№ 88
гр. Ямбол, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петранка П. Кирова
при участието на секретаря В.Г.Г.
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно
наказателно дело № 20252330200226 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на И. С. К. от гр. Ямбол против Наказателно
постановление № 25-0813-000105 от 18.02.2025г., издадено от Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание
чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева.
Жалбоподателят претендира за отмяна на НП. Изтъква, че е регистриран
като търговец, че работи като таксимертов шофьор и по занятие извършва
таксиметров превоз на пътници с автомобил, отговарящ на изискванията за
леките таксиметрови автомобили. Не оспорва констатациите на
актосъставителя и на АНО, че на процесната дата паркирал таксиметровия си
автомобил на определена за целта местостоянка. Твърди, че по същото време
бил на работа и извършвал таксиметрови услуги, поради което счита, че
неправилно е санкциониран за това си поведение. Навежда и оплакване
органите на пътна полиция не са компетентни да санкционират нарушения на
Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не сочи
уважителни причини за неявяването си и не изпраща представител.
1
Чрез редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт,
АНО оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Издаденото НП
намира за съобразено с материалния и с процесуалния закон и пледира да бъде
потвърдено. Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят притежавал лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № У
1356 ВК, както и разрешение за извършване на таксиметров превоз на
пътници с автомобила № ИД/04-00209/07.01.2025г., издадено от Община
Ямбол.
На 29.01.2025г. около 21:37 часа свидетелите К. и Д. – *** при РУ –
Ямбол, изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход в
района на старата автогара в гр. Ямбол. При това установили, че на
таксиметровата стоянка на ул. „Богомил“ срещу № 9, в зоната на действие на
пътен знак В 27 има много таксиметрови автомобили, сред които и
притежавания от жалбоподателя такъв - „Дачия Сандеро“, с рег. № У 1356 ВК,
който не бил обозначен със знак „ТАКСИ“. В автомобила нямало водач и
светлинният му индикатор не светел. Св. К. предприел действия по съставяне
на фиш срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на автомобила.
Междувременно последният пристигнал на място, отключил автомобила,
извадил от купето знак „ТАКСИ“ и го поставил на покрива. Отказал да
подпише фиша, поради което му бил съставен АУАН серия GА, №
1404615/29.01.2025г. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят отказал да подпише акта, като отказът му бил
удостоверен с подписа на лицето С.Д. Д., ЕГН **********.
Впоследствие - на 18.02.2025г., въз основа на акта и при идентично
фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е
издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
на свидетелите Т. К. и М. Д., от писмените и от вещественото доказателство
по делото, които като взаимнодопълващи се и кореспондиращи помежду си, се
кредитират изцяло.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът правни
следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
лице, което има право и интерес да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от
компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът
при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и
ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Доколкото в
настоящото АНП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на ЗДвП, а не за нарушение на Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници, следва да се приеме, че и АУАН е съставен от
оправомощено лице.
От материалноправна страна съдът намери, че доказателствата по
делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм.
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Преценени
поотделно, помежду си и в съвкупност с писмените и с вещественото
доказателство, показанията на свидетелите К. и Д. категорично сочат, че на
посочените по-горе дата, място и час, същият не е съобразил поведението си с
поставения пътен знак В 27, забраняващ паркирането и престоя, като е
паркирал собствения си лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № У 1356 ВК,
на таксиметрова стоянка в зоната на действие на знака. Безспорно е
установено и това, че макар да притежавал разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници с горепосочения автомобил, към момента на
деянието жалбоподателят не е извършвал такава дейност, тъй като
автомобилът не отговарял на изискванията на чл.21, ал.1, т.11 и т.19 от
Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници - не бил обозначен със знак
„ТАКСИ“, в него нямало водач и светлинният му индикатор не светел. Поради
това е неоснователно и позоваването на разпоредбата на чл.47, ал.2 от
Наредбата. Нормата действително позволява на регистрираните търговци,
получили разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници,
какъвто безспорно е и жалбоподателят, да ползват таксиметровите стоянки, но
само за извършване на дейността си. Ако се приеме противното, би се
стигнало до положение, лицата, получили разрешение за извършване на
3
таксиметров превоз на пътници да ползват таксиметровите стоянки за
паркиране на каквито и да било автомобили, включително и такива,
непредназначени за извършване на дейността им, което очевидно е
неприемливо.
Авторството на деянието и факта на нарушението съдът намира за
безспорно доказани, доколкото отразените в АУАН и в НП констатации се
потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели, които в
пълна степен хармонизират с приложеното по делото веществено
доказателство. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя, че не е
извършил вмененото му нарушение се преценят като неоснователни. Индиция
в тази посока е и обстоятелството, че при съставяне на АУАН същият не е
вписал конкретни възражения срещу констатациите в него. Поради това и, тъй
като липсват каквито и да било данни, които да поставят под съмнение
добросъвестността на свидетелите при депозиране на показанията, за съда е
безспорно установено, че с деянието си същият е нарушил разпоредбата на
чл.6, т.1 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на
чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП, предвиждащ за извършеното нарушение
административно наказание глоба в размер на 20 лева. В тази законова рамка
наложеното му наказание по вид и размер се явява правилно определено. Тъй
като размерът на глобата е фиксиран, липсва законово основание за
изменяване на НП чрез намаляване размера на санкцията. Съдът не намери
основание и за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като счете, че
конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от този вид, имайки обстоятелствата, че
жалбоподателят е таксиметров шофьор и е нарушил основно правило за
движение по пътищата, както и това, че същият е многократно наказван по
административен ред за нарушаване тези правила. Видно от приложената към
АНП справка за нарушител/водач, същият е наказван веднъж с влязло в сила
НП и 29 пъти с налагане на глоба с фиш.
С оглед на изложеното, и тъй като при извършената служебна проверка
относно законосъобразността на НП не се установи същото да страда от
пороци, представляващи основание за неговото изменение или отмяна,
оспорения акт следва да се потвърди.
При този изход на делото искането на АНО за присъждане на разноски,
4
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на
НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от
АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението, чийто орган е издал акта, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В тази връзка и като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обема на
извършената работа, съдът счете, че в полза на ОД на МВР – Ямбол следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0813-000105 от
18.02.2025г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Ямбол, с което на основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП, на И. С. К. от гр.
Я., ж.к. „В. ** **, ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. С. К., с посочени по-горе данни, ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд –
Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5