Р Е Ш Е Н И Е
3709/5.8.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на седми юли две хиляди
и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1621 по
описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове за осъждане
на ответника „Ч.М." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор инж.
Петьо Йорданов Милков да заплати на ищцата М.Б.Т. с ЕГН ********** в
размер на 2922.12 лева, която сума представлява задължение за трудови
възнаграждения, както следва: за
м.10.2017г. - 556.49 лева, за м.11.2017г. - 570.85 лева, за м. 12.2017г. - 570.74 лева, за м. 01.2018г.-
475.19 лева, за м. 02.2018г. - 615.90 лева, за м. 03.2018г. - 132. 95 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата; за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата, считано от деня, следващ
падежа на всяко едно задължение /26-то число на месеца следващ този за който се
дължи/ до деня, предхождащ подаването на
исковата молба в съда - 05.02.2020 г. Въпреки, че е налице отказ от
претенцията за м.09.2017 г., поради извършено плащане, ищцата поддържа иска за обезщетение за
забава, тъй като до датата на завеждане на исковата молба сумата не е била платена.
Ищцата моли ответникът да й
заплати и разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпило становище от ответното
дружество. Признава изцяло предявения иск за заплащане на сумата в размер на
2922.12 лева, представляваща сбора на неизплатени трудови възнаграждения за
периода от м.10.2017 г. до м.06.2018 г. включително. Представя справка за
дължими суми, приложена на лист 23 от делото.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител адв. Росен Живков поддържа
молбата и моли да се уважи като й се
заплатят разноски за производството.
Съдът
след като взе предвид събраните в производството доказателства, както и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
твърденията на ищцата и от представените с нея
писмени доказателства съдът намира за доказани по безспорен начин задълженията на ответника за трудово възнаграждение, дължимо по трудово правоотношение с ищцата за периода
м.10.2017 г. – м.03.2018 г. в размер
на 2922.12 лева.
От така приетите за установени обстоятелства по
делото и въз основа на Закона, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128 КТ задължение на работодателя е в установените срокове да начислява във ведомости
за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях
труд, да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, да издава при поискване
от работника или служителя извлечение
от ведомостите за заплати за
изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
Задълженията на работодателя „Ч.М."
АД, ЕИК **** към работника М.Б.Т. с ЕГН ********** за трудово възнаграждение за периода от м.10.2017 г. до м.03.2018 г.
включително в размер на 2922.12 лева е установено по основание и
доказано по размер от представената от
ответника справка за дължими суми, както и изявлението на същия за признание на
предявения иск. Изложеното води до основателност на иска и постановяване на
решение за уважаването му за главница в претендирания размер.
Поради изпадане в
забава на длъжника след падежа на задължението, ответникът дължи законна
лихва върху дължимото трудово възнаграждение в посочения размер, считано от
подаване на исковата молба в съда – 06.02.2020
г. до окончателното изплащане на вземането от което следва, че и предявеният акцесорен иск е основателен и същият следва да се уважи.
Ответникът
дължи на ищцата и обезщетение за забава
върху всяко периодично задължение, считано от падежа /26-то число на месеца следващ този за който
се дължи възнаграждението/ до деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда - 05.02.2020 г.
За м.09.2017 г. върху главница
209.22 лева, обезщетението за забава от
падежа 26.10.2017г. до 05.02.2020 г. е 48.40 лева; за м.10.2017г. върху главницата 556.49 лева обезщетението за забава от падежа 26.11.2017 г. до 05.02.2020 г. е 123.97
лева; за м.11.2017г. върху главницата 570.85 лева, обезщетението за забава от
падежа 26.12.2017 г. до 05.02.2020 г. е 122.42 лева; за м.
12.2017г. върху главница 570.74 лева, обезщетението за забава от падежа 26.01.2018 г. до 05.02.2020 г. е
117.47 лева; за м. 01.2018г. върху главница 475.19 лева, обезщетението за забава от падежа 26.02.2018 г. до 05.02.2020 г. е
112.56 лева; за м. 02.2018г. върху главница 615.90 лева за обезщетението за забава от падежа 26.03.2018 г. до 05.02.2020 г.
е 116.68 лева; за м. 03.2018г. върху главница 132. 95 лева, обезщетението за забава от падежа 26.04.2018
г. до 05.02.2020 г. е 24.05 лева.
Дължимото обезщетение за забава
за периода на исковата претенция е доказано по размер за сумата 784.89 лева.
По въпроса за разноските:
При
този изход на спора, на осн. чл.81 ГПК и искане по реда на чл.78 ГПК, съдът след като съобрази,
че задължението е признато, но не е погасено до подаване на исковата молба за образуване на производство по осъдителните
претенции на ищцата, приема, че с поведението си ответникът е станал причина
за завеждане на делото и същият дължи на
ищцата разноски за настоящото производство за възнаграждение за процесуален
представител в размер на 540 лева с вкл. ДДС, начислено на осн.пар.2а от ДР на Наредба № 1/9.7.2004 г. По делото са
представени списък на разноски по чл.80 ГПК и доказателства за извършено плащане на възнаграждението от ищцата на
адвоката й в същия размер.
По въпроса за дължимата държавна такса:
Ответникът
е задължено лице по смисъла на чл.78, ал.6 ГПК и същият следва да заплати
дължимата държавна такса за производството за уважените искове в полза на
бюджета, по сметка на РС Варна в размер на 4% върху цената на всеки иск, или общо 166.88
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.М." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Петьо Йорданов Милков да заплати на М.Б.Т. с ЕГН ********** следните суми: 2922.12
/две хиляди деветстотин двадесет и два лева и 12 ст./ лева, която
сума представлява задължение за трудови възнаграждения за м.10.2017г. - 556.49 лева, за м.11.2017г. - 570.85 лева, за м.
12.2017г. - 570.74 лева, за м. 01.2018г.- 475.19 лева, за м. 02.2018г. - 615.90 лева, за м.
03.2018г. - 132. 95 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата; 784.89 /седемстотин осемдесет и
четири лева и 89 ст./ лева дължимо
обезщетение за забава върху главницата за периода 26.10.2017 г. – 06.02.2020
г., на осн.чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, както и разноски за
производството в размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лева, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.М." АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Петьо Йорданов Милков да плати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Варна държавна такса за производството в размер на 166.88 /сто шестдесет и шест лева и 88 ст./ лева, на осн.чл.78,
ал.6 ГПК.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ВОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Да се връчи на страните препис на решението на осн.чл.7, ал.2 ГПК.
Районен съдия: