Р Е Ш Е Н И Е
№ 244
гр. Русе, 25 септември 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 20 септември 2023 г. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №415…… по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от М.П.Т. чрез
пълномощник адв. И. И. *** срещу Заповед № 23 - 0322 - 000093 от 06.07.2023г.,
издадена от старши полицай към ОД на МВР София, РУ-Правец. Със заповедта на Т.
в качеството му на собственик на МПС - ОПЕЛ „АСТРА“ с рег. № РР 9054 ВМ е
наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б.
„а“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, за който в случая издателя на
административния акт е установил, че управлява МПС-то със СУМПС, издадено от
Великобритания, след изтичане на 3-месечния срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП от
датата на влизането му в страната. Административният орган е приел, че се касае
за хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) :
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство : „ без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства“-в случая - на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, чието СУ МПС не е валидно за територията на Р
България. Срокът на наложената ПАМ е 6 месеца.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
административния акт поради допуснати в административното производство съществени
нарушения на административно-производствените правила, противоречие с
материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване
съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че АО бил установил
тримесечния срок от последното влизане на М.Т. в България от справка в Граничен
контрол, но в административната преписка към заповедта за налагане на ПАМ не
сочел доказателства за това. Отделно, според жалбоподателя служителят на към ОД
на МВР София, РУ-Правец нямал компетентност да извършва такива справки. В тази
връзка се излагат аргументи, че не при всяко преминаване на българската граница
се отчита влизане и излизане на лица от Р България в националната ни система за
граничен контрол – АИС.
На следващо място, според адвоката на оспорващата страна, посочената в
обжалваната заповед правна квалификация не съответствала на заявеното
нарушение, отрича се да е налице въобще нарушение на ЗДвП, водещо до налагане
на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Сочи се още, че свидетелството
за правоуправление на М. Т., издадено от Великобритания е било валидно за
територията на Република България, и поради причина, че не било доказано от АО,
че са изминали повече от 3 месеца от последното му влизане в Р България, като
според адвоката на Т., последният влизал и излизал в Р България редовно и не е
налице изтичане на 3 месеца от разписаното в чл.162, ал.1 от ЗДвП. Не се
представят обаче доказателства в тази насока.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се разноски.
В съдебна зала не се явява оспорващия, нито неговият адвокат.
Ответникът по жалбата, също не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със Заповед № 23
- 0322 - 000093 от 06.07.2023г. старши полицай към ОД на МВР София, РУ-Правец е
наложил принудителна административна мярка на М.П.Т., в
качеството му на собственик на МПС - ОПЕЛ „АСТРА“ с рег. № РР 9054 ВМ,
изразяваща се във „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното, валидно за територията на
страната свидетелство за управление“, за срок от 6 месеца. Правното основание
за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171,
т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 06.07.2023г.,
около 16.20 часа, на път първи клас №3, община Правец, с. Разлив, в района на
195.000 км, посока на движение гр. Ботевград управлява собствения си л.а. ОПЕЛ
„АСТРА“ с рег. № РР 9054 ВМ. При проверка от служители на ОД на МВР София,
РУ-Правец, било установено, че водачът управлява лекия автомобил със СУ МПС,
издадено във Великобритания, и след изтичане на 3-месечния срок от последното
му влизане в Р България – 19.06.2022г., обстоятелство установено чрез справка в
АИС ГК.
Преценили, че
така той е в нарушение на разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, тъй като не притежава
съответното, валидно за територията на
страната свидетелство за управление. За това нарушение бил съставен и АУАН под серия
GA №346809 (л.2 от адм. преписка), на същата дата, от мл.
автоконтрольор към ОД на МВР София, РУ-Правец - Ц. Хаджийски.
По делото и адм.
преписка липсват представени каквито и да са други доказателства и документи,
освен тези за компетентност на издателя на заповедта.
Горното дало
основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция Заповед № 23 -
0322 - 000093 от 06.07.2023г. на старши полицай към ОД на МВР София, РУ-Правец,
с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от Закон
за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр.
табели с рег. № РР 9054 ВМ и свидетелството за регистрация на МПС под №*********.
Мярката е наложена
на собственика на автомобила -
жалбоподателя в настоящото съдебно производство - М.П.Т..
Недоволен от
заповедта, той я оспорва с жалба, подготвена от адв. И. И. ***, по повод на
която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.
Правни изводи :
Жалбата е основателна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Пред съда от ответника е представена заповед №517з-2035/14.04.2022г. (л.3 от адм. преписка), издадена
от директора на ОД на МВР-София, с която са очертани правомощията на
длъжностните лица, включително и това на старши полицай към ОД на МВР София,
РУ-Правец (т.7 от заповедта) да налагат ПАМ по ЗДвП. Представен е и акт за
встъпване в длъжност (л.4), от който е видно, че Ц. Хаджийски е мл.
автоконтрольор при ОД на МВР-София.
Ето защо оспореният административен акт - Заповед № 23 - 0322 - 000093 от
06.07.2023г. на старши полицай към ОД на МВР София, РУ-Правец е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми и съответствието на
административния акт с материалния закон и целта на закона:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма досежно оспорената
заповед - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК.
Тя обаче е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и норми, в нарушение на материалния закон и целта на закона. Като
такава следва да бъде отменена.
Фактическите основания за издаване
на заповедта могат да се съдържат и в съставените писмени документи в
административната преписка. Такива обаче не са представени по настоящото дело.
Издателят на Заповед № 23 - 0322 - 000093 от 06.07.2023г. не е изпълнил
задължението си по чл.35 и чл.36 от АПК. Съгласно първата от тези две разпоредби „Индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени“. Втората изисква да се
събират доказателства служебно от административния орган, освен в предвидените
в този кодекс или в специален закон случаи, както и всички събрани
доказателства да се проверяват и преценяват от него. В случая това не е
сторено. Дори и твърдението, че водачът управлява лекия автомобил със СУ МПС,
издадено във Великобритания, и след изтичане на 3-месечния срок от последното
му влизане в Р България – 19.06.2022г., обстоятелство установено чрез справка в
АИС ГК остава недоказано. Съдът, с определението за насрочване на делото е
указал на АО, че е в негова тежест да установи съществуването на фактическите
основания, и изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ. В
заповедта има твърдение, че МПС се управлява от М. Т. след изтичане на срока по
чл.162, ал.1 от ЗДвП, обстоятелство установено чрез справка в АИС ГК, но тази
справка липсва. Следователно
фактическото основание за издаване на ПАМ остава недоказано.
Само на това основание Заповед № 23 - 0322 - 000093 от 06.07.2023г. се
явява незаконосъобразна.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми :
Административният акт е в нарушение на материалния закон и целта на закона.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок.
За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на
някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по
съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на
деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите,
визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, чието СУ МПС
не е валидно на територията на РБ или с други думи казано – неговото деяние
следва да се приравни на хипотезата, разписана в чл.150а, ал.1 от ЗДвП - управление
на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, и
по-точно, свидетелството му за управление не е валидно, по причина разпоредбата
на чл.162, ал.1 от същия закон.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява
МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. В чл. 3, ал. 3 от Закона за българските
лични документи, свидетелството за управление на МПС удостоверява
правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и
самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него
данни. Издаването на СУМПС се предхожда от придобиване на правоспособност, като
за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. М.П.Т.
притежава СУМПС, издадено от компетентните за това власти във Великобритания,
валидно до 14.12.2030 г.
Спорен за съответствието на заповедта с наложена с нея ПАМ с материалния
закон е следния въпрос : Свидетелството за управление на МПС, английски образец, валидно ли е, съответно водачът
правоспособен ли е, с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата предвижда, че българските граждани могат да управляват МПС на
територията на Р България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не
е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е
валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. Негов издател е
държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. Издадено е от
държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. ІV, б. "а" от него; 3. СУМПС е придружено от
легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на
изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5.
СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава –
страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от
Конфедерация Швейцария. В случая СУМПС на М.П.Т. е издадено на 15.12.2020 г.,
валидно до 14.12.2030 г. от Обединено Кралство на Великобритания и Северна
Ирландия. Към момента на издаването му е влязло в сила Споразумението за
оттегляне /в сила от 31.01.2020 г. /. Великобритания не е член на ЕС, считано
от 01.02.2020 г., като е изтекъл и "преходният период" до 31.12.2020
г., в който законодателството на ЕС ще се прилага изцяло по отношение на и в
Обединеното кралство /Великобритания/. Предвид изложеното, към датата на
издаване на СУМПС англ. образец държавата – издател не е била държава-членка на
Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно
свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението
за оттегляне тя е приложима и във Обединено кралство Великобритания до края на
преходния период - 31.12.2020 г. От това следва, че до 31.12.2020 г.
страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават,
издадените от тях СУМПС.
След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, от
08.11.1968 г., подписана във Виена. Договарящи страни по нея са както Република
България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат
признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство
Великобритания СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията
за движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г.,
макар и различаващи се визуално, включват като задължителни реквизити напълно
идентични данни и информация. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от
Обединено кралство Великобритания е предоставена на всяка отделна държава –
членка на ЕС.
На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на
Република България, в раздел Брекзит е общодостъпна информация, според която
след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от
Обединено кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и
отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. Република България в
действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността
на издадените от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не
е изтекъл. Напротив в съответствие с Известие относно пътуването между
Европейския съюз и Обединено кралство от след края на преходния период от
02.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост
по чл. 13 от АПК, компетентният орган – Министерство на вътрешните работи е
огласил публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която
е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и
отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея.
Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава.
Правната уредба, касаеща правата и задълженията на водачите на автомобили,
относно свидетелствата за право на управление на МПС се намира в Конвенцията за
пътното движение, подписана във Виена на 08.11.1968 г., включително поправките
към Конвенцията, влезли в сила на 03.09.1993 г. Според чл. 41, §. 1, б.
"а" от Конвенцията всеки водач на автомобил трябва да притежава
свидетелство за правоуправление. Съгласно § 2 на същия член, договарящите
страни ще признаят: a) всяко свидетелство за управление, преведено на техния
език или на един от техните езици, или ако не е преведено на един от тези
езици, придружено със съответен превод; b) всяко национално свидетелство за
управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция;
c) или всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията
от приложение 7 на настоящата Конвенция като валидно за движение на техните
територии за превозно средство, съответстващо на категориите, за чието
управление е издадено свидетелството за управление, при условие че въпросното
свидетелство е във валиден срок и че е издадено от някоя друга от Договарящите
страни или от техните териториални подразделения, или от организация,
упълномощена за тази цел от името на друга Договаряща страна или от едно от нейните
подразделения. Аналогичен е текстът на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, според който
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: 1. Държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията.
В настоящия случай, към момента на проверката-06.07.2023г., свидетелството
за управление на МПС на жалбоподателя е издадено от Обединено кралство
Великобритания на 15.12.2020 г., валидно до 14.12.2030 г. В същия са налице реквизитите, посочени в
Приложение 1 към Конвенцията за движение по пътищата. Предвид изложеното и по
силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между
Европейския съюз и Обединено кралство от след края на преходния период от
02.12.2021 г., официално обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на
основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, процесното свидетелство английски образец е
валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на
територията на Република България.
ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да
бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени /арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с
които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. Следователно
процесната ПАМ е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това
и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е била налице
предпоставката на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП за издаване на
оспорената заповед. Същата се явява незаконосъобразно издадена и следва да се
отмени.
По разноските:
На основание чл.143, ал.1 от АПК, с оглед изхода на спора, разноски се
дължат в полза на жалбоподателя. Такива са доказани и поискани в размер на 10
лева, д.т. за завеждане на делото и 1000 лева адвокатски хонорар. При липса на процесуална
активност от ответника и направено
възражение за прекомерност, разноските се дължат в пълен размер.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Русенският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на М.П.Т. чрез пълномощник адв. И. И. Заповед № 23 - 0322 -
000093 от 06.07.2023г., издадена от старши полицай към ОД на МВР София, РУ-Правец.
Осъжда ОД на
МВР София да заплати на М.П.Т. ***, ЕГН ********** сумата от 1010 (Хиляда и десет) лева,
разноски по делото за адвокатско възнаграждение и д.т. за завеждане на делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: