Р Е Ш Е Н И Е
№………………../…...10.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена
Янакиева,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 692 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.4 от ГПК).
Приет е за
разглеждане установителен иск, предявен по реда на чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ
от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк Красно село, ул. Пчела №3А
ет.47 ап.43, представлявано от управител Г. Г., чрез адв. В. и адв. Г., служ.
адрес *** *** срещу С(С.) М. Г, гражданин на И.,
с документ за идентичност ***, с адрес ....., действащ по настоящем
чрез пълномощник адв. П. К. – САК със служебен адрес *** и „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна жк Чайка, бл. 23, вх. А, партер, представлявано
от управители А. М. К. и С. Х. Р. М., при участие на Г.П.С. назначена за постоянен синдик на длъжника „МАНГЛЕ
ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в несъстоятелност с решение №154/28.02.2018г по т.д. №
848/2016г на ВОС, със служебен адрес гр. Варна ул. Опълченска №23 ет.1 ап. 3, за отричане на съществуване на прието
необезпечено вземане, включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722
ал.1 т. 8 ТЗ за връщане на сума от 17578.99
лева, формирана като сбор от 8844,25
лв и 8734.74лв, предявена като левова
равностойност на припадаща се на този купувач, според уговорка за вътрешно
разпределение на права между множество договорили се лица, част от 50% от
престацията от общо 17 976 евро, дадени от купувачи авансови вноски за платена
покупна цена за придобиване на апартамент 8, сектор 4 вх. А ет. 3 и апартамент
8, сектор 1 вх. С, ет. 3 по два предварителни договора за покупка на имоти в
строеж, развалени поради неизпълнение на продавача.
Ищецът„ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД,
чието възражение срещу приетото от синдика вземане на конкуриращ го кредитор е
било отхвърлено по реда на чл. 690 ТЗ, оспорва
твърденията относно пораждане на правото на предявилия вземане кредитор
след отпадането на действието на сключения чрез управителите на несъстоятелния
длъжник на два писмени договора, според който дружеството е следвало да продаде
на четирима купувачи след построяване в
срок от 18 месеца два имота, съответно
апартамент № 8 в сектор 4 вх.А ет.3 и апартамент № 8, находящ се в сектор 1,
вх. С ет.3 и двата от бъдеща сграда в
УПИ ХII-948 в гр. Обзор срещу заплащане на цени съответно 57 222 евро и
56 660 евро, платими на вноски, от които първата е включвала и
предварително внесени суми за резервация, а последната е дължима преди сключване на нотариална сделка след
издаване на разрешението за ползване на готова сграда. Оспорва се както
внасянето по банкова сметка ***, от които според уговорката да дялове на съвместно
действащите купувачи, само на ответника се припадали 50 % или 9044евро по
първия и 8932 евро по втория договор. Ищецът твърди, че купувачите са
бездействали след изтичане на сроковете на строителството (започнало с
откриване на строителната площадка) не предприели никакви действия до изтичане
на общ срок на погасителната давност за всички права срещу неизправната страна-
както за разваляне на неизпълнен от продавача договор, така и за имуществени
права за търсене на изискуема парична претенция, възникнала от неизпълнение,
евентуално от обективно прекратяване на договора.
Ищецът твърди и че срокът за предявяване на вземанията за събиране в
производство по несъстоятелност е бил пропуснат, както и че молбата, подадена
от името на кредитора не е била редовна, не е била подписана от
него или от редовно упълномощен представител.
С доводи за недоказано възникване на вземането, евентуално за
погасяването му по давност, ищецът претендира за пълното отричане на правото на
конкурента да получи удовлетворение в производството по несъстоятелност.
В писмено становище по същество пълномощникът адв. Г. поддържа
възражението за погасяване на правата по давност, като се позовава на
пропуснатото доказване на възражението за продължаване на срок за изпълнение на
строителството с анекс, чието сключване и валидност ищецът изрично е оспорил.
Ответникът С(С.)
М. Г, чрез преупълномощен
адвокат К.(овластен от пълномощника, упражнил права
по предявяване на вземането) оспорва претенцията като се позова на установените
служебно действия в производство по несъстоятелност, водено в държава-членка,
различна от постоянното му местопребиваване. Позовава се на пораждането на
правото му да получи останалата без основание авансова вноска едва при
прекратяване на неизпълнения договор, като изявлението му за това било
отправено едва след като дейността на строителя била преустановена поради
откриване на производство по несъстоятелност, тъй като въпреки продължителната
забава, изискуемост на вземането му като купувач не била настъпила. Твърди, че сключил
с продавача анекс за продължаване на срокове за изпълнение на уговореното
строителство с 10 години, считано от споразумяването на 15.09.2013г.
По същество процесуалния представител на този кредитор не е изразил
становище.
Несъстоятелният длъжник „МАНГЛЕ
ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, действащ чрез законен представител, не
е упражнил право на защита в настоящия процес.
Синдикът на несъстоятелното
дружество Г.С. счита
оспорването за неоснователно, като признава в становището си пред съда по
несъстоятелността и поддържа в настоящото производство твърдение за наличие на
спорния писмен договор в търговската документация и счетоводно отразяване на
заплатени суми и неплатени задължения по този договор в счетоводните регистри.
Същевременно в хода на производството синдикът признава, че документацията на
предприятието е непълна и спорния анекс не е бил намерен в съхранените книжа.
По същество бланкетно поддържа същите доводи и моли за отхвърляне на
отрицателната претенция.
Ищецът, ответникът С Г и синдикът са формулирали претенции за присъждане
на разноски съответно в искова молба и в отговори по иска, но не са представили
списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за тях.
Предварителните въпроси,
допустимостта на предявените искове и реда за разглеждане на делото са били разрешени в нарочно определение №
260844/16.08.2021г.(л.202), съобщено на страните. Съдът е отчел като
положителна процесуална предпоставка интересът на кредитор, легитимиращ се като
частен правоприемник на лице с прието вземане, да оспори право на конкурент,
предявил право за удовлетворение в същия ред от активите, формиращи маса на
несъстоятелност, което е било признато от синдика при приемане на вземането в
съставените списъци, съгласно чл.686, ал.1 ТЗ. Интересът от настоящото установяване
е породен след като съдът по несъстоятелността е отказал да уважи възражението
на цесионера с доводи за неубедително оспорване.
По-подробно изложение на твърденията и правната квалификация на
процесуалните действия на страните, включително и зачетеното предварително
оспорване в производството по чл. 692 ТЗ и изключената част от бланкетно
посочени доводи за несъществуване на дълга, обосновани с неконкретизирани
правни квалификации (съответни на прекратена с определение № 260978/10.12.2020г
част от производството) са изложени в устен доклад в заседанието на 23.09.2021г(л.227),
чрез препращане към допълнен начален проект (л.204).
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При предявяването на вземането си с
молба, регистрирана от съда по несъстоятелността на 30.05.18г,
кредиторът С М.Г., наред с още три други лица, действал чрез пълномощника адв. Г. е представил препис от два
писмени договора, датирани на 23.08.2007г, в които е отразено постигнато
съглашение между четирима испански граждани, между които този кредитор като една
страна „купувач“ и дружеството „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ”ООД като друга страна „продавач“
за покупко-продажба на два различни недвижими имота(посочени като
апартаменти в два различни сектора и входове на една и съща сграда), чието
построяване е следвало да се извърши от продавача, собственик на терена в
съответствие с одобрени строителни книжа. Преписите, приложени към молба за
предявяване на вземането са оспорени, но не са изложени доводи за подправката
им, поради което и съдът не предприел
проверка за съответствие с оригинали, по мотиви, изложени в определение №
260844/16.08.21(л. 203). Ответникът е бил задължен да представи оригинали и от
тези договори като сравнителен материал по повод оспорено съществуване на друг
документ (анекса от 15.09.2013г.), но доколкото подготвеното с това задължение
производство по чл. 193 ГПК не се е развило, доказателствената стойност на
преписа, заверен от адвокат не следва да се отрича.
Документите са съставени на два езика, като носят по общо пет сходно изобразени
подписи в десен и ляв долен ъгъл на всяка страница, които съвпадат по външен
вид с подписите под финалните изявления. Съдът констатира, че подписът, върху
който е нанесен печата на дружеството съвпада с този в лява страна на предходни
страници и е положен най- долу, като в българския текст обозначението за подпис
на „продавач” е празно, а групираните в
дясно подписи на предходни страници са изписани в българския текст също в
група, непосредствено след обозначението „купувач“. Липсва подписване на
испанския текст, но това не накърнява довършването на формата на частен
подписан документ от страните, с оглед на уговорката, че езиковата версия,
различна от испанската има предимство, а именно тя е подписаната. Съдът
констатира погрешно обозначаване на езика
на тази версия, но при цялостното възприемане на съдържанието на текста
на български( съдържащ посочване като алтернатива на английска версия, каквато
не е изписана в документа), е явно че именно българския текст, съответен на
изрично посочения приложим български закон е бил предпочетен при приключване на
преговорния процес.
Автентичността на копието от този документ не е опровергана, доколкото
синдикът потвърждава наличието на екземпляр от него и в предадената от длъжника
документация, поради което съдът възприема изявленията на дружеството –
продавач и физическите лица – купувач като достоверно отразяване на личното им
общо съгласие за съдържането на договорките помежду им. Волята на дружеството е
посочена като изявена от един от законните представители, които са разполагали
с право да задължават дружеството заедно или поотделно и към този момент, всеки
от управителите К.или М., посочени като представляващи в преамбюла на договора
са били вписани в търговския регистър и са разполагали с представителна власт. Затова
е без значение кой от двамата е положил единствения подпис върху дружествения
печат с идентификация на търговеца.
В сключените между страните договори, дружеството е поело задължение да
построи сграда в срок от 18 месеца по одобрени строителни книжа, като след
завършването й и удостоверяване на годност за експлоатация в този срок,
продажбата е следвало да се сключи окончателно в нотариална форма за да се
прехвърли собственост върху новоизградени жилища: апартамент
№ 8 в сектор 4 вх.А ет.3 и апартамент № 8, находящ се в сектор 1, вх. С ет.3 и
двата от бъдеща сграда в УПИ ХII-948 в
гр. Обзор. Насрещната страна – съвместно действащите четирима купувачи се е
задължила да авансира строителството и придобиването на собствеността(в
уговорени помежду им квоти), като заплатят цената на всеки от имотите, съответно
57 222 евро и 56 660 евро, платими на три вноски с падежи преди окончателното
прехвърляне. Първите вноските са определени на 20 %(като при фиксиране на
размера е приспаднат вече получен в преддоговорен
процес резервационен депозит от по 2400 евро) и е
следвало да се внесат до 5 работни дни от сключване на договора в остатъчен
размер от 9044 евро за апартамента в сектор 4 и 8932 евро за този в сектор 1.
Втората вноска от 10 % или съответно
5722 и 5666 евро са били дължими в срок
от 12 месеца след подписване на договора, а последната вноска от 70% е следвало
да се заплати след приключване на строежа и издаване на разрешение за
ползването му и 15 дни преди окончателната нотариална сделка и предаването на
ключовете.
Представени са непреведени удостоверения за банкови трансфери от
сметките на лице с имената на ответника С Г., насочени към сметки на различни
титуляри, като в транзакцията от 14.06.2007г.
(към сметка на МАНГЛЕ БЪЛГАРИЯ) е обозначено изрично, че сумата от
4800лв се внася като резервация за тези два апартамента (л. 90) и това
съответства на признанието за получена такава сума, приспадната при сключване
на договора. Второто плащане, също предхождащо договарянето е с дата
07.06.2007г., но е насочено към друг титуляр (МАНГЛЕ БЪЛГАРИА ДИВЕЛОПМЪНТС) и
визира необозначен резервиран имот в България(л.91) със сума от 2400евро.
Третото плащане е насочено в деня пред сключване на договорите към титуляр
обозначен по начин сходен с първата транзакция(МАНГЛЕ) с изрично индикиране на апартаменти
8 в сектор(блок)1 и 4 за суми от
8932 евро и 9044 евро, които точно съвпадат с уговорени първи вноски след
приспадане на резервация( л. 92, 96). След подписването на договорите, в които
продавачът е указал своя сметка, на 03.09.2008г (л.93, 97)са насочени суми от
5666 евро и 5722, съответни на вторите вноски за описани имоти, точно съвпадащи
с договорения начин на плащане с обозначение „Коста Обзор“ по уточнената сметка
в Уникредит Булбанк. Следващите плащания за суми (л.
