Решение по дело №262/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 197
Дата: 18 ноември 2020 г.
Съдия: Мая Пеева
Дело: 20204001000262
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 19712.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000262 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 210 от 26.03.2020 г. по т. д. № 177/2019 г. Окръжен съд
Велико Търново е осъдил ЗД "Бул Инс" АД да заплати на В. С. В. сумата от
21000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на
20.09.2018 г. по вина на И. М. Д., застрахован водач при ответника по
застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата до 35000 лв., както и е осъдено застрахователното дружество да
заплати сумата 245 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП,
ведно със законна лихва от 29.06.2019 г. до окончателното изплащане, като
искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до
350 лв. е отхвърлен. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. С. В. в частта
му, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата от 21000 лв. до 30000 лв., както и в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен
за разликата от 245 лв. до 350 лв. Излагат се доводи, че справедливия размер
1
на обезщетението за неимуществени вреди е правилно определен от
решаващия състав и съответен на получените травматични увреждания, но
неправилно е прието, че ищцата със своите действия е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат и съответно е намален размера на
определените обезщетения с 30 %. При установяване на фактите в тази връзка
е даден превес на заключението на вещото лице и по-конкретно твърдението
му за наличие на тротоар или алея за пешеходци, по която е можело да се
движи пострадалата, като са неглижирани показанията на двамата свидетели,
които са категорични, че в района на паркинга няма такива. Същевременно,
водачът е могъл да предотврати произшествието, ако при извършване на
движение на заден ход се беше убедил, че пътят зад него е свободен, и беше
наблюдавал непрекъснато пространството зад автомобила.
Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваните части, и вместо него бъде постановено друго, с което се осъди
ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на
30000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 350 лв. за претърпените
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.06.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
По жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗД "Бул Инс" АД само в частта, в
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 10000 лв. до
уважения размер от 21000 лв., като в частта за присъдените имуществени
вреди решението не се обжалва. В нея се излагат доводи за неправилност на
постановения съдебен акт, тъй като от събраните доказателства не се
установява пълно и безпротиворечиво твърдението на ищцата, че процесното
ПТП е реализирано изцяло поради противоправното и виновно поведение на
водача на МПС. Сочи се, че пострадалият с действията си е допринесъл в
голяма степен за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пресичал
пътното платно без да се увери в собствената си безопасност, не е съобразил
разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на
движение. Налице е съпричиняване, което според жалбоподателя следва да се
приеме в размер от поне 50 %. Неправилно е определен видът на вредите,
претърпени от ищцата, като обезщетението е завишено и противоречащо на
принципа на справедливостта, както и на задължителните критерии,
наложени от практиката на съдилищата, относима към аналогични казуси.
2
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция над
сумата от 10000 лв. до присъдения размер от 21000 лв.
В срока за отговор насрещната страна не е депозирала становище по
тази жалба.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба В. С. В. твърди, че на 20.09.2018 г., около 13,30
часа, на паркинга пред Военно формирование № 22790, намиращо се в гр.
Горна Оряховица, ул. Св. Княз Борис І, 78, отивайки към личния си
автомобил, паркиран на определеното за това място, била ударена от лек
автомобил Ситроен Пикасо, с рег. № ВТ 16****, управляван от И. М. Д.,
който извършвал маневра движение на заден ход. В следствие на удара, при
извършеното изследване с ядрено – магнитен резонанс се установило, че има
вътреставна фрактура на базата на І метатарзална кост, малък вътреставен
излив и оток на меки тъкани. Полученото увреждане довело до трайно
затруднение в движението на десен долен крайник, което съгласно нормата на
чл. 128, ал. 2 НК представлява средна телесна повреда. Травмата била
съпроводена с постоянни болки и страдания, които продължават и до
момента, което налага прием на болкоуспокояващи медикаменти. Поради
затрудненото си движение се е налагало да бъде подпомагана и обслужвана
от своите близки, което я карало да се чувства непълноценна и в тежест на
семейството си. Започнала да изпитва постоянен страх от близко
3
преминаващи автомобили. За пълното възстановяване на пострадалата е
назначено домашно лечение, за което са издадени болнични листи за
временна нетрудоспособност общо за 64 дни. По повод настъпилото
увреждане ищцата направила имуществени разходи, изразяващи се в
заплащане на ядрено – магнитния резонанс в размер на 300 лв. и издаване на
съдебно медицинско удостоверение в размер на 50 лв.
Срещу виновния водач И. Д. е образувано досъдебно производство,
приключило с Решение № 25/26.06.2019 г. по АНД № 61/2019 г. на Софийски
военен съд, влязло в сила на 11.07.2019 г.
Пострадалата предявила искане за обезвреда на основание чл. 380 КЗ,
за понесените вреди към ответника, при когото виновния водач е застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“, където била образувана щета №
**********/20.09.2018 г. На 15.04.2019 г. е получен отговор, с който ЗД „Бул
Инс“ ЕАД заявява, че няма основание за изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение.
Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди би бил сумата от 35000 лв., за заплащането на която
предявява настоящия иск, ведно с претенция за заплащане на имуществени
вреди в размер на 350 лв., ведно със законна лихва, считано от 28.06.2019 г.
до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се механизма на настъпване на произшествието,
наличието на вина на застрахования водач. Оспорват се вредите, тъй като
ищцата е посетила лекар веднага след инцидента, направена й е
рентгенография, но не е установено наличие на счупване. При втория преглед
от друг специалист отново не е установено такова, като едва на 01.10.2018 г. е
констатирана фрактура на глезена. С оглед на това, застрахователят счита, че
не е доказано фрактурата да е вследствие на претърпяното ПТП. Оспорва се
размера на претендираното обезщетение като силно завишен. Направено е
възражение за съпричиняване, изразяващо се в движение на ищеца на място,
необозначено за движение на пешеходци и несъобразяване с движещите се
автомобили на паркинг.
С обжалваното решение е прието, че справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съобразно претърпяното
травматично увреждане и последиците от него, възлиза на 30000 лв., прието
4
е, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, като не е преминала по
обособената алея за пешеходци, намираща се в района на ПТП, и е
предприела пресичане на коридора на движение на лекия автомобил, без да се
огледа, което съпричиняване е оценено на 30 %, с която стойност размерите
на дължимите обезщетения са редуцирани съответно за неимуществени вреди
на 21000 лв., а за имуществени вреди – на 245 лв.
Настоящият състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С решение № 25/26.06.2019 г. по АНД № 61/2019 г. на Софийски
военен съд, влязло в сила на 11.07.2019 г. И. М. Д. е признат за виновен в
това, че на 20.09.2018 г. в гр. Горна Оряховица, на паркинг на военно
формирование 22 790 – Горна Оряховица, при управление на МПС – лек
автомобил Ситроен Ксара Пикасо, с рег. № ВТ 16****, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 ЗДвП, съгласно който преди да
започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднение на другите участници в движението, а именно не е убедил, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението и чл. 40, ал. 2
ЗДвП, съгласно който по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности, а именно не наблюдавал пътя зад превозното средство, и с това по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на сержант В. С. В. ,
изразяващо се в закрито счупване на основата на първа метатарзална кост на
дясно ходило, което довело до трайно затрудняване движението на долен
десен крайник за повече от 30 дни, като деецът направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.
343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 78а, ал.
1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „глоба“.
Във връзка с механизма на ПТП е изготвена и изслушана съдебно –
техническа експертиза. Вещото лице констатира от данните по делото, че
ПТП е настъпило на паркинг, на който лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с
водач редник И. М. Д. потегля от североизточната част и се движи на заден
ход, с постоянна скорост 5,7 км/ч, към изхода на паркинга. Водачът следи
5
пътя за лекия автомобил посредством системата огледала. По време на
придвижването на лекия автомобил, успоредно на него и в неговата посока на
движение, до предната част на лекия автомобил се е движил пешеходеца
ефрейтор М. И., с когото водачът е поддържал пряк визуален контакт и е
разсейвал вниманието си от управлението на лекия автомобил. В същото
време пешеходката сержант В. С. В. , която се движи няколко метра преди
ефрейтор М. И. и в неговата посока, предприема пресичане на коридора на
движение на лекия автомобил Ситроен Ксара Пикасо , за да достигне до
собствения си автомобил, паркиран в северозападната част на паркинга. При
така предприетото пресичане със скорост 4,5 км/ч, пешеходката не се
съобразява с разстоянието до движещия се на заден ход лек автомобил и с
неговата скорост. Последва сблъсък на автомобила и пешеходката, като
съприкосновението на лекия автомобил с пешеходката е в областта на задната
багажна врата, а за пешеходката е в областта на кръста на тялото откъм гърба.
Вследствие на удара пешеходката пада и уврежда стъпалото на десния си
крак. Разстоянието, което изминава лекия автомобил от потеглянето му до
мястото на удара е около 16 метра. При огледа на място вещото лице е
установило, че на север обособения паркинг граничи по цялата си дължина с
асфалтирана пешеходна алея с широчина 1 метър. С оглед на това е приело,
че преминаването на пешеходката през района на паркинга и то в пиков час
по време на обедната почивка е технически неправилно. Приема още, че
пресичането на коридора на движение на автомобила, без да бъде съобразено
разстоянието до движещия се автомобил на заден ход и неговата скорост,
също е причина за реализиране на ПТП. Следваща причина е не спазването от
водача на задължението да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното
средство, без да разсейва вниманието си, за да е в състояние да спре пред
предвидимо препятствие. Площадката за паркиране е с правоъгълна форма, с
размери 57,5 м и широчина 16,5 м, не е сигнализирана с пътни знаци и
положена пътна маркировка. Входа и изхода е общ и е разположен в
западната част. Мястото на удара се намира на около 44,5 метра западно от
източния край на паркинга и на около 6 метра южно от северния край.
Вещото лице е очертало траекторията на движение на автомобила и
пешеходката, като в началото жената се е движила успоредно на спрените
автомобили, а след това е предприела пресичане. Обстоятелството, че
траекторията на движение на пешеходката първоначално е била успоредна на
6
траекторията на автомобила, а впоследствие се е отклонила, за да пресече и
достигне собствения си автомобил, не се оспорва и от ищцата, видно от
изявленията в допълнителната искова молба.
След падането на В., същата е откарана в „ДКЦ“ ЕООД, гр. Горна
Оряховица, където е направена рентгенография на дясно ходило и е
установено „разреждане на костната структура на базата на първата
метатарзална кост – фрактура“. На следващия ден е проведено ново образно
изследване в „ДКЦ Д-р Стефан Черкезов“ ЕООД, В. Търново и е установено,
че липсват рентгенови данни за фрактура. На 28.09.2018 г. ищцата е
заплатила извършването на ядрено-магнитен резонанс в МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов“ АД, на който се констатира вътреставно достигаща фрактура на
базата на първа метатарзална кост в медиалния аспект с известна дислокация
на фрагмента, малък вътреставен излив и оточни меки тъкани.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява,
че телесното увреждане на В. при настъпилото ПТП се изразява в следното:
закрито счупване в основата на първа метатарзална кост на дясното ходило,
последващ оток на предното ходило с кръвонасядане, предизвикали
субективни оплаквания от болка по надлъжната ос в областта на счупването.
Получената травма, довела до нарушаване анатомичната цялост на първа
метатарзална кост е причинила трайно затрудняване на опорно двигателната
активност на долния десен крайник за срок от около 2,5 – 3 месеца, при
правилен възстановителен процес. След този срок се очаква анатомично
възстановяване целостта на костта, но съпроводена във времето с периодично
появяваща се болка при натоварване при физическа дейност и при промяна на
времето, което е строго индивидуално. Установената промяна в анатомичната
цялост на първа метатарзална кост на дясното ходило, с образувания в зоната
на счупването калус, е довела до промяна и деформация по гърба на дясното
ходило, създаващо неудобство при носенето на обувки, което създава
неудобство при продължително ходене, стоене права, при физическо
натоварване, при промяна на времето, което ще персистира неопределено
дълго време. При закритото счупване на първа метатарзална кост на дясното
ходило останалите метатарзални кости служат като естествена шина и
поддържат нераздалечени отделните части от пострадалата кост. Това
обяснява обстоятелството, че в началото В. е могла да се придвижва
самостоятелно и впоследствие появилото се кръвонасядане и оток, ведно с
7
болезнеността са наложили детайлното образно изследване, при което е
установено точно естеството на травмата. Методът на лечение при това
увреждане е мека превръзка и покой, кракът се държи в принудително високо
положение.
По делото са приложени болнични листи, от които се установява, че
ищцата е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност за периода от
25.09.2018 г. до 27.11.2018 г.
За изясняване на фактическата обстановка са разпитани свидетели. Св.
К., дъщеря на ищцата, знае за инцидента, обадил й се водача И. Д.
непосредствено след като я е ударил с автомобила, ходила с нея на рентген.
Свидетелката живее в гр. В. Търново, но посещавала майка си по време на
престоя й в къщи в обедната почивка, за да й помага. Пострадалата не можела
да се движи сама или се движела съвсем леко. Трудно се обличала, особено
като се наведе да обуе чорап. Лекарите й препоръчвали да не свива крака, да
го държи високо. Сама се обслужвала в банята и си извършвала тоалета.
Свидетелката помагала в готвенето, в чистенето. Майка й пускала пералня, а
свидетелката простирала. Разказва, че майка й не можела да стои права, не
можела да обува обувка, тъй като кракът й бил двоен. В началото не бил
толкова подут, но след втория – третия ден много посинял и отекъл. Не
можела да спи нормално от болка, вземала болкоуспокояващи. Свидетелката,
която работи на същото място, знае, че в района няма обособено място за
пешеходци. Св. В., съпруг на ищцата, също разказва след инцидента, че
кракът й много се подул, много я болял и по тази причина тя не можела да се
обслужва сама. Шина и гипс не са поставяни, лечението е било чрез
обездвижване на легло и с опънат крак. Свидетелят е работил в същото
военно поделение до 2003 г., но счита, че край района няма пешеходна алея.
Във въззивното производство е изискана информация от Община
Горна Оряховица за наличие на тротоар или алея за пешеходци в района, на
която е отговорено, че в обхвата на улица с о.т. 983 – о.т. 831 на място
съществуват обособени зелени площи и паркоместа, за които няма документи
да са въведени в експлоатация, както и зона, предназначена за движение за
пешеходци, отделена с бордюри от пътното платно, за която не се изисква
въвеждане в експлоатация. Обособената зона за пешеходци е видима и от
снимковия материал, приложен от вещото лице.
Не се спори, че водачът на МПС е застрахован при ответното
8
дружество към момента на ПТП. Ищцата е отправила застрахователна
претенция към ответника, получена от него на 28.03.2019 г., на която е
отговорено с писмо от 15.04.2019 г., че няма основание да се изплати
застрахователно обезщетение.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на И. Д., в
резултат на което на ищцата са причинени вреди. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП, съгласно които
при движение назад водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението и да наблюдава непрекъснато
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да осигури лице,
което да стори това. От събраните доказателства се установява, че И. Д. с
управлявания от него автомобил със скорост около 5,7 км/ч, движейки се на
паркинг, на заден ход, в нарушение на посочените по-горе правила за
движение по пътищата, отклонил вниманието си и късно възприел като
участник в движението ищцата В., движеща се първоначално успоредно
извън коридора на движението на лекия автомобил, но впоследствие
предприела пресичане на този коридор, при което същата била застигната от
автомобила, последвал удар, при който тялото й паднало. Водачът е длъжен
да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение,
включително и да си осигури и да не губи видимост към посоката си на
движение, от която може да се очаква непосредствено възникване на
препятствие. Предприетото движение на заден ход е извършено на паркинг,
при добра видимост, в обедната почивка, когато е имало доста хора там,
поради което водачът при полагане на дължимата грижа е могъл да възприеме
В. и е бил длъжен съответно да реагира, но не е сторил това.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищцата е получила телесно увреждане – закрито счупване в
основата на първа метатарзална кост на дясното ходило, с последващ оток на
предното ходило с кръвонасядане. Това увреждане представлява нарушаване
на основно конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в
субективен план предизвиква претърпяване на болки и страдания от
увреденото лице, нетърпими в началото и постепенно затихващи.
9
Между противоправното и виновно поведение на водача И. Д.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка, което
обстоятелство е доказано с приложеното решение по АНД № 61/2019 г. на
Софийски военен съд, имащо правната последица на влязла в сила присъда.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Д. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Д. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Д. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредения е упражнил правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят е отказал заплащането на
обезщетение.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюктура е видима от непрекъснатото нарастване
на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен път – пар. 1,
т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./; до достигането на лимита на
отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм/; , а
впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ. В конкретния случай, предвид
10
това обстоятелство, както и предвид естеството на травмите – увреждане в
долната част на десния крайник, предизвикало затруднения в ежедневието на
ищцата, възрастта й към момента на ПТП – 53 години, променената
анатомична цялост на ходилото и проявена деформация, ограничаването на
начина на живот – затваряне в дома и преустановяване на социалните
контакти, съдът счита, че размер на обезщетението от 20000 лв. би могъл
адекватно да компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени
душевните състояния с материалните блага/ причинените болки, страдания,
неудобства. При определяне на този размер съдът отчита обстоятелството, че
травмата е една, възстановителния период е в рамките на 2,5 – 3 месеца, не е
прилагано оперативно лечение, възстановяването е без усложнения, поради
което претенцията за присъждане на обезщетение в по-висок размер се явява
неоснователна.
Във въззивните жалби се оспорва наличието на съпричиняване от
страна на пешеходката, изразяващо се в нарушение на правилата за движение
по пътищата и в частност правилата на чл. 113 и чл. 32, ал. 2 ЗДвП.
Произшествието е настъпило на паркинг, на който няма разделение на зона за
пешеходци и зона за автомобили. Доколкото паркингът е част от земната
площ, предназначена за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, същият представлява част от пътя, съобразно дефиницията на
пар. 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Съответно закона определя и платното за
движение като обща широчина на пътните ленти, представляващи надлъжна
част от пътя, която осигурява движението на недвуколесни пътни превозни
средства в една посока едно след друго /пар. 6, т. 2 и 3 от ДР на ЗДвП/. С
оглед на това, че нормата на чл. 113 ЗДвП урежда правилата за движение на
пешеходците при пресичане на платното за движение, а паркингът не
представлява такова, текстът е неприложим в случая. Същевременно В. се
явява пешеходец, тъй като е участник в движението, който се намира на пътя
и е извън ППС - чл. 107, ал. 1 ЗДвП. Като такъв тя е длъжна с поведението си
да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората, което правило за поведение намира нормативна
опора в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Въпреки че В. не извършва пресичане на
платното за движение, тя се намира на пътя, на паркинг, в оживено време,
когато движението на хора и автомобили е засилено. Това предполага
завишено внимание при предприемане на промяна в траекторията й на
11
движение, с оглед съобразяване с движението и на другите участници, и
предотвратяване на евентуална опасност за собственото й здраве. От
изслушаната съдебно техническа експертиза и механизма, описан от вещото
лице, се установява, че автомобилът е бил в движение на заден ход, което е
възприето от другите участници и при полагане на дължимата грижа
пешеходката би могла да се огледа и да съобрази поведението си на пътя с
това обстоятелство. От друга страна, водачът е извършвал движение на заден
ход, предполагащо завишено внимание, и задължение непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, т.е. бил е длъжен да я възприеме
като участник в движението, с който следва да съобрази своето поведение при
управление на автомобила. С оглед на това, настоящият състав счита, че се
установява наличието на съпричиняване, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата от страна на В., чийто размер, определен
от съда – 30 %, настоящият състав счита за подходящ. Съпричиняване в по-
голям размер не следва да се присъжда, тъй като отговорността на водачите
на МПС за осигуряване на безопасност на движението е завишена спрямо
тази на пешеходците, съгласно чл. 116 ЗДвП, с оглед на това, че се касае до
по-уязвима група участници. Въпросът за поведението на ищцата, изразяващо
се в това, че не е преминала до личния си автомобил по очертаната зона за
движение на пешеходци, не следва да бъде обсъждан, тъй като такова
възражение не е наведено с отговора на исковата молба, където трябва ясно и
конкретно да се посочи противоправното поведение на увредения, а това не е
сторено.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от В. С. В. претенция против ЗД "Бул Инс" АД за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътно –
транспортно произшествие на 20.09.2018 г., при което й е причинена средна
телесна повреда, е основателна и доказана до размер на 20000 лв., който
следва да се редуцира с оглед приетото съпричиняване на 14000 лв., до който
размер искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди подлежи
на уважаване. Предвид приетото съпричиняване от 30 % размерът на
обезщетението за имуществени вреди се явява правилно определен от
първостепенния съд. До тези размери обжалваното решение е правилно и като
такова следва да се потвърди, както и е правилно в отхвърлителната част над
21245 лв.
12
Над сумата от 14000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди до присъдените 21000 лв. постановеното решение
следва да се отмени и се отхвърли предявеният иск за тази разлика, както и се
отмени решението в частта, в която застрахователното дружество е осъдено
да заплати разноски на ищцата за сумата над 636,69 лв., в частта, в която е
осъдено застрахователното дружество да заплати държавна такса на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК за сумата над 610 лв. до присъдените 849,80 лв.,
както и възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда за сумата над 48,36
лв. до 72,12 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва В. В. да заплати
разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената
част в размер на още 501,70 лв. /при дължим размер на разноските,
съразмерно с отхвърлената част от 1512,63 лв./.
При този изход на спора, жалбоподателката В. следва да бъде осъдена
да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата 143,12 лв., представляваща разноски за
въззивното производство – заплатена държавна такса, съобразно уважената
част от жалбата на дружеството. Други разноски не се доказа да са
извършени. Разноските на жалбоподателката В. с оглед изхода на спора
следва да останат за нейна сметка.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 210 от 26.03.2020 г., постановено по т.д. №
177/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, в която ЗД „Бул инс“
АД е осъдено да заплати на В. С. В. сума за разликата над 14000 лв. до 21000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 29.06.2019 г. до
окончателното изплащане; в частта, в която ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да
заплати на В. С. В. разноски, съразмерно с уважената част от иска за
разликата над 636,69 лв. до присъдените 949,56 лв., в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Велико Търново за разликата
над 610 лв. до 849,80 лв., представляваща дължима държавна такса, както и в
частта, в която ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати възнаграждение на
вещите лица от бюджетните суми за разликата над 48,36 лв. до присъдените
13
72,12 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В. С. В. , ЕГН ********** против ЗД
„ БУЛИНС“ АД , ЕИК ********* за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 20.09.2018 г. за
разликата над 14000 лв. до 21000 лв., ведно със законната лихва върху
тази разлика, считано от 29.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210 от 26.03.2020 г., постановено по т.д.
№ 177/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА В. С. В. , ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица,
********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер, 87 още
501,70 /петстотин и един лева и 70 ст./ лева , представляваща разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА В. С. В. , ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица,
********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер, 87
сумата от 143,12 /сто четиридесет и три лева и 12 ст./ лева,
представляваща разноски за въззивното производство, съразмерно с
уважената част от жалбата на застрахователното дружество.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14