Присъда по дело №316/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 1
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20203120200316
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Девня , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АНТОНИ НИКОЛОВ
Съдебни заседатели:М. Д.

С. С.
при участието на секретаря С. Г.
и прокурора Йоланда Янева (РП-Варна)
като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Наказателно дело от
общ характер № 20203120200316 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПОДС. С. А. А., ЕГН: **********, роден в ***, тел. ***.
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:
През периода 27. 04. 2016 г. - 11. 08. 2016 г. в гр. Лондон, Кралство
Великобритания, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
и за Г. В. А. имотна облага, възбудила и поддържала у К. С. заблуждение и с това му
причинила имотна вреда - на 27. 04. 2016 г. в размер на 350 евро, в левова равностойност
682. 85 лева и 1000 евро, в левова равностойност 1951 лева, на 10. 05. 2016 г. в размер на
200 евро, в левова равностойност 390. 20 лева, на 24. 05. 2016 г. в размер на 509. 99 евро, в
левова равностойност 994. 99 лева, на 02. 06. 2016 г. в размер на 160 евро, в левова
равностойност 312. 16 лева, на 07. 06. 2016 г. в размер на 1400 евро, в левова равностойност
2731. 40 лева, на 13. 06. 2016 г. в размер на 1400 евро, в левова равностойност 2731. 40 лева,
на 21. 06. 2016 г. в размер на 1250 евро, в левова равностойност 2438. 75 лева, на 18. 07.
2016 г. в размер на 2010 евро, в левова равностойност 3921. 51 лева, на 25. 07. 2016 г. в
размер на 1000 евро, в левова равностойност 1951 лева, на 05. 08. 2016 г. в размер на 900
евро, в левова равностойност 1755. 90 лева, на 09. 08. 2016 г. в размер на 4250 евро, в левова
равностойност 8291. 75 лева, на 11. 08. 2016 г. в размер на 5200 евро, в левова
1
равностойност 10 145. 20 лева, като причинената вреда е в големи размери - 19 629. 99 евро,
в левова равностойност 38 298. 11 лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58 А, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК й налага наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подс. С. А. А. да заплати на гр. ищец К. С. сумата от 19 629. 99 евро
/деветнадесет хиляди шестстотин двадесет и девет евро и деветдесет и девет евроцента/,
в левова равностойност 38 298. 11 лв. /тридесет и осем хиляди двеста деветдесет и осем
лв. и единадесет ст./, представляваща имуществени вреди, причинени от престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието – 11. 08. 2016 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Присъдата подлежи на съдебен контрол в 15 - дневен срок от уведомяването, пред
ОС – Варна.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към присъда по НОХД № 316 / 2020 г.
по описа на Районен съд – Девня,
постановена на 19. 01. 2021 г.

Подс. С. А. А., ЕГН: **********, род. в г***, е предаден на съд с обвинение по:
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че през периода 27.
04. 2016 г. – 11. 08. 2016 г. в гр. Лондон, Кралство Великобритания, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за Г. В. А. имотна облага,
възбудила и поддържала у К. С. заблуждение и с това му причинила имотна вреда – на 27.
04. 2016 г. в размер на 350 евро, в левова равностойност 682. 85 лева и 1 000 евро, в левова
равностойност 1 951 лева, на 10. 05. 2016 г. в размер на 200 евро, в левова равностойност
390. 20 лева, на 24. 05. 2016 г. в размер на 509. 99 евро, в левова равностойност 994. 99 лева,
на 02. 06. 2016 г. в размер на 160 евро, в левова равностойност 312. 16 лева, на 07. 06. 2016
г. в размер на 1 400 евро, в левова равностойност 2 731. 40 лева, на 13. 06. 2016 г. в размер
на 1 400 евро, в левова равностойност 2 731. 40 лева, на 21. 06. 2016 г. в размер на 1 250
евро, в левова равностойност 2 438. 75 лева, на 18. 07. 2016 г. в размер на 2 010 евро, в
левова равностойност 3 921. 51 лева, на 25. 07. 2016 г. в размер на 1 000 евро, в левова
равностойност 1 951 лева, на 05. 08. 2016 г. в размер на 900 евро, в левова равностойност 1
755. 90 лева, на 09. 08. 2016 г. в размер на 4 250 евро, в левова равностойност 8 291. 75 лева,
на 11. 08. 2016 г. в размер на 5 200 евро, в левова равностойност 10 145. 20 лева, като
причинената вреда е в големи размери – 19 629. 99 евро, в левова равностойност 38 298. 11
лева.