94 и 95) обаче посочват друга идентификация на имот(апартамент 14 в комплекс
Каварна гардънс) и друга банкова сметка, *** да е
уговорка в процесните сделки.
Данни за заверяване на сметка на дружеството-продавач липсват, но в
счетоводството на предприятието са били отчетени получени аванси по сделките за
тези имоти и плащанията от този купувач, като синдикът потвърждава, че
задължението на продавача е осчетоводено в размер, надхвърлящ заявената за
приемане претенция от всички купувачи за тези имоти, предявена за сбор от 35
158 лв като равностойност на 17 976 евро и това
обстоятелство е било констатирано при проверка на предоставените му търговски
книги, а в производството по установяване на неплатежоспособност на продавача
(видно от постановеното решение № 57/18.01.2017г по т.д. 848/16г на ВОС) е било
установено редовно водене на счетоводните записи до 2015г, съответни и на
периодично декларирани за данъчни цели и оповестявани в търговския регистър
документи и липса на дейност през 2016г.
Съдът констатира служебно и оповестена по партидата на дружеството –
продавач искова молба от 25.11.2014г., в
която управител на дружеството е признал, че предприятието не е в състояние да
изпълнява текущите си задължения, тъй като не е успял да спази срокове за
строителство на недвижимите имоти, финансирано със заеми и авансови плащания на
купувачи по предварителни договори. Производството по т.д. 1987/14г на ВОС,
образувано по тази искова молба, към която като доказателство е приложена аналитична оборотна ведомост, в която са
отразени шест позиции за клиент с имена С
М. с фактурирани три дати, сходни с банковите трансфери и суми възлизащи на
сбор от 55682.47лв, както и двата процесни предварителни
договора и разпределението на бъдещите обекти от комплекса „Коста Обзор“. Това
производство е било прекратено поради откриване на производство по
несъстоятелност по молба на кредитор, основана на същите факти.
Видно от представените от ищеца разрешение за строеж № 63/18.09.2006г и
протокол за откриване на строителна площадка от 10.04.2009г, изгражданият
поетапно от продавача жилищен комплекс с наименование „Коста Обзор“ съответства
на планираната в договорите сграда с няколко блока, от които инвеститорът е
започнал работа по подобект „блокове 1,2 и 3“ на 10.04.2009г. Това
обстоятелство съвпада с признанието от 25.11.2014г в оповестената в
ТР молба на търговеца за пропуснат срок за довършване на уговорените с купувачи
имоти и преустановяване на строителството на първата сграда поради вече
изчерпано начално инвестиране.
Ответникът Г. допълнително е
посочил сключено на 15.09.2013г. допълнително споразумение с продавача, в което
е продължен срока за изпълнение на строителството с още 10 години(л. 145).
Писменият документ, удостоверяващ това съглашение обаче не е бил представен
след изискването му от съда за проверка на автентичност на копието, приложено
от пълномощник към становище в хода на производството по чл. 690 ТЗ. Съдът е
изключил преписа от доказателствения материал на осн. чл. 183 ГПК, съответно не
е открил вече безпредметно производството по проверка за истинност на
документа. Синдикът не е открил такъв документ в заварената в предприятието
документация, анекс не е оповестен и в молбата на самия длъжник, подадена след
дата, на която се твърди че такива еднотипни споразумения са били предложени и
сключени с клиентите на предприемача. Други доказателства за това споразумение
няма и това
твърдение на купувача остава недоказано. Същевременно безпредметно остава и
изследването на въпросите относно спорна валидността на такъв договор.
При служебната справка по партидата на несъстоятелния ответник се
установява, че на 28.02.2018г. е било вписано възобновяването с решение №154/28.02.2018г по т.д. № 848/2016г
на ВОС на открито и спряно производство по несъстоятелност на продавача „МАНГЛЕ
ИНВЕСТМЪНТ“ООД в хипотеза на чл. 632 ал.2 ТЗ. Молбата на купувачите за приемане
на претенциите им като кредитори на този търговец е била депозирана по поща,
като книжата, регистрирани с вх. № 15959 от 30.5.2018г. са пристигнали в съда в
плик (л.130) с нанесено клеймо на приемане в пощенска станция на 28.05.2018г.
