№ 86
гр. Чирпан, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело №
20235540100725 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от ищеца А. Х.
Г., с ЕГН **********, с адрес: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, XX, XX, чрез адвокат А.
Д., член на САК, личен № **********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н
„Средец“, ж.к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, със съдебен електронен адрес за
призоваване: ****************@*****.*** против ответниците „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, адрес на електронна поща: ********@**********.**,
представлявано от Сокол Радостинов Янков, с уебсайт: https://credissimo.bg и „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя Ива
Михайлова Шаламанова, с посочено правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл.
26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което съдът да прогласи за
недействителен Договор за потребителски кредит № 2638258 от 13.09.2022 година, сключен между
А. Х. Г., ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД; да се прогласи за
недействителен Договор за поръчителство от 13.09.2022 година с предмет обезпечаване на
задълженията по Договор за потребителски кредит № 2638258 от 13.09.2022 година, сключен
между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Претендира присъждането на разноски.
Моли при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти, съдът да съобрази
практиката на СЕС, че не се допуска национална правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат на потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на
договорна клауза поради неравноправния й характер.
Прилага писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 2638258 от
13.09.2022 година ведно с Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на
договора; Договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца; Стандартен европейски
1
формуляр към договора за потребителски кредит; платежни документи; справка за регистрация по
ДДС.
Ищецът прави доказателствени искания по реда на чл. 190 от ГПК за изискване от
ответната страна на справка за заплатените суми от кредитополучателя по Договор за
потребителски кредит № 2638258 от 13.09.2022 година; справка за всички дължими от ищеца суми
на ответното дружество /такси, разноски, такса-гарант, застраховки, такса – банкови гаранции и
др./. Моли по реда на чл. 190 от ГПК да бъде задължен втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да
представи справка за заплатените от ищеца суми по Договор за поръчителство от 13.09.2022
година.
Ищецът твърди, че на 13.09.2022 г. с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* е сключен
Договор за потребителски кредит № 2638258, в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 1 от Договора „КРЕДИСИМО“ ЕАД се
задължава да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, в размер и при условия,
посочени в договора, при условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД. Съгласно чл. 2, ал. 2 от него с подписването на договора
кредитополучателят заявява, че е съгласен и приема Общите условия, които са му предоставени от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и с които се е запознал. Съгласно чл.3 от него след подписване на
настоящия договор от кредитополучателя и при спазване на условията т.III.3.1. от Общите
условия, „КРЕДИСИМО“ ЕАД одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка
на кредитоспособността и идентификация на последния по реда, предвиден в Общите условия.
Сключването на договор за застраховка или договор за предоставяне на поръчителство не е
задължително условие за сключване на договор за кредит. При подаване на заявлението за кредит
кредитополучателят не е длъжен да избере да предостави обезпечение на „КРЕДИСИМО“ ЕАД
или да сключва договор за застраховка. Съгласно чл. 4 от договора, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от
подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа
от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в
хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на
обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие
между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя. Съгласно чл.4 ал.3 от договора в случай, че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14
(четиринадесет) дни от подаване на заявлението. Ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на
срока по предходното изречение, договорът не поражда действие между КРЕДИСИМО и
Кредитополучателя.
Съгласно Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2638258 / 13.09.2022
условията на договора са както следва: 1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с
погасителен план; 2. Кредитен продукт: "Credissimo плюс"; 3 Общ размер на предоставения
Кредит: 2198.00 лева / две хиляди сто деветдесет и осем лева и нула стотинки, от които размер на
кредита 2000.00 лева (две хиляди лева и нула стотинки) и размер на застрахователната премия
198.00 лева (сто деветдесет и осем лева и нула стотинки); 4. Срок на Кредита: 18 /осемнадесет/
месеца; 5. Брой на погасителните вноски: 18 / осемнадесет вноски/; 6. Размер на погасителните
вноски: съгласно погасителен план в т.10 по-долу 7. Лихвен процент по кредита: 40.00% /
четиридесет процента/; 8. Годишен процент на разходите по кредита: 48.21% / четиридесет и осем
цяло и двадесет и един процента/. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия 9. Общ размер на всички
плащания: 2978.15 лева / две хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/;
2
В т.10 е посочен погасителният план към Договора.
За обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищецът е принуден
да сключи и договор за предоставяне на поръчителство с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД (собственик на
капитала на дружеството е „Кредисимо“ ЕАД). Съгласно б. А от преамбюла към договора
ПОТРЕБИТЕЛЯТ е подал заявление за потребителски кредит до Кредисимо ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1463, Район "Триадица", бул. "Витоша"
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" („КРЕДИСИМО“), като е подписал договор за
потребителски кредит („Договор за потребителски кредит“) и Общите условия за предоставяне на
кредити на КРЕДИСИМО.
По силата на Договора за потребителски кредит КРЕДИСИМО се задължава да
предостави на ПОТРЕБИТЕЛЯ потребителски кредит в размер на 2198.00 лева със срок за
погасяване 20.03.2024 г.., след предоставяне на обезпечение за задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ
по Договора за потребителски кредит под формата на поръчителство, под условие, че подаденото
от ПОТРЕБИТЕЛЯ заявление е одобрено от КРЕДИСИМО съгласно реда и сроковете, уговорени в
Общите условия за предоставяне на кредити.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора за поръчителство ПОРЪЧИТЕЛЯТ се задължава
да сключи договор за поръчителство с КРЕДИСИМО, по силата на който да отговаря пред
КРЕДИСИМО солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за изпълнението на всички задължения на
ПОТРЕБИТЕЛЯ, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски
кредит („Договор за поръчителство”). За поемане на задълженията по ал. 1 ПОТРЕБИТЕЛЯТ
дължи възнаграждение на ПОРЪЧИТЕЛЯ. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за поръчителство
ПОРЪЧИТЕЛЯТ има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по този Договор.
Съгласно чл. 8, ал.1 - 6 от договора за поръчителство: „ ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи на
ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на
ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно
Приложение № 1. Когато ПОТРЕБИТЕЛЯТ упражни правото си на отказ от Договора за
потребителски кредит, той заплаща на ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение за всички периоди
(месеци/периоди за револвиране) от влизане в сила на настоящия Договор до момента, в който
ПОТРЕБИТЕЛЯТ е погасил задълженията си за връщане на главницата и заплащане на дължимата
лихва по Договора за потребителски кредит при условията на чл. 29, ал. 4 от ЗПК, в размер
съгласно Приложение № 1. Възнаграждението се заплаща не по-късно от 30 календарни дни,
считано от изпращането на уведомлението до КРЕДИСИМО за упражняване правото на отказ.
В случай, че условията на чл. 29, ал. 5 от ЗПК не са изпълнени и отказът не влезе в сила,
съответно Договорът за потребителски кредит не се прекрати, възнаграждението на
ПОРЪЧИТЕЛЯ се дължи съгласно правилата на ал. 1. В случай на предсрочно погасяване на
задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит ПОТРЕБИТЕЛЯТ заплаща
на ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение за съответния период, през който е извършено погасяването, в
размер съгласно Приложение № 1. Когато предсрочното погасяване е частично, възнаграждението
на ПОРЪЧИТЕЛЯ, определено съгласно ал. 1, се дължи в пълен размер за периода, в който е
извършено частичното погасяване, като за оставащите периоди съгласно настоящия Договор,
респективно Договора за потребителски кредит, се намалява пропорционално на размера на
оставащата дължима главница. ПОТРЕБИТЕЛЯТ има право да заплаща възнаграждението по
следните начини: 1. по банкова сметка на ПОРЪЧИТЕЛЯ; 2. по банкова сметка на КРЕДИСИМО
АД открита в Банка ДСК, IBAN: BG86 STSA 9300 0021 8677 74, BIC: STSABGSF или по
начините, установени в Договора за потребителски кредит, за плащане на задълженията на
ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит. КРЕДИСИМО е овластено да приема
вместо ПОРЪЧИТЕЛЯ изпълнение на задължението на ПОТРЕБИТЕЛЯ за плащане на
възнаграждение по този Договор съгласно ал.4, т.2. и всички други вземания на ПОРЪЧИТЕЛЯ по
този Договор.
В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ към КРЕДИСИМО и на задължението на ПОТРЕБИТЕЛЯ към
ПОРЪЧИТЕЛЯ по този Договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
3
ПОРЪЧИТЕЛЯ. В случай на забава на ПОТРЕБИТЕЛЯ за плащане на възнаграждението по този
Договор, ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи на ПОРЪЧИТЕЛЯ обезщетение за забава в размер на законната
лихва заедно с всички направени от ПОРЪЧИТЕЛЯ разноски за събиране на това вземане.
Съобразно Приложение № 1 към договора за поръчителство, раздел II, т. 1
възнаграждението на поръчителя е в общ размер на 1885.25 лв., което се изплаща на вноски с
различен размер за срока на действие на договора за кредит, т.е. 18 месеца.
По отношение на иска с правно основание чл.22 от Закона за потребителския кредит вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКК вр. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД ищецът
посочва, че има качеството на потребител по смисъла на чл. 9. ал. 3 от ЗПК, доколкото същият при
сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Договор за потребителски кредит № 2638258 е недействителен на основание чл. 22 във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради: - неточно посочване на ГРП. Застрахователната премия
е част от ГПР, но същата е посочена като част от главницата в нарушение на ЗПК;
-не е посочено кои точно разходи формират ГПР;
-възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят
няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е
задължително условие за получаване на кредита;
По отношение на иска с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договора за поръчителство, сключен между ищецът и АЙ Тръст ЕООД ищецът
посочва следното:
Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е
трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия
състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/.
Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на
поръчителство е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията
на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят урежда договора за поръчителство
като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки
обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично
обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на
сделка между него и третото лице поръчител е лишена от правно основание. В правната теория
основанието на една сделка се схваща като типичната и непосредствената правна цел, която се
преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от
4
вида и съдържанието на сделката. Типичната и непосредствена цел, която преследват страните по
процесния договор за предоставяне на поръчителство, е да бъдат обезпечени вземанията на
кредитодателя. Когато длъжникът учредява лично обезпечение, то не се осъществява целта на
договора за поръчителство и същият е лишен от своето основание. Договорът за поръчителство е
уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на
поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че
кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на
добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 1 от
ЗПК. Съгласно константната съдебна практика противоречи на добрите нрави съглашение, при
което престациите са явно нееквивалентни. Поставянето на изискване на заплащане на
възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/49,
транспонирана в ЗПК.
Поставянето на условия за усвояване на кредита чрез осигуряване на поръчителство с
високо възнаграждение осъществява фактическият състав на неравноправността и разкрива
недобросъвестността на кредитодателя. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен, то
недействителността на главния договор за потребителски кредит води до недействителност и на
договора за поръчителство поради липса на правно основание за неговото сключване.
С молба, вх. № 4678 от 26.10.2023 година ищецът уточнява, че основанията за
недействителност на Договора за поръчителство са три и са направени в условията на
евентуалност. Първото основание за недействителност е противоречие със закона – чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД. Излага подборни съображения. При условие, че съдът счете, че
договорът не е недействителен поради противоречие със закона, то същият е недействителен
поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, като излага
съображения. При условие, че съдът счете, че договорът не е недействителен поради противоречие
с добрите нрави, то същият е недействителен поради липса на основание по чл. 26, ал. 2,
предложение четвърто от ЗЗД.
В преклузивния срок за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил
такъв от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените искове
и моли съда да ги отхвърли в цялост.
Ответникът не оспорва, че ищецът има валидно сключени Договор за потребителски
кредит № 2638258/13.09.2022г. (Договора за кредит) с кредитора Кредисимо ЕАД (Кредисимо),
както и Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника Ай Тръст ЕООД (Ай
Тръст) от същата дата, с който Ай Тръст се задължава срещу възнаграждение да стане поръчител
на ищеца по Договора за кредит с Кредисимо. Твърди, че главницата по договора за кредит
възлиза на 2198,00 лева, които са усвоени по следния начин - 2000,00 лева са усвоени от
кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 198,00 лева кредитополучателят
погасил погаси свое задължение за застрахователна премия за застраховка, свързана с договора за
кредит, като сумата е директно преведена от името, за сметка и по нареждане на
кредитополучателя от ответника по сметка на застрахователя.
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 18 вноски при ГПР от 48,21 % и
ГЛП от 40,00%, като общият размер на плащанията възлиза на 2978,15 лева (2198,00 лева главница
и 780,15 лева възнаградителна лихва). Не се оспорва, че по сметка на първия ответник са
постъпили плащания в общ размер на 2003,62 лева. Относно начина на формиране на приложимия
по договора ГПР, излага следните съображения:
Съгласно § 19, раздел II „ДЕФИНИЦИИ" от приложимите към Договора за потребителски
кредит Общи условия под ГПР „ще означава Годишен процент на разходите съгласно Закона за
потребителския кредит". В чл. 11, раздел VII „КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ
НА РАЗХОДИТЕ" от Общите условия е посочено, че „Годишният процент на разходите по
Кредита е посочен в Договора, като размерът му е изчислен в съответствие с Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при отчитане на цитираните в тази разпоредба общи положения, както и на
следните допълнителни допускания:", след което от буква „а" до буква „ж" са изброени
допусканията. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
5
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит." В конкретния случай, в ГПР като разход по кредита е включена
единствено договорната възнаградителна лихва. Това лесно би могло да бъде констатирано и без
специални знания от Приложение №1 към договора за кредит, в т. 9 от което е посочен „общият
размер на всички плащания", който възлиза на 3 981,61 лева и представлява сбор от посочените в
погасителния план задължения за главница и за договорна възнаградителна лихва.
Оспорва, че в ГПР като разход по кредита следва да бъде включено възнаграждението за
поръчител.
Оспорва, че договорът с Ай Тръст бил „задължителен" и „трябвало" да се сключи, за да се
получи кредитът. Обратното на изложеното в исковата молба, чл. 4, ал. 3 на Договора за кредит
изрично гласи, че договорът с Ай Тръст не е задължително да се сключва: „В случай, че
Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14
(четиринадесет) дни от подаване на Заявлението".
Общите условия за предоставяне на кредити, приложени към исковата молба, също сочат,
че кредитополучателят може (т.е. не е задължително) да избере да предостави обезпечение (Раздел
111, т. 12). В исковата молба многократно се излага невярното твърдение, че договорът с Ай Тръст
бил задължителен. Това твърдение е противоположно на изричната писмена уговорка в чл. 4, ал. 3
на Договора за кредит, че договорът с Ай Тръст не е задължителен и кредитополучателят няма
задължение да го сключи. Не е ясно защо насрещната страна не е избрала необезпечен кредит.
