№ 427
гр. Велико Търново, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110200665 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят А. К. А. е обжалвал НП№ **********/22.04.2024 г. на
директор на Регионална дирекция по горите-В.Търново, с което за нарушение
по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закон за горите /ЗГ/, вр. чл.27, ал. 1 от Наредба №
5/2014 г. за строителството в горските територии без промяна на
предназначението им и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Заема се писмено становище за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Заема се писмено становище за потвърждаване на наказателното
постановление като законосъобразно. Претендират се и разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
При служебна проверка на АУАН № **********/09.01.2024 г. и НП№
**********/22.04.2024 г. на директор на Регионална дирекция по горите-
В.Търново съдът не констатира нередовности относно задължителните
реквизити, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от
ЗАНН.
1
АУАН и НП са съставени за следното претендирано като извършено
нарушение: На 07.09.2023 г. жалбоподателят А. К. А. изготвил технологичен
план за имот с кадастрален № 11898.318.20, попадащ в отдел 33, подотдел“ю“,
землище с.*** – частна горска територия, в който проектирал един брой
тракторен извозен път посока изток-запад и юг-север с дължина 160 м и
ширина 4.20-4.70 м, без да е бил вписан в публичния регистър на
Изпълнителна агенция по горите за извършване на лесовъдска практика,
изработване на проекти за временни горски пътища и съоръженията към тях.
Съставянето на АУАН било предшествано от изготвен Констативен
протокол, серия В № 009952/08.12.2023 г. за извършено проверка на
08.12.2023 г. от експерти в РДГ-В.Търново в същия имот. В констативния
протокол били отразени факти, касаещи изготвения от жалбоподателя
технологичен план с отразен в него тракторен извозен път. Същите тези факти
били претендирани в АУАН и НП така, както бе посочено по-горе.
От извадка от интернет информационната система на ИАГ-София –
system.iag.bg се установява, че на 07.09.2023 г. в тази система е публикуван
към позволително за сеч № 738528/07.09.2023 г. и цитирания технологичен
план за добив на дървесина в горепосочения обект в с.***, изготвен на
07.09.2023 г. от жалбоподателя и одобрен на същата дата от лицето Юлиян
Йотов.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ: „Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което: 2. съгласува, одобри или издаде
документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането
му или на одобрените горскостопански планове и програми.“ А съгласно чл.
27, ал. 1 от Наредба № 5/2014 г. за строителството в горските територии без
промяна на предназначението им: „Проектирането на тракторни горски
пътища се извършва от лица, вписани в публичния регистър на
Изпълнителната агенция по горите за извършване на лесовъдска практика
"изработване на проекти за временни горски пътища и съоръженията към
тях".
Гореизложеното обосновава правен извод за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Нарушен е чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
съгласно който: „Не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението….“
Претендираното нарушение се сочи да е извършено на 07.09.2023 г. На
същата дата технологичният план, изготвен от жалбоподателя, е публикуван в
информационната система на ИАГ. Следователно на 07.09.2023 г. на
контролните органи са били предоставени достатъчно данни за обективирано
поведение от жалбоподателя, подведено под претендираното за приложимо
материално право. Извършването на допълнителна проверка на по-късна дата
2
– 08.12.2023 г., документирана с констативен протокол, не обуславя
фактически и правни изводи, че тогава е установено нарушението и е открит
конкретният нарушител в лицето на жалбоподателя, защото от съдържанието
на публикуваните на 07.09.2023 г. документи се явяват установими всички
съставомерни признаци на деянието и самоличността на неговия извършител.
Служителите на въззиваемата страна са разполагали с достъп до посочената
по-горе информационна система. Нормативно вменените им правомощия да
установяват и санкционират нарушения от вида на процесното съдържат
освен правото още и кореспондиращо му задължение за изпълнение.
Тълкуване в обратната насока би създало неограничена във времето правна
несигурност както за субекта на съставомерното деяние, така и за самия
административен орган.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС на
Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
3/2019 г., приложимо към настоящия казус, се приема, че "откриването" на
нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя.
Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация
са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и
юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи
субекта на нарушението, времето и мястото на извършване на деянието, ведно
със съществените му признаци от обективна и от субективна страна.
Следователно в разглеждания казус жалбоподателят-нарушител е открит
на 07.09.2023 г. Тримесечният срок за откриване на нарушителя, визиран в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече на 07.09.2023 г. и е изтекъл на 07.12.2023
г. А АУАН е съставен на 09.01.2024 г., тоест след изтичането на тримесечния
срок. Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на
ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се
погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 6, вр. ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2, т. 3, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила без да се налага обсъждане както по
същество, така и на останалите правни и фактически доводи на страните по
делото. Административнонаказателното производство по делото следва да
бъде прекратено.
При този изпод на делото – отмяна на наказателното постановление и на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя А. К. А. следва да
бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Тези разноски следва да
бъдат заплатени от РДГ – В.Търново. Размерът на адвокатското
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и
3
на неговата продължителност, съобразен е и с изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 1
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 6, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т.
3, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП№ **********/22.04.2024 г. на
директор на Регионална дирекция по горите-В.Търново, с което на
жалбоподателя А. К. А. за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закон за горите
/ЗГ/, вр. чл.27, ал. 1 от Наредба № 5/2014 г. за строителството в горските
територии без промяна на предназначението им и на основание чл. 257, ал. 1,
т. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Прекратява административнонаказателното производство по делото.
Осъжда РДГ-В.Търново да заплати на жалбоподателя А. К. А. 500 лева
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4