Съвместното изявление на четиримата купувачи е направено от пълномощник, като
са приложени и четири отделни писмени изявления за изрично упълномощаване на
адвокат Г.–Д. с права да представлява всеки от тях при реализиране на цялостна
защита в производство по несъстоятелност на длъжника им. В молбата на
кредиторите е заявено и изявление за незабавно разваляне на предварителните
договори, основано на продължаваща с години забава на продавача, като
купувачите изрично са посочили, че срокът за изграждане и въвеждане на сградата
е изтекъл и вече нямат интерес от придобиване на планираната собственост, а прекратяването
на дейността на несъстоятелния строител обективно препятства възможността за
каквото и да е евентуално късно изпълнение.
Претенцията за връщането на заплатени от купувача две авансови вноски по всяка от планираните с
двете съглашения покупки на бъдещи имоти е била обоснована с отпадането на
действието на така развалените предварителни договори.
При така установените факти, съдът намира
претенцията на ищеца за основателна по следните правни съображения:
На първо място
съдът преценява, че сделката между ответниците е валидно сключена, тъй като
съвпадащата воля на насрещните страни е надлежно изявена и удостоверена в
изискуемата писмена форма, а предметът на организационния договор е напълно
възможен, тъй като е уговорен като бъдеща вещ, чието възникване е обусловено от
строителство, съобразено с одобрени строителни книжа, удостоверяващи
съответствие с императивни законови изисквания. Оспорването на представителната
власт на изявилите воля за страните лица е необосновано, тъй като купувачите са
действали лично, а за продавач воля е изявил законен представител, действащ
самостоятелно като едноличен орган. Отделно от това съдът отчита, че липсата на
представителна власт(до какъвто правен резултат би довел факта на подписване на
документа от лица, различни от посочените в него автори) на положилите подписи
лица се санира от последващите
действия на страните, недвусмислено и категорично потвърждаващи волята си за
това договаряне. Такива са изявленията на купувачите за предявяване на
претенции, обосновани с това договаряне и отразяване на сделките в книжата и
счетоводството на продавача още преди откриването на производство по
несъстоятелност. Така че, което и лице да е било автор на писменото изявление,
това няма значение за валидността на изрично потвърдени от договарящите се
страни предварителни договори.
На второ място съдът констатира, че срокът за предявяване на вземането
на ответника С Г. е спазен, тъй като изявлението от действащ от негово име
пълномощник е подадено в последния ден преди изтичане на крайния срок по чл.
688 ал.1 ТЗ, приложим за кредитори, пребиваващи в страната, където се открива
производството. Отделно, специалните
правила на чл. 40 от Регламент (ЕО) №1346/2000 на СЕС(приложим в производства
по несъстоятелност, открити преди 26.6.2017 г.) изключват общата норма на чл.
685 ТЗ, свързваща началото на срока за това процесуално действие с
оповестяването на решението за откриване на производството в регистъра на
държавата на съда по несъстоятелността. Тъй като към този момент кредиторите,
пребиваващи в други държави-членки нямат достъп до този регистър, равното им
третиране с „националните” кредитори на този длъжник налага допълнителна
защита. По делото няма данни известните според записите в счетоводството
испанските клиенти на търговеца да са били уведомени по начин, поставил дори
начало на минимален едномесечен срок за упражняване на права на чуждестранни
кредитори, който да е изтекъл преди 28.0.2018г.
Неоснователно е и оспорването на формалното съответствие на писмената молба
със специалните изисквания (чл. 685 ал.2 ТЗ и чл. 41 от Регламент (ЕО)
№1346/2000). Предявяването съдържа описание на претенцията за връщане на сума в
конкретен размер, дадена на вече отпаднало основание, като това отпадане ясно е
свързано с изявлението на синдика като дата на възникване на вземането и към
него са приложени документите, посочени от кредитора като доказателства. Това
съдържание е напълно достатъчно за индивидуализация на претенцията по размер и
основание. Неоснователно е и оспорването на овластяването на пълномощника,
извършил процесуалното действие от името на кредитора. Пълномощното на адв. Г. е
изрично и несъмнено удостоверява лична воля на упълномощителя за възлагане на
именно на действията по защита на всички права на това лице в производството по
несъстоятелност. Затова и подписването на молбата за предявяване от такъв
пълномощник покрива изцяло формалните изисквания на закона. Възражението за погасяване на неупражнени в
срок права в производство по несъстоятелност (чл. 739, ал. 1 ТЗ) е
неоснователно.
Неоснователно е и
възражението за погасяване на правата на кредитора по давност. На първо място
съдът не възприема доводите на защитата и синдика срещу правото на конкуриращия
кредитор да се позове на това възражение. Целта на предявяването на претенцията
в производство по несъстоятелност е легитимацията на носителя на материалното
право с право на принудително удовлетворяване от масата в универсалното
производство по осребряване на активите на длъжника. Затова защитата на конкурентите
не може да изключва позоваване на основание, което макар и да не засяга
материалното право, съхранено във вид на естествено задължение, изключва именно
принудителното събиране на дълга от конкретно установено имущество.
Същевременно липсата на достатъчно активи, които да могат да покрият всички
задължения(установена като предпоставка за откриване на производство по
несъстоятелност на търговец) е достатъчно основание за да се признае право на
конкурентите да се позоват на изтеклата погасителна давност в свой интерес(в
този смисъл има установена практика по сходна хипотеза за публични вземания,
напр. Определение № 230 от 15.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2476/2018 г., II т.
о., ТК). Възражението за изтекла давност не е строго лично, тъй като
упражняването му не е свързано с неотменими права или свободи на личността.
Напротив, целта на императивно уреденото основание за погасяване на правото на
принудително изпълнение на продължително бездействащ кредитор, е да се премахне
риска за гражданския оборот, който се поражда от причинена от това бездействие
несигурност както за длъжника (който би бил принуден да съхранява статукво на
своето имущество неоправдано дълго време) така и за третите лица,
взаимодействащи добросъвестно с този длъжник (чиито очаквания за платежоспособност
на съконтрагент се обосновават с оповестени претенции
на конкуренти). Аргумент в тази насока може да се извлече и от тълкувателната
практика на съдилищата относно възражение за придобивна
давност, гарантирано на кредитор, търсещ принудително удовлетворение(ТР ОСГК
4/12 на ВКС), като интересът му е предпочетен пред личната преценка на
длъжника. Аналогично правото на защита на кредитор следва да се предпочете при
тълкуване на правната уредба пред възможността на длъжника да съхрани погасено по
давност задължение, още повече че доброволното му изпълнение, което законът принципно
допуска по етични съображения (чл. 118 ЗЗД), след откриване на производство по
несъстоятелност вече би било в разрез с целите на това производство и
установените в него правила за изплащане само на установените вземания на
кредиторите на масата.
На второ място, за да отчете давността, съдът преценява момента на
възникване на вземането за връщане на авансово платена цена по планирана
продажба. В общия случай кондикционно притезание на страната, престирала цена преди възникване на основанието за
получаването ѝ от продавача по окончателен договор, се поражда от
осуетяването на възможността планирания договор да бъде сключен (хипотеза на
неосъществено основание по чл. 55 ал.1 ЗЗД, разяснена в т. 7 от ПП1/79 ВС). В
процесния казус обаче самият организационен договор съдържа модалитет,
тъй като предметът на планираната окончателна сделка не е съществувал при
договарянето, а е следвало да бъде „произведен“ в хода на инвестиционната
дейност на предприемач – инвеститор на строителния обект в собствения му
незастроен имот. Съответно, за да се осъществи авансираната продажба, първо е
следвало да се сбъдне условието за обособяване на бъдещата вещ като обект на
прехвърленото право на собственост, а за това страните са уговорили 18 месечен
срок, съответен на обичайно необходимо технологично време за строителство на
сграда от професионален инвеститор. В договора страните не са фиксирали началото
на този срок, но са го определили чрез фактическо действие на започване на
строителството, без да е указан негов начален момент. Затова и съда определя времевите параметри
на уговорката за изграждане на обекта, предмет на планираните продажби според диспозитивна норма на чл. 69 ал.1 ЗЗД и изискванията за
добросъвестност, налагащи на инвеститора да положи необходимата грижа за
изработване на бъдещата вещ, като обект от вече проектирана сграда и
оповестеното от продавача одобряване на архитектурните проекти в т. 1.1 и 1.2 от договора. Съответно и следва
да се приеме, че задължението за започване на строителния процес е незабавно
изискуемо, а уговарянето на междинното плащане ( втора вноска) до 23.08.2008г.
(12 месеца от сключване на договорите) може да се приеме за индикиране
на обичайния срок за усвояване на начално авансиране за подготвителни действия
и съответно приемливо за краен момент на започване на фактическо изпълнение на
изграждането на закупените имоти. В
подкрепа на този извод са и данните в оповестяваните от търговеца годишни
финансови отчети за 2007 – 2009г (съвпадащи с уговорения период на
строителството) дружеството е осчетоводило освен непроменлива балансова
стойност на терена като ДМА (1752х.лв), така и
нарастваща стойност на незавършеното производство, съответно 141 х.лв за 2007г и 611 х.лв за 2008г.
Явно е, че продавачът е отчитал начало на инвестиционния процес, дори и той да
се е изразил само в направени финансови разходи по строителството на бъдещата
сграда, което съдът установява като ефективно започнало едва на 10.04.2009г, по
официалните строителни книжа за комплекса с очертаването на строителната
площадка за първите три сектора на бъдещия комплекс. Съответно крайния срок за изпълнението на задължението
на строителя-продавач е изтекъл най–късно на 10.10.2010г.
и едва след тази дата купувачът е можел да се позове на виновно осуетеното
условие за довършване на организираната продажба на неизградените имоти и да се
освободи от договора, ако интересът му от забавено изпълнение е отпаднал(чл. 25
и чл. 87 ал.2 ЗЗД).
Тази форма на защита представлява потестативно право на изправна страна
и изисква съответно адресирано изявление до неизправен длъжник, какъвто в
случая е бил само купувачът, който несъмнено е заплатил резервации с ясно
индивидуализиране на закупените обекти от този комплекс и първите вноски с
преводите от 14.06.2007г, 22.08.2007г., а към момента на внасянето и на вторите
вноски на 03.09.2008г., строителят не е можел да се позовава на незначителната
забава, тъй като сам още не е бил започнал строителство. Падежите на третите
вноски изобщо не са настъпили, тъй като строителството явно е преустановено още
през 2010г., според признати от търговеца с искова молба от 25.11.2014г, данни в необявени в ТР балансови отчети с
непроменени стойности на незавършено производство (660 х.лв)
за целия период след 2009г. до
2013г.
Не се доказа по делото купувачите
да са отправили каквото и да е изявление за потестативни права за освобождаване
от облигационната връзка в рамките на петте години до 10.10.2015г.,
нито наличието на споразумение за продължаване на срока за изпълнение или
опрощаване на забавата на задълженията на строителя. Съответно след този момент
правото на разваляне с обратен ефект не можело да се упражнява като форма на
принудителна намеса в правната сфера на неизправния длъжник (по арг. от чл. 87 ал. 5 ЗЗД). Затова и след изтичането на
давността, отношенията между страните е можело да се уредят само с позоваване
на друга хипотеза на прекратяване на договорната връзка, която не зависи от
волеизявление на кредитора (чл. 89 ЗЗД). Обективната невъзможност за
окончателното договаряне на продажбата обаче е настъпила когато строителят е
загубил и правото да изпълнява уговорените в договора сгради, поради изтичането
на 5 годишния срок на действието на разрешеното строителство (чл. 153 ал. 2 т.
2 ЗУТ), тъй като при липса на своевременна презаверка
в едногодишен срок ( чл. 153 ал.2 т. 3 ЗУТ), отпада и действието на одобрените
проекти, а именно те индвидидуализират закупените
бъдещи вещи. Затова, независимо, че са пропуснали възможност за разваляне
поради неизпълнение, купувачите е можело да се позоват на окончателно отпадане
на организационната сделка по право след
10.04.2015г.(изтичането на общо шест години от началото на строителството). Към
този момент вече е била и оповестена и субективната невъзможност на търговеца
да поема нови разходи за евентуално ново цялостно препроектиране
и забавеното изпълнение на условието за възникване на предмета на продажбата се
приравнява на окончателна обективна
невъзможност за изпълнението на конкретния предварителен договор. От този момент потестивното
правото на разваляне по чл. 87 ЗЗД престава да съществува, независимо, че все
още не е била изтекла 5 годишната му давност, отчитана по най-благоприятния за
купувачите вариант от изтичането на 10.10.2010г. на 18 месечния договорен срок за довършване на
строителството, считано от забавеното начало на строежа на 10.04.2009г.
С отпадане на действието на предварителния договор по право, възниква и правото на реституция на заплатени
суми като цена за покупка, останала неоправдана след осуетяването на
планираната продажба. До 10.04.2015г обаче основанието за авансовото плащане за
очаквана престация е съществувало, и купувачите не са можели да я искат, тъй
като не е била развалена още несключената продажба.
До 10.04.2020г обаче са изтекли допълнително още 5 години, изискуеми
според общото правило на чл. 110 ЗЗД за погасяване на вече възникналото на ново
извъндоговорно основание парично задължение. В случая
съдът прилага общата давност, тъй като вземането за връщането на аванс по
неосъществима сделка не може да се приравни на компенсация за липсващ позитивен
интерес на кредитор по неизпълнен договор, за които случаи само е уредена
по-кратка давност( чл. 111 б. „б“ и „ в“ ЗЗД). Тъй едва молбата за предявяване
на вземането за удовлетворяване в производство по несъстоятелност едновременно
прекъсва и спира давността (чл. 685а ал.
1 ТЗ) подаването й на 28.05.2020г. следва погасяването на паричното задължение
за връщане на авансите.
Съдът в заключение намира, че макар претенцията на купувача по
неосъществения договор за покупка на недвижим имот да е възникнала на
твърдяното основание, макар и при отчитане на правни последици от фактите по
преюдициалните отношения, различни от очертаните от предявилия вземането кредитор,
това вземане е погасено и не може да бъде събрано от масата на
несъстоятелността. Съответно и
претенцията на оспорващия конкурент за отричането му в цялост следва да бъде
уважена.
При този изход от делото разноските
следва да се разпределят между насрещните страни, като изцяло се възложат на
ответника Ищецът не е представил никакви доказателства за направени разходи,
поради което съда не определя в негова полза разноски. Законът освобождава оспорващите
кредитори само от начално авансиране на държавна такса, поради което дължимата
сума от 175.79лв, следва да се възложи на кредитора, причинил спора с
конкурента си при предявяване на погасено по давност вземане (чл. 694 ал. 7 вр.
ал. 6 ТЗ). Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 694 ал. 3 т.1
ТЗ, че
прието в т. 9 от одобрен списък като необезпечено вземане с ред по чл. 722 ал.1
т. 8 ТЗ на кредитор С.М. Г за връщане на сума от 17578.99 лева,
формирана като сбор от 8844,25 лв и 8734.74лв,
предявена като левова равностойност на припадаща се на този купувач(според
уговорка за вътрешно разпределение на права между множество договорили се лица),
част от 50% от престацията от общо 17 976 евро, дадени от купувачи авансови
вноски за платена покупна цена за придобиване на апартамент 8, сектор 4 вх. А
ет. 3 и апартамент 8, сектор 1 вх. С, ет. 3 по два предварителни договора за
покупка на имоти в строеж от 23.08.2007г, развалени поради неизпълнение на
продавача, НЕ СЪЩЕСТВУВА, по иска,
предявен от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк Красно село, ул. Пчела №3А
ет.47 ап.43, представлявано от управител Г. Г., срещу С(С.) М. Г, гражданин на И., с документ за идентичност ***,
с адрес ....., и „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД
– в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна жк Чайка, бл. 23, вх. А, партер, представлявано
от управители А. М. К. и С. Х. Р. М., при
участие на Г.П.С. назначена за постоянен синдик на длъжника „МАНГЛЕ
ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в несъстоятелност по т.д. № 848/2016г на ВОС, със
служебен адрес гр. Варна ул. Опълченска №23 ет.1 ап. 3.
ОСЪЖДА С(С.) М. Г, гражданин на И., с документ за идентичност ***, с
адрес ..... да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, сумата от 175.79лв (сто седемдесет и пет лева и седемдесет и девет
стотинки) представляваща дължима по делото държавна такса по основателна претенция
на оспорващия кредитор на основание чл. 694 ал. 7 ТЗ.
УКАЗВА на осъдената страна, че следва да представи в съда доказателства
за заплащане на присъдената сума, като при пропускане на 7-дневен срок след
влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно
изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв.
и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписа чрез
пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
След влизане в сила препис да се изпрати на съда по несъстоятелността за
отразяване в книга по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: