Решение по дело №743/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 26
Дата: 18 януари 2023 г. (в сила от 18 януари 2023 г.)
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20221200500743
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Благоевград, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова

Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Я.
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500743 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от А. И. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „В.Л.“ №2, чрез адв. Р. Т., против Решение № 900204 от 05.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 334/2021 г. по описа на РС-С..
С атакуваното решение е осъден жалбоподателя А. И.а К. да заплати на Ю. К. Я. сумата от
2000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на „клеветнически твърдения“ в
Жалба от 19.12.2017 г. до РП – С., с.п., ОП – Благоевград и ГД „БОП“.
Недоволен от атакуваното решение жалбоподателят във въззивната си жалба излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност.
Посочва се, че за да постанови незаконосъобразния съдебен акт, първоинстанционният съд е
направил погрешния и необоснован извод, че А.К. действал със знание да увреди ищцата.
Твърди се, че за да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, следва
кумулативно да са налице следните предпоставки: протИ.правно деяние, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата . Липсата на една от изброените предпоставки
води до неоснователност на предявения иск.
В процесния случай счита, че не е доказано наличието на протИ.правност на деянието,
както и на виновно поведение на ответника, поради което счита, че искът е изцяло
1
неоснователен.
Посочва се, че съдът е допуснал и процесуално нарушение, като не е обсъдил по същество
събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите.
Съдът е прогласил, че ответникът е действал умишлено и с цел да навреди, но не е изложил
мотиви, които да обосновават това негово заключение. Всичко това е довело до
неправилност на първоинстанционното решение и предпоставя отмяна на обжалвания
съдебен акт.
Сочи се, че искането за защита на накърнени права представлява конституционно
гарантирана правомерна дейност. Твърди се, че деянието на ответника не разкрива
признаците на един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане –
протИ.правност, тъй като жалбата е подадена добросъвестно и с цел обстоятелствата,
изложени в нея, да бъдат проверени. Въззиваемата не е доказала в рамките на
производството пред първоинстанционния съд наличието на протИ.правно поведение на
жалбоподателя. Посочва се, че възприетото в обжалваното решение становище протИ.речи
на събраните по делото доказателства. Приетото от РС наличие на злоупотреба с право
(протИ.правно поведение) е необосновано. Не е осъществен фактическият състав на
деликтната отговорност, тъй като ищцата не е доказала протИ.правно поведение от страна
на ответника, в резултат на което да са настъпили вреди. Иска съдът да отмени атакуваното
решение като неправилно, да отхвърли предявения иск изцяло, и да се присъдят
направените по делото разноски. В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд,
жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, за него се явява адв. Т..
Същият поддържа искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения
иск, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции, за които се представя
списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. С., който
моли да се потвърди първоинстанционното решение.Излага съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Сочи , че правото на жалба и правото на гражданите да търсят
съдействие и защита от държавните органи е неотменимо и не може да бъде санкционирано.
Но сочи още , че това право е право дотогава докато с него не почне да се злоупотребява,
както е в настоящия случай, защото правото на жалба и на оплакване се превръща в
злоупотреба и то се използва не да защитиш себе си, а с цел да увреди този срещу който
подава съответната жалба, какъвто е точно настоящия случай. Моли да бъдат присъдени
разноските по списък, който представя.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
2
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване
на императивните норми на материалния закон. Въззивният съд счита, че
първоинстанционното решение е валидно, като е постановено от родово компетентен съд,
функциониращ в надлежен състав, изготвено е в писмена форма, в пределите на
правораздавателната власт на съда и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
При проверката за допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд
констатира, че решението е допустимо, поради което не се налага неговото обезсилване.
По правилността на решението, съдът намира следното:
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства. Съдът намира, че фактическата
обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което препраща на
основание чл. 272 от ГПК към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на
първоинстанционното решение.
Правните изводи на настоящата инстанция относно основателността на иска също съвпадат
напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК
съдът препраща и към тази част на мотивите на първоинстанционното решение.
Безспорно е, че ответникът е депозирал жалба от 19.12.2017 г. до РП – С., с.п., ОП –
Благоевград и ГД „БОП“, че е образувано ДП – 339-ЗМ-152/2018 г. по описа РУП – С., че по
същото е постановено постановление за прекратяване на наказателното производство от
06.04.2020 г. на РП- С., че постановлението за прекратяване е било обжалвано от ответника
пред РС – С., както и че по ЧНД № 178/2020 г. на РС – С. е отменено постановлението за
прекратяване на наказателното производство, че с протоколно определение №
2954/03.08.2020 г. по ВЧНД № 460/2020 г. на БлОС е отменено определение №
1035/25.06.2020 г. по ЧНД № 178/2020 г- по описа на РС С. и е потвърдено постановление за
прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1
от НК, както и че по ЧНХД № 940/2018 г. по описа на РС – С. ответникът е оправдан по
обвинението по чл. 147, ал. 1 от НК.
Упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не
изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в протИ.речие с интересите на обществото
(чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
За да възникне в конкретиката на настоящия случай вземане на обезщетение в полза на
ищцата,безспорно е установено, че твърденията в жалба от 19.12.2017 г. до РП –С. и други
органи (образуване на ДП и др. действия ), са злоупотреба с право с цел увреда на
ищцата.По безспорен начин се доказва недобросъвестността на ответника.Съгласно
цитираната в проверявания съдебен акт практика на ВКС, а именно Решение № 245 от
05.11.2014 г., постановено по гр.дело № 1734/2014 г. на ВКС, 3 г.о., искането за защита,
отправено към държавен орган е израз на установеното от Конституцията на РБългария
право, поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато
3
посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотребата с право е налице,
когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на
държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава
искането си, за да навреди другиму, или за да накърни обществения интерес.
Жалбоподателят е действал с цел да навреди на въззиваемата. До този извод се стига от
анализа на доказателствата и потвърденото , че страните са в „влошени отношения“ „с
години конфликти“/св.Бабанова, св.Лялев/.
Законодателят не е изключил правото на обезщетение за вреди, причинени от неоснователна
или недобросъвестно потърсена защита на субективни материални права. Увреденият може
да се удовлетвори по пътя на общия деликт при злоупотреба с право от ответника по иска-
сигнал/жалба за проверка. Злоупотреба с правото в случая е доказана. Целта на
жалбоподателя е обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки,
знаейки , че те са неверни , но въпреки това подава жалба , за да навреди.
Правилно съдебният състав на РС С. е приел, че ответникът е имал умисъл и е действал със
знание да увреди ищцата. До този извод е стигнал, като е анализирал събраните по дело
писмени доказателства/ Постановлението на прокурора при Районна прокуратура – С.,
извършените действия по разследване, обстоятелството, че жалбата е изготвена на
19.12.2017 г., тоест една седмица след разговорите с ищцата Ю. Я. /. В съвкупност тези
факти и обстоятелства действително сочат на умисъл, че предприетите от ответника
действия по депозиране на жалбата, освен до компетентния орган – Районна прокуратура –
С., но и до с.п. и до ГД „БОП“ е с цел да се въздейства върху ищцата.
Мотивиран от горното настоящата инстанция намира , че проверяваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото отговорността за разноските съгласно чл.78 ГПК и представения
списък, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати 1000 лева разноски за въззивната
инстанция - адвокатски хонорар .
Мотивиран от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900204 от 05.07.2022 г., постановено по гр.д. № 334/2021 г.
по описа на РС-С...
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. В.Л.“ № 2, да заплати на Ю. К. Я.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., район В., ул. Б. № 3Аа, ет. 5 направените по делото разноски
пред въззивната инстанция в размер на 1000 лв. –възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5