№ 278
гр. ЛЕВСКИ, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20224410100382 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 559, ал.1 от КЗ.
В РС – Левски е постъпила искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД -
***, ЕИК ***, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и
С.С., със съдебен адрес: гр. ***, адв. Янита Коцева Александрова,
против
Р. И. Д. ЕГН **********, от гр. ***.
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 559, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи
и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 12.10.2017г.
претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета №
120633/12.10.2017г., Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро
на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на
компенсационен орган сумата 5 063.96 лв. чрез банков превод на 24.10.2017г.
като парична равностойност на 2589.16 евро по курса за деня, от които
2157,76 евро обезщетение, 388.40 евро такса обработка по ф-ра №
**********/29.09.2017г. и 43.00 евро за банкови такси.
Твърди се, че на осн. чл. 559 ал.2 от КЗ на посочената дата Фондът
възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните
органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите
на Норвегия.
Посочено е в исковата молба, че към датата на образуване в ГФ на щета
№ 120633/12.10.2017г. международното регулиране на претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Норвегия чрез изплащане на
1
обезщетение в размер на 2589.16 евро, ведно с всички гореописани разходи за
щетите по увредения л.а. "***, с per. № *** е вече извършено от
Националното бюро на автомобилистите на Норвегия в качеството му на
компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като
компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на
увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561
от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и
изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл.
559 ал.2 от КЗ Фондът задължително възстановявал.
Твърди се в исковата молба, че виновен е ответникът Р. И. Д., който на
23.03.2017г. в Норвегия, при управление на л.а. „***", с ДКН ***, извършил
маневра завой „надясно“, като не успял да вземе завоя, плъзнал се странично
и ударил л.а. "***, с per. № ***, като така причинил процесното ПТП.
Сочи се в исковата молба, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от
Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащия л.а. „***", с
ДКН ***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
към датата и часа на ПТП.
С регресна покана потърсили ответника да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но и до подаване на иска лицето не било погасило
задължението си.
Искането е на основание чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса
за застраховането да бъде осъден ответникът Р. И. Д. да заплати на
Гаранционен фонд исковата сума от 5 063.96 лв. обезщетение за имуществени
вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Норвегия, за щетите по увредения л.а. "***, с per. № ***
от ПТП, настъпило на 23.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Посочена е банковата сметка на Гаранционен фонд.
Представени са писмени доказателства.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на особения представител на ответника.
Ответникът счита предявения иск за допустим, като предявен от
активно легитимирано лице.
По отношение на основателността на иска счита, че искът е
неоснователен, на основание изложените от него аргументи.
Ответникът чрез особения представител счита, че липсват
доказателства за това, че ответникът Р. И. Д. е известен надлежно за исковата
претенция на Гаранционният фонд. Счита, че и към момента на възникване на
застрахователното събитие и впоследствие, както и до подаване на отговора
на исковата молба, ответникът Р. И. Д. бил постоянно живеещ в Кралство
2
Норвегия, като същият бил гражданин на Кралство Норвегия.
По изложените съображения не било налице надлежно съобщение до
длъжника съгласно чл.99 ал.З от ЗЗД.
На следващо място видно било от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че ПТП, вследствие на което е възникнала исковата
претенция било станало на 23.03.2017г. От получените данни по телефона от
ответника, предпоставка за същото било неправилното паркиране от страна
на *** на управлявания от нея л.а. Шевролет рег.№ ***. Същата още тогава
заявила на ответника, че няма да заявява щетата пред застраховател, тъй като
на първо място нямала претенции и на второ не желаела това да се случи, тъй
като по този начин нямала да ползва бонус за по - благоприятни условия за
застраховане.
Посочено е, че претенцията за възстановяване на изплатени суми по
застрахователното събитие била представена пред Националното бюро на
Българските застрахователи на 05.07.2017г., а за същата Гаранционният фонд
бил уведомен на 05.07.2017г., което се установявало от вх.№ 08-01-
457/05.07.2017г. Последното дава основание на особения представител да
стигне до заключението, че бил изтекъл давностният срок, в който може да
бъде предявена претенцията за покриване на щетите вследствие предявения
регресен иск от страна Гаранционният фонд.
Според ответника не отговаряло на истината и посоченото
обстоятелство, че обичайното местодомуване на автомобила, управляван от
ответника е РБългария, тъй като от написаното във връзка със заявените от
ответника обстоятелства, че автомобилът, макар и с българска регистрация
бил с местодомуване Кралство Норвегия.
Ответникът чрез особения си представител възразява срещу така
предявения иск от страна на Гаранционен фонд, тъй като същият иск бил
предявен в нарушение на чл.110 от ЗЗД.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
От представения по делото в превод от норвежки език Двустранен
протокол за ПТП се установява, че 23.03.2017г. в 14:45 часа в Хюсетсшьагата
– Постсвай, община Фаюске, Норвегия е настъпило ПТП между лек
автомобил „***, рег. №***, собственост на А.К.Х. и лек автомобил „***“, рег
№***, собственост на Р. И. Д., управляван от него, при което при движение
по ул. Шьогата, не успял да вземе завоя и се блъснал в лек автомобил „***,
рег. №***, собственост на А.К.Х.. При това на лек автомобил „*** били
нанесени материални щети.
Към момента на настъпване на процесното ПТП ответникът е
управлявал автомобила си без сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, което се установява от приложената към делото
справка, от която е видно, че застрахователният договор е бил прекратен на
08.05.2014г.
От приложените съм исковата молба писмени доказателства се
3
установява, че във връзка с предявената на 12.10.2017г. претенция от НББАЗ
в срок по щета №120633/12.10.2017г. Гаранционен фонд е възстановил на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи сумата от
5063,96лв., чрез банков превод, като парична равностойност на 2589,16 евро,
от които 2157,76 евро обезщетение, 388,40 евро такса обработка по фактура
№**********/29.09.2017г. и 43,00 евро за банкови такси. На основание чл.
559, ал.2 от КЗ Фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени
от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро
на автомобилистите на Норвегия.
Установява се, че до ответника е била изпратена с обратна разписка
Регресна покана изх.№ГФ-РП-4/13.01.2022г. относно щета №ГФ-12-
0633/12.10.2017г., с която същият е бил поканен да изплати на Гаранционен
фонд възстановените от последния на НББАЗ суми. Видно от приложената
обратна разписка, изпратената на регистрирания на ответника адрес поканата,
е била върната, с отбелязване „преместен“.
Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята
правна уредба в КЗ и Споразумение между Компесационните органи и
Гаранционните фондове (на основата на чл.6 от Четвъртата моторна
директива 2000/26/ЕЕС).
Съгласно чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Сложният фактически състав, от който възниква предвидената регресна
отговорност включва следните подлежащи на доказване юридически факти:
възникване на застрахователно събитие – ПТП на територията на Република
България или на територията на друга държава членка, причинено на моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на РБългария;
липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“;
изплатено застрахователно обезщетение от компесационен орган на държава
членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.
При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, който е
изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск срещу прекия причинител на
вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на
изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция предполага доказване и на
деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение
на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие
4
виновното му и противоправно поведение.
В процесния случай предпоставките за уважаване на предявения
регресен иск са налице, съобразно представените по делото доказателства.
Безспорно установено е, а и от представените доказателства се
установява, че е настъпило ПТП на територията на Норвегия, причинено от
незастраховано МПС с българска регистрация, вследствие на което са
причинени материални вреди на лекия автомобил, управляван от другия
участник в ПТП-то, за обезщетяването на които на осн.чл.45 от ЗЗД е
отговорен ответникът. Установява се от събраните писмени доказателства, че
ищецът на основание чл.559, ал.1, т.1 от КЗ, е възстановил на НББАЗ по
настъпилата щета изплатеното от бюрото обезщетение за причинените
имуществени и неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Налице
е и предвидената в КЗ предпоставка за изплащане от Гаранционния фонд на
обезщетение на увреденото лице. Безспорно се установява, че към датата на
настъпилото ПТП управляваното от ответника МПС е било без валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Направено е възражение от страна на особения представителна
ответника, че не отговаря на истината обстоятелството, че местодомуването
на автомобила, управляван от ответника е Р България, тъй като автомобилът
бил с местодомуване Кралство Норвегия.
Както бе посочено, съгласно чл. 557 от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В разпоредбата на чл. 482, ал.1 от КЗ е предвидено, че
територия на която обичайно се намира моторното превозно средство, е
територията на държавата където е издаден регистрационният номер на
моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен,
поради което съдът намира възражението за неоснователно.
Следва да бъде разгледано и своевременно заявеното възражение от
страна на особения представител на ответника, че правото на иск е погасено
по давност.
Съгласно чл. 378, ал. 6 от КЗ регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10-1 раздел ІІ,
б. "А" от Приложение № 1 /като т. 10 е гражданска отговорност, свързана с
притежаването и използването на моторно превозно средство/ срещу
причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено
лице. Основанието за регресните искове възниква от фактически състав,
5
който включва изплащане на сумата на правоимащото лице и даденото от
закона право на регрес. Не се спори, че плащането е извършено от ГФ на
24.10.2017г. и към 20.06.2022г., когато е подадена исковата молба,
предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност не е изтекла.
Застрахователят има право на законната лихва върху претендираната
сума, считано от поканата за плащане към причинителя на вредата.
С изплащането на стойността на причинените имуществени вреди
Гаранционният фонд на основание чл.599, ал.3 КЗ е встъпил в правата на
увреденото лице и за него е възникнало регресното право да иска заплащане
на изплатеното обезщетение от виновното лице – ответника Р. Д.. По делото
не са представени доказателства за заплащане от страна на ответника на
претендираната сума, поради което исковата претенция се явява основателна
и следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането. Така, на основание чл.86
ЗЗД, исковата сума се дължи ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба.
По отношение възражението, че не е налице надлежно съобщение до
ответника, без правно значение е дали той е получил регресната покана преди
предявяване на иска, тъй като самата искова молба има характер на такава
покана, още повече, че обезщетението за забава се претендира от датата на
депозиране на исковата молба.
С оглед изхода на делото деловодни разноски се следват единствено на
ищеца.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
държавна такса в размер на 202,56 лв., заплатен депозит за особен
представител в размер на 583 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - ***, ЕИК *** , представляван заедно от
изпълнителните директори М.К. и С.С., сумата от 5 063.96 лв. обезщетение за
имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Норвегия, за щетите по увредения
л.а. "***, с per. № *** от ПТП, настъпило на 23.03.2017 г., ведно със
законната лихва от 20.06.2022г. - датата на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. И. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на
6
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - ***, ЕИК *** , представляван заедно от
изпълнителните директори М.К. и С.С. направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 202,56 лв., заплатен депозит за особен
представител в размер на 583 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Плевен.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7