Р Е Ш Е Н И Е
гр.С.,25.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЩЕРЕВА
ИВАЙЛО Г.
при
участието на секретаря Теодора Вутева
като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №147
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С решение №124
от 22.12.2017 г. по гр.д.№75/2017 г. РС С. е отхвърлил предявения от Л.Б.Ф. с
ЕГН ********** против О.С. представлявана от кмета Е. К. И., иск с правно
основание чл.49 във вр.
с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 10000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане от 10.11.2016 г. в гр.С., на ул.З.
Решението се
обжалва от ищеца в първоинстанционното производство Л.Б.Ф.,
чрез пълн.адв.Г., изцяло,
вкл. и в частта за разноските. Въззвникът счита, че
обжалваното решение е неправилно и
необосновано и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърди,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, а събраните е тълкувал погрешно. Счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на 10.11.2016 г.
вървейки по тротоара на ул.“З. кракът му пропада в съществуваща под нападалите
листа дупка, вследствие на което пада. Твърди, че получените увреждания и
периодът на възстановяване са установени от приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, а причинените му болки и страдания са установени
от показанията на разпитания по делото свидетел. Счита, че е пострадал от
бездействието на служители на общината, на които е възложено да стопанисват и
поддържат общинските тротоари в състояние годно за ползване. По същество
искането е да бъде отменено обжалваното решение и вместо него настоящата
инстанция да постанови друго по същество, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски за двете инстанции.
В съдебно
заседание, чрез пълн.адв.Г.
поддържа въззивната жалба. Претендира разноски и
представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна
по жалбата-О.С. чрез пълн.юрк.З.,
оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Г..
Софийският окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл.235
от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна
следното:
От заключението
на вещото лице, по приетата в производството пред първоинстанционния
съд съдебно-медицинска експертиза, се установява, че ищецът Л.Б.Ф. е имал
клинично установени „счупване на долния
край на лъчевата кост-закрито, ляво“ и „дисторзия с фисура на десен фибуларен малеол“/навяхване на десния глезен/, които увреждания е
възможно да бъдат получени по време и начин, описани в обстоятелствената част
на исковата молба. Съгласно експертизата временната нетрудоспособност при
фрактура на гривнената става е средно два месеца при
благоприятно протичане на лечебния процес, в 80,90% от случаите навехната глезенна става се възстановява напълно при по-леките
навяхвания, при тежките случаи остават последствия като непълен обем на
движения в ставата,чувство за нестабилност, болезненост и оток, както и
предразположение към повторни травматични увреждания.
От заключението на вещото лице, по
приетата в производството пред първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза, изготвена след оглед на място, се установява, че тротоарът на ул.“З.“ от към
ОУ „И.В.“ е широк 1.50 м., с бетонова настилка, ,като в средата има дупка с
широчина 0.70 см. в северна посока с дълбочина 0.10 см., а в южна посока 0.05
см. Установява се и че улицата е с наклон 7,8%.
По
делото са събрани гласни доказателства.
От
показанията на свидетеля Ц. Ц.в се установява, че на 10.11.2016 г. пътувал от
с.З. към гр.С., взел на автостоп една жена с дете, които оставил гр.С. и видял,
че покрай училището върви човек, които се спънал и паднал, вдигнал го и го взел
с колата, оставил го на площада в с.В.Т.. По лицето на човека нямало
наранявания, но охкал и пъшкал и се държал за ръката. Имало паднали листа и не
е видял дупка в тротоара.
От
показанията на свидетеля Н. Б.-син на ищеца, се установява, че на 10.11.2016 г.
бил в с.В.Т., когато получил обаждане, че баща му е паднал в дупка в гр.С. и го
карат с кола към селото.Когато слязъл от колата бил пребледнял, закарал го в
„Пирогов“, където установили, че ръката му е счупена и го гипсирали. В
понеделник се наложило пак да го закара в болницата, заради болка в крака.
Съгласно
показанията на свидетеля В. А., който следва да се грижи за пътната
инфраструктура на територията на о.С. състоянието на тротоара е добро, за което се полагат грижи.
Съгласно
показанията а свидетеля Л. Я. състоянието на тротоарите около двете сгради на
училището е добро.
От
показанията на свидетеля Н. Г. се установява, че и той е падал в същата дупка и
е водил дела и че към месец май 2017 г. дупката била дълбока една педя.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по наличието на противоречие с императивните
правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда
на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
От изложените твърдения в исковата молба,
следва да се направи извод, че реализирането на отговорността на ответника се
иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие,
свързано с поддържането на общинска собственост - тротоар и отстраняване на
повреди по него, от което бездействие ищецът е претърпял неимуществени вреди,
за обезщетяването на които претендира исковите суми. Предявеният иск е с правна
квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Същият е допустим, по същество - частично
основателен.
Разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД визира гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя
или на възложителя на някаква работа за вредите причинени от работника или
служителя при или по повод изпълнението на тази работа - отговорност за
чуждо виновно поведение.
Фактическият
състав, пораждащ облигационно правоотношение с източник непозволено увреждане
предполага противоправно поведение, вреда, причинна
връзка между поведението и вредата, вина.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат
характера на публична общинска собственост. В чл. 31 ЗП
е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват
от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП
задължава лицата, които стопанисват пътя /надлъжната част от който са и
тротоарите/, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на
кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да
следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
От събраните по делото доказателства в
случая е установен факта на необезопасена и несигнализирана неравност по процесния тротоар, следователно е налице и противоправното поведение /бездействие/ на собственика на пътя, за неположената дължима
грижа за поддържането му в изправно състояние.
Съдът намира за установено по делото, че
ищецът е претърпял вреди. Безспорно в производството е установен фактът на
настъпили на 10.11.2016 г. внезапни травматични увреждания на здравето на ищеца - „счупване на
долния край на лъчевата кост-закрито, ляво“ и „дисторзия
с фисура на десен фибуларен
малеол“/навяхване на десния глезен/. Това се установява от
събраните писмени доказателства, съдебно-медицинската експертиза и от събраните
гласни доказателства. Установява се също, че въпросните травматични увреждания
са довели до трайно затруднение движението на крайника - лявата ръка за период
повече от 30 дни, че от травматичните увреждания ищецът е претърпял болки и
страдания, като продължителността на болките е била около месец и половина -
два месеца, а също и неудобства и дискомфорт,
трудности в бита и работата.
Налице са предпоставките на закона за ангажиране
отговорността на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние върху увреденото лице.
Като съобрази изложените критерии, съдът намира, че справедливото обезщетяване за разглежданите в настоящото производство неимуществените вреди следва да бъде определено на сумата от 3000 лева, до който предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Изводите на настоящата инстанция не
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта, с което
предявеният иск е отхвърлен за сумата от 3000 лв.
Въззивникът
Л.Б.Ф. е претендирал разноски, каквито при този изход от спора следва да му
бъдат присъдени в размер на 815 лв., от
които 545 лв.-адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на О.С. за прекомерност на адвокатското
възнаграждение-минимумът по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 830 лв.
Воден от горното и на основание
чл.271 от ГПК, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №124 от 22.12.2017 г. постановено по гр.д.№75/2017 г. по описа на РС С., в частта с
която е отхвърлен предявения от Л.Б.Ф. против О.С. иск, с правно основание
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗС за сумата от 3000 лв.,
както и в частта относно разноските изцяло и вместо него постановява:
ОСЪЖДА О.С. представлявана от кмета Е.
К. И. да заплати на Л.Б.Ф. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.49 във
вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 3000 /три хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждате настъпило на10.112016 г.
Потвърждава решение №124 от 22.12.2017 г. постановено по гр.д.№75/2017 г. по описа на РС С. в
останалата част.
ОСЪЖДА О.С. представлявана от кмета Е.
К. И. да заплати на Л.Б.Ф. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.78 от ГПК сумата 815/осемстотин и петнадесет/ лв. разноски за двете инстанции, съответно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л.Б.Ф. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на О.С.
представляван от кмета Е. К. И., на основание чл.78 от ГПК сумата 160/сто и
шестдесет/лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано, с касационна жалба пред
ВКС, в едномесечен срок от съобщаването му,
при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.