Твърди, че сключването на Договора за предоставяне на поръчителство не е „задължително
условие за получаване на кредита" (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК), което е изискване
вземанията на Ай Тръст да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19 от ЗПК.
Посочва, че е невярно твърдението, че „потребителят няма възможност да се откаже от
подобна гаранция, защото последното е задължително условие за предоставяне на кредита". Както
чл. 4, ал. 3 на Договора за кредит, така и Общите условия за предоставяне на кредити, изрично
регламентират възможност всеки потребител да си избере необезпечен кредит. Договорът за
предоставяне на поръчителство с Ай Тръст не е „неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране", нито пък кредиторът иска да „насочи" кредитополучателя към „единствената
форма за финансиране", Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО, респективно § 1 т. 1 от ДР на
ЗПК предвиждат, че само когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, следва тези разходи да бъдат включени в общия разход за кредита. Ищецът
иска незаконосъобразно да се разшири тълкуването на чл. 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО,
респективно § 1 т, 1 от ДР на ЗПК, като включи в обхвата на ГПР и разходи за услуги, които са
незадължителни. Подобно разширено тълкуване на европейското и националното' законодателство
противоречи на смисъла и целта на посочените разпоредби. Сключването на договора с Ай Тръст е
само възможност, а не задължение, поради което не е общ разход по кредита дефиницията в § 1, т.
1 от ДР на ЗПК. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат по различен
начин и не са два отделни кредитни продукта на Кредисимо, не са пряко свързани с размера на
отпускания кредит и условията му за погасяване. Ищецът сам е избрал да вземе обезпечен кредит
и е сключил договор с Ай Тръст, вместо да избере необезпечен кредит с Кредисимо. Произволни
са доводите в исковата молба, че възнаграждението на Ай Тръст прикривало действителния размер
на ГПР на договора за кредит с Кредисимо и следвало да се включи в ГПР на основание чл. 19 от
ЗПК. Оспорва като невярно твърдението, че ищецът не е знаел колко е оскъпяването по кредита,
доколкото както Стандартния европейски формуляр (СЕФ) и Договорът за кредит, приложени към
исковата молба, съдържат стойността на всяка месечна вноска и какво се включва в нея.
Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и Ай Тръст е
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. По силата на Договора за предоставяне на
поръчителство Ай Тръст се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените
от него действия, а именно да отговаря пред кредитора Кредисимо солидарно с него за
изпълнението на всички негови задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита. Договорът на Ай Тръст (чл. 8, ал, 4) съдържа
изричната възможност ищецът да плати възнаграждението на Ай Тръст било то по сметка самото
6
Ай Тръст, било то по сметка на Кредисимо, което да администрира плащането към Ай Тръст. Това
обаче не го превръща във вземане на Кредисимо, както се твърди с исковата молба.
Вземанията за възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство възникват
в полза на Ай Тръст, а не в полза на кредитодателя Кредисимо. Кредисимо не е страна по договора
между ищеца и Ай Тръст. Оспорва, че Кредисимо е знаело размера на възнаграждението на Ай
Тръст към момента на сключване на Договора за кредит от ищцата.
Съгласно § 1, т, 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да
са „известни на кредитора" към сключване на Договор за кредит, за да се считат Общ разход по
кредита за потребителя. Макар и сключени в един и същ ден, процесът по подаване на заявление за
кредит вече е бил завършен за ищеца, преди да сключи договорът с Ай Тръст. Едва след като
Договорът за кредит е бил подписан с обикновен електронен подпис, клиентът е бил пренасочен
към страницата на Ай Тръст, за да сключи договор с това дружество. Възнаграждението на
поръчителя Ай Тръст по бъдещия договор не е известно на Кредисимо към момента на
сключването на Договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл.
19 от ЗПК. Дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по
договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на
основанията, изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на
кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до
недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със
същия договор за поръчителство. В конкретния случай дори и без договора за предоставяне на
поръчителство, договорът за потребителски кредит би могъл да продължи да съществува в
правния мир и да се изпълнява от страните.
Не възразява да се приемат приложените към исковата молба доказателства, но възразява
срещу искането на ищеца по реда на чл. 190 от ГПК ответникът да представи справка относно
направените плащания, тъй като самият ответник признава извършените плащания и доколкото
признава неизгодни факти, то признанието следва да бъде кредитирано от съда, а признатите
факти да бъдат приети за доказани. Претендира разноски.
В преклузивния срок за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил
такъв и от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва, че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст" ЕООД се е задължило да обезпечи
като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит №
2638258/13.09.2022г. За така предоставената услуга е дължимо възнаграждение на поръчителя в
размер на 1885, 25 лв. Размерът на главницата по договор за кредит, който е гарантиран от
ответника, възлиза на 2198,00 лв. и е следвало да бъде върната ведно с договорна възнаградителна
лихва на 18 месечни вноски при ГПР от 48,21% и ГЛП от 40,00%. Общият размер на всички
гарантирани от ответника плащания възлиза на 2978,15 лева, от които 2198,00 лева главница и
780,15 лева възнаградителна лихва. Описва механизма на сключването на договора за кредит и
този за предоставяне на поръчителство за изясняване механизма на оценка на
кредитоспособността и формирането на параметрите на договорите. Посочва, че сключването на
договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към
момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните.
Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД,
до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Впоследствие „Ай Тръст“ ЕООД предоставя на
„Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина,
по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с цел улесняване на плащането от
страна на потребителя. „Кредисимо" ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на
договора.
В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от договора за кредит
изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е.
обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст" ЕООД е
7
единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право
да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая
искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение
съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. Обезпечените и
необезпечените кредити на „Кредисимо" ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два
отделни кредитни продукта на „Кредисимо" ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания
кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не
следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на
ЗПК, респективно на член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за
да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики:
трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3)
известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че разходът представлява
възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита". Предоставянето на
обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния
клиент. В този смисъл сключването на този договор не е „задължително условие за получаване на
кредита", като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. На следващо
място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са
„известни на кредитора" към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по
кредита за потребителя. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия договор
не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход
по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Не възразява да бъдат приети представените към исковата молба писмени доказателства.
Моли съда да остави без уважение искането на ищеца да бъде задължен да представи справка
относно направените към него плащания, тъй като първо ищецът не твърди да е правил такива
плащания, т.е. няма факти, които да бъдат доказани с въпросната справка и второ, защото в случая
се твърди нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, а нищожността е следствие на
съдържанието на договора (неговите клаузи), а не на неговото изпълнение (плащането на суми по
него). Т.е. не е необходимо представянето на въпросната справка. Във връзка с въпросното
доказателствено искане моли съда да задължи ищеца да поясни кои факти желае да докаже с
настоящето доказателствено искане и как същите са относими към предмета на спора. Претендира
разноски.
С молба, вх. № 4678 от 26.10.20223 година, ищецът уточнява начина на предявяване на
исковете спрямо втория ответник и конкретните основания за това за нищожност съобразно
дадените указания на съда в съответствие с ТР № 1 от 2020 година на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1
от 2020 година.
С Определение № 39 от 16.01.2024 година съдът е обявил на страните проект за доклад по
делото, с който е приел, че е сезиран с искова молба от А. Х. Г.. против "Кредисимо" ЕАД и "Ай
Тръст" ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:
За прогласяване на сключения между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за
потребителски кредит № 2638258 от 13.09.2022 за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
За прогласяване на сключения между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство от 13.09.2022 година за недействителен поради противоречие със
закона по чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а при условията на евентуалност, че този
договор е недействителен поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предложение
второ, респективно поради липса на основание по чл. 26, ал. 2, предложение четвърто от ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест, както следва: Ищецът следва да установи обстоятелствата, от които
произтича недействителност на договорните правоотношения по сключените договори,
респективно на отделни договорни клаузи, а в тежест на ответниците е да докажат спазване на
условията за сключване на договор с потребител по ЗПК и ЗПФУР, в това число за втория
8
ответник – че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е било задължително
условие за сключването на договора за кредит, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил, че обстоятелството по
сключването на Договор за потребителски кредит № 2638258 от 13.09.2022 година с
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и по сключването на Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД не се оспорва от ответниците, не се оспорва от „КРЕДИСИМО“ ЕАД и наличието
на извършени плащания в общ размер на 2003.82 лв. в полза на първия ответник от ищеца.
С Протоколно Определение № 39 от 13.02.2024 година на съда проектодокладът е обявен
за окончателен. В о.с.з. страните не се явяват, депозират писмени молби и становища, като
поддържат наведените доводи в исковата молба и отговорите на исковата молба и излагат доводи
по съществото на спора.
По делото са допуснати и приети като писмени доказателства: Договор за потребителски
кредит № 2638258 от 13.09.2022 година ведно с Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД към датата
на сключване на договора; Договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и А. Г.; Стандартен
европейски формуляр към договора за потребителски кредит; платежни документи; справка за
регистрация по ДДС, счетоводна справка, издадена от „Кредисимо“ ЕАД по партидата на ищеца за
извършени плащания по Договор за паричен заем № 2638258 от 13.09.2022 година, справка
относно осигурителния доход на ищеца в периода 07.2023 година - 10.2023 година.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между ищеца А. Х. Г. и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение
по предоставянето на паричен заем в размер на 2198.00 лева. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Безспорно е по делото, че
страните са сключили и договор за предоставяне на поръчителство на същата дата, на която е
сключен и договора за паричен заем.
Не е спорно, че ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД представлява финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че
дружеството извършва дейности по придобиване на вземания по кредити или дейност,
представляваща друга форма на финансиране във връзка с кредити, придобиване на дялови
участия в кредитни и финансови институции и отпускане на кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства съгласно ЗКИ.
По делото не се спори, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил с
ответника в качеството му на кредитор Договор за потребителски кредит № 2638258 от 13.09.2022
година. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от
разстояние. Съгласно Общите условия на ответното дружество, приложими към договори за
потребителски кредит, одобрени към 28.02.2022 година и действащи към датата на сключването на
договора, кандидатстването за заем се извършва на сайта, чрез профила или по телефон, по реда,
описан в т. III, т. 4. Заявлението до кредитодателя за предоставянето на потребителски кредит се
попълва лично от заемателя. Заемодателят осигурява при кандидатстване на сайта/профила на
кредитополучателя чрез хиперлинк достъп до преддоговорната информация, пълния текст на
кредитната документация, проекта на договор за кредит и актуалните Общи условия, СЕФ, както и
всички декларации. С маркирането в съответния чекбокс с текста „С натискането на бутона „Вземи
парите сега“ заемателят декларира, че се е запознал със СЕФ, проверил и въведените данни и
приема Общите условия и договора. С извършването на посочените в т. III, 9 б. “а“ или „б“
действия заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договора за кедит –
приети и подписани от същия. Кредитополучателят се съгласява, че направените изявления от
негова страна представляват електронни изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1
9
ЗЕДЕЕУ, като по силата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУЕУ има силата на саморъчен подпис. След
подаване на заявлението Кредисимо предоставя на кредитополучателя на посочения в заявлението
имейл актуалните ОУ и сключения от него договор за кредит.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от
подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа
от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в
хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на
обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие
между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя. Съгласно чл.4 ал.3 от договора в случай, че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14
(четиринадесет) дни от подаване на заявлението. Ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на
срока по предходното изречение, договорът не поражда действие между КРЕДИСИМО и
Кредитополучателя. В чл. 12 от ОУ се съдържа аналогична клауза по отношение на обезпечението
на задълженията по кредита.
Ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сума в размер на 2003.62 лв.
съобразно приложените по делото писмени доказателства от страните по делото, който факт не се
оспорва.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит (ЗПК). При преценка
съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем
начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. В случая, съдът намира, че ГПР по договор за потребителски кредит № 2638258 от
13.09.2022 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство не е взето предвид при
изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват
и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително
условие за получаване на кредита.
Видно от Раздел II, чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48
часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение
(банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е
одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на
поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и
общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният
договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за
кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно
10
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Не е налице включване на застрахователната премия като част от ГПР на основание § 1, т.
1 от ДР на ЗПК във вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК /Определение № 50685 от 30.09.2022 година на ВКС по гр.
д. № 578 от 2022 година, III ГО/, което води до недействителност на договора на основание чл. 22
ЗПК.
В договора за потребителски кредит на ясен и разбираем език следва да бъде посочено
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №
1 начин.
Съдът приема, че в процесния договор при посочен размер на ГПР от 48.21 % не е ясно
какви точно допускания съдържа, не е налице изрично и изчерпателно изброяване всички разходи,
които са свързани с кредита. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22
от ЗПК. Договорът е сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят
е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Задължението за обезпечаване
на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Непредоставянето на обезпечението самостоятелно не води до причинени вреди за кредитора, а
такива биха възникнали при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от
имуществото на кредитополучателя. ГПР от 48, 21 % не отговаря на действителните разходи по
кредита, защото е без сумата за застрахователната премия и без възнаграждението за
поръчителство, а с включването им кредитът ще се оскъпи допълнително, респективно ще се
стигне до надвишаване на законовия допустим предел по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет
пъти размера на законната лихва.
Потребителят като икономически по-слабата страна в правоотношението не може да бъде
поставян в положение да не знае колко точно дължи поради неяснотата в начина на изчисляване на
ГПР. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява
нелоялна и по - конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във
връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Потребителят по този начин не може да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Именно затова процесният договор не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните
реквизити по т. 10 води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му.
Видно от погасителния план – Приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство възнаграждението на поръчителя е общ размер на 1885.25 лв., дължимо и платимо
за срока на действие на договора и на падежните дати на всяка една от осемнадесетте разсрочени
вноски по кредита.
Липсата на ясно посочване на конкретните елементи, които формират ГПР от 48.21 % е в
пряко противоречие със закона, в частност с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 вр. ал. 4 от ЗПК. В
Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на
по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по
кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива
2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител
да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва
да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да
плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост. Установяването на нелоялния характер на
такава търговска практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за
11
неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя
кредит, като тази констатация не се отразява непосредствено на преценката за действителността на
сключения договор за кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13. Съгласно
Решение от 20.09.2018 година на СЕС по дело № С-448 от 2017 година изискването за посочване
на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но и когато не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Поради това съдът намира, че договор за потребителски кредит № 2638258 от 13.09.2022
г. противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от
ЗПК същият е недействителен.
С оглед изложеното, предявеният иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД е основателен и
следва да бъде уважен. При обявен недействителен договор за потребителски кредит ищецът
връща само чистата стойност по кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита в
съответствие с разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
След като договорът за кредит е недействителен, такъв се явява и договорът за
поръчителство, тъй като същият има акцесорен характер спрямо първия. Договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен в деня, в който е сключен и договорът за паричен заем,
като отпускането на кредит на практика е поставено в зависимост от сключването на възмезден
обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия
заемодател. Разликата в срока за отпускане на кредит при заявено поръчителство и при незаявено
такова, превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително
условие за получаването на кредита в кратки срокове. Поръчителството има за цел да обезщети
кредитора за вреди от евентуална неплатежоспособност на длъжника, което обаче е в
противоречие с чл. 16 ЗПК, съгласно която разпоредба доставчикът на финансова услуга сам
оценява платежоспособността на потребителя и предлага цена на кредита, съответна на
получените от негова страна гаранции. Договореното в полза на поръчителя възнаграждение
представлява скрита лихва по договора за кредит, поради което договорът се явява нищожен
поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави. Съгласно чл. 138 ЗЗД
договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за
това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който
следва да се осъществи за валидното му възникване. В конкретния случай, договорът за
поръчителство е сключен между длъжника и поръчителя при условията на възмездност.
Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя противоречи на
добрите нрави съобразно задължителната съдебна практика на ВКС – Решение № 153 от
24.07.2015 година по гр.д. № 3014 от 2014 година на ВКС, 3-то ГО, решение № 615 от 15.10.2010
година на ВКС по гр.д. № 1208 от 2009 година на ВКС, 3-то ГО; Решение № 834 от 26.10.2009
година на ВКС по гр.д. № 136 от 2009 година и др./.
При служебно извършена справка в ТР по партидата на кредитора и поръчителя се
установява, че двете ЮЛ са свързани помежду си дружества – едноличен собственик на капитала
на дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е ответното дружество кредитодател „Кредисимо“
ЕАД. Уговорено е в чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задълженията на потребителя за плащане на
възнаграждението по договора съгласно ал. 4, т. 2 и всички други вземания на поръчителя по този
договор.
Договорът за предоставяне на поръчителство представлява допълнителна услуга за
кредитополучателя, която услуга е пряко свързана с договора за кредит и за която
кредитополучателят дължи допълнително възнаграждение, без значение дали е редовен платец или
не.
От клаузите на договора за поръчителство може да се направи еднозначен извод, че
поръчителството има за цел да обезщети кредитора от евентуална неплатежоспособност на
длъжника, което обаче е в противоречие с разпоредбата на чл. 16 ЗПК, съгласно която доставчикът
на финансова услуга сам оценява платежоспособността на потребителя и предлага цена на
кредита, съответна на получените гаранции. Договореното в полза на поръчителя възнаграждение
представлява скрита лихва по договора за кредит, поради което договорът за предоставяне на
12
поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави. По него потребителят поема
само задължения, срещу които не ползва каквито и да било насрещни права, единствено нараства
размерът на общото му задължение и разходите по кредита, като е без значение дали същият е
изправен или неизправен. Уговорено е допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под
формата на скрит разход по кредита, което води до значителна нееквивалентност на престациите.
Принципът на свободно договаряне по чл. 9 ЗЗД не търпи нарушаването на други правни
принципи и институти, какъвто е неоснователното обогатяване и добрите нрави. Уговорката за
заплащане на възнаграждение за поръчителство не отговоря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на
кредита.
Съдът намира за нищожен договора за предоставяне на поръчителство от 13.09.2023 г. и
по причина, че същият се явява и лишен от основание, предвид недействителността на договора за
кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по
поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е
нищожен на самостоятелно основание отново поради липса на кауза за неговото съществуване.
Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу
задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита.
В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право
срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми – по чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство, в това число платените от поръчителя задължения по договора,
законната лихва върху платената от поръчителя сума и разноските, които поръчителят е направил.
Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува
същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил, подлежат на
възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото
той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на
престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради
което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.
По разноските:
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят съдебно-деловодни разноски за заплатена ДТ в размер на 194.53 лв. и адвокатско
възнаграждение. Съгласно представен по делото ДПЗС от 13.10.2023 година договорът е сключен
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата като безплатна правна помощ. Съдът
намира доводите на ответниците относно посоченото основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в ДПЗС
за неоснователни.
Съдът изцяло споделя доводите в трайната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 77 от 12.01.2024 година по ч.т.д. № 169 от 2023 година, ТК, Определение № 628 от
18.10.2012 година по ч.гр.д. № 598 от 2012 година, III ГО, Определение № 1199 от 25.10.2013
година по гр.д. № 4224/2013 година, I V ГО, Определение № 708 от 05.02.2015 година по ч.гр.д. №
4891 от 2015 година, I V ГО, Определение № 257 от 09.05.2018 година по ч.т.д. № 226 от 2018
година, I I ТО, Определение № 395 от 09.07.2018 година по т.д. № 1314 от 2018 година, I I ТО,
Определение № 442 от 28.06.2019 година по ч.т.д. № 502/2019 година, I I ТО, Определение № 289
от 27.08.2020 година по ч.т.д. № 992 от 2020 година, I ТО и др., разглеждаща оказването на
безплатна правна помощ. По делото ищецът своевременно е заявил претенцията си за разноски,
като е представил Списък на разноските по чл. 80 ГПК – л. 92 - л. 93 от делото. В приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие от 13.10.2023 година е видно, че договорът е
безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като
клиентът е материално затруднено лице. Изявлението за наличието на конкретното основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. обвързва съда и той следва да определи
възнаграждение на оказалия правната помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. Размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение е изчислен от съда при спазване на Наредба № 1 от 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върху този адвокатски хонорар съдът
13
следва да отчете дължимия ДДС върху него при наличие на данъчна регистрация на адвоката,
който ако не бъде присъден, би се дължал от адвоката в разрез с установените минимални
възнаграждения по наредбата. Според становището на НАП по процесния случай в условията на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатът, процесуален представител на страната, в зависимост от изхода на
делото, би могъл да получи възнаграждение за осъществената услуга. В тези случаи характерът на
осъществената доставка се променя и от безвъзмездна тя придобива белезите на възмездна
доставка. Поради това, в случаите по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., при които на адвоката се дължи
възнаграждение, осъществената доставка ще попадне в кръга на доставките, предмет на облагане с
данък върху добавената стойност съгласно чл. 2, т. 5 от ЗДДС. По силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС
данъчното събитие за доставката ще възникне на датата, на която плащането е станало дължимо на
основание на влезлия в сила съдебен акт, с който е присъдено. Ирелевантен е фактът, че
възнаграждението се дължи не от тази страна, а от трето лице, доколкото видно от нормата на чл.
26, ал. 2 ЗДДС, законът допуска такава възможност.
При уважаване на исковете за обявяване на нищожност на договора за потребителски
кредит и договора за поръчителство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищеца, като същите възлизат на сумата от 194.53 лв. заплатена държавна такса и отделно
възнаграждение за адвокат в размер на 1303.59 лв. с ДДС. В производството ищецът е бил
представляван от адвокат, който е поискал присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както следва: 717.37 лв. с ДДС /597.81 лв. без ДДС/ по
отношение на „Кредисимо“ ЕАД (договор за потребителски кредит № 2638258 от 13.09.2022 г.) и
488.52 лв. без ДДС, и съответно 586.22 лв. с ДДС по отношение на „Ай Тръст“ ЕООД (договор за
предоставяне на поръчителство от 13.09.2022 г.). Този предложен размер на възнаграждение е
правилно изчислен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските с оглед цената на двата иска.
Поради това първият ответник „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати
сумата от 717.37 лв. с ДДС и ДТ в размер на 194.53 лв., а вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД
следва да бъде осъден да заплати сумата от 586.22 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство на ищеца по делото по всеки иск.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за потребителски кредит № 2638258/13.09.2022 г.,
сключен А. Х. Г., с ЕГН **********, с адрес: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, XX, XX,
чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № **********, със съдебен адрес и адрес за призоваване:
гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, със съдебен
електронен адрес за призоваване: ****************@*****.*** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н „Триадица“, бул.
„Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, адрес на електронна поща:
********@**********.**, представлявано от Сокол Радостинов Янков, на основание чл. 22 от ЗПК,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречие със
закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 13.09.2022 г.,
сключен А. Х. Г., с ЕГН **********, с адрес: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, XX, XX,
чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № **********, със съдебен адрес и адрес за призоваване:
гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, със съдебен
електронен адрес за призоваване: ****************@*****.*** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“
№ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя Ива Михайлова
Шаламанова, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие със закона.
14
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1463, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от Сокол Радостинов Янков да заплати на А. Х. Г., с ЕГН **********, с адрес: обл.
Стара Загора, общ. Братя Даскалови, XX, XX, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен №
**********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „Яворов“, ул.
„Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, със съдебен електронен адрес за призоваване:
****************@*****.***, сумата от 194.53 лв. направени по делото разноски за държавна такса
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1463, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от Сокол Радостинов Янков да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен №
**********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „Яворов“, ул.
„Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, със съдебен електронен адрес за призоваване:
****************@*****.*** сумата от 717.37 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от управителя Ива Михайлова Шаламанова да заплати на адвокат А. Д., член на
САК, личен № **********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“,
ж.к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, със съдебен електронен адрес за призоваване:
****************@*****.*** 586.22 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
15