Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Етрополе,06.07.2020 година
в името на народа
Етрополски
районен съд, втори състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Цветомир Цветанов
при
секретаря:Сияна Манчева като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№00525 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по предявен иск с правно основание
чл.415 ал.1 вр.чл.422 ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от
„К.И.“ ООД срещу П.А.И.,***, в която се твърди, че ищецът е търговско дружество,
регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 от ЗКИ.
Основната дейност на дружеството е отпускане онлайн на краткосрочни
потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит се сключва с
кредитополучателя във формата на електронен документ и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Твърди
се, че с оглед на изложеното ответницата е кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставила
личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване.
Служител на дружеството се е свързал с ответницата, като същата е потвърдила
самоличността си и желанието й да получи кредит в размер на 1 500 лева.
Същата е изпратила линк за потвърждение, сключването на Договор за
потребителски кредит „Екстра“ №78966/19.07.2018 год. и желаната сума й е била
преведена чрез системата e-pay и получена от нея на каса
на „Изипей“ АД срещу предоставена от нея лична карта. Твърди се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит
на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал
и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил
на посочения от него e-mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно
условията на сключения Договор, „К.И.” ООД, е поело задължение да предостави на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ
е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса
„Гарант”, като общият размер на задължението - 2811.75 лв. е платимо ведно с
главницата на 11 - месечни вноски със следните падежи: 19.08.2018, 19.10.2018,
19.11.2018, 19.12.2018, 19.01.2019, 19.02.2019, 19.03.2019, 19.04.2019,
19.05.2019, 19.06.2019. Първите вноски с падежи, настъпили съответно на
19.08.2018, 19.09.2018, 19.10.2018, 19.11.2018, 19.02.2019, 19.03.2019,
19.04.2019 год. са изцяло погасени от страна на длъжника. Твърди се, че към
дата 23.10.2019г. Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане
по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 19.05.2019,
19.06.2019. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника,
посредством изпращане на напомнителните имейли на посочения от заявката
електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания,
непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но П.А.И. не е
осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума. Твърди се, че съгласно чл.86 ЗЗД П.А.И. дължи
на „К.И.” ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени
задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 19.81лв.
Ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 23.10.2019г. е подал
на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС
Етрополе е образувал ч.гр.дело 418/2019г. и по същото дело е издал заповед за
изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в
законоустановения срок. Твърди се, че общата стойност на непогасения паричен
дълг на длъжника П.А.И., ЕГН**********, към датата на депозиране на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 531.07/петстотин тридесет
и един лева и седем стотинки/, от които 272.76 лв./двеста седемдесет и два лева
и седемдесет и шест стотинки/ главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра” №78955/19.07.2018г., 36.00 лв. / тридесет и шест
лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 19.07.2018г.-23.10.2019г.,
202.50лв./ двеста и два лева и петдесет стотинки/договорна такса „Гарант” за
периода 19.07.2018г.-23.10.2019г. и 19.81 лв./деветнадесет лева и осемдесет и
една стотинки/ законна лихва за забава за периода 20.05.2019г- 23.10.2019г.
Твърди се, че към задължението са направени допълнителни разноски за образуване
на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 325.00 лв. /триста
двадесет и пет лева и нула стотинки/, както и разноски за образуване на
настоящото производство в размер на 325.00лв./триста двадесет и пет лева и нула
стотинки/ и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство. Моли да бъде признато за
установено съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника. Претендират се и разноски.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпил
такъв от ответника.
В съдебно заседание за ищеца „К.И.“ ООД, редовно
призовани представител не се явява, но е депозирано писмено становище, с което
се поддържа исковата молба и се прави искане за прекратяване на съдебното
дирене поради признание на иска и постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК.
Ответникът П.А.И., редовно призована не се явява. Вместо
нея упълномощения адв.И.Д.-САК заявява, че не оспорва претенциите на ищцовото
дружество, като прави искане производството по делото да бъде спряно по общо
съгласие на страните, за постигане на извънсъдебно споразумение между страните.
Ищцовата страна не дава съгласие за спиране на производството по делото по реда
на чл.229 ал.1 от ГПК, като предвид становището на ответната страна, че не
оспорва исковете, прави искане за постановяване на решение по реда на чл.237
ал.1-4 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът не е
подал отговор на исковата молба, но в първото по делото съдебно заседание
заявява, че не оспорва исковата претенция.
С оглед представените по делото доказателства,
претенцията на ищеца се явява основателна, което не се оспорва от страните. Ето
защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. Спазени са
и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед на горното ще следва да бъде признато за
установено по отношение на ответника П.А.И., че дължи на „К.И.“ ООД, сумата в
размер на 272.76 лв./двеста седемдесет и
два лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница на основание сключен Договор
за потребителски кредит „Екстра” №78955/19.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение -25.10.2019 год. до окончателно изплащане на
задължението; 36.00 лв. /тридесет и шест лева и нула стотинки/ договорна лихва
за периода 19.07.2018г.-23.10.2019г.; 202.50лв./ двеста и два лева и петдесет
стотинки/договорна такса „Гарант” за периода 19.07.2018г.-23.10.2019г. и 19.81
лв./деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки/ законна лихва за забава за
периода 20.05.2019г- 23.10.2019г., за което е била издадена Заповед №243 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №00418/2019 година
по описа на Етрополски районен съд.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца и сумата в размер на 325.00 лева разноски по заповедното производство и
325.00 лева, разноски по настоящето производство.
С оглед горното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „К.И.“ ООД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК-********* срещу П.А.И., ЕГН-**********,***
за сумата в размер на 272.76 лв./двеста седемдесет и
два лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница на основание сключен Договор
за потребителски кредит „Екстра” №78955/19.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение -25.10.2019 год. до окончателно изплащане на
задължението; 36.00 лв. /тридесет и шест лева и нула стотинки/ договорна лихва
за периода 19.07.2018г.-23.10.2019г.; 202.50лв./ двеста и два лева и петдесет
стотинки/договорна такса „Гарант” за периода 19.07.2018г.-23.10.2019г. и 19.81
лв./деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки/ законна лихва за забава за
периода 20.05.2019г- 23.10.2019г., за което е била издадена Заповед №243 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №00418/2019 година
по описа на Етрополски районен съд.
ОСЪЖДА П.А.И., ЕГН-**********,*** да
заплати на „К.И.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК-********* сумата
в размер на 325.00 лева разноски по заповедното производство и 325.00 лева,
разноски по настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок, считано от връчване на съобщение на страните пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ЦВЕТОМИР
ЦВЕТАНОВ/