Представителят на ТО – Девня – РП – Варна поддържа така възведеното обвинение.
Счита, че извършеното от подсъдимия деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в
хода на производството доказателства, както и направените самопризнания по чл. 371, т. 2
от НПК. Моли съда да му наложи наказание при приложение на чл. 54 от НК, над
минималния размер.
С протоколно определение от 19. 01. 2021 г. съдът е конституирал като страна в
процеса – граждански ищец К. С., предявил граждански иск за сумата от19 629. 99 евро, в
левова равностойност 38 298. 11 лева, представляваща имуществени вреди от престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието – 11. 08. 2016 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Подсъдимият по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно съдът с протоколно определение,
по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, е приел самопризнанията и доколкото последните
кореспондират със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза. Моли съда да му
наложи по – ниско наказание.
Защитата изразява становище, че на подзащитния й следва да бъде наложено
наказание при приложение на чл. 55 от НК, ориентирано към минималния размер.
1

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :

Подс. С. А. А. живеела в ***, на съпружески начала със свид. Г. В. А. В предходен
период от време същата пребивавала в Република Гърция, където научила писмено и
говоримо гръцки език. Лицето имало профил – S. A. във Facebook, по който начин общувала
с различни хора. В началото на м. април 2016 г. същата осъществила контакт със свид. К. С.,
грък по произход, с канадско гражданство, пребиваващ в гр. Лондон, Кралство
Великобритания. Двамата общували чрез Facebooк, като успоредно провеждали и разговори
на използван от подсъдимата телефонен номер ***.
Подсъдимата започнала да си измисля различни житейски истории, които спеделяла
със свидетеля – че баща й бил починал, че живеела с майка си в ***, че не можела да си
намери работа и изпитвала нужда от парични средства за препитание, за погасяване на
изтеглен кредит /за проверка на тази информация дала телефонния номер на свид. Г. В. А./,
за разрешаване от властите на нейно отпътуване от Република България, пожелала да се
срещнат в Република Гърция /в тази връзка изпратила копие на документ за самоличност с
данни и снимка на други лица/. Свид. К. С. й предложил да отиде при него, където да
работи. Подс. С. А. А. се съгласила, като пожелала той да й изпрати средства за пътуване,
връщане и заплащане на дължимо, всичко във връзка с посоченото по – горе. В тази връзка
свидетелят изпратил на подсъдимата следните парични суми:
на 27. 04. 2016 г. в размер на 350 евро, в левова равностойност 682. 85 лева и 1 000
евро, в левова равностойност 1 951 лева, на 10. 05. 2016 г. в размер на 200 евро, в левова
равностойност 390. 20 лева, на 24. 05. 2016 г. в размер на 509. 99 евро, в левова
равностойност 994. 99 лева, на 02. 06. 2016 г. в размер на 160 евро, в левова равностойност
312. 16 лева, на 07. 06. 2016 г. в размер на 1 400 евро, в левова равностойност 2 731. 40 лева,
на 13. 06. 2016 г. в размер на 1 400 евро, в левова равностойност 2 731. 40 лева, на 21. 06.
2016 г. в размер на 1 250 евро, в левова равностойност 2 438. 75 лева, на 18. 07. 2016 г. в
размер на 2 010 евро, в левова равностойност 3 921. 51 лева, на 25. 07. 2016 г. в размер на 1
000 евро, в левова равностойност 1 951 лева, на 05. 08. 2016 г. в размер на 900 евро, в левова
равностойност 1 755. 90 лева, на 09. 08. 2016 г. в размер на 4 250 евро, в левова
равностойност 8 291. 75 лева, на 11. 08. 2016 г. в размер на 5 200 евро, в левова
равностойност 10 145. 20 лева, всичко в размер на 19 629. 99 евро, в левова равностойност
38 298. 11 лева.
Всички парични средства били изтеглени, а впоследствие използвани за лични
нужди, като след последния превод подс. С. А. А. заявила на свид. К. С., че отказва да
пътува и да се срещне с него. За случая били уведомени органите на реда, като било
образувано наказателно производство.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на
направените самопризнания на подс. С. А. А. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се
подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно : показанията на свид. К. С., свид. Х. Е. В., свид.
А. И. Г., свид. Г. В. А., съдебно – почеркова експертиза, протокол за вземане на образци от
подпис и почерк, справки.
Показанията на свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че същите са
логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото гласни
2
и писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящето
наказателно производство. Същите дават данни относно авторство, предмет, начин на
извършване.
Изготвената и приета по делото експертиза съдът счита за обективно и компетентно
дадена. Същата изяснява авторство. Следва да се акцентира на изключителните
професионализъм и авторитет с които се ползва вещото лице, както и да бъде отбелязано, че
заключението е в пълен унисон с доказателствата по делото.
Останалите събрани писмени доказателства и доказателствени средства съдът
кредитира изцяло като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към предмета
на доказване по делото. Същите допринасят за изясняване на обективна и субективна
съставомерност.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда :

Извършеният наказателно - правен анализ на така установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно беше установено, че за периода 27. 04. 2016 г. – 11.
08. 2016 г. подс. С. А. А. е въвел и поддържал в заблуждание свид. К. С., че ще се срещнат
/първоначално в Кралство Великобритания, а впоследствие в Република Гърция/, че ще
полага труд, като с получените средства ще върне дължимото. Това е станало с
последователни и целенасочени действия изразили се в многократно водена
кореспонденция, вкл. множество проведени разговори, използване на създаденото
заблуждение и извършване на действия към затвърждаване на неправилните представи,
формирани в съзнанието на това лице. От друга страна същото е било лишено да осъзнае
своята заблуда, тъй като не е познавал спецификата на коментираното. Подсъдимият е
предизвикал на 27. 04. 2016 г., 10. 05. 2016 г., 24. 05. 2016 г., 02. 06. 2016 г., 07. 06. 2016 г.,
13. 06. 2016 г., 21. 06. 2016 г., 18. 07. 2016 г., 25. 07. 2016 г., 05. 08. 2016 г., 09. 08. 2016 г., 11.
08. 2016 г. имуществено разпореждане от свид. К. С., съответно в размери на 350 евро -
левова равностойност 682. 85 лева и 1 000 евро - левова равностойност 1 951 лева, 200 евро -
левова равностойност 390. 20 лева, 509. 99 евро - левова равностойност 994. 99 лева, 160
евро - левова равностойност 312. 16 лева, 1 400 евро - левова равностойност 2 731. 40 лева, 1
400 евро - левова равностойност 2 731. 40 лева, 1 250 евро - левова равностойност 2 438. 75
лева, 2 010 евро - левова равностойност 3 921. 51 лева, 1 000 евро - левова равностойност 1
951 лева, 900 евро - левова равностойност 1 755. 90 лева, 4 250 евро - левова равностойност 8
291. 75 лева, 5 200 евро - левова равностойност 10 145. 20 лева, респективно общо в размер
на 19 629. 99 евро – левова равностойност 38 298. 11 лева. По този начин му е причинил
имотна вреда, доколкото е желаел, а и е получил сумите с намерение за присвояване,
извличайки по този начин за себе си и за Г. В. А. имотна облага. Предвид размера на сумата,
безспорно същата отговаря на изискването за определянето й като големи размери,
респективно обуславя квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК. Доколкото в процесния
случай са налице повече от едно деяние, които са еднородни, извършени в период от време,
при относително една и съща обстановка, по отделно осъществяват състава на едно и също
престъпление и безспорно при една и съща форма на вина, то е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Горното съдът извежда от кредитирания по
3
делото доказателствен материал.
От субективна страна деянията са извършени с пряко насочен умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянията, т. е. желаел е тяхното извършване, като е
предвиждал и искал настъпването на съставомерните последици. Същият ясно е съзнавал,
че към инкриминирания момент няма намерение да осигури изпълнение на договореното,
именно поради което е съчетал обещаното с в многократно водена кореспонденция, вкл.
множество проведени разговори и поетапно получаване в брой на голяма парична сума.
Горното съдът извежда от неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в
частност от вида и последователността на действията му.
Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането
от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремеж към
облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът призна подс. С. А. А. за виновен в извършване на
визираното престъпление.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, ако постанови
осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл. 58 А от НК. Но за да
бъде индивидуализирано същото следва да се отчетат обществената опасност на деянието и
дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените самопризнания,
съдействащи за разкриване на обективната истина, изразените съжаление и критичност към
извършеното, чисто съдебно минало, доказващо формирано трайно правилно отношение
към законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт в неговото
поведение, като отегчаващи такива упоритост при осъществяване на престъпните
намерения. В обобщение на горното съдът счита, че то води до извода за сравнително ниска
степен на обществена опасност на дееца и относително завишена такава на деянието.
Тези обстоятелстма мотивираха съда да му наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но не при изключителни или многобройни такива. В
този смисъл съдът счете за справедливо да определи на подсъдимия наказание – „Лишаване
от свобода“, ориентирано над минималния размер – за срок от две години и три месеца,
което съгласно законовите разпоредби беше намалено с една трета, т. е. беше определено на
една година и шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години и
половина.
С оглед липсата на предходна съдимост и намирайки, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения съдът счита, че не е наложително
наложеното да се търпи ефективно. Поначало при решаване на въпроса за отлагане на
изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 от НК съдът следва да се ръководи от
личните качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали неговото поправяне и
превъзпитание е постижимо с приложението на този институт. Отчитайки чистото съдебно
минало може да се направи обосновано предположение, че не съществува риск от
извършване на друго престъпление. Разглеждайки процесуалното поведение безспорно е
налице осъзнаване на извършено, съчетано с разкаяние и съжаление за стореното. Може да
се приеме, че извършеното има инцидентен характер, като е налице желание от страна на
подсъдимия за промяна, която да бъде доказана в обществото. По този начин ще му се даде
възможност окончателно да осъзнае извършеното, да се поправи и превъзпита към спазване
на законите и добрите нрави. Не на последно място и това ще му даде възможност да
формира доходи, част от които да дава за погасяване поне частично на отнетото.
4
Съдът прие, че по – голяма снизходителност към дееца ще е не само неоправдана, но
и наказанието не би съответствало на извършеното. Съобразявайки принципа и всеобщото
разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед приетото от съда, следва да
бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед възможността му да извършва
престъпления, както и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание и на генералната
превенция, за постигане на тези цели, следва на първо място да се отговори на очакванията
на обществото за пресичане и ограничаване на подобен вид прояви, чрез адекватни на
обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от
своя страна ще въздействат предупредително върху другите членове на обществото.
След като призна подсъдимия за виновен в осъществяването на престъплението по
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК съдът прие, че предявения срещу
него граждански иск за претърпени от деянието имуществени вреди е изцяло доказан по
основание и са налице предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност.
Обезщетение за претърпени имуществени вреди се дължи само при наличие на няколко
предпоставки – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. В
случая са налице всичките такива. Действително в резултат на деянието на подсъдимия,
пострадалия е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени. Поради
изложените аргументи, съдът уважи изцяло предявения граждански иск, за сумата от 19 629.
99 евро, в левова равностойност 38 298. 11 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на извършване на деянието – 11. 08. 2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни