№ 16583
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20251110101741 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове от „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД чрез адв. Г., с
пълномощно по делото/л.48/, с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
682,44 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско”, включващо 15 лв. ликвидационни разноски за вреди, причинени при
ПТП на 21.05.2024 г. на лек автомобил "Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ, вследствие
противоправно поведение на водач на товарен автомобил "Мерцедес Спринтер", с рег.№ СВ
0702 ВК, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане. Претендират се разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "Фолксваген", с рег. №
СВ 1770 НХ, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 1349,87 лв., като поддържа да е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е
сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
възстановил дължимата сума изцяло, въпреки че е поканен с регресна покана.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок чрез юрк. Б., с който
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че размерът на заплатеното обезщетение
покрива изцяло претърпените вреди. Въвежда възражение за съпричиняване, поради
неправилно паркиране на л.а. "Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ. Оспорва вредите да са
настъпили във връзка с процесното ПТП. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
1
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да
има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, а и се
установява от доказателствата по делото, че към 21.05.2024 г. е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста”
между собственика на автомобил "Мерцедес Спринтер", с рег.№ СВ 0702 ВК и ответното
дружество.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 21.05.2024 г.
между собственика на л.а. "Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ и ищцовото дружество „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД е било налице облигационно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско”.
От доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че от страна на
застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на доверен сервизи е заплатена сума в общ
размер на 1349,87 лв. за отстраняване на вредите по л.а. "Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, че от
страна ответното дружество е осъществено плащане по предявената регресна претенция в
размер на 682,43 лв.
Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинно-
следствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.
За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от 21.05.2024 г. Същият в
обстоятелствената си част е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на
който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по
делото.
Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като
обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 21.05.2024 г. около 11:50 часа автомобил "Мерцедес Спринтер", с рег.№ СВ 0702
ВК се движел по ул. „Антон Павлович Чехов“ и на кръстовището с ул. „Тарас Шевченко“,
поради недостатъчен контрол върху превозното средство, водачът реализира ПТП с
паркираният отдясно на него л.а. "Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ.
Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по
делото, включително показанията на свидетелите С. Р. С. и П. В. К..
От заключението по СТЕ се установява и че е налице причинно – следствена връзка
между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на л.а.
"Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ.
Според чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
2
В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на автомобил
"Мерцедес Спринтер", с рег.№ СВ 0702 ВК предприел десен завой без да се съобрази с
положението на паркирал л.а. "Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ.
Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че
водачът на л.а. "Мерцедес", с рег.№ 599М284 е осъществил нарушение на правилата за
движение по пътищата, а именно на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното
ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
Още повече плащането на част от дължимото обезщетение следва да се цени като
извънсъдебно признание от страна на ответното дружество за част от елементите на
фактическия състав, а именно механизма на ПТП, причинната връзка и вината.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на кръстовище
и на по-малко от 5 метра от тях.
При анализа на доказателствени материал съдът стига до единствения възможен
извод, а именно, че автомобил "Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ е бил паркиран на по-
малко от 5 метра от кръстовището между ул. „Антон Павлович Чехов“ и ул. „Тарас
Шевченко“.
Това се установява, на първо място, от схема начертана в протокол за ПТП от
21.05.2024г. В тази схема е изобразено, че предницата на увредения автомобил е паралелна с
кръстовището, а не отдалечена от него. Схемата, начертана от органите за контрол, които
при посещението си лично са констатирали местоположението на МПС-то, обвързва съда/в
тази си част протокола се ползва с материална доказателствена сила/.
Горното се потвърждава от показанията на свидетеля П. К., който сочи, че автомобил
"Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ е бил паркиран на самото кръстовище без отстояние.
Също така за мястото на автомобила се съди от заключението на в.л. по изготвената
САТЕ и дадените от него разяснения при приемането му.
Дори самият собственик на автомобил "Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ –
свидетелят Т.о Т., не твърди да е паркирал автомобила на отстояние повече от 5 метра от
кръстовището. Сочи, че е паркирал на неизвестно отстояние от приблизително повече от 2
метра, в която част съдът не кредитира показанията му, поради противоречие с
доказателствения материал.
Логиката диктува, че при паркиране на автомобил "Фолксваген", с рег. № СВ 1770
НХ на разстояние от повече от 5 метра от процесното кръстовище, не би настъпило ПТП с
това превозно средство при предприет завой надясно от страна на водач на автомобил
"Мерцедес Спринтер", с рег.№ СВ 0702 ВК.
Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се
изрази в действие или бездействие. Последният не извършва непозволено увреждане, но
съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването или е
превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият
допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, "когато не е
допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата". Поведението на пострадалия,
допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен
резултат на делинквента, а само за част от него и не поражда за съда право на свободна
3
преценка дали да намали или не обезщетението. Така също се приема напр. в Решение №
5878 от 16.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3689/2023 г.; Решение № 1627 от 23.02.2016 г. на
СГС по в. гр. д. № 8586/2015 г. и др.
С оглед на така даденото определение, съдът намира, че в процесния случай е налице
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, поради обстоятелството, че в нарушение
на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, съгласно която норма престоят и паркирането са забранени на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, водачът на автомобил "Фолксваген", с рег. №
СВ 1770 НХ спрял в дясната част на пътното платно на кръстовището, непосредствено след
началото на ул. „Тарас Шевченко“. По този начин, чрез своето противоправно поведение,
сам се е поставил в риск да претърпи ПТП. Предвид изложеното, настоящият състав намира,
че процентът на съпричиняване следва да се определи на 25%.
Не могат да бъдат споделени наведените от ответника твърдения, че вредоносният
резултат се дължи в равна степен (50 на 50 %) на виновното поведение и на двете страни.
Независимо, че и двамата водача са извършили нарушение на разпоредбите на закона
за движение по пътищата, съдът намира, че преобладаващият принос за настъпването на
процесното ПТП е на водача на движещия се "Мерцедес Спринтер", с рег.№ СВ 0702 ВК,
който не е осигурил необходимата странична дистанция при завой надясно, както сам сочи в
свидетелските си показания.
С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното
обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна
на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на
обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на
застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да
бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото
лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
4
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 1585,88 лв.
По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в
определения от вещото лице размер от 1585,88 лв.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 1349,87 лв. и са
реализирани ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общо 1364,87 лв., до който е
възникнало неговото суброгационно право. Следва да се приспаднат 25% за съпричиняване,
при което остава дължима сумата от 1023,65 лв.
От страна ответното дружество е било осъществено плащане по предявената регресна
претенция в размер на 682,43 лв., която сума следва да се приспадне.
По тези съображения искът следва да бъде уважен до размер от 341,22 лв.
Относно разноските по производството:
Предявен размер: 682,44 лв.; Уважена част: 341,22 лв.; Отхвърлена част: 341,22 лв.
Разноски на ищеца: ДТ- 50 лв., Депозит АТЕ – 200 лв., Депозит свидетели – 30 лв.,
адвокатско възнаграждение – 400 лв., определено в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1
Наредба № 1 МРАВ и неподлежащо на намаляване или общо 680 лв. Не се дължи още един
депозит за свидетел в размер на 30 лв., тъй като първият призован свидетел не е имал връзка
с предмета на делото. Този пропуск е допуснат поради очевидна грешка на процесуалния
представител на ищеца и следва да остане в ущърб на страната.
С оглед уважената част от исковете и осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
разноски в размер от 340 лв.
Разноски на ответника: Депозит АТЕ – 200 лв., Депозит свидетели – 30 лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 100 лв. или общо 330 лв.
С оглед отхвърлената част от исковете и осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски в размер от 165 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, да
заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 341,22 лв., представляваща неплатен размер
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по имуществена застраховка „Каско” относно л.а. "Фолксваген", с рег. № СВ 1770 НХ,
поради настъпило в гр. София на кръстовище между ул. „Антон Павлович Чехов“ и ул.
„Тарас Шевченко“, пътнотранспортно произшествие на 21.05.2024 г. по вина на водача на
автомобил "Мерцедес Спринтер", с рег.№ СВ 0702 ВК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.01.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
5
за разликата от 341,22 лв. до предявения размер от 682,44 лв., като неоснователен.
- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 340 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 165 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6