МОТИВИ към
НЧХД №1481/2019 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба на Б.Н.М.
срещу подсъдимата Г.С.Р. *** с
обвинение в престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимата се обвиняват в
това, че на 16.07.2019г. в с.К,
обл.П., ул.“…“ № … е нанесла лека телесна повреда на Б.Н.М. ***,
представляваща болка и страдание без разстройство на здравето.
От частния тъжител Б.Н.М. срещу подсъдимата Г.С.Р. е предявен
граждански иск за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 2 500 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от деня на увреждането – 16.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане и пострадалата Б.Н.М. е конституирана в
качеството на граждански ищец.
Претендират се направените
по делото разноски.
Подсъдимата Г.Р. не се признава
за виновна по предявеното й обвинение. Дава обяснения.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
Тъжителката Б.М. ***, в къща, на ул.“Ч…“ № ... В същата къща от декември
2018 г. заживели на семейни начала синът на тъжителката – свидетелят И. К. и
подсъдимата Г.Р.. Постепенно отношенията между тъжителката М. и подсъдимата Р.
се влошили и се изразявали в множество скандали.
В средата на м.юли 2019 г. в къщата в с.К гостувала свидетелката А.К.,
внучка на тъжителката, която живеела с майка си – свидетелката В.М. ***., вечерта
свидетелят К. довел в къщата дъщеря си, която този ден била на гости на свой
приятел в селото. При пристигането свидетелката А.К. поискала тъжителката да й
направи таратор. Тъжителката М.
започнала да приготвя таратора. В този момент в стаята влязла подсъдимата Р. и
отново започнала да се кара с тъжителката. Посегнала да я удари, но била спряна
от свидетеля Каменарски. Въпреки това подсъдимата Р. отново връхлетяла и
бутнала тъжителката на земята, която изпуснала буркан със сол, който в момента
държала и който се счупил. След това подсъдимата хванала тъжителката за косата
и започнала да блъска главата й в плочките. Свидетелката А.К. силно се
разстроила и позвънила по телефона на майка си – свидетелката М. си поискала
последната да дойде да я прибере веднага, защото подсъдимата биела баба й. По-късно същата вечер свидетелката М.
пристигнала в с.К. Взела детето си и двете отпътували за гр.София. По пътя
свидетелката К. разказала на майка си, че подсъдимата хванала баба й
/тъжителката М./ за косата и започнала да блъска главата й в пода.
На другия ден 17.07.2019 г. тъжителката отишла на работа в МБАЛ – Пазарджик,
където работела като медицинска сестра. Свидетели на състоянието й станали
нейни колеги – свидетелките В.Н. и М. Д.-Б.. Свидетелката Б.я придружила до
кабинета на съдебния лекар. След като била освиделствана, по-късно през деня
била освободена от работа.
Било й издадено съдебномедицинско удостоверение, с което били констатирани
следните наранявания: травматичен оток в челната област, отоци и синкавоморави кръвонасядания по горния и долен клепач на дясното
око по цялото протежение; кръвонасядане на склерата на дясното око по цялото
протежение; значителен оток и синкавомораво кръвонасядане в областта на скулата
до дясното око, оток и синкаво кръвонасядане по цялото протежение на носната
пирамида.
Според съдебния лекар, травматичните увреждания били причинили на пострадала
болка и страдание, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на подсъдимата, показанията на свидетелите В. Н. и М. Д.-Б., В.М., А.К., И. К., както и писмените
доказателства приети по делото.
Фактическите обстоятелства
относно главния факт за начина, мястото и вида, както и, че травматичните
увреждания описани в медицинското удостоверение са причинени на тъжителка Б.М. от
подсъдимата Г.Р., се установяват пряко от показанията свидетелката А.К. и
косвено от показанията на свидетелите В.М., В. Н. и М. Д.-Б. и
медицинското удостоверение.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелката К., тъй като са
ясни, последователни и категорични и пресъздават непосредствените й възприятия по време след инцидента. Показанията на свидетелката съдържат сведения и относно
основни факти от предмета на доказване и отговарят на
фактическите обстоятелства описани в тъжбата и медицинското удостоверение.
Свидетелката К., внучка на тъжителката, макар и на 9 години дава ясни
показания относно начина на упражненото насилие от страна на подсъдимата върху
нейната баба-чрез захващане на косата и удари на главата в „плота“.
Вярно е, че мястото на което свидетелката сочи да е удряна главата на
тъжителката се разминава с описаното в тъжбата /удари в плочките на пода/, но
това не дава основание за съмнение в показанията на свидетелката, с оглед
ниската и възраст и изминалото време от инцидента до разпита на същата от 7
месеца. Още повече, че детето е разказало на майка си – свидетелката В.М. за
случая още същата вечер, като е посочило именно, че подсъдимата е хванала
тъжителката за косата и е удряла главата й в пода на земята.
Не са без значение за достоверността на показанията на свидетелката К.,
изложените от нея други важни обстоятелства, макар същите да стоят извън
обхвата на предмета на обвинението. Свидетелката сочи важни детайли, които са
останали в съзнанието й, макар и да била изключително разстроена от видяното,
което дава основания на съда да кредитира показанията й. Същата обяснява, че на
земята е имало счупена „соленица“ и едва на се е порязала, отивайки да се
измие, което кореспондира с изнесеното в тъжбата, че в момента в който тъжителката
е била нападната от подсъдимата е държава буркан със сол, който логично се е
счупил, когато е била повалена на земята. Освен това свидетелката К. сочи в
показанията си, че в началото на скандала е била с гръб към подсъдимата, но се
обърнала от чутия шум, който идвал от блъскането на главата на тъжителката в
пода.
Не по-малко убедително, макар и косвено начина на причиняване на телесните
увреждания на тъжителката от страна на подсъдимата се установяват от
показанията на свидетелките В.М., В.Н.
и М. Д.-Б..
Освен от дъщеря си, свидетелката М. е разбрала за начина на протичане на
скандала с хващане на косата на тъжителката от подсъдимата и блъскане на
главата на първата в земята, и от самата тъжителка.
По същия начин тъжителката е предала случилото се на своите колеги
свидетелките В.
Н. и М. Д.-Б. на следващия ден.
Освен това и трите свидетелки дават идентични показания за видените от тях
наранявания по лицето на тъжителката – „синина“, „поддуване“, хематом в дясната
страна на лицето в областта на окото, както и оплакване от тъжителекат аза
главоболие.
За убедителността и достоверността на показанията на свидетелите А.К., В. М.,
В.
Н. и М. Д.-Б.допринася и медицинското удостоверение №23/2019 г.. Според него на тъжителката М. били причинени: травматичен оток в челната област, отоци и синкавоморави кръвонасядания по горния и долен клепач на дясното око по цялото
протежение; кръвонасядане на склерата на дясното око по цялото протежение;
значителен оток и синкавомораво кръвонасядане в областта на скулата до дясното
око, оток и синкаво кръвонасядане по цялото протежение на носната пирамида, които добре отговарят
да са получени, както съобщава пострадалата. Тези
увреждания са причинили на М. болка и страдание.
В обясненията си подсъдимата Р. отрича да е имала каквото и да е физическо
съприкосновение с тъжителката във въпросната вечер. Напротив твърди, че скандалът
бил провокиран от тъжителката, която я обиждала нея и детето й.
Съдът не дава вяра на тези обяснения. Същите са израз на нейната защитна позиция,
а като източник на доказателства се опровергават от показанията на свидетелите А.К.,
В. М., В.
Н.и М. Д.-Б. и медицинското удостоверение.
Обясненията на подсъдимата остават изолирани и неподкрепени от нито едно от
останалите събрани по делото доказателства.
Същите са в противоречие дори с показанията на свидетеля Каменарски,
който е син на тъжителката, но вече съпруг на подсъдимата.
Същият, въпреки стремежа си да подкрепи защитната позиция на подсъдимата,
заяви последната е ударила тъжителката по лицето, но само веднъж. Съдът не дава
вяра и на неговите показания, тъй като не съответстват на показанията на собствената
му дъщеря, не само за нанесените на тъжителката удари от подсъдимата, но и за
присъствието на детето в стаята по време на инцидента. Последното обстоятелство
се подкрепя и от показанията на свидетелката Митова, която потвърди казаното от
дъщеря й /дори без изрично поставени
въпроси по време на разпита й/, че в стаята по време на упражненото от
подсъдимата физическо върху пострадалата са присъствали и свидетелите К. и А.К..
Но наличието на противоречие между негоните показания и обясненията на
подсъдимата засилват неубедителността на защитната теза на последната. Още повече, че същата даде обяснения, че една
седмица след инцидента е видяла тъжителката, която нямали никакви видими следи
от нараняване, докато свидетелката В. Н.ва даде показания, че синината по
лицето на пострадалата е била видима над две седмици.
При този анализ на доказателства по отделно и при съпоставка по между
им съдът прие, че подсъдимата Г.С.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
чл.130, ал.2 от НК, като на 16.07.2019г.
в с.К, обл.П., ул.“…“ № .. е нанесла лека телесна повреда на Б.Н.М. ***,
представляваща болка и страдание без разстройство на здравето.
Видно от представеното медицинско удостоверение, причинените на
тъжителката увреждания са довели до болка и страдание.
Същите са повърхностни и малки по площ. Не представляват увреждане
на анатомичната цялост на организма или
тъканите, нито до изменения на физиологичните функции макар и леки, извън
болката и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на болка и
страдание в резултат на упражненото от подсъдимата физическо въздействие по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК, без разстройство на здравето.
При извършване на деянието подсъдимата е действала при пряк умисъл,
като е съзнавала всички обективни елементи на състава и е искала настъпването
на общественоопасните последици на деянието си.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата
Г.Р. за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни
повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида – телесната неприкосновеност на
личността.
Съдът прецени и
обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително невисока, като
се има предвид мотива на подсъдимата, провокиран от тъжителката отправяни
обиди.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, а като отегчаващи вината обстоятелства- отрицателно въздействие, както
върху физическото, така и върху психическото състояние, което е оказало
извършеното върху пострадалката.
Разпоредбата на чл.130,
ал.2 от НК предвижда наказание лишаване
от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Видно от справката за
съдимост, подсъдимата Г.Р. е неосъждана. Не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена
опасност.
При тези данни съдът счете, че са че са налице
условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на Р. от наказателна отговорност и
налагане на същата на административно наказание глоба.
Във връзка с
изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с
чл.78а, ал.1 от НК освободи Г.С.Р. от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като му наложи
административно наказание ГЛОБА в
размер на 1
500 лева, платима в полза на Държавата, по сметка
на Районен съд Пазарджик.
При определяне размера на глобата съдът взе
предвид и семейното, материално и имотно състояние на подсъдимата и
отегчаващите вината обстоятелства.
Предявеният граждански иск против подсъдимата, съдът счете за доказан по
основание, тъй като вредите, които са причинени на гражданския ищец от са пряка
и непосредствена последица от престъплението на подсъдимата и представляват нейно парично задължение към ищеца. При съобразяване разпоредбите на
чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че същия следва да бъде уважен до размер на 1
500 лева, като до предявения
размер от 2 500 лева,
следва да се отхвърли.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към
момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички
обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на
пострадалия.
Относно действителните болки и страдания
претърпени от тъжителката, съдът цени показанията на свидетелите Николова и Бангеева.
Същите са работели заедно с пострадалата и са имали всекидневни наблюдения
върху нея. Дават показания, че М. продължила да ходи на работа, но дълго време
след инцидента се оплаквала от глаболие, имала проблеми със зрението, изпитвала
безспокойство и страдала от безсъние.
От посочените доказателства е видно, че причинените от подсъдимата травматични увреждания са дали отражение върху здравословното и
психическото състояние на
тъжителката, изразяващо телесно и психическо неразположение.
Съдът прие, че сумата от 1500
лева ще възмезди пострадалата за нанесените й неимуществени вреди в резултат на
претърпени болки и страдания.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата.
И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че
законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато
длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.
Затова съдът осъди подсъдимата
Г.С.Р. да заплати на Б.Н.М. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
16.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския
иск за разликата от 1 500 лева до 2 500 лева, ведно със законната лихва върху
тази разлика, считано от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане.
С оглед направеното искане,
съдът осъди подсъдимата Г.Р. да заплати на тъжителката Б.М. направените по
делото разноски в размер на 813 лева.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимата Г.Р. бе осъдена да заплати Държавна такса върху уважената част от
гражданския иск размер на 62 лева, вносими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: