъществявало реално търговска дейност, само свид.Д. първоначално е имал такива намерения. В подкрепа на този извод е и факта, че след усвояването на кредита е било направено плащане в размер на 12 500 лева към *ЕООД за „закупуване на машини“ с фактура № 80/05.08.2008г., след което веднага е било издадено кредитно известие № 88/07.08.2008г. по фактура № 80/05.08.2008г. за връщане на сумата на *. Ясно е, че т.нар.оборудване, необходимо за осъществяване на дейност и за целевото усвояване на кредита е било бутафорно, т.е. лъжливо, измамващо с външен вид /бълг.тълковен речник/. *** не е получавало доставки от * ЕООД, не е извършвало внос в Испания от България, никой от свързаните с това дружество не е търгувало с *, което дружество и управители са им неизвестни.

Това се отнася и за останалите свидетели, управители на горните дружества, вкл. и свид.Р.И., който при „извършваните мащабни сделки“ с множество разнообразни стоки с * не познава това дружество, нито неговите управители, а свид. В.Д. също реално не е извършвал сделки с *, помни единствено, че е контактувал тогава с мъж, на когото е продал стоката си – маркови облекла. Обединителното звено обаче е, че всички тези свидетели  под някаква форма познават или са свързани със свид.А.П., но не и с подсъдимата, а свид.Р.И. е и осъждан за данъчни престъпления, тъй като с неговите фактури изобщо не е установено по делото как са били предоставени на * за счетоводно отразяване, но така или иначе тези документи не отразяват реални сделки.  За настоящия съд е ясно, че цялата дейност е била генерирана с цел източване на данъчен кредит за инкриминирания период от време и в случая евентуалният извършител е бил наясно, че де факто не осъществява търговска дейност. Липсата на такава не предполага и заплащането на съответни косвени данъци и именно с такива субективни представи неизвестният извършител е действал. Т.е. от субективна страна деецът не е целял избягване установяването или заплащането на данъчни задължения. Целта е била друга, но не и извършването на данъчно престъпление, доколкото при липсата на реална търговска дейност, извършителят не цели избягването на данъчни задължения, които така или иначе не дължи /щом не извършва истински сделки/, а е целял да се обогати по друг начин и на друго основание. В този смисъл съгласно предложението на чл.255 ал.1 т.7 от НК за неправомерно приспадане на данъчен кредит, престъплението също изисква реално осъществяване на търговска деяност - покупки и доставки на стоки и/или услуги, но при съответно недопустимо от закона завишаване или занижаване на данъчния резултат. В същия ред на мисли, ако деецът действа със съзнание, че информацията, отразена в отчетните регистри – дневниците за покупки и дневниците за продажби, вкл.и тези на неговия контрахент, и при  подадени *ни справки-декларации /т.е. без генериране и деклариране на невярна информация – завишаване или занижаване на стойности или осигуряване на допълнителни първични счетоводни документи за промяна на данъчния резултат/, престъплението също няма да е осъществено от субективна страна, защото ще е налице реалност и на двете доставки -  т.е. и на тази, по която се дължи внасяне на ДДС и на тази, по която се дължи от държавата приспаднето на данъка, т.нар. данъчен кредит. В настоящия случай, както се посочи по-горе, и двете коментирани по вид сделки за всеки от трите данъчни периода, са били фиктивни – и тези по които се е генерирал данък за внасяне и тези, по които е било поискано възстановяване на данъка, съгласно посочените във фактите издадени актове за прихващане или възстановяване от 09.11.2009г., 04.02.2010г. и 09.03.2010г. във връзка с подадените СД за трите инкриминирани данъчни периода – м.09, м.10 и м.11 2009г.

 

Поради изложените съображения, настоящият съд призна подсъдимата С.Й.М. за НЕВИННА в това, в периода от м. септември 2009 г. до 14.12.2009 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на посредствено извършителство чрез Г.К.П. ЕГН **********, в качеството си на упълномощен представител на *гр.Съединение, да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 89 482,03 лева за *гр.Съединение, представляващи дължим данък върху добавената стойност /ДДС/, като при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност да е използвала неистински документи: отчетни регистри - дневници за покупките на *гр.Съединение, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които да е отразила данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС; отчетни регистри - дневници за продажбите на *гр.Съединение, съгласно чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС, в които да е отразила данъчни фактури като доказателство за извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ по тях, когато не са били налице доставки по смисъла на чл.7 от ЗДДС; да е потвърдила неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС/ пред ТД на НАП - Пловдив и да е приспаднала неследващ се данъчен кредит както следва:

1.      През м. септември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност да е използвала неистински документ - дневник за покупките на *гр.Съединение за м. септември 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на услуги за м. септември 2009 г. - данъчна фактура № 287/29.09.2009 г., сочена за издадена от * ГРУП ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и данъчна фактура №  288/30.09.2009   г., сочена за издадена от * ГРУП ООД с данъчна основа на стойност 4 300 лв. и ДДС в размер на 860 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и през същия период при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност да е използвала неистински документ -  дневник за продажбите на *гр.Съединение за м. септември 2009 г., в който да е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от *гр.Съединение вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № **********/29.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 62 260,64 лв.;          данъчна фактура № **********/30.09.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м. септември 2009 г. с данъчна основа на стойност 65 495,60 лв.;  и на 13.10.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 27 271,25 лева, като в справката –декларация /СД/ по ЗДДС, вх. № 16001371690/13.10.2009 г. за данъчен период м. септември 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, да е потвърдила неистина относно размера на получени доставки, размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и да е променила резултата за периода и да е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 26 235,18 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 1 036,07 лв., и така да е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 27 271,25 лева.

2.      През м. октомври 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност да е използвала неистински документ - дневник за продажбите на *гр.Съединение за м. октомври 2009 г., в който да е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от *гр.Съединение вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № **********/06.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 52 255,36 лв.;    данъчна фактура № **********/08.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 41 411,79 лв.; данъчна фактура № **********/15.10.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.октомври 2009 г. с данъчна основа на стойност 51 872,13 лв.; и на 06.11.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 29 107,86 лв., като в СД по ЗДДС, вх. № 16001379207/06.11.2009 г. за данъчен период м. октомври 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, да е потвърдила неистина относно размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и да е променила резултата за периода и да е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 25 140,96 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 3 966,90 лв., и така да е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 29 107,86 лв.

3.      През м. ноември 2009 г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност да е използвала неистински документ - дневник за продажбите на *гр.Съединение за м. ноември 2009 г., в който да е отразила неистински документи - данъчни фактури за извършени от *гр.Съединение вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7 от ЗДДС, както следва: данъчна фактура № **********/12.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 12 900,63 лв.; данъчна фактура № **********/14.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 696,19 лв.; данъчна фактура № **********/15.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 34 627,38 лв.; данъчна фактура № **********/18.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 26 229,81 лв.; данъчна фактура № **********/21.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 36 970,22 лв.; данъчна фактура № **********/26.11.2009 г., издадена от *гр.Съединение на испанското търговско дружество * с VAT *за доставка на стоки за м.ноември 2009 г. с данъчна основа на стойност 21 090,38 лв., и на 14.12.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 33 102,92 лв., като в СД по ЗДДС, вх. № 16001412381/14.12.2009 г. за данъчен период м. ноември 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, да е потвърдила неистина относно размера на извършените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и да е променила резултата за периода, и да е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 28 767,64 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 4 335,28 лв., и така да е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 33 102,92 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК, и Я ОПРАВДА по обвинението й за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 ,т.2, т.6 и 7, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

 

Предвид неустановената по несъмнен и категориен начин съпричастност на подсъдимита С.М. към описаните в обвинението обстоятелства, квалифицирани от прокурора по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 ,т.2, т.6 и 7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът не намери основание да я признае за виновна в друго по-леко или еднакво наказуемо престъпление при същите факти, за които да не е изтекла погасителната давност за наказателно преследване.

        

Предвид липсата на установена причастност на подсъдимата С.Й.М. към противоправното деяние, описано в обвинителния акт, остана недоказан и претендираният от Държавата чрез Министъра на финансите деликт. По този начин гражданският иск за заплащане на обезщетение за претърпени  имуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД против подсъдимата в размер на 89 482.03 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на всеки данъчен период до датата на влизане в сила на присъдата, ведно с направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лева, следва да бъде изцяло отхвърлен. В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си, без да е нужно да обсъжда въпросите относно погасителната давност за вземането, за което не бе направено и възражение от страна на ответника по иска.

 

 С оглед постановената оправдателна присъда, направените по делото разноски в хода на наказателното производство, на основание чл.190 от НПК, остават за сметка на органа, който ги е направил.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

          

 

Председател на състава, постановил присъдата: