РЕШЕНИЕ
№ 1584
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120105878 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „ЮБЦ” ООД против И. М. М.
иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане
към него в размер на 44,98 лв., която сума представлява неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски № **********/******* г., сключен между ответника и
„БТК“ ЕАД, вземанията по който са били цедирани на ищеца, като за това вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4218/2021 г. на БРС.
Претендира се и присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че поради допуснато от ответника
неизпълнение на задълженията му за заплащане на мобилни услуги за периода м. март – м.
юни 2018 г. операторът е прекратил едностранно сключения между тях договор и е издал
крайна фактура № *********/15.07.2018 г., с която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 56,03 лв., но за ищеца е налице интерес от
предявяване на иск за сумата от 44,98 лв. На следващо място се твърди, че с Договор за
цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „С.Г.
Груп“ ООД, а с Договор за цесия от 01.10.2019 г. тези вземания са били прехвърлени от
„С.Г. Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответника за двете цесии е
извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо от „С.Г. Груп“ ООД –
1
от свое име и в качеството на пълномощник на цедента. В исковата молба се съдържа и
искане за постановяване на неприсъствено решение, ако са налице условията за това. В
съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена
молба е заявено поддържане на иска, както и се моли да бъде постановено решение при
признание на иска, ако ответникът направи такова признание. Представени са писмени
доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92
от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок, не е изразил становище по
иска, не е направил доказателствени искания. Същият се е явявил лично в съдебно заседание
и е признал, че дължи процесната сума, както и че ще я плати при възможност за това. Моли
да не заплаща на ищеца разноските по делото, тъй като те са в много голям размер.
Съобразявайки изрично направеното от ответника признание на иска, както и
искането на ищеца в тази насока, с протоколно определение от 22.11.2021 г. съдът е
прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на
иска.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице процесуалните
предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за постановяване на решение при признание на
иска, тъй като ответникът е признал иска, признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него, а ищецът е направил искане
съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
С оглед на така направеното признание на иска и на осн. чл. 237, ал. 2 от ГПК
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло, без да бъдат
излагани мотиви по съществото на спора.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 205 лв., представляваща направените
от него разноски в настоящото производство, както и сумата от 205 лв. – разноски в
заповедното производство, или общо разноски в размер на 410 лв. Ответникът е поискал да
не заплаща разноски на ищеца, тъй като според него те са в много висок размер, но в ГПК
липсва такова основание за освобождаване на страната от отговорността за разноски. Ако се
приеме, че искането на ответника представлява възражение за прекомерност на платените от
ищеца адвокатски възнаграждения, то съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като
тези възнаграждения не надхвърлят предвидения в приложимата наредба минимален размер
и не са налице условията за тяхното намаляване. Ето защо искането на ответника е
неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че И. М. М., ЕГН
**********, от гр. Б*****, кв. **********, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *******, с със
седалище и адрес на управление гр. С****, р-н ******, бул. ***************,
представлявано от Ю. Б.Ц., сумата от 44,98 лв. (четиридесет и четири лв. и деветдесет и
осем ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №
*********/****** г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, вземанията по който са били
цедирани на ищеца, което вземане е предмет на Заповед № 1382/18.06.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4218/2021 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН *************, от гр. Б*********, кв. ***********, да
заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: ************, с със седалище и адрес на управление гр.
С*******, р-н ********, бул. **********, представлявано от Ю. Б. Ц. , сумата от 410,00 лв.
(четиристотин и десет лв.), представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
3