№ 34045
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110118171 по описа за 2022 година
зе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от С. Г. С., А. В. С. и П. В. С. срещу „** * **“
ЕАД , с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл
45 ЗЗД, с които всеки от ищците претендира сума в размер на по 10000 лева /частично от
общо 120 000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на В.П.
С., настъпила на 27.10.2020 г. поради допуснато заразяване с вътреболнични инфекции в
периода 11.09.2020 г. – 27.10.2020 г., непровеждане на адекватно и своевременно лечение и
нарушаване пациентските му права, както и за неимуществени вреди от непредоставянето на
информация и медиц*ки документи за състоянието му по време на престоя му в лечебното
заведение на ответника.
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „**
** *“ АД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че дружеството е
застраховател по застраховка на дейността, осъществявана в лечебното заведение за
болнична помощ, действаща към датата на процесния деликт. Искането съдът намира за
основателно, тъй като третото лице има интерес решението по делото да е в полза на
ответника от една страна, а ответникът има правен интерес от установително действие на
решението в отношенията с третото лице в случай на уважаване на предявените искове.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
Ищецът е поискал задължаване на ответника да представи наличната медицинска
документация , касаеща В. С., но с отговора на исковата молба ответникът претендира да
представя същата, а конкретни документи, които да се изискат не се сочат, поради което и
искането следва да се остави без уважение.
Не следва да се уважи искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
трудовите договори на медицинския персонал, лекувал В. С., тъй като тези доказателства се
явяват неотносими към спора.
Следва да бъде допусната КСМЕ по задачи, поставени от ищеца с исковата молба с
1
изклчение задача под т.1, тъй като същата не цели спорни обстоятелства, за изясняване на
които да са необходими специални знания и умения.
Следва да бъде уважено искането за допускане до разпит на трима свидетели в режим
довеждане за установяване на посочените в доказателственото искане обстоятелства по
отношение всеки от тримата ищци.
Следва да се уважи искането на ищеца за снабдяването му със съдебно удостоверение
по т.5 от доказателствените искания.
Не следва да бъде уважено искането за присъединяване на гр.д. № 1588/2021 г. по
описа на СГС, тъй като ищецът не сочи трудно преодолима пречка за повторно събиране на
доказателствата, събрани по това дело. Съгласно изискването на чл. 232, изр.2 ГПК.
На ответника следва да бъде предоставена поисканата с отговора на исковата молба
възможност да формулира искане за СМЕ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника трето
лице-помагач – „** ** *“ АД, ЕИК *********. На третото лице да се изпрати препис от
определението, от исковата молба и от отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок да внесе такса за служебен препис от
исковата молба за връчване на третото лице помагач в размер, указан в съобщението за о.с.з.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.02.2023 г. от 09,30 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА на ищците събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели за обстоятелствата, посочени в доказателственото искане под т. 4 от
исковата молба.
ДОПУСКА на ответниците събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпит на трима свидетели за обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба
ДОПУСКА изслушване на комплексна съдебно-медицинска експертиза, по която
вещите лица след запознаване с материалите по делото, да отговорят на въпросите,
поставени под точки от 3.2 до 3.13 /вкл./ от доказателствените искания в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждения на вещите лица за изготвяне на заключението
в размер на 800 лева, вносим от ищците в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ искане до проф. д-р Т.Ч. в качеството й на главен координатор на
ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ ПО МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ "ИНФЕКЦИОЗНИ
БОЛЕСТИ " за посочване в едноседмичен срок на специалист "инфекциозни болести",
който да бъде назначен за вещо лице от състава на комплексна съдебно-медицинска
експертиза по гр.д. № 18171/2022 г, като към искането се изпрати препис от исковата молба
и от определението за допускане на КСМЕ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ искане до доц. д-р М.В. в качеството й на главен координатор на
ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ ПО МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ " КЛИНИЧНА
ЛАБОРАТОРИЯ " за посочване в едноседмичен срок на специалист " клинична
лаборатория ", който да бъде назначен за вещо лице от състава на комплексна съдебно-
медицинска експертиза по гр.д. № 18171/2022 г, като към искането се изпрати препис от
2
исковата молба и от определението за допускане на КСМЕ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищците съдебно удостоверение , което да послужи пред НЗОК
съгласно искането по т. 5 от доказателствените искания от ИМ след представяне в
едноседмичен срок от съобщението на проект и внасяне на д.т.
ПРЕДОСТАВЯ на ответника едноседмичен срок за формулиране на конкретно
искане за назначаване на вещо лице и задачи към същото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъединяване на гр.д. №
1588/2021 г. по описа на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи медицинската документация относно периода на хоспитализацията на В. С..
ИЗГОТВЯ и СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на основание чл.
140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Делото е образувано по искова молба от С. Г. С., А. В. С. и П. В. С. срещу „** * **“
ЕАД, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл 45
ЗЗД, с които всеки от ищците претендира сума в размер на по 10000 лева /частично от общо
120 000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на В.П. С.,
настъпила на 27.10.2020 г. поради допуснато заразяване с вътреболнични инфекции в
периода 11.09.2020 г. – 27.10.2020 г., непровеждане на адекватно и своевременно лечение и
нарушаване пациентските му права, както и за неимуществени вреди от непредоставянето на
информация за състоянието му по време на престоя му в лечебното заведение на ответника.
В исковата молба ищците твърдят, че в периода от 11.09.2020 г. до смъртта му на
27.10.2020 г. техният общ наследодател В.П. С. е хоспитализиран в лечебно заведение на
ответника на адрес: гр. * „* *“ №51Б. Посочват, че е постъпил на 11.09.2020 г. в Клиниката
по кардиохирургия на ответника поради кардиологични проблеми, но в добро за възрастта
му общо здравословно състояние. Било му назначено лечение чрез оперативна интервенция
„Аортно-коронарен байпас на 4 коронарни артерии“. Преди пристъпване към операцията на
В. С. били извършени изследвания, вкл. и PCR тест за ковид, резултатът от който бил
отрицателен. Посочват, че на 15.09.2020 г. е извършена оперативната интервенция, а на
20.09.2020 г. състоянието му се влошило, бил интубиран, изследван за Ковид и поради
положителен тест - изписан от клиниката по кардиохирургия и приет в „ковид отделението“
на същото лечебно заведение . Твърдят, че в периода 11.09.2020 г. – 27.10.2020 г. ответното
дружество е допуснало инфектиране на В. С. с вътреболнични инфекции от Candida
parapsilosi, Enterococcus faecium и Staphylococcus hominis, както и от Ковид-19, които са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на 27.10.2020 г. смърт на същия. Твърди
се, че от страна на персонала на ответното дружество не са спазени необходимите стандарти
и мерки за сигурност, дезинфекция и стерилизация на контактните с пациента лица и на
медицинските изделия, които са влезли с контакт с анатомията на пациента и не било
спазено изискването да не се допуска контакт на носители на вируса на Ковид – 19 с
пациенти. Според ищците инфектирането на техния наследодател с посочените
вътрболнични инфекции сочи на недопустимо отклонение от нормите за превенция на
вътреболничните инфекции на Медицинския стандарт за превенция и контрол на ВБИ и
Наредба №2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на ВБИ,
3
издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр. 8 от 21.01.2005 г.
С исковата молба ищците твърдят, че лекуващият техния наследодател екип не
предприел мерки за овладяване на инфекциите въпреки лабораторните резултати,
установяващи ги, което бездействие предопределило негативния изход от лечението.
Поддържат, че след привеждане на наследодателя им в Ковид отделението на лечебното
заведение били лишени от контакт с него и от информация за състоянието му.
С уточнителна молба вх. 197232/21.09.2022 г. ищците посочват, че спрямо тях било
проявено игнориращо и грубо отношение по повод отправяни от тях законни искания за
предоставяне на информация за техния близък и получаване на медицинска документация,
което засегнало правото им да получат второ лекарско мнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Потвърждава хоспитализацията на В. С. в
клиника по кардиохирургия на 11.09.2020 г., като посочва, че към момента на приема
пациентът е без оплаквания, но по анемнестични данни няколко дни преди това е имал
световъртеж, причерняване, загуба на говор за няколко минути и болка в гръдната област на
широка площ Поддържа, че пациентът е бил хипертоник и е страдал от исхемична болест на
сърцето , преживял е инфаркт на миокарда през 2004 г. и 2014 г. с последвало имплантиране
на стент и при двата, а през 2010 г. – исхемичен мозъчен инсулт. Поддържа, че извършената
на 15.09.2020 г. оперативна интервенция е успешна и не са настъпили усложнения. Твърди
се, че на 18.09.2020 г. при В. С. се изявила дихателна недостатъчност и фебрилитет с
рентгенови данни за пневмония, последвало консултация с пневмолог и предприета
антибиотична терапия. На шестия следоперативен ден пациентът проявил зяадълбочаваща
се дихателна недостатъчност , поради което бил преведен в реанимационното отделение на
Клиника по кардиохирургия, където бил интубиран и поставен на асистирана механична
вентилация. След положителен тест за Ковид бил преместен в ковид реанимация към
Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на 21.09.2020 г. в тежко увредено общо
състояние. На 23.09.2020 г. бил поставен торакален дрен. Твърди се, че по време на престоя
на пациента в ковид реанимацията била проведена комплексна терапия. На 18.10.2020 г.
след отрицателен PCR за ковид и консултация с проф. МЛ. пациентът бил преведен в
Централна реанимация за лечение на клинично проявената хронична дихателна
недостатъчност и втора степен бъбречна недостатъчност, налагаща провеждане на
хемодиализа. Въпреки проведеното системно комплексно лечение за компенсиране на
всички системни органни отклонения и въпреки проведената в пълен обем кардио-
пулмонарна ресусция на 27.10.2020 г. настъпила смъртта на пациента.
Ответното дружество поддържа, че по време на хоспитализацията на В. С. е проведена
терапия, съобразена с микробиологичния скрининг, включваща антибиотици,
антимикотици, вазопресорни и инотропни медикаменти, специфично противовирусно
лечение, антикогулантна терапия, имуносупресивна терапия, както и инструментална
поддръжка на жизнените функции. Били провеждани системно лабораторни изследвания и
тентгенография на бял дроб. Въпреки посочените действия организмът на пациентът не е
успял да преодолее усложненията на коронавирусната инфекция, причинили тежката
4
дихателна недостатъчност, полиорганната недостатъчност и смъртта му. Според ищеца
проверки на Изпълнителна агенция „***“ и на Столична регионална инспекция приключили
със заключение, че при лечението на наследодателя на ищците не са допуснати нарушения.
Твърди, че към момента на постъпването си в лечебното заведение В. С. е бил в
инкубационен период на Ковид. Посочва, че в лечебното заведение не е имало
разпространение на ВБИ от коронавирусна инфекция и други бактериални инфекции.
Подробно излага констатациите на СРЗИ и ИАМН във връзка с проведените проверки в
лечебното заведение. Поддържа, че има изградена и внедрена в практиката система за
превенция ни контрол на инфекциите, като дейностите по контрол на инфекциите са в пълно
съответствие с нормативната база на страната и международния стандарт за качество и
сигурност в здравеопазването JCI. Сочи, че В. С. не е вписан в книгите за регистрация на
ВБИ на двете клиники. Твърди, че от микробиологичния статус на пациента е видно, че са
доказани Enterococcus faecium и Candida parapsilosis, но е налице кратковременна
колонизация на венозен и уретрален катетър, а не истински патогени, като е проведено
адекватно антимикробно лечение, което е постигнало премахване на микроорганизмите от
кръвта, а урината е останала позитивна поради вероятно колонизиран уретрален катетър .
Твърди, че продължителният престой в звена за интензивно лечение в ЛЗ често води до
подобни колонизации , които обаче не са ВБИ, като в този смисъл е и становището на
ИАМН.
Твърди, че изолирания на 18.09.2020 г. Staphylococcus Hominis e случайна находка и е
бил в несигнификантна стойност.
Поддържа се, че не са налице данни в Клиниката по кардиохирургия пациентът да е
бил в контакт с лица, болни от Ковид, а към датата на хоспитализацията пациентът е бил в
инкубационен период.
Посочва, че съобщението за смърт №283 от 27.10.2020 г. е унищожено.
Оспорва да е налице противоправно поведение от негови служители , като твърди че
същите са изпълнили всички свои задължения съгласно приложимата нормативна уредба.
Поддържа, че причината за смъртта на В. С. не е в причинна –връзка с действията,
предприети от медицинския екип на ответното дружество.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест както следва:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищците е да установят, че
е налице деяние на лица, на които ответникът е възложил работа, а именно – допускане чрез
действия или бездействия на служители на ответника заразяване по време на
хоспитализацията на техния наследодател с твърдените вътреболнични инфекции и
непровеждане на своевременно и правилно лечение, противоправността на деянията,
изразяващи се в неспазване на добрите медицински практики и на медицинските стандарти,
настъпилите вредоносни последици – смъртта на пациента и търпените болки и страдания
от ищците; причинна връзка между деянията и вредите; всички обстоятелства, които имат
значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост.
Ответникът следва да докаже твърденията си, че е проведено адекватно лечение на
5
наследодателя на ищците при спазване на правилата за добра медицинска практика и
медицинските стандарти, както и че са предприети всички мерки за превенция и контрол на
ВБИ.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищците са наследници по
закон на В. С. в твърдяната от тях родствена връзка, че последният е хоспитализиран на
11.09.2020 г. в Клиниката по кардиохирургия на ответника, на 15.09.2020 г. му е извършена
оперативна интервенция „Аортно-коронарен байпас на 4 коронарни артерии“ и на
27.10.2020 г. е починал в лечебното заведение.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УВЕДОМЯВА страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищците – и препис от отговора на
исковата молба, ведно с приложенията към него, а на ответника – препис от молба от
21.09.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6